Понеделник, 11 Февруари 2019 14:56

Пшеницата в Добруджа се възстановява

От ИАСАС подкрепят българската селекция с над 1 млн.лв. държавна помощ

Поради продължителната суша през лятото и есента на 2018 г., на много места в Добруджа зърнено-житните култури не можаха да поникнат и да братят. „В момента има засушаване в дълбочина. Нужен е сняг. Ако не падне, ще имаме проблеми и при самата вегетация, и през май, и през юли, когато кореновата система се развие”, прогнозира проф.Иван Киряков от Добруджанския земеделски институт, гр.Ген.Тошево. По думите му в момента състоянието на посевите е отлично. „Ако не беше сушата, така щяха да изглеждат в края на ноември - началото на декември. За съжаление обаче есенните засушавания създадоха доста проблеми и пшеницата не можа да поникне навреме”. Според учения затоплянето през януари и високите температури са благоприятствали закъснялото развитие на културата и по полетата се наблюдават растения във фаза 4-6 лист и братене.

Borsa otkr 1

Проф.Киряков подчерта, че полезна в момента се оказва повърхностната влага. В дълбочина обаче има сериозно засушаване, което се среща рядко през годините. Дефицитът на зимен запас от дъждове в почвата може да попречи на развитието на културите в дългосрочен план. Промените на температурите и затоплянето водят обаче до още един проблем – бързо изпаряване дори и на наличната повърхностна влага.  

„Реално погледнато запасът долу в почвата не е толкова, колкото дъждове са паднали, защото се изпарява. Имаше един период от втората десетдневка на септември до втората десетдневка на ноември, когато отчетохме едва 30 литра дъжд. Затова нямахме поникване. Това са два месеца без валежи. После имахме 40 литра без сняг, а сега през януари -10-12 литра”, коментира данните от метеорологичната станция на Добруджанския институт проф.Киряков. Падналите през тази есен и зима валежи са под нормата за последните 60 години. Категорично е нужен сняг, за да натрупа влага в дълбочина, тъй като пролетните и летните дъждове не са толкова ефикасни след стресирането на старта. Нужният зимен запас е от порядъка на 220-230 литра. Точно толкова са отчетени

през предходната зима, припомня още ученият. Въпреки това засушаването през април и май 2018 г. се е отразило негативно на развитието на пшеницата. Така че дефицитът от зимни валежи може да донесе със себе си много неприятности, обобщава още проф.Киряков.

Ivan Kirqakov 1

Половината от обработваемите близо 3, 600 млн.дка в Добричка област се заемат от зърнено-житни култури – пшеница, ечемик, тритикале, твърда пшеница. Има ли опасност за развитието им при евентуални студове без снежна покривка и северен вятър?

„Краткосрочната прогноза е за постепенно захлаждане. Няма опасност от резки промени на температурите. Т.е. дори и леко разкалени в момента, посевите ще могат отново да се закалят”, смята ученият и допълва: ”За да имаме такива проблеми с бързо замръзване, се искат много фактори. Първо трябва да имаме поне седмица температури от около 20 градуса, а после да паднат рязко до минус 10 градуса. Това го няма като прогноза и дано не се получи”.

Все още състоянието на посевите с рапица буди много тревога сред фермерите в Добричка област, тъй като част от маслодайните растения не поникнаха. В отделни стопанства дори започна развалянето на рапицата. „Тези растения, които са поникнали през есента, са добре. Тези, които обаче не са, няма и да поникнат. Има слънчоглед, има царевица, ще се сеят тези култури”, прогнозира още проф. Киряков. Той допълва, че са поникнали тези посеви, които са засети веднага след жътвата. При една влажна есен обаче те щяха да прераснат и да имат проблеми с презимуването. „Проблемът с рапицата тази година не е презимуването, а поникването заради засушаването през август и септември”, обобщи професорът.

Pcheniza Institut 1 1

Около 30-35 % е делът на българската селекция при пшеницата по полетата у нас. Сортовете пшеница, създадени в Добруджанския земеделски институт, са пригодени към родните почвено-климатични условия. Могат да издържат на много ниски температури и стрес. Спецификата при тях е в начина на торене и подхранване, коментират от научния център. Дали все пак българската генетика ще устои на климатичните изпитания? „Иска ми се земеделските стопани да се откажат от чуждата селекция не защото климатичните условия не са добри за нея, а да се откажат, защото българската пшеница има по-високо качество и носи по-добри доходи”, подчерта проф.Киряков.

С постиженията на Добруджанския земеделски институт фермерите се запознаха по време на 25-то издание на Борсата за семена и посадъчен материал, организирано от Добрички панаир АД. 65 фирми от страната и чужбина подредиха щандове, за да представят иновациите при полските и зеленчуковите култури. Учените от Института излизат на пазара с 9 сорта пшеница, 2 ечемик, 3 тритикале.

Над 300 нови сорта полски и зеленчукови култури се представят всяка година за изпитване, съобщи на откриването на Борсата Бистра Павловска, изпълнителен директор на ИАСАС /Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол/. През настоящата година Министерството на земеделието предвижда държавна помощ за семена и посадъчен материал. Офисите на Агенцията са отворени за прием на заявления. „Държавната помощ помага на фермерите да се ориентират към производство към по-добри и по-търсени сортове от по-високите групи с по-добро хлебопекарно качество. Предстои определянето на размера на подпомагането”, уточни още Бистра Павловска. Тя допълни, че през миналата година са усвоени 1, 096 млн.лв. държавна средства за селекция на зърнено-житни и зеленчукови семена. Производството на качествен посевен материал е един от приоритетите на държавната политика в сектора. Според Бистра Павловска това е тенденцията и при земеделските стопани: „Напоследък търсенето е ориентирано не само към добив, но и към качество. В сравнение с преди десет години, когато от последната В група имаше значително количество семена, които се сертифицираха, произвеждаха и предлагаха на пазара, то сега това количество силно намалява. Ориентацията на пазара е към по-високото качество и по-добрите хлебопекарни качества”.

Новите сортове трябва да отговарят на редица показатели, но най-вече да са в унисон с предизвикателствата на природата, разкрива част от изискванията към селекцията Бистра Павловска: „Новите семена трябва да са добри и да отговарят на критериите за качество и добър добив, за да покриват икономическите изисквания на стопаните и да отговарят на предизвикателствата на климата, да са устойчиви на икономически важните болести и да имат добри условия за съхранение”.

По полетата у нас се срещат пшеници, зеленчуци и овошки с произход от различни европейски държави. При пшеницата фермерите вече разчитат на френски, немски или сръбски сортове, които заемат 65-70 % от площите. „От 2010 година ние сме страна-членка на ЕС и българските фермери имат огромен избор от пшеница. Всеки един български фермер може да внесе семена от която и да е страна и това е факт. Внасят се и категории базови семена, и категории първо размножение”, обобщи Бистра Павловска. Тя допълни, че българските институти и частни фирми селекционират качествени продукти. По думите й зърнопроизводството е сектор, в който е запазен сериозен дял българска селекция за разлика от други сектори в земеделието. От ИАСАС са категорични, че родната пшеница има място по полетата у нас.

Габриела Събева

Публикувана в Бизнес

Спад в производството и износа на пшеница белязаха пазарната 2018/19 г., сочат анализи на земеделското министерство.

Производството на пшеница у нас се е понижило с 6,3 % за пазарната 2018/19 г. По оперативни данни реколтата за 2018 г. е в размер на 5,4 млн. тона. Това количество е по-малко от отчетеното година по-рано. Причината за този спад е в неблагоприятните климатични условия през пролетта и лятото на 2018 г. Имено те обуславят и ниските средни добиви, които са се понижили с 9,5 %.

Данните сочат, че реколтираните площи са били в размер на 11 392 хил. дка. Това е с близо 4% повече в сравнение с отчетените цифри за 2017 г. През изминалата година кампанията по прибиране на реколтата започна по-рано. Въпреки това, обилните валежи през летните месеци затрудниха и забавиха работата. Така не само спаднаха средните добивиот декар, но и качеството се влоши.

За пазарната 2018/19 г. преходните наличности от пшеница са оценявани на 110 хил.тона. Това е с 365 хил. тона под нивото, отчетено година по-рано. Прогнозите са за понижение до под 5,6 млн.тона на общото предлагане на пшеница в страната през 2018/19 г. Тази стойност е с близо 17% по-малко в сравнение с предходната година (включвайки окончателни данни за производството през 2017 г.). Очаква се вътрешните потребности да бъдат изцяло задоволени, но и да се реализира сравнително голям износ. Според прогнозите през 2018/19 година общият внос на пшеница ще остане сравнително нисък – около 50 – 60 хил. тона. Общото потребление на пшеница (семена, човешка консумация, индустриална употреба, фураж и износ) също се очаква да се свие с около 17% на годишна база. То може да дотигне до около 5,4 млн. тона, главно за сметка на редуциране на износа. Прогнозите показват, че вътрешното потребление може да се задържи малко над 1,7 млн. тона.

Данните от окончателното окачествяване на пшеницата сочат, че 65 % от реколтата от 2018 г. отговарят на изискванията на мелничарския отрасъл. Това количество от суровината е годно за производството на висококачествени брашна за хляб и хлебни изделия. Спрямо отчетените резултати за 2017 г. се наблюдава спад на пшеницата в „първа“, „втора“ и „втора Б“ група за сметка на увеличение на тази в „трета“ група. Данните сочат, че разпределението на пшеницата по групи е:

  • първа група – за 2018 г. – 0,8%. Отчетените стойности за 2017 г. са – 3,2%;
  • втора група – 3,3% за 2018 г, при 10,3%, отчетени през 2017 г.;
  • втора Б група – 12,2% сочат данните за 2018 г., при 34,6% за 2017 г.;
  • трета група – 83,8% за 2018 г., при 52% за 2017 г.

Промени има и в основните показатели, които определят качествената характеристика на зърното, сочат анализите.

Публикувана в Бизнес

Повишението на курса на еврото спрямо американската валута оказа депресиращо влияние върху цените на мелничарското зърно на борсата в Париж. Мартенският контракт пшеница завърши седмичния период (25-31.01.19 г. ) с отрицателно отклонение от около 2 евро на равнище EUR204.75(EUR158.25 – 31.01.18 г.). Все пак въпреки валутната преса повечето експерти характеризират ситуацията на зърнения пазар в ЕС като стабилна, най-вече предвид силно намаления експортен потенциал на Русия. Според търговските източници експортните котировки на руската пшеница през последните дни достигнаха най-високите стойности от февруари 2015 година насам - $247-251/т FOB за зърно с 12,5% протеин ($194-197/т FOB - 31.01.18 г.). Украинската пшеница следваше динамиката на руския пазар, като в края на седмицата цените на база FOB Одеса /Николаев са били както следва: $245/ т за зърно 12,5% протеин; $239/т FOB за 11,50% протеин и $228/т FOB за фуражна пшеница, в сравнение с $242/ т FOB ; $237/т FOB и $226/т FOB съответно, на 24.01. 2019 г. ($196/т FOB; $190/т FOB и $183/т FOB - 31.01.18 г.). Експортните цени на френската пшеница (11,5-12,5% протеин) в Руан останаха практически непроменени – около ЕUR210/т FOB (EUR 160FOB – 31.01.18 г.), а котировките на германската пшеница (мин.12,5%) се задържаха на равнище EUR210/т СРТ Хамбург и EUR216/т FOB Балтийско море (EUR168/т- 31.01.18 г.).

Впрочем, най-голямата новина за европейския пазар през миналата седмица безспорно беше успешното представяне на румънска и френска пшеница в мащабен международен търг, вследствие на високите цени на руското зърно.

На 29 януари Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 360 хил. тона пшеница за доставка 11-20 март 2019 г., при средна цена $262.77/т C&F(стойност+фрахт).

Подробности по сделката:

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 000

Румъния

ADM

249.89

11.45

261.34

60 000

Румъния

COFCO

250.76

11.45

262.21

60 000

Румъния

Cargill

252.00

10.50

262.50

60 000

Франция

Glencore

247.80

17.15

264.95

60 000

Франция

Glencore

247.80

15.00

262.80

60 000

Франция

Soufflet

247.80

15.00

262.80

Френската царевица през миналата седмица коригира леко надолу до EUR176-184/т FOB Рейн/Бордо (EUR154-156/т FOB31.01.18 г.), но на украинския пазар фуражното зърно запази стойността си от края на предходния седмичен период - $180/т FOB($175FOB – на 31.01.18 г.).

Цените на стоките в слънчогледовия комплекс и в ЕС и в Украйна останаха подчинени на възходящ тренд. Към 31 януари котировките на сурово слънчогледово масло в Ротердам и на база FOB Одеса се изкачиха до $712/т и $670-675/т съответно, в сравнение с $705/т и $655-665/т на 24.01.19 г. ($797/т и $750-760/т - 31.01.18 г.)

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 28 Януари 2019 13:56

Разорават площите с рапица в Добруджа

Земеделските стопани са притеснени за състоянието на пшеницата

Масово не поникнаха посевите с рапица в крайморските общини Каварна и Шабла. На 100 % има провалени площи, коментира Ивайло Цанев, агроном в земеделската фирма ЕТ „НАВА” със седалище в с.Захари Стояново. Като причина за това младият земеделец посочи липсата на дъжд в продължение на два месеца след сеитбата на рапица. Условията са се утежнили и заради продължителната суша през лятото на 2018 г. В стопанството на фирмата се обработват 25 000 дка земя. „От 5-6 години не сеем рапица, но тази стопанска година решихме да опитаме отново и заложихме малко площи. Нито едно растение не поникна през есента”, коментира още Ивайло Цанев. Тези посеви напролет ще бъдат разорани и върху тях ще се сее слънчоглед. Общо 189 000 дка са площите с рапица в Добричка област, сериозна част от които са компрометирани от климатичните условия. „Близо два месеца след сеитбата в Добруджа имаше полета без поникнала рапица. В момента също има такива. Там, където рапичните растения успяха да се развият, сега едва оцеляват”, допълва картината Ивайло Цанев.

Ivailo Canev 1

Рапицата е атрактивна, но специфична култура, интересът към която е на приливи и отливи в Добруджа. През годините площите са достигали от30 000 до 330 000 дка. Преди шест години над 90 % от маслодайната култура в Добричка област се провали заради измръзване и изтегляне. Последва разораване на посевите. Така климатичните условия изиграха ролята на естествен регулатор и през последните години на Североизток се сеят от 160 000 до 190 000 дка с рапица.

Иван Балабанов е сред земеделските производители, които са претърпели сериозни загуби от рапицата през годините. През настоящия стопански сезон фермерът е заложил 2700 дка от маслодайната култура. От тях вечее развалил 500 дка, предстои разораването на още 200 дка. „При останалите 2000 дка развитието засега е сравнително добро. Какво ще се случи оттук нататък с рапицата обаче, зависи от главния агроном”, коментира Иван Балабанов. Той припомня ситуацията през миналата стопанска година, когато в края на март паднаха обилни снегове и рязко застудя. Това се е отразило на растенията и съответно е свалило добивите.

rapitsa 1

Според земеделския производител в момента по-притеснително е състоянието на пшеницата. Той отглежда 7500 дка с житни култури, които представляват половината от обработваемите площи в стопанството му, базирано в добруджанското село Изворово. „Днес обикалях полетата. Някои сортове изобщо не са добре, има дори непоникнали. Видях пшеници западна селекция, които едва сега се показват, едва сега никнат”, не крие притесненията си фермерът и допълва: ”Оттук насетне дали сортовете ще оцелеят, дали ще направят коренова система, дали ще преодолеят закъснението, е твърде сложно за прогнозиране”. По думите на Иван Балабанов най-малко 14 % от добива при пшеницата се залага през есента. „Това означава, че сега влизаме в годината с 14 % по-ниски добиви в сравнение с 2018 г. Това ще рече с 200 кг/ дка по-малко зърно”, изчислява земеделецът. Според него остава да се разчита на пролетното развитие на пшеницата. Ако обаче сега падне студ без сняг, при прословутите добруджански ветрове и ниски температури, няма да има нужда дори от прогнози за добиви. Иван Балабанов смята, че някои от сортовете ще успеят да компенсират изоставането в развитието си, породено от невъзможността да поникнат и да братят навреме. Това обаче зависи от характеристиките и качествата на дадената селекция. „Подобна беше 2001 г.”, спомня си Иван Балабанов, „тогава прибрахме по 300-400 кг пшеница от декар”. Фермерът се е захванал със земеделие през 1992 г., когато е основана семейната фирма. В нея са ангажирани две поколения от фамилия Балабанови – баща му и брат му.

Различна е картината при пшеницата в стопанството на Ивайло Цанев в община Шабла. „Наблюдаваме подобрение спрямо ситуацията месец назад. Вече 90 % от житните посеви се гарнираха и подредиха”, споделя още фермерът. Той уточнява, че високите януарски температури са изиграли положителна роля. Все още обаче притесненията остават, тъй като културата трябва да навакса в развитието си. „Два месеца след сеитбата установихме, че пшениците са поникнали на 60 %, което е изключително слаб резултат. Неизравнените посеви станаха предпоставка за загуби, които ще бъдат налице без значение какви ще бъдат условията оттук нататък”, уточнява Ивайло Цанев. Дългата, суха и гореща есен става причина за заболявания по пшеницата и за нападения от неприятели. „Третиранията срещу тях допълнително оскъпиха една може би с 10 % по-слаба реколта”, пресмята още фермерът. Той е категоричен, че условията през първите месеци на тази стопанска година определено вече са редуцирали бъдещия добив.

„Като агроном съм учил, че най-важното за един посев със слята повърхност е дружното поникване и дружното развитие на самия посев. Тогава той е конкурентен на условията на средата”, допълва Ивайло Цанев.

Близо 1,300 млн.дка са площите със зърнено-житни култури в Добруджа. Дали ще останат толкова, ще стане ясно най-рано след месец-месец и половина, когато тръгне активната вегетация на пшеницата. Остава открит въпросът какви ще бъдат добивите.

Габриела Събева

Публикувана в Бизнес

Първите прогнози на експертите от Международния съвет по зърното показват, че глобалната реколта от пшеница през новата 2019/20 стопанска година може да надмине нивото от тази година с 13 млн. тона до 751 млн. тона, информира topagrar.com. Според експертите обаче, по-големите произведени количества пшеница ще бъдат трудно реализирани на пазара.

Експерти на зърнения пазар в Лондон изчисляват, че началните  глобални запаси от пшеница   през новата стопанска година ще са със 7 млн. тона по-малко в сравнение с аналогичния период на предходния сезон на фона на ръст на потреблението със 6млн. тона. Тъй като двата показателя ще балансират по-голямото производство, крайните запаси през следващия сезон се очаква да останат непроменени. След публикуването на доклада на експертите от Международния съвет по зърното,  търговците на борсата в Чикаго реагираха, като намалиха малко цените на контрактите. За текущия сезон експертите на IGC прогнозират спад в производството на пшеница с 30 млн. тона спрямо сезон 2017/18, което би трябвало да доведе до свиване на резервите и до стабилни цени на борсите.

Публикувана в Бизнес

На първия търг за настоящата година, организиран от държавната Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC) на Египет, бяха удовлетворени офертите за 415 хил. тона само руска хлебна пшеница, като 295 хил. тона трябва да бъдат доставени между 20 и 28 февруари, а останалите 120 хил. – между 1 и 10 март, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Средната цена на тон нарасна леко спрямо предишния търг от 20 декември, когато бяха закупени 120 хил. тона румънска и украинска пшеница, достигайки 264,87 долара C&F.

Безспорен победител в търга е компанията GTCS, която ще осигури общо 3 партиди от по 60 хил. тона всяка, съответно срещу 248 долара за тон FOB (най-ниската оферта), 249 и 250 долара за тон при еднакви разходи за транспортиране по море от 15,45 долара на тон. Така с най-ниската си оферта FOB тя постигна и най-ниско предложение C&F от 163,45 долара за тон. Последната партида пък е сред двете с по-късната доставка, като втората от също 60 хил. тона за тогава е с най-високото удовлетворено предложение FOB на търга на фирмата Garant Logistics от 250,50 долара за тон и съответно – най-висока цена C&F от 265,95 долара за тон при същите транспортни разходи от 15,45 долара на тон.

Следващото най-скъпо предложение C&F бе на COFCO за 55 хил. тона заради най-високите транспортни разходи от 16,20 долара на тон и относително ниската цена FOB от 249,40 долара за тон. Офертата на ASTON пък дублира напълно най-скъпата на GTCS – 250 долара за тон FOB, 15,45 долара на тон транспортни разходи и 265,45 долара за тон C&F с тази разлика, че ще бъде доставена през първия от указаните периоди. От DAEWOO пък спечелиха благодарение на изключително ниските транспортни разходи от 13,75 долара на тон при високата цена от 250 долара за тон FOB, постигайки втората най-ниска оферта от 263,75 долара за тон C&F.

Публикувана в Бизнес

Докато през месец юни цената на хлебното зърно в Черноморския регион, в Русия и Украйна, се катери нагоре, в България се отчита спад. Нашите производители губят и от срива на долара в този период, коментират от Софийската стокова борса

Лили Мирчева

За мен бе изненада, че производството на пшеница в световен мащаб вече е по-слабо от потреблението. Досега винаги производството изпреварваше потреблението, докато 2018-а се оказа една от годините, в която световното потребление е изпреварващо. Ще видим какво ще се случва през 2019 г. Така Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийска стокова борса (ССБ) отговори на въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ какви са били най-големите изненади на борсата за стоки през изминалата година. По думите му забележителните преходни запаси от зърно, натрупвани досега, се топят.

„Характерна особеност на баланса на пшеницата през 2018/19 г. , за разлика от предходните няколко сезона, е изпреварващото развитие на глобалното потребление, което е 745 млн. тона повече в сравнение с производството. По последни данни от края на 2018 г. потреблението е нараснало със 733 млн. тона“, потвърди думите му Десислава Симеонова, търговски директор в ССБ. По думите й световните запаси от пшеница са намалели с 11 млн. т за година.

В резултат на тази тенденция се отчита 16% поскъпване на пшеницата и в България за година. Ако към 1 януари 2018 г. тон хлебно зърно е струвал 188 $, то през 2019 г. е 224 долара.

Ръст на цените има в целия Черноморски регион. Но картината на пазара, където търгува и нашата страна, е доста странна. Както се вижда и на графиката, докато през юни цената в Русия и Украйна се катери нагоре, в България се отчита спад. В коментар на това Васил Симов подчерта, че през юли в Северното полукълбо, където е позиционирана и страната ни, пшеницата е най-евтина. Такава е тенденцията в Русия и Украйна, където също отчитат спад на цените. Но пък в България понижението е най-голямо

„Ще спомена, че когато чертаем графиката, ние привеждаме цените в доларово изражение, а в България пшеницата се търгува в левове. За да е съпоставима картината, всичко превеждаме в съотношение долар на тон, а в този период имахме и „пропадане“ на долара спрямо българския лев“, коментира директорът на ССБ. Въпреки че на графиката се вижда как цените на хлебното зърно в края на годината отново се доближават, все пак по време или веднага след жътвата, у нас производителите ощетени, тъй като са търгували по-евтино житото, отколкото в Черноморския регион.

Докато в България увеличението на хлебната пшеница е с 16%, в Украйна е със 17% нагоре, Русия отчита ръст от 18%, Франция – 19% увеличение, Германия – 17% и САЩ – 17% увеличение. Видно е, че въпреки мощния износ на зърно от България, отново сме на опашката след големите производители.

„При пшеницата всички борсови пазари по света – и по Тихоокеанското крайбрежие, включително Атлантическото, и по Черноморското крайбрежие, отчитат повишаване на цените в рамките на 15%-18%, което е доста голям ръст. Ако говорим за цените на зърното, много важно е каква ще е реколтата в Южното полукълбо през тази година“, каза Васил Симов. Това ще стане ясно през пролетта и още през март тази година ще разберем дали ще се обърне тенденцията.

На ССБ хлебната пшеница се търгува в началото на 2018 г. в диапазон от 250 лв. - 280 лв. на тон, докато в края на годината офертите купува/ продава са в диапазон 330 лв. -360 лв. за тон без ДДС, за разлика от повечето борсови стоки, които изпращат 2018 г. с понижение на цените.

От началото на годината търговците в САЩ, Канада и Европа очакват котировките на пшеницата да вървят нагоре. По правило през зимата цените се повишават, още повече, че Русия насочва вниманието си към агресивен износ на соя и царевица.

По оперативни данни от началото на тази година изкупните цени на пшеницата и ечемика са се повишили с от 20% до 42%. Цифрите са в сравнение с отчетените през началото на 2018 г стойности. Стабилна остава цената на царевицата, която се е променила за година едва с 0,8%.

По-евтин е станал слънчогледът, който е понижил цената си с 3,3 процента.

Фуражното пшеница е на цена от 317 лв/тон, а поскъпването й на годишна база е с 19,6 %. Към 3 януари 2018 г. средната й изкупна цена е била 265 лв/тон. Най-драстична е разликата в цената на ечемика. За година той е поскъпнал от 250 на 355 лв/тон, което е ръст от 42 процента. Цената на царевицата в началото на годината е била 265 лв/тон, а тази на слънчогледа – 534 лв/тон.

В крайна сметка тенденцията на 2018 г. е ръст в цената при зърното, за разлика от повечето борсови стоки, където има поевтиняване, коментира председателят на ССБ Васил Симов.

Публикувана в Бизнес

Брашнестата мана - Erysiphe graminis, е една от най-разпространените болести по пшеницата и другите житни култури. Тя е добре известна на всеки земеделец, защото едва ли има някой, който да не се сблъсквал в посевите с нея. Още повече че тя може да се появи както есента, така и пролетта. Повечето зърнопроизводители са усвоили контрола й, така че нямат особени проблеми с нея. Не е нужно да бъдеш научен работник или академик, за да я диагностицираш, това може да направи всеки земеделец, който отглежда пшеница и ечемик. Въпреки че брашнестата мана е широко известна и позната болест, искаме да акцентираме върху няколко нюанса, свързани с нея, които смятаме, че са важни и следователно заслужават внимание.

Загубата на добив от тази болест варира в границите от 5 – 50%. Защо диапазонът е толкова голям, от какво зависи неговият размер?

Логичният отговор е, че колкото по-голяма листна площ е заразена, толкова загубите ще са по-големи. В крайна сметка, това се отнася за всяка една болест.

Но конкретно ситуацията с брашнестата мана е малко по-различна: за разлика от други патогени, нейният причинител има кратък цикъл на развитие. От момента на заразяване до образуването на спори първо поколение минава около седмица, докато при някои болести за това се изисква много повече време. Например, за развитие на септориозата продължителността на периода от момента на заразяване на растенията до образуване на първото поколение спори е 5 – 6 седмици. За това време брашнестата мана може да образува не по-малко от 5 поколения.

Вредността на брашнестата мана зависи от климатичните условия: ако те са благоприятни за нейното развитие, тя се разпространява мигновено, като светкавица в посева. И обратно – нивото на нейната вредоносност при неподходящи за развитие условия може и да не нарасне.

Брашнестата мана е специализиран паразит. Освен че заразява различни житни растения, тя има много специализирани форми, които заразяват овес, пшеница, ечемик. Ечемичната форма е по-малко агресивна, отколкото пшеничната.

Затова от това какъв е бил предшественикът на полето, зависи формата на брашнестата мана. Така ечемикът може да заразява пшеницата, въпреки че при него формата на болестта е по-малко агресивна и обратно.

С какво още брашнестата мана се отличава от останалите фитопатогенни гъби?
Мицелът при по-голяма част от този род гъби се намира вътре в нападнатите растения (стъбла, листа корени), а при брашнестата мана почти изцяло той е на повърхността на растенията.

Ако листата са заразени с брашнеста мана, 95% от патогена се намира на повърхността им и само 5% от мицела е вътре в растенията (за да черпи необходимите хранителни вещества). Това е уникална особеност на болестта.

Но защо този патоген не иска да проникне напълно вътре в растенията? Отговорът е, че брашнестата мана е способна да се храни само на живи зелени растения. Т. е., докато растението-гостоприемник е зелено, дотогава живее и гъбата. След като растението започне да жълтее и да изсъхва, патогенът също загива.

Също така брашнестата мана не може да се размножава на слаби посеви и на растителни остатъци. Затова тя не отделя токсини и по никакъв начин не се стреми бързо да убива растенията. Ако това действително е така, тогава възниква въпросът: с какво точно брашнестата мана вреди на растенията? Както всеки паразит, тя отнема хранителни вещества от растенията, а с налепа от своя мицел засенчва листната им повърхност, като по този начин нарушава фотосинтезата.

Брашнестата мана увеличава до десет пъти изпарението на вода

Как става така? Обяснението е просто: растението има устица и ако влагата в почвата е недостатъчна, то е способно да ги затваря, като по този начин физиологично се намалява коефициентът на транспирация. Но нападнатите с брашнеста маналиста на растенията изпаряват минимум десет пъти повече в сравнение със здравите! Болното растение не може да контролира този процес, защото мицелът на гъбата запушва устицата. Затова брашнестата мана води до съществени загуби на вода от растенията и функционира на принципа на прахосмукачката: изсмуква влагата от почвата с помощта на растенията. Затова, отнемайки влагата от растенията, особено в регионите, където нейните запаси са малко, болестта причинява намаляване на реколтата от зърно. 

В условия на суша пшеницата не може да формира планираното количество добив.

За да се развива болестта, тя трябва все пак отнякъде да „прелети“. А увеличава ли се количеството спори на брашнестата мана на стърнището?

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издания на вестник "Гласът на земеделеца"

Публикувана в Растениевъдство

Производителите на хлебни изделия в Грузия определиха повишаването на цените на пшеницата на международните пазари като една от основните причини за поскъпването на хляба с 5-10%, тъй като страната внася до 90% от зърното, което потребява, съобщи казахстанската телевизия „Хабар 24”. „В продължение на няколко месеца удържахме цените, използвайки ресурсите на компанията. На този етап обаче вече няма смисъл да очакваме стабилизиране на цената на пшеницата на световния пазар. Към днешна дата цената на чувал пшенично брашно се колебае между 47 и 50 лари (15,27-16,24 евро, бел. ред.) докато през август стойността му бе 33-35 лари”, заяви Мариам Гогишвили, ръководител на отдела за връзки с обществеността в компания за производство на хлебни изделия.

Производителите изтъкват, че освен брашното са поскъпнали опаковъчните материали, техниката и особено бензинът, което е увеличило разходите за зареждане на търговските обекти. Те не изключват възможността цената на хляба да продължи да се повишава.

Според икономиста Вахтанг Чарая обаче въпреки обективните причини разходите на отделните компании не биха могли да се повишат в еднаква степен, при това по едно и също време. „Някои купуват пшеницата от Казахстан, други – от Русия, а трети – от Украйна. Четвърти пък са съхранили запаси. А в закона пише, че съгласуваното ценообразуване от страна на производителите в ущърб на интересите на потребителите е нарушение. Затова проблемът трябва да бъде проучен от Агенцията за конкуренцията”, настоява Чарая.

Публикувана в Бизнес

Анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) показва, че през 2017 г. българското зърнопроизводство е достигнало най-високия си показател за конкурентоспособност за последните 18 години. Самият анализ е подготвен в края на 2018 г. и се основава на индекса за конкурентоспособност, който се прилага от икономистите от 2000 г. досега.

При максимална стойност на индекса от 1, която практически не може да бъде достигната от никоя страна в света, през 2017 година България е отбелязала индекс от 0,77, което означава, че в продуктово и стойностно изражение страната превишава с между 4-6 пъти средните световни показатели на човек от населението.

Само да припомним, че лятото на 2017 година се оказа едно от най-плодородните по отношение на качеството на българската пшеница. Благодарение на тези високи показатели зърнопроизводителите отбелязаха и изключително добра реализация за своята продукция.

Предишната най-добра година по този показател е била 2014 г., когато индексът на конкурентоспособност е бил 0,76.

През последните години се отчита видимо подобрение в стойностната компонентна на индикатора, което свидетелства, за приближаване по-близко до средните световни износни цени, посочват от центъра за анализи.

Според прогнозите на икономистите от САРА цените на зърното през зимните месеци ще се движат в следните рамки - за фуражна пшеница (Североизточен район) – 330-340 лв/т, хлебна пшеница – 350-360 лв/т, царевица (Централна Б-я) – 260-270 лв/т, ечемик (Югоизточна Б-я) – 340-350 лв/т, слънчоглед (Централна Б-я) – 520-530 лв/т.

През декември 2018 г. FOB цените на зърнените култури от Украйна отбелязаха леко покачване, като се отбелязва свиване на разликата между цените на хлебна и фуражна пшеница, които от 20-25 долара за тон, вече са в рамките на 10 щ. д./т. Хлебната пшеница и ечемика се изнасят на цена от 238 долара за тон, фуражна пшеница – 224 щ. д./т. При царевицата цената нараства до 173 долара за тон.

В следващите 2-3 месеца, влияние върху пазара на пшеницата ще оказва предлагането от южното полукълбо, както и новините за развитието на новите посеви. Цените извън Европа леко поевниняват и ако еврото повиши своя обменен курс, цената ще продължи надолу, докато в противен случай ще остане висока.

По данни на Oilworld производството на биогорива през календарната 2018 г. ще достигне 40,2 млн.т, с 11% повече в сравнение 2017 г. През 2019 г. се очаква нов скок до 44 млн.т. Това ще попречи на ценовото повишение поне до лятото на следващата година.

Цените на всички маслодайни семена са насочени надолу, с изключение на рапицата, където цените заради ниската тазгодишна реколта и послабото очакване за новата вървят нагоре.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 44

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта