Площите, засети с рапица във Франция, ще се свият с 30-35%, прогнозират от Френската федерация на производителите на маслодайни и зърнени култури, цитирани от „Ройтерс”. Сухото време не позволи на френските фермери да засеят всички планирани площи с рапица, поради което през 2019 г. те няма да надхвърлят 1-1,1 млн. хектара, твърдят от федерацията.

Оценката е доста по-ниска от тази на групата производители на маслодайни култури Terres Univia, според която догодина фермерите ще прибират реколта от 1,5 млн. хектара.

Франция е най-големият производител на рапица в Европейския съюз, като по данни на Асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL през тази година местните фермери са прибрали 4,6 млн. тона от маслодайната култура.

Публикувана в Бизнес

През селскостопанския сезон 2018-2019 г., започнал на 1 юли, в света ще бъдат произведени 733,5 млн. тона пшеница, сочи прогнозата в ноемврийския доклад на експертите на министерството на селското стопанство на САЩ, цитирана от електронното издание АПК-Информ. Спрямо октомври предвиждането е завишено с 2,6 млн. тона. Корекцията е основно за сметка на Китай, където вече се очаква производството да достигне 132,5 млн. тона пшеница при досега прогнозирани 128 млн. тона. Същевременно по-малко пшеница се очаква да бъде ожъната в Австралия (с 1 млн. тона до 17,5 млн. тона), Мароко ( с 900 хил. тона до 7,3 млн. тона) и Украйна (с 500 хил. тона до 25 млн. тона).

Оценката на експертите на министерството за глобалния износ на пшеница е преразгледана в посока на понижение с 1,7 млн. тона до 179,1 млн. тона, най-вече заради свиването на потенциала за износ от Австралия с 1,5 млн. тона до 11,5 млн. тона.

Прогнозата за крайните запаси от пшеница в света през сезона е повишена спрямо направената през октомври с целли 6,6 млн. тона до 266,7 млн. тона и отново за сметка на Китай, където те се очаква да набъбнат със 7,4 млн. тона до 143,5 млн. тона. По-слаб ръст се очертава в Алжир (със 700 хил. тона до 4,8 млн. тона) и Европейския съюз като цяло (с 200 хил. тона до 10,2 млн. тона. Предвиждането за САЩ обаче е слабо занижено – с 200 хил. тона до 25,8 млн. тона.

Публикувана в Бизнес

В България селекция на пшеница се прави от 100 г. , но от всички 10 млн. декара, засети с пшеница, само върху 1 млн. дка се сеят наши сортове. Маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон, твърдят учените - селекционери от Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево

Лили Мирчева

Наше научно изследване показа, че от 26 български и 50 чужди сортове пшеница, само един чужд сорт се равнява на нашите по издържливост при лоши метеорологични условия. Това обяви проф. д-р Иван Киряков, фитопатолог, завеждащ отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево пред в. „Гласът на фермера“. „Аз не твърдя, че чуждата селекция е лоша, но българската селекция отговаря на условията в страната. Западните семена навлязоха при нас от 2010 година насам и това не е достатъчно време да се докаже, че тази пшеница е стабилна у нас”. Според учения няма търсене на българската селекция като цяло, а продължава тенденцията да се сеят чужди сортове семена – предимно френски, но и австрийски, сръбски.

проф Иван Киряков 1

 

Приключилата стопанска година в България бе доста стресираща за фермерите. „Заради валежите стопаните малко позакъсняха със сеитбите, но пък зимата беше мека и даде възможност на пшениците да влязат във вегетация и братенето им да продължи. Нещата вървяха много добре, но само до април месец, когато започна суша и проливни дъждове с градушки на места в страната“, обясни проф. Киряков. По думите му откакто е прибрана пшеницата, е станало ясно, че имаме 20-25% по-нисък добив и цената на зърното се повиши, а оттам - и цената на хляба. „После започна да се говори, че причината е в малкото количество качествена пшеница. Не може, грубо казано, при 10 млн. дка пшеница, да имаме само1 млн. дка, които да са покрити от пшеници от качествените групи, говоря за А и Б1 група, а да очакваме поне половината количество от добитата пшеница да е качествена. Според статистиката около 5.6 млн. тона е прибраната пшеница. Когато сортовете са от по-ниските групи, като качество за хляб, когато имаме резки климатични условия, особено по време на прибирането на реколтата - какво да очакваме“, попита риторично професорът.

Той с горчивина сподели, че в 30-годишната си научна и професионална практика в Добруджанския земеделски институт, наблюдава оттеглянето на фермерите от българските сортове зърно. „Не може да не искате нашите сортове, защото били нискодобивни, без да отчитате качеството и после да казвате, че хлябът ще скочи, защото видите ли, няма да има достатъчно качествена пшеница. Аз искам да питам – откъде точно ще я вкараме качествената пшеница в хляба. От години твърдя, че за да започнем в България да ядем хляб, който не мухлясва на втория ден, е необходимо държавата да регулира по някакъв начин пазара. Вярно – ние сме пазарна икономика, но трябва като в Турция, Чехия, Полша, да има минимална изкупна цена за качествена пшеница. А маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон“, коментира професорът пред няколко добруджански фермери.

„Трябва да кажа, че маржът в цените в Турция е от 90 до 100 лв. разлика, но никой не си позволява да сее пшеници от т. нар. групи на фуражките. В науката термин фуражна пшеница няма. Има нискокачествени сортове“, заяви ученият. По думите му селекция в Добруджанския институт се прави от 60-70 години, а в В България селекция на пшеница има над 100 години.

Доц Илия Илиев 1

 

„Всички изследвания показват, че от генетична гледна точка връзката между висок добив и качество много трудно се преодолява. Затова навремето, когато са определяли групите на пшеницата, са направили висококачествени сортове, които са подобрители на по-ниските групи. Според мен тази година в България, независимо, че институтът в Генерал Тошево разполага с 4 сорта пшеница с много високо качество, надали има и 10 хил. дка засети с тези сортове. Ако имаше повече декари от силните групи, то тогава добитата от по-ниски сортове, може да се допълни с качествените, за да имаме добро брашно, което не се нуждае от изкуствени глутенини, набухватели и други подобрители на хляба“, категоричен е проф. Киряков. Той добави, че въпросът с количеството и качеството на произведеното зърно е основополагащ в българското земеделие. По думите му ако метеорологичните условия станат още по-тежки, тогава българските фермери, избрали да отглеждат зърно от чужда селекция, ще бъдат поставени на колене.

„За съжаление сортовете на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево са високо оценени в Турция, където има дори по-тежки метеорологични и почвени условия от нашите. Същото е и при сортовете памук, селектирани от колегите в Института по полски култури - Чирпан, който е единственият на Балканите институт за памука“, заяви проф. д-р Маргарита Нанкова, завеждащ секция „Агрохимия и торене“ в института в Генерал Тошево. По думите й фермерите използват неконтролируемо количество торове и препарати за растителна защита, за да спасят добивите от зърно, чужда селекция, и така силно увреждат плодородния слой на почвата. Проф. Нанкова предложи държавата да предприеме радикални мерки като позволи само 45% внос на чужд генетичен материал. „Не бива да затриваме нашите сортове и да оставяме да ги оценяват само в чужбина. Но трябва да има минимална изкупна цена за качествената пшеница, да има сериозен марж между различните категории“, допълни проф. Нанкова. По думите й недопустимо е при 10 млн. дка засети с пшеница, само 1 млн. дка да са качествени и да очакваме да имаме качествена реколта. Тя подкрепи идеята на колегата си проф. Киряков държавата да регулира пазара на пшеница.

„Докато разликата в цените между едната и другата пшеница е само 2 стотинки за килограм, няма да има качествена пшеница в България“, заяви фермерът Георги Балабанов, чието семейство обработва16 000 дка земя в различни землища в Генерал Тошево.

„Земеделците казват, че нашите сортове дават по 500 - 600 кг от декар, а вносните фуражки дават 800 килограма“, включи се в разговора директорът на Добруджанския земеделски институт доц. д-р Илия Илиев. На места нашите сортове дадоха по-високи добиви от вносните. Идеята е с разумни инвестиции да се отгледат посевите, като не се гонят максималните добиви, които науката е постигнала до момента“, каза директорът на института доц. Илиев.

Публикувана в Бизнес

Вече 25 години жени ръководят една от най-големите и силни земеделски кооперации в България - „Нива 93“ в силистренското село Иширково

Лили Мирчева

В една от най-големите земеделски кооперации в България - „Нива 93“ в силистренското село Иширково, всичко е подредено като в уютен дом. Навсякъде се усеща здрава женска ръка, която е преобърнала всяко кътче и го е направила полезно и спокойно място за хората, които живеят тук. Въпреки че главният агроном е мъж, вече 25 години кормилото на кооперацията здраво държи председателят й Велика Славова Стоилкова.

Неслучайно кооперацията има синдикална организация и може би единствено в България осигурява социална и синдикална програма за своите членове. Работниците се осигуряват на пълен трудов договор, имат допълнително почивки, редовно изпълняват програма на НОИ, в която 10 дни съчетават обучения, спорт, култура и развлечения.

„Скоро след създаването на земеделската кооперация, през 1994 г. направихме и синдикат“, разказва председателят Йорданка Димитрова Иванова. „Започнахме с 31 члена, но постепенно увеличихме структурния състав. Целта е

защита синдикалните права на работниците, т.е. достоен труд с достойно заплащане. Всяка година подписваме колективен трудов договор, към който можем да добавим анекси. Осигуряваме социални привилегии като допълнителна отпуска за всички членове на синдиката, компенсации за условия на труд с вредни за здравето препарати и т.н.“, разказва Иванова. При пенсионирането си членовете получават допълнителни средства. Стимулират се финансово сватби и раждане на бебета, което за съжаление в Иширково вече се случва изключително рядко. Около 120 хил. лв. всяка година се отпускат за стипендии, помощи за стари хора или социално слаби.

Кооперацията има 33 добри механизатори, които получават между 18 хил. лв. и 22 хил. лв. годишна заплата. Около 5 месеца в годината хората са в отпуск или на борсата. „За съжаление трудно се намират сезонни работници, защото за бране на кайсии хората тук получават на ден толкова, колкото в Испания на час. Ние не можем да настаним работниците в хубави бази, а само на палатки“, коментира Стоилкова и предлага държавата да субсидира кооперацията при осигуряване на постоянни работници. Докато в останалите земеделски стопанства няколко души с модерна и мощна техника обработват хиляди декари земя, в Иширково, което има около 1500 жители, няма безработица, защото всички са заети. Около 2 млн. лв. плаща кооперацията на година за работни заплати. Средната възраст на работещите е между 45 и 55 години.

В красиво подредения си кабинет, където бюрото й стой под репродукция на една от най-известните картини на Майстора, Велика Стоилкова посрещна група репортери от Асоциацията на селскостопанските журналисти в България. Отговори открито на всички зададени въпроси.

Земеделската кооперация обработва 30 хил. дка земя и по структурата на производство се отличава от другите кооперации с това, че освен традиционните за Добруджа култури – пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед, царевица, отглежда още 2 хил. дка с трайни насаждения. Районът е известен с това, че там виреят много добре кайсиите. Затова най-голяма е овощната градина с ароматния и нежен плод – общо 1300 дка. Следват 110 дка с череши, още 100 дка с праскови и 500 дка сливи.

ЗК „Нива 93“ се слави като най-голямата кооперация в България. Тази година обработва 2 000 дка ечемик, 3500 дка рапицата, около 5 хил. дка слънчоглед, 5-6 хил. дка царевица и около 5 хил. дка етерично-маслени култури - кориандър и резине. Това са доходни култури, но ги отглеждат и заради пчеларството, което развиват в кооперацията.

Извършват и семепроизводство на пшеница, ечемик, люцерна и слънчоглед. Сеят сортове на Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево, но и от вносна селекция. „Преди 2-3 години използвахме изцяло наши семена от Генерал Тошево и Карнобат, но картината се промени миналата година съотношението бе 50 на 50 наши и чужди. През тази стопанска година превесът е към чуждите сортове и по-малко към нашите. При есенниците имаме 70% чужди и 30% наши семена“, съобщава Велика Стоилкова.

Кооперацията притежава най-съвременна техника и непрекъснато дообогатява машинния парк. „В нашата база могат да се обучават учениците от селскостопанския техникум, но такива вече няма“, с горчивина споделя Стоилкова.

Кооперацията притежава 620 кошера, а пчелите използва за опрашване на културите. Кооперацията развива и търговска дейност. Сега притежава ресторант, няколко магазина, включително хлебарници и сладкарници в село Иширково, в съседните градове – Дулово и Силистра. Затова имат разнообразна структура на кооперацията, в която 160 души са постоянно заети и според статистиката е най-големият работодател в Силистра. Общо 1300 са член-кооператорите в нея.

За многостранната си дейност и добри резултати ЗК „Нива 93“ в с. Иширково е получила досега много награди от Съюза на земеделските кооперации. Нарича се така, защото е основана през 1993 г., след ликвидацията на ТКЗС-то. Кооперацията е пример или по-точно изключение от т. нар. орсовки, добили печална известност в България.

„Мислех си да се поинтересувам къде е този човек, който в онези мътни години ни показа пътя и ни даде увереност, че можем да създадем тази структура. Едва ли е случайно, че в силистренския регион има много кооперации и повечето са стабилни и силни“, разказва Велика Стоилкова.

Въпреки че българският пазар страда от глад за кайсии, ръководството на кооперацията все по-трудно реализира продукцията. Миналата година са решили да преработят прекрасните плодове за ракия и вече обмислят да инвестират в преработвателни мощности.

Не са правили анализ какво количество плодове трябват за преработка с голяма инсталация, но това означава да се търси още работна ръка. Ще трябва поне 50 човека още заради ръчния труд при прибирането и обработката на кайсиите. Ръководството на „Нива 93“ проучва и възможностите за купуване на хладилници за дълбоко замразяване, но стига до извода, че при тези нестабилни пазари и без коопериране с други производители, трудно може да изгради предприятия за преработка. Освен финансиране, това рисково занимание изисква и сдружаване с други кооперации или структури, а това в България все още изглежда невъзможно.

„В Румъния изкупуват много наша продукция, но ние избягваме да работим с тях, защото огромна част от бизнеса им е незаконен“, обяснява Велика Стоилкова. По думите й по всички митници се намират „фактури“ на кооперацията - в Русе, в Силистра, на борсата в София. „От тях излиза, че произвеждаме и банани“, казва председателят на „Нива 93“. Редовно ги привикват, за да доказват, че фактурите са фалшификат. Но нещата не свършват дотук. Оказва се, че дадената фирма е фалирала, но без да внесе ДДС. „Ние трябваше да платим ДДС-то и се съдихме. Спечелихме делото с 20 пъти ходене до Румъния и със съдействието на техните власти. Иначе не можеш да влезеш нито в пристанище, нито в предприятие. Отказахме се да работим с тях“, обяснява Велика.

Но и бъдещето не изглежда по-добро. Идеята да се наложи таван на плащанията за земеделие може да доведе до раздробяване на кооперациите. „Не трябва да се разреши разцепване на кооперацията заради тавани на субсидиите. Кооперацията е сдружение на дребни собственици“, казва председателят на „Нива 93“.

Все още поземлените отношения в България са неуредени. Има неуредена собственост с много наследници и неразделени земи. Въпреки положените усилия да се открият собствениците на нивите и около 200-300 дка „бели петна“ се обработват от кооперацията. Но докато непотърсената земя преди оставаше в кооперацията и рентите са изплащани на собствениците, сега остават в общината.

На шеговития въпрос на в. „Гласът на фермера“ към председателя Велика Стоилкова какво ще направи, ако стане министър на земеделието, професионалният агроном с огромен опит заяви: „Първо ще се опитам с екипа, който имам, да направя стратегия за земеделието и да се започне отнякъде. А сега който дойде на власт, стига до никъде. После - има огромно противоборство. Аз мисля, че каквито и противоречия да има, има отрасли и направления, за които трябва обща политика. Никога няма да пожелая да съм министър, но след като бъда избрана, трябва да имам толеранс от време и уважение към институцията. А при нас тръгне ли някой да прави нещо, другите го събарят. Не се мисли стратегически и в една посока“.

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (19-25.10.18 г.) цените на основните зърнени култури в Европа и САЩ останаха подчинени на низходящ тренд. По- динамичен спад наблюдавахме в Щатите, вследствие повишението на курса на американската валута. В рамките на седмичния период експортните котировки на червената зимна пшеница там се понижиха с 4-5 долара - до $213-214 FOB, но все пак останаха доста над стойностите регистрирани през същия период на миналата година ($190/т FOB). Ценовите отклонения на Стария континент бяха значително по-ограничени - 1,5-2,50 евро за тон. На 25 октомври френска мелничарска пшеница се предлагаше за износ от Руан по EUR203/т FOB, а германска пшеница се котираше по EUR202СРТ Хамбург (EUR161/т - EUR164/т на 24-26.10.17 г.). По-стабилното развитие на европейския пазар се обяснява преди всичко с поевтиняване на еврото и успешното класиране на френската пшеница в мащабен международен търг. На 23 октомври държавната алжирска агенция (OAIC) завърши тръжната процедура с покупката на 500-600 хил. тона мека мелничарска пшеница по цена $256-258 /т C&F (стойност + фрахт) за доставка през м. декември. Според търговски източници основният обем в сделката е френска пшеница. Понижението на международните котировки рефлектира за прекъсване на ценовото покачване на руския и украинския пазар. Експортните котировки на мелничарската пшеница 12,5% протеин в Новоросийск и Одеса в края на миналата седмица се стабилизираха на равнище $228-231/т FOB в сравнение с $230-233/т FOB в края на предходния период и $190-195/т FOB - 26.10.17 г.,

При фуражното зърно векторът на ценовото развитие беше насочен надолу. Под натиска на реколтната преса експортните котировки на царевицата в Щатите в рамките на изминалите седем дни се понижиха с 7-8 долара – до $162-164FOB. С 3-4 евро спадна цената на френската царевица – до EUR 166/т на борсата в Париж и EUR 170-172/т FOB Рейн. С 3-5 долара поевтиня и украинската царевица през същия период – до $163-164FOB, а това са най-ниските стойности от една година насам.

Водещите западноевропейски и руски анализатори прогнозират промяна в тенденциите на пазара с навлизането в зимния период.

Директорът на Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР Москва) Дмитри Рилко, например, прогнозира повишение на експортните котировки на руската пшеница 12,5% протеин до $240FOB към началото на 2019 година. Министърът на селското стопанство на Русия Дмитри Патрушев на 23 октомври коментира, че очаква ценови стойности от около $235-240/т FOB в началото на лятото на 2019 г. Търговците са на мнение, че поскъпването на руското зърно ще се отрази здравословно върху цените не само в региона, но и на световния пазар.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Лошото качество на зърното това лято се отрази върху износа на пшеница от нова реколта, като от август до октомври от страната са експортирани около 200 хиляди тона. Силният експорт на зърно е бил през юли т.г., когато по данни на Националния статистически институт извън страната са реализирани 758,2 хил. тона пшеница, но всички те са от старата реколта.

Лошите прогнози за състоянието на пшеницата в Западна Европа ускори търговските сделки и това даде начален старт и на поскъпването на зърното. Миналогодишната пшеница обаче беше с изключително добри показатели, затова през юли т.г. експортът започна с летящ старт.

С изчерпване на старите количества обаче интересът към тазгодишното зърно спадна и затова крайните данни за износа от първи юли до началото на октомври сочат едва 983 601 т пшеница, докато за същия период на миналата година този износ е достигнал почти 1,2 млн. т., сочи справката на министерството на земеделието.

Срив от 84 на сто има и в търговията с ечемик. За периода от началото на юли до началото на октомври от страната са изнесени само 13 625 т, при 86 684 т за трите месеца на миналата година. Запазва се единствено интересът към рапицата, при която за отчетните три месеца на тази година са изнесени 120 053 т. За същия период на 2017 г. този експорт е надхвърлял 150 хил. т.

Засега върви слабо и задграничната търговия с пролетни култури. През изминалата седмица през Пристанище Варна не са преминавали товари с царевица и слънчоглед за износ, съобщиха от министерството на земеделието. Общо за периода от началото на септември до 14 октомври 2018 г. експортът на царевица през порта е с 55,3% по-малко на годишна база. Тази есен са натоварени едва 105 617 т, при 236 423 т по същото време на 2017 г.

Статистиката все още не отчита реализиран експорт на слънчоглед, при изнесени 51,3 хил. тона година по-рано.

Публикувана в Бизнес

Решението за преминаване от традиционна към безорна технология е трудно, но в крайна сметка е икономически ефективно и почвощадящо

През последните години прилагането на технологията No-till при отглеждане на земеделските култури в нашата страна заема все по-големи размери. Почитателите на тази на пръв поглед опростена технология стават все повече и повече. Не са малко и тези фермери, които вече планират да променят начина си на производство. В тази връзка, нараства и потребносттта от знания и опит, които в практикуваното у нас доскоро земеделие отсъстват. Точно затова ние чувстваме ангажимента да търсим, намираме и публикуваме интересна информация за нашите читатели, която да им бъде полезна и да им помогне при вземането на решения. В настоящия материал отново се обръщаме към опита на САЩ, който е пионер и законодателен модел в тази технология, и публикуваме изводите и препоръките на кооперативната консултантска служба в щата Оклахома. Надяваме се, че на прага на сеитбената кампания материалът ще е полезен за всички, които вече отглеждат или планират да отглеждат пшеница по технологията No-till.

Агр. Петър Кръстев

Да преминем ли от обработка към No-till при отглеждане на пшеницата? Както отбелязват специалистите от кооперативната консултантска служба в щата Оклахома, САЩ, това е един от най-честите въпроси от страна на фермерите. И един от най-трудните по отношение на отговора. В края на краищата отговорът зависи от такива фактори, като вниманието, което земеделският стопанин може да отдели за своето поле, възможността за въвеждане на определени ротации на културите, опасността от ерозия на почвата, наличието на работници и разходите за тях, необходимостта от допълнително оборудване и разходите за гориво. Най-общо, при прехода към No-till за отглеждане на зърнено-житните култури се увеличават:

. количеството достъпна за растенията влага;

. заболеваемостта от отделни болести в условия на неспазване на сеитбооборота;

. общата активност на насекомите;

. количеството необходими сили и внимание от страна на мениджърите;

. стойността на сеитбооборота;

. разходите за сеитбена техника;

. разходите за хербициди;

. потребността от азот в краткосрочен план;

. стратификацията на хранителни вещества и киселинността на почвата;

. ролята на качеството на посевния материал и избора на сорт.

Намаляват се ерозията на почвата; потребността от работна сила, разходите за гориво, общата мощност на машинния парк и почвообрабатващата техника.

Остават непроменени – потребността от макроелементи в дългосрочен план и плътността на почвата.

Техника

Макар че наборът от техника за отглеждане на пшеница по традиционната технология и по No-till е много сходен, има и съществени различия. Преди всичко това се отнася за работата с растителните остатъци. Раздробената слама трябва да бъде разпределена максимално равномерно по полето още в процеса на прибиране. Това подобрява условията за сеитба на следващата култура. Добре настроената висококачествена сеитбена техника в добро състояние е това, което е необходимо при отглеждане на зърнено-житните култури по технологията No-till.

Първоначално за No-till са използвани сеялки за традиционната технология, само леко променени. В новия век се появиха много по-съвършени машини. Една от важните иновации станаха по-тежките сеялки, конструирани с цел ефективно пренасяне теглото на сеялката на дисковите ботуши - както хидравлично, така и директно.

На пазара съществуват две базови конструкции: в едната ботушите се използват за преместване на растителните остатъци, а при другата те просто ги нарязват. Всяка има своите предимства и недостатъци, но и двете изсяват семената еднакво ефективно. Ефективното преминаване през стърнищните остатъци - дали с помощта на ботуши или с помощта на дискове – има ключово значение. Дисковите ботуши ефективно прерязват остатъците от стърнището, като предотвратяват запушването на механизма и вмъкването им в браздата. Последното препятства добрия контакт на семената с почвата и води до лошо поникване, особено ако по време на сеитбата е сухо или горещо.

Сеялките с ботуши по-малко се запушват защото растителните остатъци са срязани и размесени с почвата. Запушването още повече намалява, ако не се сее по време, когато растителните остатъци са трудни за нарязване, рано сутрин. Този фактор зависи и от предшественика. Така след пасища проблемът с растителните остатъци е по-малък, отколкото след пшеница или царевица. В същото време почвата след пасища е по-уплътнена.

Сеялките за No-till обикновено са по-скъпи, отколкото тези за традиционната технология. Истина е, че тази разлика частично се компенсира за сметка на по-ниската стойност на целия комплект техника.Друго решение може да бъде придобиването на сеялка втора употреба в добро състояние (някой доста съвършени модели са пуснати преди повече от 10 години) или използване на такава под наем.

Сеитбооборот

Сеитбооборотът има положително влияние за високи добиви именно при технологията No-till. Главният фактор, който е водещ при съставяне на сеитооборота в САЩ, е икономическият. Затова производителите на пшеница са съветвани да включат в сеитбооборота си на първо място соя и царевица.

Уплътняване на почвата

Уплътняването на почвата е един от проблемите, който подтиква фермерите да преминават към No-till.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

В случай на пълен отказ от употреба на глифозат и прилагане на безорно земеделие, фермерите трябва да внимават да не допуснат някои грешки при сеитбата на пшеницата, които да доведат до по-слаби добиви, пише topagrar.com. Съвместно с Германското общество за консервативна почвообработка,  фермери са разработили стратегии за действие в случай на пълен отказ от употреба на глифозата. Освен това, те препоръчват за оптимална обработка на стърнищата растителните остатъци да се нарязват с дължина от максимум 5 см и да се разпределят равномерно по повърхността на полето. На земеделските производители се препоръчва да внимават, ако има остатъци от растения след прибиране на реколтата, то те да бъдат смесени хубаво с почвата след като изгният. Така без използване на плуг ще се отстранят следите от слама, която е основен преносител на болести. Михаел Покрифке от „seed2soil“  посочи, че основните проблеми са свързани с решението на фермерите за мулчиране на почвата. Според експертите, все още не е ясно с колко ще се повишат разходите на фермерите при пълен отказ от употребата на глифозат. Това предстои да се установи до края на гратисния период за използване на хербицида. За фермерите това ще означава, че за обработката на почвата ще продължат да разчитат на оранта.

Публикувана в Растениевъдство

Развитието на международните зърнени пазари през изминалите седем дни (14-02.09.18 г.) остана много динамично и в същото време доста противоречиво. Пазарите на царевицата и стоките от маслодайния комплекс през по-голямата част на миналата седмица се огъваха под натиска на реколтната преса – рекордните добиви в САЩ. В същото време цените на пшеницата на борсите в Чикаго, Канзас Сити и Париж бързо компенсираха моментната си слабост. Участниците в зърнената търговия от двете страни на Атлантическия океан отново фокусираха вниманието си на неблагоприятните перспективи за глобалното производство на пшеница през новия сезон поради слабите реколти в Русия, ЕС и Австралия. През последните дни се забелязва леко подобрение на прогнозите за размера на руската реколта, но в същото време оценките за добивите от пшеница в ЕС и на Зеления континент продължиха да се влошават. Освен това по-ниските ценови стойности в края на предходния период провокираха активизиране на експортното търсене от страна на големите купувачи предвид очертаващото се намаление на руските доставки през зимния период. В момента една от най-обсъжданите теми в търговските среди е новата и то доста по-неблагоприятна прогноза на европейското аграрно лоби за производството на зърнени храни в ЕС.

На 19 септември Европейската организация на търговците със зърнени храни, маслодайни семена, растителни масла и шротове – COCERAL сведе оценката си за добива от мека пшеница в рамките на Съюза през 2018 г. до 129,84 млн.т, а това е с драстичните 9 млн.т по-малко в сравнение с разчетите на COCERAL от края на юни и с 12 млн.т под нивото на предходния сезон. Причината за рязкото редуциране на прогнозните данни са много по-слабите от очакваните добиви от мека пшеница във Франция, Германия, Великобритания и Полша. Прогнозата за Германия, например, е намалена от 23,27 млн.т на 20,00 млн. т, за Франция – от 37,4 млн.т на 35,12 млн.т, а за Полша – от 11,04 млн.т на 9,90 млн.т. За справка, през 2017 г. производството на мека пшеница в тези държави възлизаше съответно на 24,31 млн.т; 36,58 млн.т и 11,66 млн.т. Впрочем и прогнозата на COCERAL за размера на новата реколта от царевица в ЕС също е влошена с 1,1 млн.т, в сравнение с данните оповестени през юни – до 58,94 млн.т (60,66 млн.т – 2017 г.).

На 20 септември 2018 г. декемврийският контракт мелничарска пшеница затвори на борсата в Париж на равнище EUR202,50/т, с 6,75 евро над нивото от края на предходния седмичен период и с близо 40 евро по-високо, в сравнение с 20.09.17 г. С 3-5 евро се покачиха и цените на френската и германската мелничарска пшеница (11,5-12,5% протеин) на експортния пазар – до EUR204/т FOB Руан и EUR205-210/т СРТ Хамбург (EUR159/т и EUR168-173/т съответно на 20.09.17 г.). Експортните цени на руската и украинската пшеница през миналата седмица останаха непроменени – до $216-219/т FOB черноморско пристанище за пшеница 12,5% протеин ($183-185/т -20.09.17 г.).

На 17 септември Сирия закупи 200 хил.т руска пшеница 11,5% протеин по $224/CFR за доставка 15 октомври- 15 декември. Прави впечатление, че тази цена е с близо 30 долара по-висока, в сравнение със сделката за доставка на руска пшеница за Сирия, сключена на 9 юли 2018 г.

Цената на френската царевица в рамките не изминалите седем дни остана без съществена промяна - около EUR175-176/т на борсата в Париж и EUR174-177/т FOB Рейн-Бордо (EUR155-157/т FOB – 20.09.17 г.). Експортните котировки на украинската царевица междувременно спаднаха с 4-5 долара и в момента данните на търговците се колебаят около $168-170/т FOB черноморско пристанище ($174/т FOB – 20.09.17 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Родните фермери започнаха да се завръщат към нашите сортове пшеница, но работим предимно с клиенти от Турция, Македония, сега изнасяме слънчоглед в Южна Африка, коментират научни работници от института край Генерал Тошево

Лили Мирчева

„Надяваме се, че нашите сортове, които са пригодени за климатичните ни условия, ще се търсят и намират все по-широко приложение в българското земеделие”,

сподели агроном Румяна Александрова, началник „Семепроизводство“ в Добруджанския земеделски институт. С нея се срещнах по време на Добричкия панаир, където бяха представени нови и вече популярни сортове зърнени култури, селекционирани от учените в земеделския институт край Генерал Тошево. По думите й нашите фермери са започнали да се връщат към българските сортове зърнено-житни култури, понеже чуждите не са се справили много добре при екстремните климатични условия през тази стопанска година.

„Български фермери започнаха да се завръщат към нашите сортове пшеница, но работим предимно с клиенти от Турция, Македония, а сега изнасяме слънчоглед в Южна Африка, коментира асистент Георги Георгиев, селекционер на слънчоглед. И допълни, че турските партньори на научния институт сеят предимно сортовете пшеница Божана, Драгана, Меделин и Пчелина. – Това са качествените сортове и дават добър добив в южната ни съседка.”

Тази година има подчертан интерес от страна на нашите фермери към сорта пшеница Пчелина, която е сред най-новите сортове на института, както и към новите сортове фасул, предназначени за директно прибиране от полето. „Интерес има и към новия хибрид слънчоглед Диведа, който ще бъде пуснат наскоро на пазара. Той е с 52% масленост, което означава, че е високомаслен, но в същото време е и високодобивен. Засега търсенето му е слабо, защото все още не е пуснат на пазара”, коментира асистент Георгиев. По думите му нашите фермери тази стопанска година най-много купуват семена от фасул, селекционирани в Добруджанския земеделски институт.

Пазарът за семена у нас е висококонкурентен

Най-голям интерес има към фасула, който се прибира директно механизирано. Това е най-новия ни сорт Скития, който сега застъпва на пазара за сеитбата през 2018 г., казва асистент Атанас Атанасов в Добруджанския земеделски институт

IMG 20180830 103820 1

  • Асистент Атанасов, какво представи Добруджанският земеделски институт на тазгодишното издание на Добричкия панаир „Селското стопанство и всичко за него“?

  • По традиция отново сме тук и представяме богата експозиция от сортове зърнено-житни култури, от които предлагаме зърнопроизводителни базови семена за есенната сеитба през 2018 година. В момента са налични 14 сорта обикновена пшеница, сред които Енола, Кристи, Лазарка, Драгана, Калина, Мерилин, Божана, Косара, Галатея, Горица и Катарджина. Предлагаме и два сорта твърда пшеница – Мирела и Мелина, пет сорта тритикале – Атила, Акорд, Респект, Колорит и Добруджанец. Два сорта зимен ечемик – Ахат и Тангра. Всички сортове са селекция на Добруджанския земеделски институт и са доказани във времето си като изключително подходящи за отглеждане в климатичните условия на България, като успешно съчетават висок добив и качество.

  • Какви предложения имате в пролетни култури?

  • Пролетните култури се представят от мостри семена от полски фасул – това са Еликсир, Блян, Устрем и Скития. Характерно за последните три сорта е, че имат изправен храст и са подходящи за директно механизирано прибиране на полето.

  • Предлагате ли други протеинови култури, които фермерите търсят в последно време?

  • Предлагаме само един сорт леща – Елина. Разполагаме и с представител на граха – сорт Кристал. На изложението представяме технологията за производство на полски фасул, създаден от авторски колектив специалисти по селекцията, агротехниката и фитопатологията в Добруджанския земеделски институт.

  • Какви сортове зърнено-маслени култури предлагате за есенната сеитба тази година?

  • Слънчогледът е представен от сорт Фаворит и хибридите Диведа, Дея, Севар, Велека, Вокил, Велко, Габи, Яна, Сан Лука, Валин, Линдзи, Дивна, Вяра и Теди. Селекционерите и агрономите от Добруджанския земеделски институт са винаги на разположение на производителите за съвети, за да бъдат полезни при правилния избор на сортовете, за точната технология при извеждане на зърнопроизводството.

  • IMG 20180830 103953 1
  • Има ли интерес от страна фермерите, които Добруджанският институт не може да покрие? Примерно преди година се търсеше нахут.

  • Миналата година бяха засилили интереса си към нахута, но тази година интересът е доста по-слаб, а и ние нямаме селекционер в тази област.

  • Има ли подчертан интерес към дадена култура в момента?

  • Най-голям интерес има към фасула, който се прибира директно механизирано. Това е най-новия ни сорт Скития, който сега застъпва на пазара за сеитбата през 2018 г. Търсят се и сортовете на хлебните ни пшеници.

  • Как търсите мястото си на пазара, наред с лидери в семепроизводстното от световни компании, които оперират в България?

  • Как да го кажа – като Давид и Голиат сме.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 42

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта