Швейцарските гласоподаватели отхвърлиха инициативата, станала популярна като "крави с рога", която предвиждаше да се отпускат субсидии на животновъдите, които запазят рогата на добитъка си. Това съобщи Франс прес, позовавайки се на първите резултати от днешния референдум.

Основен инициатор на референдума за рогата на кравите бе животновъдът еколог Армин Капол, превърнал се в медийна звезда в Швейцария. Допитването привлече силно внимание и породи много коментари, но според предварителни резултати само 47 на сто от гласувалите са подкрепили субсидиите за запазването на рогата на добитъка.

Мнозинството швейцарци, които бяха призовани да гласуват по още два въпрос, вероятно са подкрепили предложението застрахователните компании да получат по-големи правомощия в борбата си с измами и неправомерно получавани плащания в новия закон за социално осигуряване. Според Бернския социологичен институт gfs.bern мнозинството швейцарци са отхвърлили инициативата швейцарското законодателство да има върховенство над международното, както предложи дясната консервативна Швейцарска народна партия. Това бе третият въпрос на референдума.
Публикувана в Животновъдство

Отличното географско положение, мекият климат, високите покупателни възможности на населението и липсата на данъци са предпоставки за успешно селско стопанство. Но реалността се оказва по-различна. Фермерите животновъди Джулия и Дарън Кено от района Сейнт Питър са принудени всеки ден да се справят с множество проблеми

Мила Иванова

Сейнт Питър е една от 12-те енории (области) на британския остров Джърси в протока Ламанш, който разделя Франция и Великобритания. Намира се в долина, простираща се в западната и централната част на острова, който се слави като най-топлото място на Великобритания – без летни горещини и зимни студове (температурата рядко пада под 10°C).

1. Остров Джърси

В това райско кътче фермерското семейство Джулия и Дарън Кено управлява стопанството си Manor Farm, включващо животни и пасища, кланица, цех за производство на млечни продукти и кафене. Освен синът им Чес, на 22 години, в предприятието се трудят още 10 работници. Младият мъж активно помага на родителите си във фермата още от тийнейджърските си години, а приятелката му работи като ветеринарен лекар. Фермерското стопанство, специализирано в производство и реализация на млечни и месни продукти, държи и магазин на селския площад на Сейнт Питър, който от търговска гледна точка има идеално разположение – в самия център, на улица с развита транспортна и жилищна инфраструктура. Освен това потребителите могат да си позволят по-скъпата фермерска продукция, тъй като според статистическите данни средният доход на човек от местното население съставлява 760 евро седмично. Но преди 5 години тук бяха откриха два супермаркета и търговията на магазина силно забуксува. „Оттогава нашият семеен бизнес така и не може да се възстанови – със съжаление споделя стопанката на фермата Джулия Кено, на 52 години. – Мнозинството от вече бившите ни клиенти вече пазарува във филиал на търговската верига Marks & Spencer.”

2 Джулия и Дарън с двете им деца

Моментна снимка на семейното стопанство

Дойното стадо на фермата наброява 60 крави от породата Джерсей. Отделно тук угояват 60 глави от кръстосани млекодайни и месни породи (Джерсей с Ангус, Джерсей с Белгийското синьо говедо). В допълнение фермерите отглеждат 200 свине, от които 40 свине майки. И независимо от това скромно поголовие, Джулия и Дарън Кено са най-големите свиневъди на острова! Стопанството разполага с 650 декара пасища и 20 дка, засети с кръмно цвекло, но само 240 декара са собственост на земеделците. Голяма част от храните, включително пшеница, отпадъци от захарна тръстика, ечемик и соя, се налага да купуват.

Благодарение на мекия климат на острова, животните целогодишно се намират на пасбищата. Прибират ги в помещения само за доене, а също и през студените зимни нощи. Ежегодно предприятието Manor Farm произвежда около 330 000 литра мляко. И макар че средната млечна продуктивност на една крава е само 5000 литра годишно, маслеността на млякото, получено от Джерсей, е много висока – около 5%.

Тук, в стопанството, млякото се преработва в йогурт, сирена, масло и сметана.

5. Darren

Сами срещу мрежата

Във фамилния магазин предлагат произведени в стопанството млечни и месни продукти, като съобразяват цените с тези в супермаркетите. Млякото от фермата струва от 1,17 до 1,25 паунда за литър (около 1,30 – 1,39 евро/л), т.е. на същата цена като в близкия супермаркет. „ За две години ние нито веднъж не сме повишавали цените в магазина”– твърди Джулия. Но въпреки това клиентелата им постоянно намалява...

Някога две трети от целия оборот на предприятието са се падали на фермерския магазин, а сега – само една трета. Две трети от млечната продукция се реализира чрез търговия на едро. Продуктитесе доставят в известни пъбове, хотели и магазини на търговската верига Co-Op (съкр. – коператив). „Три пъти седмично доставяме 3000 литра мляко в Co-Op във вид на сирена и масло. Без такъв клиент нашият бизнес силно би пострадал – разказва фермерката. – Съвместната ни работа с тази верите е отлична, а заплащането става много бързо.”

Джулия и Дарън Кено твърдят, че селскостопанското им предприятие в продължение на много години се е борило да работи независимо. До 2005 г. всички млечни животновъди на остров Джърси били задължени да доставят суровото си мляко в селския кооператив Jersey Dairy. Но подобни условия съвсем не устройвали фермерите Кено. „Приоритет на кооператива беше млечният отрасъл, в резултат на което големите млечни предприятия ставаха все по-големи, а малките започнаха да предават позициите си” – спомня си Джулия. Понастоящем средното поголовие на млечните стопанства на острова е 120 крави. Десет от крупните фермери отглеждат стада от 210 глави.

В знаменателната 2016 г., с влизането в сила на закона за конкуренцията, фермерите Кино най-сетне могат да се освободят от контрола на кооператива и започват да реализират своята млечна продукция под собствен бранд Classic Farm. Сега в асортимента на предприятието са включени 34 артикула. Освен това засега селскостопанското предприятие Manor Farm е единственото независимо млечно стопанство на острова.

Кафене в краварник

В търсене на допълнителни източници на доходи фермерите Кено решават да разширят своите селскостопански помещение и да ги дадат под аренда. Сега в тях се намират ветеринарен кабинет, фризьорски салон, салон за услуги на кучета и салон за красота. Друга сграда, някогашен краварник, е превърната с вкус във фермерско кафене. Ретрофотографии, портрети на крави красавици джерсейки, рисувани от местни художници, придават особен интериор на кафенето. В него сервират, естествено, продукти от фермата. „От 2015-а ние просто престанахме да осъвременяваме сертификата си за биопродукция, тъй като държавата реши да се откаже от своята подкрепа на органичното селско стопанство. Ние се върнахме към обикновените храни, но генномодифицирани и преди, и сега, не използваме” – разказват фермерите.

От терасата на кафенето може да се наблюдава как кипи работата във фермата. Сградата с телетата е отворена за всеки, който има желание. „Милите ни животни с големите очи са любимци на всички ученици, които редовно посещават стопанството с цели класове” – разказва с умиление стопанката. – Над всяко теле виси табелка с причудливото име на животното и на неговите родители. По време на отелванията на страницата на Manor Farm във Фейсбук се появяват фотографии на новите жители на фермата и всеки читател може да предложи име на новороденото теленце. Но не само децата изпитват слабост към красивите крави. Стопанката на фермата признава: „Ние си обичаме нашите джерсейки. Те са толкова дружелюбни и кротки. Отелването преминава лесно, непридирчиви са към храната. А какво чудесно мляко дават!”

Структурни преобразования

Независимо от всеобщото възхищение от джерсейките – най-красивите крави, които с карамеления си цвят приличат на сърни, заниманието със селско стопанство на острова въобще не е лесно. През 1991 година, когато съпрузите Джулия и Дарън поемат управлението на стопанството, в региона имало 250 фермери. Сега със селско стопанство се занимават само 40 души, 24 от които са се специализирали в млекодайно животновъдство. Традиционно, джерсейските ферми са били смесени предприятия – съчетавали са млечното животновъдство с производството на картофи. Сега такива предприятия са рядкост, повечето са преминали напълно на рентабилното производство на картофи от сорта Джерсейска кралска, единствения сорт в Евросъюза със защитен географски произход, който съответно се реализира по премиални цени. В супермаркетите пакет от 700 грама „кралски” картофи се продава по 2,49 паунда (2,78 евро). Джулия Кено е настроена критично към картофопроизводителите: „Те заработват добри пари и ползват най-добрите земи, и всичко това поради факта, че могат да си позволят да заплатят по-висока аренда”. 70 на сто от цялата селскостопанска площ на острова е заета от картофени полета. „Но това едва ли ще продължава в бъдеще. В нашите почви се фиксира висока концентрация на нитрати. И освен това съществуват проблеми с нематодите (кръгли червеи)” – съобщава фермерката.

Джулия и Дарън Кено са обезпокоени от отношението към почвата на другите фермери, „които се опитват да извлекат от нея всичко, което е възможно”. На острова остават все по-малко х ора, които знаят как правилно да произвеждат хранителни продукти. Остров Джърси има славата на данъчен оазис, поради което младото поколение се стреми да изгради своята кариера в банковия или финансовия сектор, докато в същото време сезонни работници в селското стопанство идват от страните на Източна Европа, от т. нар. бивш социалистически блок...

Природен и финансов рай

Джърси е коронно владение на Великобритания, част от т.нар. Нормандски острови, със 118 кв. км площ и население 100 000 души. Разположен е в протока Ламанш, недалече от бреговете на Франция. Има специфичен статут на политическа зависимост от Британската корона и формално не е част нито от Обединеното кралство, нито от Европейския съюз, но се явява негова митническа територия. Джърси се смята за данъчен рай (офшорен тип) и привлича огромно количество инвеститори от цял свят, желаещи да избегнат или да намалят данъците си, както и стотици финансови и застрахователни институции.

Климатът е умереноокеански с мека зима и прохладно лято, сняг пада много рядко. Часовете слънчева светлина, които са 1918, са значително повече от където и да било във Великобритания.

Територията на острова се състои от плато и долини, дълги песъчливи плажове на юг и високи скални брегове на север. На острова е създадена породата крави Джерсей, която дава мляко с висока масленост (до 7%); оттук идва и названието на трикотажната тъкан жарсе.

 

Публикувана в Животновъдство

Френският наследствен животновъд Дидие Шомей предаде семейната ферма на двамата си синове близнаци, за да бъдат печеливши, и стана наемен работник

Мила Иванова

Селцето Сент-Етиен-дьо-Шомей (215 жители) се намира в департамента Кантал, Централна Франция, на 736 м надморска височина, напоявано и от север, и от юг от две реки. То принадлежи към Природния резерват на вулканите на Оверн, в сърцето на Централния масив, като вулканът Кантал е оставил застинали реки от лава сред няколко долини. При тези природни дадености – ливади, вода, слънце, фамилията Шомей (името се произнася като това на селището) от десетилетия се занимава с животновъдство, като последните три поколения винаги са проявявали гъвкавост и способност да се адаптират към променящите се условия.

5 .didier chaumeil éleveur cantal

„В нашия занаят е необходимо през цялото време да размисляш и да действаш” – твърди Дидие Шомей, на 53 години, който поема семейната ферма през 1985 година. Преди него родителите му са отглеждали 30 крави Салерс (френска порода говеда, произхождаща от ареала на Централният масив) и са практикували традиционната система за доене. – Стопанството ни винаги е произвеждало мляко” – уточнява наследственият фермер, който си има слабост към породата Прим Холщайн. Шансът да замени Салерс се появява през 1997 година, когато Дидие придобива чрез размяна правата за производство и млечната му квота се повишава на 220 000 литра. „Селекцията на Прим Холщайн беше страстта на живота ми” – споделя Шомей, а тогавашното му стадо действително се отличавало с расови екземпляри. Бикът на стадото влизал в каталога на селекционна станция и създал крави с уникален индекс.

През 2009 г. обаче

настъпва млечната криза

и повишените цени на суровините сриват икономическите резултати на стопанство „Шомей”. Въпреки доброто техническо управление на системата, производството на мляко с концентрирани храни вече не е рентабилно, за което свидетелства и Брутният опериращ излишък (печалбата на стопанството – б.а.) „Трябваше да действаме, защото от производството на мляко ние вече не печелихме” – връща лентата назад Дидие. Освен това единият от синовете му близнаци – Никола, вече бил инвестирал в стопанството с намерението да се върне в семейната ферма след приключване на образованието си. Бащата и синът създават фамилния GAEC Chaumeil (Земеделско сдружение за обща експлоатация – типична френска кооперативна форма – б.а.) и предприемат смел завой – сменят млечната порода, въпреки доброто генетично равнище на Прим Холщайн.

„Избрахме Джерсей заради нейната ефикасност, която далеч надхвърли нашите очаквания” – споделя бащата. – Няма друга порода крави, която да съперничи на Джерсея по оползотворяване на средните, бедните и сухите пасища. Пасищната трева е главната храна на кравите, с ограничено количество концентрирани фуражи.И още: млякото от тази порода е с най-висок процент мастни вещества в света.

Джерсей отговаря също на спецификациите на департамента Кантал за ЗНП (Защитено наименования за произход), според които се засилва делът на тревата в дажбите на животните и се намалява разрешеното количество концентрати. „С нашата система, базирана изцяло на трева, ние се надяваме да се развиваме успешно – споделя Дидие. – По този начин през 2017 г. произведохме 270 000 литра мляко с брутен марж от 1747 евро за крава. Млякото предаваме на местния кооператив Volcalis.”

Нов завой

След дипломирането си по механика, Беноа, братът близнак на Никола, обикалял света като специалист по аеронавигационни части в продължение на седем години. "Но дори от далечните дестинации на Китай или Русия, той продължаваше да следи живота на фермата и дори си вземаше отпуска, за да ни помага с участието на нашите крави на конкурсите” – усмихва се бащата. През март 2018 г. младият мъж напуска работата си с намерението на свой ред да се засели във фермата. "Това мое решение изкристализира в Сибир – очевидно надделя любовта ми към истинския живот! – пояснява Беноа, който от октомври преминава специализирано обучение в селскостопанската школа CEPPA в град Орияк, административния център на Кантал. Така възниква проблемът да се осигури допълнителен доход за новия асоцииран член на семейния кооператив.

„Ако изчислим средния доход на едно стопанство от 600 – 650 декара, нашето стопанство надвишава средните показатели – обяснява бащата. – Никола и аз си докарваме по 1500 евро заплата на месец за всеки, което е съвсем приемливо. Докато преди 2008 година ние едва стигахме минималната заплата. Възвърнах достойнството си и станах самостоятелен фермер” – изрича с гордост Дидие Шомей. Но сега, с идването на Беноа във фермата, на бащата се наложи да вземе

поредното радикално решение в живота

След като обмисля и претегля различни възможности (разширяване на фермата, създаване на работилница или трансформация ...), Дидие предлага да се оттегли от GAEC , за да даде път на сина си. "Да предприема сериозно инвестиране на 53-годишна възраст, означава да оставя неизплатени кредити на моите момчета и след десет години. Не ми се искаше. А освен това близнаците се погаждат много добре. Те ще управляват стопанството по начин, съответстващ на тяхното поколение ", казва животновъдът. В началото, малко обезпокоен в новото си битие на наемник, Дидие още в края на лятото си намира работа при друг фермер от Кантал, който оценява опита, смелостта и самостоятелността на своя колега.

Никола и Беноа работиха заедно през това лято, като обмисляха как да завършат проектите, започнати от техния баща: ограждения на ливадите, засаждане на люцерна за борба с климатичните промени, генотипизиране на женските екземпляри, използване на сексирано оплождане, за да продадат повече крави за разплод. Тяхната цел е да произведат 330 000 литра мляко със 75 крави и 150 новопридобити декара с възвръщаемост на инвестициите и добро качество на живот. "Винаги обмисляй и действай" е девизът на братята Шомей, завещан им от поколенията преди тях.

Стопанството в цифри.

. Полезна земеделска площ: 650 дка
. 100% естествени пасища
. Работна сила: 2 на пълен работен ден
. Стадо: 65 крави Джерсей
. Производство: 270 000 л
. Среден млечен контрол (2017): 4769 кг при 37,5 протеини и 56,6 масленост

 

Джерсей – дребна, солидна и рентабилна
Джерсейското говедо произхожда от малкия английски остров Джърси, разположен в протока Ламанш между Англия и Франция. Дребна, но солидна, лесна за управление, защото е кротка, функционална с добри млечни и репродуктивни качества, кравата от тази порода оползотворява много добре тревата, единствената култура на стопанство „Шомей”. Хранителната ефективност на Джерсей бе демонстрирана на последния Международен конгрес на породата в Съединените щати, който Беноа посети през юни т. г. "Джерсей консумират по-малко от един тон концентрирани храни на крава годишно, докато с холщайнките бяхме на 2,2 т/крава на година, обяснява Никола. – Ние произвеждаме рентабилно мляко. Високите показатели ни дават интересна добавена стойност при базисната цена: + 35 €/1000 л с 59 г мазнини през май 2018 г., + 51,72 €/1000 л с 40,62 г протеини. Към това се добавят премиите за качество (12,60 €/1000 л ) и премията за Защитено наименование за произход Кантал в размер 30 €/1000 л.” Броят на животните от тази порода се увеличава с 15% годишно.

„През 2008 г. с една крава Прим Холщайн можеха да се купят две Джерсей. През 2018 г. е обратното” – допълва бащата Дидие Шомей.

Публикувана в Животновъдство

Наполовина се намалява мястото за отглеждане на крави над 24 месеца. Вместо по 6,6 кв. м в помещение и още толкова на двора, се позволява площта да бъде само на едно от двете места. Същото се отнася и за определените по 7,7 квадрата за отглеждане на биволици над 24 месеца. Стопаните обаче ще трябва да осигурят не по-малко от 10 на сто по-голяма площ от тази, за да получат субсидии. Това е записано в Наредбата за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“. Мярката е от Програмата за развитие на селските райони и ще се прилага до 2020-а година. Документът е обнародван в брой 83 от 9.10.2018 г. на Държавен вестник.

В Наредбата се въвежда изискването всеки животновъд стриктно да описва дневната паша на своето стадо. Води се дневник, в който се вписва броят на животните по вид и категория, с дните и часовете на извеждане. Книгата се заверява от регистрирания ветеринарен лекар – в началото и в края на периода на извеждане на животните на паша.

Земеделските стопани трябва да предоставят ежегодно план-програма за изпълнение на дейностите, за които кандидатстват за подпомагане, по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ – РА. При изготвяне на план-програма за изпълнение на дейностите, за които кандидатстват за подпомагане стопаните няма да са задължени да дават данни за ушните марки на отглежданите от тях животни. В дневника ще се посочва животновъдният обект, в който се извършват дейностите за осигуряване на свободна подова площ. Той ще включва и данни за броя на животните по вид и категория.

Земеделските стопани могат да поискат прекратяване на поет ангажимент, като подадат в съответната областна дирекция на ДФЗ - РА, заявление за доброволен отказ по образец, утвърден от изпълнителния директор фонда, и възстановят получената до момента финансова помощ. Доброволният отказ обаче няма да се одобрява, когато земеделският стопанин: е уведомен за установени нарушения и неспазване на изисквания по подадено заявление за плащане през годината на подаване на заявлението за доброволен отказ, уведомен е, че заявлението му за плащане е избрано за извършване на проверка на място или не е възстановил получената финансова помощ по мярката.

С промените в наредбата е записано още, че към заявлението за подпомагане или при заявяване на нов животновъден обект към изпълняван ангажимент се прилага и становище по утвърден образец, издадено от директора на съответната областна дирекция по местонахождение на животновъдния обект на БАБХ.

 

Публикувана в Животновъдство

Подготовката е добре да започне през късното лято или ранната есен. Стопаните трябва да извършат няколко дейности, като спазват последователността

Маргарита Стоянова

Известно е, че началните месеци на годината са най-тежки при отглеждането на кравите. По това време фуражите вече са на привършване, денят е къс и оборното отглеждане твърде много се проточва. Животните страдат от липсата на редовни разходки. Всичко това е причина за рязко намаляване на продуктивността и влошаване на общото здравословно състояние. За да бъдат намалени неблагоприятните сезонни въздействия върху животните, е необходимо да се започне навреме подготовка. Най-добре е това да стане през късното лято и ранната есен. Подготовката включва няколко основни дейности, като трябва да се спазва следната последователност:

  • Контрол на общото здравословно състояние на животните. Фермерите и стопаните трябва да направят детайлна преценка на статуса на всяко животно в стадото. Необходимо е най-напред да се обърне внимание на следните показатели: телосложение, охраненост, продуктивност. Слабите и нископродуктивните животни, както и болнавите (продължителни диарии, кашлица, куцане) представляват най-рисковата група от стадото. Обикновено с настъпването на зимата състоянието на тези крави се влошава допълнително и отглеждането им става нецелесъобразно. Все пак тези животни не трябва да се бракуват прибързано. Създаването на едно стадо е трудно и продължава с години.

  • Какво би могло да се направи?

Най-честата причина за гореспоменатите страдания са различните паразити – глисти, тении, метил, кърлежи и много други. Преди вкарването в оборите стадото трябва да се обезпаразити. Добре е това да се извърши от ветеринарен лекар. Той най-добре ще прецени какви лекарства да предпише и схемата, която трябва да се спазва. По принцип, за постигането на максимален ефект е необходимо приложението поне на два различни препарата. Строго да се спазват карентните срокове за отделните лекарства. Първите забележими ефекти от третирането настъпват най-рано след 23 седмици. За да бъдат предпазени не само животните, но и хората, задължително на всеки три месеца трябва да се обезпаразитяват също кучетата и котките в района на стопанството.

Слабеенето и продължителното боледуване биха могли да се дължат и на някакъв хроничен възпалителен процес, като бронхопневмония, ентерити или пикочно-полови проблеми. В тези случаи на животните се назначава определен лечебен курс с антибиотици и витамини.

Необходимо е да се направи реална преценка на хранителния режим и пълноценността на дневната дажба. Често в края на лятото, в някои райони тревната растителност изсъхва. Недохранването води до слабеене, недоимъчни състояния и много болести. Така вместо в добро здравословно и телесно състояние, в края на лятото животните са слаби и изтощени. Това води до отчайващи последствия през зимата и ранната пролет. Ако съществува недохранване, дневната дажба трябва да се коригира възможно най-бързо. Направените инвестиции в днешния ден ще се върнат многократно утре.

Контрол на репродуктивния статус на стадото. Ако кравите не раждат ежегодно, то от продуктивни животни ще се превърнат в домашни любимци, чието отглеждане ще е свързано само с разходи. Известно е, че до 80-ия ден след отелването животните трябва да бъдат заплодени. Това налага анализ на състоянието на всяка крава. Необходимо е да се установят бременните. В тази връзка особено актуална е ранната диагностика (още на 3035-ия ден) на бременността с ултразвуков апарат. Причините за незаплождането на яловите животни са от най-различно естество: ендометрити, половоциклични смущения, недоимъчни състояния, грешки в технологията на изкуствено осеменяване и др. Ако се остави за зимните месеци, решаването на този проблем е много по-трудно! Задачата на ветеринарния лекар е своевременно да открие основната причина за безплодието и до проведе необходимия лечебно-терапевтичен курс. Потози начин той ще даде своя принос за благосъстоянието на фермата.

Контрол на състоянието на млечната жлеза. Особено актуални заболявания при млекодайните животни са възпалителните процеси на млечната жлеза, т. е. маститите. Възникването им винаги е свързано с огромни финансови загуби. Маститните крави трябва да се лекуват незабавно. Сега, когато въздушната влажност е малка, леглата, дворчетата за разходка и пасищата са по-сухи, поради което изгледите за успех са много по-големи в сравнение с влажната и студена зима.

*Преглед на крайниците. Болестите на копитата са другият бич, който засяга най-вече промишлено отглежданите животни. Причините са от най-различно естество неправилно израстване на копитата при закъснялото им или неправилно подрязване, инфекциозни агенти, грешки в технологията, породни и индивидуални особености. Сега е моментът да се извършат необходимите корекции! Когато завалят есенните дъждове и падне снегът, ефектът е много по-малък.

По преценка на ветеринарния лекар могат да се направят ваксинации, които имат профилактичен ефект. Те имат за цел да предпазят кравите от инфекциозни заболявания, най-вече при новородените и подрастващите. Във фермите, в които е разпространена трихофитията (гъбично заболяване на кожата), засегнатите животни трябва да бъдат изолирани, ваксинирани и третирани по определена схема. Гъбичните заболявания се разпространяват най-много при близък контакт и при висока въздушна влажност.

През лятото водните басейни са благоприятна среда за развитието на различни бактерии и вируси. Ето защо е наложително да се направи преценка на водоизточниците около фермата. Ако имате притеснения, е добре да се направи микробиологично изследване и на питейната вода! Известни са случаи, когато наличието на патогени във водата води до системни заболявания при животните!

Кои крави трябва да се бракуват?

Икономически не е изгодно да се отглеждат болни животни, особено когато заболяванията са причина за трайно безплодие. Нископродуктивните крави се бракуват веднага или след евентуално угояване, а високомлечните след оползотворяване на млякото. Преди да бъде взето окончателно решение,винаги е добре да се направи консултация със специалист.

Редица хронични заболявания на вимето също биха могли да бъдат причина за бракуването на кравите. Морфологичният строеж на млечната тъкан предразполага към необратимост на редица патологични процеси. По-сериозните мастити често водят до атрофия (загиване) на млекопроизвеждащата тъкан. За фермерите е важно да знаят, че ако едната четвъртина по една или друга причина бъде изключена и не се дои, то останалите поемат и компенсират до около 75% от нейната млечност.

Когато, въпреки проведеното третиране с противопаразитни средства или антибиотици или след корекцията на дажбата, състоянието на животното остане непроменено, за предпочитане е кравите да бъдат бракувани. Причината за неуспех би могла да се крие в някоя заразна болест, кетоза, неизлечима дистрофия на черния дроб, кучешка тения и др. Задължително е при клането на такива животни да присъства ветеринарен лекар. Освен всичко друго, поставянето на точна диагноза в тези случаи ще улесни специалистите в борбата със заболяванията и при по-нататъшната профилактика.

Публикувана в Животновъдство

В пристанището на Ротердам израства триетажен бетонен сал, на който ще се отглеждат 40 крави с млеконадой 1000 литра на ден

2Г жа

Алекс Петров

Някога Ротердам се е славел с най-голямото пристанище на света, докато сега вторият по големина холандски град отново се готви да удиви всички с финализиране на един уникален проект – до края на годината на същото пристанище ще заработи първата в света плаваща млечна ферма. В завършения си вид тя ще представлява железобетонен триетажен сал с размери 20 на 20 метра, на който ще се отглеждат първоначално 40 крави – те ще се доят с роботи и ще дават по 1000 литра на ден. Проектът на фермата пленява с дизайна си – футуристичната стъклена постройка, привързана към дъното на морето, излъчва мека зелена светлина от засадените вътре дървета, треви и храсти, които ще създават природен комфорт на животните.

Проектът не е самоцелен

Застроените градски райони не изглеждат най-разумното място за водене на фермерска дейност. Но построяването на плаващата ферма в Ротердам има своите демографски и екологични аргументи. Според прогнозите световното население ще нарасне до 9,8 милиарда към 2050 г., като се очаква, че 70% от него ще живее в градовете в сравнение със сегашните 55%, така че изхранването на градското население вече не се смята за проблем на необозримото бъдеще. Освен това намаляването на разстоянието, което храната изминава „от фермата до чинията” на потребителя, има смисъл от природосъобразна гледна точка – така се намалява замърсяването, причинено от транспортирането.

5Бетонният плот резерва

Идеята за плаваща ферма хрумнала на инж. Петер ван Вингерден, директор на холандската фирма за недвижимо имущество „Беладон” (Beladon), през 2012 г., когато работел по проект за плаваща къща на река Хъдсън в Ню Йорк. Докато холандецът бил там, ураганът Санди връхлетял на Източното крайбрежие, като предизвикал незапомнени наводнения и блокирал транспорта в мегаполиса. Осъществяването на доставките почти спряло и два дена след бурята по магазините вече било трудно да се намерят пресни продукти. „След като видях пораженията от урагана Санди, реших, че храната трябва да се произвежда възможно най-близо до потребителя – разказва специалистът и допълва: – Ние имаме все по-малко и по-малко земя, а повечето хора искат да живеят в големите градове. Ето защо трябва да се заемем с урбанизацията, градовете нарастват. В бъдеще е възможно да живеем и в Космоса, а сега трябва да се търсят други решения. Около 70% от земната повърхност е вода, така че защо да не я използваме?”

Началото

1. От птичи поглед

Така още през 2012 година екипът на Ван Вингерден започва работа над проекта в сътрудничество с пристанищното управление на Ротердам. Независимо от първоначалните си опасение по отношение на потенциалния шум и миризмата, управата дава на фирмата „Беладон” пространство за създаване на прототипа. Планирането продължава 6 години, преди формите на фермата да приемат окончателния си вид. Строежът на пристанището напредва и в началото на лятото плаващата платформа бе пренесена на шлеп от град Заандам, на север в Холандия, в Ротердам.

Концепцията

На горния етаж на триетажната постройка, струваща 2,6 млн. евро, ще се хранят кравите под сянката на специално посадените дървета и храсти. Близо 80 на сто от храната на животните ще бъде от остатъци от хранителната промишленост на Ротердам. Тя може да включва зърнени култури, изхвърлени от местните пивоварни, остатъци от ресторанти и кафенета, вторични продукти от местни мелници и дори трева. Всичко това ще се събира и транспортира с електромобили, осигурени от компанията за „зелени отпадъци” GroenCollect. Съпругата и делови партньор на Петер – Минке ван Вингерден, потвърди, че фермата ще започне дейността си с 40 крави, което според нея е достатъчно предприятието да работи без загуби.

4. Вътрешен вид 216кВ

Автоматични машини ще изгребват и почистват животинските отпадъци, когато кравите напуснат боксовете и влязат в специализираната зона, оборудвана с роботи за доене. Отходните води ще се пречистват. И ако на стадото понякога се прииска да усети твърда земя под краката си, животните ще могат да преминат по свързващ мост, който ще ги отведе до истински пасбища извън доковете.

На долните палуби на сградата ще се помещават център за посетители със зала за срещи, преработвателен цех за производство на сирена и кисело мляко, както и специално оборудване за почистване и усвояване на суха кравешки тор. Според проекта системата ще генерира част от собствената си енергия – водород, получаван чрез електролиза на слънчеви батерии.

За и против плаващите ферми

Въпреки високия си потенциал, проектът не е без проблеми. Все още съществуват опасения как местните жители ще се помирят с такива "благоуханни" съседи. Има и практически съображения, които не са проблем за сухоземните млекопреработващи ферми.

 

„Проектът е труден, защото кравите са едри животни и обичат да се скупчват. Така че когато се движат от едната до другата страна на платформата, тя трябва да бъде стабилна. Ние трябваше да използваме морска технология, за да сме сигурни, че конструкцията няма да се наклони – отбелязва г-жа Ван Венгерден и допълва: – Много въпроси ни задаваха относно благополучието на кравите над водата. Ние обяснявахме на хората, че дизайнът на фермата не позволява животните да паднат във водата, но дори това да се случи, кравите могат да плуват и ще се справят.”

Д-р Фентън Бид, ръководител на група по прехрана и земеделие към ООН, смята, че градските ферми са полезни, защото те като правило използват по-малко вода, торове и пестициди, отколкото конвенционалните производствени системи.

Развитие и бъдеще на плаващите ферми

„Фермата лесно може да се преустрои и уголеми – просто се добавят допълнителни платформи.. Вече имаме идеи за птицеферми и оранжерии, които могат да съжителстват заедно с млечните ферми. Когато има съвместителство между различните стопанства, обслужването става по-лесно, обменят се ресурси, отстраняват се отпадъци, създава се кръговрат”– казва г-жа Минке ван Вингерден. Смелият замисъл на „Беладон” постигна известност в Ротердам, но компанията смята, че плаващите ферми могат да се разпространят по целия свят – по крайбрежията и в градове на делти, като допринесат за изхранването на непрекъснато растящото градско население.

Публикувана в Бизнес

Поне една четвърт от говедата в страната подлежат на доброволен брак по здравословни причини и ниска продуктивност. Агросубсидиите в убиха българското селско стопанство, коментира Тодор Арбов, българин в Канада, работи за американска компания за генетика и семенен материал, консултира ферми по цял свят

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Арбов, как изглежда българското млечно говедовъдство през призмата на експерт, консултиращ ферми по цял свят?

  • Идвам в България два пъти в годината и виждам как все повече затъваме. Болно ми е, защото съм възпитаник на тази държава. Отдавна говоря и пиша, че субсидиите “на глава” трябва да се трансформират в целеви субсидии, включително и за профилактика на заболявания, водещи до големи икономически щети. За млечното говедовъдство това са инфекциозният ринотрахеит и мукозната болест, които водят до ранна ембрионална смъртност (удължен сервис период, увеличен брак по яловост) и увеличена смъртност при новородените телета. Единственото спасение е ваксинацията, но в България повече от половината фермери не ваксинират.
    Друг голям проблем е паратуберколозата – за сега никой не изследва и не предприема мерки, въпреки че икономическите щети от нея са големи.
    Що се отнася до маститите – поне лабораторните изследвания при съмнение за заразен мастит могат да бъдат покрити от целеви субсидии. Ако трябва да бъдем честни, поне една четвърт от кравите в България подлежат на доброволен брак по здравословни причини и ниска продуктивност. Но сега тези губещи животни се държат във фермите само заради субсидиите “на глава”. Като прибавим към това липсата на ясна политика в сектора, нещата изглеждат доста трагично. Знаете ли, че в лабораторията в Сливен, където се вземаха млечни проби, всичко отиваше в мивката, ама фермерите ги плащаха. Ходя и чукам на всякакви врати - искам да направя безплатно програми за отглеждане на млечни и месодайни крави, но напразно.

  • Кога напуснахте България?

  • През 1989 година. Достатъчно дълго, за да ми се смени чипа и да знам, че мога да говоря всичко, което мисля. Докато не започнем да си казваме в очите всички проблеми, няма да се оправим. Може да боли, но сме го докарали до там, че трябва да режем живо месо. На мен не ми пука, защото моят бизнес не зависи от чиновниците.

  • Не разговаряте ли с политици и експерти от земеделското министерство?

  • Говорил съм с министри и заместник министри на земеделието през последните 10 години и всички твърдят, че идеите са много хубави и че ще ги реализират, но никой, нищо не прави, защото трябва да се работи, да се контролира къде отиват парите. Според статистиката, кравите в България произвеждат по 4 хил. литра мляко на година. Това е коза, а не крава. Продължаваме да затъваме в блатото и не се вижда края. Защо субсидиите не отиват за изследване на фуражите в държавни лаборатории. Така фермерите ще имат достъп до безплатна за тях лаборатория за изследване на паратуберкулоза, за ваксини и т.н. Нека парите за субсидии да са същите, аз не казвам, че трябва да са повече, но да се дават целево на стопаните. В момента има една социална програма за хора с 5 и 10 крави. За да не умрат от глад им се дават субсидии. Аз питам защо не се дават парите за геномна оценка, за да изчистим генетическия боклук от България и да имаме нормални крави? Защо не се дават за сексирана сперма, за да подновим бързо стадата?

  • Парите сега се дават на развъдните организации и те ги управляват като решават къде да отидат субсидиите.

  • Как да говорим за развъдни организации в България щом не отчитат индекс. Как можем да говорим за селекция, като нямаме индекс?

  • Какво означава този индекс?

  • Като се съберат всички данни на кравата – как тя изглежда – виме, крака, млечна маса, производство на мляко, отелванията и т.н. Всичко това се събира като база данни. В Америка вече се следят над 80 показателя. Нека тук ги докараме до 20. След това всичко се слага в една математическа формула – всяка държава си има формула. Още преди 15 години предлагах тя да се направи и в България, но пак нищо не стана. Предлагах работеща програма, но ми казаха, че ще си направят наша. Къде е тя? Вече минаха 3 поколения крави оттогава.

  • Но от 2007 до 2009 год. и в България се даваха пари за закупуване на животни. След 2009 г., според европейските регламенти, това вече не е допустимо. Какво да се прави?

  • Има ли някоя европейска държава, която да е по-зле в говедовъдството в сравнение с нашата? Аз ходя в Румъния и знам какви са фермите там, а правилата важат и за тях. Консултирам 4 ферми, които доят вече по 12 тона мляко от крава. Европа ни дава пари за проекти като този в Перущица, където не останаха млади хора, но направиха спортна зала. Сега тя стои празна, но само издръжката й струва 1,5 млн. лв на година. Затова вдигнаха такса смет на пенсионерите. Това ли е Европейската програма? Субсидиите в селското стопанство убиха българското селско стопанство. Аз не съм против субсидиите, има ги по цял свят - скрити, директни, индиректни, но се дават целево. Примерно в Украйна дават субсидии за генетика и сега продават юници по 2500 евро на Казахстан. Имат огромни ферми и сега всичко отива на сексирана сперма, геномна оценка и юниците отиват за Казахтан с влакове. Това е бизнес. Ние сме на първо място в Европа по чиновници на глава от населението, както и по пенсионери, и по цигани на глава от населението. Познайте откъде трябва да дойдат парите, за да ги изхраним.

  • Тук всички животни бяха идентифицирани с ушни марки. Това не е ли достатъчно, за да се знае каква е селекцията?

  • Има ли досега някой в затвора заради това, че е сменил ушната марка? Няма глоба, а затвор и като вкараш първите двама в затвора, другите ще помислят. В Канада за токова деяние се влиза в затвор, но те не си играят. Имаха и пшеничен борд. Цялата продукция от пшеница минаваше през държавна организация. Един фермер си продаде житото за повече пари в Америка и го вкараха в затвора, но другите не посмяха. Преди пет години го премахнаха този борд, но така се управлява държава. Наказваш един, който го заслужава, за да уплашиш другите.

  • Искате да кажете,че ситуацията в България е такава, че държавата отпуска пари, колкото фермерът да нахрани животните си минимално?

  • Като държава от Третия свят България изнася само суровини, вместо да ги преработва на месо и мляко. 20 фирми да вземат 80% от парите в земеделието - какво говори това!

  • Колко млечни крави трябва да има една семейна ферма, за да оцелее?

  • При тези цени на млякото минималният размер за семейна ферма, в която работят мъж и жена, е 60 крави. Но ако утре спрат субсидиите - няма да могат да живеят. Затова не виждам как ще оцелеят икономически хората с 10-15-30 крави, ако спрат субсидиите. Една крава в Америка, която произвежда 12 тона мляко, носи годишна печалба, в зависимост от цените на фуражите и на млечната продукция, от 400 до 600 долара. Има години, когато печалбата е нула, когато цената на млякото падне много. Представете си ферма с 30 крави в България, да дои 10-12 тона мляко от крава и да има по 500 долара печалба. Това са 15 хиляди долара на семейство годишно. Нали се сещате, че това не са пари, достатъчни за нормален живот и отглеждане на деца. Минималният размер е 30 крави на семейство. Но ако семейството иска за живее нормално, трябва да има поне 60 крави. Средният размер в Канада е 73 крави, макар че има ферми и с по 5 хил. крави. Но в семейната ферма работят само двама души - мъжът и жената, а децата помагат след училище. Когато има наемни работници, дори да е един, фермата вече не е семейна. В Канада е наложената квотна система, т.е. правото на отглеждане на всяка една крава се „откупува“ с 28 хил. долара. Това е суха пара, която да сложиш, за да имаш право да отглеждаш една крава. Това задържа размера на фермите в Канада сега.

  • Но пък в САЩ има тенденция към уедряване на фермите.

  • Там няма квоти и в Америка никой не строи ферма за по-малко от 1200 крави. Стандартният размер е 2400 крави. Всичко зависи от икономиката и от законите на една страна. Канада е последната държава в света с квоти и сега американският президент Доналд Тръмп натиска яко да махнат квотите, но това са търговски войни.

  • Как са оборудвани фермите в Канада?

  • Аз съм виждал краварници на 150-200 години. Като си вдигна ръката и стигам тавана, но вътре има изкуствена вентилация, има осветление и удобни легла за кравите. Хранят ги на улицата, така да се каже, но доят по 15 тона мляко от всяка крава. Това са семейни ферми в размер от 60 до150 крави. Кравите са идеална генетика, поколения наред. Ако осигурим комфорта на кравите, самата сграда няма абсолютно никакво значение. Те се нуждаят от осветление, чист въздух, охлаждане през лятото и удобно легло.

  • Какъв съвет давате на фермерите за увеличаване на добива от мляко?

  • Има различни технологии за увеличаване на млякото Кравата произвежда мляко само когато лежи в леглото и преживя. Осигуряването само на меки легла за кравите гарантира един тон повече мляко. През другото време – когато се разхожда, пие вода, тя не произвежда мляко. Колкото повече лежи, толкова повече мляко дава – затова леглото трябва да е удобно. Като вляза в големите ферми искам да видя 80% от леглата заети. Ако не са заети, означава, че има проблем с леглата. За 1 час кравите са се наяли, разходили, пили са вода и трябва да са легнали, за да произвеждат мляко. Друг съвет - слагайте по 5 см дървени стърготини върху гумената постелка на кравите. От триенето на копитото на говедото с твърда повърхност, започват инфекции, изпускат се мастите. Затова е добре да се сложи гумена постелка, но трябва отгоре да има 5 см дървени стърготини. За съжаление в Българя никой не ги слага.

  • Има ли и други технологии за увеличаване на млеконадоя?

  • Фермерите трябва да запомнят, че от осветлението зависят от 7% до 8% от производството на мляко, т.е. ако имаме хубаво осветление, кравата ще дава повече мляко. За лактиращи крави е необходим 16 часов светлинен ден. Това се управлява от хормона мелатонин, реакциите са много сложни и свързани с производството. В обора се слага таймер с фотореле. Това е съвсем евтина система – струва около 100долара. Сутрин фоторелето спира осветлението, за да икономиса електричество, вечер – обратно – включва таймера, така че да има 16 часа светлина. За подрастващите телета и юници също трябва 16-часов светлинен ден, което е особено важно през зимата.

  • Каква трябва да е интензивността на осветлението?

  • Без да говорим за луксове и т.н, трябва във всеки ъгъл на краварника да мога за чета вестник.

  • Какво още, освен светлина?

  • За комфорта на кравите в един краварник трябва вентилация. Обикновено вентилаторите се поставят над хранителната пътека, там където кравите се хранят. Запомнете, че вентилаторите без душове не охлаждат, а само чистят амоняка, защото долу се събира амоняк, който е по-тежък от въздуха. Когато на улицата е 30 градуса по Целзий на сянка, вътре също е 30 градуса, даже и повече, ако няма изолация. Единственото охлаждане на кравите става чрез душове. Слага се пластмасова тръба с дюзи и се включва на реле с таймер и термодатчик. Температурата става 21 градуса по Целзий, дюзите пръскат 25 секунди и после се включва вентилатора. Когато дюзите пръскат, вентилаторът не се включва, защото прави висока влажност на въздуха и за кравите е убийствено. Значи правим мъгла и мокрим кравите, изсушаваме ги бързо с вентилатора, което снема с 2 градуса телесната им температура. Това се прави на всеки час. Датчикът дава командата когато температурата достигне 26 градуса. Това се прави автоматизирано на всеки 30 минути. Топлинният стрес при кравите започва на 21 градуса по Целзий. На 26 градуса започват огромни проблеми с възпроизводството, на 35 градуса е практически много трудно да се осемени кравата - произвежда се некачествена яйцеклетка, която не се опложда или ембрионът умира в ранна възраст заради топлинния стрес. Тогава пада млякото, вдига се соматиката, пада маслеността. А ни трябва само една пластмасова тръба с дюзи срещу всичко това.

  • Но все пак този метод изисква доста инвестиции.

  • Друг начин за бързо охлаждане, ако не искате да се набутвате с много пари, е да се направи П-образна рамка на изхода от доилната зала. Към нея се слага датчик за движение. Рамката е с дюзи и като минава кравата, системата се включва и я мокри цялата. Така температурата й пада с 2 градуса.

  • Колко пъти на ден трябва да се хранят млечните крави?

  • Хранят се обикновено 3 пъти през лятото и 2 пъти през зимата заради ферментацията на силажа. През топлите месеци юли, август и началото на септември, 30% от храната се дава сутрин и 70% вечер, ако храните 2 пъти. Кравите обичат да се хранят в по-хладната част на денонощието.

  • А какво ще посъветвате фермерите относно генетиката на кравите?

  • Няма ферма, в която генетиката на всички крави да е идеална. Тялото на кравата се оценява по петобална система, но всеки бик от породата Холщайн, независимо откъде е внесен, гарантира по 12 тона мляко. А в най-добрите ферми доят по 15-16 тона. Съветвам фермерите да обръщат внимание на индекса на краката и копитата, на индекса на вимето и леките отелвания. Още един индекс, който препоръчвам да гледат е за продуктивния живот. Той трябва да е положителен. Ако обръщат внимание на тези 4 индекса, всичко при тях ще бъде наред с генетиката. Още нещо – да се стараят да избират бикове, които правят горе-долу еднакви крави, защото ако избират стадо крави, трябва генетиката да е изравнена. Такова стадо се управлява много лесно от гледна точка на хранене, доене, заплождане, независимо в кое направление – месно или млечно. Целта е изравняване на стадото от генетична гледна точка.

  • Какво ще посъветвате българските фермери относно храненето на животните?

  • Докато телето е в млечния период, да не се дава сено по принцип, за да яде повече концентрат и да развие своя търбух. Тази наука се казва епигенетика и се занимава с включване и изключване на гените. Гените са заложени от майката и бащата, обаче за включването на определени гени имаме определен период от време. Примерно за развиване на търбуха имаме 60 дни и ако в този период не го развием, след това от тази крава няма да доим по 10-12 тона мляко, а по 7-8 тона в най-добрия случай. Същото се отнася за развитие на вимето – то се развива през 6-я, 7-я месец и ако тогава намалим протеина в дажбата, спираме развитието. Тогава доим по 1-2 тона по-малко от животно. Според епигенетиката трябва да има 18% суров протеин в храната, за да не се намали ръста на телето, а сеното да се изключи от дажбата. Ако го прехранвате много с мляко, то няма да яде концентрат, но млякото не развива търбуха. На външен вид телето расте идеално, но търбухът му не се развива. Това означава, че телетата трябва да се държат полугладни, за да имат апетит за концентрата, който ще им развие търбуха.

  • Кога може да им се дава млекозаместител?

  • Още на третия ден може да се дава млекозаместител. В Америка много често срещано явление са т. нар. детски градини за телета. 4-5 фермера се събират и си правят кооперативна градина. Още на 1-я ден новородените телета заминават за там. Транспортират ги със специален отопляем камион, който ги събира от фермите. Там ги хранят със стартерни млекозаместители, направени специално за новородени телета. Има фирми в България, които продават такива неща. Още един съвет - не давайте маститно мляко на телета. Може само на мъжки телета и на прасета. Бактериите които предизвикват мастит, преживяват в устата на юничките и на 6-7 месечна възраст, когато влязат в пубертета, и започнат да си смучат виметата една на друга, предават заразата. После се чудим откъде на първотелката вимето е маститно. Ако имате много маститно мляко и няма какво да го правите, купете пастьоризатор, пастьоризирайте го и може да го давате след това. Иначе изхабявате генетиката. Дали сте пари за генетика - една юничка струва най-малко 2 хил. лева и накрая тя развива мастит заради икономия на маститно мляко за 5 лв.

  • Какво трябва да знаят фермерите за силажа, с който хранят животните си?

  • При силажа е важна дължината на среза. Силажокомбайнът трябва да е настроен да прави минимум 2 см срез, но обикновено машините са настроени на 1 см. После има повсеместни ацидози в стадото, защото кравата е преживно животно и на денонощие отделя 80 литра слюнка. Слюнката има алкална реакция и коригира киселинността на търбуха. Когато няма достатъчно преживяне и слюнка, PH-то пада и търбухът изпада в субклинична ацидоза. Трябва да се провери дали няма в силажа микотоксини, плесени и дали е добре трамбован. Всичко друго се компенсира.

  • Кои са първите признаци на субклинична ацидоза?

  • Примерно ако днес миксерът е забравен и е направена повече каша, на следващия ден от тази храна маслеността на млякото пада с 0.2%. На 3-я ден със 7-8% пада производството на мляко във фермата, на 7-я ден над 25% от кравите са куци заради ламинит. След това започват маститите, тъй като имунната система започва да се бори с ламинита. Обикновено в Америка в такива случаи купуват нов смесител или му махат ножовете, или ги притъпяват. Необходимо е сеното и сламата да са надробени на 5-6 см за силаж. Най-важното е да се изключи човешкия фактор, защото грешката струва много. Затова съветвам фермерите да се стараят повече от процесите в стопанството да са автоматизирани.

Публикувана в Животновъдство

Изключително благоприятното съчетание на оптимална температура, влажност, слънчева светлина и чист въздух с изобилието на сочни зелени фуражи благоприятства получаването на максимална млечна продуктивност на кравите през пролетния сезон. Независимо от това, съществуват рискови фактори, които крият опасност от влошаване на здравословното и телесното състояние на млечните крави и за намаляванена тяхната продуктивност.

За да избегнат нежелани резултати, говедовъдите трябва да знаят и да осигуряват с всекидневната дажба на животните необходимите хранителни вещества.

За млечна крава с тегло 550 кг те са следните:

*за поддържане на жизнените функции и на постоянна телесна температура и енергия: кръмни единици – 5,2; суров протеин за всеки 1кг живо тегло – по 1 г дневно, т. е. 550 г дневно; минерални вещества – калций – 35 г, фосфор – 25 г и сол – 45 г;

* за произвеждане на 1 кг мляко с масленост 3,7 процента са необходими: кръмни единици – 0,5; суров протеин – 80 г; калций – 2,5 г; фосфор – 2 г; сол – 3 г.

Установено е, че при крава с тегло 550 кг за получаване дневно на

22 кг мляко с 3,7 процента масленост и 3,2 процента протеин, дневната дажба трябва да съдържа: 16,80 кръмни единици, 2550 г суров протеин, 91 г калций и 60 г фосфор.

Как може да се осигурят тези хранителни вещества през пролетта при наличието на зелена трева (паша) и подхранване с покосена люцерна или други зелени треви?

Първата особеност е, че зелените фуражи съдържат голямо количество вода – 75-80 на сто, особено през април и май, т.е. хранителните вещества

варират от 20 до 25 процента от общата маса.

Съдържанието на кръмни единици в 1 кг зелена маса варира от 0,1 до 0,3, т.е. 1 кръмна единица се получава от 3 до 10 кг.

Количеството на протеина зависи от вида на зеления фураж

при бобовите (люцерна, детелина, грах) то е в по-големи количества, а при житните и пасищните треви е крайно недостатъчно.

Втората важна особеност е, че зелените фуражи се приемат с голям апетит и ако кравите се изхранват на гладно, се предизвикват силни храносмилателни разстройства. Затова преходът към паша или изхранване на покосени зелени фуражи трябва да става постепенно

за 10-12 дни, като задължително преди това животните да са поели груби фуражи – сено, слама, силаж. През 1-2 дни зелените фуражи в дажбата се увеличават.

Особено трябва да се внимава при изхранване със сочни бобови

люцерна, детелина и др., тъй като те, поети в по-големи количества в началото (над 10-15 кг), предизвикват подуване (тимпанит). Необходимо е животните да се изхранват със завехнали (с намалена влажност) и с предшестващо поемане на груби фуражи. Грубите фуражи – слама и царевичак, съдържат много влакнини. Приемането на 2-3 кг слама дневно е абсолютно необходимо, когато животните са на сочна паша и при подхранване със сочни зелени фуражи.

Тъй като нито само сочните, нито само грубите фуражи могат да осигурят необходимите хранителни вещества за продуциране на дневна млечност на 20 кг,

абсолютно необходимо е включването на концентриран фураж

в дневните дажби на кравите. Като се има предвид, че през пролетния сезон е възможно да се осигурят зелени фуражи дневно до 30 кг от житни и до 20 кг от бобови, които ще осигурят общо 10 кръмни единици, за крава с 22 кг дневна млечност ще са необходими 16,80 кръмни единици. Става ясно, че освен зелените фуражи – общо 50 кг, плюс 2-3 кг слама, ще е необходимо в дажбата да бъде включен 5,0 – 5,5 кг концентриран фураж – царевица, ечемик, пшенични трици и др. Така съчетаването в оптимално съотношение на сочни зелени с груби и концентрирани фуражи осигурява максимална млечност на кравата през пролетта.

Публикувана в Животновъдство

Потомственият животновъд Матиас Гербер, президент на Асоциацията „Крава майка Швейцария”, разказва за практикувания в страната му природосъобразен тип за производство на висококачествено месо

Мила Иванова

ВМЕСТО УВОД. България няма традиции в месодайното говедовъдство и секторът има по-скоро символичен характер в структурата на селскостопанската продукция – посочва в свое изследване ИнтелиАгро. В страната ни обаче има достатъчно предпоставки за успешното развитие на това направление: наличните пасища, при подходящи грижи, инвестиции и подкрепа с европейско финансиране, позволяват отглеждането на поне 100 000 месодайни крави, които биха задоволили на 100% на вътрешното търсене за прясна консумация и преработка. В същия анализ се посочва, че икономическа устойчивост в месодайното говедовъдство може да бъде достигната при оптимален размер на стадото от 40-50 месодайни животни, за които може да се грижи едно домакинство, без да използва наемен труд.

Липсата на традиции и познания могат да бъдат наваксани и с познаване на добрите практики – у нас и в чужбина.

2 NB С теленце

С идеята да сме полезни на наши сегашни и бъдещи фермери животновъди представяме един от известните в света типовете за производство на месо – отглеждането на крави с бозаещи телета, което се практикува в Швейцария от четири десетилетия. Тази форма на отглеждане избира и популяризира Матиас Гербер, потомствен животновъд и президент на Асоциацията Vache mère Suisse („Крава майка Швейцария”).

---------

Швейцарският фермер Матиас Гербер управлява животновъдно стопанство с ливади и пасища в китното селце Мон-Трамелан (116 жители), разположено в подстъпите на планината Юра, кантон Берн. За себе си казва, че е орисан да се занимава със селско стопанство – израснал е във ферма на родители животновъди, които отглеждали крави Червено-шарен холщайн (Ред холщайн), учил е в техникум по агрономия, завършил е висше образование със специалност инженер агроном през 1996 г. Дипломната му работа е била на тема – строителство на обор за крави с бозаещи телета. Младият мъж решава да се посвети на животновъдство, когато му се отваря възможност да купи стопанството на свой възрастен роднина, чиито темели са поставени в далечната 1907 година. Желанието му е да отглежда месодайни крави с бозаещи телета и крави от смесена месно-млечна порода. Тъй като винаги е харесвал породата Симентал, за начало купува 15 бременни юници, а с годините увеличава своето стадо с покупки на животни от Шотландия и Германия.

5 Матиаъ NB

Фермерът разполага в Мон-Трамелан с 290 дка полезна земеделска земя и 100 дка гора на 1060 м надморска височина. Сега стадото му се състои от 30-ина крави с теленцата им и един бик Симентал. Матиас сам управлява стопанството си, но поради голямата си обществена ангажираност някои дейности, като разхвърлянето на тора, косенето на тревата или балирането на сеното, предоставя на колеги срещу заплащане.

От две десетилетия Матиас Гербер отглежда крави с бозаещи телета като алтернативен начин за производство на висококачествено месо при естествени условия. Накратко: след раждането си телетата израстват до майките си на пасбището и

могат да сучат мляко – колкото и когато пожелаят

 

3 a. Да

Освен с майчино мляко те се хранят също с трева и сено, а през зимата и със зърнени смески. Използването на добавки за стимулиране на растежа, на протеини или на животински мазнини, на соя, както и на генетично модифицирани фуражи е забранено – пояснява Матиас. – . Сред изискванията на производството на биомесо са отглеждането им на открито – на пасища през лятото и свободен оборен режим през зимата, със задължителни излизания на открито и места за почивка вътре в помещенията, покрити със сламени постелки. Отделянето на телетата от майка им отговаря всъщност на момента, в който младите животни се приготвят за клане. После месото им се продава в магазини и ресторанти под марката Natura-Beef .

Предприемчивият фермер се занимава и с продажби на разплодни животни – от 2001 г., след основаването на клуба на породата Швейцарска Симентал, той продава всяка година 2 или 3 бика за разплод и от 5 до 7 юници. За себе си Матиас също запазва някои екземпляри за възпроизводство.

От четири години Матиас Гербер е президент на Асоциацията Vache mère Suisse („Крава майка Швейцария”), целта на която е да популяризира отглеждането на месо по схемата крави с бозаещи телета. „Отдавна мина времето, когато в Швейцария беше немислимо да отглеждаш „теле под крава” – разказва Матиас Гербер. У нас известната по света форма за производство на месо – от крави с бозаещи телета, се практикува успешно вече четири десетилетия. Нашата асоциацията наброява днес над 5600 фермери, които отглеждат общо 100 000 крави. Въпреки че броят на новите привърженици се увеличава непрекъснато, отглеждането на крави с бозаещи телета представлява едва 14 на сто от общия брой на швейцарското поголовие едър рогат добитък” – обобщава с цифри президентът, който изпълнява сърцато обществените си ангажименти, на които посещава 40 на сто от времето си.

4 NB

Тест контрол, фокусиран върху плодовитостта

Матиас Гербер е отворен към новостите. Така например, за да следи отелванията и други параметри на плодовитостта, от миналата есен фермерът пристъпи към тест-контрол на стадото. Той е поверен на ветеринаря Бийт Берхолд, който прави 15-ина визити годишно в стопанството, но между ноември и януари, когато е бумът на ражданията, идва на всеки 15 дни.

Ветеринарят изследва състоянието на кравата преди и след отелването, оплождането, разгонването, заболяванията... След всяка визита Матиас получава документи от ветеринаря чрез пощата – календар на разгонванията с прогнози за следващия месец, календар за отелванията с дати за ражданията, както и препоръчителни дати за отбиване на телетата. Животновъдът се съобразява с препоръките на ветеринаря, които му предоставят по-добър контрол и сигурност. Матиас Гербер вече знае кои животни са бременни и откога, дори при естествено оплождане, и очаква датите за ражданията, подсказани му с голяма вероятност...

Публикувана в Животновъдство

Според предварителните данни за 2017 г. на Центъра за икономически изследвания за селското стопанство /САРА/ и през тази година продължава процеса на преструктуриране на говедовъдните стопанства в България. Той се изразява в намаление на млечните крави с 19,3 хил. броя в сравнение с 2016 г. През периода2015-2017действаше програма за извънредна помощ на ЕС за адаптиране към измененията на цените на пазарите. Схемите според първия и втория пакети се различават по начина на определяне на бенефициентите, но в крайна сметка са изплатени като подкрепа 13,3 мил. лв. през 2015 г., 22,8 мил. лв. през 2016 г. и 10,9 мил. лв. през 2017 г. Трудно е да се определи влиянието на тези средства върху приходите на стопанствата по групи, тъй като все още няма данни от анкетите на СЗСИ, но данните от преброяването на животновъдните стопанства през 2016 г. спрямо 2015, показват ясно забавяне при намалението на малки стопанства - тези с до 9 млечни крави, които намаляват със 17 % при 30% намаление предходната година. При по-големите говедовъдни стопанства няма толкова ясно изразен ефект. Подобни са резултатите при овцевъдството – най- малките стопанства с до 9 овце забавят темпа на намаление от -28% през 2015 г. на – 17%, има позитивно развитие и при стопанствата с размер 20-49 животни, които през 2016 г. се увеличават с 1,4%. През месец декември, 2017 г. бяха преведени средства по схемите за обвързано подпомагане на млечни крави и овце под селекционен контрол. Поради значително увеличение на бюджета от 22,9 мил. лв. на 36,7 мил. лв. по Схемата за подпомагане на млечни крави под селекционен контрол(ЕЖСК-мляко) 1 и от 12,8 мил. лв. на 22 мил. лв. по схемата за Овце майки и/или кози майки под селекционен контрол ДПЖСК. Оттам и плащането за крава под селекционен контрол се увеличи от 272 лева на 596,25 лева за първите 250 животни и по 477 лева за тези над тази граница. Плащането на овца се увеличи от 46 на 80 лева на животно за първите 300 и на 64 лева за тези след 300-та (ДФЗ, 2017).Но през 2017 г. бяха намалени средствата за обвързана подкрепа по Схемата за обвързано подпомагане на млечни крави (СМлК) от 46,7 мил. лв. на 22,77 мил. лв., като ставката съответно намалява от 272 на 254 лв. на допустимо за подпомагане животно. Т.е. държавата използвайки подкрепата се опитва да стимулира стопаните да включат животните в програми под селекционен контрол. Тези действия обаче са много откъслечни защото в развъдната дейност в страната има големи слабости от всякакво естество, което води по-скоро до ефекти върху преразпределението на субсидиите, но недостатъчно влияние върху селекционната дейност, която има основна цел да увеличи продуктивността на животните.

Анализите на CAPA за ефектите от субсидиите в млечния сектор показват, че при сценарий без субсидии през 2016 г. бихме имали Брутна селскостопанска продукция с 14% по-ниска от настоящата. Млечният сектор осигурява около 10% от брутната продукция и получава около 13% от директните плащания. 1 33,3 мил. са платени на говедовъдите, останалите 3,684 мил. лв. са платени по Схемата за обвързано подпомагане на биволи. Плащанията на животно са като при говедата.
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 12

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта