Балансът на рапичното семе в света през маркетинговата 2018/19 г. изглежда все по-напрегнат.Това показват оповестените тези дни актуализирани прогнозни данни за добива от рапица в световен мащаб. Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA ) наскоро намали с 1,1 млн.т прогнозата си за световната рапична реколта – до 72,9 млн.т, а това е с 3,1 млн.т по-малко спрямо предходния сезон.

Основната причина за поредната низходяща корекция са по-слаби от очакваните само преди един месец добиви в Австралия и Китай – съответно 2,60 млн.т и 12,85 млн.т в сравнение с 2,90 млн.т и 13,95 млн.т, набелязани през октомври и 3,67 млн.т и 13,27 млн.т, ожънати през 2017/18 г.

Вниманието в повечето аналитични доклади се насочва върху напрегнатия баланс в Евросъюза. Съгласно ноемврийските данни на FAS USDA заради неблагоприятните агрометеорологични условия (сухо и горещо време) и редуцирането на площите през 2018/19 г. се очертава спад на добива от рапица в ЕС с драстичните 12 на сто (2,6 млн.т) – до 19,5 млн.т (22,15 млн.т – 2017/18 г. ).

Тази песимистична перспектива виждаме и в ноемврийския доклад на най-авторитетната в бранша аналитична германска агенция Oil World. Водещите експерти оценяват новата европейска реколта от рапица на 19,59 млн.т, в това число Франция на 4,9 милиона тона (-7% спрямо 2017/18 г.), Германия - 3,67 млн.т (-14,2%), в Полша - 2,09 млн.т (-21%), в Румъния - 1.61 млн.т (-13%).

Всъщност с по-добра в сравнение с миналогодишната реколта сред страните големи производителки е само Чехия – 1,38 млн.т, с 20 на сто повече в сравнение с 2017/18 г. Слабата реколта ще благоприятства за стопяването на преходните запаси и за намаление на преработката - до 23,88 млн.т спрямо 24,11 млн.т през предходния сезон. Най-големият спад в преработката на рапица се очаква през четвъртото тримесечие на 2018 г. и поради логистични проблеми в ЕС, причинени от ниските водни нива в ключовите водни артерии на Евросъюза.

Засилване на преработката се очертава през януари до юни 2019 г., когато ще се активизира и вносът на маслодайната суровина. Според актуализираните прогнозни данни вносът на рапично семе в ЕС през 2018/19 г. ще нарасне с 200-400 хил.тона в сравнение с предходния сезон – до 4,34-4,50 млн. т.

Търговците коментират, че спадът в производството на рапично семе в глобален мащаб и в Евросъюза определено поставя в печеливша позиция износителите на маслодайната суровина, а също така и на рапичното масло и шрота. От по-благоприятната конюнктура вероятно най-много ще спечелят Русия и Украйна.

За разлика от западноевропейските държави добивите от рапица в Украйна и Русия са много добри – 2,7 млн.т и 2 млн.т, в сравнение с 2,2 млн.т и 1,5 млн.т - 2017/18 г. Износът на рапичен шрот от Русия през 2018/19 г. се очаква да нарасне двойно в сравнение с предходния сезон – до 310 хил. тона. През септември Русия натовари за износ и рекордното месечно количество рапично семе – 50,4 хил.т, като целият този обем беше с дестинации за държавите от Евросъюза.

(По данни на FAS USDA, Oil World, Reuters, Dow Jones)

Публикувана в Бизнес

През селскостопанския сезон 2018-2019 г., започнал на 1 юли, в света ще бъдат произведени 733,5 млн. тона пшеница, сочи прогнозата в ноемврийския доклад на експертите на министерството на селското стопанство на САЩ, цитирана от електронното издание АПК-Информ. Спрямо октомври предвиждането е завишено с 2,6 млн. тона. Корекцията е основно за сметка на Китай, където вече се очаква производството да достигне 132,5 млн. тона пшеница при досега прогнозирани 128 млн. тона. Същевременно по-малко пшеница се очаква да бъде ожъната в Австралия (с 1 млн. тона до 17,5 млн. тона), Мароко ( с 900 хил. тона до 7,3 млн. тона) и Украйна (с 500 хил. тона до 25 млн. тона).

Оценката на експертите на министерството за глобалния износ на пшеница е преразгледана в посока на понижение с 1,7 млн. тона до 179,1 млн. тона, най-вече заради свиването на потенциала за износ от Австралия с 1,5 млн. тона до 11,5 млн. тона.

Прогнозата за крайните запаси от пшеница в света през сезона е повишена спрямо направената през октомври с целли 6,6 млн. тона до 266,7 млн. тона и отново за сметка на Китай, където те се очаква да набъбнат със 7,4 млн. тона до 143,5 млн. тона. По-слаб ръст се очертава в Алжир (със 700 хил. тона до 4,8 млн. тона) и Европейския съюз като цяло (с 200 хил. тона до 10,2 млн. тона. Предвиждането за САЩ обаче е слабо занижено – с 200 хил. тона до 25,8 млн. тона.

Публикувана в Бизнес

Лошото качество на зърното това лято се отрази върху износа на пшеница от нова реколта, като от август до октомври от страната са експортирани около 200 хиляди тона. Силният експорт на зърно е бил през юли т.г., когато по данни на Националния статистически институт извън страната са реализирани 758,2 хил. тона пшеница, но всички те са от старата реколта.

Лошите прогнози за състоянието на пшеницата в Западна Европа ускори търговските сделки и това даде начален старт и на поскъпването на зърното. Миналогодишната пшеница обаче беше с изключително добри показатели, затова през юли т.г. експортът започна с летящ старт.

С изчерпване на старите количества обаче интересът към тазгодишното зърно спадна и затова крайните данни за износа от първи юли до началото на октомври сочат едва 983 601 т пшеница, докато за същия период на миналата година този износ е достигнал почти 1,2 млн. т., сочи справката на министерството на земеделието.

Срив от 84 на сто има и в търговията с ечемик. За периода от началото на юли до началото на октомври от страната са изнесени само 13 625 т, при 86 684 т за трите месеца на миналата година. Запазва се единствено интересът към рапицата, при която за отчетните три месеца на тази година са изнесени 120 053 т. За същия период на 2017 г. този експорт е надхвърлял 150 хил. т.

Засега върви слабо и задграничната търговия с пролетни култури. През изминалата седмица през Пристанище Варна не са преминавали товари с царевица и слънчоглед за износ, съобщиха от министерството на земеделието. Общо за периода от началото на септември до 14 октомври 2018 г. експортът на царевица през порта е с 55,3% по-малко на годишна база. Тази есен са натоварени едва 105 617 т, при 236 423 т по същото време на 2017 г.

Статистиката все още не отчита реализиран експорт на слънчоглед, при изнесени 51,3 хил. тона година по-рано.

Публикувана в Бизнес

Агрометеоролозите от европейската служба по мониторинг на културите отново намалиха прогнозите си за средните добиви при зърнените култури, съобщава topagrar.com, позовавайки се на последния им докладд. Въз основа на оценките на климатичните данни от MARS очакват средните добиви от зърно да останат с 5% под средните за последните пет години. Най-голям спад според експертите се очакват в средните добиви от ръж, които се прогнозират да изостанат с 14% от средния показател за последните пет години. Средните добиви от пшеница ще изостанат с 4,5% спрямо същия показател, а пролетния ечемик- с 4,3%. При твърдата пшеница средните добиви се очаква да надминат средния показател за последните пет сезона с 2,3%. От MARS са редуцирали минимално и прогнозата си за средните добиви от царевица (-3,6%). Експертите са направили по-сериозни негативни корекции за производството в Централна Европа и Франция заради сушата, докато оценките за производството в страни като Румъния и България са коригирани нагоре заради благоприятните климатични условия в Източна Европа.

При производството на царевица за силаж, от MARS отчитат спад в средните добиви спрямо средния показател за последните пет години с 10%. При маслодайните култури агрометеоролозите прогнозират с 13% по-слаби средни добиви при рапицата в сравнение с дългосрочния показател, докато при слънчогледа заради благоприятните климатични условия, средните добиви ще надминат средния петгодишен показател с 16%.

Публикувана в Бизнес

През седмицата настъпи корекция в посока надолу на повечето от цените на основните зърнени контракти по световните борси. Това намаление се дължи предимно на променените оценки за количествата при прибиране на новата реколта, които са по-обилни от предишните очаквания. В Чикаго пшеницата поевтиня с 6.00 долара до 230.00 щд/тон, във Франция с 6 евро до 214.00 евро/тон. В Украйна и Русия обаче котировките отново се повишиха със съответно 3.00 и 1.80 долара до 225.00 и 233.80 долара/тон. При царевицата промяната в цената в Чикаго също е надолу с 2.00 долара до 172.00 щд/тон, във Франция и Русия цените намаляха с 6.50 евро и 1 долар – 188.50 евро/тон и 196.00 щд/тон. Рапицата в Евпорейския съюз /Еuronext/ този път качи само 0.25 евро и се котираше на 383.00 евро/тон, а ечемикът във Франция  и Германия „свали“ еднакви стойности – минус 5.00 евро до 213.00 и 215.00 евро/тон.

Нерафинираното слънчогледово олио продължава твърдо да поевтинява, при това със сериозните минус 20.00 долара до цена от 735.00 щд/тон, а рафинираната захар също преустанови движението нагоре и също спадна с над 10 долара до 311.20 щд/тон. Цените са съответно от Ротердам за олиото и Лондон за захарта.

У нас в кръг "Зърно" на Софийска стокова борса АД цените на контрактите останаха стабилни. Има обилно предлагане хлебна пшеница на 400.00 лв/т в отговор на големите количества търсене ( над 33000 тона), чиято начална цена е  310.00 лв/тон. Фуражен ечемик се търси на 280.00 лв/тон, предлагането е на 310.00 лв/тон. За царевица имаше само оферти „купува“ на начална цена 220.00 лв/тон. Всички цени са без ДДС.

В кръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат без промяна, има предлагане на фъстъци и орехи с черупка на начална цена от 3500 и 3400 лв/тон.

В кръг „Нехранителни стоки” на ССБ АД имаше множество сделки, които се сключиха за разнообразни видове смазочни материали. Моторни масла на 4366.67-5675.00 лв/хил.л, диференциални на 6600.00 лв/хил.л, трансформаторни на 8908.33 лв/хил.л, трансмисионни на 18766.67 лв/хил.л, хидравлични на 8408.33-12000.00 лв/хил.л и специални масла на 4766.67 лв/хил.литра. Продадоха се и бензин А 95 Н от 1830.00 до 1883.33 лв/хил.л, бензин А 98 Н от 2033.33 до 2116.67 лв/хил.л, дизелово гориво в диапазона 1756.39-1908.33 лв/хил.литра. Изкупиха се газьол за ПКЦ в диапазон 1722.00 – 1825.00 лв/хил.литра, газ пропан бутан от 840.00 до 858.33 лв/хил.л, и същият в бутилки на 19.00 лв/брой. Имаше сделки и за антифриз на 7933.33 лв/хил.л, спирачна течност на 11816.67 лв/хил.л и течност за чистачки на 2691.67 лв/хил.литра. Реализираха се и различни видове скрап – отпадъчно желязо на 150.00-220.00 лв/тон, отпадъчен алуминий на 1400.00 лв/тон, отпадъчно олово на 1200.00 лв/тон и електронен отпадък в диапазон 200.00-300.00 лв/тон.

Публикувана в Бизнес

Само преди една седмица коментирахме, че заради жестоката суша и екстремално високите температури производството на зърнени храни в Германия през 2018/19 г. ще спадне до най-ниското равнище от 24 години насам – до 36,3 млн. т и страната няма да върже зърнения си баланс, без да компенсира ниските добиви с мащабен внос.

Анализаторите акцентират, че в случая става въпрос за държавата, която е  втори по-големина производител и износител на зърнени храни и най-вече пшеница в ЕС. Впрочем голямото пазаруване вече започна.

През юли според търговски източници са сключени сделки за внос на 400 хил. тона фуражна пшеница за германския пазар, а към днешна дата количеството нарасна на около 800 хил. тона. Като основните доставчици търговците посочват страните от  черноморския регион  - Румъния и България и коментират, че покупките продължават.

Публикувана в Бизнес

Сирия планира да внесе около 1,5 милиона тона пшеница тази година, тъй като се очаква местното производство да е около половин милион тона, съобщи министърът на вътрешната търговия Абдула ал Гарби, цитиран от БТА.

Вносът ще бъде предимно от Русия, но Сирия може да купи пшеница и от Румъния и България, каза Гарби. Все още сме в началото на сезона на изкупуване на местната пшеница. Минали са около 20 дни от началото, но очакваме местните покупки да бъдат между 500 000 тона до 600 000 тона тази година, допълни той.
Гарби също така посочи, че страната има стратегически зърнени резерви за над осем месеца.
По думите му Египет разполага с резерви за само три месеца, а Алжир – за четири.

В Сирия, която някога задоволяваше сама нуждите си от пшеница, производството на зърно рязко спадна от началото на въоръжения конфликт в страната. Сирия произвеждаше 4 милиона тона пшеница годишно и можеше да изнася 1,5 милиона тона. Спадът на производството засили натиска върху правителството на Башар Асад да внася зърно.

Хлябът е субсидиран в Сирия, където в резултат на боевете са убити стотици хиляди души, а милиони са принудени да напуснат домовете си.

От своя страна Гарби обеща да няма увеличаване на цената на хляба. Това си е тежест за правителството, разбира се, особено на фона на по-високите цени на пшеницата, които плащаме на фермерите, но ще продължим да ги субсидираме, каза той, цитиран от БТА.

Недостигът ще бъде попълнен чрез международни търгове за покупка на пшеница, обявени от държавната агенция да изкупуване на зърно Hoboob. Ведомството вече обяви търг с краен срок 2 юли за 200 000 тона руска, румънска или българска пшеница. На няколко пъти по-рано службата не успя с няколко търга, като изтъкна високите цени.

Публикувана в Бизнес

През периода януари - март 2018 г. износът на България за ЕС се увеличава с 13.1% спрямо същия период на 2017 г. и е в размерна 8 960.7 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 68.6% от износа за държавите - членки на ЕС .

През март 2018 г. износът за ЕС нараства със 7.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 181.7 млн. лева.

При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - март2018 г.в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Храни и живи животни“ (42.9%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“(25.7%). Спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (26.7%).Вносът на България от ЕС през периода януари - март 2018 г. се увеличава с 11.4% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 9 803.5 млн. лв. по цени CIF (табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция.

През март 2018 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 9.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 657.9 млн. лева. При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - март 2018 г.в сравнение със същия период на 2017 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (36.4%), а най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (10.3%).

Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - март 2018 г. е отрицателно и е на стойност 842.8 млн. лева (табл. 1 от приложението). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 242.6 млн. лева.

 

Публикувана в Бизнес

През периода януари – февруари 2018 г. износът на България за трети страни намалява с 20.9% в сравнение със същия период на предходната година и е на стойност 2, 240 9 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Съединените американски щати, бившата югославска република Македония, Сърбия и Руската федерация, които формират 56.7% от износа за трети страни, сочат данни на НСИ.

През февруари 2018 г. износът на България за трети страни намалява с 24.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1, 142 9 млн. лева.

http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/НСИ-износ-300x195.png 300w, http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/НСИ-износ-500x326.png 500w" sizes="(max-width: 611px) 100vw, 611px" style="margin:1.25rem auto;padding:0px;font-style:inherit;font-variant:inherit;font-weight:inherit;font-stretch:inherit;font-size:inherit;line-height:inherit;font-family:inherit;vertical-align:bottom;max-width:100%;height:auto;display:block">През периода януари – февруари 2018 г. при износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2017 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства“ (19.9%) и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (15.2%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (68.9%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (52.8%).

Вносът на България от трети страни през периода януари – февруари 2018 г. се увеличава с 9.3% в сравнение със същия период на предходната година и е на стойност 3 483.4 млн. лева (по цени CIF) (табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия (табл. 3 от приложението).

През февруари 2018 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 2.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1, 654 2 млрд. лeвa.

При вноса от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари – февруари 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (61.0%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (40.8%) (табл. 4 от приложението). Спад се наблюдава само в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (17.1%).
http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/НСИ-внос-300x179.png 300w, http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/НСИ-внос-500x298.png 500w, http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/НСИ-внос-85x50.png 85w" sizes="(max-width: 670px) 100vw, 670px" style="margin:1.25rem auto;padding:0px;font-style:inherit;font-variant:inherit;font-weight:inherit;font-stretch:inherit;font-size:inherit;line-height:inherit;font-family:inherit;vertical-align:bottom;max-width:100%;height:auto;display:block">Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с трети страни през периода януари – февруари 2018 г. е отрицателно и е в размер на 1, 242 5 млрд. лева (табл. 1 от приложението). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 984.7 млн. лева.

През февруари 2018 г. външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 511.3 млн. лева.

През периода януари – февруари 2018 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 8,0205 млрд. лв. и в сравнение със същия период на предходната година износът се увеличава с 2.9%.

За същия период в страната са внесени стоки общо на стойност 9 620.9 млн. лв. (по цени CIF), или с 11.1% повече спрямо същия период на 2017 година (табл. 1 и 2 от приложението).

През февруари 2018 г. общият внос се увеличава с 3.1% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 565.4 млн. лева.

Общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е отрицателно през периода януари – февруари 2018 г. и е на стойност 1, 600 4 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари – февруари 2018 г. също е отрицателно и е в размер на 992.1 млн. лева.
През февруари 2018 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е отрицателно и е на стойност 737.2 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 471.2 млн. лева.

Публикувана в Новини на часа

Продажби за над 15 млн. лева са реализирали над 20  български производители в магазини на Lidl в Европа през 2017 г. Веригата отчита и сериозен ръст на обемите от български производители в страната – вече 31 доставчици произвеждат 87 артикула като част от продуктовата линия „Родна стряха“.

Тези резултати бяха представени от главния изпълнителен директор на Лидл България Милена Драгийска, министъра на земеделието и храните Румен Порожанов, председателя на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева и председателя на УС на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев.

„Ние подкрепяме качественото българско производство. Поздравявам Лидл, че работят активно с българските производители и постигат много добри резултати. Лидл е добър посредник в процеса на промотиране на качествени български продукти“, каза министър Румен Порожанов.

„Доказателство за устойчивото партньорство на Лидл България с българските производители са цифрите – отчетохме двоен ръст на български продукти под марката „Родна стряха“ за една година и дадохме възможност на български производители да реализират износ за над 15 млн. лв. Горди сме от факта, че потребителите в 22 европейски държави се насладиха на традиционни български продукти“, коментира Милена Драгийска.

Сред примерите са впечатляващите резултатите, постигнати при износа на хляб и вино - 165% ръст на продадени бутилки българско вино и почти двоен ръст в броя на пазарите, в които се изнася български хляб. Те бяха коментирани от представителите на браншовите организации:

Според Мариана Кукушева, председател на НБСХС: „През годините Лидл се превърна в еталон за лоялни и отговорни търговски практики и за устойчиво партньорство с българските производители“.

„Благодарни сме на Lidl за това, че дават възможност на български винопроизводители да навлязат в 8 нови европейски държави“, сподели Радослав Радев, председател на УС на Националната лозаро-винарска камара.

Наред с постигнатия ръст при брой артикули и доставчици, Лидл въвежда и качествена иновация при млечните и месни продукти – продукти от собствена ферма, обозначени със специален символ на опаковката. Характерното за тях е, че са произведени със суровини от самия производител. По този начин се постига високо качество на продукцията, стриктен контрол и се гарантира проследяемост от съставките до крайния артикул.

Обобщените резултати за продуктова линия „Родна стряха“*, стартирала през февруари 2017 г., включват: почти двоен ръст в броя продукти (от 45 на 87), 30% ръст на българските доставчиците, 20% ръст при месните, 50% ръст при млечните и 58% ръст при сладкарските изделия.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 20

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта