Ръст от над 20% в производството на селскостопанска продукция в страната през последните пет години

„През 2017 година производството на аграрна продукция в страната е нараснало с над 20% спрямо 2012 г.”, заяви руският премиер Дмитрий Медведев, цитиран от „Зерно Онлайн”. Той изнесе своя годишен отчет пред депутатите от руската Дума. Според него страната успешно се е справила с наложените санкции, успявайки да намали зависимостта на икономиката от вносните продукти, като в селското стопанство е била събрана рекордна реколта от над 135 млн. тона през 2017 година. Това се дължи на колосалната държавна подкрепа за развитието на агропромишления комплекс, като само за последните шест години за целта  от държавния бюджет са били заделени над 1,3 млрд. рубли.

Отделните региони сами определят приоритетите за развитие на АПК

„Дадохме възможност на фермерите за достъп до кредити  с 5% лихва, а отделните региони получиха възможност чрез единните субсидии сами да определят приоритетите в развитието на АПК”, заяви още Медведев. Освен това държавата е увеличила размера на грантовете, отпускани като финансова помощ за фермерите.

По думите му те  са били подпомогнати не само финансово, защото се нуждаят и от земя. За целта през изминалата година  са били наложени поправки в законодателството на страната, които са позволили

обработваемите площи да надминат 80 млн. хектара

за пръв път от 15 години насам. Също така са били подкрепени 13 нови проекта, свързани със селекционната дейност за създаване на нови центрове за сортоизпитване, изцяло на държавна издръжка.

В изказването си Медведев обърна внимание на още една мярка за подкрепа на фермерите - въведените годишни тарифи за превоз на зърно по железопътната мрежа. Ще припомним, че миналата година фермерите в Русия имаха сериозни логистични проблеми заради рекордните добиви от зърнени култури. „Ние строим нови зърнени терминали в пристанищата си и

изграждаме нова мрежа от разпределителни центрове”

отбеляза още руския премиер.  

Русия изпитва необходимост от подобни центрове към настоящия  момент заради разширяването на експортния си потенциал към нови пазари в Азия и Латинска Америка. Само през миналата година експортът на селскостопанска продукция от страната е надминал 20 млрд. долара.  За първите три месеца на 2018 година транспортираните количества зърно по жп мрежата на страната са се увеличили с 31% спрямо същия период на  предходната година.

Мартин Иванов

Публикувана в Бизнес

Износът на храни и селскостопанска продукция от ЕС към Русия се е увеличил до 137,9 млрд. евро. Основна предпоставка за това е позитивната динамика на експорта към САЩ, Русия и Източна Азия.

Ръстът на износ от ЕС към Русия е в размер на 900 млн. евро., а този към САЩ с 1,22 млрд. евро. Увеличил се е и експорта към Япония- 600 млн. евро, Китай- 600 млн. евро, Хонконг- 400 млн. евро и Южна Кореа- 300 млн. евро.

От всички стоки, които ЕС изнася за чужбина най-търсени са винaтa (pъcт oт 1,24 млpд. eвpo, или 12%), фypaжитe (yвeличeниe c 600 млн. eвpo, или 17%) и cпиpтнитe нaпитĸи и лиĸьopитe (пoвишeниe oт 500 млн. eвpo, или 5%.

Bнocът нa ceлcĸocтoпaнcĸa пpoдyĸция и xpaни пpeз 2017 г. cъщo oтчитa се покачва, нo в пo-мaлĸa cтeпeн oт изнoca. Toвa ce e oтpaзилo в пoлoжитeлeн бaлaнc oт външнoтъpгoвcĸaтa дeйнocт в ceĸтopa oт 20,5 млpд. eвpo.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

Изминалият седмичният период (12-18 януари) премина под знака на новите данни на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на световния зърнен баланс, запасите от зърнени храни и площите засети с есенници в Щатите. През последните години стана лоша традиция експертите от министерството да изненадват пазарните участници със значими и понякога и трудно обясними корекции в прогнозните числа. Този сценарий в пълна степен се реализира и в края на първата половина на месеца Оповестените вечерта на 12 януари нови данни за засетите със зимна пшеница площи в САЩ надминаха дори по-оптимистичните нагласи и то на фона на поредното увеличение на прогнозата за глобалното производство – до рекордните 757,0 млн.т, с 6,6 млн.т повече в сравнение с 2016/17 г. и с близо 22 млн.т над резултата от предходния сезон. На 18 януари, щафетата за излъчване на все по-оптимистични данни беше поета от Международния съвет по зърното (IGC). В четвъртък авторитетната международна организация вдигна прогнозната летва до 754,7 млн.т. И в двата доклада позитивните корекции са в резултат на по-голямата руска реколта – 84,9-85,0 млн.т, в сравнение с 83,0 млн.т, очаквани допреди един месец и 72,5 млн.т, реколтирани миналата година.

Европейски експерти акцентират най-вече върху очертаващото се драстично увеличение на руския износ на пшеница -34,6 -35,0 млн.т според IGC и USDA, в сравнение с 27,8 млн.т – 2016/17 г. Междувременно руските пазарни специалисти (SovEcon) вече говорят за добив от 35,5 млн.т "Русия продължава да доминира в световната търговия с пшеница. Руският експорт чупи един рекорд след друг и бие всички конкуренти, най-вече ЕС”, констатира тези дни водещата независима аналитична агенция „Strategie Grains. Агресивният руски износ стана причина за редуциране с нови 750 хил.т на прогнозата за обема на износа на мека пшеница от ЕС – до 21,6 млн.т, а това е най-слабият показател от пет години насам.

Влошената динамика на износа за трети страни и поскъпването на еврото бяха основните причини за изразеното понижение на цените на пшеницата на европейския пазар.

На 18 януари мартенският контракт пшеница на борсата в Париж затвори на равнище EUR155,75/т, в сравнение с EUR159,0/т на 11.01.18 г. (EUR169,75/т – 18.01.17 г.). С 3-4 евро се понижиха и котировките на европейското мелничарско зърно на физическия пазар - до EUR158/т FOB Руан за френска пшеница 11,5-12,5% протеин и EUR 161/т СРТ Хамбург и EUR 166-171/т FOB Балтийско море за германска пшеница мин. 12,5% протеин ( EUR179/т FOB Руан;EUR175/т СРТ Хамбург и EUR180-185/т FOB Балтийско море - 18.01.17 г.).

Слаб тон доминираше и при цените на фуражното зърно в ЕС. В рамките на изминалите седем дни цената на френската царевица се срина с 6 евро - до EUR 151,50/т на борсата в Париж и EUR 152/т FOB Бордо(EUR 169,50/т и EUR 172/т FOB Бордо - 18.01.17 г.).

За понижение на цените на пшеницата в ЕС допринесе и поредната безапелационна победа на руското зърно в мащабен египетски търг. На 16 януари държавната египетска агенция GASC информира за покупката на общо 295 хил. т руска пшеница за товарене 18-28 февруари.

Подробности от Египетския търг от 16 януари 2018 г.

Количество

тона

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

55 000

GTCS

197.00

15.15

212.15

60 000

AOS

197.45

14.54

211.99

60 000

Garant Logistics

197.45

14.54

211.99

60 000

Daewoo

198.00

13.75

211.75

60 000

Aston

198.00

13.75

211.75

 
















За сравнение на търга, проведен на 9 януари 2018 г. GASC напазарува 155 хил. тона руска пшеница по $192-193,30/т FOB ($207,60-208,10/т C&F).

Публикувана в Бизнес

Министърът на икономиката и финансите на Франция Бруно Ле Маер се надява за частично отменяне на руското ембарго.
"Ние подържаме на 100% решенията взети на европейско ниво. Франция е една от ключовите страни на ЕС и дори не оспорваме това решение. Няма начин да се заобиколи този политически механизъм. Но в рамките на този механизъм има място за маневриране, което искаме да използваме за икономическо сътрудничество", каза министърът в интервю.
В тази връзка той припомни, че в миналото Русия вече премахна част от ограниченията, наложени през 2013 г. върху френските продукти, например картофите. "Това имаше положителен ефект", подчерта министърът и коментира руската политика на заместване на вноса. "Заместването на вноса може да бъде отговор на санкциите, но лично аз считам, че за дългосрочното разрешаване на проблема трябва да се подобри качеството на селскостопанския сектор. Работата с Франция може да бъде добра възможност за това."
През август 2014 г. Москва забрани вноса на определени видове хранителни продукти от страни, които са въвели антируски санкции: Съединените щати, страните от ЕС, Канада, Австралия и Норвегия. По-специално, забраната е била месо, морски дарове, зеленчуци, плодове, млечни продукти. По-късно с ответни мерки на Русия отговориха редица страни, включително Украйна, Лихтенщайн и Черна гора.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес

Преките загуби за България от санкциите на ЕС спрямо Русия възлизат на около 20 млн. евро. Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Това пише в анализ на Веселин Илиев – главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.

Според автора ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, въпреки че е възможно да се изчисли.

В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро.

Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар, посочва авторът на анализа.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ. Износът през 2016 г. е наполовина от най-добрите 2012 и 2013 години. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

По експертна оценка българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.
- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.
- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.
- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.
- Сигурност на доставките.
- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред. България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“. А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира икономистът.

Публикувана в Бизнес

Според прогнозите на ФАО световното производство на пшеница през 2017 г. ще достигне 752,8 милиона тона, което е 7,4 милиона тона или 1% под количествата от 2016 г. Намаляването на добивите в света се дължи основно на намаляване добивите в Австралия, САЩ и Канада. Въпреки това, прогнозираните добиви ще бъдат втори по големина след рекорда от 2016 г.
Лидерът в световното производство на пшеница - Европейският съюз, през тази година ще увеличи добивите с 4% до 150 милиона тона. Основният принос за увеличаване на добивите има Франция. Добрите добиви се дължат на благоприятното време, което допринесе за по-добо качество на зърнените култури. В Германия и Полша силните дъждове оказаха неблагоприятно въздействие върху производството на пшеница, твърдят експертите на ФАО.
В САЩ добивите от пшеница ще паднат с 25% до 47,4 милиона тона. Основната причина за това е намаляване на посевната площ. Сушата през пролетта е причинила щети на твърдите сортове пшеница. В Канада реколтата на селскостопанските култури ще бъде по-слаба с 15% - само 27,1 милиона тона, което също е резултат от намаляване на посевната площ.
В Русия производството на пшеница през тази година ще се увеличи с повече от 14% (или +10 милиона тона) до рекордните 83,6 милиона тона. С 2% са по-високи добивите на Украйна - 26,6 милиона тона, а в Казахстан, обратно, очаква се понижаване на добива с 7,5% до 14 милиона тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Русия забрани вноса на още редица селскостопански продукти и страни от държавите-членки на Европейския съюз, както и от САЩ, Канада, Австралия, Украйна, Черна гора, Албания, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, съобщи агенция „Новости”, като се позова на постановление, публикувано на официалния уебсайт на руското правителство. До 31 декември 2018 г. се забранява вносът на живи свине с изключение на породисти, на продукти от месото на едър рогат добитък, свине, овце кози, коне и други животни, на сланина, на стеарин от свинска мас, на масла от животински произход и други. Въпросът за забраната на вноса на костно брашно е бил отложен.
В коментар към решението вицепремиерът на Русия Аркадий Дворкович отбелязва, че по този начин страната затваря „сиви” канали за доставки, използвани за вноса на някои забранени продукти, представяни за разрешени, като по този начин са нанасяли щети на руските производители. Според руското правителство ограниченията няма да се отразят върху задоволяването на вътрешните потребности на страната.
Руската Федерална служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол (Россельхознадзор) забрани вноса на продукти от свинско месо от държавите-членки на ЕС през януари 2014 г., след като в балтийските републики бе регистрирана африканска чума по свинете. Тогава ЕС определи забраната като „непропорционална” и се обърна към Световната търговска организация (СТО). През август 2016 г. назначената за целта комисия в СТО определи голяма част от въведените от Русия ограничения противоречат на поетите от страната задължения като член на организацията. Русия обжалва решението, но жалбата бе отхвърлена.
През август 2014 г. Русия въведе забрана за внос на селскостопански продукти и храни от няколко държави и ЕС в отговор на санкциите, които те наложиха на определени руски физически и юридически лица заради окупирането на Крим и положението в Източна Украйна. Забраната обхващаше месо и месни продукти, риба и морски продукти, зеленчуци, плодове и млечни продукти. Срокът на действие на забраната бе удължаван неколкократно и в момента тя е в сила до 31 декември 2018 г.

Публикувана в Новини на часа

Въвеждането на санкции срещу Русия е струвало на държавите-членки на Европейския съюз над 30 млрд. евро до края на 2016 г. Това сочи  проучване на Австрийския институт за икономически изследвания, поръчано от Европейския парламент и цитирано от агенция „Новости”.

 По данни на изследването от юли 2014 г., когато САЩ, Канада, ЕС, Норвегия и Австралия наложиха санкции на конкретни руски физически и юридически лица, а Русия отвърна през август със забрана за внос на селскостопанска продукция и храни от тях, износът от общността към Русия е намалял с 15,7%, като две пети от този спад се дължи именно на санкциите. Вследствие на това Русия е отстъпила от четвъртото място като търговски партньор на ЕС и в момента е пета след САЩ, Швейцария, Китай и Турция.

Ако през 2013 г. износът на ЕС в Русия е достигал 120 млрд. евро, то през 2016 г. е бил едва 72 млрд. евро, коментират авторите на изследването. Оценките им сочат, че само заради санкциите износът на ЕС за Русия е намалял с 10,7% през периода 2014-2016 г., или с около 30 млрд. евро. Особено силно са пострадали Кипър, където износът за Русия се е свил с 34,5% за 2 години, Гърция (с 23,2%) и Хърватска (с 21%). Износът от самата Австрия е намалял с 9,5% заради санкциите, т.е. с 1 милиард евро. Над една трета от загубения заради санкциите износ се пада на Германия (11,1 млрд. евро, или спад от 13,4% спрямо периода преди въвеждането им). Полша и Великобритания са загубили по 3 млрд. евро.

Влиянието на санкциите върху спада на износа за Русия е било най-значимо през 2014 г.,  показва още изследването. Според неговите автори през следващите 2 години он въвеждането на санкциите, на практика не е бил постигнат никакъв напредък в пренасочване на търговските потоци към трети държави. Експертите на института са се опитали да отделят свиването на износа, породено от санкциите, от останалите фактори като спада на цената на петрола и обезценяването на руската рубла.

Публикувана в Бизнес

Производители и износители на селскостопански продукти от Турция възнамеряват да увеличат значително предлагането на плодове в Русия. Това изявление бе направено от представителя на Съюза на износителите на плодове и зеленчуци от региона на Средиземно море на Турция, Али Кавак.
Москва и Анкара подписаха съвместна декларация за взаимно премахване на търговските ограничения. Документът бе подписан от руския вицепремиер Аркадий Дворкович, а от страна на Турция от Мехмет Шимшек на срещата на върха на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.
"Премахването на ограниченията ще се отрази главно на износа на грозде, ябълки, круши и ягоди", каза Кавак пред Анадолската информационна агенция.
Според него, "Русия е приоритетен пазар за тези видове селскостопански продукти." A. Кавак каза още, че износът на пресни плодове и зеленчуци ще достигне до 2 млрд. долара, повечето от които са от цитрусовите плодове.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Русия и Европейският съюз се настройват да подновят сериозната конкуренция помежду си за мястото на най-голям износител на пшеница през следващия селскостопански сезон, започващ на 1 юли, коментират анализатори, цитирани от Ройтерс. За световните вносители на зърно, особено държавите от Северна Африка и Близкия Изток, подобна конкуренция в съчетание с мащабните продажби от Австралия може да бъде само от полза, тъй като най-вероятно ще доведе до понижаване на цените.

„Ако няма метеорологични изненади, цената на пшеницата на международните пазари ще се понижи до края на лятото. Най-големият проблем за пшеницата е статичната световна търговия и продължаващата борба за дял на световния пазар”, смята президентът на базираната в Чикаго AgResource Co Дан Бас.

През настоящия сезон Русия, ожънала рекордна пшенична реколта през миналата година, се конкурира със САЩ за водещата позиция в световния износ на зърно, докато слабата реколта във Франция извади ЕС от надпреварата. Прогнозата за производството на пшеница в Русия и за тази година е добра, а рекордните запаси от зърнената култура ще стимулират износа и през следващия сезон, убедени са анализаторите. Според Бас запасите от пшеница в Русия ще се удвоят до юли в сравнение с миналогодишните, достигайки рекордните 12-13 млн. тона. „Засега в Русия всичко сочи към повтаряне на сезон 2016-2017 г.”, отбеляза на свой ред риск-мениджърът в INTL FCStone Мат Амерман.

Същевременно в Европа се очаква възстановяване на нивото на производство на пшеница през следващия сезон. Френската компания за пазарни анализи и прогнози Strategie Grains оценява руския износ на пшеница през сезон 2017-2018 г. на 29,6 млн. тона, а този от ЕС – на 28,6 млн. тона. Руските агенции ИКАР и СовЭкон обаче оценяват износа на руска пшеница съответно на 28 и 27 млн. тона.

„Изглежда, че географията на руския износ и доставяните количества ще останат приблизително същите и през сезон 2017-2018”, заяви изпълнителният директор на СовЭкон Андрей Сизов. ЕС обаче може да изтласка Русия от доставките за Мароко и да поднови ожесточената конкуренция в Египет, изтъкна той. Австралия също може да възстанови позициите си в Тихоокеанския регион благодарение на рекордната реколта, ограничавайки руските доставки. От Strategie Grains обаче очакват Русия да запази мащабния износ за Бангладеш и да увеличи износа за Турция.

Площите, засети с есенници в Русия, са най-големите за последните 7 години, а слабата рубла тогава помогна на производителите. Повишаването на курса й спрямо щатския долар обаче до най-високото му ниво от средата на 2015 г. насам може да доведе до забавяне на темпото на износ. Ниските цени на зърнените култури в САЩ пък накараха фермерите да свият засадените с пшеница площи до най-малкия им размер от над 100 години.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 16

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта