Там, където падна дъжд, фермерите обработват и сеят, но има и места, където сушата възпрепятства подготовката на площите и темповете се забавят

Агр. Петър Кръстев

Есента тази година предостави различни климатичне условия в различните части на страната. Основният фактор, който определя хода на есенните полски работи, е влажността на почвата. В момента сеитбата на пшеница протича с различни темпове, които се обуславят единствено от наличието или отсъствието на влага.

В житницата на България – Добруджа, картината е доста различна

Там, където се отглеждат най-големите площи от зърнената култура, темповете на сеитбата се движат според конкретната ситуация. Намеренията на добруджанци за обема на сеитба на пшеница не се различават от предишни години – предвиждат да засеят около 1,100 – 1, 200 млн. декара, съобщи председателят на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа Костадин Костадинов за читателите на в. „Гласът на фермера“ Според него в момента са засети около 30% от площите в региона. Той сподели още, че сеитбата върви със забавени темпове, защото сухата почва се обработва много трудно. Там, където са паднали валежи, фермерите обработват и сеят, но където е много сухо, това е невъзможно и земеделците са принудени да изчакват да завали. Валежите на 20 – 25 септември в Добруджа са били локални, на много малко места, и са позволили по-лесна обработка на почвата, но в по-голямата част на региона не е капвала капка дъжд от 25 юли насам, каза Костадин Костадинов. Земеделците в региона имат достатъчно опит, разполагат със съвременна и високопроизводителна техника и в стопанствата има пълна организация за провеждане на есенната сеитба, но определящият фактор за темповете е сушата.

Все още има царевица за прибиране

В момента в Добруджа все още върви кампанията по прибиране на царевицата, която според хибридите е с различна готовност. Там, където в подходящата фаза е паднал дъжд, добивите са по-добри и влагата от зърното по-трудно се отдава, но на повечето места това не се е случило. Прогнозите за добив на г-н Костадинов при тази култура са около миналогодишните.

Рискове при рапицата

Още един сериозен проблем сподели с нас Костадин Костадинов – тази година в Добруджа са засети значителни площи с рапица, но поради сушата тя все още не е поникнала. Закъснението започва да плаши стопаните, защото при късно поникване културата няма да достигне фаза розетка (6-и-8-и лист) за зимуване и е напълно възможно да се наложи разораване на площи.

Отново преобладават вносните сортове пшеници

На въпроса ни какви сортове пшеници преобладават при сеитбата, г-н Костадинов каза, че отново се предпочитат западните сортове, които дават добив. Той допълни, че ако на други места в страната обработват земята основно, за да вземат субсидии, ние, в Добруджа, работим за добив. Трябва да имаме продукция, която да продаваме, за да компенсираме високите ренти, които даваме, уточни г-н Костадинов.

В ДЗИ Генерал Тошево все още има базови семена с наши сортове

Разговаряхме с директора на Държавния земеделски институт край Ген. Тошево проф. д-р Илия Илиев. Той сподели, че в Института все още има заготвени базови семена от родните сортове пшеници. Търсенето на родните сортове от страна на нашите зърнопроизводители е умерено и тази тенденция върви през последните няколко години, сподели проф. Илиев. Добрата новина е, че зърнопроизводителите от южната ни съседка Турция са оценили качествата на нашите сортови и една трета от заготвените базови семена в ДЗИ вече са продадени там. В института има налични количества от новите сортове „Божана“, „Лазарка“, „Киара“ и „Калина“, които са с потенциал 850-950 килограма от декар и са устойчиви на болести. Не са взискателни към почвено-климатичните условия и навлезлите масово в производството сортове „Енола“, „Драгана“, „Мерилин“, „Карина“ и други. Проф. Илиев каза още, че институтът продължава селекционната си дейност за създаване на нови сортове. Тази година от ДЗИ в ИАСАС са подадени за изпитване 5 кандидат-сорта пшеница.

Сеитбата на шеница в площите на селекционния център също върви трудно поради сушата, каза проф. Илиев. От предвидените площи са засети едва една пета, специалистите очакват прогнозата за валежи да се реализира, за да се подобрят условията за работа.

В крайморските общини на Добруджа кампанията също върви трудно

И в крайморските общини на Добруджа повече от 60 дни не е валял дъжд. Земята е твърда като стомана, нацепена е и е почти невъзможно да се обработва, споделиха зърнопроизводители от района. Затова и тук темпът на сеитбата не е нормален, а по-скоро бавен. В общините Балчик, Каварна и Шабла са засети едва около 20% от предвидените площи, стопаните вече се притесняват, че ще закъснеят.

Рапицата в този район традиционно е засята на много малки площи, но и тя не е поникнала. Царевиците са прибрани на 100%, добивите са от 600 – 900 кг/дка. Пазарът е свит, цените ниски и не удовлетворяват производителите. Предварително договорираните количества царевично зърно са били при цена от 265 лв/т и тези, които са го направили, са доволни. Сега цените са по-ниски – 250 – 260 лв/т. Слънчогледът също стои по складовете, въпреки че и добивите в Добруджа не са били високи – 240 – 250 кг/дка. Дори на места съхраняват количества от маслодайната култура от миналата година. Цената, предлагана

на купувачите за слънчогледа, е 550 – 560 лв/т, която при тези добиви не удовлетворява производителите.

Добруджанци прилагат условията на Наредба №7 по мярка 10 „Агроекология и климат“. Тъй като протеиновите култури – боб и соя, не са подходящи за летните суши в Добруджа, масово се сеят междинни култури, грах. Напоследък земеделците се ориентират към сеитбата на нахут, има силно търсене на семена. Нахутът е най-сухоустойчивата бобова култура и дава добър добив. Тази година той е изкупуван на 2200 лв/т. Добивите са около 250 лв/дка.

Все по-актуални в Добруджа стават етерично-маслените култури

Все повече фермери и земеделски производители в Добруджа създават насаждения с етерично-маслени култури. Има стопанства, които вече притежават по няколко хиляди декара с лавандула, маточина, безсмъртниче и др. Въпреки голямото производство цената на килограм лавандулово масло тази година е била 180 лв, която при добив от 10 – 12 кг масло от декар носи доста добра печалба. Етерично-маслените култури все повече се предпочитат като алтернатива на полските култури, чиито изкупни цени през последните години непрекъснато намаляват поради голямото производство в световен мащаб.

Публикувана в Растениевъдство

Темпото на сеитба на пшеницата в основните производствени региони в САЩ е най-слабото в историята, главно заради неблагоприятните метеорологични условия, съобщи електронното издание Agrimoney. По данни на министерството на селското стопанство на страната към 1 октомври с пшеница са засети едва 36% от планираните площи. Макар че само за седмица показателят е нараснал с 12 процентни пункта, той остава под миналогодишните 41% и под дългогодишния среден показател от 43%.
Причините за забавянето на сеитбата на пшеницата по-конкретно са недостатъчната влага в почвата и ниската температура на въздуха, което според експерти неминуемо ще се отрази и върху развитието на посевите. Падналите дъждове в част от регионите обаче понижиха опасенията за последиците от извънредно сухото време, което се задържа над САЩ през последните няколко седмици. Но в американския Среден Запад сушата се задържа.
Прогнозите на метеоролозите сочат, че в ключовите региони за отглеждане на червена пшеница се очакват дъждове, което може допълнително да забави сеитбата, но пък ще подобри състоянието на почвата с оглед на бъдещата реколта.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 10 Август 2017 12:07

Засейте спанак на освободената площ

Свежите листа на спанака са отличен листен зеленчук за всички възрасти. Отглежда се много лесно. За да се получи реколта през есента, спанакът се сее в края на август или в началото на септември.
За сеитба се вземат здрави семена, които преди да се засеят се накисват в продължение на 1-2 дни при температура 15-20°С. Почвата за сеитба трябва да е плодородна и на добре осветено място.
Разстояние между редовете е около 20 см, а дълбочината на засяване около 2-3 см.
Растенията поникват средно след 10-ина дни и веднага трябва да се проредят, защото в противен случай ще растат слаби и етиолирани. Културата е влаголюбива. Липсата на вода води до бързо загрубяване на листата. Полива се всяка седмица с по 20 литра вода на 1 кв. м.

Не прекалявайте с поливките, влагата може да предизвика кореново гниене - корените стават черни и растенията загиват.
Грижите за спанака се състоят в плевене и окопаване между редовете.
Четири седмици след сеитбата вече може да берете готовите листа на спанака.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 03 Август 2017 10:20

Да засеем ли моркови през август?

Ако засеете този зеленчук през август, преди да падне снегът няма да успеете да отгледате моркови с прилични размери. Въпреки това, младите, сладки и нежни моркови с малък размер ще бъдат разнообразие за вашето меню в рамките на 30 дни след поникването.

Най-лесният начин за сеитба е да се смесят 1-2 супени лъжици семена от моркови в кофа с пясък, който след това да се разпръсне в браздата. Опитните градинари твърдят, чеизползването на този метод води до по-равномерна сеитба, а и процесът не отнема много време. Ако ги поставите до лехата с лук, ще осигурите на морковите допълнителна защита от морковена и лукова муха.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Дребноплодните краставици се отглеждат чрез директна сеитба след прибиране на ранни предшественици - зелен фасул, зелен грах, фуражен грах и ечемик. Развиват се добре върху дълбоки, топли, структурни и плодородни почви. За предпочитане са богатите на органични вещества почви, с неутрална до слабо кисела реакция. Не са подходящи много тежките и лошо аерирани, както и леките песъкливи почви.

След прибиране на предшественика, почвата се изорава на дълбочина 18-20 см., последвано от дискуване или брануване. Сроковете на сеитба са от 1 до 30 юли. При тежките почви семената се засяват на дълбочина 1,5 – 2 см, а при по-леките на 3-4 см. Сеитбената норма е около 600 – 800 г. семена на декар.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Сеитбата на карфиола се извършва през юни - юли със сеитбена норма 50 – 60 г семена на декар или 4 – 5 г на кв. метър. Разсадът не се пикира и е готов за засаждане след около месец. След като се прибере продукцията от предшественика, избраната за отглеждане площ се изорава и се правят бразди, в чиито основи се извършва засаждането. Схемата на засаждане е 60х50 см или 80х40 см. В зависимост от заплевеляването се извършват няколко окопавания, с първото от които се прави и загърляне. Важна грижа през вегетацията е редовното поливане, тъй като горещините презлетните месеци влияят изключително неблагоприятно върху качеството и количеството на продукцията. В зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи при основната обработка на почвата се тори с по 20-40 кг суперфосфат и калиев сулфат и 50 -70 кг амониев нитрат на декар. Азотният тор се внасяна два пъти по време на вегетацията – при първото окопаване и 20 – 25 дни след това. Когато карфиолът се отглежда на по-леки песъкливи почви, особено ако предшественикът не е торен с органични торове, при основната обработка на почвата се внася и оборски тор в норма от 4 -5 т на декар, а количествата на азотните, фосфорни и калиеви торове могат да бъдат намалени с 20 – 30%. За подхранване през вегетацията с много добър ефект може да се използва и разтворен във вода оборски тор. За намаляване на загубите на азот и за повишаване ефективността на торовете, след всяко подхранване се извършва окопаване с последващо загърляне. Редовно трябва да се следи за появата на болести и неприятели и да се извършват необходимите пръскания.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Aко искате да засеете моркови, все още е възможно. Дори е по-добре да сеетезеленчука през по-продължителен период, за да го имате на трапезата от лятото до късната есен.

Добри предшественици са култури, които оставят почвата чиста от плевели. За 10 кв. м са необходими 250 – 300 г амониева селитра и 500 - 600 г суперфосфат. Ако почвата е по-лека, внесете и 250 – 300 г калиев сулфат. Оборският тор е трябвало да дадете на предшественика.

Морковите не обичат тежките почви, защото кореноплодите ще станат груби и деформирани. Изберете място, което е добре огряно от слънцето.

При малки площи засейте на високи лехи. Отгоре може да се разхвърли и пресят разложен оборски тор, който ще изпълнява ролята и на мулч, за да се запази влагата. Може да се засява и разпръснато, върху загладената повърхност на кавалите. Семената се заравят, като плитко се накопава с мотичка или гребло. Най-добре е, когато семената попаднат на 2-3 см дълбочина.

За да покълнат по-бързо почвата трябва да е влажна. Растенията никнат бавно, за около двадесетина дни. Около две седмици, след като се очертаят редовете, посевът трябва да се прореди така че растенията да останат на 2 - 3 см едно от друго. В началните фази стръкчетата се развиват също бавно и имат нужда от повече влага. Но много внимавайте в по-късните фази, ако тогава се засуши. Полеете ли изведнъж обилно, морковите ще се напукат. Посевът се подхранва един-два пъти с амониева селитра, когато се образуват 3-4 листа. Отново наторете след още три седмици. Дозата е 150 г на 10 кв.м амониева селитра.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Петък, 05 Май 2017 11:20

Директна сеитба на домати

Подходящото време за сеитба на домати за директно производство е от 10 до към 30 май. Директното отглеждане на домати позволява на сравнително по-малка площ да се разположат повече бройки растения, за които не е необходимо да произвеждате разсад от ранна пролет.

Какви са предимствата при директно производство на домати:

  • няма нужда от опорна конструкция;

  • растенията не се култучат и узряват дружно, което ги прави подходящи за есенно консервиране;

  • плодовете са по-здрави, тъй като съдържат повече сухо вещество, а отглеждането на високи лехи, където има по-добро проветрение ги прави по-устойчиви на болести;

  • през късна есен недозрелите плодове са подходящи за съхранение и доузряване в избени помещения, както и за приготвяне на туршии.

Технологията за директно производство на домати е опростена и много лесна. Сеитбата се прави на високи лехи, на едноредовата лента. Ширината на лехата при едноредова лента е 40-50 см и междуредие (бразда) 30-35 см. Преди сеитба на семената обработете добре почвата и оформете високите лехи.

След поникване на растенията направете прореждане – там където са поникнали всички семенца оставете не повече от две. Докато растенията са малки поливайте отгоре в лехата, като избягвате да ги мокрите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Грахът се счита за най-добър предшественик на много зеленчукови култури, тъй като неговата коренова система е в състояние да фиксира и натрупва азот. Тази култура може да се развива добре след повечето зеленчукови култури, като изключение правят бобовите растения (боб, соя, леща, и т.н.).

Грахът е невзискателно растение, но за получаване на добра реколта от него е нужно да се проведат редица мероприятия.

Първото нещо от което се нуждае грахът е достатъчно количество топлина и светлина. До една седмица след сеитбата той пониква. Окопаването между редовете може да започне веднага след поникването. Тази обработка не само подобрява аерацията на почвата, но и задържа влагата.През целия вегетационен период на културата е необходимо разрохкване на горния почвен слой на почвата и поливане.

Ако есента са внесени хранителни вещества, то подхранване не се изисква, изключение има при студена и продължителна пролет. В такива случаи, младите растения все още не са в състояние да натрупват азот, следователно е необходимо подхранване. В кофа с топла вода се разтварят 15-20 грама комплексни минерални торове, като NPK например и растенията се поливат. Това количество разтвор (10 литра) е достатъчно за един квадратен метър грах. При използване на органични торове, количеството минерални торове се намаляват.

За подобряване развитието на граха са необходими и микроелементи като мед, молибден и бор. Тези вещества също се внасят пролетта със сеитбата, но може да се приложи и листно подхранване.

По време на вегетацията растенията могат да бъдат нападнати от болести и неприятели. От заболяванията най- разпространени са брашнеста мана и фузариоза, а от вредителите листни въшки и грахов зърнояд.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 23 Март 2017 12:39

Засейте разсада за праз

Разсада за праз най-добре се отглежда в студени високи лехи.

Първо наторете почвата с органични и минерални торове - на 1 кв. м сложете 2-3 кг добре разложен оборски тор и около 30-50 г комбинирани минерални торове (NPK).

Има два вида сеитба : разпръсната и редова.

При разпръснатата сеитба

Семената се засяват разпръснато от началото до края на март - за 1 кв. м са ви нужни 6-8 г семена - това е производството на разсад, който се прави, когато ще засаждате растенията на друго място.

При редовата сеитба

Семената може да се засеят и на редове - с междуредово разстояние около 15 см - това много улеснява плевенето. Този начин е за предпочитане и защото при него една част от растенията могат да останат за доотглеждане на същото място - те ще станат за консумация малко по-рано от другите, които ще бъдат преместени.

Така че, когато скубете разсад за засаждане от редовата сеитба, изскубвайте растенията така, че останалите в реда растения да останат на равно разстояние - 15 см. едно от друго и в редовете.

Правете редовно плевене и поливане на малките растения, като при редовата сеитба дори окопаването може да се направи с малка триъгълна мотичка.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта