Продължителността на съхранение на крушите зависи от качеството на плодовете и в значителна степен от състоянието им по време на беритба. Крушите обрани недозрели, при съхранение в плодохранилищата не могат да дозреят. Меката им част се втвърдява, а при по-нататъшно съхранение при високи температури плодовете трудно получават характерната за сорта масленост, сочност и вкусови качества. Затова при продължително съхранение на круши те трябва да са прибрани в оптималните срокове за беритба, съобразени със сорта.

Крушите се влияят много от температурите на съхранение. При ранноесенните сортове при температури до 3°С могат да се съхранят до два месеца, а при 1°С до три месеца

Съхраняемостта на плодовете зависи от сорта и начина на съхранение, при това, дали се запазват вкусовите и хранителни вещества на плодовете при начина на съхранение.

Например окраската на плода зависи много от температурата на съхранение. При по-висока температура хлорофила в клетките се разпада и плодът пожълтява. Ниската температура може да влоши оцветяването на плодовете.

Различните торове влияят различно на качеството и трайноста на съхранение на плодовете. Минералните торове в определена степен влияят на химичния състав на плодовете, големина и дълготрайност на съхранение. Внасянето на определени торове в почвата води до натрупване на тези вещества в продукцията. Излишният азот е вреден, тъй като намалява плътноста на плода, влошава окраската и устойчивостта на транспортиране, влошава устойчивостта към механични повреди. Достатъчното количество на калий и фосфор помага на захарите в плодовете, за по- добрия аромат и цвят и здравина на плода. Минералните торове влияят на някои физиологични заболявания при съхранението. Най-важна роля при това играе калцият. Недостатъчното му съдържание води до възникването при ябълките и крушите на коркови ядки, и горчиви петна при ябълката, водещи до бързо скапване на плодовете.

Различните торове влияят и на вкуса на плодовете. Така например, ако е предозиран фосфорът плода получава груба консистенция.

Добра издръжливост при съхранение имат плодове, отглеждани при достатъчно и равномерно поливане, отсъствие на резки колебания на температурите и добра осветеност.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В насажденията, в които през годината е имало силно нападение от струпясване по ябълките и крушите е необходимо да се извърши пръскане след листопада, като се използва 7%-ен разтвор от карбамид. При пръскането с разтвора много добре трябва се покрие опадалата листна маса. Карбмидът и служи и за подхранване на почвената повърхност. След това би било добре да се извърши оран, за да се зарови листната маса.

Карбамидът подобрява студоустойчивостта на клоните

Освен, че унищожава заразата от струпясване, карбмидът едновременно служи и за подхранване на клоните и клонките. Той подобрява и тяхната лигнификация (образуване на защитен слой от коркови клетки), която има важна роля за студоустойчивостта на дръвчетата.

След пръскането задължително много добре се измива пръскачката, защото карбамидът разяжда всички железни части.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Крушовия пъпкопробивач обикновено се появява в края на септември, когато температурите се понижат за няколко дни около 10-12°С, бръмбарите напускат летните си убежища и започват активно да се хранят, за да узреят полово, и след това снасят яйцата си. Повредите от пъпкопробивача при крушата са значителни особено, ако не се води борба срещу плодовите червеи и другите неприятели. Неприятелят вреди в период, когато по принцип грижи за насажденията почти не се полагат - зимата и в много ранна пролет. Резултатите от повредите проличават напролет, когато крушите не цъфнат.

Крушовият пъпкопробивач развива едно поколение годишно и зимува като яйце в пъпките на крушата и малка част като възрастно насекомо. Ларвите започват да се излюпват още януари. Хранят се с цветните части на плодните пъпки, като се вгризват в горната част на пъпката и постепенно стигат до основата.

Повредените пъпки покафеняват и не се развиват през пролетта.

Бръмбарите от новото поколение се появяват в началото на май. Хранят се, като правят малки нагризвания на листата и леторастите. През лятото се укриват под кората и на други места и изпадат в диапауза. Появяват се отново през втората половина на септември, за да снесат яйцата си. Възрастните са слабо подвижни. Женските прогризват канал в смесените пъпки и на дъното им снасят по едно яйце. Яйценосният период продължава 1,5-2 месеца. Средната плодовитост е 20 яйца. Яйцата презимуват и се излюпват през следващата година. Част от бръмбарите остават да зимуват и продължават да снасят и през пролетта.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Много полезно за удължаване срока на съхранение на ябълките и крушите е обвиването им с хартия. Добре е плодовете да бъдат обвити поотделно с вестници (или друга налична хартия) по време на брането или в краен случай – при сортирането, за да се избегнат повторни манипулации, водещи до допълнително набиване и нараняване на плодовете и изтриване на естествения им восъчен налеп.

Обвитите в хартия плодове се намират в среда, която не е напълно изолирана от околната, но се ограничава допира им и при възможно гниене плодовете не заразяват съседните, а хартията абсорбира излишната влага. Обвитите с хартия плодове се запазват здрави за по-продължителен период от време. Преди обвитите плодове да се подредят в щайгите е необходимо дъното да се застеле с хартия или (при възможност) мек талаш.

Този метод е приемлив само ако ябълките и крушите, които сте набрали в градината не са в голямо количество и е възможно всяка ябълка да се увие в лист хартия.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

От семковите видове – ябълки и круши има сортове, които са ранни, средно ранни и късни или зимни. Времето за беритба се определя именно от тези групи зрелост.

Както при ябълките, така и при крушите има ранни (летни) сортове, при които беритбената зрелост почти съвпада с консумативната. Такива са ябълките Молиз делишес, Джърсимак, Златна пармена, Прима и др. От крушите такива са сортовете Уйлям Боуви, Вилямова масловка, Д-р Жул Гюйо, Жифардова масловка, Клапов любимец и др. Плодовете на посочените сортове се берат в консумативна зрялост или 2-3 дни преди нея. Те могат да се съхраняват при обикновени условия за не повече от 7-10 дни, а в хладилници до един месец.

Средно ранните сортове при тези два вида понасят известен период на съхраняване, който може да е до един месец от беритбата, а при контролирани условия (в хладилници) до 2-3 месеца.

Късните (зимни) сортове ябълки и круши се берат през есента в т. нар. технологична зрялост. За да станат годни за онсумация те трябва да преминат период на съхранение за доузряване и придобиване на консумативна зрялост.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Продължителността на съхранение при крушите зависи от качеството на плодовете и в значителна степен от състоянието им по време на беритба. Обраните недозрели (в извън беритбена зрялост) плодове не могат да доузреят при лагеруване и да придобият консумативна зрялост. Меката им част се втвърдява, а при по-дълго съхранение при високи температури, плодовете трудно получават характерните за сорта масленост, сочност и вкусови качества. Затова най-важното условие за продължително съхранение на круши е те да са прибрани в оптималните срокове за беритба, съобразени със сорта.

Оптимални температури за съхранение

Плодовете на крушите се влияят изключително много от температурите на съхранение. Ранно есенните сортове могат да се съхраняват до два месеца при температури до 3˚С, а при 1˚С - до три месеца. Имайте предвид, че по-едрите и сочни плодове са по-нетрайни за съхранение от средно едрите, затова консумирайте първо тях.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

. Съобразете се с влажността и височината

. На най-сухите, но добре осветени места е добре да се засаждат сливи, вишни, френско грозде.

. На по-ниско, влажно място, но не и блатисто - ябълки и круши.

. Вишните и сливите може да засадите в дъното до оградата, но обезателно трябва да са на добре огрято от слънце място.

. Не трябва да се засаждат костилкови култури на север от семковите или в междуредията им. Вишните и сливите при такива условия се изтеглят и дават слаби добиви въпреки полаганите грижи.

. Ягодите е добре да се засаждат на места, на които през зимата се задържа достатъчно сняг.

. Смокината и актинидията се чувстват добре до стените на дома, беседката, изкуствено създадените подпори.

Добре е да се знае и височината на подпочвената вода - ако тя е повече от 2-2,5 м при семковите, а при костилковите повече от 1- 1,5 м, то овощните насаждения може да се отглеждат на ниски подложки с плитка коренова система. Може да се засадят дървета и на хълм с височина 30-50 см.

РАЗСТОЯНИЕТО МЕЖДУ ДЪРВЕТАТА...

. Обикновенно разстоянието между костилковите дървета трябва да бъде е 2-3 м, а между семковите (ябълки и круши) 3-4 м.

. Ябълките, крушите, френското грозде може да се засаждат както през есента (след опадване на листата до края на октомври) така и напролет ( до разпукване на пъпките).

. Вишни, сливи, джанка се засаждат напролет. Ако се налага извънредна ситуация и трябва да се засади в друго време, то корените трябва да са с част от пръста. Задължително е след всеки вид засаждане да се полива.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 28 Септември 2017 11:27

Крушови подложки

Крушовите сортове се присаждат предимно върху вегетативни дюлеви положки и по-ограничено върху семенни подложки от круша. За семенни подложки се използват семена на обикновена дива круша и от диплоидни сортове круши (Вилямова масловка, Хардиева масловка, Дребна рашка, Герчова круша, Добра Луиза, Деканка на комисията и др. ). Ограниченото използване на семенни подложки в практиката е породено от това, че присадените сортове имат силен растеж, дърветата са неизравнени и късно встъпват в плододаване (6-10 години след засаждането). Желателно е да се присаждат с по-слаборастящи и по-скороплодни сортове. Семеначетата от круша имат добра съвместимост с присадниците и се адаптират добре към почвените условия. Устойчиви са на почвено засушаване. Могат да се отглеждат на по-бедни, по-леки, песъкливи почви. Семеначета от дюля не се използват за подложки поради ясно изразена несъвместимост с крушовите сортове. Вегетативните дюлеви подложки ограничават растежа и ускоряват встъпването в плододаване на присадените върху тях крушови сортове. Започват да плододават на 3-4 -та година след засаждането и качеството на плодовете им е по-добро в сравнение с дърветата върху семенни подложки. Кореновата система на дюлевата подложка е по плитко разположена и по-разклонена с влакнеста структура. Дърветата се нуждаят от подпорни конструкции, защото не се закрепват здраво в почвата. Подходящи за отглеждане са поливни площи с равен или леко наклонен терен. Присадените върху дюля крушови сортове показват признаци на хлороза при отглеждане на варовити почви с повече от 4% активен калций, а при над 8% те загиват. Проблем при използване на дюлевите кленови подложки е несъвместимостта им с някои крушови сортове, което налага използването на междинни. За междинници служат Попска круша, Хардиева масловка, Пас Красан и др.

Използваните дюлеви подложки у нас са:

МА (Анжерска дюля) - присадените върху нея сортове встъпват рано в плододаване, имат умерен растеж, редовно и обилно плододаване. Подложката е влаголюбива, но понася временно засушаване на почвата. Не се препоръчва засаждане на места с високо ниво на подпочвените води – над 1,5 м. Проявява несъвместимост със сортовете Трапезица, Жифардова масловка, Д-р Жюл Гюйо, Клапов любимец, Вилямова масловка, Боскова масловка и др.

ВА29 - в сравнение с МА има по-добра съвместимост с крушовите сортове, като им придава малко по силен растеж. Встъпва рано в плододаване и плододава редовно. По-сухоустойчива е и вирее на почви с относително по голям процент активен калций. Кореновата и система е с по-добро закрепване, но въпреки това е необходима подпорна конструкция.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Обикновената крушова бълха развива пет поколения годишно Вреди до края на октомври-ноември. Овощните дървета отслабват, а реколтата за следващата година е силно застрашена.

За да намалите повредите от неприятеля трябва редовно да торите дръвчетата за регулиране растежа им, да отстранявате издънките, както и да провеждате всички други практики: обработки, резитби, напояване и др.

До края на сехптември непременно напръскайте срещу крушовата бълха. Повторете пръскането след 14 дни. Сменяйте инсектицидите, защото неприятелят е адаптивен и бързо изработва устойчивост към един и същ продукт.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 15 Септември 2017 11:03

Крушови подложки

Крушовите сортове се присаждат предимно върху вегетативни дюлеви положки и по-ограничено върху семенни подложки от круша. За семенни подложки се използват семена на обикновена дива круша и от диплоидни сортове круши (Вилямова масловка, Хардиева масловка, Дребна рашка, Герчова круша, Добра Луиза, Деканка на комисията и др. ). Ограниченото използване на семенни подложки в практиката е породено от това, че присадените сортове имат силен растеж, дърветата са неизравнени и късно встъпват в плододаване (6-10 години след засаждането). Желателно е да се присаждат с по-слаборастящи и по-скороплодни сортове. Семеначетата от круша имат добра съвместимост с присадниците и се адаптират добре към почвените условия. Устойчиви са на почвено засушаване. Могат да се отглеждат на по-бедни, по-леки, песъкливи почви. Семеначета от дюля не се използват за подложки поради ясно изразена несъвместимост с крушовите сортове. Вегетативните дюлеви подложки ограничават растежа и ускоряват встъпването в плододаване на присадените върху тях крушови сортове. Започват да плододават на 3-4 -та година след засаждането и качеството на плодовете им е по-добро в сравнение с дърветата върху семенни подложки. Кореновата система на дюлевата подложка е по плитко разположена и по-разклонена с влакнеста структура. Дърветата се нуждаят от подпорни конструкции, защото не се закрепват здраво в почвата. Подходящи за отглеждане са поливни площи с равен или леко наклонен терен. Присадените върху дюля крушови сортове показват признаци на хлороза при отглеждане на варовити почви с повече от 4% активен калций, а при над 8% те загиват. Проблем при използване на дюлевите кленови подложки е несъвместимостта им с някои крушови сортове, което налага използването на междинни. За междинници служат Попска круша, Хардиева масловка, Пас Красан и др.

Използваните дюлеви подложки у нас са:

МА (Анжерска дюля) - присадените върху нея сортове встъпват рано в плододаване, имат умерен растеж, редовно и обилно плододаване. Подложката е влаголюбива, но понася временно засушаване на почвата. Не се препоръчва засаждане на места с високо ниво на подпочвените води – над 1,5 м. Проявява несъвместимост със сортовете Трапезица, Жифардова масловка, Д-р Жюл Гюйо, Клапов любимец, Вилямова масловка, Боскова масловка и др.

ВА29 - в сравнение с МА има по-добра съвместимост с крушовите сортове, като им придава малко по силен растеж. Встъпва рано в плододаване и плододава редовно. По-сухоустойчива е и вирее на почви с относително по голям процент активен калций. Кореновата и система е с по-добро закрепване, но въпреки това е необходима подпорна конструкция.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 7

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта