Европейската комисия призова страните членки да предприемат повече действия, за да гарантират, че употребата на пестициди е устойчива и не излага на риск човешкото здраве или околната среда. 

Прилагането на европейските правила не е еднакво във всички страни членки и така не се постигат всички цели, заложени в Директивата за пестицидите от 2009 г. се казва доклад на ЕК, цитиран от euractiv.com. В доклада си Комисията посочва, че ако се прилагат според оторизираните правила, одобрените от ЕС продукти за растителна защита не увреждат човешкото здраве и това на животните и нямат неприемливи ефекти върху околната среда.

Комисарят, отговарящ за здравето и безопасността на храните Витенис Андриукатис посочва, че знае от първа ръка, че гражданите са загрижени за влиянието на пестицидите върху здравето и околната среда: „Знаем за тази загриженост и работим със страните членки за постигане на устойчива употреба на пестицидите в отглеждането и производството на храна“.

Всички страни членки са приели свои планове за действие, в които са застъпени измерими цели и срокове за намаляване на употребата на пестициди, но според официални лица на ЕС няма амбиция и постоянство в прилагането на тези планове. Според доклада на Комисията в 80% от тези планове обаче не е уточнено как могат да се измерват заложените резултати.  Много страни членки са заложили да бъде ограничено замърсяването на водите с пестициди като се създадат буферни зони, но тези зони са твърде малки.

Мониторинг на водите, проведен в 16 държави членки през 2012 е показал, че 20% от подземните води и 16% от реките имат „лош химичен статус“. Докладът посочва, че страните могат да намалят употребата на пестициди като заложат на интегрирана система за управление на вредителите.

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия заделя 2 милиона евро за мерки срещу продажбите на идентични хранителни продукти с различни съставки в рамките на съюза. До края на ноември специализираните органи в страните членки могат да кандидатстват с проекти за изследване на продукти или за мерки за предотвратяване на тази практики, съобщава Регал.

Решението идва, след като преди две години чешките и словашките власти алармираха, че идентични продукти в Германия и Австрия имат силно различаващи се съставки спрямо тези, които се предлагат на техните пазари. Например в газираните напитки в Германия се използва захар, докато масово в източноевропейските страни тя е заменена с фруктоза и изкуствени подсладители като аспартам. През юни българската агенция по храните установи, че при 20% от изследваните от нея 31 идентични продукта, продавани в България, Австрия и Германия, има разлики в съставките.
Еврокомисията освен това ще разработи и единна методология за тестване на продуктите в националните лаборатории. Сега част от производителите критикуват качеството на тестовете. Например част от откритите от българската агенция по храните разлики от по няколко процента в съставките на отделни продукти може да се дължат на най-обикновена статистическа грешка.
Първоначално Брюксел отказваше да вземе отношение по проблема. Преди два месеца Европейската комисия направи изявление, че не съществуват доказателства за систематична практика от страна на производителите да продават храни с различно съдържание в отделните страни членки.

Публикувана в Бизнес

България има възможност да използва един милион евро от ЕК, с които да се направят допълнителни тестове на храните, за които има съмнение за двоен стандарт. Това стана ясно от думите на еврокомисаря по правосъдие, потребители и равенство на половете Вера Йоурова. Във видиообръщение по време на форум в парламента, организиран от омбудсмана Мая Манолова, тя призова компетентните власти да кандидатстват за средства. 

Обща декларация за спешни мерки и единни стандарти срещу двойните стандарти за храните в Централна и Източна Европа от една страна и Западна Европа от друга, подписаха българският министър на земеделието Румен Порожанов, заместник-министърът на здравеопазването Светлана Йорданова, омбудсманът на страната Мая Манолова, представители на браншови организации и евродепутати и български народни представители.  Целта е страната ни да има единна позиция, която да бъде представена пред Европейския парламент в края на септември.

Министър Порожанов защити необходимостта от документ, „който ясно да каже, че на общия европейски пазар съставките на един и същи продукт трябва да бъдат единни.“ При разлика в съдържанието, трябва да има обозначение на опаковката, за да са информирани потребителите, коментира министърът.

Необходима е промяна в европейското законодателство за храните, тъй като към момента то е концентрирано върху безопасността на храните и изписването на съставките на етикета, но няма изискване храните, предлагани под една търговска марка като един и същ продукт да са с еднакъв състав, посочи Мая Манолова.

Да се забрани практиката производителите да предлагат стоки от една и съща марка, с еднакъв етикет, но с различно съдържание и различна цена в Централна и Източна Европа и в западната част на континента. Това е едно от общо трите основни искания, формулирани от омбудсмана. Другите са да има ясен механизъм за контрол и сериозни санкции срещу нарушения на правилата.

Манолова изнесе резултатите от опростено потребителско проучване, според което в цените и съдържанието на хранителни продукти от Берлин, Виена и София е имало разминавания, включително при детските храни. Близо 150% по-скъп е бил у нас детски сок, при положение, че етикетите у нас и за Западна Европа били еднакви. Българските деца консумират пюре с по-високо съдържание на рапично олио при това на 26% по-висока цена, шоколадово-млечните десерти са с 1% по-малко шоколад и 3% по-малко мляко, но 93% по-скъпи от тези в Берлин. Известна безалкохолна напитка пък у нас се предлага с глюкозо-фруктозен сироп, а в Западна Европа – със захар.

Крайно време е българската администрация да влезе в час и да реши какви са нейните правомощия в защита на потребителите и данъкоплатците в страната и да последва примера на колегите си от Полша, Чехия, Словения. 

Публикувана в Бизнес

Благодарение на програмата JRC MARS Explorer на Европейската комисия, която е на разположение на английски език, всеки потребител на интернет ще може в реално време да наблюдава метеорологичните условия и развитието на основни култури с икономическо значение в целия ЕС. Системата показва фазата на развитие на културите, степента на влажност на почвата, валежите, жътвата и сеитбата. Скоро ще бъде включена и възможността за наблюдение на културите през сателит.

Информацията е илюстрирана на карти с висока резолюция и графики, които се обновяват три пъти в месеца. Данните, представени чрез тези графични инструменти, представят състоянието на културите и климатичните условия в Европа. Тези данни могат да бъдат свалени на всеки компютър и да бъдат използвани в презентации. Информацията за времето е събрана от няколко хиляди метеорологични станции в Европа, като чрез компютърен модел са направени симулации за развитието на културите.

Информацията за времето включва: средна, минимална и максимална температура, климатичен баланс на водата, брой студени дни с минимална температура под 0°C, брой топли дни с максимална температура от над 30°C, брой дни със значителни валежи, нива на валежите и др. Индикаторите са представени в абсолютни стойности и са сравнение със средните стойности в дългосрочен план. Честата актуализация на информацията ще предостави възможност на потребителите да проверят дали определени тенденции в развитието на културите, които са представени в бюлетина на Европейската агенция за наблюдение и анализ на зърнените култури (MARS), продължават да се развиват през следващите месеци. Бюлетинът е обществено достъпен и показва развитието на основни земеделски култури с икономическо значение – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, ръж, картофи, захарно цвекло и рапица, съобщават от пресцентъра на Европейската комисия.

Публикувана в Бизнес

Департаментът по земеделие и развитие на селските райони към Европейската комисия създаде  нов Bioeconomy Knowledge Centre, който стартира на 20 юли тази година. Той ще помогне за споделянето на знания и информация между фермерите относно биоикономиката, съобщава ЕК 

Центърът е създаден от и за ЕК и ще представлява централен познавателен хъб, който ще подпомага доказани политики в земеделието и развитието на селските райони в сектора, чрез осигуряването на знания по биоикономика, включително данни, статистика и експертно мнение.

Селското стопанство и развитието на селските райони играят съществена роля в развиването на биоикономиката. Този тип икономика включва употребата на възобновяеми биологични ресурси от земята и морето до произвеждането на храна, биоенергия и суровини.

Относно земеделието и селските райони ресурсите идват от горите, културите и животните.

За периода 2014-2020 г. са планирани дейности в тази насока. За тях са предназначени 800 млн. евро.

Изчислено е по този начин да бъдат генерирани други инвестиции в общ размер от 2,7 млрд. долара за производството на възобновяема енергия. Създаването на енергия във фермите и на местно ниво запазва и създава работни места в селските райони, където се произвеждат агропродукти и горска биомаса.

С тези средства ще бъдат финансирани различни проекти в Европа, които са насочени към биоикономиката.

Например румънски млекопроизводител изгради съоръжение за възобновяема енергия с помощта на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съоръжението използва вторични продукти от производството на мляко и ги трансформира в биогаз. Това е спомогнало да бъде намалена консумацията на енергия във фермата, а също така да се намалят емисиите от газ почти до нулата.

От друга страна производството на биогаз е понижило цената на продукцията – така стопанството е увеличило приходите си и е станало по-конкурентоспособно в дългосрочен план, обясняват експерти от Еврокомисията.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия (ЕК) е започнала разследване на планираното придобиване от страна на германската химическа и фармацевтична компания "Байер" на американската компания за пестициди "Монсанто", съобщава "Асошиейтед прес".

ЕК, която следи за нормалното функциониране на конкуренцията в Европа, изтъкна, че има опасения, че сливането може да ограничи конкуренцията в области като пестициди и семена.

"Трябва да осигурим ефективна конкуренция, така че земеделските стопани да имат достъп до иновативни продукти, по-добро качество и също така да купуват продукти на конкурентни цени", посочи еврокомисарят по конкуренцията Маргарете Вестагер.

ЕК допълни, че ще проучи и дали това би попречило на достъпа на конкуренти до дистрибутори и земеделски стопани.

"Байер" посочи в изявление, че "очаква по-нататъшен преглед на предложеното придобиване на "Монсанто" заради размера и обхвата на сделката". През септември миналата година "Монсанто" прие предложението на "Байер" да плати 57 млрд. долара на нейните акционери и да поеме задължения в размер на 9 млрд. долара. Ако сделката се осъществи, това ща създаде най-голямата компания в света за пестициди и семена.

Публикувана в Бизнес

Производството на слънчоглед в България през 2017 г. ще достигне 24-годишен връх от 2,08 млн. тона, се посочва в последната прогноза на Генералната дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” към Европейската комисия. В сравнение с миналата година рекотата се очаква да нарасне с 15,7%, а добивите – с 16,7% до 2,6 тона от хектар. Прогнозира се също силен ръст при царевицата и лек спад при пшеницата.

От дирекцията очакват също силен ръст на производството на царевица у нас през годината – с 25,4% спрямо миналогодишния резултат до 2,8 млн. тона. Оценката за ръста на добивите е с 25,1% до 6,8 тона от хектар.

При пшеницата обаче предвижданията са за спад с 6,4% до 5,25 млн. тона въпреки очаквания ръст на добивите с 0,4% до 4,8 тона от хектар.

Публикувана в Бизнес

Изискването чужди граждани да докажат поне 5 години уседналост в България преди да могат да купуват земеделска земя у нас трябва да отпадне заради риск от тежки евросанкции, но правителството ще търси други начини да ограничи тази практика. Това обясни земеделският министър Румен Порожанов пред bTV.

"През 2014 г. със закон е въведено ограничение, което противоречи на поне 3 от членовете за функционирането на ЕС и на две от решенията на Европейския съд. Образувана е процедура, като срокът, преди да ни дадат на Европейския съд е докъм края на септември”, обясни още Порожанов.
Ако България не реагира, първоначално я очаква глоба от 900 000 евро с 660 евро наказателна лихва на ден и възможност първоначалната санкция да бъде повтаряна. "Ние в МЗХ не можем да носим отговорност за такава санкция от над 1 млн. евро, която ще се калкулира”, подчерта министърът на земеделието.

Вече стана ясно, че е изработен законопроект, който ще позволи на чуждестранни граждани да купуват земя у нас. Разпоредбите на ЕС изискват той да важи и за граждани от страни извън общността – напр. от Турция или Русия. В Министерския съвет ще се направи работна група, която да види дали може да се направят друг тип ограничения”, обясни той. По думите му има и други страни, които са заплашени от санкция заради невъзможност чужденци да притежават земеделска земя, като една от тях е Полша.

Порожанов предпочете да не коментира дали до момента се е заобикалял мораториумът, като отбеляза, че либерализация на режима може да донесе и повече инвестиции.

Земеделският министър коментира още, че се очаква тазгодишната реколта от пшеница да е по-добра от миналата година. Добивите са средно около 524 кг на декар, което прави между 5,5 и 5,7 млн. тона с "много добро” и "добро” качество. По-малко от 9% е некачественото жито.

Според Порожанов у нас за консумация остават около 1 млн. тона, 500 000 – за фураж и 250 000 – за семена. Останалото се изнася.

"Ние нямаме внос на пшеница”, категоричен беше земеделският министър. Той обяви, че са определени нови 30 продукта, за които ще се направи проверка дали са с по-различен състав у нас и в Италия, Швейцария и други страни. След като първият подобен анализ показа 20% разминаване по етикети, сега въобще няма да се прави физико-химичен анализ.

Порожанов призна, че "може да се третира в някаква не много голяма степен, че качеството не е същото”, но сега акцент ще бъде разликата в цените, която ощетява българския потребител: "Разлика от 100% не може да се дължи на ставката на ДДС”.

Публикувана в Бизнес

Рангел Матански е българският победител в Националния конкурс за Европейската награда за млади фермери. Той е говедовъд, трето поколение земеделски стопанин. През 2012 г. създава втората в България организация на млекопроизводители "Фермерско мляко" от седем семейни говедовъдни ферми. Рангел Матански ще представлява България в рамките на Европейския конгрес на младите фермери, който ще се проведе на 18 и 19 октомври в Европейския парламент в Брюксел. Българското издание на конкурса се организира от евродепутата Владимир Уручев, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, и Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) в партньорство с Министерство на земеделието, храните и горите и Националната служба за съвети в земеделието.

Отличие за най-социален проект получи Петър Наков от село Бачевци, който заедно със семейството си отглежда коне и подпомага деца със специални потребности. За най-интергриран проект признанието отиде при Петър Петров от габровското село Съботковци. Той се занимава с млечно говедовъдство. Грамота имаше и за проекта на Теодора Вълова от село Писарово, Плевенско, която е започнала бизнеса си с 50 овце, но днес броят им е достигнал 1000. Денис Дурал от силистренското село Брадвари, който се занимава с биологично пчеларство и отглежда шафранов минзухар, си тръгна с грамотата за най-предприемчив проект.

Събитието уважиха председателят на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева и заместник-министърът на земеделието д-р Лозана Василева. Танева поздрави младите фермери с думите, че развитието на земеделието и България като аграрна страна е безалтернативно и призова младите хора: “Обучавайте се ежедневно“. Тя каза още, че най-добрите решения за сектора идват от хората, които са на полето и призова фермерите да участват в инициативи за формиране на политики.

115 млн. евро на над 5700 млади стопани са разпределени през миналия програмен период, а до момента одобрените заявления по мярката за млад фермер за програмния период 2014-2020 г са 1386 между тях ще бъдат разпределени субсидии в размер на над 67 млн. лв, каза Лозана Василева.

Таня Дъбнишка, изпълнителен директор на АЗПБ, обърна внимание, че земеделските производители допринасят да са живи регионите и да се запазят традициите.

Тази година  Европейският конгрес на младите фермери, в рамките на който е конкурсът “Европейска награда за млади фермери”, ще се проведе за четвърти път.

Европейският конгрес на младите фермери, организиран от Групата на Европейската народна партия в Европейския парламент, е най-мащабното събитие, посветено на младите земеделски производители от цяла Европа. Форумът е признание за ролята на младите земеделци за бъдещето на аграрния сектор и платформа за обмен на добри практики и опит. В рамките на конгреса ежегодно се връчва Европейската награда за млад фермер за най-успешните проекти на млади фермери от страните-членки.

През 2015 г. евродепутатът Владимир Уручев бе определен за посланик на Европейския конгрес на младите фермери за България и организатор на конкурса на национално ниво.

Припомняме, че при избора си на български победител журито се води от няколко основни критерия - използването на ноу-хау, нови методи и нови форми на технологиите в даден сектор или регион, чрез използването на иновативни методи в селското стопанство.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия публикува последния от серията документи по Бялата книга за бъдещето на финансите на Европейския съюз. Подобно на другите документи, „Reflection Paper on the future of EU finances“ предлага пет възможни варианта за формирането и разходването на общия европейски бюджет след 2020 г. Интересното е, че значителна част от документа е посветена на Общата селскостопанска политика и нейното бъдеще. Това е съвсем нормално, защото ОСП заедно с кохезионната политика на ЕС се финансират с около 70% от общия бюджет на Общността.

В първата си част документът посочва приходните пера, чрез които се формира бюджета на Общността. Посочва се още, че бюджетът на ЕС продължава да представлява малка част от общите публични разходи в ЕС, което е равно на по-малко от 1% от целия доход, генериран в ЕС и не повече от около 2% от общите публични разходи на ЕС. Като пример се дава, че за всеки спечелени 100 евро, европейският гражданин плаща около 50 евро данъци и осигуровки, от които само 1 евро отива за финансиране на бюджет на ЕС. В същото време този бюджет се изправя пред сериозни предизвикателства като кризата с бежанците и заплахата от организирана престъпност и тероризъм. В документа се отбелязва още, че средствата, предназначени за сигурност и миграция се удвоиха в последните години, за да подкрепят новата европейска гранична охрана и агенция за брегова охрана и да помогнат на страните от ЕС, които бяха затрупани от пристигането на бежанци. Всичко това, наред с излизането на Обединеното кралство от ЕС показва по един недвусмислен начин, че промяна е необходима.

По отношение на ОСП, документът отчита, че това е една от най-важните общи политики на ЕС не само от гледна точка на гарантирането на продоволствената сигурност и създаване на заетост и работни места в селските райони, но и едновременно с това е ефективен способ за борба с климатичните промени. Независимо от тези положителни страни, в документа е записано още, че в настоящия си вид финансирането на ОСП допуска изкривяване, защото около 20% от бенефициентите получават около 80% от всички плащания. В тази връзка като евентуални варианти за реформиране на ОСП, освен пълното опростяване на правилата на ниво фермер ЕК е разгледала следните възможности:

  • По-добро фокусиране на директните плащания с цел гарантиране на един базов доход за всички фермери. При един такъв сценарий обаче ще трябва да бъдат намалени директните плащания на големите ферми;

  • Въвеждане на процент национално съфинансиране на директните плащания, по подобие на националното съфинансиране на сегашния втори стълб на ОСП. Такъв един вариант ще трябва задължително да бъде обвързан с прилагането на механизми за управление на риска. При всички положения обаче ще бъде изключително важно да се запази нормалното функциониране на вътрешния пазар.

Важно е да се посочи, че посочените две възможности за промяна, макар и изрично посочени в документа, към настоящия момент са само евентуални варианти, които ако бъдат законодателно предложени, ще трябва да бъдат одобрени от всички държави-членки.

Наред с евентуалните варианти за промяна в общите политики на ЕС документът предлага пет варианта за бъдещето на европейския бюджет :

  1. Запазване на статуквото – при този вариант държавите-членки запазват досегашните си права и задължения по отношение на бюджета на ЕС. Спрямо ОСП обаче това ще означава по-малка възможност за финансиране на нови приоритети и ще се наблегне на по-голямото използване на финансови инструменти. В частта директни плащания това ще означава по-целенасочена подкрепа за земеделски стопани, които са засегнати от определени трудности, като например дребни фермери и такива в планински и необлагодетелствани райони. По отношение на втори стълб това ще означава засилване на агроекологичните мерки.

  1. Да правим заедно по-малко – при този вариант държавите-членки ще правят едновременно по-малко във всички политики. Спрямо ОСП това ще означава значително намаление на финансирането. При това положение директни плащания ще бъдат предоставяни единствено на фермери, които са засегнати от определени трудности, като например дребни фермери, фермери в планински и необлагодетелствани райони. При този вариант задължително за всички ще се прилагат мерки за управление на риска.

  2. Някои правят повече – при този вариант ще се разрешава на групи от Държави-членки да правят повече в определени политики. Спрямо ОСП това ще означава прилагане на вариант едно. Тук възможностите за допълнително финансиране, но то ще бъде в повечето случаи за страните от еврозоната.

  1. Радикална промяна – при този вариант държавите-членки ще могат да правят повече в определени политика, за сметка на други. Спрямо ОСП това ще означава по-малък дял за финансиране, защото фокуса ще бъде върху приоритети, които имат много висока добавена стойност на европейско ниво. При това положение директните плащания ще бъдат намалени, а фокусът на подпомагането ще бъде главно спрямо фермери, които са засегнати от определени трудности, като например дребни фермери, фермери в планински и необлагодетелствани райони. Мерките за управление на риска и агроекологични дейности ще бъдат задължителни за прилагане от всички фермери.

  1. Да правим повече заедно – при този вариант всички държави-членки ще правят повече във всички европейски политики. Спрямо ОСП, както и всички останали политики това ще означава увеличено финансиране, но за сметка на една радикална реформа на приходната част на бюджета на ЕС.

В заключение може спокойно да се каже, че Европа е на кръстопът. Кой път ще поеме и дали той ще бъде правилния само бъдещето ще покаже. Важното е в следващите месеци и години да запазим европейския дух и ценности, за да може българското земеделие да намери своето място в рамките на Общата селскостопанска политика и Общия пазар на общността.

Материалът е разработен от Институт за агростратегии и иновации по Reflection paper on the future of EU finances, публикуван от Европейската комисия на 28 06 2017 г.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта