Изненадващо неблагоприятната промяна в синоптичната прогноза предизвика истинска ценова експлозия на борсата в Чикаго в петък. Вълна от спекулативни покупки на фючърсните контракти  пшеница на най-голямата зърнена борса в света беше предизвикана от прогнозата за завръщане на сухо и „ненормално горещо за сезона” време в пшеничния пояс на САЩ.

Нервната реакция на пазарните участници се обяснява с лошото състояние на посевите от твърда зимна пшеница поради  дефицит от влага. Всъщност, преди една седмица в  по-голямата част от  засегнатите от суша територии  паднаха напоителни валежи и в търговските среди се заговори за възможност от трайно подобрение на агрометеорологичната ситуация там. Чикаго реагира със стремително понижение на котировките,  но  в петък (18 май ) настъпи поредния динамичен обрат. 

В рамките само на един работен ден цената на мека червена зимна пшеница се покачи с  7-9 долара, до $190,40/т на юлския контракт и $196,20/т за доставка през  м. септември.  Анализаторите отбелязват, че за стремителния ценови възход  допринесоха и информациите  за „ изключително сухо време” (extremely dry weather) в Австралия. Експертите се опасяват, че сушата ще компрометира реколтата от пшеница на  Зеления континент и то за втора поредна година. На 10 май Министерството на земеделието на САЩ (USDA)  сведе прогнозата си за добив от пшеница в Австралия през настоящия сезон до 21,5 млн.т, в сравнение с 30,4 млн.т ожънати през 2016/17 г.

Публикувана в Бизнес

По  текущи  оценки  на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA)  засетите  площи  с  пшеница за новата реколта възлизат на 1,12 млн.ха  (по  оперативни  данни  на  МЗХГ  –  1,13  млн.ха),  ечемик – 138 хил.ха (МЗХГ - 116 хил.ха), рапица –  193 хил.ха (МЗХГ – 185 хил.ха).  В  момента  закъснява  чувствително  засяването  на  пролетните  култури,  като  по  първи  оценки  на  САРА ще  бъдат засети  755  хил.ха  –  слънчоглед  и  424  хил.ха  –  царевица.  При  слънчогледа  ще  се  отбележи най-голямото  свиване на площите, което ще бъде поне 6% спрямо миналата година. По  първи  оценки  на  САРА,  добивите  при  есенниците ще бъдат на нива: пшеница – 4,86 т/ха,  ечемик  –  4,28  т/ха  и  рапица  –  2,5  т/ха.  По  изчисления  на  JRC-Mars,  добивите  при  тези  култури  ще  бъдат:  пшеница  –  5,45  т/ха  (+3%  от  2017  год.),  ечемик  –  4,89  т/ха  (+2%  на  годишна  база) и рапица – 2,95 т/ха (+4% от 2017 г).  Цените  на  ечемика  в  България  в  последните  2-3  месеца  остават  доста  по-ниски  отколкото  на  останалите  пазари,  където  са  съпоставими  с  пшеницата.  Причините  са  в  постепенното  маргинализиране  на  производството,  откъдето  търгуването с ечемик се оскъпява.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

Доминиращото влияние на климатичния фактор обуслови ново рязко активизиране на спекулативната активност на борсата в Чикаго. Седмицата започна с ценови срив, който беше последван с динамично ценово рали. В крайна сметка майския контракт завърши седмичният период с минимално положително отклонение от 1 долар на равнище $176,70/т и то при диапазон на ценовите отклонения от $167/т до $181/т.Независимо от твърдия тон в развитието на борсовите котировки, експортната цена на мека червена зимна пшеница отбеляза понижение с 3 долара – до $217/т FOB САЩ, но в същото време твърдата червена зимна пшеница поскъпна от $250/т до $255/т FOB($176FOB и $195/т FOB на 26.04.17 г.). Причината за противопосочното движение е в синоптичната прогноза, която е благоприятна за Средния Запад, където се отглежда мека пшеница.

Динамичното и противоречиво развитие на американските пазари контрастираше със ситуацията на Стария континент. Анализаторите коментират, че слабото евро рефлектира за раздвижване на експортния фронт и подкрепи цените на хлебното и фуражно зърно в Евросъюза.

На 26 април майският контракт пшеница затвори на борсата в Париж на равнище EUR 166/т, в сравнение с EUR164/т на 19.04.18 г. и EUR167,25 – 26.04.17 г. Фобните котировки на европейското мелничарско зърно обаче останаха непроменени. В края на седмицата френската пшеница (11,5-12,5% протеин) се предлагаше за износ от Руан по EUR 169/т FOB, а германската пшеница (мин. 12,5% протеин) - по EUR175-180/т FOB Балтийско море (EUR 172/т FOB Руан и EUR179-184/т FOB Балтийско море – 26.04.17 г.) Тонът на ценовото развитие при царевицата също остана стабилен - EUR163-166FOB Рейн FOB (EUR167-170 – 26.04.17 г.).

Една от най-коментираните новини в момента е новата прогноза на Международния съвет по зърното за състоянието на световния зърнен баланс през новия сезон 2018/19 г. На 26 април водещите експерти сведоха оценката си за глобалния добив от пшеница до 739,0 млн.т, в сравнение с 740,8 млн.т очаквани през март и 758,4 млн.т реколтирани през текуща 2017/18 маркетингова година. Основната причина за спада в световното производство е очертаващата се по-слаба реколта от пшеница в Русия – 74,5 млн.т, в сравнение с 84,9 млн.т – 2017/18 г. Намаление на добива от мека пшеница се очаква и в ЕС – 139,6 млн.т спрямо 141,8 млн.т – 2017/18 г. Впрочем редуцирането на глобалната прогноза в сравнение с мартенските данни се дължи на влошената перспектива за производството в САЩ – 47,5 млн.т, в сравнение с 48,3 млн.т очаквани допреди един месец и 47,4 млн.т – 2017/18 г. Експертите акцентират, че въпреки очертаващото се намаление на производството, износът на пшеница от Русия през 2018/19 г. ще остане близко до историческия връх, очакван за текущия сезон – 37-38 млн.т (27,8 млн.т – 2016/17 г.).

Рекордното темпо на руския износ е основен фактор за повишение на експортните котировки там. Според данните на Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР – Москва), пшеница 3 клас (12,5 протеин) се предлага за износ от Новоросийск по $214-215FOB, в сравнение с 187-189/т FOB на 26.04 17 г. Цената на украинската пшеница със същото качество според търговски източници се задържа в границите $209-212/т FOB черноморско пристанище ($188/т FOB). Цената на украинската царевица зацикли на равнище около $205/т FOB($169/т FOB – 26.04.17 г.).

Публикувана в Бизнес

За първи път от шест години насам световното производство на хлебно зърно ще е по-малко от потреблението, но преходните запаси са огромни, коментират от Софийската стокова борса

Лили Мирчева

Цените на пшеницата на водещите европейски и световни пазари се повишиха между 8% и 12% през последната година, съобщиха от Софийската стокова борса (ССБ). В Германия тон пшеница се търгува за 214 долара, 208 долара за тон във Франция и 201 долара за тон в САЩ. Поскъпване на зърнената култура отчитат в Русия и Украйна. В момента Русия продава пшеница по 210 долара за тон, а Украйна – по 208 долара за тон. В същото време има пълен застой в България. През март пшеницата у нас се е търгувала, без данъци и такси, средно по 183 долара за тон, което на вътрешния пазар е на миналогодишното ниво от около 300 лв. за тон, коментира Антонина Белопитова, директор в ССБ.

Експертите очакват агресивния износ от Черноморския басейн да продължава да оказва негативно влияние върху цената на българската пшеница. Белопитова припомни, че Египет продължава да купува основно руска и румънска пшеница.

Прогнозата на Световния съвет по зърното (ССЗ) е в стопанската

2018/2019 година реколтата от пшеница до достигне 740.8 млн. тона

или със 17 млн. тона по-малко от предходната година, което бележи спад около 2,5 процента. За първи път от шест години насам производството на пшеница в света ще е по-малко от глобалното потребление, което се очаква да бъде около744 млн. тона. От Софийската стокова борса уверяват, че ситуацията не е критична, защото преходните запаси от хлебно зърно са рекордни – 256 млн. тона.

Според експертите на Американския департамент по земеделие (USDA) предлагането на пшеница на международните пазари ще достигне рекордните 1,4 млрд. тона. Те преизчислиха и оценката си за крайните запаси през 2017/18 стопанска година до 254,6 млн. т (което е с 2 млн. тона повече). Оценката за производството на пшеница в света е повишена незначително с около 1 млн. тона до 759,7 млн. тона. Без промяна е оставена прогнозата за експортния потенциал - 182 млн. тона. Прогнозата за износа на Русия е повишена с 1 млн. тона до 38,5 млн. тона. Данните са цитирани от сайта UkrAgroConsult.

Експертите от Международния съвет по зърното също очакват по-добра реколта от пшеница в САЩ и Австралия, и по-малка в ЕС. Най-голям ръст на произведена пшеница прогнозират в Австралия, където очакваното увеличение е около 4 млн. тона. В САЩ ще бъдат ожънати около 1 млн. тона повече жито, а за Европейския съюз прогнозите са за спад от 3 млн. тона до 148 млн. тона.

Цената на царевицата в България също е в застой

от нивото през март 2017 година, когато е била между 280 и 300 лева за тон, съобщават от ССБ. Докато цената на американската и украинска царевица се повишава на годишна база с около 19%, а френската - с 10 на сто. В момента цените са между 205 долара във Франция и 188 долара за тон царевица в САЩ.  

Цената на слънчогледа у нас през последната година бележи спад с 11%

до около 560 лева за тон, за разлика от миналата година, когато маслодайната култура се търгуваше по 680 лева за тон, сочат данните на Софийска стокова борса. На международните пазари продължава засиленият интерес не само за украински, но и за руски слънчоглед. Цените остават стабилни от около 384 долара за тон. По данни на Световния съвет по зърното новата реколта от слънчоглед в света се очаква да е с около 2 млн. тона по-малко от миналогодишната и да достигне до 45 млн. тона.

От USDA намалиха прогнозата си за

глобалното производство на соя през текущия сезон

с 6,1 млн. тона до 334,8 млн. тона, информира „Зерно Онлайн”. Причина за очаквания спад на производството в Аржентина и Уругвай. Повишаването на оценката за бразилската реколта до рекордните 115 млн. тона обаче не успя да компенсира общия спад.  Оценката за глобалния експорт на соя също е понижена с 2 млн. тона. Повече соя се очаква да изнесат Бразилия, Русия и Украйна.  Запасите от соя се очаква да намалеят с 3,6 млн. тона до 90,8 млн. тона.

 

Публикувана в Бизнес

Чрез компютърни модели учените симулират резултатите от въздействието на високите температури върху растенията

Според резултати от ново изследване, отглеждането на основните култури на планетата – пшеница, соя и царевица, към края на настоящото столетие ще се намали наполовина. Причината е в глобалното затопляне.

Учени са разработили компютърен модел за това как гореспоменатите култури ще реагират на постепенно повишение на температурата, а след това проверили това с реални примери.

Оказало се, че прогнозните реакции съвпадали с действителността и могат да изплашат всеки. Обезпокоителното в случая е, че дори без значително намаляване на топлинните емисии добивът на царевица в САЩ може да намалее с почти 50% до 2100 година.

Соята ще дава с 40% по-малък добив, пшеницата – с 20%. И тъй като САЩ са един от най-големите износители на селскостопанска продукция в света, рязкото намаляване на добивите сериозно ще повиши цените на хранителните продукти по целия свят. Това може да предизвика недостиг на продоволствие в развиващите се страни.

Верижната реакция няма да закъснее, убедени са изследователите. Недостигът на храна може да увеличи миграцията, защото хората ще тръгнат да търсят храна, а това може прогнозируемо да предизвика конфликти и дори мащабни войни.

Бернхард Шаубергер от Потсдамския институт за изследвания въздействието на климата ръководи опити на международна група учени. Те описват моделирането така: "Благодарение на наблюденията, ние успяхме да разберем че високите температури носят ущърб за културите. А сега, ние вече разбрахме и как именно става това. Всички компютърни симулации, които проектираме, са основани на надеждни знания по физика, химия, биология; и на голямо количество данни и разработване на алгоритми. Разбира се, ние ги наричаме модели, защото те не могат да представляват цялата сложност на системата на посевите".

Въпреки това изследователите заявяват, че фермерите могат да предотвратят загубите на добив за сметка на увеличаване на поливането, ако, разбира се, имат достатъчно вода.

"Загубите на добив значително намаляват, когато ние увеличихме поливането на полето в нашата симулация, поради което недостигът на вода, предизвикан от повишение на температурите, е по-вредоносен фактор, отколкото самото повишение на температурите, смята изследователят Джошуа Елиът от Чикагския университет. – Напояването може да стане важно средство за адаптация към затоплянето, което ще смекчи неговите изключително сериозни последствия. Въпреки това този път към спасение е ограничен от недостига на водни ресурси в много региони."

Такива модели отчитат множество различни фактори: от водоснабдяване и използване на торове до ниво на въглеродния диоксид. Той, от една страна, води към глобално затопляне, а от друга, се поглъща от растенията за растеж. И разбира се, учените отчитали непосредственото влияние на температурата. Ако всеки ден тя се задържа на 30°C, царевицата и соята могат да изгубят около 5% от добива си. Благодарение на тези модели учените от Потсдамския институт пресметнали, че дори незначително увеличение на тази температура може до доведе до по-резки и значителни загуба на добив.

От своя страна, привържениците на климатичния скептицизъм (опровергаващи антропогенния фактор в изменението на климата) тръбят в един глас, че ефектът от повишения въглероден диоксид във въздуха води до съвсем други последствия. Те смятат, че затоплянето ще доведе до „глобално озеленяване“, като примерно към 2050 година дърветата и храстите ще разширят своите „владения“ в Арктика повече от 50%. Въпреки това изследователите казват, че влиянието на допълнителния въглероден диоксид в атмосферата е недостатъчен, за да противостои на намалението на добивите на селскостопанските култури от повишението на температурата.
Освен това все още не е проучен ефектът от „извънредно високи температури – 36°С“. Подобна температура вероятно още повече ще навреди на добивите.

Учените от Южното полукълбо вече се готвят за изменението на климата. Австралийските селекционери са изобретили изкуствена среда с подобрено осветление за създаване на интензивен дневен режим. Това значително ускорява търсенето на по-добри и топлоустойчиви сортове селскостопански култури. (ГФ)

Публикувана в Растениевъдство

На уебстраницата на  Изпълнителната агенция по сортоизпитване апробация и семеконтрол е публикувана  официалната сортова листа за 2018 г.  Новите сортове в листата  от всички групи земеделски култури   са  общо 48.


Най-голям е броят на  новите сортове обикновена пшеница -14, следват  царевица - 8, слънчоглед – 9, рапица -6.

Новите сортове от полски култури са изпитвани минимум две години в полетата на ИАСАС и в полетата на   физически  и юридически лица, получили разрешение да упражняват тази дейност.  При основната полска култура – пшеницата, новите сортове   превъзхождат по добив или  качества утвърдени и разпространени в производството сортове като Аглика, Победа, Енола, Авеню, Анапурна и др.   Българските фермери и търговските фирми могат да  избират и да купуват семена от 2 432 сорта пшеници, вписани в европейския каталог, но резултатите от сортоизпитването в България са важни за тях защото  освен добрите хлебопекарни качества  и добив  се проверяват и  специфични характеристики като студоустойчивост, устойчивост на полягане, устойчивост на икономически важните болести в страната.

Новост за страната са алтернативен тип  пшеница и тритикале, които могат да се засяват както през есента, така и през пролетта и добивите  от тях са напълно конкурентни на зимните типове. През последните  две години в опитното поле в с.Селановци от алтернативен тип тритикале  е получен  добив от над 900 kg от декар.

За първи път в сортовата листа се вписват два сорта   ориз с черен цвят на зърното и  един с червен.

Новите сортове са изпратени към Европейската комисия за включване в общите каталози по полски и зеленчукови култури и  списъка на сортовете лози. Сортовете  могат да се произвеждат и търгуват свободно на пазара на Европейския съюз.

Силната конкуренция между научните институти на Селскостопанска академия и частните фирми   води до традиционно добри  резултати  при  новите сортове от  зеленчукови култури. Новите сортове зеленчуци развиват типичните  за България вкусови качества, като  селекцията има съществен принос  за   запазване типичния розов цвят при доматите,  едрината, също така  за удължаване на пазарната годност и други важни за консуматора показатели.

Публикувана в Растениевъдство

Учените от Гьотингенския университет показаха, че на изменението на сроковете на прорастване и фазите на цъфтежа влияят не само глобалното затопляне, но и особеностите на новите сортове и хибриди. Те изяснили, че зимната пшеница сега започва да цъфти примерно с 14 дни по-рано, отколкото преди 60 години.

Учените са обобщили резултати от наблюденията за развитие на зимната пшеница от 1952 до 2013 година. В изследванията са взели участие почти 5000 стопанства в Германия. Освен това две години учените самостоятелно отглеждали и сравнявали най-популярните сортове зимна пшеница, култивирани в Германия.

Оказало се, че съвременните сортове зимна пшеница изискват за появата на пониците от семената и последващия цъфтеж с 14-18% по-малко топлина, отколкото разновидностите на културата от средата на миналия век.

Изследователите предполагат, че тази промяна в сроковете на етапите на вегетацията може да е свързана с изменението на климата и с особеностите на селекцията. Затова сега те преоценяват въздействието на глобалного затопляне върху отглеждането на зимната пшеница.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Игор Валентович

В навечерието на католическия Великден Министерството на земеделието на САЩ (USDA) неприятно изненада пазара с ниската си прогноза за площите за царевица и соя в САЩ. Според разчетите на USDA американските фермери ще засеят с царевица 88 милиона акра, а това е с 1,5 млн. акра под очакваното от търговските среди равнище. Веднага след оповестяването на тези данни котировките на царевицата в Чикаго избиха нагоре, като в рамките само на един ден фуражното зърно поскъпна на най- голямата зърнена борса в света с близо 6 долара - до $153,70 за тон за доставка през май. Рязкото поскъпване на царевицата се отрази здравословно и върху цените на пшеницата в Щатите и към 31 март експортните котировки на мека червена зимна пшеница се върнаха към по-високите стойности от края на предишната седмица - $198-200FOB ($180/т – 30-31.03.17 г.).

Европейският пазар и през изминалите седем дни (22.03-29.03.) остана респектиращо стабилен. На 20 март майският контракт мелничарска пшеница затвори на борсата в Париж на равнище EUR163,75/т, а юнската царевица се търгуваше по EUR164,50/т, в сравнение с 163,75/т и 162,75/т съответно на 22 март 2018 г. (EUR 166,25/т и161,50 – 29.03.17 г.). На експортния фронт липсваха значими ценови промени. На 29-30 март френска мелничарска пшеница (11,5-12,5% протеин) се предлага за износ от Руан по EUR 166 FOB, а германската хлебна пшеница (мин. 12,5% протеин) се търгуваше по EUR169/т СРТ Хамбург/Рощок и EUR173-178/т FOB Балтийско (EUR 170 FOB Руан; EUR171/т СРТ Хамбург и EUR176-180/т FOB Балтийско море – 29-30.03.17 г.).

Пазарът на царевицата в ЕС също беше стабилен. Експортните котировки на основната фуражна култура през миналата седмица се задържаха в тесен ценови коридор EUR164-166/т FOB Руан/Бордо (EUR 172-174/т – 29.03.17 г.).

Експортните котировки на руска и украинска пшеница 12,5% протеин се стабилизираха в границите $203-208FOB ($188-190/т FOB на 29-30.03.17 г.).

Пазарните участници с нетърпение очакват подробности от мащабния египетски търг за внос на хлебно зърно. Официалните резултати от тръжната процедура все още не са оповестени, но според търговски източници на 29 март държавната египетска агенция GASC напазарува общо 455 хил. тона руска и 120 хил. тона румънска пшеница за товарене в края на април- началото на май по $233,18/т - $235,50/т C&F.

Публикувана в Бизнес

По данни на Европейската агенция по мониторинг на земеделските култури MARS, нетипичните метеорологични условия на територията на Европейския съюз не представляват заплаха за зимните култури. Напротив, за настоящия сезон, експертите на агенцията прогнозират увеличение на средния показател за добива на зърнени култури.
В първата си прогноза за 2018 г. MARS прогнозира, че средния добив на цялата пшеница ще бъде 5,94 т/ха, което е с 1,5% повече в сравнение с 2017 г. и с 3,7% повече от средното за последните пет години.
Добивите от мека пшеница ще бъдат 6,2 тона/ха, което е с 1,4% повече от миналата година и с 3,8% повече от средната за пет години. Добивът на зимен ечемик е 6,0 тона на хектар, което е с 1% повече от миналата година и с 4,4% повече от средната за пет години.
Ситуацията във Франция предизвиква безпокоиство, там се наблюдават слаби загуби от преовлавлажняване в северната част на страната. В други страни от ЕС състоянието на културите се счита за задоволително, въпреки изненадващите студове в края зимата.
Основните износители на пшеница, като Франция, Румъния, Полша и България, ще получат средностатистически добив, докато в Германия, Литва и Латвия добивите може да са под средния.
MARS съобщава за благоприятни климатични условия за селскостопанските културите в Украйна.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Текущият баланс за пшеница към края на март 2018 г. по оценки на САРА, е за остатък приблизително 0,7 млн.т. При ечемика наличността е около 220 хил.т. При царевицата, наличността се оценява на 900 хил.т. Средните цени за годишната реколта 2017/18 по оценки на САРА ще бъдат: фуражна пшеница – 264 лв/т, хлебна пшеница – 275 лв/т, ечемик – 255 лв/т, царевица – 272 лв/т, слънчоглед – 558 лв/т и рапица – 680 лв/т. Тези средногодишни цени в сравнение с предходната година ще се окажат с 3-4% по-високи при фуражната пшеница, ечемика и рапицата, но ще са по-ниски при хлебната пшеница, царевицата и най-вече при слънчогледа (-14%). 

Ценовият анализ на САРА показва, че има силна връзка между изкупните цени на пшеница в България, с тези във Франция и ФОБ цените от Украйна. Но българската цена по-силно се детерминира от цените във Франция, отколкото с тази в Украйна, в съотношение 0,71 към 0,64. В същото време, френската и украинска цена са свързани по-силно отколкото същите с българската, с коефициент на детерминация – 0,75. 
 
Очакванията за развитието на производството и търговията със зърнени и маслодайни за последните 10 години
 
Тенденциите при площите с пшеница в Русия, Украйна и Казахстан значително се различават. В Русия, те се увеличават от 24,4 млн.ха от 2007 до 27,9 млн.ха през 2017 г. В Украйна увеличението е незначително само 1% от 6,3 млн.ха на 6,4 млн.ха. В Казахстан се отчита спад от 12,9 млн.ха до 12 млн.ха. Най-високи средни добиви при пшеницата през 2017 г. се постигат в Украйна – 4,11 т/ха, в Русия 3,1 т/ха, а в Казахстан едва 1,25 т/ха.
От средата на март, 2018 г. се отбеляза нов ръст в цените на пшеница и царевица, най-вече заради търсене от различни импортьори. 
ФОБ цените за хлебна пшеница от Черно море вече са около 205- 210 US$, при фуражната – 195-200 US$. Царевицата отбелязва най-висок скок и ФОБ цените нарастват до около – 200-205 US$. По първоначални данни на USDA, Strategie Grains и други организации, засетите площи с пшеница за 2018/19 год. в световен мащаб ще останат подобни на последната година – 217 млн.ха. Очакват се по- ниски добиви в Черноморския регион, докато в ЕС, Канада и САЩ може да има незначително увеличение, но общото производство ще падне с 2%, до 744 млн.т през 2018 г. Първоначалните оценки на USDA за изкупните цени на царевицата в САЩ за новата реколта са за слабо увеличение от 3% в сравнение с 2017/18 до 0,13 US$/кг. Ако долара не претърпи някакъв по-голям спад през времето на търгуване на новата реколта, може да очакваме по-високи цени на царевицата в Европа.
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 39

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта