В днешния Европейски съюз исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко... Вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по повод финансовите проблеми на Общността и бъдещото финансиране на селскостопанската политика

Лили Мирчева

Колкото и пари да пръснем за европейски чиновници у нас и в Брюксел, за да се представим подобаващо като домакини на Съвета на ЕС, все някой ще ни напомни да си стоим в ъгъла и да не прекаляваме с мечтите. Въпреки еуфорията на управлящите, баварският финансов министър отсече: „Не на България в еврозоната!“
Финансовият министър на германската провинция Бавария Маркус Зьодер отхвърли каквато и да е възможност за разширяване на еврозоната към нови членове като България и Румъния, предава Ройтерс. Политикът, който е определен да стане следващият премиер на процъфтяващата германска провинция отбеляза, че неговата партия се е противопоставяла преди години на идеята за членство на Гърция в еврозоната.
„Не искаме още един подобен дебат и още мошеничества. Не желаем разширяването на еврозоната да включва страни като България и Румъния. Ние сме против общи еврооблигации и против въвеждането на европейски финансов министър“, добави той.

Холандците пък са неотклонни в позицията, че България и Румъния трябва да останат извън Шенген (не че вече няма бодлива тел по границите на почти всички европейски държави).

В такова време българските фермери въртят кристална топка и гадаят за бъдещето на Общата селскостопанска политика на евросъюза и ще има ли субсидии след 2020 г. Разбираемо е, че всеки вижда нещата от собствената си камбанария – едрите стопани искат да няма таван на субсидиите, дребните дърпат чергата към себе си с твърдението, че са в основата на европейското земеделие и трябва да получават повече помощи, а средните ... просто такива у нас почти няма.

След като Великобритания сътвори своя Брекзит, зейна огромна дупка в бюджета на ЕС, която някои изчисляват на 50 милиарда евро годишно. По-широкоизвестното твърдение е, че 12 млрд. евро ще трябва да се наваксват всяка година заради отказа на англичаните да пазаруват с евро и да участват в икономическия съюз, който преди 60 години изправи Европа на крака.

Сега се говори за членството на Западните Балкани, но колкото по-бедни страни влизат в общността, толкова тя е по-безпомощна. При това икономическите дисбаланси отдавна излязоха наяве и вероятно станаха причина за напускането на Великобритания.

Висшите европейски чиновници търсят решения за запълване на дупката в хазната, още повече, че тя се разшири неимоверно след неконтролируемото нашествие на бежанци, бягащи от глад, мизерия, войни и разрушение в родината си. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обясни в тази ситуацията, че „не говорим за счетоводство, а за приоритети и амбиции. Чрез тях нашето бъдеще намира израз в конкретни цифри. Така че нека първо поговорим за това каква Европа искаме. След това страните членки трябва да подкрепят амбициите си със съответните финансови средства. И въпреки че всички ние трябва да сме наясно, че обичайната практика не е сред вариантите, които ще се разглеждат в тази предстояща дискусия. Аз твърдо вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели“, заяви шефът на ЕК. Юнкер също така подчерта, че „в днешния ЕС исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко“. Както се казва – почти революционна ситуация.

Каквито и аритметики да правят в Брюксел, каквито и предложения за увеличаване на вноските на всяка страна членка на ЕС, или пък намаляване на парите за кохезионната политика и за земеделие, България все ще остава отвъд чертата – и на Шенген, и на еврозоната, и за адекватни субсидии на фермерите, както е в останалите европейски страни.

А статистиката сочи, че всяка година 20% от фермерите губят повече от 30% от доходите си заради природни бедствия, вредители и болести по реколтата. Това обяви зам.-директорът на Генералната дирекция АГРИ към ЕК Михаил Думитру по време на Националната среща на земеделските производители. Доста пожелателно прозвучаха думите му, че трябва да се повиши фокусът върху преразпределителното плащане, както и да се гарантира, че субсидиите се получават от реални фермери, които активно се занимават със селско стопанство. „Не искаме да плащаме на голф клубове и летища, искаме да плащаме на фермери“, каза Думитру. Познайте в коя държава в ЕС е най-разпространена тази практика!

А това че директните плащания стабилизират доходите, подобряват положението на земеделските производители и не трябва да се намаляват, си го мислят и желаят всички фермери.

Еврочиновниците пък вече признава своето безсилие. „Ние отидохме прекалено далеч в ликвидирането на механизмите на пазара, като изграждането на мрежи за безопасност, които не са до край ефективни. Знаем каква беше ситуацията в предишния период, що се касае за пазара на млякото. Този положение се стабилизира, но за млечните продукти е много важна ценовата стабилизация на пазара. Имаме прекалено малко промени, що се отнася до застъпването на поколенията и проблемът със застаряването на съсловието в Европа е цялостно наблюдение“, коментира Чеслав Адам Шекерски, председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. По думите му фермерите трябва да упражняват натиск върху министрите и депутатите за повече реформи на бюджета след 2020 г. Добри пожелания.

Публикувана в Бизнес

В днешния Европейски съюз исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко... Вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по повод финансовите проблеми на Общността и бъдещото финансиране на селскостопанската политика

Лили Мирчева

Колкото и пари да пръснем за европейски чиновници у нас и в Брюксел, за да се представим подобаващо като домакини на Съвета на ЕС, все някой ще ни напомни да си стоим в ъгъла и да не прекаляваме с мечтите. Въпреки еуфорията на управлящите, баварският финансов министър отсече: „Не на България в еврозоната!“
Финансовият министър на германската провинция Бавария Маркус Зьодер отхвърли каквато и да е възможност за разширяване на еврозоната към нови членове като България и Румъния, предава Ройтерс. Политикът, който е определен да стане следващият премиер на процъфтяващата германска провинция отбеляза, че неговата партия се е противопоставяла преди години на идеята за членство на Гърция в еврозоната.
„Не искаме още един подобен дебат и още мошеничества. Не желаем разширяването на еврозоната да включва страни като България и Румъния. Ние сме против общи еврооблигации и против въвеждането на европейски финансов министър“, добави той.

Холандците пък са неотклонни в позицията, че България и Румъния трябва да останат извън Шенген (не че вече няма бодлива тел по границите на почти всички европейски държави).

В такова време българските фермери въртят кристална топка и гадаят за бъдещето на Общата селскостопанска политика на евросъюза и ще има ли субсидии след 2020 г. Разбираемо е, че всеки вижда нещата от собствената си камбанария – едрите стопани искат да няма таван на субсидиите, дребните дърпат чергата към себе си с твърдението, че са в основата на европейското земеделие и трябва да получават повече помощи, а средните ... просто такива у нас почти няма.

След като Великобритания сътвори своя Брекзит, зейна огромна дупка в бюджета на ЕС, която някои изчисляват на 50 милиарда евро годишно. По-широкоизвестното твърдение е, че 12 млрд. евро ще трябва да се наваксват всяка година заради отказа на англичаните да пазаруват с евро и да участват в икономическия съюз, който преди 60 години изправи Европа на крака.

Сега се говори за членството на Западните Балкани, но колкото по-бедни страни влизат в общността, толкова тя е по-безпомощна. При това икономическите дисбаланси отдавна излязоха наяве и вероятно станаха причина за напускането на Великобритания.

Висшите европейски чиновници търсят решения за запълване на дупката в хазната, още повече, че тя се разшири неимоверно след неконтролируемото нашествие на бежанци, бягащи от глад, мизерия, войни и разрушение в родината си. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обясни в тази ситуацията, че „не говорим за счетоводство, а за приоритети и амбиции. Чрез тях нашето бъдеще намира израз в конкретни цифри. Така че нека първо поговорим за това каква Европа искаме. След това страните членки трябва да подкрепят амбициите си със съответните финансови средства. И въпреки че всички ние трябва да сме наясно, че обичайната практика не е сред вариантите, които ще се разглеждат в тази предстояща дискусия. Аз твърдо вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели“, заяви шефът на ЕК. Юнкер също така подчерта, че „в днешния ЕС исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко“. Както се казва – почти революционна ситуация.

Каквито и аритметики да правят в Брюксел, каквито и предложения за увеличаване на вноските на всяка страна членка на ЕС, или пък намаляване на парите за кохезионната политика и за земеделие, България все ще остава отвъд чертата – и на Шенген, и на еврозоната, и за адекватни субсидии на фермерите, както е в останалите европейски страни.

А статистиката сочи, че всяка година 20% от фермерите губят повече от 30% от доходите си заради природни бедствия, вредители и болести по реколтата. Това обяви зам.-директорът на Генералната дирекция АГРИ към ЕК Михаил Думитру по време на Националната среща на земеделските производители. Доста пожелателно прозвучаха думите му, че трябва да се повиши фокусът върху преразпределителното плащане, както и да се гарантира, че субсидиите се получават от реални фермери, които активно се занимават със селско стопанство. „Не искаме да плащаме на голф клубове и летища, искаме да плащаме на фермери“, каза Думитру. Познайте в коя държава в ЕС е най-разпространена тази практика!

А това че директните плащания стабилизират доходите, подобряват положението на земеделските производители и не трябва да се намаляват, си го мислят и желаят всички фермери.

Еврочиновниците пък вече признава своето безсилие. „Ние отидохме прекалено далеч в ликвидирането на механизмите на пазара, като изграждането на мрежи за безопасност, които не са до край ефективни. Знаем каква беше ситуацията в предишния период, що се касае за пазара на млякото. Този положение се стабилизира, но за млечните продукти е много важна ценовата стабилизация на пазара. Имаме прекалено малко промени, що се отнася до застъпването на поколенията и проблемът със застаряването на съсловието в Европа е цялостно наблюдение“, коментира Чеслав Адам Шекерски, председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. По думите му фермерите трябва да упражняват натиск върху министрите и депутатите за повече реформи на бюджета след 2020 г. Добри пожелания.

Публикувана в Бизнес

В днешния Европейски съюз исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко... Вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по повод финансовите проблеми на Общността и бъдещото финансиране на селскостопанската политика

Лили Мирчева

Колкото и пари да пръснем за европейски чиновници у нас и в Брюксел, за да се представим подобаващо като домакини на Съвета на ЕС, все някой ще ни напомни да си стоим в ъгъла и да не прекаляваме с мечтите. Въпреки еуфорията на управлящите, баварският финансов министър отсече: „Не на България в еврозоната!“
Финансовият министър на германската провинция Бавария Маркус Зьодер отхвърли каквато и да е възможност за разширяване на еврозоната към нови членове като България и Румъния, предава Ройтерс. Политикът, който е определен да стане следващият премиер на процъфтяващата германска провинция отбеляза, че неговата партия се е противопоставяла преди години на идеята за членство на Гърция в еврозоната.
„Не искаме още един подобен дебат и още мошеничества. Не желаем разширяването на еврозоната да включва страни като България и Румъния. Ние сме против общи еврооблигации и против въвеждането на европейски финансов министър“, добави той.

Холандците пък са неотклонни в позицията, че България и Румъния трябва да останат извън Шенген (не че вече няма бодлива тел по границите на почти всички европейски държави).

В такова време българските фермери въртят кристална топка и гадаят за бъдещето на Общата селскостопанска политика на евросъюза и ще има ли субсидии след 2020 г. Разбираемо е, че всеки вижда нещата от собствената си камбанария – едрите стопани искат да няма таван на субсидиите, дребните дърпат чергата към себе си с твърдението, че са в основата на европейското земеделие и трябва да получават повече помощи, а средните ... просто такива у нас почти няма.

След като Великобритания сътвори своя Брекзит, зейна огромна дупка в бюджета на ЕС, която някои изчисляват на 50 милиарда евро годишно. По-широкоизвестното твърдение е, че 12 млрд. евро ще трябва да се наваксват всяка година заради отказа на англичаните да пазаруват с евро и да участват в икономическия съюз, който преди 60 години изправи Европа на крака.

Сега се говори за членството на Западните Балкани, но колкото по-бедни страни влизат в общността, толкова тя е по-безпомощна. При това икономическите дисбаланси отдавна излязоха наяве и вероятно станаха причина за напускането на Великобритания.

Висшите европейски чиновници търсят решения за запълване на дупката в хазната, още повече, че тя се разшири неимоверно след неконтролируемото нашествие на бежанци, бягащи от глад, мизерия, войни и разрушение в родината си. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обясни в тази ситуацията, че „не говорим за счетоводство, а за приоритети и амбиции. Чрез тях нашето бъдеще намира израз в конкретни цифри. Така че нека първо поговорим за това каква Европа искаме. След това страните членки трябва да подкрепят амбициите си със съответните финансови средства. И въпреки че всички ние трябва да сме наясно, че обичайната практика не е сред вариантите, които ще се разглеждат в тази предстояща дискусия. Аз твърдо вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели“, заяви шефът на ЕК. Юнкер също така подчерта, че „в днешния ЕС исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко“. Както се казва – почти революционна ситуация.

Каквито и аритметики да правят в Брюксел, каквито и предложения за увеличаване на вноските на всяка страна членка на ЕС, или пък намаляване на парите за кохезионната политика и за земеделие, България все ще остава отвъд чертата – и на Шенген, и на еврозоната, и за адекватни субсидии на фермерите, както е в останалите европейски страни.

А статистиката сочи, че всяка година 20% от фермерите губят повече от 30% от доходите си заради природни бедствия, вредители и болести по реколтата. Това обяви зам.-директорът на Генералната дирекция АГРИ към ЕК Михаил Думитру по време на Националната среща на земеделските производители. Доста пожелателно прозвучаха думите му, че трябва да се повиши фокусът върху преразпределителното плащане, както и да се гарантира, че субсидиите се получават от реални фермери, които активно се занимават със селско стопанство. „Не искаме да плащаме на голф клубове и летища, искаме да плащаме на фермери“, каза Думитру. Познайте в коя държава в ЕС е най-разпространена тази практика!

А това че директните плащания стабилизират доходите, подобряват положението на земеделските производители и не трябва да се намаляват, си го мислят и желаят всички фермери.

Еврочиновниците пък вече признава своето безсилие. „Ние отидохме прекалено далеч в ликвидирането на механизмите на пазара, като изграждането на мрежи за безопасност, които не са до край ефективни. Знаем каква беше ситуацията в предишния период, що се касае за пазара на млякото. Този положение се стабилизира, но за млечните продукти е много важна ценовата стабилизация на пазара. Имаме прекалено малко промени, що се отнася до застъпването на поколенията и проблемът със застаряването на съсловието в Европа е цялостно наблюдение“, коментира Чеслав Адам Шекерски, председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. По думите му фермерите трябва да упражняват натиск върху министрите и депутатите за повече реформи на бюджета след 2020 г. Добри пожелания.

Публикувана в Бизнес

В днешния Европейски съюз исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко... Вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по повод финансовите проблеми на Общността и бъдещото финансиране на селскостопанската политика

Лили Мирчева

Колкото и пари да пръснем за европейски чиновници у нас и в Брюксел, за да се представим подобаващо като домакини на Съвета на ЕС, все някой ще ни напомни да си стоим в ъгъла и да не прекаляваме с мечтите. Въпреки еуфорията на управлящите, баварският финансов министър отсече: „Не на България в еврозоната!“
Финансовият министър на германската провинция Бавария Маркус Зьодер отхвърли каквато и да е възможност за разширяване на еврозоната към нови членове като България и Румъния, предава Ройтерс. Политикът, който е определен да стане следващият премиер на процъфтяващата германска провинция отбеляза, че неговата партия се е противопоставяла преди години на идеята за членство на Гърция в еврозоната.
„Не искаме още един подобен дебат и още мошеничества. Не желаем разширяването на еврозоната да включва страни като България и Румъния. Ние сме против общи еврооблигации и против въвеждането на европейски финансов министър“, добави той.

Холандците пък са неотклонни в позицията, че България и Румъния трябва да останат извън Шенген (не че вече няма бодлива тел по границите на почти всички европейски държави).

В такова време българските фермери въртят кристална топка и гадаят за бъдещето на Общата селскостопанска политика на евросъюза и ще има ли субсидии след 2020 г. Разбираемо е, че всеки вижда нещата от собствената си камбанария – едрите стопани искат да няма таван на субсидиите, дребните дърпат чергата към себе си с твърдението, че са в основата на европейското земеделие и трябва да получават повече помощи, а средните ... просто такива у нас почти няма.

След като Великобритания сътвори своя Брекзит, зейна огромна дупка в бюджета на ЕС, която някои изчисляват на 50 милиарда евро годишно. По-широкоизвестното твърдение е, че 12 млрд. евро ще трябва да се наваксват всяка година заради отказа на англичаните да пазаруват с евро и да участват в икономическия съюз, който преди 60 години изправи Европа на крака.

Сега се говори за членството на Западните Балкани, но колкото по-бедни страни влизат в общността, толкова тя е по-безпомощна. При това икономическите дисбаланси отдавна излязоха наяве и вероятно станаха причина за напускането на Великобритания.

Висшите европейски чиновници търсят решения за запълване на дупката в хазната, още повече, че тя се разшири неимоверно след неконтролируемото нашествие на бежанци, бягащи от глад, мизерия, войни и разрушение в родината си. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обясни в тази ситуацията, че „не говорим за счетоводство, а за приоритети и амбиции. Чрез тях нашето бъдеще намира израз в конкретни цифри. Така че нека първо поговорим за това каква Европа искаме. След това страните членки трябва да подкрепят амбициите си със съответните финансови средства. И въпреки че всички ние трябва да сме наясно, че обичайната практика не е сред вариантите, които ще се разглеждат в тази предстояща дискусия. Аз твърдо вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели“, заяви шефът на ЕК. Юнкер също така подчерта, че „в днешния ЕС исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко“. Както се казва – почти революционна ситуация.

Каквито и аритметики да правят в Брюксел, каквито и предложения за увеличаване на вноските на всяка страна членка на ЕС, или пък намаляване на парите за кохезионната политика и за земеделие, България все ще остава отвъд чертата – и на Шенген, и на еврозоната, и за адекватни субсидии на фермерите, както е в останалите европейски страни.

А статистиката сочи, че всяка година 20% от фермерите губят повече от 30% от доходите си заради природни бедствия, вредители и болести по реколтата. Това обяви зам.-директорът на Генералната дирекция АГРИ към ЕК Михаил Думитру по време на Националната среща на земеделските производители. Доста пожелателно прозвучаха думите му, че трябва да се повиши фокусът върху преразпределителното плащане, както и да се гарантира, че субсидиите се получават от реални фермери, които активно се занимават със селско стопанство. „Не искаме да плащаме на голф клубове и летища, искаме да плащаме на фермери“, каза Думитру. Познайте в коя държава в ЕС е най-разпространена тази практика!

А това че директните плащания стабилизират доходите, подобряват положението на земеделските производители и не трябва да се намаляват, си го мислят и желаят всички фермери.

Еврочиновниците пък вече признава своето безсилие. „Ние отидохме прекалено далеч в ликвидирането на механизмите на пазара, като изграждането на мрежи за безопасност, които не са до край ефективни. Знаем каква беше ситуацията в предишния период, що се касае за пазара на млякото. Този положение се стабилизира, но за млечните продукти е много важна ценовата стабилизация на пазара. Имаме прекалено малко промени, що се отнася до застъпването на поколенията и проблемът със застаряването на съсловието в Европа е цялостно наблюдение“, коментира Чеслав Адам Шекерски, председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. По думите му фермерите трябва да упражняват натиск върху министрите и депутатите за повече реформи на бюджета след 2020 г. Добри пожелания.

Публикувана в Бизнес

В днешния Европейски съюз исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко... Вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по повод финансовите проблеми на Общността и бъдещото финансиране на селскостопанската политика

Лили Мирчева

Колкото и пари да пръснем за европейски чиновници у нас и в Брюксел, за да се представим подобаващо като домакини на Съвета на ЕС, все някой ще ни напомни да си стоим в ъгъла и да не прекаляваме с мечтите. Въпреки еуфорията на управлящите, баварският финансов министър отсече: „Не на България в еврозоната!“
Финансовият министър на германската провинция Бавария Маркус Зьодер отхвърли каквато и да е възможност за разширяване на еврозоната към нови членове като България и Румъния, предава Ройтерс. Политикът, който е определен да стане следващият премиер на процъфтяващата германска провинция отбеляза, че неговата партия се е противопоставяла преди години на идеята за членство на Гърция в еврозоната.
„Не искаме още един подобен дебат и още мошеничества. Не желаем разширяването на еврозоната да включва страни като България и Румъния. Ние сме против общи еврооблигации и против въвеждането на европейски финансов министър“, добави той.

Холандците пък са неотклонни в позицията, че България и Румъния трябва да останат извън Шенген (не че вече няма бодлива тел по границите на почти всички европейски държави).

В такова време българските фермери въртят кристална топка и гадаят за бъдещето на Общата селскостопанска политика на евросъюза и ще има ли субсидии след 2020 г. Разбираемо е, че всеки вижда нещата от собствената си камбанария – едрите стопани искат да няма таван на субсидиите, дребните дърпат чергата към себе си с твърдението, че са в основата на европейското земеделие и трябва да получават повече помощи, а средните ... просто такива у нас почти няма.

След като Великобритания сътвори своя Брекзит, зейна огромна дупка в бюджета на ЕС, която някои изчисляват на 50 милиарда евро годишно. По-широкоизвестното твърдение е, че 12 млрд. евро ще трябва да се наваксват всяка година заради отказа на англичаните да пазаруват с евро и да участват в икономическия съюз, който преди 60 години изправи Европа на крака.

Сега се говори за членството на Западните Балкани, но колкото по-бедни страни влизат в общността, толкова тя е по-безпомощна. При това икономическите дисбаланси отдавна излязоха наяве и вероятно станаха причина за напускането на Великобритания.

Висшите европейски чиновници търсят решения за запълване на дупката в хазната, още повече, че тя се разшири неимоверно след неконтролируемото нашествие на бежанци, бягащи от глад, мизерия, войни и разрушение в родината си. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обясни в тази ситуацията, че „не говорим за счетоводство, а за приоритети и амбиции. Чрез тях нашето бъдеще намира израз в конкретни цифри. Така че нека първо поговорим за това каква Европа искаме. След това страните членки трябва да подкрепят амбициите си със съответните финансови средства. И въпреки че всички ние трябва да сме наясно, че обичайната практика не е сред вариантите, които ще се разглеждат в тази предстояща дискусия. Аз твърдо вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели“, заяви шефът на ЕК. Юнкер също така подчерта, че „в днешния ЕС исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко“. Както се казва – почти революционна ситуация.

Каквито и аритметики да правят в Брюксел, каквито и предложения за увеличаване на вноските на всяка страна членка на ЕС, или пък намаляване на парите за кохезионната политика и за земеделие, България все ще остава отвъд чертата – и на Шенген, и на еврозоната, и за адекватни субсидии на фермерите, както е в останалите европейски страни.

А статистиката сочи, че всяка година 20% от фермерите губят повече от 30% от доходите си заради природни бедствия, вредители и болести по реколтата. Това обяви зам.-директорът на Генералната дирекция АГРИ към ЕК Михаил Думитру по време на Националната среща на земеделските производители. Доста пожелателно прозвучаха думите му, че трябва да се повиши фокусът върху преразпределителното плащане, както и да се гарантира, че субсидиите се получават от реални фермери, които активно се занимават със селско стопанство. „Не искаме да плащаме на голф клубове и летища, искаме да плащаме на фермери“, каза Думитру. Познайте в коя държава в ЕС е най-разпространена тази практика!

А това че директните плащания стабилизират доходите, подобряват положението на земеделските производители и не трябва да се намаляват, си го мислят и желаят всички фермери.

Еврочиновниците пък вече признава своето безсилие. „Ние отидохме прекалено далеч в ликвидирането на механизмите на пазара, като изграждането на мрежи за безопасност, които не са до край ефективни. Знаем каква беше ситуацията в предишния период, що се касае за пазара на млякото. Този положение се стабилизира, но за млечните продукти е много важна ценовата стабилизация на пазара. Имаме прекалено малко промени, що се отнася до застъпването на поколенията и проблемът със застаряването на съсловието в Европа е цялостно наблюдение“, коментира Чеслав Адам Шекерски, председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. По думите му фермерите трябва да упражняват натиск върху министрите и депутатите за повече реформи на бюджета след 2020 г. Добри пожелания.

Публикувана в Бизнес

В днешния Европейски съюз исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко... Вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по повод финансовите проблеми на Общността и бъдещото финансиране на селскостопанската политика

Лили Мирчева

Колкото и пари да пръснем за европейски чиновници у нас и в Брюксел, за да се представим подобаващо като домакини на Съвета на ЕС, все някой ще ни напомни да си стоим в ъгъла и да не прекаляваме с мечтите. Въпреки еуфорията на управлящите, баварският финансов министър отсече: „Не на България в еврозоната!“
Финансовият министър на германската провинция Бавария Маркус Зьодер отхвърли каквато и да е възможност за разширяване на еврозоната към нови членове като България и Румъния, предава Ройтерс. Политикът, който е определен да стане следващият премиер на процъфтяващата германска провинция отбеляза, че неговата партия се е противопоставяла преди години на идеята за членство на Гърция в еврозоната.
„Не искаме още един подобен дебат и още мошеничества. Не желаем разширяването на еврозоната да включва страни като България и Румъния. Ние сме против общи еврооблигации и против въвеждането на европейски финансов министър“, добави той.

Холандците пък са неотклонни в позицията, че България и Румъния трябва да останат извън Шенген (не че вече няма бодлива тел по границите на почти всички европейски държави).

В такова време българските фермери въртят кристална топка и гадаят за бъдещето на Общата селскостопанска политика на евросъюза и ще има ли субсидии след 2020 г. Разбираемо е, че всеки вижда нещата от собствената си камбанария – едрите стопани искат да няма таван на субсидиите, дребните дърпат чергата към себе си с твърдението, че са в основата на европейското земеделие и трябва да получават повече помощи, а средните ... просто такива у нас почти няма.

След като Великобритания сътвори своя Брекзит, зейна огромна дупка в бюджета на ЕС, която някои изчисляват на 50 милиарда евро годишно. По-широкоизвестното твърдение е, че 12 млрд. евро ще трябва да се наваксват всяка година заради отказа на англичаните да пазаруват с евро и да участват в икономическия съюз, който преди 60 години изправи Европа на крака.

Сега се говори за членството на Западните Балкани, но колкото по-бедни страни влизат в общността, толкова тя е по-безпомощна. При това икономическите дисбаланси отдавна излязоха наяве и вероятно станаха причина за напускането на Великобритания.

Висшите европейски чиновници търсят решения за запълване на дупката в хазната, още повече, че тя се разшири неимоверно след неконтролируемото нашествие на бежанци, бягащи от глад, мизерия, войни и разрушение в родината си. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обясни в тази ситуацията, че „не говорим за счетоводство, а за приоритети и амбиции. Чрез тях нашето бъдеще намира израз в конкретни цифри. Така че нека първо поговорим за това каква Европа искаме. След това страните членки трябва да подкрепят амбициите си със съответните финансови средства. И въпреки че всички ние трябва да сме наясно, че обичайната практика не е сред вариантите, които ще се разглеждат в тази предстояща дискусия. Аз твърдо вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели“, заяви шефът на ЕК. Юнкер също така подчерта, че „в днешния ЕС исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко“. Както се казва – почти революционна ситуация.

Каквито и аритметики да правят в Брюксел, каквито и предложения за увеличаване на вноските на всяка страна членка на ЕС, или пък намаляване на парите за кохезионната политика и за земеделие, България все ще остава отвъд чертата – и на Шенген, и на еврозоната, и за адекватни субсидии на фермерите, както е в останалите европейски страни.

А статистиката сочи, че всяка година 20% от фермерите губят повече от 30% от доходите си заради природни бедствия, вредители и болести по реколтата. Това обяви зам.-директорът на Генералната дирекция АГРИ към ЕК Михаил Думитру по време на Националната среща на земеделските производители. Доста пожелателно прозвучаха думите му, че трябва да се повиши фокусът върху преразпределителното плащане, както и да се гарантира, че субсидиите се получават от реални фермери, които активно се занимават със селско стопанство. „Не искаме да плащаме на голф клубове и летища, искаме да плащаме на фермери“, каза Думитру. Познайте в коя държава в ЕС е най-разпространена тази практика!

А това че директните плащания стабилизират доходите, подобряват положението на земеделските производители и не трябва да се намаляват, си го мислят и желаят всички фермери.

Еврочиновниците пък вече признава своето безсилие. „Ние отидохме прекалено далеч в ликвидирането на механизмите на пазара, като изграждането на мрежи за безопасност, които не са до край ефективни. Знаем каква беше ситуацията в предишния период, що се касае за пазара на млякото. Този положение се стабилизира, но за млечните продукти е много важна ценовата стабилизация на пазара. Имаме прекалено малко промени, що се отнася до застъпването на поколенията и проблемът със застаряването на съсловието в Европа е цялостно наблюдение“, коментира Чеслав Адам Шекерски, председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. По думите му фермерите трябва да упражняват натиск върху министрите и депутатите за повече реформи на бюджета след 2020 г. Добри пожелания.

Публикувана в Бизнес

В днешния Европейски съюз исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко... Вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по повод финансовите проблеми на Общността и бъдещото финансиране на селскостопанската политика

Лили Мирчева

Колкото и пари да пръснем за европейски чиновници у нас и в Брюксел, за да се представим подобаващо като домакини на Съвета на ЕС, все някой ще ни напомни да си стоим в ъгъла и да не прекаляваме с мечтите. Въпреки еуфорията на управлящите, баварският финансов министър отсече: „Не на България в еврозоната!“
Финансовият министър на германската провинция Бавария Маркус Зьодер отхвърли каквато и да е възможност за разширяване на еврозоната към нови членове като България и Румъния, предава Ройтерс. Политикът, който е определен да стане следващият премиер на процъфтяващата германска провинция отбеляза, че неговата партия се е противопоставяла преди години на идеята за членство на Гърция в еврозоната.
„Не искаме още един подобен дебат и още мошеничества. Не желаем разширяването на еврозоната да включва страни като България и Румъния. Ние сме против общи еврооблигации и против въвеждането на европейски финансов министър“, добави той.

Холандците пък са неотклонни в позицията, че България и Румъния трябва да останат извън Шенген (не че вече няма бодлива тел по границите на почти всички европейски държави).

В такова време българските фермери въртят кристална топка и гадаят за бъдещето на Общата селскостопанска политика на евросъюза и ще има ли субсидии след 2020 г. Разбираемо е, че всеки вижда нещата от собствената си камбанария – едрите стопани искат да няма таван на субсидиите, дребните дърпат чергата към себе си с твърдението, че са в основата на европейското земеделие и трябва да получават повече помощи, а средните ... просто такива у нас почти няма.

След като Великобритания сътвори своя Брекзит, зейна огромна дупка в бюджета на ЕС, която някои изчисляват на 50 милиарда евро годишно. По-широкоизвестното твърдение е, че 12 млрд. евро ще трябва да се наваксват всяка година заради отказа на англичаните да пазаруват с евро и да участват в икономическия съюз, който преди 60 години изправи Европа на крака.

Сега се говори за членството на Западните Балкани, но колкото по-бедни страни влизат в общността, толкова тя е по-безпомощна. При това икономическите дисбаланси отдавна излязоха наяве и вероятно станаха причина за напускането на Великобритания.

Висшите европейски чиновници търсят решения за запълване на дупката в хазната, още повече, че тя се разшири неимоверно след неконтролируемото нашествие на бежанци, бягащи от глад, мизерия, войни и разрушение в родината си. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обясни в тази ситуацията, че „не говорим за счетоводство, а за приоритети и амбиции. Чрез тях нашето бъдеще намира израз в конкретни цифри. Така че нека първо поговорим за това каква Европа искаме. След това страните членки трябва да подкрепят амбициите си със съответните финансови средства. И въпреки че всички ние трябва да сме наясно, че обичайната практика не е сред вариантите, които ще се разглеждат в тази предстояща дискусия. Аз твърдо вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели“, заяви шефът на ЕК. Юнкер също така подчерта, че „в днешния ЕС исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко“. Както се казва – почти революционна ситуация.

Каквито и аритметики да правят в Брюксел, каквито и предложения за увеличаване на вноските на всяка страна членка на ЕС, или пък намаляване на парите за кохезионната политика и за земеделие, България все ще остава отвъд чертата – и на Шенген, и на еврозоната, и за адекватни субсидии на фермерите, както е в останалите европейски страни.

А статистиката сочи, че всяка година 20% от фермерите губят повече от 30% от доходите си заради природни бедствия, вредители и болести по реколтата. Това обяви зам.-директорът на Генералната дирекция АГРИ към ЕК Михаил Думитру по време на Националната среща на земеделските производители. Доста пожелателно прозвучаха думите му, че трябва да се повиши фокусът върху преразпределителното плащане, както и да се гарантира, че субсидиите се получават от реални фермери, които активно се занимават със селско стопанство. „Не искаме да плащаме на голф клубове и летища, искаме да плащаме на фермери“, каза Думитру. Познайте в коя държава в ЕС е най-разпространена тази практика!

А това че директните плащания стабилизират доходите, подобряват положението на земеделските производители и не трябва да се намаляват, си го мислят и желаят всички фермери.

Еврочиновниците пък вече признава своето безсилие. „Ние отидохме прекалено далеч в ликвидирането на механизмите на пазара, като изграждането на мрежи за безопасност, които не са до край ефективни. Знаем каква беше ситуацията в предишния период, що се касае за пазара на млякото. Този положение се стабилизира, но за млечните продукти е много важна ценовата стабилизация на пазара. Имаме прекалено малко промени, що се отнася до застъпването на поколенията и проблемът със застаряването на съсловието в Европа е цялостно наблюдение“, коментира Чеслав Адам Шекерски, председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. По думите му фермерите трябва да упражняват натиск върху министрите и депутатите за повече реформи на бюджета след 2020 г. Добри пожелания.

Публикувана в Бизнес

В днешния Европейски съюз исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко... Вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по повод финансовите проблеми на Общността и бъдещото финансиране на селскостопанската политика

Лили Мирчева

Колкото и пари да пръснем за европейски чиновници у нас и в Брюксел, за да се представим подобаващо като домакини на Съвета на ЕС, все някой ще ни напомни да си стоим в ъгъла и да не прекаляваме с мечтите. Въпреки еуфорията на управлящите, баварският финансов министър отсече: „Не на България в еврозоната!“
Финансовият министър на германската провинция Бавария Маркус Зьодер отхвърли каквато и да е възможност за разширяване на еврозоната към нови членове като България и Румъния, предава Ройтерс. Политикът, който е определен да стане следващият премиер на процъфтяващата германска провинция отбеляза, че неговата партия се е противопоставяла преди години на идеята за членство на Гърция в еврозоната.
„Не искаме още един подобен дебат и още мошеничества. Не желаем разширяването на еврозоната да включва страни като България и Румъния. Ние сме против общи еврооблигации и против въвеждането на европейски финансов министър“, добави той.

Холандците пък са неотклонни в позицията, че България и Румъния трябва да останат извън Шенген (не че вече няма бодлива тел по границите на почти всички европейски държави).

В такова време българските фермери въртят кристална топка и гадаят за бъдещето на Общата селскостопанска политика на евросъюза и ще има ли субсидии след 2020 г. Разбираемо е, че всеки вижда нещата от собствената си камбанария – едрите стопани искат да няма таван на субсидиите, дребните дърпат чергата към себе си с твърдението, че са в основата на европейското земеделие и трябва да получават повече помощи, а средните ... просто такива у нас почти няма.

След като Великобритания сътвори своя Брекзит, зейна огромна дупка в бюджета на ЕС, която някои изчисляват на 50 милиарда евро годишно. По-широкоизвестното твърдение е, че 12 млрд. евро ще трябва да се наваксват всяка година заради отказа на англичаните да пазаруват с евро и да участват в икономическия съюз, който преди 60 години изправи Европа на крака.

Сега се говори за членството на Западните Балкани, но колкото по-бедни страни влизат в общността, толкова тя е по-безпомощна. При това икономическите дисбаланси отдавна излязоха наяве и вероятно станаха причина за напускането на Великобритания.

Висшите европейски чиновници търсят решения за запълване на дупката в хазната, още повече, че тя се разшири неимоверно след неконтролируемото нашествие на бежанци, бягащи от глад, мизерия, войни и разрушение в родината си. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обясни в тази ситуацията, че „не говорим за счетоводство, а за приоритети и амбиции. Чрез тях нашето бъдеще намира израз в конкретни цифри. Така че нека първо поговорим за това каква Европа искаме. След това страните членки трябва да подкрепят амбициите си със съответните финансови средства. И въпреки че всички ние трябва да сме наясно, че обичайната практика не е сред вариантите, които ще се разглеждат в тази предстояща дискусия. Аз твърдо вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели“, заяви шефът на ЕК. Юнкер също така подчерта, че „в днешния ЕС исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко“. Както се казва – почти революционна ситуация.

Каквито и аритметики да правят в Брюксел, каквито и предложения за увеличаване на вноските на всяка страна членка на ЕС, или пък намаляване на парите за кохезионната политика и за земеделие, България все ще остава отвъд чертата – и на Шенген, и на еврозоната, и за адекватни субсидии на фермерите, както е в останалите европейски страни.

А статистиката сочи, че всяка година 20% от фермерите губят повече от 30% от доходите си заради природни бедствия, вредители и болести по реколтата. Това обяви зам.-директорът на Генералната дирекция АГРИ към ЕК Михаил Думитру по време на Националната среща на земеделските производители. Доста пожелателно прозвучаха думите му, че трябва да се повиши фокусът върху преразпределителното плащане, както и да се гарантира, че субсидиите се получават от реални фермери, които активно се занимават със селско стопанство. „Не искаме да плащаме на голф клубове и летища, искаме да плащаме на фермери“, каза Думитру. Познайте в коя държава в ЕС е най-разпространена тази практика!

А това че директните плащания стабилизират доходите, подобряват положението на земеделските производители и не трябва да се намаляват, си го мислят и желаят всички фермери.

Еврочиновниците пък вече признава своето безсилие. „Ние отидохме прекалено далеч в ликвидирането на механизмите на пазара, като изграждането на мрежи за безопасност, които не са до край ефективни. Знаем каква беше ситуацията в предишния период, що се касае за пазара на млякото. Този положение се стабилизира, но за млечните продукти е много важна ценовата стабилизация на пазара. Имаме прекалено малко промени, що се отнася до застъпването на поколенията и проблемът със застаряването на съсловието в Европа е цялостно наблюдение“, коментира Чеслав Адам Шекерски, председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. По думите му фермерите трябва да упражняват натиск върху министрите и депутатите за повече реформи на бюджета след 2020 г. Добри пожелания.

Публикувана в Бизнес

В днешния Европейски съюз исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко... Вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по повод финансовите проблеми на Общността и бъдещото финансиране на селскостопанската политика

Лили Мирчева

Колкото и пари да пръснем за европейски чиновници у нас и в Брюксел, за да се представим подобаващо като домакини на Съвета на ЕС, все някой ще ни напомни да си стоим в ъгъла и да не прекаляваме с мечтите. Въпреки еуфорията на управлящите, баварският финансов министър отсече: „Не на България в еврозоната!“
Финансовият министър на германската провинция Бавария Маркус Зьодер отхвърли каквато и да е възможност за разширяване на еврозоната към нови членове като България и Румъния, предава Ройтерс. Политикът, който е определен да стане следващият премиер на процъфтяващата германска провинция отбеляза, че неговата партия се е противопоставяла преди години на идеята за членство на Гърция в еврозоната.
„Не искаме още един подобен дебат и още мошеничества. Не желаем разширяването на еврозоната да включва страни като България и Румъния. Ние сме против общи еврооблигации и против въвеждането на европейски финансов министър“, добави той.

Холандците пък са неотклонни в позицията, че България и Румъния трябва да останат извън Шенген (не че вече няма бодлива тел по границите на почти всички европейски държави).

В такова време българските фермери въртят кристална топка и гадаят за бъдещето на Общата селскостопанска политика на евросъюза и ще има ли субсидии след 2020 г. Разбираемо е, че всеки вижда нещата от собствената си камбанария – едрите стопани искат да няма таван на субсидиите, дребните дърпат чергата към себе си с твърдението, че са в основата на европейското земеделие и трябва да получават повече помощи, а средните ... просто такива у нас почти няма.

След като Великобритания сътвори своя Брекзит, зейна огромна дупка в бюджета на ЕС, която някои изчисляват на 50 милиарда евро годишно. По-широкоизвестното твърдение е, че 12 млрд. евро ще трябва да се наваксват всяка година заради отказа на англичаните да пазаруват с евро и да участват в икономическия съюз, който преди 60 години изправи Европа на крака.

Сега се говори за членството на Западните Балкани, но колкото по-бедни страни влизат в общността, толкова тя е по-безпомощна. При това икономическите дисбаланси отдавна излязоха наяве и вероятно станаха причина за напускането на Великобритания.

Висшите европейски чиновници търсят решения за запълване на дупката в хазната, още повече, че тя се разшири неимоверно след неконтролируемото нашествие на бежанци, бягащи от глад, мизерия, войни и разрушение в родината си. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обясни в тази ситуацията, че „не говорим за счетоводство, а за приоритети и амбиции. Чрез тях нашето бъдеще намира израз в конкретни цифри. Така че нека първо поговорим за това каква Европа искаме. След това страните членки трябва да подкрепят амбициите си със съответните финансови средства. И въпреки че всички ние трябва да сме наясно, че обичайната практика не е сред вариантите, които ще се разглеждат в тази предстояща дискусия. Аз твърдо вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели“, заяви шефът на ЕК. Юнкер също така подчерта, че „в днешния ЕС исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко“. Както се казва – почти революционна ситуация.

Каквито и аритметики да правят в Брюксел, каквито и предложения за увеличаване на вноските на всяка страна членка на ЕС, или пък намаляване на парите за кохезионната политика и за земеделие, България все ще остава отвъд чертата – и на Шенген, и на еврозоната, и за адекватни субсидии на фермерите, както е в останалите европейски страни.

А статистиката сочи, че всяка година 20% от фермерите губят повече от 30% от доходите си заради природни бедствия, вредители и болести по реколтата. Това обяви зам.-директорът на Генералната дирекция АГРИ към ЕК Михаил Думитру по време на Националната среща на земеделските производители. Доста пожелателно прозвучаха думите му, че трябва да се повиши фокусът върху преразпределителното плащане, както и да се гарантира, че субсидиите се получават от реални фермери, които активно се занимават със селско стопанство. „Не искаме да плащаме на голф клубове и летища, искаме да плащаме на фермери“, каза Думитру. Познайте в коя държава в ЕС е най-разпространена тази практика!

А това че директните плащания стабилизират доходите, подобряват положението на земеделските производители и не трябва да се намаляват, си го мислят и желаят всички фермери.

Еврочиновниците пък вече признава своето безсилие. „Ние отидохме прекалено далеч в ликвидирането на механизмите на пазара, като изграждането на мрежи за безопасност, които не са до край ефективни. Знаем каква беше ситуацията в предишния период, що се касае за пазара на млякото. Този положение се стабилизира, но за млечните продукти е много важна ценовата стабилизация на пазара. Имаме прекалено малко промени, що се отнася до застъпването на поколенията и проблемът със застаряването на съсловието в Европа е цялостно наблюдение“, коментира Чеслав Адам Шекерски, председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. По думите му фермерите трябва да упражняват натиск върху министрите и депутатите за повече реформи на бюджета след 2020 г. Добри пожелания.

Публикувана в Бизнес

В днешния Европейски съюз исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко... Вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по повод финансовите проблеми на Общността и бъдещото финансиране на селскостопанската политика

Лили Мирчева

Колкото и пари да пръснем за европейски чиновници у нас и в Брюксел, за да се представим подобаващо като домакини на Съвета на ЕС, все някой ще ни напомни да си стоим в ъгъла и да не прекаляваме с мечтите. Въпреки еуфорията на управлящите, баварският финансов министър отсече: „Не на България в еврозоната!“
Финансовият министър на германската провинция Бавария Маркус Зьодер отхвърли каквато и да е възможност за разширяване на еврозоната към нови членове като България и Румъния, предава Ройтерс. Политикът, който е определен да стане следващият премиер на процъфтяващата германска провинция отбеляза, че неговата партия се е противопоставяла преди години на идеята за членство на Гърция в еврозоната.
„Не искаме още един подобен дебат и още мошеничества. Не желаем разширяването на еврозоната да включва страни като България и Румъния. Ние сме против общи еврооблигации и против въвеждането на европейски финансов министър“, добави той.

Холандците пък са неотклонни в позицията, че България и Румъния трябва да останат извън Шенген (не че вече няма бодлива тел по границите на почти всички европейски държави).

В такова време българските фермери въртят кристална топка и гадаят за бъдещето на Общата селскостопанска политика на евросъюза и ще има ли субсидии след 2020 г. Разбираемо е, че всеки вижда нещата от собствената си камбанария – едрите стопани искат да няма таван на субсидиите, дребните дърпат чергата към себе си с твърдението, че са в основата на европейското земеделие и трябва да получават повече помощи, а средните ... просто такива у нас почти няма.

След като Великобритания сътвори своя Брекзит, зейна огромна дупка в бюджета на ЕС, която някои изчисляват на 50 милиарда евро годишно. По-широкоизвестното твърдение е, че 12 млрд. евро ще трябва да се наваксват всяка година заради отказа на англичаните да пазаруват с евро и да участват в икономическия съюз, който преди 60 години изправи Европа на крака.

Сега се говори за членството на Западните Балкани, но колкото по-бедни страни влизат в общността, толкова тя е по-безпомощна. При това икономическите дисбаланси отдавна излязоха наяве и вероятно станаха причина за напускането на Великобритания.

Висшите европейски чиновници търсят решения за запълване на дупката в хазната, още повече, че тя се разшири неимоверно след неконтролируемото нашествие на бежанци, бягащи от глад, мизерия, войни и разрушение в родината си. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обясни в тази ситуацията, че „не говорим за счетоводство, а за приоритети и амбиции. Чрез тях нашето бъдеще намира израз в конкретни цифри. Така че нека първо поговорим за това каква Европа искаме. След това страните членки трябва да подкрепят амбициите си със съответните финансови средства. И въпреки че всички ние трябва да сме наясно, че обичайната практика не е сред вариантите, които ще се разглеждат в тази предстояща дискусия. Аз твърдо вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели“, заяви шефът на ЕК. Юнкер също така подчерта, че „в днешния ЕС исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко“. Както се казва – почти революционна ситуация.

Каквито и аритметики да правят в Брюксел, каквито и предложения за увеличаване на вноските на всяка страна членка на ЕС, или пък намаляване на парите за кохезионната политика и за земеделие, България все ще остава отвъд чертата – и на Шенген, и на еврозоната, и за адекватни субсидии на фермерите, както е в останалите европейски страни.

А статистиката сочи, че всяка година 20% от фермерите губят повече от 30% от доходите си заради природни бедствия, вредители и болести по реколтата. Това обяви зам.-директорът на Генералната дирекция АГРИ към ЕК Михаил Думитру по време на Националната среща на земеделските производители. Доста пожелателно прозвучаха думите му, че трябва да се повиши фокусът върху преразпределителното плащане, както и да се гарантира, че субсидиите се получават от реални фермери, които активно се занимават със селско стопанство. „Не искаме да плащаме на голф клубове и летища, искаме да плащаме на фермери“, каза Думитру. Познайте в коя държава в ЕС е най-разпространена тази практика!

А това че директните плащания стабилизират доходите, подобряват положението на земеделските производители и не трябва да се намаляват, си го мислят и желаят всички фермери.

Еврочиновниците пък вече признава своето безсилие. „Ние отидохме прекалено далеч в ликвидирането на механизмите на пазара, като изграждането на мрежи за безопасност, които не са до край ефективни. Знаем каква беше ситуацията в предишния период, що се касае за пазара на млякото. Този положение се стабилизира, но за млечните продукти е много важна ценовата стабилизация на пазара. Имаме прекалено малко промени, що се отнася до застъпването на поколенията и проблемът със застаряването на съсловието в Европа е цялостно наблюдение“, коментира Чеслав Адам Шекерски, председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. По думите му фермерите трябва да упражняват натиск върху министрите и депутатите за повече реформи на бюджета след 2020 г. Добри пожелания.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 32

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта