Азотът е необходим на растенията в началните фази от тяхното развитие, т.е. тогава, когато има интензивен растеж. Наличието на достъпен азот в тези фази способства за формиране на мощни растения с добре развита листна маса, която по-късно ще изхрани плодовете.

Овощните дръвчета се торят с азот в началото на вегетацията – ранно пролетно и след формиране на плодовете (по-точно при интензивното им нарастване) – в първата половина на юни. Тъй като корените на дръвчетната растат и през зимата, при недостиг на елемента се прави и късно есенно торене с азот, когато дръвчетата преминават в период на покой.

По-късно торене (подхранване) през вегетацията на дръвчетата с азот е дори вредно. При достатъчно влага, елемента предизвиква вторичен растеж на леторастите, което забавя узряването на плодовете, прави ги податливи на болести, защото в тях се увеличава водното съдържание, прирастът няма да узрее навреме и през зимата има голяма опасност от измръзване.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

След продължителните валежи в страната се наблюдава късна проява на сачмянката. Най-много са нападнати и страдат прасковата и кайсията.

Погледнете листата

Ако видите по листата дребните пурпурночервени точки, в центъра на които тъканта некротира, а после и опадва - това със сигурност е сачмянка.

При силно нападение от сачмянка петната се сливат и около тях има светложълтеникав ореол, когато причинителят е бактерия, или червеникаво-виолетов бордюр, когато причинителят е гъба. По плодовете около дръжката се наблюдават по-едри струпеи, коричката опада и се появява капчица смола. По леторастите се наблюдават дребни, червеникави точици, които се разрастват в тъмни, елипсовидни, леко хлътнали петна, със смолотечение около тях. Петната могат да обхванат пръстеновидно летораста и връхната част изсъхва.

Сачмянката се причинява от гъбата Stigmina carpophylla или от два вида бактерии - Pseudomonas syringaep.v. syringae, Bacillus pumillus .

Във влажни години бактериалната сачмянка нанася силни повреди, а това води до намаляване на фотосинтезата и до преждевременен листопад със значителни отрицателни последствия върху продукцията и до намаляване на плододаването през следващата година;

Двете бактерии се различават съществено по своите температурни изисквания. Оптималната температура за развитие на Pseudomonas syringaep.v. syringae, е от 24 до 28°С, а за B. pumilus е от 24 до 43°С. При тези условия инкубационният период за появяване на повредите по листата е само 2-3 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

През август започват и подготвителните работи за засаждане на нови овощни дръвчета в градината. Овощните растения изискват по-леки и топли почви, които са добре аерирани, влагоемни и богати на хранителни вещества. Оптималната почвена реакция (рН) за повечето овощни видове е в границите от 4,6 до 6-6,5.

Ябълката, крушата, прасковата и орехът виреят най-добре при рН 5,1 - 6,5. На по-алкални почви (рН 6,3 - 7,5) може да се отглежда бадем, череша и вишня на махалебкова подложка и праскова на подложка GF 677. На по-кисела почва (рН 4,6 - 5,6) черешата и вишнята се отглеждат върху семеначета от череша и вишня. При рН 4,6 - 5 могат да вирят добре слива, касис, малина и къпина. Почви с рН по-ниско от 4,5 са неподходящи за отглеждане на овощни растения.

При съдържание на активен калций до 4-5% е възможно отглеждането на повечето видове овощни култури с изключение на прасковата и дюлята, при които неговото съдържание трябва да е под 1,5%.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Леторастите на овощните дървета вече са със затихващ растеж. Повечето от тях преминават във фаза вдървесиняване и узряване. В този период вече не се прилага премахване на цели леторасти за просветляване.

До средата на август има време за пензирането - премахването на растежния връх на някой от леторастите. Чрез пензирането се отстраняват връхчетата заедно с последните 2-3 недоразвити листа.

На пензиране подлежат леторасти, които се явяват конкуренти на водача и на продължителите на скелетните клони и скелетните разклонения. Целта на операциата е намаляване силата им на растеж и подчиняването им на клоните, които трябва да доминират по сила над тях.

Пензирането в този период подпомага диференцирането на пъпките, като увеличава формирането на повече плодни пъпки за следващата година. Затова пензиране може да се направи и на млади дръвчета, които предстои да встъпват в плододаване. Операцията е полезна и за такива дръвчета, които по едни или други причини образуват малко цветове и плододават слабо.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Характерно за вирусните болести е, че те не се лекуват. Препаратите и другите средства, които се използват срещу гъбните болести не са ефикасни срещу тях.

По костилковите видове има няколко вирусни болести, но най-опасни са шарка по сливата и некротични пръстеновидни петна. Шарката напада слива, праскова и кайсия, а некротичните пръстеновидни петна слива, череша и вишна, праскова, кайсия и бадем.

Вирусът се пренася при присаждане

Източник за заразяване са и няколко вида листни въшки

Шарката е основната причина за ограниченото отглеждане на разпространеният в миналото наш сорт Кюстендилска синя слива.

Съществува възможност, която на практика често се случва, дръвчетата да са заразени със шарка още при купуване от разсадниците.

В зависимост от сорта, болните от шарка дървета могат да не загинат независимо, че са носители на вируса. Има две групи сортове – силно чувствителни и устойчиви или толерантни към вируса. Ако се прилагат грижи на добър стопанин – торене, поливане, резитба, толерантните сортове са в състояние нормално да изхранват плодовете.

. Силно чувствителни сливови сортове – Кюстендилска синя слива, Италианска слива, Кралица Виктория, Дряновска, Поп Харитон, Граф Алтан.

. Толерантни сливови сортове - Стенлей, Ажанска, Жълта едра, Алтанова ренклода, Нансийска мирабелка, Опал, Септемврийска слава, Хубава лувенска, Чачанска найболя, Онтарио, Софийско чудо, Кехлибарена слива.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При недостиг на магнезий през летните месеци по листата на овошките се появяват хлоротични петна, които са разположени симетрично спрямо главния нерв. Скоро след появата им петната некротират (обикновено до два дни). Тези признаци се проявяват първоначално по старите листа, които окапват преждевременно. Плодовете са с по-малки размери и влошено качество. Нарушава се и снабдяването с вода на овощните растения.

За най-чувствителна на магнезиев недостиг се смята ябълката, но от него страдат и останалите овощни видове. След образуването на листната маса обикновено се правят няколко пръскания с магнезиеви торове.

Използват се солите магнезиев сулфат (16% магнезий) и магнезиев нитрат (15% магнезий) с концентрация не по-висока от 2% поради риска от появата на пригори по листата. За листно подхранване може да се използват и листни торове, съдържащи магнезий, които са с по-високо съдържание на магнезий.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Една част от костилковите вече прецъфтяха, а други са в края на цъфтежа. При семковите – масов цъфтеж и начало на цъфтеж при дюлите.

Април е месецът, в който в овощната градина протича интензивен растеж, но заедно с това и масова поява и развитие на много болести и неприятели.

Кои са болестите които нападат костилковите видове и е наложително да се изведе борба сега?

При сливи, череши, вишни, кайсии, праскови най-голяма опасност има от заразяване с ранно кафяо гниене, съчмянка, къдравост и брашнеста мана при прасковата.

При семкови видове - ябълки, круши, дюли, следцъфтежното пръскане е насочено срещу струпясвяне по ябълка и круша, брашнеста мана по ябълка, загиване завързите при дюлята, огнен пригор.

Дори видимо да не се забелязва заразяване, следцъфтежното пръскане е наложително, защото метеорологичните условия са благоприятни за заразяване и развитие на болестите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Властите считат, че организацията на любителите градинари е незаконна, но те не могат да ги предотвратят.
От 2012 г. и до днес по улиците на Сан Франциско действат членове на социалното движение на агропартизаните. Те се опитват да превърнат декоративните дървета в овощни градини с помощта на метода на присаждане.
Общинските власти не са доволни от действията на активистите, отбелязвайки че по улиците не трябва да растат овощни дървета, тъй като по време на цъфтежа те привличат насекоми опрашители, които могат да жилят минувачите. След това в периода на плододаване по тротоарите ще падат плодове, които ще замърсяват околната среда.
Въпреки това, "селскостопанските бунтовници" набират все повече и повече привърженици. Те разпространяват упътвания, колко просто и лесно се извършва присаждането на дърветата, както и списъци със съвместимостта на културите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Кайсиите измръзнаха между 54 и 98 на сто според чувствителността на сортовете, прасковите в Сливенско – над 90%

Агр. Петър Кръстев

Зимата беше мека, но и този път не се разминахме с капризите на Баба Марта, с които все пак сме свикнали. Закъснялата зима се завърна точно когато на прага беше астрономическата Първа пролет. Времето, което демонстрира суровия си характер, причини бедстващи ситуации по пътищата, отнесе покриви на къщи, препълни язовирите и разля водата извън коритата на реките. Не се разминаха и овощните растения, най-вече видовете, които, като правило, са нетърпеливи и често изпреварват сезоните с преждевременното си развитие. Но природната сила е могъща и не пощади, подобно на подранилите щъркели, и дръвчетата.

Топлата зима беше причина дълбокият покой при някои овощни видове, най-вече костилковите – праскова, кайсия, джанка и бадем, да е прекалено кратък. След това принудителният покой, който не е биологично обусловен, а се влияе от климатичните условия, също беше с доста кратък период, защото още първото затопляне провокира преждевременното развитие на тези видове.

В началото на март ниските температури доведоха до измръзване на кайсиите в Силистренско – пораженията, оповестени от директорката на Опитната станция по кайсията и земеделието в Силистра д-р Люляна Иванова, са от 54 до 98% в зависимост от чувствителността на различните сортове. В Сливенско кайсиите и прасковите са измръзнали на 90%.

След завърналата се в Деня на първата пролет зима потърсихме за повече информация д-р Иванова. Тя сподели пред нас, че в момента клонките и репродуктивните органи на овошките са обледени от ледения дъжд, поради което не може да се направи обследване и да се установи точният процент на щетите. При измръзването в началото на март е направена проверка на около 50 сорта, които са най-масово застъпени в производството.

Д-р Иванова поясни, че отделните сортове са в различни фази на развитие, което е причина да има различия и в пораженията. Поради топлата зима дръвчетата са излезли много рано от покой и ранните сортове кайсии са в масов цъфтеж, има сортове във фаза бял и червен бутон. При първото мартенско измръзване в началото на месеца дори местните сортове кайсии са измръзнали на 50%, сподели нашата събеседничка. Според нея ледената обвивка на клоните и цветните бутони не може да ги повреди, но много по-опасни са отрицателните нощни температури (между -1 и -3°С), които със сигурност ще причинят още един етап на поражения. Д-р Иванова уточни, че така описаната обстановка е характерна за местоположението на Опитната станция, която е близо до Дунав, и под влияние на речния климат дръвчетата се развиват по-рано, отколкото в района на Дулово, където също има масиви с кайсии.

Специалистката изтъкна, че студоустойчивостта на дръвчетата е свързана и с агротехниката, която отделните овощари прилагат – резитба, торене, напояване, растителна защита и др. Колкото по-добра е агротехниката, толкова по-издръжливи на студ са дръвчетата. В момента насажденията са подложени на т. нар. повратни студове, а да не забравяме, че предстоят и късни пролетни слани, които са характерни за климата на нашата страна, припомни д-р Иванова. И допълни, че опасност от тях има чак до началото на май, когато температурите могат да паднат дори под -10°С. А тогава вече ще има и завръзи, които са още по-чувствителни дори на незначителни ниски температури, поради съдържанието на повече вода в клетките. Всичко това означава, че за овощарите тревогите все още не са отминали. Напълно възможно е да има още едно компрометиране на плодовата реколта от това, което до момента е оцеляло, но на тези фактори ние не можем да влияем, заключи компетентните си обяснения д-р Люляна Иванова.


Съхранява се кайсиев генофонд от 540 сорта

В Опитната станция по кайсията и земеделието в Силистра (ОСКЗ) се съхранява, поддържа и обогатява националният кайсиев генофонд от 540 сортообразци на кайсията от местен и чуждестранен произход, няколко ботанически вида кайсии, включително далекоизточните „Ансу”, „Муме”, „Манджурска”, „Виолетова”, „Сибирска”, както и редица междувидови хибриди. Колекционният й фонд е включен в Европейския кайсиев каталог и представлява основа за широка селекционна програма.

В ОСКЗ са създадени 11 оригинални сорта кайсии: „Филипопол”, „Силистренска късна”, „Албена”, „Силистренска компотна”, „Късна ряховска”, „Късна дряновска”, „Роксана”, „Боряна”, „Силистра 252”, „Дръстър” и „Истър”. Признати са две оригинални джанкови подложки за кайсията – „Жълта джанка 4” и „Айдемирска”, придаващи жизненост и дълголетие на кайсиевите дървета, една сливова подложка „Зелена ренклода СД 4”, индуцираща умерен растеж на присадените сортове, и една кайсиева подложка „Зарзала К1”.

Публикувана в Растениевъдство

Ниските температури, които цветовете могат да понесат, са в определени граници.

Доскоро в цялата страна имаше слънце и високи пролетни температури, овощните дървета възобновиха вегетацията си, а костилковите овощни видове на места са в начало или в пълен цъфтеж. Внезапно застудя,снега се завърна заедно с температури до -4, -5ºС. Студовете водят до измръзване на уязвимите органи в определени фази от тяхното развитие, в случая цветовете.

Какви са критичните температури, които дърветата могат да понесат преди цъфтеж?

От набъбване на пъпките до начало на цъфтеж, критични температурите за основните овощни култури са:

  • при ябълки - от -2,7 до -3,8˚С;

  • при круши - от -1,6 до -3,8˚С;

  • при сливи - от -1,1 до -5,5˚С.

Критични температури по време на цъфтеж

Най-чувствителни на пролетните измръзвания са цветовете. Не всички части на цвета се повреждат еднакво, на първо място загива плодникът, като потъмнява. След него измръзват и тичинките. При измръзване на венчелисчетата и тичинките те изглеждат свежи, но това всъщност не е така. Опитно око лесно може да открие измръзването на тичинките и плодника, което по-късно ще доведе до понижаване на очаквания добив.

Критичните температури по време на цъфтежа на овошките са:

  • за ябълки и круши - от -1,6 до -2,2˚С;

  • за сливи и вишни - от -0,5 до -2,2˚С.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 17

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта