Малко след като разрешиха отново търговията с птици, със заповед бяха отменени и много от забраните наложени с цел ограничаване разпространението на заболяването Инфлуенца (грип) по птиците. Всички издадени до момента заповеди за обявяване на огнища на болестта са отменение. С това става ясно, че заразата вече е ликвидирана и в страната няма болни птици.

Неотменени остават изискванията за спазване на биосигурност във фермите за кокошеви и водоплаващи птици.

Транспортирането на птици от и към обекти в страната все още трябва да се извършва с лицензирани, предварително почистени и дезинфекцирани превозни средства. След разтоварване на животните лицензирана фирма задължително трябва да почисти използваните транспортни средства.

С оглед спазването на мерките за самоконтрол в птицевъдните обекти на всеки 21 дни в рамките на 3 месеца трябва да се извършва серологично изследване за инфлуенца по птиците. В периода между 50-ти и 60-ти ден след получаване на отрицателни резултати от всички изследвания е необходимо отново да се извърши серологично изследване.

При отчетени положителни резултати от изследванията се преминава към изпълнението на останалите мерки за самоконтрол на болестта.

Публикувана в Животновъдство

За поредна година Институтът за пазарна икономика представя в България международния индекс „Право на собственост”, разработван от Алианс „Право на собственост”. Индексът оценява защитата на физическата и интелектуалната собственост по света, а в изданието за 2018 г. са включени 125 държави, отговарящи за 93% от населението по света и 98% от световния БВП.

Резултатите са формирани въз основа на представянето на държавите в три различни области: 1) правна и политическа среда; 2) право на физическа собственост и 3) право на интелектуална собственост.

Средният резултат в света леко се повишава до 5,7 т. от максималните 10 точки. На първо място в класацията е Финландия (с 8,7 т.), следвана от Нова Зеландия, Швейцария, Норвегия и Сингапур.

Право на собственост и благосъстояние

Докладът измерва и как защитата на правото на собственост влияе върху благосъстоянието. При съпоставката на резултатите от индекса и икономическото представяне на различните държави се забелязват сериозни разлики. Държавите са подредени в пет групи (квинтили) според резултата си в индекса. Първенците в класацията (първите 20% от включените държави) се радват на над 20 пъти по-висок доход на човек от населението в сравнение със страните на дъното (последните 20% от включените държави).

В допълнение анализът показва, че по-добрата защита на правото на собственост води до повече предприемачество, по-ниско неравенство, по-висока икономическа свобода, по-голямо гражданско участие и по-голяма сигурност.

Къде е България

В тазгодишното издание на индекса България отбелязва слаб ръст, но все още е далеч от първенците.

България получава резултат от 5,4 т. (от 10) и се нарежда на 63-то място (от 125). Спрямо миналата година резултатът на страната нараства с 0,6 т., а в класацията изпреварва над 20 други държави. Основната причина за увеличението всъщност е тазгодишното включване на индикатора „регистрация на собственост” (в категорията, измерваща защитата на правото на физическа собственост), при който България получава най-високия си резултат.

Въпреки слабото покачване в резултата, страната запазва изключително незадоволителното си ниво на защитата на правото на собственост. България е изпреварена дори от държави като Гана, Тринидад и Тобаго, Оман.

Общото представяне на България в тазгодишния индекс е обусловено от оценката на страната в трите включени категории:

1) Правна и политическа среда (4,6 т.) - най-ниски продължават да са резултатите именно в областта на правната и политическа среда, доказвайки за пореден път, че в България липсват независимост на съдебната власт, върховенство на закона, политическа стабилност и контрол над корупцията. Нещо повече, точно в тази категория резултатът на страната се увеличава най-малко (с 0,2 т.).

2) Право на физическа собственост (6,1 т.) - в областта на правото на физическа собственост нараства индикаторът за достъп до заеми, който следва възстановяването на кредитната активност и по никакъв начин не показва някакви усилия на управляващите. Тук са и нововключените данни за регистрацията на собственост, при който България получава най-високия си резултат (9,3 т.).

3) Право на интелектуална собственост (5,5 т.) - категорията за защита на правото на интелектуална собственост отново показва, че слабата защита на интелектуалната собственост и широкоразпространеното пиратство продължават да са сред големите проблеми в страната. В тази категория е и индикаторът с най-висок ръст (цяла единица), а именно патентната защита, което вероятно отразява промените в Закона за патентите и Закона за марките през 2017 година.

Индексът „Право на собственост” още веднъж показва изключително притеснителните проблеми в правната среда в България, както и липсата на значително подобрение. Това води до по-малки доходи, повече корупция, по-високо неравенство, по-ниска предприемаческа активност и по-слаба защита на индивидуалната и икономическата свобода.

Публикувана в Новини на часа

Нов индекс на шведския мозъчен тръст Timbro разкрива истинския размер на споделeната икономика в световен мащаб. Исландия оглавява списъка, а България е на 63-то място.Timbro е основан през 1978 г. и е най-големият мозъчен тръст, застъпващ се за свободния пазар в скандинавските страни. Институтът за пазарна икономика е партньор на Timbroза представянето на индекса в България.

"Индексът Споделена икономика на Timbro е първият световен индекс на споделената икономика. Той е съставен чрез използването на данни за обема на трафика и извличане на информация от самите сайтове на различните услуги, и дава нова представа за движещите фактори, стоящи зад peer-to-peerикономиката (икономика, основана на директни транзакции между купувач и продавач)",казва главният изследовател Александър Функе, доктор на науките в Университета на Пенсилвания.

Предишни доклади за размера на споделeната икономика се базират на анкети или полеви проучвания. За индекса Споделена икономика на Timbro изследователите са събрали месечни данни за трафика към 286 услуги в 213 страни. Проведено е и пълно преброяване на активните доставчици за 21 от 286-те услуги, сред които и Airbnb, използвайки програми за автоматизирано извличане на информация от интернет (т.нар. scraping).

Исландия, островите Търкс и Кайкос, Черна гора, Малта и Нова Зеландия оглавяват списъка с най-високи индекси. България е на 63-то място.

"Като цяло страните с развита интернет инфраструктура и значителен туристически сектор имат големи споделени икономики. Нека вземем за пример Исландия. Когато исландската икономика започна да се възстановява от финансовата криза, страната отбеляза значителен ръст на туризма. Споделената икономика нарасна бързо, за да отговори на търсенето, по начин, по който трудно бихме могли да си представим, че традиционна туристическа индустрия би могла да стори", казва Александър Функе.

Най-голямата компания в набора от данни е Airbnb, като почти 1,5 милиона доставчици са активни средно в дадена седмица. От 286-те компании, анализирани в проучването, една трета предлагат жилищно настаняване, а половината попадат в широката категория на бизнес услугите.

"Проучването показва, че същите индикатори за икономическа свобода, които благоприятстват развитието на традиционната икономика, имат значение и за размера на споделената икономика. Това противоречи на хипотезата, че споделената икономика служи главно за избягване на данъчното облагане и регулациите", казва Карин Сванборг-Сьовал, изпълнителен директор на Timbro. Ако тази хипотеза беше вярна, можеше да се очаква по-голяма споделена икономика в районите, където има по-големи регулации.

В доклада също така се установява, че няма връзка между размера на споделената икономика и различни индикатори за доверие в обществото. Причината за това може да се дължи на факта, че споделените услуги често помагат за изграждането на доверие между търгуващите страни. Това наблюдение опровергава схващането, че споделената икономика,за разлика от традиционната икономиката като цяло, разчита на вече установени междуличностни отношения и доверие.

ТОП 10 СТРАНИ

1. Исландия

2. Островите Търкс и Кайкос

3. Малта

4. Черна гора

5. Нова Зеландия

6. Хърватия

7. Фарьорските острови

8. Дания

9. Аруба

10. Ирландия

Пълният доклад на английски език може да намерен тук. Резюме на доклада на български език, направено от ИПИ, може да се прочете тук. Представянето на доклада на живо във Фейсбук може да се гледа тук.

Публикувана в Бизнес

Споразуменията за свободна търговия на ЕС със САЩ (TTIP) и Канада (CETA) станаха обект на голямо публично обсъждане, сблъсъци, крайни тези и разпространение на митове. На фона на търговската политика на администрацията на Доналд Тръмп изглежда че TTIP няма скоро да види бял свят, а въпреки цялата опозицията CETA вече действа, коментира Адриан Николов отИнститута за пазарна икономика (ИПИ). Според автора  изненадващо е, че в сравнение със значителния политически и медиен интерес към другите две споразумения, подписаното тази седмица Споразумение за свободна търговия между ЕС и Япония (по-известно като JEFTA) по-скоро мина между капките, въпреки че последиците от него могат да бъдат не по-малко значими.

JEFTA – що e е то?

По своя обхват и характер, JEFTA e по-скромно от гореспоменатите две споразумения (или три, ако добавим и транстихоокеанското към тях), като обхваща търговски обмен на стойност около 130 милиарда евро, като дискусиите отделиха особено внимание на продукцията на европейското земеделие и хранително вкусова промишленост, както и японското автомобилостроене. На първия етап споразумението премахва 99% от митата за внос на японски стоки в ЕС и 94% от тези за европейски стоки в Япония, най-вече заради мерки за ограничаване на последиците от либерализацията в някои отрасли на японското земеделие (отглеждането на ориз, например).

Очакваните последствия от споразумението са аналогични с тези на всички договори, които целят премахването на мита – по-ниски цени за крайните потребители от двете страни на границите, по-малко ограничения пред производителите и износителите, по-лесен достъп до пазари, ускорени процедури по признаване на лицензи, разрешителни и стандарти за качество. Според повечето оценки, при сегашните търговски обеми европейските износители ще си спестят около 1 милиард евро мита, а очакваният ръст на износа на целия блок е около 20 милиарда евро. Откъм икономически растеж оценка на ефекта върху целия ЕС липсва, но според института IfoГермания ще спечели около 0,7% от БВП, Япония – 1,6%. По-трудни за оценка са подобряването на възможностите за инвестиции, раздвижването на бизнес климата и повишения обмен на ноу-хау и технологии; няма съмнения обаче, че ще последват.

Какво означава JEFTA за България

Също като при СЕТА, новото споразумение надали ще успее да промени значително облика на българската търговия, най-вече поради скромния обем на обмена между България и Япония. Според данните на ITC(основани на ООН), към 2017 г. вносът на Япония у нас е бил на стойност почти 119 милиона долара, износът – 45 милиона долара. В динамика, тези стойности и отношението между тях остават относително постоянни в целия период от финансовата криза насам; голям спад се наблюдава при вноса от Япония от преди кризата, като той се е свил в пъти. Графика 1 по-долу описва динамиката на вноса и износа от и към Япония през последното десетилетие. Най-общо, през последните години се наблюдава известен ръст на търговията между двете страни, въпреки че тя е далеч от предкризисните си равнища; по тази причина, JEFTAнай-вероятно ще засили вече оформилата се тенденция.

 

Източник: ITC

Структурата на вноса и износа между двете държави също е доста различна. Докато повече от една трета (38 милиона долара) от вноса от Япония са превозни средства, следвани от електрическите машини и части (28 милиона долара) и машините и механичните устройства[1] (12 милиона долара), то България изнася за страната предимно електрически машини и части (16 милиона долара), както и масла, парфюми и козметика (5 милиона долара) и некласифицирани животински продукти (4 милиона долара). Доколкото ограниченията в JEFTA санасочени най-вече къмземеделската продукция, няма причина да се очакват значителни изменения в структурата на търговския поток; най-вероятен е ръст на дяла на водещия японски износ, а именно на превозните средства които са във фокуса на споразумението.

Преките японски инвестиции в българската икономика също не са особено значителни – в периода 2014-2017 инвестициите с натрупване според статистиката на БНБ се колебаят между 55 и 75 милиона евро. Размерът на българските инвестиции в Япония е десетки пъти по-малък – 3.2 милиона евро към края на 2017 г., въпреки че през 2015 г. спадат до под милион евро. В този смисъл, България надали е ключов или приоритетен пазар за японските инвестиции, и няма видими причини поради които това да се промени в близко бъдеще. Въпреки това, либерализирането на търговията може само да спомогне за ръст на инвестициите в бъдеще.

Навременното споразумение

JEFTAидва в особено интересен момент за световната търговска политика – момент на противопоставяне и серия от въвеждане на насрещни мита от двете страни на Тихия океан между САЩ и Китай и същевременно обтягане на отношенията между Вашингтон и редица традиционни съюзници заради политиките на протекционизъм на администрацията на Тръмп. На фона на „затварянето” на САЩ и провала на редица търговски споразумения, в които те трябваше да участват, останалите експортни сили изглежда целят бързото сближаване на отношенията помежду си; това е най-вероятно причината поради която споразумението между ЕС и Япония, в процес на обсъждане от години, беше финализирано тъкмо сега, в началото на нова търговска война. JEFTA, както и СЕТА представляват рядък шанс за ЕС да се позиционира като глобален защитник на световната търговия, особено ако вземе решение да не участва в доминото от мита, което започна да пада през последните месеци и преосмисли собствената си, на места доста рестриктивна митническа политика. Можем само да се надяваме, че Брюксел (а и националните правителства) ще се възползва от този шанс.




Публикувана в Бизнес

Еврогрупата подкрепя кандидатурата на България за влизане в "чакалнята" на еврозоната (ERM II). Това стана ясно след продължилото часове наред днес заседание на финансовите министри. Решението бе очаквано и агенциите вече съобщиха, че според техни източници се очаква положителен отговор. 

Очаква се страната ни да бъде приета след около година, след като завърши мониторингът над икономиката ни и бъде дадена оценка на напредъка.Според експерти, реалистично е България да приеме еврото не по-рано от 2022 година. 

В позиция на Съвета на Европа се казва, че се следят внимателно реформите у нас и се подкрепят решението на властите за кандидатстване. 

В същото време се очаква мониторинг на Европейската централна банка. След около година ще бъде готов докладът, от който ще стане ясно дали България провежда всички необходими реформи, ще се оцени борбата с корупцията и други въпроси. 

От България се очаква да поеме нови ангажименти във връзка с решението. 

В изявление на БНБ до медиите също бе съобщено за единодушното решение. 

Публикувана в Бизнес

„Подкрепям в голяма част направените предложения за опростяване на правилата за използване на географските означения“. Това заяви евродепутатът от Групата на социалистите в ЕП Момчил Неков по време на обсъждане в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП на предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Потенциални български кандидати са Смилянският фасул, Брежанският кестен, Еленският бут, Силистренските кайсии, Странджанският чай и други. Месото от Източнобалканска свиня вече започна процедура по защита, както и Лютеницата от Първомай. До няколко месеца се очаква и решение от Еврокомисията относно Странджанския манов мед.

„Европейските географски означения са символ за качество и биват разпознати на все повече места. От вече над 3 години работя активно по популяризиране на схемите на географските означения в България и в Европа“, заяви Неков.

„Една от най-големите трудности безспорно е събирането на доказателства, че продуктът произхожда от определен географски регион. Приветствам предложението на Европейската комисия /ЕК/ това изискване да отпадне, защото вместо да помага на производителите да имат по-бързо видимост, те биват задължавани в търсене на подобен вид доказателства, а това ги ангажира с допълнителни ресурси - финансови и времеви. А основното им призвание е да запазят и създават поминък в селските региони. Това ще бъде голямо облекчение за производителите, а с това ще се дава по-бързо видимост на уникалните продукти“, коментира Момчил Неков.

Той допълни, че географските означения дават защита. „Никой няма право да имитира продукта, като в същото време потребителят е сигурен, че получава гарантирано качество“, каза Неков.

През 2015 г. евродепутат Неков стартира кампания „Да защитим българския вкус“, като част от нея е работата по идентифициране на потенциални български продукти за вписване в Европейския регистър на схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

Неков активно работи с българските институции за защита на български продукти. За съжаление България има само два защитени продукта – българското розово масло и горнооряховски суджук, за разлика от Гърция, които имат над 100 и Италия, които имат около 300.

Публикувана в Новини на часа

За периода 2004-2016 г. площта на защитените територии в България се е увеличила, като през 2016 г. броят на защитените територии в България е 1 013 с обща площ 584 501.2 хектара. През последните години се налага и тенденция за увеличаване на общата площ на горските територии, като към края на 2016 г. те са 4 230 825 хектара, което е над 38% от територията на страната, с 5,4% повече спрямо 1960 г. Това се отбелядва в приетия от правителството  Национален доклад за състоянието и опазването на околната среда през 2016 г. Той съдържа информация за състоянието и рисковете за околната среда и природните ресурси и цели да насочи вниманието към ефективността на провежданата природозащитна политика. В доклада се отбелязва, че емисиите на парникови газове на човек от населението намаляват от 13,0 тона СО2- еквивалент през 1988 г. до 8,3 тона СО2-екивалент през 2016 г. По този показател България се доближава до средния за ЕС. През 2016 г. наличните възобновими пресни водни ресурси са с около 0.8% повече спрямо средномногогодишната норма. 

Документът включва основни екологични индикатори и методологии, прилагани в оценъчните доклади на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). Обхванат е комплекса от връзки между източници и фактори на въздействие върху околната среда - емисии във въздуха, водите и почвите, отпадъци, шумово въздействие, йонизираща радиация; състояние на околната среда; въздействие върху екосистемите и мерки за опазване на околната среда.

Публикувана в Новини на часа

Правителството прие доклад за изпълнението на Плана за действие за 2018 година с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, към 30 юни 2018 година.

Общо 125 мерки са със срок на изпълнение до края на месец юни, като от тях са изпълнени 92 мерки. Неизпълнените мерки са 33, което представлява 26,4 % неизпълнение. В края на месец март процентът неизпълнени мерки беше 40,9 %. От неизпълнените мерки 10 са свързани със стартирали процедури за нарушение по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Трябва да се отчете положителното развитие и при въвеждането в националното законодателство на директивите в областта на Вътрешния пазар, които са включени в т.нар. Информационно табло. При последното отчитане на Информационното табло (към края на месец май 2018 г.) невъведените директиви бяха 4 от 1030 или 0.4 % дефицит. За сравнение при предходното отчитане към края на месец ноември 2017 г. дефицитът за страната ни беше 1.3 % (14 директиви от общо 1038).

С цел навременното изпълнение на неизпълнените към края на месец юни мерки, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, подобряване на резултатите на България при въвеждането на директивите на ЕС и недопускане стартирането на нови процедури за нарушения срещу България, е необходимо систематичните действия на министерствата и ведомствата да продължат.

Публикувана в Бизнес

Правителството одобри проект на Меморандум за разбирателство за сътрудничество в областта на малките и средните предприятия между Министерството на икономиката на България и Министерството на търговията на Китай, като основа за водене на преговори.

Меморандумът предвижда сътрудничество между България и Китай за насърчаване на ефективните икономически връзки между бизнеса в областта на индустрията, търговията, инвестициите и други сектори. Двете страни ще съдействат за организирането на семинари, панаири, изложения, като същевременно ще насърчават комуникацията и сътрудничеството между българските и китайските фирми.

Публикувана в Новини на часа

След 14 часов маратон, преговарящите от името на Европейския парламент и българското председателство на Съвета на ЕС (което представлява страните членки) се договориха, че ЕС като цяло трябва да достигне 32% дял на възобновяемата енергия в крайното си енергийно потребление към 2030 г. Досега целта беше 20% дял на зелената енергия към 2020 г. За България бяха заложени 16%, които бяха постигнати през 2015 г., коментира в. Капитал.

Компромисът предстои да бъде формално одобрен от Европейския парламент и Съвета на ЕС.

За разлика от досегашното законодателство, новите цели не са задължителни за страните членки, които нямат да има индивидуална цел. Европейската комисия обаче ще има право да следи дали те използват пълноценно ресурсите си. Как ще става това ще бъде тепърва договаряно. През 2023 г. ще има преглед на постижението и ако страните членки вървят по-бързо от очакваното, целта ще може да бъде повишена.

Страните членки се бяха договорили още през 2014 г., че новите цели за възобновяема енергия ще бъдат 27%. Позицията на Европейския парламент беше за 35%, тъй като според евродепутатите цените на зелените технологии падат стремително, а с по-ниски амбиции ЕС не може да изпълни поетите по Парижкото споразумение за климата ангажименти за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с поне 40% към 2030 г. (спрямо нивата им от 1990 г).

В понеделник обаче, германският министър на икономиката Петер Алтмайер заяви по време на срещата на енергийните министри на 28-те, че страната му няма да приеме нови цели, надвишаващи 32%. "Поставянето на неизпълними цели ще отчужди още повече избирателите от политиците", каза тогава Алтмайер. Германия, която годишно плаща над 25 млрд. евро (без допълнителните съпътстващите разходи) за възобновяема енергия отдавна охладня към зеления енергиен ентусиазъм.

За разлика от предишните цели, приети през 2007 г., които изискваха постигане на 20% дял на зелената енергия към 2020 г., сега дялът от 32% се отнася за целия ЕС и страните членки нямат да имат индивидуални цели. Европейската комисия обаче ще може да следи дали страните използват пълния си потенциал, като механизмът за този контрол тепърва предстои да бъде приет. През 2023 г. ще се проведе и преглед на изпълнението, и ако страните членки се движат по-бързо, целите могат да бъдат завишени (но не и занижени)

В новата директива за възобновяемата енергия е заложен и дял от 14% възобновяема енергия в транспорта. Досега този дял беше 10%, като само Австрия и Швеция са достигнали този показател. По-високата цел, която беше договорена днес, цели да насърчи развитието на електрическия транспорт.

Какво означава това за България?

През 2007 г. делът на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление (т.е. не само в производството на електроенергия) в България е бил 9.2%. През 2016 г. (оттогава са последните официални данни за целия ЕС) този дял е нараснал на 18.8%.

Голяма част от този ръст обаче се дължи на т.нар. възобновяема енергия за отопление и охлаждане. Под това енигматично име в българския случай основно се крият дървата за огрев (и много малка част геотермална и слънчева топлинна енергия). Ако през 2007 г. техният дял е бил 13.9%, то през 2016 г. той достига 30%. България е безпрецедентен рекордьор по този показател в ЕС, което кара много зелени организации да подозират правителството в манипулация на данните, за да може страната да изпълни заложените й цели с по-малко инвестиции.

Ако се изолира възобновяема енергия за отопление и охлаждане, то, за да постигне България през 2030 г. дял от 32%, ръстът на използването на зелена енергия трябва да е двойно по-висок, отколкото е отбелязан за периода 2007-2018 г.

За ценовия периода 2017/2018 г. Комисията по енергийно и водно регулиране е предвидила 393.3 млн. евро като субсидии за производителите на възобновяема енергия. По-голяма част от инсталираните вятърни мощности ще спрат да получават субсидии през 2021-2022 г. Приблизително 70% от фотоволтаичните инсталации пък ще се лишат от субсидиите си през 2032 г.

В областта на транспорта за България е важен и постигнатият компромис за дела на биогоривата. Подкрепата за т.нар. биогорива от първо поколение (които използват хранителни земеделски култури) се замразява на нивото й от 2020 г. Тогава ще се наложи и таван на внасяното в ЕС палмово масло, което пък ще насърчи местното производство на биогорива от второ поколение (които не използват хранителни култури).

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 16

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта