Може ли по подмярка 6.4. "Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ да се кандидатства като ЕТ, или друг вид юридическо лице,  без регистрация за земеделски производител?

Въпроса задава Ива Петрова от г. Исперих

Според индикативния график, публикуван на интернет страницата на МЗХГ, прием на проект по подмярка 6.4.1 "Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от ПРСР 2014-2020 г. ще бъде отворен на 1 декември 2017 г. и ще приключи в края на месеца. Съгласно одобрения от ЕК текст на подмярка 6.4. бенефициенти по подмярката е предвидено да са земеделски стопани или микропредприятия, регистрирани като еднолични търговци или юридически лица по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за вероизповеданията, както и физически лица, регистрирани по Закона за занаятите. Бенефициентите трябва да имат седалище/клон или съответно постоянен адрес за физическите лица на територията на селски район.

При определянето на едно предприятие за микропредприятие се следва дефиницията на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията т.е. микропредприятия са тези, които имат средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв. и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.

Проектите и кандидатите  ще трябва да отговарят и на следните условия:
• Инвестицията да се осъществява в селски район;
• Инвестицията да няма отрицателно влияние върху околната среда;
• Кандидатът да представи разработен бизнес план, който да показва икономическа жизнеспособност на инвестицията за срок от 5 години/ 10 години при строително-монтажни работи;
• Стопанството на кандидати, земеделски стопани, трябва да има стандартен производствен обем над 8 000 евро;

• При производство на биоенергия (включително биогорива) суровините от  зърнени и други богати на скорбяла култури, захарни култури, маслодайни култури, както и суровини, които могат да се използват за фуражи се ограничават до 20%.
Ограниченията от 20% не се прилагат за отпадъчни продукти от тези култури, които не се използват за фуражи.

Подпомагат се проекти за обновяване или изграждане на места за настаняване с до 20 помещения за настаняване.
Минимална стойност на допустимите разходи – 10 000 евро.
Максимална стойност на допустимите разходите по проекта – 600 000 евро.
В случай, че кандидатът е малко земеделско стопанство регистрирано като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, т.е. стопанство с икономически размер между 2 000 и 8 000 евро стандартен производствен обем (СПО), то може да кандидатства по подмярка 6.4.2. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности по Тематичната подпрограма за развитие на малки стопанства”, като финансовата помощ е в размер до 85% от общия размер на допустимите. Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 5 000 евро, а максималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 70 000 евро.

Подробна информация за подмярка 6.4. „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“от ПРСР 2014-2020 г. все още няма, тъй като наредбата за прилагане на подмярката е в процес на изготвяне от страна на министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и все още не са ясни конкретни изисквания и условия по нея. 

Публикувана в Бизнес

Във връзка с приключващата обработка на заявленията за подпомагане по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ , постъпили в рамките на прием 2016 г. и предстоящото сключване на договори за предоставяне на финансова помощ с одобрените кандидати, през месец декември 2017 г. ще бъде обявен вторият прием на проекти с остатъчния разполагаем бюджет в размер на около 200 млн. евро. Приемът ще предостави възможност за равен достъп до финансиране на общините от селските райони, чиито проекти няма да бъдат одобрени през настоящата година и ще осигури необходимото технологично време за изпълнение на одобрените инвестиции в рамките на програмния период. Ще се приемат проекти с включени инвестиции за реконструкция на пътища, улици и водоснабдителни системи, културна, образователна и спортна инфраструктура, както и проекти за  подобряване на енергийната ефективност на общинските сгради и обществените зелени площи в населените места.  Включването на приема на общински проекти в индикативния график за 2017 г.  става по настояване на Националното сдружение на общините в Република България, чиито представители проведоха среща с министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов.  


Заложеният в индикативния график прием на заявления по подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на селата“ през месец ноември ще бъде обявен през първата половина на 2018 г. 

 
Публикувана в Бизнес

Има ли възрастова граница за кандидата за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“? Може ли да е по-възрастен от 60 години?

Въпроса задава Цветомир Пенков от Бяла Слатина, област Враца

По подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от ПРСР 2014-2020 г. няма конкретно условие за пределна възрастта на кандидата. Поставена е само долна граница на възрастта, т.е. да има навършени 18 години. Най-общо изискванията към кандидатите са следните:
• да са физически лица, навършили 18 години, без да има ограничение на горната граница. В отговор на вашия въпрос може да се каже определено, че кандидатът може да е по-възрастен от 60 години. Кандидатът може да е едноличен търговец (ЕТ). По мярката може да кандидатства и еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), както и дружество с ограничена отговорност (ООД), регистрирано по Търговския закон.
За подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ може да се кандидатира и кооперация, регистрирана по Закона за кооперациите.

Трябва да имате предвид, че едно от важните условя по мярката, е да сте получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите приходи/доходи за предходната календарна година.

Обръщаме Ви внимание, че в "Общият приход/доход за преходната календарна година" е:
- за физическо лице и едноличен търговец - всеки придобит през предходната календарна година (спрямо датата на кандидатстване) доход, който е облагаем по смисъла на чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и доходи, получени от задължително осигуряване и пенсиите от допълнително доброволно осигуряване през предходната календарна година;
- за юридическо лице - общ приход са всички парични постъпления, получени от стопанския субект от редовни или случайни, постоянни или временни източници през предходната календарна година (спрямо датата на кандидатстване).

Например ако за 2016 г. доходите Ви от земеделска дейност (обявени в годишната данъчна декларация) са 8 000 лв., в т.ч. субсидия по някоя схема или мярка - например 1 500 евро (2 934 лв.), а останалите Ви доходи, в т.ч. от заплати са 9 000 лв., то Вие сте допустим, тъй като доходите от земеделие са 47 % от общият Ви доход (8 000 / (8 000+9 000 лв)). Но ако доходите Ви от земеделие (обявени в годишната данъчна декларация) са 3 500 лв., в т.ч. субсидията по схема или мярка, а останалите Ви доходи, в т.ч. от заплати са 9 000 лв., то тогава няма да сте допустим, защото доходът ви от земеделие ще е 28%, обясняват експертите от Националната служба за съвети в земеделието“. За да бъдете допустим Вие трябва да имате правно основание върху цялата налична в земеделското стопанство земя (собствена и/или под наем).

Не е планирано през 2017 г. да се приемат заявления за кандидатстване по подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства", уточняват още от НССЗ.

Публикувана в Бизнес

Най-после фонд „Земеделие“ преведе 8 156 495 лева по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Общо 993 земеделски стопани с одобрени заявления по направление „Биологично растениевъдство“, както и за хората,  поели ангажименти за двете дейности „Биологичнo растениевъдство” и „Биологично пчеларство”, са получили подпомагане.

Заедно с изплатените до момента субсидии за биоземеделие, общата сума на подпомагането по мярка 214 „Агроекологични плащания“ и мярка 11 „Биологично земеделие” за 2016 година, достигна близо 67 милиона лева.

Финансовата помощ представлява годишно компенсаторно плащане, насочено към земеделски стопани, които доброволно извършват агроекологични практики. 75% от средствата се осигуряват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а 25% са национално съфинансиране.

Публикувана в Бизнес

Правителството одобри промени в постановлението, с което са определени правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на подхода ,,Водено от общностите местно развитие“.

С измененията се допълва съставът на Комитета за координация и се регламентират отговорностите във връзка с работата на Комитета за избор. Създават се условия за своевременно постигане на резултати от прилагането на стратегиите и се дава възможност на управляващите органи на програмите да минимизират риска от неусвояване на предвидените по подхода средства.

През 2016 г. България проведе първи прием на стратегии по подхода ,,Водено от общностите местно развитие“ чрез подкрепа по повече от един от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Публикувана в Бизнес

През март 2017 г. Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция преведе над 79 милиона лева (79 011 934 лв.) по схеми и мерки от ПРСР 2014-2020.

   В средата на миналия месец 27 833 земеделски стопани получиха близо 70 млн. лева по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР 2014-2020. Изплатената субсидия по подмярка 13.1 (НР1 – „Компенсационни плащания в планински райони“) е в размер на 52 584 266 млн. лева. По подмярка 13.2 (НР2 – „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“) са разплатени 16 705 751 млн. лева. В рамките на месеца бяха преведени и 10 000 лева по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“.

  По подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ бяха платени почти 6.5 млн. лева по подадени заявки за плащане по 36 одобрени проекта. Сключените договори за месеца са 49, субсидията по тях възлиза на 18.5 млн. лева. Преведени бяха и 1.9 млн. лева по три заявки за инвестиции за преработка на селскостопански продукти по подмярка 4.2.

   Одобрените заявления за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” са 700. Субсидията по тях е общо 20.6 млн. лева. В областните дирекции на Фонда продължава изготвянето и подписването на договори с одобрените кандидати. Половин милион са получили през март стопани, които вече са сключили договори по подмярката и са започнали реализация на проектите си.

  Фонд „Земеделие“ разплати през март и 455 000 лв. по подмярката за стартова помощ за млади земеделски стопани. По преходната мярка 223 за залесяване и поддържа от ПРСР 2007-2013 са преведени близо 49 000 лв., а по мярката за техническа помощ са платени почти 12 000 лева. По подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ разплатената сума е над 400 хиляди лева по подадени девет заявки от бенефициери с одобрени проекти по ПРСР 2014-2020=

  През март бяха одобрени и първите 25 проекта за ремонт и реконструкция на храмове на обща стойност над 11.3 млн. лева. Към момента са подписани 6 договора, по които одобрената субсидия е в размер на почти 3 млн. лева.

Публикувана в Бизнес

На международното изложение "Зелена седмица" в Берлин една от ключовите теми тази година ще е за устойчивото развитие на селските райони в ЕС. Предвидено е бично еврокомисарят по земеделие Фил Хоган да води дискусията.

Еврокомисарят ще участва и в събитие, което е продължение на Конференцията „Cork 2.0“ за 2016, където представители на бизнеса и публични институции в селските райони съставиха план от 10 точки за развитието в бъдеще. Основната цел ще бъде да се търсят начини този план да се превърне в конкретни действия.

Еврокомисарят покани обществеността на щанда на ЕК и изрази очакването си за по-тясно сътрудничество с представителите на Унгария, която е страна-партньор на тазгодишното изложение. Основната тема на щанда е „От фермата до вилицата“, а целта е да се покаже добавената стойност на Европейския съюз в предоставянето на безопасна, устойчива и качествена храна за европейските граждани.

Публикувана в Бизнес

Парите ще отидат в Националната служба за съвети в земеделието /НССЗ/, но ще има ли ефект от проектите им? Как фермерите да се справят с некоректните частни консултанти?

Лили Мирчева

Според предварителния график на земеделското министерство първите проекти, които ще се приемат по новата селска програма (ПРСР 2014-2020 г.), са по т. нар. „консултантски мерки“ и те трябва да бъдат отворени още през месец януари. Приемът по подмярка 2.1.2 „Консултантски услуги за малки земеделски стопани“ ще продължи и през февруари. Така чрез Националната служба за съвети в земеделието /НССЗ/ всеки малък фермер ще получи консултации за 1 500 евро или около 3 хил. лева. Също през януари и февруари е планиран прием по подмярка 4.1.2. "Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства", където бюджетът е 12,5 млн. евро. Минималният бюджет за един проект е левовата равностойност на 1 250 евро, а максималната 25 хил. евро. Според графика по подмярка 2.1.1 „Консултантски услуги за земеделски и горски стопани“ са заложени 2 млн. евро, като този прием ще бъде отворен през юни и юли 2017 г.

Поне такива са намеренията, но какви ще са реалните графици все още не се знае. В безвремието до поемането на властта от временното правителство, едва ли ще бъде пусната заповед за отваряне на прием по мерките на ПРСР. Така дните от първия месец на годината неусетно ще минат между празници и именни дни, метеорологични прогнози и неработеща администрация.

Да не говорим, че т. нар. Консултантски мерки са вече доста закъснели - всички се отварят по средата на програмния период. „Така се форсират срокове. Обявяват процедурата един месец преди отварянето на мярката, дават един месец за приемане на проекти, затварят мярката и казват че това е целият финансов ресурс до 2020 г. Това означава едно – неподготвеност за този програмен период на администрацията“, коментира в интервю Красимир Кумчев, агробизнесмен и консултант за земеделски дейности. По думите му това е причината чиновниците да допускат огромни грешки във всяко едно отношение, включително и в разработването на наредбите за прилагане на съответните програми.

„Когато бъде отворена подмярка 2.1.2 ще даваме консултации, разпределени в 6 пакета“, коментира Димитър Ванев, главен директор на "Съвети в земеделието и Аналитична лаборатория" в НССЗ. По думите му службата предоставя безплатно консултации и обучава земеделски стопани в областта на растениевъдството, животновъдството, аграрната икономика и ПРСР. По мярка 2 „Консултантски услуги, услуги по управление на стопанството и услуги по заместване в стопанството” от ПРСР 2014-2020 НССЗ изготвя безплатно бизнес планове и заявления за кандидатстване по подмярка 6.1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" (за първия прием) и по подмярка 6.3. „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“, както и по други подмерки от Тематичната подпрограма за развитие на малките стопанства. НССЗ извършва и агрохимични анализи и предоставя препоръки за торене.

„Ние предоставяме цели 6 консултантски пакета и само единият от тях е изготвяне на проект. Да кажем ако фермера иска да се запознае с безопасните условия на труд, които трябва да спазва в стопанството, ние също ще му предоставим един такъв консултантски пакет. Ако иска да се запознае с методите за интегрирано управление на вредителите също можем да му предоставим такъв консултантски пакет“, коментира Ванев. Безплатното консултиране е за земеделски стопанства между 2 и 8 хиляди евро производствен обем. Но тъй като няма наредба по подмярката и заповед на министъра на земеделието, приемът на заявления от фермери все още не е започнал.

Но тъй като службата за съвети в земеделието „сложи ръка“ върху „консултантските проекти“ и ще усвои бюджет от 4 млн. лева, в редиците на частнопрактикуващите консултанти се създаде напрежение и разбира се – недоволство. Някои изразиха недоумение от наливането в държавната служба на толкова пари. А други коментираха твърдения от публичното пространство, че освен заплата, служителите в НССЗ получават по 500 евро възнаграждение за всеки изработен проект.

Според официалните документи, публикувани от МЗХ във връзка с приема по ПРСР, е посочено, че малките земеделски стопани имат право на безвъзмездно финансиране до 3000 лева за 1 година по подмярка 2.1.2. Пак 3000 лв. е помощта за един консултантски пакет по подмярка 2.1.1 по приоритетна област. В същото време е записано, че при такова подпомагане работата на консултанта от НССЗ е да направи поне едно посещение във фермата. Това изискване породи нови въпроси. Има ли толкова административен капацитет НССЗ, за да проверява всяко стопанство, а от друга страна – как само с едно посещение ще се обхванат всички проблеми на фермерите, как те да ги разрешат и в крайна сметка - проектът им да е успешен.

„Който иска може да се обърне към частен консултант и да ползва безплатните услуги на НССЗ“, коментира Димитър Ванев. По думите му фермерите могат да попаднат на подвеждаща информация от частни консултантите.

„Публична тайна е, че много от частните консултантски фирми имат свои лобита във властта. Това не са сложни за изпълнение проекти – имаш параметри, зададени от ДФЗ и в рамките на тези параметри трябва да дадеш обосновки. Трябват ти минимум знания, за да се направят съответните обосновки. И да – има не малко фирми, сателитни на властта, свързани с действащи политици. Те работят на принципа ден година храни – отвори се мярка, направят 100-200 проекта, натрупат 3-4 милиона и са осигурени нещата за 4-5 години напред“, коментира по този повод Красимир Кумчев. По думите му консултантските мерки са чиста корупция, гавра и подигравка със земеделските стопани. Чрез тях „ едни милиони ще бъдат налети в държавната служба, а е много вероятно да бъдат откраднати по някаква схема“. Кумчев дори прогнозира, че с тях може да се купят някакви джипове. „Самата философия на прилагане на схемата е толкова несъстоятелна, че просто няма нужда от коментар“, категоричен е агробизнесменът.

„Както е измислено в момента разпределението на парите по тези две подмерки от ПРСР, парите от единия джоб отиват в другия, т.е. няма възможност доказали се консултантски фирми по някакъв начин да бъдат включени и да има реален резултат за самите земеделски производители“, добавя още той.

Какъв е начинът да се обърне пирамидата при честните консултанти и вместо „тук едни пари и те трябва да се усвоят с поредната схема“, да действа принципът на реалната помощ със съвети и насоки към фермерите? Според единодушното мнение на хората в бизнеса, необходимо е да има Национален регистър на консултантските фирми. Такава идея оповести и земеделският министър в оставка Десислава Танева, но на практика нищо не е направено. За да се включи даден консултант в регистъра трябва да докаже с документи, че си реално практикуващ. А това лесно може да стане с фактури и договори с клиенти за един период от 3-5 години назад.

Само чрез създаване на Национален регистър на консултантските фирми, ще бъдат защитени фермерите. Защото няма как някой да се излъже и да даде едни 10 000 лева за година срещу обещание да му свършат работа или проектът му да „мине“. Регистърът ще стане инструмент за отсяване на коректните консултанти.

„В медийното и интернет пространството вървят небивалици, които знайни и незнайни „консултанти“ започнаха да бълват по отношение на процеса на кандидатстване по европрограми. Забелязвам, че всички те обещават едно и също – сигурно одобрение на проектите на клиентите им, благодарение на специална информация, с която само и единствено те разполагат. Това трябва да спре! Съвсем скоро този балон от лъжливи твърдения, който надуват ще изгърми и от това ще пострадат най-вече обикновените хора“, коментира Ивайло Здравков, председател на Българската асоциация на бенефициентите по европейски програми. Той изказа огромното си отвращение от така наречените уж „специални“ хора или фирми, с които работят ведомствата, разглеждащи и одобряващи проектите. „Това всъщност са пълни измамници, които подвеждат много хора като уверяват, че „техният“ човек от ведомството няма начин да не одобри проекта, за който е взел немалко пари (в тях влиза и таксата за съответния експерт). Искам да знаете следното - няма как конкретен проект да бъде одобрен, ако самият той не покрие две основни части. Първата е изготвянето на цялостната проектна документация, която трябва да бъде направена брилянтно, а втората - набирането на необходимия брой точки. Без тези два фактора и Господ да слезе отгоре, няма как да ви помогне. Да приемем, че проектът ви е одобрен за финансиране по съответната програма. Не всички осъзнават, че от този момент започва истинското изпитание за бенефициента, тъй като изплащането на финансирането по проекта зависи от това как е изпълнен той. Ето тук вече въпросните „уреждачи“ абдикират от своите ангажименти към кандидата и го оставят сам да се мъчи с нещо, което не му влиза в работата. Той започва да се бори с вятърни мелници и в резултат вместо стоте единици, които са му одобрили, той получава петдесет, тъй като не е изпълнил проекта така, както трябва. Не давам този пример случайно - не един и двама „изгорени“ от тези уж големи експерти са идвали в Енпром, за да им спасяваме проекти в ход на изпълнение, когато вече е направена поредица от грешки. За съжаление обаче не всичко може да бъде спасено на един напреднал етап“, коментира Здравков.

Според председателят на една от големите консултантски организации в България, хронично заболяване на програмен период 2014 – 2020 година е несъответствието между броя на кандидатите и отпуснатия бюджет, който няма как да стигне за всички. Поради тази причина успехът на един проект се определя от събраните точки, а защитата на разходите, за които се кандидатства, се извършва от самата консултантска фирма. Това означава, че нейните експерти трябва да имат солиден опит в разработката и управлението на проекти, за да могат да се справят успешно. Който твърди, че има начин да се добавят точки в последствие, лъже – това е невъзможно! Има ясни правила, които не подлежат на манипулиране. Изисква се правилно тълкование и компетентна защита пред органа на съответната програма или мярка, по която се кандидатства.

Какао подчерта Здравков, успехът на един проект може да се определи от предварителен анализ, който самият консултант може да направи в рамките на няколкоминутен разговор с конкретния кандидат. Нещо, което бенефициентите не разбират, а е много важно да се знае е, че в момента правилата се променят в ход на прием. Това поставя на нокти консултантите, но тези, които разбират от работата си се справят успешно с неприятните моменти, които са част от целия процес.

Подготовката на един проект е „изкуство“, заяви Здравков. Според него тя не се свежда само до писане на някакъв бизнес план, а е цялостен консултантски процес. По време на него се следи как е подготвен всеки един документ и информацията към всеки един от участващите в събирането на документите се актуализира постоянно. Всичко това се ръководи от консултанта, като цялата отговорност пада върху него.

За фермерите остава да изберат къде да се насочат в търсене на консултантски услуги, защото „безплатна вечеря няма“.

Публикувана в Агроновини

За разлика от последните две години (2015 и 2016 г.), когато по новата програма за развитие на селските райони бяха отворени сравнително малък брой мерки, следващата година се очертава да бъде изключително натоварена. Според индикативния график на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) на този етап са заложени 21 приема. Въпреки че по някои от тези мерки все още няма предвиден бюджет, общо през 2017 г. кандидатите ще разчитат на над 847,2 млн. евро.

През януари и февруари ще бъде открит приемът по подмярка  2.1.2 „Консултантски услуги за малки земеделски стопани“, където чрез службата за съвети в земеделието всеки малък фермер ще получи консултации за 1 500 евро (или около 3 хил. лева)

Също през януари и февруари е планиран прием по подмярка 4.1.2. "Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства", където бюджетът е 12,5 млн. евро. Минималният бюджет за един проект е левовата равностойност на 1 250 евро, а максималната 25 хил. евро.

Според графика  по подмярка 2.1.1 „Консултантски услуги за земеделски и горски стопани“ са заложени 2 млн. евро, като този прием ще бъде отворен през юни и юли 2017 г.

Според графика май или юни се очаква да започне приемът по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“. Редица експерти обаче смятат, че това ще стане след юли, тъй като се очаква одобрение от Брюксел за новите критерии, по които ще се оценяват проектите за преработка на земеделска продукция. Бюджетът по тази мярка ще бъде 85 млн. евро.

През юли е планиран прием и по подмярка 6.1 "Създаване на стопанства на млади фермери", където са заделени 41,5 млн. евро. Максималната помощ за всеки проект там е 25 хил. евро.

Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“, насочена за развитие на конкурентоспособността в селските райони и за създаване на заетост, ще бъде разкрита през ноември-декември 2017 г. Там се предвижда бюджет от 50,2 млн. евро, като минималната помощ за проект ще бъде 10 хил. евро, а максималната – 200 хил. евро.

По общинската подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ ще има прием от септември до ноември 2017 г. Там бюджетът е 159 млн. евро.

Дългоочакваната подмярка 7.3 за въвеждане на широколентов интернет, включително за създаване, подобрение или за неговото разширяване ще бъде отворена от февруари до април 2017 г.

Там бюджетът е 30 млн. евро, но още не са определени минималните и максимални стойности за един проект.

Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“, където се кандидатства с проекти за запазване на духовния и културния живот на населението в селските райони, бюджетът е 15 млн. евро. Приемът е планиран през септември-октомври 2017 г.

През октомври-ноември ще се кандидатства и по подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“. Заложеният бюджет таз е 8,5 млн. евро.

Подмярка 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ е с бюджет от 4 млн. евро. Приемът по нея също е през октомври и ноември.

За същия период – октомври-ноември се предвижда да се открие и приемът по подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти“. Бюджетът по нея е 9 млн. евро.

Мярка 9 за учредяване на групи и организации на производителите е с бюджет от 9 млн. евро, а приемът е насрочен за юни следващата година. Средствата ще отидат за насърчаване учредяването на групи и организации на производители и за подобряване сътрудничеството между стопаните. Минималната помощ за един проект е левовата равностойност на 100 000 евро за всяка една година в рамките на 5 последователни години.

Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ ще бъде отворена от май до май следващата година.

От февруари до май следващата година ще се отвори приемът по подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“

Подмярка 19.3  „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ ще се отвори през април, като таз средствата са предвидени за иновации в продукти и услуги в селските райони, комбинирайки разнообразните възможности на селските райони и развитие на селски райони с добавена стойност, за създаване на европейска идентичност в допълнение към местната, регионалната и националната идентичност. Бюджетът по тази мярка е 3 млн. евро.

По поддмярка 19.4 „Текущи разходи и популяризиране на стратегия за водено от общностите местно развитие“ проектите ще се приемат през септември, но бюджетът ще се определи допълнително. 

Публикувана в Бизнес

2926 нови проекта за инвестиции в земеделски стопанства бяха подадени в рамките на втория прием на заявления по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020. Общият размер на заявената субсидия за новите проекти 1 404 535 001 лева. Заедно с прехвърлените от първия прием 240 заявления, съгласно Заповед РД 09-755 от 04.10.2016 г., общият брой на проектите става 3 166. Във втория прием най-много проекти за модернизация на стопанствата са подадени в Пловдивски регион – 285.

Бюджетът по подмярка 4.1 е в размер на левовата равностойност на 237 млн. евро или 463 524 600 лева. Тъй като общата сума на заявената финансова помощ от този прием е три пъти над обявената по заповед, проектните предложения ще се разглеждат в условията на ограничен бюджет. Предстои да бъде извършена предварителна оценка по критериите за подбор. Съответствието с критериите за оценка ще се преценяват към датата на подаване на заявлението за подпомагане, съобразно приложените към него документи. Проектите ще се класират според получените при оценката точки и ще бъдат одобрявани в низходящ ред до размера на определения бюджет.

Припомняме, че с последните изменения в Наредба 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” беше намален до левовата равностойност на 1 млн. евро максималният размер на общите допустими разходи за един кандидат за целия период на прилагане на ПРСР 2014-2020. Промените в тежестта на критериите за подбор и добавянето нови критерии има за цел да осигури финансов ресурс за повече кандидати с акцент върху приоритетни сектори и отрасли.

Инвестициите за закупуване на земеделска техника по подмярка 4.1 включват техника за обработка на почвата и прибиране на реколтата. В този период на прием бяха допустими и проекти с инвестиции за напоителни системи, както и разходи по проекти за колективни инвестиции, представени от признати групи или организации на производители.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 15

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта