Нашето правителство твърдо трябва да заяви: Каквото за германци, французи, испанци, италианци, поляци…такова и за нас! Ние искаме от ОСП равнопоставени условия и нищо друго, заяви Красимир Кумчев, аграрен консултант, собственик и управител на фирма "Епъл консулт"

Интервю на Лили Мирчева

Визитка

Красимир Кумчев е агробизнесмен и консултант за земеделски дейности в овощарството и производството на зеленчуци. Роден е през 1955 г. в с. Искра, Пловдивско.Завършва Аграрния университет. Започва работа като зам.-бригадир в с. Костиево, Пловдивско. От 1986 до 1991 г. е председател на ТКЗС – Рогош. В продължение на 5 г. управлява и най-голямата ябълкова градина в света на площ от 14 000 декара.

След 1989 г. купува 12 дка собствена земя и създава овощна градина. Сега семейството му се грижи за 350 декара с овошки. Кумчев е мажоритарен собственик на „Агропродукт груп“ ООД – с. Трилистник. Дружеството е най-големият производител на зелени салати в България и един от големите производители на ябълки, череши и сливи в страната. През 2014 г. Кумчев създава и до днес управлява консултантска компания „Епъл Консулт“ ЕООД – Пловдив.

  • Г-н Кумчев, по време на двата дебата за бъдещето на общоевропейската селскостопанска политика, които се проведоха паралелно в Пловдив и край Стара Загора, Вие постнахте коментар в социалните мрежи с текст: „Днес индийски инвеститор поиска да инвестира в България и да стъпи на европейския пазар с плодове, произведени тук. Утре едни умни, но нищо неразбиращи от земеделие хора, ще говорят за "новите хоризонти" пред българското земеделие. Индийският инвеститор няма да бъде там“. На друго място казахте, че не само европейска селскостопанска политика, а и нашата, са сбъркани. Защо смятате, че е така?

  • Направих ироничен коментар във Фейсбук за "новите хоризонти" пред българското земеделие и индийския инвеститор. Той отдавна е в България и се занимава с търговия. Подготвя банани за продажба – те идват зелени и по специални технологии се подготвят за пазара. Но той иска да създаде трайни насаждения – ябълки, череши и др., с които, забележете, смята да пробива на европейския, а не на индийския пазар. В това има логика, защото Европа е два пъти по-малка като население от Индия, но пък е 10 пъти по-богата от неговата страна. Затова е потърсил най-хубавото място като природни дадености в Европа – България, а после да реализира продукцията си на европейския пазар. В това има страхотна логика и аз го поздравих за прозорливостта.

  • Което обаче е жестоко за нашите овощари, защото си имаме тази даденост – нашата природа, но не я използваме.

  • Даденостите са три - почва, слънце и вода. Тези са основополагащите фактори на всяко земеделие. Можем да развием овощарство и зеленчукопроизводство много по-бързо, но темповете зависят и от други фактори.

  • Кои са те?

  • Сбърканата селскостопанска политика. Чрез субсидиите стана така, че един сектор като зърнопроизводството отиде на световно ниво, но пък животновъдството, овощарството, зеленчукопроизводство се сринаха. Ние не използваме природните си ресурси, защото не се създават условия за това. Няма как да се конкурираш на пазара с някой, който взема много по-високи субсидии за всеки килограм продукция. Ако ще да си най-добрия овощар не само в България, ами в света. Просто няма как да се получи. Тези срещи, които сега се инициират за ОСП след 2020 г. като мероприятия са добри, но няма резултат от тях. Според мен дори въобще не трябва да има такива срещи. На дебата в Пловдив бе казано, че "по изравняване на субсидиите ще работим и занапред", до кога точно, не е ясно. На мен, обаче ми е ясно - никога няма да ни позволят изравняване. По-паметливите си спомнят, че ни обещаваха това да стане до 2017 година! Друго - засега отхвърляме американския модел на подпомагане, защото се оказало, че поглъща много повече средства и защото създавал много администрация. Първото може и да е вярно, но второто - категорично не е. От годините на предприсъединителните фондове досега, в българското земеделие са се налели около 35 млрд. лв. Министър Румен Порожанов твърди, че до 2020 година ще се налеят още 16 млрд. лв., така че стават към 50 млрд. лв.. Някакъв ефект?- Няма. Продължаваме да внасяме около 80% от плодовете, зеленчуците и месото. Излезе информация от НСИ за първите два месеца на тази година - вносът на зеленчуци, спрямо същия период на миналата година, е нараснал с 6.1 на сто. Да продължавам ли? Единственото спасение за нас е да се спре субсидирането в ЕС. Ако някой пожелае, мога да му изнеса лекция за ползите от това. Нашето правителство твърдо трябва да заяви: Каквото за германци, французи, испанци, италианци, поляци…такова и за нас! Ние искаме от ОСП равнопоставени условия и нищо друго! Сега едва ли не ние ще създаваме правилата на общата селскостопанска политика след 2020 г. И като направим предложения – какво? Другите държави в ЕС следват своите цели, устояват ги, постигат ги, а ние правим „културно-масови“ мероприятия. Вече съм го казвал в десетки интервюта – в крайна сметка от всяка човешка дейност, независимо каква, има някакъв резултат. Ако го няма резултатът – значи нищо не сме свършили. Казвал съм го вече на двама-трима министри – независимо от програми, мерки, зелени плащания, екологични, био и т.н., в крайна сметка дали е успешно едно управление на отрасъла се разбира от един единствен факт – какво и колко произвеждаме. Примерно поема даден министър управлението на сектора и казва: Сега има 80% внос на плодове, зеленчуци и месо, а в края на мандата си казва: Докарах го до 60% внос, т.е. 20% по-малко. Всичко останало е напразно говорене. Бедата е, че не мога да сложа на масата на управляващите моята методика за изчисление на субсидиите, как трудът на фермерите да бъде заплатен справедливо.

  • Какво по-точно представлява тази методика и на кого досега е представихте?

  • Аз предложих моя методика как да се разпределят субсидиите в България и пазя цялата си кореспонденция с министър-председател, с министри, включително и финансовия. Но всичко се свежда до това – не може ли да се краде от европейските пари, никой не се интересува от абсолютно нищо. Нелепо е някой да ти каже, че е патентовал ноу-хау за изчисляването на европейските помощи в земеделието и ти да не си направиш труда да се срещнеш с него. На всички министри, на които досега представих методиката си, казвах: Всеки си отива на мястото и каквото си произведе като количество и като качество, толкова субсидии ще получи. Колкото повече количество, колкото по-добро качество – толкова повече доходи ще има фермерът. Това означава, че фермерите трябва да имат подготовка. Не може някой, завършил зооинженерство или аграрен университет да се занимава с това, за което е учил, и да се сравнява с някой, завършил 7-ми клас. Последният не може да има същите претенции за субсидии, просто защото няма същия краен резултат в работата си. Няма е цялостната визия за развитие на агросектора, така че като хванеш една нишка – да разплетеш целия чорап. Кърпене, кърпене, кърпене и накрая субсидиите пак се получават „на калпак“. Почти съм сигурен, че след осем месеца хора, които няма да наберат дори една череша или добивът им ще е 100 кг на дка (визирам районите, където са паднали слани или градушки, и реколтата замръзна), ще изпишат по 500 кг фиксиран добив на декар, за да получат едни субсидии. После статистиката на министерството ще каже, че имало увеличение на количеството на плодовете, а то няма. Има го на книга, защото трябва да се вземат едни субсидии. Пак ще има рекордни добиви от череши, сливи, дини, ябълки... от всичко. Рекордни добиви и пак рекорден внос на плодове.

    - Сега се хвърлят зарове дали субсидиите след 2020 г. ще са с 20 или с 30% по-малко. Какво е мнението Ви?

  • Даже ще са по-малко, какво от това? Ние ли ще ги направим повече? Лично аз като човек, който произвежда, искам условията, каквито ще бъдат за колегите от Испания, Франция, Италия и Полша, да бъдат същите като у нас. За какво са ми PR-акции? Просто някои чакат на хранилката едни проекти да тръгнат, а какво ще се случи след това – няма значение.

  • А как ще коментирате „българския синдром“ - в един и същи ден, в два различни града, се проведе един и същ дебат за ОСП след 2020 г.?

  • Този синдром – кой ще налапа повече проекти, съществува, въпреки че организаторите и на двете събития са ми приятели и не влагам нищо лично към тях.

  • А вярно ли е твърдението на някои фермери, че преди членството ни в ЕС, зеленчукопроизводителите са получавали повече субсидии, отколкото са европейските и националните плащания за производство сега?

  • В България преди време само в Пловдивски окръг са се отглеждани 138 различни култури. Ако някой ми посочи една област в света, с територия колкото на Пловдивски окръг, в която има дадености – плодородна почва, вода и слънце, и където виреят близо 140 култури, нека да ми я спомене. Но съм сигурен, че няма такава. Вместо да се концентрираме в тази област и да кажем – ето пипера е експортна стока във всяко направление – пресен и преработен в различни варианти. А ябълките, които заедно с бананите, се консумират целогодишно? Произвеждаме 4-5 пъти по-малко отколкото ядем. Трябва да се набележат 3-4-5 неща или т. нар. приоритетни области, и да се налеят в тях много, ама много пари. Примерно при ябълките – 1 лев субсидия на килограм. Тогава на мен не ми представлява никаква трудност да ги продавам на 40 стотинки. С тези 40 ст. аз ще избия 80% от разходите, ще ми остане достатъчно печалба и финансов ресурс, за да си направя модерен хладилник за съхранение, технологична линия за сортиране и да вървя напред. Повтарям непрекъснато, че никой не може да има плодородна почва, слънце и вода, както е у нас. Технологии може да си купи човек откъдето и когато си поиска, стига да има финансовия ресурс, но даденостите – не може да си купи. Затова от години говоря, че ние, българските производители, ще бъдем по-добре, ако се забранят субсидиите в цял свят. Просто ще ги разбием с храни. Щом имаме даденостите, в този интернет – свят не е никакъв проблем да се отворят технологични линии, необходими за производството.

  • Сигурно тъкмо заради това индиецът идва тук?

  • Той е избрал България и както научих, е наследник на богата индийска фамилия с баща супермилионер. Сега е готов да купи вече създадени овощни градини. Попитах го дали иска 3-4 годишни градини, а той казва , че иска 10-годишни. Направил си е сметката, че ако купи 10-годишна градина, ще я експлоатира още 10-15 години.

  • Лошото е, че отдалеч виждат нещата, а ние отблизо – не ги виждаме..

  • Аз определено смятах, че иска да изнася ябълки за Индия, а то било за Западна Европа.

  • Имате ли наблюдения дали много чужденци изкупуват българска земя в момента? В земеделското министерство отказват подобна информация, защото чужденците задължително трябва да учредят българска фирма за целта и така не можело да се направи статистика?

  • Аз познавам двама италианци, които купуват земи и те са истински производители, което не ме дразни по никакъв начин. Но има друга тенденция, която си върви от много години – наливат се пари в турски купувачи, които нямат икономическо състояние или специално образование. Дават им се пари и те купуват земи на поразия и то в Тракия, където е най-хубавата и плодородна земя. Там вече нещата може да имат друг привкус – освен да се прави продукция, да има и други цели.

  • Наричат Ви „Царят на ябълките“, но вярно ли е, че вече изкоренявате градините си?

  • Казах, че спирам да създавам нови градини, а не че ги изкоренявам. Най-голямата ябълкова градина в България е в с. Динк и там започнаха да изкореняват.

  • Аз ще припомня на читателите ни, че тази градина на площ от 1300 декара в близост до село Динк, е собственост на Българо-американската кредитна банка. За да успее да я продаде, банката Ви е наела да възстановите ябълковите дръвчета. За по-малко от година сте възстанови занемарената градина и дори там е получен рекорден добив от 3200 тона ябълки от декар. Но сега изкореняват дръвчета. Каква е причината според Вас?

  • Причината е, че ябълките са най-трудният овощен вид за отглеждане и ако няма добри специалисти, които да се занимават с тях, резултатите са плачевни. Иначе когато аз поех да управлявам тази градина през 2011 г. беше доста занемарена, но в нея „има хляб“ поне за още 10-15 години.

  • Какво смятате – трябва ли да продължава у нас общественият дебат за бъдещето на ОСП?

  • Тъкмо заради срещите в Пловдив и Стара Загора, имам чувството, че и журналистите се страхуват да назоват истината. Христо Цветанов, който също ми е приятел, ми каза, че трябва да говоря малко по-уважително, защото се вадят частни пари, за да се организират тези срещи. Безплатен обяд - няма. Това означава, че някои организации инвестират в такива събития в цялата страна, а както е известно – никак не е евтино да се плащат кафета, озвучаване, наем на зали и т.н. В крайна сметка трябва да потекат едни пари, с които ние да правим проекти, пък какъв ще е ефектът за земеделието – няма никакво значение.

  • Споделяте ли мнението, че от субсидиите реално печелят единствено разрастващата се администрация и банките?

  • Още преди 3-4 години имаше журналистическа разработка, в която бе казано, че в диаметър от 200-300 метра около сградата на земеделското министерство има толкова фирми, че свят да му се завие на човек. Пишете по-смело за тези неща. Търсете кои са свързаните фирми и кой зад кого стои. Няма да спра да повтарям, че от всяка човешка дейност трябва да има резултат. Аз качих във Фейсбук страницата си две снимки на череши от новата реколта и написах: „Времето, когато човек вижда резултата от труда си“. Ами от труда на министрите, на зам.-министрите, на служителите във фонд „Земеделие“, на институти за анализи и други неправителствени организации - нека отчетат какво се е случило благодарение на техния труд. Примерно – от 80% внос на месо и зеленчуци, ги докарахме на 60%. Всичко друго е бутафория. Питам министър Порожанов - къде отиват огромните суми, които се наливат в земеделието? Вторият ми въпрос е – какъв е резултатът, че са отишли някъде? Правиш нещо – мерки, подмерки, за гъски, за патки, за тикви и т.н, и какво се случва? Правят се предимно PR - акции, за да застане там министър или шеф на фонда и да каже колко много се прави за земеделието. При това всички виждаме какво е реалното положение в земеделието.

 

Публикувана в Бизнес

Президентът на САЩ Доналд Тръмп предлага 21% съкращаване на разходите за селско стопанство в проектобюджета 2018 г., съобщи електронното издание Milknews. 

Предвижда се намаляване с 230 млрд. долара на средствата за агенциите, обслужващи селското стопанство в страната, както и за програмите за подкрепа на фермерите, заложени в Закона за селското стопанство.  Със 191 млрд. долара се очаква да се намалят и средствата за програмата, която осигурява храни по занижени цени за хора с ниски доходи.  За застраховане на реколтата са предвидени с 29 млрд. долара по-малко, за програмата за опазване на околната среда – с 6 млрд. долара,  а за останалите програми в подкрепа на фермерите – с общо 3 млрд. долара.

„Бюджетът, предложен от президента, е обида за хората, които предлагат важни услуги и изследвания и дават сигурност на американските фермерски семейства, на жителите в селските местности и на потребителите”, коментира председателят на Националния фермерски съюз на САЩ Роджър Джонсън. Той подчерта, че предложението за свиване на бюджета идва след кризисни години за селското стопанство в страната, 4-годишен спад на цените и понижаване с 50% приходите на фермерите. Според Джонсън обаче одобрението на такъв бюджет ще доведе до няколко пъти понижаване на приходите на стопаните в САЩ . 

Припомняме, че финансовата година в САЩ започва на 1 октомври. Очаква се проектобюджетът да срещне силна съпротива от страна на демократите и неодобрение сред част от републиканците.

Публикувана в Бизнес

 Почти 59,6 милиарда евро за земеделските стопани и развитието на селските райони предвижда Европейската комисия в бюджета за 2018 година, съобщи пресслужбата на ЕК в Брюксел. ЕС ще отпусне 55,4 милиарда евро за структурните и инвестиционните фондове, предназначени за регионите и държавите членки.

ЕК предложи проектобюджетът за 2018 г. да е в размер на 161 млрд. евро поети задължения, за да се стимулира създаването на повече работни места, особено за младите хора, и да се даде тласък на растежа и стратегическите инвестиции,

Опирайки се на вече осъществените през предходни години дейности, бюджетът на ЕС за следващата година ще продължи да действа ефективно за справяне с предизвикателството, което представлява миграцията, както в рамките на ЕС, така и извън него. По-доброто докладване ще засили акцента върху конкретните резултати, които ще бъдат постигнати благодарение на финансирането от ЕС.

Гюнтер Йотингер, комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурси, заяви: „С този бюджет искаме да намерим точния баланс между изпълняването на ангажиментите, поети преди време по отношение на големите програми на ЕС, и преодоляването на новите предизвикателства, като същевременно бъде повишена добавената стойност от ЕС. Стремим се да гарантираме, че повече млади европейци ще могат да намерят работа и че на място ще бъдат направени допълнителни ключови инвестиции. Постигането на осезаеми резултати и внасянето на положителна промяна в ежедневието на европейските граждани продължават да са двигател за всички действия на ЕС".

Предложеният бюджет е изготвен съобразно ограниченията, определени от Европейския парламент и държавите членки в многогодишната финансова рамка, но с презумпцията, че Съветът ще приеме официално вече договореното междинно преразглеждане на тази рамка скоро след изборите в Обединеното кралство, които ще бъдат проведени на 8 юни. В противен случайнякои от допълнителните предложени разходи, като оставащите 700 милиона евро за инициативата за младежка заетост през периода 2018-2020 г., няма да бъдат гарантирани и Комисията вероятно ще трябва да използва средства от перото за селското стопанство, за да плати допълнителните суми, предвидени за сигурността и миграцията.

Европейският парламент и държавите - членки на Европейския съюз, ще обсъдят съвместно това предложение.

Стимулиране на създаването на работни места и на инвестициите

Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който стои в основата на плана „Юнкер", е обезпечен с гаранция от бюджета на ЕС, допълнена със средства от собствения капитал на Европейската инвестиционна банка. Целта му е да подпомага създаването на работни места и да стимулира растежа чрез по-интелигентно използване на новите и съществуващите финансови ресурси с цел мобилизиране на частни инвестиции. Очаква се до момента Фондът да е мобилизирал инвестиции на стойност 194 милиарда евро. Комисията предлага през 2018 г. гаранционният фонд на ЕФСИ да бъде захранен с още 2 милиарда евро.

Структурните и инвестиционните фондове продължават да са основните инвестиционни инструменти на ЕС. Те подкрепят МСП и действията, предприети предимно в областта на научните изследвания и иновациите, транспорта, околната среда и развитието на селските райони.

След бавен старт през първите години се очаква структурните и инвестиционните програми на ЕС за периода 2014-2020 г. да достигнат нормален ритъм на изпълнение през 2018 г. съгласно поетите задължения, договорени от държавите членки и Европейския парламент. С това се обяснява увеличението на общите плащания с 8,1 % в сравнение с бюджета за 2017 г.

Насърчаването на устойчивото развитие ще ръководи също така действията на бюджета на ЕС извън Съюза, които се подсилват значително по отношение на съседните на ЕС държави. Поради това се очаква новият Европейски фонд за устойчиво развитие да мобилизира допълнително финансиране, особено от частния сектор.

Предлагане на по-добри възможности за младите хора

Целта на програмата „Еразъм+" е да бъдат изпълнени договорените цели на политиката на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта чрез подобряване на уменията и компетенциите на учащите, чрез насърчаване на качествените подобрения в заведенията и организациите за образование, за обучение и за младежта и чрез стимулиране на развитието на политиката. В проектобюджета за 2018 г. за тази цел са заделени 2,3 милиарда евро, което представлява увеличение с 9,5 % в сравнение с бюджета за 2017 г.

До края на 2016 г. ползи от подпомаганите по линия на инициативата за младежка заетост дейности са извлекли около 1,6 милиона млади хора. Тази инициатива допринесе за намаляването на младежката безработица в повечето държави членки. Тъй като обаче безработицата продължава да е над равнищата отпреди финансовата криза, необходими са постоянни усилия и подкрепа на равнището на ЕС. За тази цел за инициативата следва да бъдат осигурени допълнителни 1,2 милиарда евро през периода 2017-2020 г., от които 233 милиона евро са включени в проектобюджета за 2018 г., а 500 милиона евро са предвидени в коригиращ бюджет за 2017 г., който също се предлага днес.

Друга възможност за младите хора е Европейският корпус за солидарност, който осигурява работа за доброволци, стаж и предложения за работа за период от 2 до 12 месеца, с което насърчава солидарността в общностите в Европа. Днес Комисията предложи бюджет и правно основание за Европейския корпус за солидарност, за да могат в него да участват 100 000 европейци до 2020 г.

Действията, свързани с Европейския корпус за солидарност през периода 2018-2020 г., ще бъдат на обща стойност 342 милиона евро, 89 милиона евро от които ще бъдат отпуснати през 2018 г.

Ефективно реагиране на геополитическите предизвикателства

Тъй като миграцията и сигурността продължават да са първостепенни приоритети, Комисията планира да продължи да финансира широк набор от свързани с тези области действия в рамките на ЕС, като осигуряване на хуманитарна помощ, подсилване на управлението на външните граници, оказване на подкрепа на най-засегнатите държави членки и др. С предвидените в проектобюджета за 2018 г. 4,1 милиарда евро за миграцията и сигурността общият размер на финансирането от ЕС в тези две области възлиза на безпрецедентните 22 милиарда евро през периода 2015-2018 г. Проектобюджетът за 2018 г. отразява факта, че по-голямата част от тези средства бяха отпуснати в началото на периода.

Ще бъдат осигурени и допълнителни средства за справяне с първопричините за миграцията във външен план, най-вече чрез предоставяне на помощ на държавите, които не членуват в ЕС и които са изправени пред големи миграционни потоци, като Ливан и Йордания. В проектобюджета са включени и ангажиментите за този регион в размер на 560 милиона евро, поети на проведената през април 2017 г. конференция в Брюксел относно подкрепата за бъдещето на Сирия.

В областта на сигурността финансирането от ЕС ще бъде съсредоточено върху превантивните мерки за сигурност, и по-конкретно в областта на тежката и организираната престъпност, включително засилване на координацията и сътрудничеството между националните правоприлагащи органи, повишаване на сигурността на външните граници на ЕС и подпомагане на държавите членки в борбата срещу тероризма и киберпрестъпленията.

Освен това през 2017 г. Комисията започна т.нар. подготвително действие за научни изследвания в областта на отбраната, които се финансират от ЕС. Като цяло в бюджета са предвидени 90 милиона евро за периода 2017-2019 г., с които ще бъдат финансирани съвместни научни изследвания в областта на новаторските отбранителни технологии и продукти.

Проектобюджетът на ЕС включва две суми за всяка програма, която подлежи на финансиране - поети задължения и плащания. Поетите задължения представляват финансирането, което може да бъде определено в договорите, сключени през дадена година. Плащанията представляват реално изплащаните средства. В проектобюджета за 2018 г. поетите задължения възлизат на 161 милиарда евро (увеличение с 1,4 % спрямо 2017 г.), а плащанията възлизат на 145 милиарда евро (увеличение с 8,1 % спрямо 2017 г., което се дължи на това, че структурните и инвестиционните програми на ЕС за периода 2014-2020 г. ще достигнат нормален темп на изпълнение през 2018 г. след бавен старт през първите години), уточняват още от пресофиса на ЕК.

Публикувана в Бизнес

Над 30 браншови организации ще пишат заедно българската позиция за приоритетите в земеделието след 2020 г. За това се разбраха представителите на съюзите и асоциациите, които се включиха вчера в Националния земеделски форум за бъдещето на  Общата селскостопанска политика след 2020 година, който се проведе в Стара Загора, съобщиха организаторите от АЗПБ. Още по време на първото си заседание, което ще се състои веднага след приключването на кампанията по директните плащания, участниците в работната група ще очертаят неблагополучията и слабостите, с които са се сблъсквали по време на предходния и настоящия програмни периоди. Работната група ще бъде постоянен работещ орган, който ще обобщава позициите, които имат участниците в нея.

„Целта е преди края на годината да имаме изработена позиция, около която да е обединен целият сектор, тя да бъде представена на ръководството на министерството, на комисията в Народното събрание и се надяваме това да стане официалната българската позиция.“, каза председателят на Асоциацията на земеделските производители в България Венцислав Върбанов. С решенията на работната група ще бъдат запознати също така и българските евродепутати. Върбанов уточни, че форумът е отворен и за малкото останали неправителствени организации от сектора, които не успяха да се включат в неговата работа.

„За нас като администрация това беше изключително навременен и ценен дебат. За нас е важно да знаем как фермерите виждат средствата, които ще се усвояват от тях, какви приоритети биха искали да имат, за да може ние съчетано с общата политика да защитим позицията на страната.“, каза от своя страна министър Румен Порожанов, който взе активно участие в дискусиите и през цялото време води детайлни записки от изказванията на фермерите. Той обобщи и основните изводи, около които дискутираха най-често участниците, а именно, че основните акценти ще бъдат отново подкрепата по първи стълб – директни плащания, както и обвързаната подкрепа, която да бъде отчитана не само по количество, но и по качество, предложение направено от животновъдите. Биологичното производство и запазването на околната среда и природата също ще имат своето важно значение в бъдеще.

„Направете така, че дебатът да остане у вас – реалните производителир и да не допуснете, той да се изземе от търговски структури, които могат да правят анализи и консултации, но не са представители на хората, работещи в селското стопанство  и произвеждат земеделски продукти.“ Това препоръча на участниците председателят на Земеделската комисия в Парламента Десислава Танева, която участва неотлъчно в цялата дискусия. „На срещата присъстваха представители на реалния земеделски бизнес в България, на този който работи, произвежда и създава земеделска продукция. Тук присъстваха и всички браншови организации от преработвателната индустрия. Много е важно позицията, която България ще приеме за защита в дебата за новата ОСП да бъде формирана от реалния земеделски сектор, от бенефициентите, от производителите, които пряко са усетили и недостатъците на предходните програмни периоди, но и ефекта от приложените мерки за подкрепа. Нека този първи дебат и последващите кръгли маси, които ще оформят каква да бъде позицията на България да бъде и процес по единение на неправителствения сектор в земеделието, защото само по този начин той може да защити интересите си, а ние като страна по-добре да защитим националния си интерес в преговорите за новата ОСП“, препоръча тя след края на събитието.

Този първи дебат за Общата селскостопанска политика започна с летящ старт, защото се оказа, че доста повече неща ни обединяват, отколкото сме предполагали, каза от своя страна Мариела Йорданова от Национална асоциация на зърнопроизводителите. Тя също настоя първата задача на работната група да бъде да се направи анализ на предишния програмен период, както и на настоящия, както и да бъдат подготвени предложения за позиция на браншовите организации и на държавата, които ще доведат до подобряване на благосъстоянието, доходите и устойчив ръст на земеделския бизнес.

„Трябва да работим наистина заедно, така да определим националните приоритети на България, че финансирането, което идва към нашите земеделски производители да е основата за постигане и представяне на българския пазар на висококачествени продукти“, каза от своя страна Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България. Това може да стане само когато субсидиите са обвързани с резултати, категорична бе тя.

ОСП не успя да осигури работни места в периодите, които минаха, беше категорична Светлана Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието. Тя обаче приветства предложението на някои от браншовите организации по време на дискусията, след 2020 г. в работната ръка в земеделието да бъде приоритет.

Новата визия на селскостопанската политика ще почива на бизнес логиката и това ще е един нормален сектор, каза от своя страна Димитър Зоров, който като председател на Асоциацията на млекопреработвателите и на Съюза на говедовъдите, вижда проблемите от двете страни на процеса. Според него само по този начин ще има изсветляване на сивия сектор, както и обвързването на субсидиите с резултатите.

Той препоръча да се направи балансиран подход за подпомагането, така че в края на дебатите да излезем всички по малко недоволни, а не някои отрасли да са силно облагодетелствани, а други ощетени. Според него трябва да се запазят приоритетните сектори, които бяха и досега – зеленчукопроизводството, овощарството и животновъдството, където се наема повече работна ръка.

Земеделието и хранителната индустрия са взаимно заинтересовани да има растеж, преработвателната промишленост се интересува и от добивите и от качеството на земеделската продукция. Това стана ясно от думите на Мариана Кукушева от Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите. „Ние искаме да са добре земеделските стопани, но само тези които се развиват конкурентоспособно“, каза още тя.

Обвързаната подкрепа трябва да бъде сериозно застъпена в ОСП след 2020 г. и България трябва да отстоява това пред Европейската комисия, защото има още много какво да се развива в овощарския сектор у нас, каза от своя страна Николай Колев, председател на Съюза на дунавските овощари. Според него много сериозно внимание трябва да се обърне и на сдружаването. Колев е категоричен, че трябва да се намери нов начин, по който да се стимулират производителите да се сдружават и да продават заедно. По думите му само това е начинът овощарите да излязат на външен пазар.

Ако България не стане страна със силно производство с добавена стойност, тя няма да излезе от кризата“, каза от своя страна акад. Атанас Атанасов. Доайенът на българската земеделска наука напомни, че България има уникален шанс да развие биологично земеделие, което може да е нашето успешно бъдеще. Той наблегна и на демографския проблем, без чието решаване страната ни няма да успее да се развива добре и  препоръча на фермерите да обърнат повече внимание на дигиталното земеделие, което ще има все по-голямо значение за икономиката. Участниците в срещата не подминаха в дискусията болезнената тема за порочните практики, които доведоха да отглеждането на различни екзотични култури и развиване на странни дейности, каквито в крайна сметка се оказаха тиквите и опазването на дивите гъски.

Публикувана в Новини на часа

Премиерът Борисов разпредели между четиримата заместник министър-вицепремиери функциите по координация на общата политика на правителството и по взаимодействието с органи на изпълнителната власт към Министерския съвет. Земеделието е поверено отново на Томислав Дончев, който отговаряше за него и в предишния кабинет на Борисов, съобщиха от правителствения пресцентър. Освен на земеделиеелието, храните и горите Дончев ще координира работата на министрите на регионалното развитие и благоустройството, на образованието и науката, на културата, на енергетиката, на младежта и спорта. Той ще осъществява взаимодействието на правителството с Държавна агенция „Електронно управление“,  Националната агенция за оценяване и акредитация, Националната агенция за професионално образование и обучение, Националния статистически институт и Националния компенсационен жилищен фонд.

Вицепремиерът по икономическата и демографската политика Валери Симеонов ще наблюдава дейността на министрите на труда и социалната политика, на здравеопазването, на околната среда и водите, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на икономиката и на туризма. Вицепремиерът ще координира работата на държавните агенции за българите в чужбина, за закрила на детето,  агенцията за метрологичен и технически надзор, както и на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. В неговия ресор съща са Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Агенцията за ядрено регулиране и Патентното ведомство.

Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната Красимир Каракачанов ще наблюдава дейността на министъра на вътрешните работи, на Държавната комисия по сигурността на информацията, както и на държавните агенции „Архиви“ и „Държавен резерв и военновременни запаси“. 

В ресора на вицепремиера Екатерина Захариева са министрите на правосъдието и за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018, както и Държавната агенция за бежанците и Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност.

Министър-председателят Борисов лично ще наблюдава дейността на министъра на финансите и държавните агенции „Разузнаване“,Национална сигурност“ и „Технически операции“, съобщиха още от пресцентъра на кабинета.

 
Публикувана в Бизнес

Директорът на фонд „Земеделие“ Живко Живков обясни, че все пак ще спазим крайната дата и до 30 юни всички фермери ще получат субсидиите си по СЕПП

Лили Мирчева

Забавянето идва от изчистването на алгоритмите за плащане, от следващи проверки и контрол от одиторски фирми, и от Европейската комисия. Така изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ Живко Живков обясни спирането на плащанията, което създаде напрежение сред много фермери. По думите му европейският Регламент 1306 фиксира датата от 1 декември на настоящата година до 30 юни на следващата календарна година. „Така че фактически забавяне няма и няма и да има. Морален ангажимент към всеки бенефициент е най-правилно да бъдат разплатени всички схеми, по които са заявили участие фермерите. Тези пари са жизненоважни за тях – за стартиране на кампания, за продължаване на поети ангажименти, за изхранване на животни“, обясни още шефът на фонда и не добави нито дума за административния капацитет на ведомството му.

„Имаше леко забавяне в някои от мерките и причините за това бяха от най-различно естество“, обясни новият земеделски министър Румен Порожанов. „Не може да изключим и субективни фактори от недобро поведение на администрацията, но аз не искам да коментирам този процес в изминалите няколко месеца. Имаше и синхронизиране на правилата за плащане по някои от мерките, свързвани с препоръки на ЕК, което изискване намеса в начина и реда на плащане. В последните дни темпа на плащане в частта на зелените плащания, на националните плащания в частта за тютюна, са в ход“, обясни още Порожанов.

В комисията по земеделие бе представен графикът на плащанията към фермерите, който както винаги се изпълнява в последния момент, т.е. края на месец юни.

От началото на кампанията от 1 декември досега са изплатени над 1,7 млрд. лв. по всички схеми и направления на директните плащания за 2016 г., отчите шефът на фонд „Земеделие“. По думите му има текущи забавяния, които в момента се обработват и касаят основно биологичните и агроекорологичните плащания, защото там били най-много въпросителните при одитите на Комисията по земеделие в Брюксел.

Ккато вече е известно от началото на седмицата ще бъдат изплатени сумите по мярка 11 „Биологично земеделие“ от направлението Биологично растениевъдство. „Парите ще бъдат по сметките на стопаните в понеделник, обеща Живко Живков.

В много интензивен график до края на месеца ще бъдат изплатени и останалите направления по мярка 10 и мярка 214 от стария програмен период, коментира още Живков. По думите му от 1 до 10 юни всички доплащания по СЕПП, обвързаната подкрепа за плодове, зеленчуци и оранжерийно производство, както и зелените плащания, ще бъдат платени. 


„Остава към средата на месец юни да се изплатят сумите по Натура 2000, тъй като там се оказахме най-уязвими. Схемата за памук, за млади земеделски стопани и на последно място за дребни земеделски стопани също ще бъде изплатена в този период. До края на 30 юни трябва да приключат всички плащания по първи стълб. В срок до 15 юни ще бъдат приключени всички плащания“, заключи Живко Живков. Ще останат някои текущи по различни причини – проверки или неизчистени казуси.

Но колко ще е точната ставка на обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци, директорът на фонда все още не знаел. Даде за пример миналогодишните плащания, които са „по 95 лв. за зеленчуци, 756 лв .за оранжерийно и 109 лв. за плодове.“ С индикативната ставка обясни и плащанията през март т.г., „защото фермерите бяха в крайна нужда“.

В момента, в който започнем да изчистваме плащанията – между 1 и 10 юни, министърът на земделието ще издаде заповед с окончателната ставка и ние ще извършим доплащанията към всеки бенефициент, обясни още Живков. Същите заповеди ще има за единица площ и за зелените плащания. Живков не можа да каже дори ориентировъчен процент за добавка на обвързаната подкрепа. Обяснението му е, че „схемата е спряна като обработка, заради другите, които се плащат и когато колегите започнат да работят конкретно за обвързаната подкрепа, аз ще ви уведомя. Към този момент – нямам данни“.

Щом изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ още не знае колко точно пари ще получат фермерите за миналата година, какво остава за самите тях. Да не говорим, че колегите им от другите европейски държави отдавна получиха субсидиите си и вече инвестираха парите в тазгодишната стопанска година.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 15 Май 2017 14:38

ЕС преговаря за ОСП след 2020 г.

С наближаването на датата 1 януари 2018 г. – крайният срок, в който Европейската Комисия трябва да представи своето законодателно предложение за бъдещата Многогодишна финансова рамка (МФР) на Европейския съюз за следващия програмен период, дискусиите в Брюксел по отделните политики стават все по-интензивни. И това не е случайно – от бюджета, който ЕК ще предложи, зависят всички политики на Съюза. Това важи с особена сила за Общата селскостопанска политика – една от най-старите и най-серизоно финансирани общи политики на ЕС. Близо 40% от бюджета на Общността отива за финансиране на европейското земеделие.

Ето защо в целия ЕС в момента се провеждат дебати и се изготвят позиции за бъдещата ОСП след 2020 г. България не остава по-назад. В Пловдив на 18 май ще се проведе първият от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“ със сериозно международно участие.

По-рано този месец в Брюксел, Комисията по природни ресурси към Европейския комитет на регионите заедно с Международната асоциация„Rurality-Environment-Development“ (R.E.D.) (от англ. „Селски райони-Околна среда-Развитие“ – б.а.) проведе конференция, посветена на развитието на селските райони след 2020 г. Под мотото „Повече амбиция, по-голям обхват” всички участници, сред които бяха Михаел Думитру – заместник генерален директор на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” в ЕК и София Бьорнсон - председател на Работната група по Развитие на селските райони в Копа-Коджека, както и член на Европейския икономически и социален съвет, която ще присъства на дебата на 18 май в Пловдив, се обединиха около заключението, че приемането на Европейска програма за развитие на селските райони ще доведе до по-голяма съгласуваност и ефективност на европейските политики и инструменти за стимулиране развитието на селските райони след 2020 г.

Датата 1 януари 2018 г. съвпада и с началото на Българското председателство на Съвета на ЕС – едно предизвикателство, пред което страната ни ще се изправи за първи път и което е както възможност, така и огромна отговорност, за която трябва да сме подготвени.

В дебата „ОСП след 2020 – Изборът на България“ ще се включат представители на министерствата на земеделието на 6 държави-членки, както и председателят на работната група по развитие на селските райони в Копа-Коджека – най-голямата земеделска браншова организация в ЕС. Официалните гости ще бъдат посрещнати от министърa на земеделието, храните и горите, Румен Порожанов който също ще вземе участие в тази първа по рода си инициатива. Важно е да се отбележи, че по време на Председателството на България на Съвета на ЕС министър Порожанов ще бъде ръководител на дискусиите по представените от ЕК законодателни предложения за ОСП след 2020 г.

„ОСП СЛЕД 2020 – ИЗБОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ“

Първият от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“ ще се проведе на 18 май в Пловдив от 10.00 часа в зала Пловдив на Гранд Хотел Пловдив (Новотела). Във форума участие ще вземат експерти и представители на земеделските министерства на различни държави от ЕС, браншови организации и други заинтересовани страни в сектора. Форумът се организира от Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро и е подкрепен и от най-голямата земеделска организация в ЕС, Copa-Cogeca. Достъпът до дебата е свободен, но е необходима предварителна регистрация на www.bcap.bg .

Публикувана в Бизнес

Около 8 милиарда евро се очаква да влязат по европейските програми през този програмен период в българското земеделие. Това заяви министърът на земеделието Румен Порожанов пред Канал 3.

По думите му има какво да се желае в доброто насочване на средствата и сега е моментът да се изчистят неефективните мерки на финансиране. „Няма да бъде популист. Няма да има проблем с протестиращи, когато има тема, трябва да се комуникира", каза още министърът на земеделието. „Затова има и екшън план. Министерството трябва да работи за институциите и да завърти оборота, защото ведомството е в тежко състояние.", каза Порожанов.

Според него новият земеделски бюджет няма да е 40% от общия бюджет на ЕС заради Брекзит и миграционната политика. „Няма да се допусне неизплащане на средства заради излизането на Великобритания от Европейския съюз", допълни той. И беше категоричен, че не е имало спиране на средства от Брюксел в предишния програмен период. По думите му е имало одит на Европейската комисия, който не е показал добри показатели за България.

Аз бях неудобен на поста в Държавен фонд „Земеделие" заради икономически интереси, а не политически", коментира Порожанов.

Според него е нормално за българския пазар черешите и ягодите, внесени от други страни, да са на спекулативни цени, но това е само в началото на сезона. „Дано тази продукция да бъде платена през данъчната система", каза още министърът. И допълни, че в момента българските стоки са преобладаващи и се купуват повече.

Министерството на земеделието възобновява работата по Закона за храните и Закона за браншовите организации.

Публикувана в Бизнес

53 годишен аграрикономист става министър на земеделието в третия кабинет Борисов. Пътят на Румен Порожанов към този пост е последователен. Въпреки своята сдържаност, за всеки по-наблюдателен човек е ясно, че амбициозният Порожанов умее да напредва, разчитайки на много труд и знания, които трупа с годините. Въпреки, че дълго време работи във финансовото министерство, новият министър намира своята пълна реализация именно в аграрния отрасъл.

Два пъти ръководи Държавен фонд „Земеделие”, известен е на земеделската общност и е наясно, какво очакват от него фермерите. Освен това Порожанов е запознат добре с проблемите в Разплащателната агенция и целия бранш. 

 

Публикувана в Бизнес

Представяме ви управленската програма на ГЕРБ за земеделие, храни, рибарство и гори. В нея се заявава, че приоритетни ще останат интензивните сектори - животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство и биологичните производства.

Отново ще се фокусираме върху подкрепата на малки и средни предприятия, които имат съществен дял в развитието на традиционни за страната производствени направления. Предлагаме политики за подкрепа на българско производство чрез подобряването на пазарния достъп, условията за реализация на селскостопанската продукция и скъсяване на веригата производител-потребитеФ.

1. Устойчиво земеделие

1.1 Реформа в поземлените отношения за устойчивост, комасация и отношение към земеделската земя като към природен ресурс, осигуряващ националната хранителна сигурност.

1.2 Хидромелиорации - развитие на ефективно поливно земеделие, ръководено от сдруженията за напояване; ефективна превенция на риска от държавата. Изпълнение на приетата на 17 август 2016 г. от Министерския съвет Стратегия за управление и развитието на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите.

1.3 Прилагане на комплексен подход за превенция и управление на рискове и кризи. Довършване на изграждането, въвеждане и реално функциониране на нова система за борба с градушките, покриваща цялата територия на страната.

1.4 Наука и иновации в земеделието. Основна за дача на селскостопанската наука е да бъде работещ инструмент за генериране на иновативни политики в агросектора и едновременно с това да е полезна, достъпна и водеща за бизнеса.

2.Конкурентноспособно и пазарноориентирано земеделие

Гъвкаво управление на инструментите за финансова подкрепа с фокус на малките и средни предприятия. Изработване на условия за подкрепа, стимулиращи доходоносно селскостопанско производство и равнопоставеност на пазара.

2.1 Финансова подкрепа:

2.1.1 Национални мерки за подкрепа:

. Продължаване прилагането на съществуващите схеми за държавни помощи, в това число под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство и данъчните облекчения за инвестиции в земеделските стопанства;

. Въвеждане на нови схеми за държавна подкрепа - за изграждане на фермерски пазари и други инвестиции за подобряване на пазарния достъп на фермерите и способстващи развитието им;

. Осигуряване на финансов ресурс за прилагане на схеми за преходна национална помощ в растениевъдството и в животновъдството.

2.1.2 Европейски мерки за подкрепа: Успешно провеждане на българското председателство на ЕС, за да се постигне:

. Защита на силна и адекватна ОСП чрез:

- Обезпечаване на бюджет;

- Реално опростяване;

- Въвеждане на инструменти за управление на риска.

. Първи стълб -  Директни плащания на площ - Запазване на подпомагането; - Увеличаване на гъвкавата обвързана подкрепа; - Опростени зелени мерки с реален ефект върху стопанствата.

. Втори стълб - Фокус в инвестициите за подобряване на конкурентоспособността на българското земеделие; - Инструментариум за безлихвен финансов инженеринг; - Устойчиви инвестиции в развитието на селските райони.

. Трети стълб - Въвеждане на мерки за управление на риска в земеделската дейност: . природни и епизоотични рискове . ценова нестабилност . развитие на нови пазари

2.2 Човешки ресурси -   По-високото образователно ниво на земеделските стопани би подобрило приспособимостта на сектора във връзка с нарастващата нестабилност на земеделските пазари и би повишило капацитета за търсене на нови бизнес възможности и прилагане на иновативни производствени техники в рамките на селското стопанство. Прилагане на програми за обучение и повишаване на професионалната квалификация на българските фермери.

2.3 Институционална подкрепа чрез електронизация на администрирането:

2.3.1 Облекчаване на административните процедури и осигуряване на прозрачно, достъпно, обективно и ефективно управление на административните процеси чрез:

. Изграждане на единен електронен регистър на земеделските поземлени имоти, използваните земеделски площи и земеделските стопани;

. Въвеждане на единна електронна платформа за управление на земите от общинския и държавния поземлен фонд отдаване под аренда и продажба от МЗХ и общините;

. Изграждане на единен геоинформационен интернет портал на Министерство на земеделието и храните с възможност за публикуване и достъп до електронни административни услуги, включително и до такива, свързани с пространствени данни.

2.3.2 Електронна идентификация и електронен контрол по здравеопазване на животните.

2.3.3 Изграждане на единна интегрирана информационна система в сектор земеделие в съответствие със стратегическите цели, дефинирани в УСтратегия за развитие на електронното управление в Р България 2014-2020 г.

3. Продължаване на политиките на балансирано и диверсифицирано земеделие.   Животновъдството и производството на плодове и зеленчуци, както и биологичното земеделие остават наш основен приоритет и ще използваме всички възможности за насърчаване на тяхното развитие, а именно:

. Прилагане на обвързано с производството подпомагане. Малките и средните по размер стопанства в растениевъдството и в животновъдството ще получат допълнителна подкрепа чрез механизмите на преразпределителното плащане, а подпомагането на големите ферми ще бъде ограничено до установен размер. Предоставянето на обвързана подкрепа ще се основава на критерии за по-високо качество, продуктивност и конкурентоспособност на животновъдното производство.

. Прилагане на схеми за държавни помощи.

. Осигуряване на предимства в земеползването.

. Осигуряване на предимства в проектното финансиране на конкурентен принцип по ПРСР 2014 Ц 2020 и/или други инструменти.

. Засилване на контрола за спазване на изискванията за производство на биологична продукция, с оглед повишаване доверието на потребителите.

. Популяризиране на ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве.

4. Здравеопазване на животните и превенция

 . Въвеждане на нови изисквания към средствата за идентификацията на животните и пчелните семейства - използване на електронен идентификатор и индивидуална идентификационна табела при пчелните семейства.

. Осигуряване на адекватна система за събиране и обезвреждане на странични животински продукти в България като разширим настоящата система чрез включване на нови четири пункта за управление на животински отпадъци.

. Обявяване на концесия за построяване на ново предприятие за преработка на странични животински продукти, непредназначени за консумация от човека и неговото управление и експлоатация, в землището на гр. Угърчин, област Ловеч.

5. Храни - Предлагаме политики за укрепване ролята на производителите по веригата на предлагане на храни. Те ще способстват за повишаване доверието на потребителите към българските продукти и по-голям избор за потребителя. Конкретно предвиждаме:

5.1 Приемане и прилагане на нов закон за храните;

5.2 Прилагане на политики за защита на българските производители в областта на храните;

5.3 Увеличаването на дела на произведените в България храни, предлагани в търговската мрежа, стимулирането на добрите и ограничаване на нелоялните търговски практики по веригата на доставки на храни;

. Насърчаване използването на суровини, произведени на територията на страната;

. Подобряване на възможностите за представяне и предлагане в търговските обекти на български храни, произведени по БДС (утвърдени или браншови стандарти), както и храни и вина със защитено географско указание или защитено наименование за произход;

. Мерки за подпомагане реализацията на българските сезонни плодове и зеленчуци чрез създаване на по-гъвкави възможности за достъп и предлагане в търговските вериги;

. Създаване на механизми за защита и компенсации на производителите при фалит на търговска верига;

. Засилване ролята на държавата за подкрепа на износа на земеделски продукти от страната посредством експертно - административна и техническа помощ.

6. Рибарство и аквакултури -  Основен приоритет при управлението на сектор Рибарство е осигуряването на устойчиво използване на природните ресурси и предпазване на екосистемите от свръх експлоатация, като същевременно се отчита високата социална функция на риболова в крайбрежните райони. От особено значение в този контекст са устойчивото развитие на дребно мащабния риболов, както и възможностите за диверсификация на сектора чрез интегриране на допълнителни дейности, свързани с първичната преработка и собствена реализация на уловите. В условията на увеличаващо се в световен мащаб търсене на риба и рибни продукти, аквакултурните стопанства имат ключова роля за осигуряване необходимите количества хранителни продукти.

7. Гори - Основна цел на програмата е горите да заемат централно място при постигане на екологична икономика и да бъдат остойностени ползите, които горите предоставят по устойчив начин, като същевременно се гарантира опазването им.

7.1 Редуциране ползването на дървесина от зрелите гори, за сметка на отглеждане на младите гори с цел задоволяване на потребностите на националния пазар;

7.2 Устойчиво поддържане, опазване и увеличаване на горските ресурси на страната, независимо от собствеността им:

. Усъвършенстване на превенцията и контрола за опазване на зеленото богатство чрез надграждане на електронните и дистанционни методи за наблюдение и обществен контрол до 2018 година;

. Подобряване на пожарната безопасност в горите чрез завършване на единна система за противопожарно видеонаблюдение в горските територии до края на 2018 година;

. Увеличаване на инвестициите и лесовъдските грижи за възстановяване на уязвими и увредени горски площи чрез ежегодно увеличаване на залесяването в обществените гори и достигане на 30 хиляди дка през 2020 година.

7.3 Въвеждане на концепцията за екосистемни услуги от горите с цел тяхното социално справедливо и поносимо управление, вкл. чрез мерки по ПРСР:

. Картиране и допълване на мрежата на стари гори, гори с висока консервационна стойност, рекреационни и защитни гори (на първо място полезащитното залесяване), с цел подпомагане на политиките в сферата на биоразнообразието и превенцията от бедствия до 2020 година;

. По-нататъшна диверсификация на приходите в горската система, основана на развитие на производството на биопродукти, развитие на планински спорт и различни видове туризъм, като относителният дял да нарасне със 100% до 2020 година.

7.4 Развитие и усъвършенстване на връзките с гражданския сектор и прозрачността на управление на горската системата за многофункционално стопанисване на горите;

7.5 Увеличаване на ефективността на управление на обществените гори за развитие на национална зелена икономика и модерна горска индустрия

. Завършване на процеса на сертификация на държавните горските територии;

. Инвестиции в модерна природощадяща техника през целия период;

. Увеличаване със 100 % на инвестициите за изкупуване и комасиране на малки неефективни горски парцели;

7.6 Подкрепа на националната горска добивна и преработвателна индустрия и мебелно производство и на местните фирми чрез продължаване на мерките за преференциално предоставяне на дървесна суровина на български и местни преработватели и дългосрочно договаряне за сметка на търговията със суровини за трети страни до края на 2018 г.

7.7 Изграждане на капацитет и компетенции на структурите и служителите в горите за адаптивно управление при климатичните предизвикателства

7.8 Възстановяване на авторитета и славата на българското ловно стопанство в контекста на европейските политики.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 28

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта