Петък, 13 Април 2018 13:26

Зелено торене с коприва

Настойката от коприва е ефективо и не скъпо средство за торене.

Прилагането на зелено торене в градината не само увеличава добива на културите, но пести и пари. В крайна сметка за подготовката на повечето настойки се нуждаете само от коприва, вода и някои други натурални съставки (дрожди, плевели), които повишават ефективността на торенето.

В състава на копривата влизат такива елементи като калий (34%), калций (37%), магнезий (6%), витамини А, В, Е, К, органични киселини, танини, фитонциди и др.

С какво точно е полезна копривата за градинските култури?

Калият, калцият и магнезият са необходими на всички видове растения за пълноценното им развитие. При това, ако тези елементи идват от копривата, те се усвояват лесно от растенията. Витамин К, който се намира в листата на копривата, участва в такъв важен процес като фотосинтезата и дори повишава имунитета на растенията.

Останалите елементи подхранват градинските култури, ускоряват растежа и узряванетона зеленчуците. Освен това подхраненето скоприва влияе положително и върху развитието на декоративните растения и подобрява техния цъфтеж. Така че, зеленото торене с коприва е подходящо за почти всички култури. Не се препоръчва да се подхранват с коприва само бобови растения, лук и чесън, тъй като копривата потиска растежа им.

Като тор копривата най-често се използва във вид на настойка, по-точно ферментираща растителната маса. Към този тор често се добавят допълнителни съставки, които подобряват ефекта от торенето.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Японски учени от Института за физико-химични изследвания (CSRS) са открили пептида CLE25, който помага на растенията да задържат водата при суша.
Когато липсва вода на растението, този хормон се премества от корените в листата, където затваря устицата и предотвратява по-нататъшната загуба на влага.
Подобно на животните, растенията също имат фитохормони, но засега не се знае много за тях. Учените от RIKEN CSRS са си поставили за цел да разберат кои фитохормони реагират на стреса. "Досега никой не е определил регулатори на реакцията срещу физически стрес, например дехидратация", казва Фуминори Такахаси.
Използвайки масова спектрометрия и технология за скрининг, изследователите са успели да видят движението на молекулата CLE25 от корените до листата. Резултатите от експеримента потвърждават, че това е подвижен хормон и вероятно взаимодейства с други молекули в листата.
"На първо място, обяснява ученият, ние работим над модифицирани пептиди, които са по-ефективни за стресоустойчивостта, отколкото природните. На второ място, работим над това как да се смесват функционалните пептиди с торове за увеличаване устойчивостта на засушаване на културите на полето."
Според Такахаси тези изследвания ще допринесат за развитието на устойчиви на стрес култури.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Става дума за елементите, без които растенията няма да оцелеят, но са необходими в малки количества. Нуждите за тях възникват по различни причини. Ето защо микроелементите трябва да се подават в зависимост и вида на почвата.
Борът е необходим за растежа на растенията при всички видове почви. Липсата на този микроелемент води до прекъсване на притока хранителни вещества до точката на растеж и без него не може да се мисли за добра реколта.
Желязото е най-известният микроелемент. То е част от най-важния растителен пигмент – хлорофила. Железен дефицит се наблюдава най-често при карбонатните почви.
Манганът е нужен за растенията отглеждани на чернозем, където не е в достатъчно количество.
Медта, заедно с калият е особено подходяща за торфените блата.
От молибден и кобалт се нуждаят бобовите култури (грах, боб, боб, соя, детелина или лупина). Тези елементи помагат на растенията да абсорбират по-добре азота от въздуха.
Цинкът участва в много жизненоважни процеси и от него се нуждаят различни култури на различни почви.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Потребностите на различните култури от хранителните вещества варират в зависимост от тяхното развитие. Но има общи модели, които са полезни за запомняне.
Азот, фосфор, калий
Най-рано, когато семената едва покълват, кълновете най-много се нуждаят от фосфор, по-малко от азот и още по-малко от калий. В периода на максимален растеж азотът е на първо място, на второ място е необходим фосфор, а калият остава на трето място. По-близо до края на лятото, за развитието на растенията най-нужен е калият, след това фосфорът, а най-малко е необходим азотът.
Ето защо, когато растенията се засаждат или се сеят в редове, дупки и ями се добавят фосфорни торове. В този случай трябва да се използват сравнително разтворими варианти - двоен суперфосфат или амофос. За торене, когато растенията са пораснали и са укрепнали, използвайте азот или азотно-калиев тор. И преди сеитбата (през есента или началото на пролетта) е добре в почвата да се внесат всичките три основни елемента.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Ако сте решили да внасяте хранителни вещества само листно, рискувате да доведете растенията до глад.
При неправилен избор на концентрация на торове, може да изгорите растението, особено когато става дума за торене с минерали торове.

Те ще бъдат успешно адсорбирани от листата, но хранителните вещества няма да достигнат до всички части на растението. Това означава, че няма да бъде решен проблема с недостига на хранителни вещества в кореновата система.
Затова :
. Не разчитайте на листното внасяне на торове като надежден начин за доставяне на растенията необходимите хранителни вещества. Използвайте листното хранене като тест за дефицит.
. За предпочитане е растенията да се подхранват листно с микроелементи. Те се абсорбират от листата по-добре от макроелементите.
Листното подхранване на растенията правете сутрин и ако е възможно при облачно време. Това ще намали риска от пригори по листата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Сряда, 21 Февруари 2018 16:03

Съвети за торенето с фосфор

Съвети на американския учен, доцент Линда Стоун за торенето с фосфор:

  • Не използвайте фосфорни торове при засаждане. В повечето случаи е за предпочитане да се използва азотно торене.

  • Ако азотните торове не решават проблема с недостига на хранителни вещества и подозирате, че растението се нуждае от друг елемент, не бързайте да приложите почвено торене - опитайте първо с листно подхранване. Ако симптомите на глад по листата изчезнат - безопасно можете да внесете необходимата доза по традиционния начин. Пробното листно внасяне помага да се избегне дисбаланса на елементи в почвата.

  • Използвайте естествен мулч (кора от иглолистни дървета, паднали листа и др.). Такова "покритие" ще забави отделянето на фосфор и други важни макро- и микроелементи.

  • Важно: Бавнодействащите торове са много по-ефективни от бързодействащите торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Въвеждането на амониев нитрат води до "бум" на растежа при растенията - той възстановява баланса на елементите в почвата. Естествено, при недостиг на някой от важните елементи, растежът на растенията се забавя и когато бъде запълнен, продължава.
В същото време, допълнителното внасяне на фосфор, за разлика от азотните торове, не предизвиква растеж. Логиката на градинарите е проста: ако няма растеж - "върховете" не растат, затова "корените" трябва да растат.

Ако излишъкът от азот не е "фатален", наличието на фосфор в излишък води до хлороза на листата. Прекомерното количество на фосфор в почвата затруднява абсорбирането на мангана и желязото от корените. А липсата на манган и желязо водят до появата на петна по листата.
В допълнение, излишекът на фосфор може да разруши микоризата - симбиозата на гъбичките и растителните корени, благодарение на които последните по-добре абсорбират вода и хранителни вещества от почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Теорията, че съдържащите фосфор торове стимулират развитието на кореновата система, а азотсъдържащите ускоряват растежа, отдавна се възприема като аксиома, която не изисква доказателство. Според Линда Чокер-Скот, това широко разпространено твърдение се дължи на използването на фосфорни торове основно в промишленото селско стопанство преди сеитба на едногодишни култури.
Каква е реалността
Фосфорът наистина е един от основните неорганични макроелементи, жизненоважен за растенията. Факт е, че той бързо се измива от почвата. За да се "върнат" в почвата изчерпаните резерви, преди засаждането се внасят торове с фосфор.

При засаждането на трайни насаждения на малки частни парцели, недостигът на фосфор също е доста рядко явление. Най-често, там почвата е бедна на азот.

В градските ландшафтни паркове ситуацията е напълно различна. В този случай, дървета и храсти са принудени да се развиват в една стресова среда: замърсен въздух, недостатъчни поливки през лятото, нападение от вредители, удължаване на светлата част на денонощието, дължащо се на градското осветление. Добавете към това и внасянето на фосфор, и в резултат на това няма да получите ускорен растеж на растенията, а почервеняване на листата им.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Фуражна трева в Дания се произвежда лесно и евтино. Отглеждат я в цялата страна в големи количества, заедно с азотфиксиращи култури, такива като люцерна, което помага да се подобри качеството на почвите по пътя на предотвратяване загубата на хранителни вещества. До този момент фуражните треви основно са използвани за храна на едър рогат добитък.

В стремежа да се разработят устойчиви хранителни продукти, които могат да нахранят растящото население на света, изследователи от Националния институт по хранетелни продукти в Датския технически университет разработили метод за извличане на протеин от билки,  за да го използват като източник на храна.

Аминокиселинният състав на растителния протеин е аналогичен на аминокиселините в състава на други източници на белтък, такива като соя, яйца и серум. Освен това производството на тревния белтък оказва значително по-малко влияние на околната среда и климат.

Първата стъпка за извличане на протеина се състои в „усукване“ на тревата чрез винтова преса, която действа като гигантска сокоизстисквачка. Той разделя суровия материал във влакнеста суха и течна фракция, съдържаща протеин. При следващата обработка от течната фракции се отделя белтъкът, който след това се изсушава до прах.

Килограм от получения белтъчен прах примерно е 10 пъти по-скъп, отколкото ако суровината е била продадена като фураж. Освен това, сухата фракция все още може да бъде продадена като храна за едъррогат добитък, което повишава общата рентабилност и устойчивост на концепцията. 

 А как е на вкус растителният протеин?

До този момент Националният продоволствен институт е успял да пусне такива продукти, като протеинови батончики, съдържащи до 10% растителен белтък, за да не се мръщят хората от специфичния привкус.

Добри вкусови характеристики се постигат чрез отстраняване на тревистия привкус с добавка на силни ароматни съставки, като фъстъчено масло, мед или джинджифил и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
  1. Много силния студ убива растенията

На практика страдание на растенията причинява не толкова студа, колкото образуващите се в резултат на ниските температури ледени кристали в тъканите, които могат да павредят тъкъните на растението. Тук значение има също така и размръзяването. Ако растенията се охлаждат при условия, при които не се образува бързо лед ( няма резки замръзвания), а след това много бавно става затоплянето, то те биха могли да издържат големи студове. В продължение на много години учените са успели при лабораторни условия да замразят успешно ягодоплодни храсти до -235°С, а след това претърпелите такива замръзвания растения се възстановяват и развиват абсолютно нормално и благополучно цъфтят. Успеха се състои в това, че тези сортове дори не са били студоустойчиви.

  1. Студоустойчивоста - това са температури в градуси, които дадено растение е способно да издържи без загуби

Например в определена овощна градина веднъж през зимата при температури до -25°С ябълките растящи в тази градина не са пострадали от ниските температури - това значи, че този сорт е със студоустоичивост -25°С.

Студоустойчивостта – това не е просто възможността на растението да издържа на ниски температури. Понятието студоустойчивост в случая включва още други определения – растението понася още много неудобства поднесени му от зимата. Това са например резко спадане на температурите, рязко затопляне, разко преминаване от топло в студено и др.

  1. Цялото растение или издържа на ниски температури или не издържа – всички части на растението са еднакво студоустойчиви

При едно и също растение раличните части реагират различно на студа. При плодните дръвчета най-слабото звено са корените: в зависимост от културата и подложката те обикновенно издържат до -9°С, - 10°С. Плодните пъпки са по-нежни от листните, а дървесината често измръзва след кората.

  1. Студоустойчивоста зависи само от растението

Макар че способността на растенията да преодоляват зимните несгоди е заложена в гените на всяко дърво или храст, то много зависи и от състоянието на растението в момента. Какво е здравното състояние на растението - нападение от болести и неприятели, водена ли е борба с тях навреме и успешно, достатъчно и навреме ли са постъпвали хранителни вещества, влагозапасеност и др. Добре гледаните растения през годините естествено проявяват максимална студоустойчивост.

Ако растението е отслабено в резултат на нападение от болести, прекалено много плод, лощо хранене, или други усложнения, то студоустойчивостта на растенията значително се намалява.

  1. Студоустойчивостта на всяко дърво или храст всяка зима е една и съща

През есента всяко растение преминава така наречената закалка, по време на която студоустойчивостта на растението се увеличава. Когато дървото или храста преминава в дълбок покой, то неговата студоустойчивост продължава да расте. Пика се достига при пълен покой, обикновенно това е края на декември. След това студоустойчивостта започва да пада - постепенно и независимо от времето, а още по рязко се губи при всяко затопляне. Колкото затоплянето е по-силно и по-топло, толкова повече спада студоустойчивостта. Този процес е частично обратим и устойчивостта може да се усили отново, но само в случаите, когото затоплянето и захлаждането стават постепенно, а не рязко. Това е причината, поради която една и съща ябълка може да издържи на студ до -25°С в началото на декември, но след това може да измръзне при 25°С в началото на март. А в края на април например при разпукване на пъпките, листата могат да измръзнат при -6°С.

  1. Ниските части на ствола на дърветата най-често измръзват. След преминаване на зимата именно по тези участъци има мъртва кора

Причината обикновено за отмиране на кората не е студът, а резките колебания на температурата. През деня слънцето нагрява даден участък от кората, а там локално се губи устойчивоста към студа и започват функции, като през пролетта. Но през ноща температурите рязко спадат и частите от ствола могат да бъдат повредени. С тези особености са свързани непонятните за много хора препоръки за боядисване на стъблата на дърветата в бяло в края на зимата, а не напролет.

  1. От приключване на листопада до началото на разпукване на пъпките растенията спят

През това време не се променя нищо, но ако пренесеш клонки на топло, те ше се „събудят” и пъпките ще се разпукнат.

Веднага след листопада растенията преминават в състояние на дълбок покой. Той им е необходим и докато не завърши, никаква топлина не може да ги пробуди от съня. След това растенията преминават в принудителен покой. Това е начина по който те преживяват продължаващия студ. При този стадий пъпките могат да започнат да се разпукват в даден момент, само да има затопляне. Външното състояние на дълбок и принудителен покои е съвършенно еднакво. Растенията в стъдий покой само изглеждат „неживи”, но всъщност те незабележимо продължават да се развиват (в пъпките например продължават да се развиват бъдещите цветове и т.н.).

  1. По време на пролетните студове измръзват бутоните. Завързите са устойчиви

Студоустойчивостта на дръвчетата започва да пада по средата на зимата и продължава да се губи до пролетта. Затова завързите са с по-ниска студоустойчивост от цветовете, а цветовете се повреждат повече от късните студове, отколкото бутоните. По същата причина разтворените листа са по-чувствителни към студа от неразтворените листни пъпки.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 17

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта