България е една от страните, в която вече има разработен и одобрен Национален план за действие за енергия от горска биомаса, 2018 – 2027 г. Документът беше представен на тематичен форум в Париж в изпълнение на проект „Регионални политики за устойчива биоенергия - BIO4ECO“ по програма ИНТЕРРЕГ Европа на Европейския съюз. Домакин на срещата бе Френската национална федерация на общините, собственици на гори, партньор по проекта.

В дискусиите участваха представители на осемте европейски държави, партньори по проекта, които дискутираха начините и механизмите за подобряване на политиките за биоенергия на европейско равнище. Експертите бяха единодушни, че е необходимо да се създадат и въведат в действие стимули за ползването на екологични горива.

„Увеличаването на дела на производство на енергия от възобновяеми енергийни източници е стратегическа цел в световен мащаб. В контекста на мерките, които страната ни предприема за повишаването на качеството на атмосферния въздух е необходима целенасочена политика за осъществяване на дейностите, заложени в Национален план за действие за енергия от горска биомаса“, каза Даниела Ангелова, директор на Дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“ в Изпълнителна агенция по горите и ръководител по проекта.

„С постепенната смяна на конвенционалните, изкопаеми горива с възобновяеми такива, подмяна на нискоефективните, остарели горивни инсталации за директно изгаряне на дървесината с високоефективни отоплителни системи и преминаване от еднофамилни към многофамилни инсталации на горскодървесна биомаса ще се постигне, от една страна намаляване на количеството на употребяваната дървесина, а от друга страна намаляване на емисиите на парникови газове и фини прахови частици в атмосферата“, допълни г-жа Ангелова.

Като част от програмата, участниците посетиха горски масиви за добив и търговия на дървесина, както и инсталации за производство на енергия от горска биомаса.

Публикувана в Новини на часа

България се нарежда на 46-то място от 162 държави и територии, включени в „Икономическа свобода по света: годишен доклад 2018”, изготвен от канадския институт „Фрейзър” и разпространен за България от Института за пазарна икономика. Докладът представя картината през 2016 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни. 

Хонконг и Сингапур отново са на челните две позиции, а Топ 10 се допълва от Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, САЩ, Грузия, Мавриций, Великобритания, Австралия и Канада.

Изследването измерва икономическата свобода (свободния избор, конкурентните пазари, защитата на собствеността, върховенството на правото и т.н.), анализирайки политиките и институциите в 162 държави. Представянето на държавите се изразява в резултат от 0 до 10 т., като 10 т. съответства на максимална икономическа свобода.

Докладът емпирично доказва, че по-високата икономическа свобода води до:

  • По-високи доходи на човек от населението;

  • По-голям дял на доходите на най-бедните 10% от населението;

  • По-малък дял на хората в бедност;

  • По-дълга продължителност на живота;

  • По-добра защита на гражданските свободи;

  • По-бърз икономически растеж.

Къде е България

Резултатът на България в тазгодишното изследване е 7,41 т. от максималните 10 точки (при 7,40 т. в миналогодишното), което нарежда страната отново на 46-то място. Ботсвана и Перу са непосредствено преди България с по-висок резултат, а Уганда и Монголия – след.

Тоест за една година икономическата свобода в България е нараснала с едва 0,01 т., което трудно може да се интерпретира като чувствителен напредък.

Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя:

  • Размер на правителството (7,02 т.) – тук България получава максимални точки за плоския данък, но общият резултат е намален заради размера на правителствените разходи и на държавните трансфери и субсидии.

  • Съдебна система и право на собственост (4,83 т.) - България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели, като по-лошото е, че тя отново се влошава. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и за доверието в полицията. От всичките 42 индикатора в индекса най-ниските оценки за поредна година са именно за независимостта и безпристрастността на съда – с по 3,33 т. от максималните 10 т. в тазгодишното издание.  

  • Достъп до сигурни и стабилни пари (9,44 т.) – в тази категория България от години получава най-високата си оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията остава сравнително ниска (към 2016 г.). Страната отново получава максималния брой точки за възможността за свободно поддържане на банкови сметки в чуждестранна валута.

  • Свобода на международната търговия (8,12 т.) – резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните пречки.

  • Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,61 т.) – резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. Оценките отразяват сериозните регулации при наемането и освобождаването на работници, тежката и скъпа бюрокрация, множеството административни изисквания към бизнеса, както и високото ниво на корупция.

Развитие на България

Резултатите на България от включването ѝ в индекса до момента отразяват развитието и проблемите на страната.

През 1990 г. резултатът на България е по-нисък основно заради големия размер на правителството, тежкото регулиране на икономиката и пречките пред международната търговия. Стойностите на тези компоненти се подобряват значително през годините на прехода, благодарение най-вече на членството на страната в ЕС, отварянето на пазарите и установяването на пазарна икономика. Същевременно, обаче, докато през 1990 г. по компонента „Съдебна система и право на собственост” България получава най-високия си резултат от 7,25 т., стойността му рязко започва на намалява и през 2005 г. вече е под 5 точки, превръщайки се в най-проблемната област за страната. Над десет години по-късно, през 2016 г., няма никакъв напредък в съдебната реформа и ефективната защита на правото на собственост (което се вижда ясно и от Международния индекс „Право на собственост”, чието последно издание ИПИ представи през август).

Публикувана в Новини на часа

Правителството прие позицията на България за неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, което ще се проведе в периода 23-25 септември във Виена, Австрия.

Предвидената за обсъждане тема е „Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. - определяне на бъдещето на жизненоважните селски райони и качественото производство на храни в Европейския съюз“. От министрите на земеделието на ЕС се очаква да изразят становище за необходимостта от приоритизиране на инструментите на ОСП за запазване на селскостопанското производство в целия съюз. Ще се дискутират и възможностите на ОСП за подкрепа на усилията на фермерите за производство на висококачествена храна по устойчив и конкурентен начин.

Публикувана в Новини на часа

Русия временно спря вноса на свинско месо от България, предава РИА Новости.
Следва да се отбележи, че решението за налагане на временна забрана е свързана с идентифицирането на вируса на африканската чума по свинете (АЧС) в България.
"От днес, 6 септември Росселхознадзор налага временни ограничения на доставките за Русия от всички райони на територията на Република България на живи прасета, свинско трупно месо, свинско и продукти, съдържащи свинско месо, свински ембриони и сперма от нерези", пише в изявлението. Посочено е, че изключение представляват продуктите, които са били обработени по технология, която гарантира унищожаването на вируса на АЧС: готови продукти от свинско месо; готови продукти, съдържащи свинско или животински суровини от свинско месо; суровини от животински произход от свинско месо, предназначени за производство на фуражи за непродуктивни животни и за животни с ценна кожа. Агенцията добавя, че АСЧ е проникнала в България, въпреки че през август 2018 г. страната е започнала да изгражда 130-километрова ограда по границата с Румъния, за да предотврати свободното движение на диви свине. В момента българските ветеринарни служби провеждат епизоотично проучване, за да установят източника на инфекцията, допълва агенция Фокус.

Публикувана в Животновъдство

Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство между министерствата на туризма на България и на Република Индия за сътрудничество в областта на туризма като основа за водене на преговори между двете държави.

Сред договорените области за сътрудничество са: информационни и комуникационни технологии; физика, включително лазерна наука и технологии, ядрена физика, астрономия; възобновяема енергия; науки за земята и климата; опазване на околната среда, включително управление на отпадъците; биотехнологии, земеделие и др.

България и Индия ще стимулират обмена на информация и опит в планирането на маркетинговите си стратегии в туризма. Поставя се фокус и върху възможностите за привличане на туристи от трети страни, включително от далечни пазари. Двете държави ще си партнират в подготовката и провеждането на международни изложения, панаири и други прояви, по време на които ще промотират общи туристически продукти и ще си сътрудничат за откриване на национални туристически информационни центрове.

Споразумението предвижда двете страни да си съдействат също за развитието на туристическата си инфраструктура. Те ще обменят информация за планирането и реализирането на проекти в туризма и за наличието на потенциални инвеститори в сектора, като ще си предоставят взаимно експертни разработки, анализи и други документи и информационни материали.

Правителството одобри също така програма за сътрудничество в областта на науката и технологиите между Министерството на образованието и науката на България и Министерството на науката и технологиите на Република Индия за периода 2018-2021 г. Целта е да се улеснят механизмите за осъществяване на научно-техническо сътрудничество и провеждането на двустранни конкурси за съвместни проекти между български и индийски научни организации. Въз основа на програмата се предвижда до края на 2018 г. Фонд „Научни изследвания“ да обяви конкурс за двустранни научноизследователски проекти между България и Индия.

Публикувана в Новини на часа

След като през месец юли Еврогрупата даде зелена светлина на България да започне своя път към еврозоната, тази седмица правителството започна да си пише домашното, пише в статия на Института за пазарна икономика /ИПИ/. На заседанието на Министерски съвет в сряда бе приет детайлен План за действие за присъединяване към Валутния механизъм II и към банковия съюз. Паралелно с това на страницата на Министерството на финансите бяха качени и промени в Закона за БНБ, които също са в тази посока, макар и да нямат пряко отношение към банковия съюз и еврозоната.

Първото, което прави впечатление, е че планът за действие всъщност детайлизира всяка от седемте точки в изпратеното официално писмо с ангажименти на българското правителството, изпратено преди споменатото заседание на Еврогрупата през юли и оповестено веднага след него. Срещу всяка точка стоят подточки с конкретни задачи, очаквани резултати, срокове и отговорни ведомства – така, както би следвало да изглежда един добър план за действие.

Другото, което се набива на очи, е че най-много конкретни задачи са разписани за небанковия надзор – около 1/3 от плана за действие са всъщност мерки за подобряване на надзора над небанковия финансов сектор, въпреки че този план за действие трябва да подготви страната за Европейския банков съюз и ERM II (а не, примерно, за някакъв имагинерен небанков съюз). Причината за това очевидно са притеснения на страни от еврозоната по отношение именно на този сегмент от финансовия сектор, включително практиките в него и надзора над него.

Ето и по-важните моменти в плана:

1/  що се отнася до подготовката за банковия съюз, то там мерките са в две посоки:

  • Законодателни

Ще се правят промени в няколко закона (Закона за БНБ, Закона за кредитните институции, Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници) и подзаконовата уредба, включително и за въвеждане на инструменти за т.нар. макропруденциален надзор. Промените са свързани и с даването на съответните правомощия на ЕЦБ след присъединяване към банковия съюз, както и с бъдещото участие на България и българските банки в единия фонд за преструктуриране. Този фонд е част от втория стълб на банковия съюз, който касае именно преструктурирането на проблемни банки.

  • нова оценка на активите и стрес тестове на банките

Допреди публикуването на плана за действие нямаше яснота дали такива ще се правят отново, след като неотдавна българската банкова система бе подложена на такива (пролетта на 2016 г.). Сега разбираме, че ще се наложи отново да се направят – според плана целият процес трябва да се случи във времевия отрязък между септември-октомври тази година и юни-юли следващата.

2/ небанковия надзор

Тук мерките са много и най-вече в посока промени в подзаконовата уредба за надзора над сектора. Някои от мерките адресират притесненията за оценката на активите на пенсионните фондове и застрахователните компании, като тук се включват изисквания за професионален опит на оценителите и нови методики за оценка на определени видове активи (включително и недвижими имоти). Други са насочени към одиторите и ежегодния одит на тези предприятия, а трети – към въвеждане на риск-базиран надзор на пенсионните дружества и застрахователите.

Интересното е, че друго основно притеснение що се отнася до активите на небанковите финансови институции, а именно – експозициите към свързани лица, не е адресирано в плана за действие. Вероятно има причини за това, но самият факт, че на другите важни препоръки от докладите на ЕК (а и не само на ЕК) е отговорено с конкретни действия, още повече набива на очи този пропуск.

3/ рамката по несъстоятелността и управлението на държавните предприятия

Тук подходът на българската администрация е бил сходен, като и за двете теми е предвиден проект по Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) на ЕС. По първата тема вече има одобрен проект и се работи по него, а по втората – подаден проект. Разликата е в това, че по първата тема, несъстоятелността, дейностите ще се извършат от работна група на самата администрация, а по втората – от ОИСР, като вече има изготвена концепция на ОИСР за целта.

Доколко тези проекти ще успеят да доведат до реални промени, обаче, особено по отношението управлението на държавните предприятия, не е ясно. Резултатът от втория проект е заложен като предложени и приети законови промени. Доколко обаче със законови промени може да се адресират големите проблеми при управлението на държавните компании – източване, безхаберно управление, корупция и шуробаджанащина, политически назначения на некадърни управители, опорочени обществени поръчки и прочие разпространени практики – е спорно.

4/ прането на пари

В тази посока са предвидени, отново, законодателни промени. Едните са в посока изчистване на проблеми при транспонирането на европейска директива от 2015 г., „идентифицирани от ЕК”, а другите – в посока транспониране на друга, нова директива. Включването на тези мерки в плана за действие обаче изглежда като „пълнеж”, предвид това, че България така или иначе има задължение да транспонира новата директива. Отстраняването на проблемите при транспонирането на старата директива също би трябвало да не е въпрос на добра воля на българското правителство.

Другото, което очевидно липсва от плана за действие, е мерки в сферата на правосъдието и борбата с корупцията. За да бъдем коректни, тази тема не присъстваше и в изпратеното на българските власти писмо до Еврогрупата. Въпреки това, в официалното съобщение на Еврогрупата след срещата от юли месец тази година изрично се споменава Механизмът за сътрудничество и проверка в сферата на правосъдието. Конкретно, съобщението на Еврогрупата завършваше със следното: ”Ние призоваваме българските власти да изпълнят напълно реформите, наблюдавани от Комисията по Механизма за сътрудничество и проверка в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията и организирана престъпност в България, в светлината на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система”.

Към момента отговорът на българската администрация по този въпрос е по-скоро да си затвори очите и да се надява, че ще ѝ се размине. Предвид настояването на част от министрите в Еврогрупата за включването на този текст в прес-съобщението, обаче, тази стратегия може и да не проработи.

Като цяло, мерките от плана, ако бъдат изпълнени, със сигурност ще доведат до положителни промени, като конкретиката и обемът на дейностите при небанковия надзор са най-убедителни и създават най-сериозните очаквания. Предвид гореспоменатите пропуски, а вероятно и други, които могат да бъдат съзрени от сегашните членове на еврозоната, нищо чудно този списък да се разшири в следващите месеци. Най-важното на този етап, обаче, е българското правителство да покаже, че е решено да прави фундаментални реформи, за да достигне високата цел за членство в еврозоната. Този план със сигурност е първата стъпка в тази посока, но вероятно няма да е последната.

Публикувана в Бизнес

Малко след като разрешиха отново търговията с птици, със заповед бяха отменени и много от забраните наложени с цел ограничаване разпространението на заболяването Инфлуенца (грип) по птиците. Всички издадени до момента заповеди за обявяване на огнища на болестта са отменение. С това става ясно, че заразата вече е ликвидирана и в страната няма болни птици.

Неотменени остават изискванията за спазване на биосигурност във фермите за кокошеви и водоплаващи птици.

Транспортирането на птици от и към обекти в страната все още трябва да се извършва с лицензирани, предварително почистени и дезинфекцирани превозни средства. След разтоварване на животните лицензирана фирма задължително трябва да почисти използваните транспортни средства.

С оглед спазването на мерките за самоконтрол в птицевъдните обекти на всеки 21 дни в рамките на 3 месеца трябва да се извършва серологично изследване за инфлуенца по птиците. В периода между 50-ти и 60-ти ден след получаване на отрицателни резултати от всички изследвания е необходимо отново да се извърши серологично изследване.

При отчетени положителни резултати от изследванията се преминава към изпълнението на останалите мерки за самоконтрол на болестта.

Публикувана в Животновъдство

За поредна година Институтът за пазарна икономика представя в България международния индекс „Право на собственост”, разработван от Алианс „Право на собственост”. Индексът оценява защитата на физическата и интелектуалната собственост по света, а в изданието за 2018 г. са включени 125 държави, отговарящи за 93% от населението по света и 98% от световния БВП.

Резултатите са формирани въз основа на представянето на държавите в три различни области: 1) правна и политическа среда; 2) право на физическа собственост и 3) право на интелектуална собственост.

Средният резултат в света леко се повишава до 5,7 т. от максималните 10 точки. На първо място в класацията е Финландия (с 8,7 т.), следвана от Нова Зеландия, Швейцария, Норвегия и Сингапур.

Право на собственост и благосъстояние

Докладът измерва и как защитата на правото на собственост влияе върху благосъстоянието. При съпоставката на резултатите от индекса и икономическото представяне на различните държави се забелязват сериозни разлики. Държавите са подредени в пет групи (квинтили) според резултата си в индекса. Първенците в класацията (първите 20% от включените държави) се радват на над 20 пъти по-висок доход на човек от населението в сравнение със страните на дъното (последните 20% от включените държави).

В допълнение анализът показва, че по-добрата защита на правото на собственост води до повече предприемачество, по-ниско неравенство, по-висока икономическа свобода, по-голямо гражданско участие и по-голяма сигурност.

Къде е България

В тазгодишното издание на индекса България отбелязва слаб ръст, но все още е далеч от първенците.

България получава резултат от 5,4 т. (от 10) и се нарежда на 63-то място (от 125). Спрямо миналата година резултатът на страната нараства с 0,6 т., а в класацията изпреварва над 20 други държави. Основната причина за увеличението всъщност е тазгодишното включване на индикатора „регистрация на собственост” (в категорията, измерваща защитата на правото на физическа собственост), при който България получава най-високия си резултат.

Въпреки слабото покачване в резултата, страната запазва изключително незадоволителното си ниво на защитата на правото на собственост. България е изпреварена дори от държави като Гана, Тринидад и Тобаго, Оман.

Общото представяне на България в тазгодишния индекс е обусловено от оценката на страната в трите включени категории:

1) Правна и политическа среда (4,6 т.) - най-ниски продължават да са резултатите именно в областта на правната и политическа среда, доказвайки за пореден път, че в България липсват независимост на съдебната власт, върховенство на закона, политическа стабилност и контрол над корупцията. Нещо повече, точно в тази категория резултатът на страната се увеличава най-малко (с 0,2 т.).

2) Право на физическа собственост (6,1 т.) - в областта на правото на физическа собственост нараства индикаторът за достъп до заеми, който следва възстановяването на кредитната активност и по никакъв начин не показва някакви усилия на управляващите. Тук са и нововключените данни за регистрацията на собственост, при който България получава най-високия си резултат (9,3 т.).

3) Право на интелектуална собственост (5,5 т.) - категорията за защита на правото на интелектуална собственост отново показва, че слабата защита на интелектуалната собственост и широкоразпространеното пиратство продължават да са сред големите проблеми в страната. В тази категория е и индикаторът с най-висок ръст (цяла единица), а именно патентната защита, което вероятно отразява промените в Закона за патентите и Закона за марките през 2017 година.

Индексът „Право на собственост” още веднъж показва изключително притеснителните проблеми в правната среда в България, както и липсата на значително подобрение. Това води до по-малки доходи, повече корупция, по-високо неравенство, по-ниска предприемаческа активност и по-слаба защита на индивидуалната и икономическата свобода.

Публикувана в Новини на часа

Нов индекс на шведския мозъчен тръст Timbro разкрива истинския размер на споделeната икономика в световен мащаб. Исландия оглавява списъка, а България е на 63-то място.Timbro е основан през 1978 г. и е най-големият мозъчен тръст, застъпващ се за свободния пазар в скандинавските страни. Институтът за пазарна икономика е партньор на Timbroза представянето на индекса в България.

"Индексът Споделена икономика на Timbro е първият световен индекс на споделената икономика. Той е съставен чрез използването на данни за обема на трафика и извличане на информация от самите сайтове на различните услуги, и дава нова представа за движещите фактори, стоящи зад peer-to-peerикономиката (икономика, основана на директни транзакции между купувач и продавач)",казва главният изследовател Александър Функе, доктор на науките в Университета на Пенсилвания.

Предишни доклади за размера на споделeната икономика се базират на анкети или полеви проучвания. За индекса Споделена икономика на Timbro изследователите са събрали месечни данни за трафика към 286 услуги в 213 страни. Проведено е и пълно преброяване на активните доставчици за 21 от 286-те услуги, сред които и Airbnb, използвайки програми за автоматизирано извличане на информация от интернет (т.нар. scraping).

Исландия, островите Търкс и Кайкос, Черна гора, Малта и Нова Зеландия оглавяват списъка с най-високи индекси. България е на 63-то място.

"Като цяло страните с развита интернет инфраструктура и значителен туристически сектор имат големи споделени икономики. Нека вземем за пример Исландия. Когато исландската икономика започна да се възстановява от финансовата криза, страната отбеляза значителен ръст на туризма. Споделената икономика нарасна бързо, за да отговори на търсенето, по начин, по който трудно бихме могли да си представим, че традиционна туристическа индустрия би могла да стори", казва Александър Функе.

Най-голямата компания в набора от данни е Airbnb, като почти 1,5 милиона доставчици са активни средно в дадена седмица. От 286-те компании, анализирани в проучването, една трета предлагат жилищно настаняване, а половината попадат в широката категория на бизнес услугите.

"Проучването показва, че същите индикатори за икономическа свобода, които благоприятстват развитието на традиционната икономика, имат значение и за размера на споделената икономика. Това противоречи на хипотезата, че споделената икономика служи главно за избягване на данъчното облагане и регулациите", казва Карин Сванборг-Сьовал, изпълнителен директор на Timbro. Ако тази хипотеза беше вярна, можеше да се очаква по-голяма споделена икономика в районите, където има по-големи регулации.

В доклада също така се установява, че няма връзка между размера на споделената икономика и различни индикатори за доверие в обществото. Причината за това може да се дължи на факта, че споделените услуги често помагат за изграждането на доверие между търгуващите страни. Това наблюдение опровергава схващането, че споделената икономика,за разлика от традиционната икономиката като цяло, разчита на вече установени междуличностни отношения и доверие.

ТОП 10 СТРАНИ

1. Исландия

2. Островите Търкс и Кайкос

3. Малта

4. Черна гора

5. Нова Зеландия

6. Хърватия

7. Фарьорските острови

8. Дания

9. Аруба

10. Ирландия

Пълният доклад на английски език може да намерен тук. Резюме на доклада на български език, направено от ИПИ, може да се прочете тук. Представянето на доклада на живо във Фейсбук може да се гледа тук.

Публикувана в Бизнес

Споразуменията за свободна търговия на ЕС със САЩ (TTIP) и Канада (CETA) станаха обект на голямо публично обсъждане, сблъсъци, крайни тези и разпространение на митове. На фона на търговската политика на администрацията на Доналд Тръмп изглежда че TTIP няма скоро да види бял свят, а въпреки цялата опозицията CETA вече действа, коментира Адриан Николов отИнститута за пазарна икономика (ИПИ). Според автора  изненадващо е, че в сравнение със значителния политически и медиен интерес към другите две споразумения, подписаното тази седмица Споразумение за свободна търговия между ЕС и Япония (по-известно като JEFTA) по-скоро мина между капките, въпреки че последиците от него могат да бъдат не по-малко значими.

JEFTA – що e е то?

По своя обхват и характер, JEFTA e по-скромно от гореспоменатите две споразумения (или три, ако добавим и транстихоокеанското към тях), като обхваща търговски обмен на стойност около 130 милиарда евро, като дискусиите отделиха особено внимание на продукцията на европейското земеделие и хранително вкусова промишленост, както и японското автомобилостроене. На първия етап споразумението премахва 99% от митата за внос на японски стоки в ЕС и 94% от тези за европейски стоки в Япония, най-вече заради мерки за ограничаване на последиците от либерализацията в някои отрасли на японското земеделие (отглеждането на ориз, например).

Очакваните последствия от споразумението са аналогични с тези на всички договори, които целят премахването на мита – по-ниски цени за крайните потребители от двете страни на границите, по-малко ограничения пред производителите и износителите, по-лесен достъп до пазари, ускорени процедури по признаване на лицензи, разрешителни и стандарти за качество. Според повечето оценки, при сегашните търговски обеми европейските износители ще си спестят около 1 милиард евро мита, а очакваният ръст на износа на целия блок е около 20 милиарда евро. Откъм икономически растеж оценка на ефекта върху целия ЕС липсва, но според института IfoГермания ще спечели около 0,7% от БВП, Япония – 1,6%. По-трудни за оценка са подобряването на възможностите за инвестиции, раздвижването на бизнес климата и повишения обмен на ноу-хау и технологии; няма съмнения обаче, че ще последват.

Какво означава JEFTA за България

Също като при СЕТА, новото споразумение надали ще успее да промени значително облика на българската търговия, най-вече поради скромния обем на обмена между България и Япония. Според данните на ITC(основани на ООН), към 2017 г. вносът на Япония у нас е бил на стойност почти 119 милиона долара, износът – 45 милиона долара. В динамика, тези стойности и отношението между тях остават относително постоянни в целия период от финансовата криза насам; голям спад се наблюдава при вноса от Япония от преди кризата, като той се е свил в пъти. Графика 1 по-долу описва динамиката на вноса и износа от и към Япония през последното десетилетие. Най-общо, през последните години се наблюдава известен ръст на търговията между двете страни, въпреки че тя е далеч от предкризисните си равнища; по тази причина, JEFTAнай-вероятно ще засили вече оформилата се тенденция.

 

Източник: ITC

Структурата на вноса и износа между двете държави също е доста различна. Докато повече от една трета (38 милиона долара) от вноса от Япония са превозни средства, следвани от електрическите машини и части (28 милиона долара) и машините и механичните устройства[1] (12 милиона долара), то България изнася за страната предимно електрически машини и части (16 милиона долара), както и масла, парфюми и козметика (5 милиона долара) и некласифицирани животински продукти (4 милиона долара). Доколкото ограниченията в JEFTA санасочени най-вече къмземеделската продукция, няма причина да се очакват значителни изменения в структурата на търговския поток; най-вероятен е ръст на дяла на водещия японски износ, а именно на превозните средства които са във фокуса на споразумението.

Преките японски инвестиции в българската икономика също не са особено значителни – в периода 2014-2017 инвестициите с натрупване според статистиката на БНБ се колебаят между 55 и 75 милиона евро. Размерът на българските инвестиции в Япония е десетки пъти по-малък – 3.2 милиона евро към края на 2017 г., въпреки че през 2015 г. спадат до под милион евро. В този смисъл, България надали е ключов или приоритетен пазар за японските инвестиции, и няма видими причини поради които това да се промени в близко бъдеще. Въпреки това, либерализирането на търговията може само да спомогне за ръст на инвестициите в бъдеще.

Навременното споразумение

JEFTAидва в особено интересен момент за световната търговска политика – момент на противопоставяне и серия от въвеждане на насрещни мита от двете страни на Тихия океан между САЩ и Китай и същевременно обтягане на отношенията между Вашингтон и редица традиционни съюзници заради политиките на протекционизъм на администрацията на Тръмп. На фона на „затварянето” на САЩ и провала на редица търговски споразумения, в които те трябваше да участват, останалите експортни сили изглежда целят бързото сближаване на отношенията помежду си; това е най-вероятно причината поради която споразумението между ЕС и Япония, в процес на обсъждане от години, беше финализирано тъкмо сега, в началото на нова търговска война. JEFTA, както и СЕТА представляват рядък шанс за ЕС да се позиционира като глобален защитник на световната търговия, особено ако вземе решение да не участва в доминото от мита, което започна да пада през последните месеци и преосмисли собствената си, на места доста рестриктивна митническа политика. Можем само да се надяваме, че Брюксел (а и националните правителства) ще се възползва от този шанс.




Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 16

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта