По предварителни данни на Националния статистически институт наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на декември 2018 г. намаляват с 26.3 хил., или с 1.1%, спрямо края на септември 2018 г., като достигат 2.29 милиона. Спрямо края на третото тримесечие на 2018 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 8.9%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 8.7%, и в „Други дейности“ - с 2.4%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейностите „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ и „Образование“ - по 0.7%.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е относителният дял на наетите по трудово и служебно правоотношение в дейностите „Преработваща промишленост“ и „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети“ - съответно 22.0 и 17.2%.

В края на декември 2018 г. в сравнение с края на декември 2017 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение се увеличават с 14.6 хил., или с 0.6%. Най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Строителство“ - с 6.8 хил., „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 4.4 хил., и „Хуманно здравеопазване и социална работа“ - с 3.1 хил., а най-голямо намаление - в „Преработваща промишленост“ - с 2.3 хиляди. В процентно изражение увеличението е най-значително отново в икономическите дейности „Строителство“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - съответно с 5.7 и 5.2%, а най-голямо намаление е регистрирано в „Добивна промишленост“ - с 3.0%.

Средната брутна месечна работна заплата за октомври 2018 г. е 1 157 лв., за ноември -
1 151 лв., и за декември - 1 205 лева.

През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата e1 171 лв. и нараства спрямо третото тримесечие на 2018 г. с 4.8%. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са „Образование“ - с 13.7%, „Финансови и застрахователни дейности“ - с 6.5%, и „Добивна промишленост“ и „Други дейности“- по 5.7%. През четвъртото тримесечие на 2018 г. средната месечна работна заплата нараства с 6.9% спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г., като най-голямо e увеличението в икономическите дейности „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 13.9%, „Добивна промишленост“ - с 10.1%, и „Преработваща промишленост“ - с 9.4%.

Икономическите дейности с най-високо средномесечно трудово възнаграждение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение през четвъртото тримесечие на 2018 г. са:

  • „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далеко-съобщения“ -2 788 лева
  • „Финансови и застрахователни дейности“ - 1 933 лева
  • „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - 1 888 лева.

Най-нископлатени са били наетите лица в икономическите дейности:

  •  „Хотелиерство и ресторантьорство“ - 705 лева
  • „Други дейности“ - 833 лева
  • „Строителство“ - 901 лева.

Спрямо същия период на предходната година средната месечна работна заплата през четвъртото тримесечие на 2018 г. в обществения сектор нараства със 7.4%, а в частния - с 6.8%.

В представените от НСИ таблици се вижда, че средната работна заплаата в селското стопанство е нараснала от 873 лв. през IV-то тримесечие на 2017 г. на 907 лв. през IV-то тримесечие на 2018 г.

Публикувана в Новини на часа

В сложен период сме - дебатът за общата селскостопанска политика след 2020 г. върви с различни мнения на страните, многогодишната финансова рамка е тежък документ, който се очаква да бъде приет октомври-ноември. В предложението на ЕК е предвидено намаление с 15% на бюджета на Програмата за развитие на селските райони, но ще има възможност то да бъде компенсирано с национално съфинансиране. Провел съм вече неофициални разговори и има готовност бюджетът за развитие на селските райони да се запази до близо 3 млрд. евро. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на форум на Националното сдружение на общините в България. Той увери кметовете, че земеделските производители в техните райони могат да се чувстват сигурни за подпомагането и в периода 2021-2027 г. Няма намаление при средствата за директни плащания за България, дори заради т.нар. конвергенция или външно сближаване има леко увеличение. Министър Порожанов припомни, че е възложено изработването на SWAТ анализ в сектор “Земеделие и храни”, който ще е основата на бъдещия стратегически план. Той благодари на кметовете, че изградените в работата с тях отношения дават резултат.

Във форума участва и зам.изпълнителният директор на държавен фонд “Земеделие” Атидже Алиева-Вели. Тя обяви, че е приключила административната обработка на 180 от подадените общински проекти по ПРСР.

Публикувана в Новини на часа

Беше време, когато влизахме в ЕС и многосе обиждахме, когато ни сравняваха с Румъния. Била по-изостанала от нас. Оказа, че нито тогава това е било истина, нито сега е така, след като по различни показатели, особено в земеделието, северната ни съседка ни изпреварва значително. Нещо повече -- много промишлени предприятия от България се преместиха в Румъния поради по-благоприятния политически климат и по-добрите икономически условия, а ръководствата на част от големите фирми продължават да управляват българските си офиси от тази страна. Е, наложи се да бъдат вкарани в затвора няколко висши държавни чиновници, за да се постигне този напредък. Затова пък румънското председателство на ЕС през този шестмесечен период постави като основен приоритет новата Обща селскостопанска политика и отражението й върху развитието на земеделието в Румъния. 

За сметка на това, България, като един един истински Левски оправяше Западните Балкани. Нали си спомняте, че когато го питали какво ще прави след победата, той отговорил, че ще замине за да помогне и на други народи да се освободят от турско робство.

А какво е положението при нас. Тези дни Националният статистически институт публикува данни за общата структура на икономиката в държавата ни. Едва 5% от БВП се пада на селското стопанство. Земеделските области в България са много и всички те са бедни. Там, където земеделието е с над 10% дял в добавената стойност на областта, те се нареждат на дъното по богатство и имат категорично най-ниският БВП на човек от населението. Това е така, тъй като добавената стойност на човек в земеделието е най-ниска.

"Изостаналите" ни северни съседи поставят акцент върху земеделието, а пък ние имаме еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество. И днес тя се бори с руски тролове и фалшиви новини. Колко конференции и колко думи се издумаха за дигитализацията и съживяването на българската икономика по т. нар. План Юнкер. Но България нищо не я огря – поръчките и парите отидоха в проекти на развитите западни държави. Само малко комисионни останаха у родни консултанти.

Като гледам какви постове са ни се паднали в Европейската комисия, човек може да остане с чувството, че всеки втори български фермер е завършил Оксфорд или Кеймбридж. Не е тайна, че в земеделието ни продължават да работят необразовани, частично образовани и една малка част - хора с висше образование, но обучени по старите стандарти. Най-големият проблем пред българското земеделие е намирането на обикновени механизатори, които обаче да разбират от съвременна техника.

Не е ли време нашият управленски елит да се приземи, да престане да се изживява като световен месия и да се заеме с едни далеч по-простички проблеми? И главно в областта на земеделието, където има огромни възможности да се даде тласък на икономиката,за да върнем обратно населението в селата и хората там да живеят малко по-богато и пълноценно? Не е ли време да погледнем опита дори на една Русия, където, благодарение на държавната подкрепа, днес приходите от продажба на земеделска продукция надхвърлят тези на най-печелившия бизнес - износът на оръжие в цял свят?

И не, въпросите ми не са риторични! Време е!

Ася Василева

Публикувана в Бизнес

Схеми за тикви, картофи, моркови и лук източват национални и европейски пари за земеделие, но никой в МЗХГ не иска на потърси виновниците. „Все някой трябва да плати заради кражбите – и в министерството, и на полето“, заяви Георги Василев, отговорен секретар на АБП

Лили Мирчева

Подписването на меморандум между ръководството на министерството на земеделието с производителите от сектор „Плодове и зеленчуци“, гарантиращ на браншовите организации, че ще имат достъп до актуалната информация, свързана със заявените и изплатени субсидии в сектора, приключи с пълно фиаско. През миналата седмица представители на градинарите от цялата страна се събраха в МЗХГ, за да обсъдят държавна помощ с неясни параметри за закупуване на техника за преработка на плодове и зеленчуци. Най-недоволни от срещата излязоха зеленчукопроизводителите.

„Поводът за събирането беше дали да се отпусне държавна помощ за закупуване на техника за охлаждане и калибриране на плодове и зеленчуци. Ние и преди сме обсъждали такава помощ и накрая стигнахме до извода, че парите, които ни дават, са нищо. От тях ще могат да се възползват около 15 до 20 производители. Ние заявихме, че не ги искаме“, коментира веднага след злополучната среща Георги Василев, организационен секретар на Асоциация „Български пипер“. По думите му не може при 30 хиляди производители, само 20 човека да вземат помощ. „Ще се бием ли за тази помощ, за която никой ясно не каза колко ще е. Обещават да е около 1,5 млн. лв. и че щели да видят какви са възможностите за повече пари“, допълни Василев.

„Обясниха ни, че държавната помощ може да бъде отпусната за две години, тъй като програмният период свършва през 2020 г. Ако обаче има добри индикации, държавната помощ ще бъде нотифицирана и през следващия програмен период. Но е притеснително, че все още не е обявен бюджет за нея“, коментира Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я). Както обясни Петков, държавата ще поема 50% от инвестицията, но не повече от 100 000 лв. „Ние искахме бюджетът да е 35 млн. лв., защото съоръженията са много скъпи, но ни казаха, че е нереален“, допълни той.

Производителите от сектор „Плодове и зеленчуци“ единодушно са предложили парите от тази държавна помощ да стигнат поне за 250 - 300 кандидати. Иначе смисълът на държавната помощ се обезсмисля. Но най-притеснителното за тях е кой и как ще подбере тези 10-15 стопанства, които ще усвоят 1,5 млн. лв., какви принципи и правила ще измислят чиновниците, така че да вкарат своите хора в схемата.

Глас в пустиня останали предложенията

от браншовите организации

да се даде възможност кандидатите да са по-малки стопанства от 50 до 300 дка, тъй като големите в сектора имат възможност да кандидатстват по мерките от ПРСР.

Докато от министерството не казват ясно какъв в крайна сметка ще е този бюджет, градинарите отсъдиха: „Ако наистина предложат 1,5 млн. лв., просто няма смисъл“. На злополучната среща зам.- министър Вергиния Кръстена обещала, че ако бюджетът за помощта се изчерпи, а има още желаещи, той може да бъде увеличен. Сякаш още отсега не е ясно за чиновниците, че интересът е много голям.

На същата среща в земеделското министерство, на която е бил поканен и министър Румен Порожанов, който пък за пореден път е избегнал срещата с бранша, не е бил подписан и въпросният меморандум, за който споменахме в началото.

Повече от шест месеца ръководството на министерството на земеделието обещава да подпише документ, гарантиращ на производителите на плодове и зеленчуци, че ще имат пълен достъп до актуалната информация, свързана със заявените и изплатени субсидии в сектора.

„Те не би трябвало да имат право да ни отказват информация, както и ние да предоставяме всички данни. Като дойде времето за подписване на меморандума, ни казаха: „Вие се подпишете, а министърът по-късно ще се подпише. Ние решихме, че няма да подпишем едностранно меморандума и искаме министър Порожанов лично да дойде при нас, защото той никога досега не се е срещал с производители на зеленчуци и плодове“, заяви секретарят на пиперопроизводителите Георги Василев. По думите му напразни остават усилията на бранша да спре

кражбата на ДДС и фалшиви схеми за източване на евросубсидии

„В министерството на теория признават, че има хора, които крадат, и обещават, че щели да вземат някакви мерки. Ние сме им предложили около 20 мерки, но нито едно от нашите предложения не е прието. От април месец водим разговори с министерството на тази тема. В крайна сметка те представиха статистика и абсолютно безочливо заявиха, че няма никакви кражби и ние просто си въобразяваме“, обясни Василев

Ръководствата на браншовите организации в областта на зеленчукопроизводството настояха самите те да поемат контролавърху ефективността на производството, но агроведомството остави без отговор тяхното предложение.

От Националната асоциация на картофопроизводителите внесоха второ искане – агроведомството да даде отчет за

огромната разлика в размера на площите, които обработват фермерите

регистрирани в Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), и тези, които са заявили подпомагане пред фонд „Земеделие“ за производството на картофи през последните две години. През миналата година в агенцията по храните регистрираните картофопроизводители са заявили едва 39 хиляди декара с картофи. В същото време пред фонд „Земеделие“ са подадени заявления за подпомагане на производството на картофи за цели 120 хиляди декара.

Ще припомним, че производителите на картофи, за разлика от останалите зеленчукопроизводители, трябва да спазват ограничения за неразпространение на карантинни вредители. Затова от БАБХ ги наблюдават при покупката на семена и при отглеждането на картофите. Но се оказва, че Агенцията по храните не е регистрирали всички, които отглеждат картофи, а само малка част от фермерите. Така едните са строго контролирани от експертите по растителна защита, а останалите само си получават субсидията.

Според чиновниците в агроведомството огромното разминаване от 34 хиляди декара, регистрирани в БАБХ, и 120 хиляди декара, заявени за субсидии в ДФЗ, идвало от нивите с картофи, произвеждани за частно ползване. С една дума - картофите в домакинствата са над два пъти повече от тези, които се отглеждат за пазара.

Изкривеният модел на българското зеленчукопроизводство

ще продължава да бълва и още абсурди

които дори изискванията за обвързана подкрепа не може да промени, но и това си има причини. Как иначе да си обясним, че чиновниците в агроминистерството не приемат предложенията на браншовите организации да се въведат минимални прагове – на добив и доход от декар продукция, на продажни цени и др.

„Примерно може да се каже, че картофите от какъвто и сорт да са те, не могат да се продават за по-малко от 20 стотинки. Много картофопроизводители декларират, че са ги продават за 2 ст. и тогава ДДС-то е 0.004 ст., а така е много изгодно. Но ако нормалният доход е 500 лв. от дка, което е най-ниският за картофи, тогава производителят трябва да плати ДДС върху 30 ст. Но това е повече от субсидията, която ще получи. Много неща предложихме, но не ги приемат. Веднъж предлагат мерки против кражбите, но не желаят да разговарят за 2018 година. Казват какво ще правят през 2019-2020 година, а ние искаме да се върнат назад. Все някой трябва да плати заради кражбите – и в министерството, и на полето“, заяви Георги Василев. По думите му вече трета година

чиновниците осигуряват кухи схеми за източване на европари

„Първия път с тиквите откраднаха 17 млн. лв., но никого не наказаха - нито в министерството, нито в областните земеделски служби, нито производителите, които се възползваха. Миналата година се откраднаха 8 млн. лв. от лук и моркови – никой не е наказан. Тази година 11 млн. лв. се крадат от картофи и пак твърдят, че царят е облечен. Всички виждат, че царят е гол, но в МЗХГ твърдят, че е облечен“, коментира още Василев.

В крайна сметка браншовите асоциации в сектор „Плодове и зеленчуци“ са решени да направят специална пресконференция, на която да обяснят защо няма пари за реалните производители, докато милиони изтичат в кухи схеми.

Нетърпимостта в бранша е стигнала точката на кипене, защото 2018 година се оказа фатална заради слаба реколта, фалити и недостатъчно подпомагане в сектора. Според изказвания на пиперопроизводители

от 25 години насам не са преживявали толкова неблагоприятни условия

Според браншовата асоциация има двойно намаление на площите, заети с пипер. Лошите климатични условия са друг фактор, допринасящ за ниските добиви - обилните, нестихващи дъждове и градушки. Случвало се е едно и също поле да е ударено от градушка или наводнявано от дъждове по 5 – 6 до 8 пъти през миналата година.

„Статистиката сочи, че нашите членове произвеждат над 70% от пипера в България. Тази година нашите производители изкараха не повече от 1 тон от декар, като над 30% не получиха дори 500 кг от декар, а за да са на нула, трябва да имат поне 2 тона от добив от декар.

Миналата година

над 30% от пиперопроизводителите в България фалираха

– обяви Георги Василев. Той добави, че и в земеделското министерство отчитат спад от 9% при новата реколта от пипер.

Общо земеделците се прибрали малко над 43 тона продукция. Според браншовиците са необходими спешни политики за съживяване на производството, но не виждат никакви ответни мерки.

„Можем да охарактеризираме картината като потоп – нещо, което никога не се е случвало на пиперопроизводителите досега. В момента те са в много лоша финансова кондиция. Над 20% от нашите производители не обраха нито един пипер от полетата си, а инвестициите в един декар са 2400 –2600 лв. Вярно е, че има пиперопроизводители, които достигнаха по 5-6 тона от дка, но те просто бяха пощадени от Господ“, коментира още Василев.

На 31 януари изтече срокът, в който земеделците, кандидатствали в Кампания 2018 по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци, трябва да подадат декларация и да докажат с документи добивите и реализацията. С нескрит интерес очакваме да разберем какви количества картофи са продадени на пазара, което се доказва с фактури. Топката сега е в полето на чиновниците, които едва ли ще си направят труда да проверяват кои са реалните данни и кои – лъжливи. Затова и от Съюза на градинарите обявиха, че ще искат информация от министерството на земеделието за количествата реализирани картофи, декларирани през 2018 г. Очакват се уникални данни, стига да станат известни за всички. А междувременно заради сгрешения модел на подпомагане зеленчукопроизводителите искат оставката на министър Румен Порожанов и обещават национални протести.

Публикувана в Бизнес

По време на блиц контрол в парламента агроминистърът Румен Порожанов показа нескрити симпатии към Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ)

Лили Мирчева

Ще обявим графика за следващата кампания в сряда. Той ще бъде публикуван и на страницата на Министерството на земеделието, храните и горите, и на Държавен фонд „Земеделие“. Това бе отговор на въпрос на министър Румен Порожанов по време на блиц контрол в парламентарната комисия по земеделие и така най-после стопаните успяха да научат, че индикативният график за изплащането на директните плащания за 2018 г. вероятно е готов и очаква да бъде оповестен на 6 февруари. Случайно или съвсем преднамерено, датата съвпада със Седмата национална среща, организирана от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). По традиция два дни през февруари всяка година около хотел „Адмирал“ в КК „Златни пясъци“ се събират членовете на асоциацията, а паркингът отеснява за свръхмощните им джипове и луксозни лимузини. С една дума - дефиле на богатството на българските земеделски производители.

Вероятно заради събитието на АЗПБ министерството реши да предостави новината с плащанията за 2018 г. тъкмо на тази дата. Както се казва – пари при пари отиват.

Ще припомним, че от агроведомството обещаха по-рано, че графикът ще е готов до края на януари. А миналата година индикативният график беше обявен още в първите десет дни на януари.

Както съобщи министър Порожанов пред депутатите от ресорната комисия в парламента сроковете за плащане по различните схеми нямало да се различават съществено от миналата година.

В отговор на друг въпрос за работата по проекта на Закона за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделската земя, той заяви, че нямало никакви проблеми.

Както е известно, няколко браншови организации скочиха срещу т. нар. Закон за земята и поискаха отлагане на приемането му в Народното събрание. „Получихме някои необяснимо крайни становища, че не се подкрепя законът, че едва ли е неработещ. Той обясни, че не разбира броженията в големите браншови организации срещу закона, който не е нещо революционно. „Този закон трябваше да окрупни всички законови актове, а в някои от тях да изглади частични противоречия, ако са съществували такива, но не да правим някаква революция в земеползването или в собствеността“, обясни Порожанов. По думите му в момента в земеделското министерство анализират ситуацията и забележките, направени по проектозакона. „Но притеснителното е, че повечето от уважаваните от нас по-големи асоциации искат да се разглежда по-подробно този закон. Може би до другата седмица ще сме наясно по всички забележки. Ние вече водихме първи разговор с тях. Аз ще проведа другата седмица втори разговор с тях на форума, който ще бъде в средата на седмицата, и не изключвам да поискаме малко удължаване“.

Така отново министър Порожанов обеща, че на въпросния форум на АЗПБ едва ли не ще се изгладят всички противоречия с браншовите организации. По думите му дори и сега Законът за земята да влезе за гласуване в парламента, той няма да се отрази на отношенията по кампанията тази година. „Вместо да създаваме излишно напрежение, което неминуемо може би ще се политизира в един момент, трябва да постъпим разумно, така че ще ви държа в течение и след анализа ще направим съответно предложение“, обеща на депутатите Порожанов.

Явно министърът сериозно разчита на АЗПБ да налее повечко вода в мелницата на земеделското министерство, за да не се окаже въпросният закон препъни камък в земеделската политика на управляващите. А както се знае - всичко е подплатено със сериозни средства, дадени за реклама на същата тази политика на министерството. Съвсем нормално е да си мислим, че само фаворитите да имат достъп до тях.

Публикувана в Бизнес

От заповед, разписана от  министър на земеделието Румен Порожанов става ясно,че от  1 март стартира приемът на заявления за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за Кампания 2019.

И през  тази кампания  няма да се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. или се разширяват поетите вече ангажименти. Същото важи и за поемането на нови ангажименти или тяхното разширяване по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. Изключение правят единствено дейностите по направление „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“.

Вчера стана ясно, че до седмица графикът за директните плащания ще бъде готов. Това каза министър Порожанов по време на заседание на Комисията по земеделието и храните в Народното събрание. В сроковете на кампания 2018 ще се приемат и заявленията по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ и мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“.
Публикувана в Бизнес

Селското стопанство е един от основните стълбове на Европейския съюз и противно на традиционните убеждения е високотехнологично. Цифровата революция не е подминала селскостопанския сектор. Тя дава възможност на земеделските производители да бъдат по-прецизни и ефективни, помага им да подобрят производителността и устойчивостта, като същевременно останат конкурентоспособни. Ползите от този нов подход в земеделието важат за всички страни членки на Общността и за всички стопанства, независимо от техния размер. Това са само някои от изводите за дигитализацията в селското стопанство на ЕС – сега и в бъдеще, която беше сред главните теми на Конференцията на ЕС Agricultural Outlook (Перспективи на селското стопанство), състояла се на 6 – 7 декември м. г. в Брюксел. Във форума участваха отговорни представители на институции на ЕС, хранителни вериги и академични среди, фермери и пазарни експерти. Комисарят на ЕС по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган изложи визията си за Новата селскостопанска политика на Общността за периода 2021 – 2027 г. и заяви, че на преден план поставя „участието на фермерите в случващата се в момента дигитална революция в земеделието и достъпът им до иновации”. (За главните акценти на конференцията ви информирахме подробно в бр.585 на нашия вестник – бел. а.).

От представителите на земеделската гилдия на форума направиха впечатление фермери, които споделиха опита си от успешното преминаване от методите на традиционното земеделие към дигитализацията на работните процеси. Представяме ви щрихи от потретите на двама новатори – от Финландия и Естония, както и пример за приложението на блокчейн технологиите във френска хранителната верига.

Финландецът Макс Шулман спестява 25 на сто от разходите си

1. Макс Шулман

 

С помощта на GPS сигнали машините в полето се движат с ниво на точност 10 сантиметра

Макс Шулман е земеделски производител и председател на Работната група по зърнените култури в Копа Коджека (Copа-Cogeca) със седалище в Брюксел от 2013 г. В асоциацията Копа Коджека, която представлява гласа на фермерите и техните кооперативи в ЕС, финландецът отговаря за използването на безпилотните летателни апарати, дигиталния аукцион и цифровите програми. Преди да поеме този висок пост, Шулман е бил съветник по зърнени култури, маслодайни семена и протеинови култури във Финландския съюз на земеделските производители и има 5-годишен стаж във финландското машиностроене. Понастоящем той е съсобственик на PolarOats, компания за търговия със зърно, и председател на VYR (финландска зърнена верига).

Макс Шулман е израснал в наследствената семейна ферма Stor-Tötar Gård в Югозападна Финландия, на 50-ина километра от Хелзинки. Основните дейности на стопанството, което има 400-годишна история, са растениевъдство и лесовъдство. През 1986 г. Макс Шулман, който е завършил аграрна икономика в университет в Стокхолм, поема пълната отговорност за управлението на стопанството. И макар че през последните години финландецът се занимава активно с обществена работа, той винаги се е чувствал земеделец, тясно свързан със земята. Отглежда бобови култури, овес, пшеница и маслодайни култури.

Макс Шуман споделя, че от самото начало е искал да бъде съвременен земеделец – според него земеделието е стара професия, но не и старомодна. И оттогава досега постепенно и настъпателно внедрява най-новите технологии в зърнопроизводството – от обработка на земята до прибирането на реколтата. Още през 1989 г. фермерът използва за полевия си трактор широки гумени вериги с ниско налягане (800 mm, 0,35 bar), за да намали отъпкването на почвата и да подобри състоянието й. От 1995 г. почвите се картографират в различни етапи – от топенето на снеговете през сеитбата и наторяването до прибирането на реколтата. Данните се предоставят от сателити и дронове и се обработват от GPS- системи, монтирани на машините – трактор, комбайн, сеялка. Компютри разчитат в реално време картите с различни параметри и автоматично управляват сеитбата, поливането и наторяването, като внасят необходимото количество във всяка точка на полето.  

“През цялото време използвам технологиите, за да няма пропуснати от машината участъци или пък преминаване по два-три пъти. Затова разчитам на GPS сигнали. За целта обаче трябваше да инвестирам в базова станция, за да получавам еднакво добър сигнал навсякъде. Постигнал съм ниво на точност 10 см, това ми стига – споделя Макс и допълва: – Картирането на добива, прилагането на променливи норми при внасянето на торовете и контролът на секциите за засяване значително повишават добивите. Освен това ми спестяват време, което никога не ми стига, а също гориво, семена и препарати. При моите условия правя изчисление за 100 ха. Пресметнах, че технологиите ми спестяват 25% от разходите, които правех преди това.”

Макс Шулман похвали младата смяна във фермата си: “В даден момент синът ми започна също да се занимава със селско стопанство. Той ми показа, че процесите, които аз наблюдавам, могат да се управляват и анализират благодарение на компютърна програма. Ето защо приемствеността и внедряването на младите в сектора е много важна. Това ми спести още време и средства”, обяснява фермерът.

Технологиите обаче са свързани с разходи. На първо място фермерите трябва да решат какво искат да оптимизират в стопанството си и едва след това да започнат с инвестицията, като предварително калкулират за какъв период от време тя ще се изплати – препоръчва Макс Шулман.

Естонска фермерка управлява стопанството си от Космоса

3. Ктарин Естония

Катрин Нооркоив се възползва от радарните спътници на ЕС

„Не мога да си представя живота без мобилната мрежа – споделя Катрин Нооркоив от Естония, производител на био говеждо месо, изпълнителен директор и собственик на месопреработвателно предприятие. Преди да се ориентира към частния бизнес, младата жена е била на ръководен пост в обществения сектор. Преди 14 години Катрин заедно с баща си възстановяват семейната ферма и започват фермерството си със стадо от месодайната порода Абърдийн Ангус. С течение на времето разширяват стадото си и с породата Херефорд, като отглеждат всички животни на пасищата, за да произвеждат висококачествено биомесо. Голямото предизвикателство в кариерата на Катрин е закупуването на месопреработвателно предприятие през 2016 г., което тя ръководи успешно и вече е разширила бизнеса си със собствена месарница и ресторант.

Катрин Нооркоив се възползва от програмата „Коперник”, създадена съвместно с Космическата агенция на ЕС, която дава възможност на всяка страна членка на Общността да получава безплатно сателитни данни. „Тъй като в Естония е облачно 70% от времето – от май до октомври, използването на радарни спътници е голямо предимство – те могат да видят какво се случва на нашите полета и пасища през облаците – възторгва се Катрин. – Програмата позволява да се определи колко са изконсумирали животните на пасищата чрез изменението на биомасата във времето. Целта е контролът на място да се сведе до 5% благодарение на мониторинга.” Според естонската фермерка с това наблюдение броят на измамниците намалява, а реалните фермери имат възможност за по-високи заплащания.

Известно е, че Естония е една от най-дигиталните държави в Европа. Тя бе първата, която въведе електронното жителство – дигиталната идентичност, която е достъпна навсякъде по света. Затова е обяснима гордостта на Катрин Нооркоив, която споделя : „Времето е най-ценният ресурс, който имаме. Подавам декларациите си за стопанството онлайн, мога да поддържам всички разговори с държавата онлайн. Няма нужда от никаква бумащина, където и да се намирам по света, щом имам връзка с интернет или мобилни данни, се идентифицирам с мобилен идентификационен номер, Smart ID или лична карта. Като естонски фермер, аз ценя високо това, което правим, за да намалим времето за контрол на място и да управляваме дейностите си на 100 процента от Космоса” – каза в заключение Катрин Нооркоив.

Историята на птичето месо от инкубатора до чинията

6. Cофи Фонтен

Френският експерт по качество Северин Фонтен представя блокчейн технологията

Малко компании предлагат услуга за своите клиенти, чрез която да проследят пътя на продуктите от фермата до чинията, а тази прозрачност зависи и от съгласието на търговците. Когато хората пазаруват в магазина, единствената информация, която могат да получат, е от етикета на опаковката – по-често може да се види държавата, в която е произведен продуктът, понякога и името на стопанството. Някои вериги отиват по-далеч и предоставят кратка история на фермата и условията, при които продуктът е произведен. 

С блокчейн технологията потребителите могат да видят всичко за хранителните продукти в магазина. Тя дава повече доказателства за това, че даден продукт има съответното качество. По отношение на защитата на фермерите в търговската верига технологията ограничава възможностите големите търговци да отхвърлят добрата фермерска продукция.

Това каза директорът на отдела за качество в Groupe Carrefour Северин Фонтен на конференцията EU Agricultural Outlook. Търговските вериги не са собственици на информацията в блокчейн, а само се грижат за съхраняването на продуктите, обясни тя. – Технологията дава възможност да се проследи историята на продукта от датата и мястото на производство до рафта в магазина. Френската специалистка илюстрира нагледно блокчейн технологията. На огромното табло бяха проследени всички етапи от 4-месечния живот на охладено поле – от излюпването му в инкубатора през отглеждането му на открито и биохраната без ГМО до кланицата, където се спазват всички хигиенни норми, и рафта в магазина. Тази информация може да се проследи и прочете от купувача в „Карфур” с приложение в неговия смартфон – достатъчно е да сканира индивидуалния код на месото, за да разбере историята на продукта от А до Я.

Мария Нецова, 

наш спец. пратеник в Брюксел

Публикувана в Бизнес

Фондация „Хайнрих Бюл” съвместно със Германския съюз по околна среда и опазване на природата издадоха нов аграрен атлас, включващ актуална информация за подпомагането по ОСП. Това съобщава topagrar.com. Те настояват Брюксел да преразпредели премиите към фермерите. Освен това те изискват един по-силен втори стълб на подпомагане, като фермерите трябва да получават подпомагане, ако покажат постижения в опазване на животните, климата и околната среда. Колко би струвало това на ЕС, издателите на новия атлас не съобщават.

Дупка от 1 млрд. евро

Авторите на аграрния атлас предлагат едно радикално преразпределение на аграрните субсидии, което дори би довело до увеличаване с 1 млрд. евро на сега планирания за Германия бюджет от 4,8 млрд. евро. Това заяви Удо Хемерлинг от Германския съюз на земеделските производители. В така публикувания атлас обаче не е посочено, кой ще плати по-високите разходи за субсидии.

Предложения

Разходи евро/ха

Годишни разходи за Германия в млн. евро

Мерки за преразпределение в областите по НАТУРА 2000

-

1,4

Очертавания на площи без растителна защита и наторяване, 5 м ширина на всеки 50 метра върху 50% от площи => 0,6 млн. ха

От 700 до 900

0,4 до 0,5

Отглеждане на зърно, царевица и рапица без използване на химикали за растителна защита на 50% от площи => или около 4,9 млн. ха

250 до 300

1,2 до 1,4

Биоземеделие върху 20% от площите при сегашно ниво от 7%

275

0,5

Задължително отглеждане на междини култури или покриване на почвата върху още 15% от площите

75

0,12

Повече временни угари и бобови растения

-

0,5

Добавки само за малки стопанства 30% вместо 7% в първи стълб

-

1,44

Общо преразпределение на средствата от новите субсидии

-

5,4-5,7

По-високи разходи за опазване на животните и околната среда

Хемерлинг е изчислил, колко биха стрували посочените в аграрния атлас разходи за субсидии. Той е преизчислил посочените в него субсидии, съпоставяйки ги със сегашното им ниво. Така например загубите при отказ от третиране на обработваемите площи със средства за растителна защита по сметките му биха възлизали на 300 евро на хектар, което за общия обем на обработваемите площи в ЕС би означавало- 1,4 млрд. евро. (виж таблицата). Освен това той е изчислил, какви биха били разходите по изпълнение на мерки за опазване на животните и климата. За целта в атласа се предлага например преминаване към пасищно отглеждане на животните и преустройство на оборите чрез увеличаване на пространството за свободно движение на животните. Според научни оценки, въвеждането на подобни мерки годишно би струвало между 3 и 5 млрд. евро, разходи, които според авторите на атласа трябва да се поемат от федералния бюджет на Германия.

Директните плащания възмездяват фермерите заради високите европейски стаnдарти

Авторите на атласа смятат, че Брюксел трябва цялостно да премахне директните плащания от първи стълб на финансиране на ОСП. Досега земеделските производители в Германия получаваха директни плащания по първи стълб в размер на 4,8 млрд. евро или средно по 288 евро на хектар. Според изследване на HFFA Research Institut разходите за покриване на високите европейски стандарти в германското земеделие по отношение опазването на животните и околната среда възлизат на 5,1 млрд. евро респективно като се вземе предвид важните стандарти за конкурентноспособност-4,1 млрд. евро. При това падат разходите за зелени плащания и за кръстосани проверки. Ето защо директните плащания според тях биха могли в това отношение да послужат за покриване на тези разлиîq в по-голяма част от разходите. Вторият стълб на подпомагане трябва да остане на разположение за развитие на селските региони. В това число влизат общо 2,4 млрд евро – средства от федералния бюджет, от бюджетите а отделните провинции и от ЕС (0,95 млрд. евро). Така парите за земеделие по двата стълба на подпомагане за Германия годишно биха възлезли на 5,8 млrд. евро. При това има и други национални доплащания. „Чрез отпадане на плащанията на площ гермаnските фермери биха имали много по-високи разходи за вече съществуващите европейски екологични стандарти, които сами ще трябва да поемат, което би довело до разпадане на структурата на земеделието ни”, казва Хемерлинг. Според него предложената в този атлас концепция на разходите за земеделие не е възможно да се реализира практически.

Публикувана в Бизнес

Прогнози за развитието на селското стопанство на Европейския съюз по отрасли през следващото десетилетие и перспективите за реализацията на продукцията на вътрешния и световния пазар – отзвук от Конференцията Agricultural Outlook в Брюксел

Мария Нецова,

наш. спец. пратеник в Брюксел

Европейската комисия публикува доклад с прогнози за производството в най-важните селскостопански отрасли в Европейския съюз, както и за перспективите на основните пазари на селскостопански стоки и на фермерските доходи в Общността до 2030 г.Обемистият документ от 128 страници е колективен труд на експерти от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕС и на Съвместния изследователски център (JRC). За неговото изработване бяха събрани и обобщениценни информации от политици на високо равнище, анализи и оценки на европейски и международни експерти по моделиране и пазари, на частни компании и на авторитетни международни организации като ОИСР и ФАО. Основни аспекти от този прогнозен доклад за периода 2018-2030 бяха разисквани през втория ден на Международната конференция на ЕС Agricultural Outlook (Перспективи на селското стопанство), която се състоя на 6 –7 декември в Брюксел м. г. с участието на над 600 заинтересовани участници от Европа, а така също от Африка и Азия. (За дискусиите на форума по проблемите на цифровизацията и иновациите в селскостопанския сектор ви информирахме от първа ръка в предишния брой на в. „Гласът на земеделеца” – бел. а.)

В обръщението си към делегатите на конференцията Комисарят на ЕС по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган подчерта, че прогнозният доклад на ЕС е призван да служи като база за анализ и оценка на селскостопанската политиката и пазара, като се основава на съществуващата политическа рамка и очакваните тенденции в макроикономическата среда. Той направи важното уточнение, че предложената пазарна перспектива не би трябвало да се възприема като безусловна прогноза за бъдещето; „вместо това тя обрисува картината на това, което може да се случи при вероятен набор от предположения и обстоятелства”.

0 Конференцията

Ето основни моменти и изводи от прогнозния доклад:

. Селското стопанство ще продължи да играе значителна роля в обществото на Европейския съюз в перспектива 2030 година, с незначително намаляване на земеделските площи и допълнителен отлив на работна сила.

. Потребителите в ЕС и извън него ще проявяват по-голяма взискателност към храната, нейните източници и въздействието върху околната среда и изменението на климата. Докладът отчита промяната в нагласата в избора на храни от страна на потребителите през следващите години.

. За производителите това ще означава по-високи производствени разходи, но също възможност за отличаване на техните продукти, като прибавят добавена стойност и същевременно намаляват отрицателните климатични и екологични въздействия. Това ще се отрази в алтернативни производствени системи; местни, биологични и други сертифицирани продукти ще станат все по-търсени.

. Потреблението на месо, хляб и захар ще продължи да намалява. Повишената консумация на богати на протеин растителни храни илюстрира тази промяна в нагласата на потребителя. Месото от домашните птици е единственото, което ще регистрира силно увеличаване и в производството, и в потреблението. Натискът от изменението на климата и ангажиментите по опазване на околната среда ще бъдат компенсирани отчасти от напредъка в управлението и технологиите, като прецизното земеделие, което води до увеличаване на добивите, макар и с по-бавни темпове в сравнение с миналото.

. По-голямата част от производството на ЕС ще се консумира на вътрешния пазар. ЕС ще спечели дялове на някои експортни пазари (например за млечни продукти) и същевременно ще се сблъсква с допълнителен натиск от страна на вноса на определени продукти (например говеждо).

В прогнозния доклад на ЕК за развитието на селскостопанския сектор за периода 2018-2030 г. е представена широка гама от хранителни продукти, включително полски култури, мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци... Ще ви представим конспективно някои от тях.

1 а green nature

Полски култури

Полските култури (зърнено-житни, технически и фуражни) обхващат трите най-големите групи култури, които се отглеждат традиционно в целия свят, заемат най-големи площи поради особеностите и характеристиките си и са основни за изхранването на населението на Земята.

Земеделието си остава главният ползвател на земята, независимо от конкуренцията си с други браншове, се подчертава в доклада на Европейската комисия. Очаква се лек спад в използването на общата земеделска земя в ЕС, макар и с по-бавни темпове, отколкото през последното десетилетие – от 178 млн. ха през 2018 г. до 176 млн. ха през 2030 г.
В съответствие с тази тенденция площта с основните зърнени култури, постоянните пасища и трайните насаждения ще продължи да намалява в периода до 2030 г. За разлика от това, използването на земята за фуражни култури леко ще се увеличава, достигайки 22 милиона хектара през 2030 г. Изрично се подчертава – независимо че общите селскостопански площи намаляват, че използването на новите технологии ще се отрази позитивно на реколтата и общата земеделска продукция като цяло ще се увеличи.

Производството на зърнени храни в ЕС се очаква да продължи да нараства и да достигне 325 милиона тона към 2030 г. (в сравнение с 284 милиона тона за 2018 г.). Този растеж ще се дължи на леко повишеното търсене на храни (по-специално на царевица), на макар и умерено увеличени перспективи за износ и на нарастващото значение на промишлената им употреба. По-големият растеж се възпира от ограничената възможност за разширяване на посевните площи и от по-бавното увеличаване на реколтата в ЕС. Цените се очакват да останат стабилни и близки до 170 евро/тон в края на разглеждания период.

2 Залата за доене

Мляко и млечни продукти
Според доклада на Европейската комисия повишеното световно търсене, обусловено от растежа на населението, особено в Африка, и нарастващите доходи ще доведат до по-високо потребление на млечни продукти през прогнозния период. Европейският съюз би могъл да се възползва от "очевидното си конкурентно предимство", като се съсредоточи върху "продукти с добавена стойност". Освен това предпочитанията на потребителя към диференцирани продукти (биологични, без ГМО, базирани на пасбища, със защитен произход и др.) ще стимулират развитието на алтернативи на конвенционалните производствени системи.

Европейският съюз би могъл да задоволява 35 на сто от глобалното търсене на млечни продукти през разглеждания период. Очаква се европейският износ на сирене, масло, обезмаслено мляко на прах, пълномаслено мляко на прах и суроватка на прах да нараства средно с около 330 000 тона (течен млечен еквивалент) на година.
В същото време ЕС ще се нуждае от допълнителни 900 000 тона мляко годишно, за да посрещне растежа на вътрешното потребление на млечни продукти (главно на сирена). Но според прогнозите консумацията на течно мляко "вероятно ще продължи да пада".
Въпреки очакваното повишено световно и вътрешно търсене на млечни продукти, Европейската институция е предпазлива относно развитието на този пазар. Тя прогнозира сравнително скромно увеличаване на производството на мляко в ЕС, средно с 0,8% годишно, за да достигне 182 млн. тона към 2030 г.

Паралелно се очаква средният млеконадой да се стабилизира и да достигне 8240 кг/крава, което е със 17% повече в сравнение с 2017 г.

4 В обораl

Месо– прогноза за спад в потреблението

До 2030 г. се очаква производството на месо в ЕС да достигне почти 48 млн. т кланично тегло. Но пазарът ще бъде ограничен от промените в предпочитанията на потребителите, експортния потенциал, ниската рентабилност и преструктурирането на млечния сектор (за говеждото). Очаква се общото потребление на месо в ЕС да спадне от 69,3 кг на глава от населението през 2018 г. до 68,6 кг през 2030 г. Въпреки че в целия ЕС консумацията на месо ще отбележи в спад, все пак 90 на сто от месната продукция ще се консумира в рамките на Общността.

Относителният оптимизъм на Европейската комисия по отношение на млечния пазар контрастира с опредeлено негативните перспективи за пазара на говеждо месо. Производството на говеждо месо в ЕС се оценява на 8,2 милиона тона през 2018 г. В доклада се прогнозира, че през следващото десетилетие производството на говеждо ще намалява, в резултат на стопяващите се кравешки стада, спада в търсенето и силната експортна конкуренция въпреки отварянето на нови пазарни ниши. Комисията очаква цените да паднат през първата част на прогнозния период, преди да се стабилизират около 2030 г.

Що се отнася до овчето и козето месо, благодарение на подобрената възвращаемост за производителите, подпомагането от страна на ЕС и устойчивото вътрешно търсене производството ще се увеличи, достигайки 950 000 тона през 2030 г. в сравнение с 903 000 тона през 2018 г.

Потреблението на свинско месо в ЕС ще се намали от 32,5 кг на глава от населението през 2018 г. на 31,7 кг през 2030 г. Този спад ще бъде компенсиран от по-големия износ, като световното търсене ще продължи да расте с темп от 0,7% годишно през периода 2018-2030. Очаква се ЕС да увеличи износа си за Китай (най-големия производител на свинско месо в света), въпреки силната конкуренция от САЩ и Бразилия.

Птичето месо е единственото месо, което ще регистрира значително увеличение по производство и потребление в ЕС в прогнозния период (и по двата показателя с ръст от 4 на сто между 2018 и 2030 г.). През 2030 г. производството на ЕС следва да достигне 15,5 милиона тона в сравнение с 14,2 милиона тона през 2018 г. Глобалното търсене на птиче месо също ще се увеличава, което ще стимулира износа му от ЕС.

Лозаро-винарски сектор

Общото производство и потреблението на вина в ЕС се очаква да се стабилизират, след като имаше лек спад през предишното десетилетие. . През прогнозния период се очаква леко намаляване на потреблението от 26 литра на глава от населението през 2018/2019 г. до 25,3 литра през 2030 г. По отношение на износа се прогнозира, че ЕС ще поддържа постоянен растеж главно с продуктите си с географски указания и пенливите вина.

5 Sheeps

Доходите на селските стопани
Авторите на доклада дават оптимистични прогнози за това как пазарните тенденции в селскостопанския сектор ще се отразят на доходите на земеделските производители. Анализът показва стабилизиране на дохода на едно средно стопанство (или на годишна работна единица) в реално изражение през целия прогнозен период. Това може да се обясни със значителното увеличаване на стойността на селскостопанската продукция (+ 17% през периода), което надвишава паралелното повишаване на производствените разходи, главно поради по-високите цени на енергията и амортизационните отчисления. Отчита се също непрекъснатият отлив на работна сила от селското стопанство поради структурните промени в Европейския съюз.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 10 Януари 2019 13:02

Уроците на европредседателството

Румъния пое диригентската палка на Съвета на ЕС с противоречиви напътствия и злобни коментари

Лили Мирчева

Докато нашите управляващи не могат да се нахвалят и нарадват на българското председателствона Съвета на министрите на Европейския съюз, което приключи с фанфари и сериозни бонуси за администрацията, в началото на 2019 година щафетата на ръководството на общоевропейската  аграрна политика премина от Виена в Букурещ. От началото на тази година Румъния пое диригентската палка в изпълнението на „Одата на радостта“, която всички страни членки на общността трябва да пеем ако не в един глас, то поне без фалшиви нотки.

В края на декември австрийският министър на земеделието и устойчивото развитие  Елизабет Кьостингер за последен път ръководи Съвета на аграрните министри от ЕС, на който бе разгледан доклад за  напредъка на Общата селскостопанска политика (ОСП). „По време на австрийското председателство се занимахме с всички предложения на комисията, като взехме под внимание и различните предложения на отделните страни членки”, заяви Кьостингер, цитирана от euractiv.de. В представения от нея доклад се казва, че е постигнат известен напредък по отношение на ОСП, но все още има теми, които изискват интензивна работа. Кьостингер подчерта принципната готовност на страните членки за едно по-силно обвързана система на субсидиите с производителността, при която се предвижда доста по практично прехвърляне на средства между стълбовете на финансиране.

Само три дни преди началото на председателството на Румъния, в интервю за германско издание, Жан-Клод Юнкер заяви, че се съмнява, че правителството в Букурещ осъзнава напълно какво означава да председателстваш европейските държави, макар да е добре подготвено на техническо ниво. В пълен контраст с неговото изказване все пак беше посланието на председателя на Европейския съвет Доналд Туск. А официалните български медии се надпреварваха да тълкуват думите на Жан-Клод Юнкер, който се оказа най-дълго управлявалия правителствен ръководител на ЕС със стаж от 18 г. 10 мес. 14 дни като висш еврочиновник.

Нашите медии единодушно цитираха думите на Р. Везер в коментар за „Франкфуртер алгемайне цайтунг“: „Прав е Жан-Клод Юнкер да се съмнява в способността на Румъния да председателства ЕС през следващите 6 месеца. За общността е опасно точно това правителство да я води точно сега - във времето на Брекзита. Това, че председателят на ЕК изразява съмнения в способността на една страна-членка да председателства ЕС, е не само звучен шамар, а истински ъперкът. Но критиката на Жан-Клод Юнкер към румънското правителство е напълно оправдана. Можем да я формулираме и много по-ясно: сегашното правителство в Букурещ нито е пригодно, нито е достойно да води ЕС в продължение на шест месеца. Въпреки че в това отношение нищо не може да се промени“. По-нататък в коментара се отчита, че това не е присъда срещу Румъния, а срещу двете партии, които сега управляват северната ни съседка. Тъкмо те демонстрирали, че най-важният им приоритет е да предпазват корумпираните политици от влизане в затвора. В уточнение се допълва, че дееспособността на Букурещ е под въпрос, защото правителството и президентът се намират в един вид състояние на война, а това засилвало и без това непредвидимите рискове, които може да предизвика един некоординиран Брекзит.

Все едно, че у нас няма война на институциите и всичко е мирно и тихо, а европредседателството ни се превърна във венец на единството, защото „Съединението прави силата“. Да, ама не. През цялата изминала година страната ни се люлееше от протести. Хорото поведоха животновъдите, но към тях се присъединиха и градинари, и розопроизводители, и пчелари… А финалът настъпи с общонационалния протест срещу поскъпването на горивата и недостойното заплащане на труда на „редовия български гражданин“.

Статистиката официално отчита, че средната работна заплата у нас е 1125 лв., докато в съседна Румъния едва от началото на 2018 г. стана 1900 леи, т.е.797,70 лв. Но да не забравяме, че тъкмо на основата на средната работна заплата получават тлъстите си „трудови възнаграждения“, без да броим бонусите, хората в управлението на страната.

На всичкото отгоре се оказва, че земеделската земя в България се търгувала почти тройно по-скъпо от румънската. По думите на Стайко Стайков, председателят на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, казани пред БНР, за 2000 лв. се търгува декар в Добруджа. Според него цените у нас са доста по-високи отколкото в Румъния, която разполага с три пъти повече земя. Там парцелите, близо до България, вървят от 100 до 300 евро на декар. Докато от наша страна, по поречието на Дунава, декар се търгува за около 500 евро.

Има нещо сбъркано в картината и е задължително да разберем къде да търсим изкривяването. Нашите управляващи винаги са твърдели, че сме „едни гърди напред“ от Румъния на европейската писта, а изненадващо се заговори за приемане на съседката ни в Шенген, но без нас. Въпреки това продължават да твърдят, че сме по-, по-, най-, в сравнение със съседите зад Дунава.

Да не забравяме, че Румъния вече излъчи свой еврокомисар по земеделиеи това беше ексминистърът на земеделието Дачиан Чолош. И тогава, и сега румънците настояват за опростяване на аграрната политика или т.нар. намаляване на административната тежест и за изравняване на евросубсидиите. На думи нашите управляващи настояват за същото, но 11-те години на еврочленство на двете държави показват различни резултати.

Ако се поразходите в земите от двете страни на Дунава, ще видите съвсем различни неща. Докато румънските села са изпълнени с живот и кипи истинско земеделие, от нашите села вее запустение и разруха, но огромните (и скъпи) масиви земя се обработват с най-модерна техника от фермери, които могат да се преброят на пръстите на едната ръка.

Част от отговорите ще открием след приключването на румънското европредседателство, още повече, че то ще протече с предстоящите избори и формирането на новия Европейски парламент.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 36

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта