Поне една четвърт от говедата в страната подлежат на доброволен брак по здравословни причини и ниска продуктивност. Агросубсидиите в убиха българското селско стопанство, коментира Тодор Арбов, българин в Канада, работи за американска компания за генетика и семенен материал, консултира ферми по цял свят

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Арбов, как изглежда българското млечно говедовъдство през призмата на експерт, консултиращ ферми по цял свят?

  • Идвам в България два пъти в годината и виждам как все повече затъваме. Болно ми е, защото съм възпитаник на тази държава. Отдавна говоря и пиша, че субсидиите “на глава” трябва да се трансформират в целеви субсидии, включително и за профилактика на заболявания, водещи до големи икономически щети. За млечното говедовъдство това са инфекциозният ринотрахеит и мукозната болест, които водят до ранна ембрионална смъртност (удължен сервис период, увеличен брак по яловост) и увеличена смъртност при новородените телета. Единственото спасение е ваксинацията, но в България повече от половината фермери не ваксинират.
    Друг голям проблем е паратуберколозата – за сега никой не изследва и не предприема мерки, въпреки че икономическите щети от нея са големи.
    Що се отнася до маститите – поне лабораторните изследвания при съмнение за заразен мастит могат да бъдат покрити от целеви субсидии. Ако трябва да бъдем честни, поне една четвърт от кравите в България подлежат на доброволен брак по здравословни причини и ниска продуктивност. Но сега тези губещи животни се държат във фермите само заради субсидиите “на глава”. Като прибавим към това липсата на ясна политика в сектора, нещата изглеждат доста трагично. Знаете ли, че в лабораторията в Сливен, където се вземаха млечни проби, всичко отиваше в мивката, ама фермерите ги плащаха. Ходя и чукам на всякакви врати - искам да направя безплатно програми за отглеждане на млечни и месодайни крави, но напразно.

  • Кога напуснахте България?

  • През 1989 година. Достатъчно дълго, за да ми се смени чипа и да знам, че мога да говоря всичко, което мисля. Докато не започнем да си казваме в очите всички проблеми, няма да се оправим. Може да боли, но сме го докарали до там, че трябва да режем живо месо. На мен не ми пука, защото моят бизнес не зависи от чиновниците.

  • Не разговаряте ли с политици и експерти от земеделското министерство?

  • Говорил съм с министри и заместник министри на земеделието през последните 10 години и всички твърдят, че идеите са много хубави и че ще ги реализират, но никой, нищо не прави, защото трябва да се работи, да се контролира къде отиват парите. Според статистиката, кравите в България произвеждат по 4 хил. литра мляко на година. Това е коза, а не крава. Продължаваме да затъваме в блатото и не се вижда края. Защо субсидиите не отиват за изследване на фуражите в държавни лаборатории. Така фермерите ще имат достъп до безплатна за тях лаборатория за изследване на паратуберкулоза, за ваксини и т.н. Нека парите за субсидии да са същите, аз не казвам, че трябва да са повече, но да се дават целево на стопаните. В момента има една социална програма за хора с 5 и 10 крави. За да не умрат от глад им се дават субсидии. Аз питам защо не се дават парите за геномна оценка, за да изчистим генетическия боклук от България и да имаме нормални крави? Защо не се дават за сексирана сперма, за да подновим бързо стадата?

  • Парите сега се дават на развъдните организации и те ги управляват като решават къде да отидат субсидиите.

  • Как да говорим за развъдни организации в България щом не отчитат индекс. Как можем да говорим за селекция, като нямаме индекс?

  • Какво означава този индекс?

  • Като се съберат всички данни на кравата – как тя изглежда – виме, крака, млечна маса, производство на мляко, отелванията и т.н. Всичко това се събира като база данни. В Америка вече се следят над 80 показателя. Нека тук ги докараме до 20. След това всичко се слага в една математическа формула – всяка държава си има формула. Още преди 15 години предлагах тя да се направи и в България, но пак нищо не стана. Предлагах работеща програма, но ми казаха, че ще си направят наша. Къде е тя? Вече минаха 3 поколения крави оттогава.

  • Но от 2007 до 2009 год. и в България се даваха пари за закупуване на животни. След 2009 г., според европейските регламенти, това вече не е допустимо. Какво да се прави?

  • Има ли някоя европейска държава, която да е по-зле в говедовъдството в сравнение с нашата? Аз ходя в Румъния и знам какви са фермите там, а правилата важат и за тях. Консултирам 4 ферми, които доят вече по 12 тона мляко от крава. Европа ни дава пари за проекти като този в Перущица, където не останаха млади хора, но направиха спортна зала. Сега тя стои празна, но само издръжката й струва 1,5 млн. лв на година. Затова вдигнаха такса смет на пенсионерите. Това ли е Европейската програма? Субсидиите в селското стопанство убиха българското селско стопанство. Аз не съм против субсидиите, има ги по цял свят - скрити, директни, индиректни, но се дават целево. Примерно в Украйна дават субсидии за генетика и сега продават юници по 2500 евро на Казахстан. Имат огромни ферми и сега всичко отива на сексирана сперма, геномна оценка и юниците отиват за Казахтан с влакове. Това е бизнес. Ние сме на първо място в Европа по чиновници на глава от населението, както и по пенсионери, и по цигани на глава от населението. Познайте откъде трябва да дойдат парите, за да ги изхраним.

  • Тук всички животни бяха идентифицирани с ушни марки. Това не е ли достатъчно, за да се знае каква е селекцията?

  • Има ли досега някой в затвора заради това, че е сменил ушната марка? Няма глоба, а затвор и като вкараш първите двама в затвора, другите ще помислят. В Канада за токова деяние се влиза в затвор, но те не си играят. Имаха и пшеничен борд. Цялата продукция от пшеница минаваше през държавна организация. Един фермер си продаде житото за повече пари в Америка и го вкараха в затвора, но другите не посмяха. Преди пет години го премахнаха този борд, но така се управлява държава. Наказваш един, който го заслужава, за да уплашиш другите.

  • Искате да кажете,че ситуацията в България е такава, че държавата отпуска пари, колкото фермерът да нахрани животните си минимално?

  • Като държава от Третия свят България изнася само суровини, вместо да ги преработва на месо и мляко. 20 фирми да вземат 80% от парите в земеделието - какво говори това!

  • Колко млечни крави трябва да има една семейна ферма, за да оцелее?

  • При тези цени на млякото минималният размер за семейна ферма, в която работят мъж и жена, е 60 крави. Но ако утре спрат субсидиите - няма да могат да живеят. Затова не виждам как ще оцелеят икономически хората с 10-15-30 крави, ако спрат субсидиите. Една крава в Америка, която произвежда 12 тона мляко, носи годишна печалба, в зависимост от цените на фуражите и на млечната продукция, от 400 до 600 долара. Има години, когато печалбата е нула, когато цената на млякото падне много. Представете си ферма с 30 крави в България, да дои 10-12 тона мляко от крава и да има по 500 долара печалба. Това са 15 хиляди долара на семейство годишно. Нали се сещате, че това не са пари, достатъчни за нормален живот и отглеждане на деца. Минималният размер е 30 крави на семейство. Но ако семейството иска за живее нормално, трябва да има поне 60 крави. Средният размер в Канада е 73 крави, макар че има ферми и с по 5 хил. крави. Но в семейната ферма работят само двама души - мъжът и жената, а децата помагат след училище. Когато има наемни работници, дори да е един, фермата вече не е семейна. В Канада е наложената квотна система, т.е. правото на отглеждане на всяка една крава се „откупува“ с 28 хил. долара. Това е суха пара, която да сложиш, за да имаш право да отглеждаш една крава. Това задържа размера на фермите в Канада сега.

  • Но пък в САЩ има тенденция към уедряване на фермите.

  • Там няма квоти и в Америка никой не строи ферма за по-малко от 1200 крави. Стандартният размер е 2400 крави. Всичко зависи от икономиката и от законите на една страна. Канада е последната държава в света с квоти и сега американският президент Доналд Тръмп натиска яко да махнат квотите, но това са търговски войни.

  • Как са оборудвани фермите в Канада?

  • Аз съм виждал краварници на 150-200 години. Като си вдигна ръката и стигам тавана, но вътре има изкуствена вентилация, има осветление и удобни легла за кравите. Хранят ги на улицата, така да се каже, но доят по 15 тона мляко от всяка крава. Това са семейни ферми в размер от 60 до150 крави. Кравите са идеална генетика, поколения наред. Ако осигурим комфорта на кравите, самата сграда няма абсолютно никакво значение. Те се нуждаят от осветление, чист въздух, охлаждане през лятото и удобно легло.

  • Какъв съвет давате на фермерите за увеличаване на добива от мляко?

  • Има различни технологии за увеличаване на млякото Кравата произвежда мляко само когато лежи в леглото и преживя. Осигуряването само на меки легла за кравите гарантира един тон повече мляко. През другото време – когато се разхожда, пие вода, тя не произвежда мляко. Колкото повече лежи, толкова повече мляко дава – затова леглото трябва да е удобно. Като вляза в големите ферми искам да видя 80% от леглата заети. Ако не са заети, означава, че има проблем с леглата. За 1 час кравите са се наяли, разходили, пили са вода и трябва да са легнали, за да произвеждат мляко. Друг съвет - слагайте по 5 см дървени стърготини върху гумената постелка на кравите. От триенето на копитото на говедото с твърда повърхност, започват инфекции, изпускат се мастите. Затова е добре да се сложи гумена постелка, но трябва отгоре да има 5 см дървени стърготини. За съжаление в Българя никой не ги слага.

  • Има ли и други технологии за увеличаване на млеконадоя?

  • Фермерите трябва да запомнят, че от осветлението зависят от 7% до 8% от производството на мляко, т.е. ако имаме хубаво осветление, кравата ще дава повече мляко. За лактиращи крави е необходим 16 часов светлинен ден. Това се управлява от хормона мелатонин, реакциите са много сложни и свързани с производството. В обора се слага таймер с фотореле. Това е съвсем евтина система – струва около 100долара. Сутрин фоторелето спира осветлението, за да икономиса електричество, вечер – обратно – включва таймера, така че да има 16 часа светлина. За подрастващите телета и юници също трябва 16-часов светлинен ден, което е особено важно през зимата.

  • Каква трябва да е интензивността на осветлението?

  • Без да говорим за луксове и т.н, трябва във всеки ъгъл на краварника да мога за чета вестник.

  • Какво още, освен светлина?

  • За комфорта на кравите в един краварник трябва вентилация. Обикновено вентилаторите се поставят над хранителната пътека, там където кравите се хранят. Запомнете, че вентилаторите без душове не охлаждат, а само чистят амоняка, защото долу се събира амоняк, който е по-тежък от въздуха. Когато на улицата е 30 градуса по Целзий на сянка, вътре също е 30 градуса, даже и повече, ако няма изолация. Единственото охлаждане на кравите става чрез душове. Слага се пластмасова тръба с дюзи и се включва на реле с таймер и термодатчик. Температурата става 21 градуса по Целзий, дюзите пръскат 25 секунди и после се включва вентилатора. Когато дюзите пръскат, вентилаторът не се включва, защото прави висока влажност на въздуха и за кравите е убийствено. Значи правим мъгла и мокрим кравите, изсушаваме ги бързо с вентилатора, което снема с 2 градуса телесната им температура. Това се прави на всеки час. Датчикът дава командата когато температурата достигне 26 градуса. Това се прави автоматизирано на всеки 30 минути. Топлинният стрес при кравите започва на 21 градуса по Целзий. На 26 градуса започват огромни проблеми с възпроизводството, на 35 градуса е практически много трудно да се осемени кравата - произвежда се некачествена яйцеклетка, която не се опложда или ембрионът умира в ранна възраст заради топлинния стрес. Тогава пада млякото, вдига се соматиката, пада маслеността. А ни трябва само една пластмасова тръба с дюзи срещу всичко това.

  • Но все пак този метод изисква доста инвестиции.

  • Друг начин за бързо охлаждане, ако не искате да се набутвате с много пари, е да се направи П-образна рамка на изхода от доилната зала. Към нея се слага датчик за движение. Рамката е с дюзи и като минава кравата, системата се включва и я мокри цялата. Така температурата й пада с 2 градуса.

  • Колко пъти на ден трябва да се хранят млечните крави?

  • Хранят се обикновено 3 пъти през лятото и 2 пъти през зимата заради ферментацията на силажа. През топлите месеци юли, август и началото на септември, 30% от храната се дава сутрин и 70% вечер, ако храните 2 пъти. Кравите обичат да се хранят в по-хладната част на денонощието.

  • А какво ще посъветвате фермерите относно генетиката на кравите?

  • Няма ферма, в която генетиката на всички крави да е идеална. Тялото на кравата се оценява по петобална система, но всеки бик от породата Холщайн, независимо откъде е внесен, гарантира по 12 тона мляко. А в най-добрите ферми доят по 15-16 тона. Съветвам фермерите да обръщат внимание на индекса на краката и копитата, на индекса на вимето и леките отелвания. Още един индекс, който препоръчвам да гледат е за продуктивния живот. Той трябва да е положителен. Ако обръщат внимание на тези 4 индекса, всичко при тях ще бъде наред с генетиката. Още нещо – да се стараят да избират бикове, които правят горе-долу еднакви крави, защото ако избират стадо крави, трябва генетиката да е изравнена. Такова стадо се управлява много лесно от гледна точка на хранене, доене, заплождане, независимо в кое направление – месно или млечно. Целта е изравняване на стадото от генетична гледна точка.

  • Какво ще посъветвате българските фермери относно храненето на животните?

  • Докато телето е в млечния период, да не се дава сено по принцип, за да яде повече концентрат и да развие своя търбух. Тази наука се казва епигенетика и се занимава с включване и изключване на гените. Гените са заложени от майката и бащата, обаче за включването на определени гени имаме определен период от време. Примерно за развиване на търбуха имаме 60 дни и ако в този период не го развием, след това от тази крава няма да доим по 10-12 тона мляко, а по 7-8 тона в най-добрия случай. Същото се отнася за развитие на вимето – то се развива през 6-я, 7-я месец и ако тогава намалим протеина в дажбата, спираме развитието. Тогава доим по 1-2 тона по-малко от животно. Според епигенетиката трябва да има 18% суров протеин в храната, за да не се намали ръста на телето, а сеното да се изключи от дажбата. Ако го прехранвате много с мляко, то няма да яде концентрат, но млякото не развива търбуха. На външен вид телето расте идеално, но търбухът му не се развива. Това означава, че телетата трябва да се държат полугладни, за да имат апетит за концентрата, който ще им развие търбуха.

  • Кога може да им се дава млекозаместител?

  • Още на третия ден може да се дава млекозаместител. В Америка много често срещано явление са т. нар. детски градини за телета. 4-5 фермера се събират и си правят кооперативна градина. Още на 1-я ден новородените телета заминават за там. Транспортират ги със специален отопляем камион, който ги събира от фермите. Там ги хранят със стартерни млекозаместители, направени специално за новородени телета. Има фирми в България, които продават такива неща. Още един съвет - не давайте маститно мляко на телета. Може само на мъжки телета и на прасета. Бактериите които предизвикват мастит, преживяват в устата на юничките и на 6-7 месечна възраст, когато влязат в пубертета, и започнат да си смучат виметата една на друга, предават заразата. После се чудим откъде на първотелката вимето е маститно. Ако имате много маститно мляко и няма какво да го правите, купете пастьоризатор, пастьоризирайте го и може да го давате след това. Иначе изхабявате генетиката. Дали сте пари за генетика - една юничка струва най-малко 2 хил. лева и накрая тя развива мастит заради икономия на маститно мляко за 5 лв.

  • Какво трябва да знаят фермерите за силажа, с който хранят животните си?

  • При силажа е важна дължината на среза. Силажокомбайнът трябва да е настроен да прави минимум 2 см срез, но обикновено машините са настроени на 1 см. После има повсеместни ацидози в стадото, защото кравата е преживно животно и на денонощие отделя 80 литра слюнка. Слюнката има алкална реакция и коригира киселинността на търбуха. Когато няма достатъчно преживяне и слюнка, PH-то пада и търбухът изпада в субклинична ацидоза. Трябва да се провери дали няма в силажа микотоксини, плесени и дали е добре трамбован. Всичко друго се компенсира.

  • Кои са първите признаци на субклинична ацидоза?

  • Примерно ако днес миксерът е забравен и е направена повече каша, на следващия ден от тази храна маслеността на млякото пада с 0.2%. На 3-я ден със 7-8% пада производството на мляко във фермата, на 7-я ден над 25% от кравите са куци заради ламинит. След това започват маститите, тъй като имунната система започва да се бори с ламинита. Обикновено в Америка в такива случаи купуват нов смесител или му махат ножовете, или ги притъпяват. Необходимо е сеното и сламата да са надробени на 5-6 см за силаж. Най-важното е да се изключи човешкия фактор, защото грешката струва много. Затова съветвам фермерите да се стараят повече от процесите в стопанството да са автоматизирани.

Публикувана в Животновъдство

Изключително благоприятното съчетание на оптимална температура, влажност, слънчева светлина и чист въздух с изобилието на сочни зелени фуражи благоприятства получаването на максимална млечна продуктивност на кравите през пролетния сезон. Независимо от това, съществуват рискови фактори, които крият опасност от влошаване на здравословното и телесното състояние на млечните крави и за намаляванена тяхната продуктивност.

За да избегнат нежелани резултати, говедовъдите трябва да знаят и да осигуряват с всекидневната дажба на животните необходимите хранителни вещества.

За млечна крава с тегло 550 кг те са следните:

*за поддържане на жизнените функции и на постоянна телесна температура и енергия: кръмни единици – 5,2; суров протеин за всеки 1кг живо тегло – по 1 г дневно, т. е. 550 г дневно; минерални вещества – калций – 35 г, фосфор – 25 г и сол – 45 г;

* за произвеждане на 1 кг мляко с масленост 3,7 процента са необходими: кръмни единици – 0,5; суров протеин – 80 г; калций – 2,5 г; фосфор – 2 г; сол – 3 г.

Установено е, че при крава с тегло 550 кг за получаване дневно на

22 кг мляко с 3,7 процента масленост и 3,2 процента протеин, дневната дажба трябва да съдържа: 16,80 кръмни единици, 2550 г суров протеин, 91 г калций и 60 г фосфор.

Как може да се осигурят тези хранителни вещества през пролетта при наличието на зелена трева (паша) и подхранване с покосена люцерна или други зелени треви?

Първата особеност е, че зелените фуражи съдържат голямо количество вода – 75-80 на сто, особено през април и май, т.е. хранителните вещества

варират от 20 до 25 процента от общата маса.

Съдържанието на кръмни единици в 1 кг зелена маса варира от 0,1 до 0,3, т.е. 1 кръмна единица се получава от 3 до 10 кг.

Количеството на протеина зависи от вида на зеления фураж

при бобовите (люцерна, детелина, грах) то е в по-големи количества, а при житните и пасищните треви е крайно недостатъчно.

Втората важна особеност е, че зелените фуражи се приемат с голям апетит и ако кравите се изхранват на гладно, се предизвикват силни храносмилателни разстройства. Затова преходът към паша или изхранване на покосени зелени фуражи трябва да става постепенно

за 10-12 дни, като задължително преди това животните да са поели груби фуражи – сено, слама, силаж. През 1-2 дни зелените фуражи в дажбата се увеличават.

Особено трябва да се внимава при изхранване със сочни бобови

люцерна, детелина и др., тъй като те, поети в по-големи количества в началото (над 10-15 кг), предизвикват подуване (тимпанит). Необходимо е животните да се изхранват със завехнали (с намалена влажност) и с предшестващо поемане на груби фуражи. Грубите фуражи – слама и царевичак, съдържат много влакнини. Приемането на 2-3 кг слама дневно е абсолютно необходимо, когато животните са на сочна паша и при подхранване със сочни зелени фуражи.

Тъй като нито само сочните, нито само грубите фуражи могат да осигурят необходимите хранителни вещества за продуциране на дневна млечност на 20 кг,

абсолютно необходимо е включването на концентриран фураж

в дневните дажби на кравите. Като се има предвид, че през пролетния сезон е възможно да се осигурят зелени фуражи дневно до 30 кг от житни и до 20 кг от бобови, които ще осигурят общо 10 кръмни единици, за крава с 22 кг дневна млечност ще са необходими 16,80 кръмни единици. Става ясно, че освен зелените фуражи – общо 50 кг, плюс 2-3 кг слама, ще е необходимо в дажбата да бъде включен 5,0 – 5,5 кг концентриран фураж – царевица, ечемик, пшенични трици и др. Така съчетаването в оптимално съотношение на сочни зелени с груби и концентрирани фуражи осигурява максимална млечност на кравата през пролетта.

Публикувана в Животновъдство

Потомственият животновъд Матиас Гербер, президент на Асоциацията „Крава майка Швейцария”, разказва за практикувания в страната му природосъобразен тип за производство на висококачествено месо

Мила Иванова

ВМЕСТО УВОД. България няма традиции в месодайното говедовъдство и секторът има по-скоро символичен характер в структурата на селскостопанската продукция – посочва в свое изследване ИнтелиАгро. В страната ни обаче има достатъчно предпоставки за успешното развитие на това направление: наличните пасища, при подходящи грижи, инвестиции и подкрепа с европейско финансиране, позволяват отглеждането на поне 100 000 месодайни крави, които биха задоволили на 100% на вътрешното търсене за прясна консумация и преработка. В същия анализ се посочва, че икономическа устойчивост в месодайното говедовъдство може да бъде достигната при оптимален размер на стадото от 40-50 месодайни животни, за които може да се грижи едно домакинство, без да използва наемен труд.

Липсата на традиции и познания могат да бъдат наваксани и с познаване на добрите практики – у нас и в чужбина.

2 NB С теленце

С идеята да сме полезни на наши сегашни и бъдещи фермери животновъди представяме един от известните в света типовете за производство на месо – отглеждането на крави с бозаещи телета, което се практикува в Швейцария от четири десетилетия. Тази форма на отглеждане избира и популяризира Матиас Гербер, потомствен животновъд и президент на Асоциацията Vache mère Suisse („Крава майка Швейцария”).

---------

Швейцарският фермер Матиас Гербер управлява животновъдно стопанство с ливади и пасища в китното селце Мон-Трамелан (116 жители), разположено в подстъпите на планината Юра, кантон Берн. За себе си казва, че е орисан да се занимава със селско стопанство – израснал е във ферма на родители животновъди, които отглеждали крави Червено-шарен холщайн (Ред холщайн), учил е в техникум по агрономия, завършил е висше образование със специалност инженер агроном през 1996 г. Дипломната му работа е била на тема – строителство на обор за крави с бозаещи телета. Младият мъж решава да се посвети на животновъдство, когато му се отваря възможност да купи стопанството на свой възрастен роднина, чиито темели са поставени в далечната 1907 година. Желанието му е да отглежда месодайни крави с бозаещи телета и крави от смесена месно-млечна порода. Тъй като винаги е харесвал породата Симентал, за начало купува 15 бременни юници, а с годините увеличава своето стадо с покупки на животни от Шотландия и Германия.

5 Матиаъ NB

Фермерът разполага в Мон-Трамелан с 290 дка полезна земеделска земя и 100 дка гора на 1060 м надморска височина. Сега стадото му се състои от 30-ина крави с теленцата им и един бик Симентал. Матиас сам управлява стопанството си, но поради голямата си обществена ангажираност някои дейности, като разхвърлянето на тора, косенето на тревата или балирането на сеното, предоставя на колеги срещу заплащане.

От две десетилетия Матиас Гербер отглежда крави с бозаещи телета като алтернативен начин за производство на висококачествено месо при естествени условия. Накратко: след раждането си телетата израстват до майките си на пасбището и

могат да сучат мляко – колкото и когато пожелаят

 

3 a. Да

Освен с майчино мляко те се хранят също с трева и сено, а през зимата и със зърнени смески. Използването на добавки за стимулиране на растежа, на протеини или на животински мазнини, на соя, както и на генетично модифицирани фуражи е забранено – пояснява Матиас. – . Сред изискванията на производството на биомесо са отглеждането им на открито – на пасища през лятото и свободен оборен режим през зимата, със задължителни излизания на открито и места за почивка вътре в помещенията, покрити със сламени постелки. Отделянето на телетата от майка им отговаря всъщност на момента, в който младите животни се приготвят за клане. После месото им се продава в магазини и ресторанти под марката Natura-Beef .

Предприемчивият фермер се занимава и с продажби на разплодни животни – от 2001 г., след основаването на клуба на породата Швейцарска Симентал, той продава всяка година 2 или 3 бика за разплод и от 5 до 7 юници. За себе си Матиас също запазва някои екземпляри за възпроизводство.

От четири години Матиас Гербер е президент на Асоциацията Vache mère Suisse („Крава майка Швейцария”), целта на която е да популяризира отглеждането на месо по схемата крави с бозаещи телета. „Отдавна мина времето, когато в Швейцария беше немислимо да отглеждаш „теле под крава” – разказва Матиас Гербер. У нас известната по света форма за производство на месо – от крави с бозаещи телета, се практикува успешно вече четири десетилетия. Нашата асоциацията наброява днес над 5600 фермери, които отглеждат общо 100 000 крави. Въпреки че броят на новите привърженици се увеличава непрекъснато, отглеждането на крави с бозаещи телета представлява едва 14 на сто от общия брой на швейцарското поголовие едър рогат добитък” – обобщава с цифри президентът, който изпълнява сърцато обществените си ангажименти, на които посещава 40 на сто от времето си.

4 NB

Тест контрол, фокусиран върху плодовитостта

Матиас Гербер е отворен към новостите. Така например, за да следи отелванията и други параметри на плодовитостта, от миналата есен фермерът пристъпи към тест-контрол на стадото. Той е поверен на ветеринаря Бийт Берхолд, който прави 15-ина визити годишно в стопанството, но между ноември и януари, когато е бумът на ражданията, идва на всеки 15 дни.

Ветеринарят изследва състоянието на кравата преди и след отелването, оплождането, разгонването, заболяванията... След всяка визита Матиас получава документи от ветеринаря чрез пощата – календар на разгонванията с прогнози за следващия месец, календар за отелванията с дати за ражданията, както и препоръчителни дати за отбиване на телетата. Животновъдът се съобразява с препоръките на ветеринаря, които му предоставят по-добър контрол и сигурност. Матиас Гербер вече знае кои животни са бременни и откога, дори при естествено оплождане, и очаква датите за ражданията, подсказани му с голяма вероятност...

Публикувана в Животновъдство

Според предварителните данни за 2017 г. на Центъра за икономически изследвания за селското стопанство /САРА/ и през тази година продължава процеса на преструктуриране на говедовъдните стопанства в България. Той се изразява в намаление на млечните крави с 19,3 хил. броя в сравнение с 2016 г. През периода2015-2017действаше програма за извънредна помощ на ЕС за адаптиране към измененията на цените на пазарите. Схемите според първия и втория пакети се различават по начина на определяне на бенефициентите, но в крайна сметка са изплатени като подкрепа 13,3 мил. лв. през 2015 г., 22,8 мил. лв. през 2016 г. и 10,9 мил. лв. през 2017 г. Трудно е да се определи влиянието на тези средства върху приходите на стопанствата по групи, тъй като все още няма данни от анкетите на СЗСИ, но данните от преброяването на животновъдните стопанства през 2016 г. спрямо 2015, показват ясно забавяне при намалението на малки стопанства - тези с до 9 млечни крави, които намаляват със 17 % при 30% намаление предходната година. При по-големите говедовъдни стопанства няма толкова ясно изразен ефект. Подобни са резултатите при овцевъдството – най- малките стопанства с до 9 овце забавят темпа на намаление от -28% през 2015 г. на – 17%, има позитивно развитие и при стопанствата с размер 20-49 животни, които през 2016 г. се увеличават с 1,4%. През месец декември, 2017 г. бяха преведени средства по схемите за обвързано подпомагане на млечни крави и овце под селекционен контрол. Поради значително увеличение на бюджета от 22,9 мил. лв. на 36,7 мил. лв. по Схемата за подпомагане на млечни крави под селекционен контрол(ЕЖСК-мляко) 1 и от 12,8 мил. лв. на 22 мил. лв. по схемата за Овце майки и/или кози майки под селекционен контрол ДПЖСК. Оттам и плащането за крава под селекционен контрол се увеличи от 272 лева на 596,25 лева за първите 250 животни и по 477 лева за тези над тази граница. Плащането на овца се увеличи от 46 на 80 лева на животно за първите 300 и на 64 лева за тези след 300-та (ДФЗ, 2017).Но през 2017 г. бяха намалени средствата за обвързана подкрепа по Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави (СМлК) от 46,7 мил. лв. на 22,77 мил. лв., като ставката съответно намалява от 272 на 254 лв. на допустимо за подпомагане животно. Т.е. държавата използвайки подкрепата се опитва да стимулира стопаните да включат животните в програми под селекционен контрол. Тези действия обаче са много откъслечни защото в развъдната дейност в страната има големи слабости от всякакво естество, което води по-скоро до ефекти върху преразпределението на субсидиите, но недостатъчно влияние върху селекционната дейност, която има основна цел да увеличи продуктивността на животните.

Анализите на CAPA за ефектите от субсидиите в млечния сектор показват, че при сценарий без субсидии през 2016 г. бихме имали Брутна селскостопанска продукция с 14% по-ниска от настоящата. Млечният сектор осигурява около 10% от брутната продукция и получава около 13% от директните плащания. 1 33,3 мил. са платени на говедовъдите, останалите 3,684 мил. лв. са платени по Схемата за обвързано подпомагане на биволи. Плащанията на животно са като при говедата.
Публикувана в Бизнес

Със стотина крави и шест пъти повече овце потомствените животновъди – баща и син Кайо, оценяват предимствата на смесената система

Мила Иванова

2 Бичета Reproducteur

„Нашите две стада – от крави и овце, се допълват на пасищата, но и в пълненето на хазната на стопанството” – така шеговито обясняват смесената си система френските фермери баща и син Кайо. Серж на 62 години и Жан-Шарл на 30 заедно управляват фермата си в селцето Сен-Пол (1240 жители), на хвърлей място от регионалната столица Лимож на департамента От Виен. Мястото е в сърцето на Франция, сред речни долини и ливади, осеяни с бухлати дървета и кичести кестени, символа на района. Паричните постъпления от стопанството идват по-начесто и по-редовно с овцете. Една овца ражда първото си агне за по-малко от година живот, докато трябва да изтекат най-малко четири години, за да продадеш първия продукт от една юница – споделят фермерите, които твърдят, че с две продукции понасят по-добре играта на курсовете и санитарните проблеми, отколкото с една.

Двата вида животни са съжителствали винаги в семейната ферма Кайо. Родителите на Серж са отглеждали двойно стадо от 12 месодайни крави и 200 овце на 400 декара площ, когато порасналият им син се установява във фермата. Първоначално Серж работи на два „стана”, но напуска предприятието за порцелан през 2006 година, за да се отдаде изцяло на животновъдството. Стадата вече наброяват 35 крави и 350 овце на площ от 810 декара, когото синът му Жан-Шарл се присъединява през 2010 година. Стопанството на бащата и сина е от типа GAEC (Земеделско сдружение за обща експлоатация), типична френска кооперативна форма.

Всеки със специалността си

През последните 7 години съвместна работа Серж и Жан-Шарл прогресивно увеличават числеността на стадата, както и земеделската площ на стопанството. Фамилията Кайо не само разширява вътрешните си резерви, но и закупува още земи, разпръснати на 5 близки парцела. Актуалната моментна снимка на стопанството изглежда така: на 1950 декара площи се отглеждат и посеви, и две стада – 92 крави Лимузин и 630 овце Суфолк (вж карето – б.а.)

„Нашата цел е да получим добри технически и икономически резултати от двете стада със стабилизиран състав – уточнява младият Жан-Шарл. – Всеки се занимава със своята специалност: овцете са за баща ми, а за мен са кравите. Организацията ни е добра разработена, като се има предвид, че овцете направо гълтат работна ръка. Сега можем да разчитаме на Фабиан Майо, когото сме наели на половин работен ден, и на чиракуващия при нас Реми.”

Естествено, животновъдите обединяват усилията си в няколко дейности: манипулациите и преместването на стадата, стрижбата на овцете в специална зала, строителството. Преустройването на обора в овчарник позволява овцете да се групират в едната страна, а кравите – на другата, през зимните месеци. От 2016 година на покривите на четири сгради са монтирани фотоволтаични панели. „Различните технологии по отглеждането на животните не се застъпват и не си пречат” – убедени са и двамата фермери.

Баща и син Кайо предпочитат породата Суфолк

защото харесват нейните характеристики: здравата конституция, майчинските, млечните и месодайните й качества, плодовитостта (вж карето – б.а.). За три години овцете майки се агнят четири пъти и осигуряват продукцията от агнета на фермата. Близо 450 са ражданията от декември до април. Целта на животновъдите е да продават агнета през цялата година – от 60 до 120 броя на месец. Кооперативът LimOvins, който изкупува животните на Кайо, стимулира продукцията извън сезона и за да запълни дефицита на предлагането през декември, януари и февруари, им отпуска помощи от 2,50 до 10 евро на агне.

Две трети от кравите Лимузин раждат през есента

„Искаме да групираме ражданията именно през този сезон, за да си освободим време за агненията” – обяснява Жан-Шарл. Продуктивността от 102% и интервалът раждане до раждане от 360 дни го задоволяват напълно. Животновъдите прилагат строга генетична селекция, тъй като имат желание да разгърнат продажбата на бичета за репродукция. За целта ползват съветите на националната мрежа за услуги на животновъдите Bovins Croissanсe. Млякото, плодовитостта и лекотата на ражданията са главните критерии на баща и син Кайо.

Животновъдите угояват мъжките телета най-малко една година и от 2013 година ги продават като млади добичета на кооператив в Лимож. Женските телета пък се угояват от 15 до 18 месеца и се предават като юници за месо.

Стопанството се самозадоволява с храни. Купуват се единствено азотни концентрати, за които се харчат 26 000 евро годишно. Фермерите намаляват разходите за храна, като предоставят силажирана царевица на овцете и на кравите в лактация – уточняват Жан-Шарл и Серж. „Определили сме пасищни участъци за всяко стадо, но овцете могат да се движат навсякъде. Те не са претенциозни и повишават стойността и на есенната , и на зимната трева” – шегуват се фермерите, които през 2016 г. са реализирали брутна оперативна печалба в размер на 162 200 евро.

Иво, моля те, сложи този бокс по-горе на страницата

БОКС

Стопанството в цифри

Земеделска площ: 1950 дка

Посеви

150 дка зимни житни

25 дка пролетни житни

160 дка царевица, от които 120 дка за силаж и 40 дка за зърно

760 дка временни пасища и 855 дка постоянни

Работна ръка: 2 на пълно работно време, 1 наемник на половин и 1 помощник

Добитък

92 крави Лимузин (102% продуктивност)

630 овце Суфолк (1,51 продуктивност)

Продукция 2016

Говеда:

17 млечни телета (3 до 10 месеца);

16 млади говеда

27 юнци

4 бици за репродукция

10 кланични крави

Овце:

838 агнета

87 кланични овце

3. Овцете Brebis rustiques

Породата овце Суфолк

Това е късовълнеста порода, създадена през втората половина на ХІХ в. в Източна Англия, графство Съфолк, чрез кръстосване на норфолски овце с кочове от породата Саутдаун. Овцете са скорозрели, отличават се с едро тяло, здрава костна система, много добре замускулено тяло

Имат гола черна глава и черни среднодълги до къси крака, поради което животните са приземни. Тялото е дълбоко и широко. Бутовете са изпълнени и закръглени - показател за добри месодайни качества. Овцете майки тежат 60 – 70 кг, а кочовете: 90 – 110 кг. Вълната е гъста, със средна дължина 7 – 10 см и нежност 58-мо - 50-о качество. Средният вълнодобив  от овцете е 3,0 – 3,5 кг, а от кочовете 5,0 – 6,0 кг. Плодовитостта е 130 –140%. На 4-месечна възраст агнетата могат да достигнат 40 кг.

 

Публикувана в Животновъдство

Фермерите Кристоф и Паскал Бодрен от селце в Северна Франция управляват комбинирано стопанство с крави, прасета и 2900 декара култури. Надяват се уникалното свинско месо от региона най-сетне да получи наименование за произход

Мила Иванова

Стопанството на братята Кристоф и Паскал Бодрен се намира в селцето Лавакрес (211 жители), в департамента Ен, на границата на Франция с Белгия. Фермерите се чувстват земляци на по-обширния регион Тиераш (Thiérache), който обхваща земи на Франция и на Белгия с еднакви пейзажни и архитектурни черти – речни долини, ливади, горички, разпръснати селца, традиционни къщи от камък и тухли с покриви от каменни плочки.

Братята поемат управлението на комбинираното растениевъдно-животновъдно стопанство преди четвърт век, след като родителите им излизат в пенсия. Сега Кристоф (на 49 г.) и Паскал (на 45) отглеждат 120 крави от породата Шароле, угояват прасета и се грижат за 2900 декара земи, засети с различни, предимно зърнени, култури. Амбицията на стопаните е да използват оптимално трудовата си заетост, с цел да увеличат свободното си време и да го посветят на семейството с домочадието им. „От няколко години спестяваме по 6 часа работа на крава годишно” – споделят те пред френското сп. LaFranceAgricole. И посочват първата си придобивка: „Построихме нов обор, което ни позволи да реорганизираме изцяло работата си при ражданията на телетата”. За новото обзавеждане фермерите са се консултирали с експерти от Камарата по земеделие.

2. Christophe Baudrin

Майчинството на кравите

Новата сграда е предвидена за четири партиди по 24 крави. Старият обор е превърнат в родилен дом, централно място в която заема покрита със слама площадка с тридесетина места. Боксовете (20 кв. м) позволяват да се изолират кравите с техните теленца. Над централната зона е инсталирана камера, която се върти на 360 градуса и осигурява денонощно наблюдение.

Кристоф и Паскал присъстват на повечето раждания. За целта те отвеждат кравата в преградено помещение с удобства за раждането. „Предпочитаме да контролираме, че всичко протича нормално и че теленцето, независимо от суматохата, е поело коластра – уточнява Кристоф. – Следя в рамките на възможното теленцето да засуче до два часа след раждането, включително през нощта. Връщам се да спя само ако новороденото е изпило дажбата си. Ако чакам до 6 – 7 часа сутринта, бактериите са имали достатъчно време да се заселят в хранопровода. А ако „бебето” е пило веднага коластра, то ще е защитено по-добре, а рисковете да се разболее намаляват.” По този начин се спестяват допълнителни грижи, ветеринарни разходи и време. В практичен план, в „родилното” отделение е монтирана специфична преграда, която улеснява сученето и осигурява покой.

Биковете – една разумна инвестиция

Покупката на бикове се извършва след добре обмислено решение, като се вземат предвид какви характеристики трябва да притежава новото поколение. Братята са се сдобили с някои от мъжкарите на търгове с наддаване. „Не се колебаем да похарчим повече, ако някое добиче ни хареса – подчертава Паскал. – Да дадеш 2000 евро повече за един бик, което ще произведе 150 телета, всъщност представлява инвестиция, защото спестяваме по 15 евро на теле.”

Групирането на ражданията през септември-ноември е ключов фактор за пестене на време, подчертава от своя страна Кристиян Гибие от Камарата по земеделие. Всички последвали дейности във фермата са оптимизирани. Отделенията за телетата са свързани с коридор, който с бариерите си ги блокира лесно едно по едно, за да бъдат прегледани или ваксинирани например.

3. Maternite

Улеснено е и угояването на младите бичета

Веднага след отбиването им, когато кравите тръгнат на паша, мъжките телета влизат в помещението за угояване. То се състои от боксове около хранителната пътека. Сламените легла са самопочистващи се. Под тежестта на животните, торът се плъзга под издигнатото корито. „Ние го изблъскваме на всеки два дни на торището, разположено в края на помещението, като използваме ренде с телескопична дръжка” – обяснява Паскал. Така почистването им отнема само няколко минути.

Битка за етикета „Месо на Тиераш”

От години братята Бодрен заедно с други животновъди от департамента Ен се борят за регистрация на наименованието за произход с етикет „Месо на Тиераш” (Viande de Thiérache), като отчитат особеностите на района, който придава специфичен вкус на месното производство. И ако придобиването на търговската марка за произход на говеждото и телешкото месо е кауза пердута, за свинското се водят истински баталии. Кристоф Бодрен, който миналата година подписа хартата Viande de Thiérache, споделя, че той и неговите колеги предлагат едно наистина различно по вкуса месо, произведено в затворен цикъл, което си заслужава да бъде отличено от клиентите в магазините. Търговската марка ще донесе и една заслужена финансова валоризация за животновъда, който не прави компромиси с качеството.

В стопанството в Лавакрес прасенцата се раждат и отглеждат до отправянето им в кланицата в близкото градче Ирсон, на самата граница с Белгия. „Предавам 35 свине на кланицата веднъж седмично, което прави 1800 прасета годишно от общо 2000” – обяснява Кристоф Бодрен и с горест допълва: – Произвеждам свинско месо Made in Thiérache от установяването ми тук през 1993 година, но без никакъв етикет. А животните ми са хранени с произведени на място култури (жито, ечемик, овес и грах), не са лекувани никога с антибиотици, което ми позволява да огранича санитарните рискове, но изисква безупречна хигиена.”

Свойственият вкус на свинското месо се дължи на географските особености и на храненето. „Намалих наполовина третирането на семената с фитосанитарни продукти, което компенсирам с внасянето на олигоелементи, за да засиля имунната защита на растенията. От десет години работя така и се надявам, че ще намаля още този процент” – уточнява животновъдът-земеделец, който иска да служи за модел в професията си.

Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 16 Октомври 2017 10:02

Изкупните цени на млякото в ЕС с нов ръст

Положението на европейските фермери от млечния бранш се подобрява, след като средната изкупна цена на млякото в Европейския съюз през август нарасна с 2,39% спрямо юли и с 32,7% спрямо същия месец на 2016 г., достигайки 36,03 евроцента за килограм, сочат данни на независимата браншова организация Европейски млекопроизводители, цитирани от електронното издание DairyNews. Посочената цена е без ДДС при 4,2% съдържание на мазнини и 3,4% белтъчини.
Най-висока изкупна цена на млякото в ЕС продължава да поддържа италианската компания Granorolo, като през август тя я е повишила с нови 5% до 40,71 евроцента за килограм.
Втората в тази своеобразна класация, германската DMK, е увеличи изкупната цена с 5,52% до 37,86 евроцента на килограм. Най-евтино изкупува млякото британската компания Dairy Crest – 29,3 евроцента на килограм, като през август нейната цена се е понижила с още 2,75%.

Публикувана в Животновъдство

Кевин и Жонатан Астру от френското селце Сералонг в Западни Пиренеи тръгнаха от нулата, създадоха стопанство с млечни крави там, където никой дотогава не се осмели, и получиха национална награда

Мила Иванова

Двамата братя Астру – Кевин, на 28 години, и Жонатан – на 29, не се изживяват като герои или авантюристи, но успяха да създадат стопанство с млечни крави там, където никой преди тях не бе дръзнал да го стори. Фермата им „Мули Бенк” (MoulyBenc) се намира в селцето Сералонг, в Южна Франция, на 25 км от испанската граница, в сърцето на Източните Пиренеи, в декор от обрасли с гори планински върхове и хълмове. За да стигнеш до фермата, се изкачваш по тесен 3-килиметров път, обграден от дъбове, акации и кестени. Именно там, над речна долина, на края на света, където се чува само далечният бумтеж на дърворезачки, братята Астру решиха да създадат стопанството си през 2012 година.

За първи път в този планински район, където дотогава са се отглеждали само кози, защото единствено тези скокливи същества могат да се катерят нависоко, бяха докарани крави и бе създадена мандра за сирене, която работи успешно. За своя труд и предприемчивост, за риска да облагородят пущинака с производство, двамата братя Кевин и Жонатан Астру бяха отличени тази година с Националната награда за динамично селско стопанство в конкуренция със 110 техни колеги. Призът се присъжда ежегодно от Народната банка за постижения на фермери в различни категории от цялата страна. Цялото село Сералонг с 262 жители отпразнува високото признание на братята Астру, едни от шестимата лауреати на годината.

2Жонатан и Кевин в цеха за сирене

Братята тръгват практически от нулата

Жонатан и по-малкият му брат Кевин създават стопанството над родното им селце Сералонг през 2012 година, като увличат в авантюрата си и своите родители. „Ние обичаме тази част на планината, тук идвахме, когато бяхме деца” – разказва Кевин, който първи се ентусиазира за фермерството и получава професионално свидетелство за управител на селско стопанство. Брат му Жонатан се заитересува на свой ред. Така през 2009 г. те откриват една стара, изолирана и изоставена къща, надвиснала над речна долина. За да я купят, родителите продават своята къща в селото. „Баща ми Жан-Клод е мечтал да стане овчар, когато е бил млад. Така че той не се поколеба да изостави занаята си бояджия на сгради и смята да се захване тук с лесничейство” – обяснява Жонатан.

Юридически проблеми забавят продажбата на къщата и договорът за продажба се проточва до края на 2011-а. „През тези две години ние имахме възможност да изработим с подробности нашия проект и да получим специализация по преработка на мляко. Знаехме какво искаме да постигнем” – разказва уверено Кевин.

Така с помощта на родителите си двамата млади и здрави братя изграждат стопанството със собствените си ръце – от А до Я, както уточняват те. Най-напред надграждат къщата, разчистват храстите и гористите пътеки, ограждат пасбището, а после построяват обора и залата за производство на сирене, като я обзавеждат, без да броят часовете на усилен, тежък труд. За да осигурят вода на животните, те прокопават кладенец. Инвестират общо 200 000 евро, от които 80 000 са субсидии и заеми, които се отпускат по програма на младия животновъд – уточняват братята.

1 а

Крави в царството на козите

През април 2012 г. братята организират стопанството си, тип GAEC(Аграрно сдружение за колективна експлоатация – специфична френска колективна форма от семеен тип – б. ред.) И още същия месец започват да доят първите 6 крави, да преработватмлякото и да го продават на пазара. Стадото се увеличава, като в същото време Кевин и Жонатан разширяват с нови ливади стопанството си. Производството на мляко достига 50 000 литра през 2015 г. и 60 000 през 2016-а. Сега отлеждат 13 крави от породата Кафява алпийска, известна катоБрюн, и Монбелиард в район, който от векове се смята за царство на козите.

Затворен цикъл на производство

Кевин и Жонатан още в самото начало на авантюрата си, бяха решили, че ще създадат стопанство от затворен тип. „Тук произвеждаха сирена само от кози и овце – разказва Жонатан. – Така че когато предложихме нашите висококачествени и екологични чисти краве сирена, ние веднага ги пласирахме.” Днес 95 на сто от продукцията им на сирена се продава на локални пазара, които се посещават през цялата година. Останалите 5 на сто се предлагат на бакалници и ресторанти.

Младите животновъди разнообразиха гамата си от сирена, за да отговорят на нарасналото им търсене. Заедно с 6-те вида меки сирена с различен срок на зреене, те предлагат и йогурти. „Още когато строяхме сградата за животните, ние предвидихме и зала за преработка на млякото – уточнява Кевин. – Оборудвахме я с два пастьоризатора и сушилня.” Освен това като помощничка в производството те наемат и майка им Мари, на половин работен ден. Сега в Сиренарницата MoulyBenc се произвеждат от 800 до 1000 йогурта седмично за всеки вкус.

 

За да вържат бюджета си, братята си правят точни сметка за разходите, които са много високи в тази планинска област. Не само защото в тази част на Източни Пиренеи водата е недостатъчна, Ливадите са в близост до

гората, която гъмжи от дивеч

„Глиганите разравят почвата и унищожават тревата, както и сръндаците. Тази година трябваше да обявим щетите”, обяснява Кевин, като допълва, че срещите с глиганите по пътеките са и опасни. – Освен това дивите свине рушат оградите, а кравите се възползват от това, за да бягат. Около 80-те декара ливади, които току-що купихме, ние инсталирахме огради с големи остриета и електрически жици HighTensile. Струваха ни скъпо, но се надяваме да устоят.” Цените на сирената им са по-ниски от тези на козите и овчите, но са достъпни, а и дават възможност за добър маркетинг. „През 2013 и 2014 г. ние реинвестирахме всичко в стопанството и живеехме благодарение на двете дотации за млади животновъди по 24 000 евро. От 2015 година насам ние успяваме да си заделяме по 1500 евро за всеки отнас на месец” – уточнява Кевин Астру.

Братята искат да облекчат интензивната си работа.Те изчисляват, че си трудят по 80 часа седмично, 52 седмици годишно. Ето защо те пристъпиха към едно издояване на кравите на ден, за да си освободят вечерта за приготвяне на сеното. Вярно е, че така производството на мляко се е намалило, но пък с увеличаване на ливадите братята могат да отглеждат няколко крави повече, за да компенсират. „Искаме да намерим най-добрия баланс, за да отделяме време и на семейния ни живот” – казват те. По-малкият брат Кевин вече е семеен и има малко синче, а на баткото Жонатан тепърва предстои да се задоми.

БОКС

СТОПАНСТВОТО В ЦИФРИ

. Височина: 600 м

. Площ: 1000 декара

. Разбивка:

200 дка ливади за сено

100 дка пасбища

200 дка пътеки сред храсталаци, оградени в парк от 20 дка

500 дка гора

. Стадото

13 крави Брюн и Монбелиард

6 юници

. Производство на мляко:

50 000 – 60 000 л годишно

Работна ръка:

Двамата братя и майка им на половин работен ден

Публикувана в Животновъдство
Те оказват негативен ефект както по отношение на количество, така и на качеството на получаваното мляко
 
В случаите, когато продължават проявите или дори се усилват симптомите на мастит при кравите, най-често става дума за все по-широко разпространените т.нар дрождеви мастити. Обострянето настъпва най-често след третия ден от лечението, съгласно предписанията на ветеринарния лекар. Заболяването се предизвикваот специфични причинители - дрожди, най-чести от които са тези от рода Candida. Докато в миналото случаите на дрождеви мастити бяха рядкост и според различни литературни източници възлизаха средно на 2-3% или до 10 на сто от всички случаи на мастит, то през последните години както по света, така и у
нас обезпокоително зачестяват случаите на тези форми на мастити. Често те имат съществен негативен ефект, както по отношение на количество, така и на качеството на получаваното мляко. Дрождевите мастити все по-често неприятно изненадват фермерите и ветеринарните специалисти точно в момента, когато се очаква постигането на така желания благоприятен ефект от терапията.
Допълнително усложняващо преценката и терапията на дрождевите мастити е обстоятелството, че те се проявяват обикновено след или независимо от провеждането на специфично лечение на кравите с антибиотици, насочени към обичайните бактериални причинители на мастит. Важен и усложняващ терапията факт е, че в повечето от срещащите се на пазара и използвани за третиране на мастити шприцове с антибиотични средства не се съдържат специфични субстанции, насочени срещу проблемните дрожди.
Кои са най-честите причинители на дрождевите мастити 
Кандидите са разновидности на дрождите, които при понижаване на защитните сили на организма често могат да предизвикват проблеми. Заболяванията, предизвикани от тези причинители, се наричат кандидози. Те се провокират обикновено от хронични форми на заболявания с извърш-
вана продължителна терапия с лекарствени средства. Най-честите случаи на кандидози обикновено възникват след или независимо от лечението на заболявания с антибиотици. Клетките на кандидите са по-големи от бактериалните, под микроскоп показват овална топчеподобна форма, а в специални хранителни среди за лабораторно изолиране имат характерен бял цвят, кръгла изпъкнала форма, като развилите се колонии могат да се  оприличат на големи бели сметаноподобни капчици.
Какви са признаците на дрождевите мастити
Често пъти общото състояние на животните, страдащи от дрождеви мастити, не е съществено нарушено. В повечето случаи промените са основно във вида на млякото, което е воднисто, като в него могат да се забележат тънки белезникави парцалчета и по-рядко слаби червеникави повлекла.
Какво трябва да се предприеме в случай на съмнение за дрождеви мастити? Важно изискване с оглед гарантиране на ефикасността на терапията в случай на доказани от специализирана лаборатория дрождеви мастити е изискването за продължително прилагане на специфични лекарствени средства. Докато при останалите форми на мастит прилагането на обикновените антибиотични шприцове в рамките на няколко дни при останалите форми на мастит обикновено води до позитивен ефект от лечението, то при дрождевите мастити
третирането със специфични лекарствени средства трябва да продължи задължително 10 дни
при спазване на изискването болните животни да се доят последни, ръчно или с отделени само за тях доилни агрегати. Трябва да се спазват и карентните срокове за отстраняването на използваните препарати от млякото след последното третиране. В противен случай или при смесване на мляко от лекувани и от нетретирани животни, млякото е негодно и не се изкупува и трябва да се унищожи. 
С цел пълното ликвидиране на вредните дрожди след краят на лечението задължително се прави микробиологично изследване на млякото в специализирана лаборатория.
За да се организира правилно борбата с дрождевите мастити е важно фермерите да знаят и спазват основните изисквания, улесняващи доказването им. От първостепенно значение е стриктното спазване на високи критерии към стерилността на съдовете, в които ще се поставя пробата мляко. Най-добри по отношение на гаранциите за стерилност при вземане на проби мляко са стерилните контейнери, които могат да се купят от ветеринарните аптеки. При липса на подобни контейнери могат да се използват и добре измити стъклени шишета, които предварително са изварявани във вряща вода за 5 минути заедно със запушалките, и веднага щом са добре изсушени, се използват за напълване с пробите. Преди да  се пълнят контейнерите мляко е нужно цицките добре да се почистят, измият и дезинфекцират. Препоръчва се отделни проби да се вземат от всяка от млечните четвъртини чрез ръчно издояване. Вземащият пробата трябва да е с измити и дезинфекцирани ръце. Задължително условие при
вземането на пробата е първите струйки мляко от всяка цицка да се отстранят и следващите около 20 мл да се издоят директно в съда за проби. Транспортирането на надписаните контейнери с проби, съпроводени с писмо от страна на ветиринарния лекар, се извършва по най-бързия начин до съответната специализирана лаборатория, като за предпочитане е те да се поставят в хладилна чанта или в съд с натрошен лед за охлаждане. В случай на съмнение за дрождеви мастити, заради предварителната подготовка на специфични хранителни среди за тяхното доказване, лабораторията трябва да се уведоми предварително за изпращането на пробите. 
Най-добри резултати от терапията на дрождевите мастити се получават само въз основа на получените специфични резултати относно чувствителността на причинителите. Лечението на животните изисква прилагането на специфични антидрождеви средства и трябва да се прилага само по указанията на специалист въз основа прецизен анализ на причините за възникването им. Специалистът може да даде и допълнителни указания на фермерите за специфичната терапия и мерките за недопускане на тези все по-разпространяващи се форми на мастит при кравите.
Публикувана в Животновъдство

Фермерът трябва да обработва земя, да имаи зърнопроизводство, ако гледа животни0 В противен случай кравите се "самоизяждат"

Висока рентабилност има само с производство на краен продукт, твърди Христо Друмев

Рая Петрова,

с. Гостилица,

Дряновска община

Няма отрасъл в земеделския сектор, в който

някой друг да ти определя продажната цена

Това е най-големият проблем на животновъдството, така започва разговорът ни с Христо Друмев за състоянието на млекопроизводството у нас. И пояснява с пример от своята практика на животновъд: поради проблеми в стадото в началото на пролетта миналата година няма мляко от кравите и май месец, когато започват отелванията,

себестойността на млякото му е 62 ст., а го продава на 50 ст./л

Без да си математик, ти става ясно, че се работи на абсолютна загуба. Какво се случва по-нататък: като дойде субсидията, с нея фермерът покрива загубата, за да не е задлъжнял. И пак нищо, пак е на нула. Затова най-правилното е фермерът да съчетае обработка на земя и зърнопроизводство с отглеждане на животни. Опитът на много от българските фермери показва, че само с отглеждането на животни не става, не излиза сметката. И ако нямаш собствена земя или под аренда, наистина животните се "самоизяждат". Субсидията ти покрива само загубите, но си на нулата. И тогава всичко се обезмисля, защото процесът не се развива. Ти стоиш на едно място и нищо не се случва, обяснява г-н Друмев.

На дневен ред обаче има вече и друг, не по-малко сериозен проблем:

Какво става, ако общините нямат земя за животновъдите

В Гостилица, например, имат само 17 дка от Държавен поземлен фонд. Общински земи има, но са останали само недостъпни, каменисти, гористи склонове и сипеи, които на практика за нищо не може да се ползват. Пасищата ги няма - земята или е разорана, или се е превърнала в гора. Г-н Друмев е в район, в който земята не достига. По документи земя има, но реално няма, обяснява фермерът, и допълва: Сега се говори, че общините ще направят пасищни планове, но каквото и да се направи, пасищата ги няма. И отново конкретен пример: Г-н Друмев има тежък терен земя и биволите и кравите вървят нагоре по стръмното, защото самите животни са си направили стъпала. Но има още двама негови колеги в района, чиито животни няма къде да пасат. Така че и те пасат върху неговата земя. В същото време общината отдава пасища под аренда, на които се садят лешници. И така де факто пасища отново липсват. Как може да се реши проблемът?

Трябва да има баланс между обработваеми площи и зелена площ

категоричен е г-н Друмев. Затова и когато пътуваш из страната, не виждаш животни да пасат по тучните ни ливади. Защото фермерите нямат правно основание да ги изкарат на паша на тези терени. Добре че у нас животновъдството се развива пасищно-оборно. А е така, защото нямаме пасищно животновъдство в чистата му форма, тъй като никъде в програмите не е заложено като приоритет.

Следващ проблем:

Губи се връзката между хората на терена и администрацията

Изключително много бумащина, а при изготвянето на проект една грешка в десетките страници и пропускаш срока за кандидатстване.

Проблемите в млекопроизводството непрекъснато се натрупват - след пасищата идва цената на млякото, а след това е проблемът за малките количества на качественото мляко у нас. Затова задължително трябва да се търсят показателите на млякото от всеки млекопроизводител, е позицията на г-н Друмев.

И още:

У нас се наблюдава процес на окрупняване на фермите, което е характерно за индустриалното производство. А програмата, по която са всички плащания и субсидирани проекти, е за развитие на селските райони. Какво ще стане, ако се закрият всички малки ферми, те ще взривят окончателно селските райони. По този начин не се подпомагат селските райони, не се създава поминък.

И не на последно място е

сивият сектор в млекопроизводството - той нанася най-много щети

Продажбата на мляко в бутилки от багажници и по тротоари трябва да се прекрати. Вярно е, че тези дребни млекопроизводители "изпаднаха" от системата и вече нямат кой знае какви възможности. И резултатът стана сериозен социален проблем. Но той трябва да се реши по начин, който да не "подкопава" качеството на млекопроизводството. Затова трябва да се огледат слабите звена по веригата и да се вземат правилните решения.

И когато говорим за качество и пари, за съжаление не можем да подминем факта, че

у нас скъпият продукт не е гаранция за качество

Ето, идеята за фермерските пазари е много добра, а в основата й е Наредба 26, която регламентира специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Христо Друмев е участвал в създаването й. Може би с тази наредба животновъдите ще наберат малко смелост и повече производители ще започнат да излизат на тези пазари. Новият проблем, който се заформя, е че

фермерските пазари ще намерят своите потребители в големите градове

Истината е, че в малък град няма потребители, които ще платят цената, която желаят да получат фермерите за своите продукти. Остава надеждата, че с направената промяна да се продава в две съседни области, ще се увеличи възможността животновъдите да намерят своята пазарна ниша. Въпреки всичко обаче програмата трябва да се доразвива. Но за съжаление у нас много бавно се развиват нещата и ни трябва време. Надявам се, че няма да дойде момент, в който българинът да изгуби вкуса към истинските български млечни продукти - различните видове млека и млечните продукти от тях, споделя г-н Друмев. Така е, защото ние винаги сме били земеделска страна, имаме ги дадености и нещата трябва да се случат. Ако, разбира се, и европейските субсидии не спрат. Но случи ли се, целият сектор трябва да разчита единствено на държавата, а тя не е в много добро състояние, всички знаем.

В дългата верига от проблеми, идва ред и на

селските райони, а те са са обезлюдени

Самият Христо има проблеми с работниците. Принуждава се да намали стадото биволи, за да може да се оправи. Сега с подрастващите са 39, а са били 136. Има и още 30 крави от породата Симентал - за мляко и за месо, от които получава изключително качествено мляко. И с всичко това се справя цялото семейство. Имат само един пастир. А работниците са много ценен кадър в животновъдството. Освен битовите условия и заплатата, и то сравнително добра, най-често фермерът и ги обучава. Заплатата за гледачи на животни в сектора от години не е под 500 лв. И това не е ниска заплата, защото те нямат разходи за вода, ток, храна, отопляване и т.н. Така заплатата автоматично надхвърля 500 лв. Но въпреки това много трудно се намират качествени хора за гледачи на животни.

В държавата се изляха много пари

за животновъдите под формата на държавни плащания и европейски субсидии. Но това не доведе до желаните резултати за периода 2007-2014. Например по програмата "Млад фермер" се дадоха огромни средства и няма нищо налице. Голяма част от т. нар. млади фермери от предишния програмен период отдавна вече не са фермери. След 5-ата година на контрол няма нищо налице. Ако бяха приели предложението ни да се прави типов проект за ферма и младият фермер да не се занимава с нищо друго освен с отглеждането на животните, може би нямаше да е така, разсъждава г-н Друмев. Защото логично е, ако има нещо изградено, всяка сериозна инвестиция ще те ангажира. Особено когато след 5-ата година вече има възвращаемост, ти ще продължиш да се развиваш.

Но независимо от неразборията в животновъдството, Христо Друмев е оптимист за бъдещето. Защото вижда, че за момента се прави всичко възможно нещата да потръгнат.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 12

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта