Ако засадите картофи на вилата или в градината на малки площи, логично е да ги включите в общото сеитбообращение.
  .  Добро решение ще бъде да използвате лехите от ранни картофи за сеитба или засаждане на моркови, лук или краставици. Можете да получите добра реколта и от такива кореноплоди като цвекло, дайкон, ряпа, репички. Добре се развиват след картофи и салата или спанак.
   . Има обаче и култури, които категорично не се препоръчва да се отглеждат след картофи. Това са на първо място домати, патладжани, пипер. Не ги засаждайте след картофи, защото са податливи на едни и същи заболявания.
   . Картофите се развиват много по-добре, ако преди тях на мястото са били засяти растения от семейство тиквови (тиквички, тиква, краставица). За картофите добър предшественик са също фасулът, както и всякакъв вид зеле.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

При повишаване на температурата на почвата се поврежда подземната част на стъблото на картофите, особено в началния период на растеж. Получава се пояс от бял до ръждиво-кафяв цвят. Понякога е възможно загниване на тъканите и опадване на връхните листа. Интензивната слънчева радиация причинява изгаряния на клубените на повърхността на почвата и последващо го гниене.

По време на вегетацията при високи температури и ниска влажност, особено при леки почви във вътрешноста на клубена се появяват дифузни кафяви петна. Понякога те са жълти или черни на цвят. Поразената тъкан обикновенно не загнива и остава твърда даже и след сваряване на картофите. В някои случаи по повърхността на клубена се появява некроза на кожицата във вид на безцветни петна. При болните клубени силно е намалена кълняемостта. Признаци на заболяване може да се появят и в периода на съхранението, ако преди прибирането има високи температури. Понижаване на процента болни клубени се наблюдава при поливане и разрохване на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Възникването на неинфекциозни (функционални, непаразитни) болести при картофите е свързано с нарушения в храненето, условията на отглеждане, с механични повреди на клубените и растенията. Тези болести се изразяват в понижаване на кълняемостта, отклонения в развитието на растенията, в поява на различни петна, изменение на окраската, формата на клубена и т.н. и водят до понижаване на добива, загуба на сортовите качества на картофите и транспортната устойчивост.

Неинфекциозните болести, като правило са обратими, тоест при нормализиране на факторите жизнедеятелноста и външните признаци на картофите се въстановяват в течение на една или няколко генерации.

Болести предизвикани от замърсяване на въздуха

Замърсяването на въздуха с примеси води до развитие на некроза по листата. Те придобиват бронзова окраска и се завиват на върха. При силна повреда стават хлоротични, жълтеят и опадват.Такива растения са с понижени добиви.

Причина за поражението на растенията е тази, че замърсяването на въздуха изменя фотохимическото окисление на веществата. Освен това замърсения въздух съдържа редица фитотоксични съединения. Има сведения за това, че появата на петна на листата е свързано с наличието във въздуха на големи количества на SO, смесването на О2 с озон, NO2, хлор, етилен, флуорна киселина и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Излишък на хлор в почвата се получава при системно внасяне на калиев хлорид. Присъствието в нея на повече от 0,005% хлор има отрицателно действие върху растенията. Долните листа при картофите са тесни с обърнати нагоре краища, понижава се съдържанието на хлорофил и се развива хлороза.

При калциево гладуване листата на картофите розовеят на върха, свиват се като фунийка, стават по-тънки, краят им става леко вълнист. Растежа като цяло изостава.

Недостатъка от цинк се проявява във вид на точковидни, некротични петна на долната част на листната пластина и в хлороза на листата, разпространяваща се отдолу нагоре. При по-сериозни липси растенията са затормозени, листата завяхват и засъхват. Добивът на картофи рязко се понижава.

При песъчливи, вкислени и почви с натрупване на голямо количество желязо, алуминий, манган се наблюдава кафява петнистост по стъблата на картофите. Растенията са стъкловидни, хрупкави и постепенно изсъхват. По стъблото се появяват тъмни продълговати черти и ивици, които постепенно преминават на дръжките на листата. При силно развитие на болестта се развива некроза във вътрешноста на стъблото. Дългото отглеждане на картофи на вкислени почви влошава качеството на семенния материал. За понижаване киселинността на почвата напролет и през вегетацията трябва да се внасят магнезий и манган заедно с азотните торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Недостатък на манган може да се получи при отглеждане на картофи на карбонатни, торфени почви, когато pH е по-голямо от 6-6,5. При това положение се получава хлороза по листата, отначало между жилките. При силно изразен глад се получават некротични петна по листата, затормозване и спиране на растежа на културата, понижаване на продуктивноста.

Първи се затормозват по-долните листа. Изчезването на зеленото оцветяване започва от върха и края на листа, прогресира между жилките в направление към центъра на листната петура. При силен глад се поразява цялото растение с изключение на върха. Недостига на манган може да се овладее с внасянето на манганови торове или с листно внасяне на такива.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Излишъкът на микроелемента бор в почвата предизвиква задържане на растежа, отслабване на растенията и хлороза. Заболяването се развива в засушливи години. При падане на достатъчно валежи или при своевременно поливане растенията се оправят.

Недостига на бор често се наблюдава при песъчливи почви и се съпровожда от отмиране на точките на растеж и усилено развитие на странични разклонения. В резултат на това се скъсяват междувъзлията и растенията са ниски и гъсти. При силен глад се появява и антоцианово оцветяване. При клубените, които издребняват се получават пукнатини и кафеви петна. Растението е със силно понижена устойчивост към болести.

Недостатъка на мед може да се прояви при торфено – блатни почви. Изразява се в задържане на растежа и развитието, понижаване на добива. Медните торове помагат за повишаване устойчивостта на растенията към неблагоприятни условия и болестите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Излишекът на азот в почвата предизвиква прекален растеж, интензивно зелено оцветяване и често полягане на картофените растения. Наблюдава се разтегната във времето вегетация, по-късно клубенообразуване, което води до понижаване на добивите. При недостатък на азот, особено на песъчливи почви, растенията придобиват жълто оцветяване и изоставане в растежа. Пада добива и качеството на клубените.

Недостигът на фосфор задържа растежа и развитието на картофите, намалява разклоняването. Оцветяването на листата е по-слабо, а те се разполагат под ъгъл към стеблото. По време на клубенообразуването по края на долните листа се появява тясна тъмно-кафява на цвят ивица. По сърцевината на клубена се наблюдават отделни ръждиво-кафяви петна, радиално разположени от центъра в ивица. Недостига на фосфор при картофите се проявява обикновенно при кисели песъчливо-глинести, глинесто подзолисти почви. Варуването намалява симптомите на заболяването.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Недостиг на калий при картофите особенно силно се изразява на торфени и наводнени площи. Признаците се изразяват в т. нар. бронзовост по листата. Причина за това неинфекциозно заболяване е натрупването в клетките на амонячен азот при недостиг на калий. Често възниква след варуване на почвата, тъй като тогава се увеличава потребноста на растенията от калий. Топлото и сухо време засилва симтомите на недостига на този елемент.

Първите признаци на това заболяване се изразяват в тъмно-зелено оцветяване на растенията в ранния период на растеж. След това листата стават бранзови на цвят, жилките престават да растат, от което листата стават като набръчкани и се завиват надолу. При остър глад листата и стъблата загиват. За да се намалят последствията на това заболяване се препоръчва при първи признаци на калиев глад картофите да се подхранят с калиеви торове по норми препоръчани от агрохимическа лаборатория.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Причинител на болестта кафяви листни петна е гъбата Alternaria solani, която масово напада средноранните домати и картофите. Вреди по листата, листните и цветни дръжки, и стъблата. През влажни години алтернарията причинява опадване на листата на растенията. Признаците на нападнатите от кафяве листни петна растения са много характерни - по листата се образуват дребни, тъмнокафяви некротични петна, с вписани един в друг концентрични кръгове. При голямо нападение петната бързо нарастват, понякога се сливат и целите листа прегарят.

Профилактичните мероприятия срещу алтернарията имат съществено значение за намаляване на вредата от нея, а това са: задължително спазване на сеитбообръщение;унищожаване на растителните остатъци; използване само на здрави или обеззаразени семена; засаждане на здрав разсад; оптимално напояване; използване на толерантни към болестта сортове.

При влажни условия, химичната борба трябва да започне още при откриване на първите симптоми по долните листа. Фунгицидите, които се прилагат при домати и картофи срещу картофената мана са ефикасни и срещу алтернарията. Интервалът на пръскане е през 8-10 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Най-голяма вреда при доматите и картофите причинява картофената мана, която се причинява от гъба. Болестта се развива особено силно през години с хладно и влажно време. Благоприятни условия за развитие на маната по доматите и картофите е хладна нощ с наличие на роса, последвана от умерено топъл и облачен ден.

Първоначално тя се появява по най-долните листа на двете култури, които се допират до почвата във вид на петна. Те са воднистозелени и най-често започват от периферията. Постепенно се разрастват и обхващат по-голямата част от листната петура. Нападнатите листа прегарят и изсъхват. Гъбата причинител напада и стъблата, листните и плодни дръжки. Повреда в по-късен стадий се наблюдава и по зелените плодове на доматите във вид на кафяви петна с твърда, сбръчкана повърхност. Зазряващите плодове на доматите са устойчиви на патогена.

Борбата по химичен път преди да се появи болеста е с контактни (предпазни) фунгициди, които са ефективни при сухи условия за 7-8 дни. Такива са бордолезов разтвор 1%, Дитан М 45 в концентрация 0,2%, Шампион ВП - 0,15 %, Купроксат ФЛ - 0,3% и др.

При влажно време и поява на болестта, до 2 дни след заразяването се използват фунгициди със системно (предпазно и лечебно) действие. Подходящи са Ридомил голд МЦ 68 ВГ - 0,25%, Верита ВГ – 0, 15%, Акробат плюс ВГ - 0,2 %, Куадрис 25 СК – 0,075%, и др. Поради риска от поява на устойчивост на гъбата към системните препарати и поради това, че са по-скъпи, те трябва да се прилагат само в най-критичните моменти.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 11

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта