Производството на пшеница в света през 2018/19 стопанска година няма да успее да покрие потреблението, информира topagrar.com, позовавайки се на  данните от декемврийския  доклад на експертите от американския департамент по земеделие. Общото производство на пшеница в света през 2018/19 година ще достигне по последни данни до 733,4 млн. тона, което е с 30 млн. тона под миналогодишното ниво. Потреблението в същото време се оценява на 745,3 млн. тона като се прогнозира да надмине производството с близо 12 млн. тона. То ще се покрие от миналогодишните запаси, които към края на текущата стопанска година се оценяват на почти 268 млн. тона.

Експертите отбелязват също, че се очаква спад в крайните запаси и при царевицата. От USDA изчисляват крайните запаси за 2018/19 стопанска година на 308,8 млн. тона, което е с 0,4% над прогнозата от ноември. Подобни крайни запаси биха били с 9% под крайните запаси за 2017/18 година и с 12% под тези за 2016/17 година.

Както и през миналата година основната причина за спада в крайните запаси от царевица ще е невъзможността на производството да покрие потреблението. От своя страна USDAпрогнозира увеличение на производството през текущата година с 2,2% до 1,10 млрд. тона, докато потреблението се оценява на 1,13 млрд. тона.

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (07-13.12.18 г.) наблюдавахме дългоочакваното раздвижване на международните зърнени пазари, провокирано от активизиране на експортното търсене в Европа и САЩ. Ценовото хоро нагоре поведе борсата в Чикаго, след потвърждение на информациите на първите значими сделки за продажба на американската соя на Китай (около 1,5 млн.т). Възходът на соевите котировки се отрази здравословно върху цените в целия зърнен комплекс. По-изразеното покачване на цените на пшеницата на щатския пазар търговците обясняват и с позитивните новини от експортния фронт. Обемът на седмичния износ на пшеница от САЩ значително надмина очакваното от търговските среди равнище и за пръв път от месеци насам надхвърли 750 хил. т.

В рамките на седмичния период цената на меката червена зимна пшеница на експортния пазар в Щатите се покачи с 5-7 долара – до $225FOB за товарене през декември-януари ($177FOB – 13.12.17г.).

След дългия период на ценови застой във възходяща посока тръгнаха и котировките на мелничарската пшеница на борсата в Париж. На 13 декември мартенският контракт пшеница затвори в Париж на равнище EUR 207,50/т, в сравнение с EUR 202,00/т на 6.12.18 г. (EUR160,50/т – 13.12.18 г.). С 5-7 евро през същия период се покачиха и експортните котировки на мелничарското зърно в Западна Европа – до EUR 211/т FOB Руан за френска пшеница 11,5-12,5% протеин (EUR 161/т FOB/т – 13.12.17 г.); EUR 207/т СРТ Хамбург и EUR 211/т FOB Балтийско море за германска хлебна пшеница, мин. 12,5% протеин (EUR 163/т СРТ и EUR 168/т FOB). Като основен фактор в подкрепа на европейските котировки анализаторите посочват поскъпването на пшеницата в Русия и Украйна - до $231FOB за пшеница 12,5% протеин ($227FOB – 6.12.18г. и $190-193/т на 13.12.17 г.). Впрочем, най-важният показател за състоянието на ценовата конюнктура в черноморския регион са реалните сделки.

На 12 декември Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 180 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 1-10 февруари 2019 г., в това число: 120 хил. тона руска пшеница и 60 хил. т румънска пшеница.

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 000

Русия

ADM

242.00

16.35

258.35

60 000

Русия

AST Agro

242.80

16.35

259.15

60 000

Румъния

ADM

241.26

15.11

256.37

За сравнение на търга, проведен на 6 декември 2018 г. GASC напазарува руска пшеница по цени $235-237,35 за тон FOB ($192,45-193,50/FOB – 12.12.2017 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Наблюдаването на младите посеви често се пренебрегва, но така се пропуска възможността за вземане на навременни мерки

Агр. Петър Кръстев

Като цяло болестите по зимните житни култури са изключително много, но тук ще се спрем на най-важните от тях и то тези, които заразяват растенията още наесен. Най-често инфекцията протича без никаква проява на видими симптоми. В тази статия ще намерите информация, която може да ви послужи в бъдещата ви производствена практика за изработване на стратегия за борба с патогените. Повечето от причинителите на болести са в латентна форма в новопоникващите есенни посеви и изчакват благоприятни условия, за да се развият напролет. Тук сме изложили и основните причини за съхраняване и разпространение на болестите, а когато ги знаете, ще избягвате грешките, които неволно сте допуснали.

Петнистост – септориоза по листата

Септориозата е заболяване, което доминира в полетата. Заразяването с болестта става още есента, по-нататък причинителят зимува и с възобновяване на вегетацията започва да прогресира. Ако се вземат от полето почвени монолити за определяне степента на презимуване на културата, още по време на визуалната диагностика може да се види развитие на фузариум и брашнеста мана. В момента на топене на снега, гъбата, причиняваща септориоза по листата, вече има достатъчно количество зрели спори. Но тук има много важна особеност, на която трябва да се обърне внимание.

В жизнения цикъл на септорията има два типа спори: псевдоспори и аскоспори. Последните се образуват пролетта и само на презимуващо стърнище. Те се разпространяват от вятъра на много големи разстояния. А конидиите се формират на растенията в периода на вегетацията на културата и имат някои особености – те въобще не летят от полъха на вятъра, поради което не се разпространяват дори на една стъпка.

Конидиите се образуват в големи слузести слепени маси, поради което могат да се разпространяват на други растения само чрез капки дъжд. С помощта на специфична слуз, спорите по време на проливни дъждове прилепват към нови растения. В течение на сезона септориозата прогресира на полето само когато има дъжд. Няма ли дъжд, няма разпространение на септориоза. Затова първоизточник на зараза са аскоспорите, способни да прелетят с вятъра дори от съседни полета. Вторият вид заразяване е с конидии, разпространението на които е непосредствено свързано с дъждовете.

Гъбата на патогена (септория) зимува на неминерализирани растителни остатъци, така че основният източник за обновяване на болестта е стърнището. На него могат да се образуват както конидии, така и аскоспори. Конидиите се разпространяват с помощта на дъжда и заразяват полета, където е нарушен сеитбооборотът: сеитба на пшеница след пшеница. В случай че ротацията на културите е спазена, но въпреки това се появи септориоза, тя е „десантна“ – от съседно поле.

Както всяко заболяване, септориозата има определени етапи на развитие. Проблемът е в това, че при нея има една много важна особеност: продължителността на латентната (скрита) форма е минимум 28 дни. Т. е. почти един месец септориозата протича безсимптомно. Нека си представим следната картина: върху едно листо на растението се е некротично петно. Това много ли е, или малко? Необходимо ли е да се контролира болестта, или не? Къде е прагът на вредност, кога трябва да се използват препарати? Ако отидем на полето след седмица, ще видим, че картината с проявата на септориозата остава непроменена. На следващата седмица отново не се наблюдава прогресиране на заболяването! Има ли основание за тревога? И все пак, в кой момент избухва огнище от септориоза.

Сега можем да си зададем въпроса: защо в началото развитието на инфекцията е незабележимо, а в един момент рязко избухва огнище от болестта?

Това е така, защото на презимуващата пшеница се образуват пикнидии със спори, които вече са зрели. Те летят и заразяват здравите листа на пшеницата. Размножаването на инфекцията протича в латентна форма. Затова контролът на септориозата на листата на културата ще бъде ефективен именно в период, когато спорите летят и осъществяват зараза, но симптомите още не са се проявили. Защо това е така?

 

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 26 Ноември 2018 13:27

Пшеница 2019 – суша и пролетно поникване

Какво може да се очаква при сегашната ситуация, как ще се развият поникналите и непоникнали посеви – прогноза на специалиста

. Проф. Иван Панайотов

Опитна станция по земеделие – Дунав,

с. Алеково, общ. Свищов

Силна есенна суша и поникване през ранната пролет на пшеницата не са изключение за България. Сега това е характерно за централната част на Източна Европа и част от Украйна. Подобно пролетно поникване е имало през 1946-а и през 2002 година. Ние сме свидетели на това развитие на пшеничените посеви през 2002 г., подобно развитие ни очаква и сега, реколта 2019 г. Според наблюденията върху посевите в страната около 20% са поникнали навреме и са във фаза братене, те са предимно след предшественик рапица или рано прибрана царевица. Тези посеви са силно нападнати от житни мухи. Останалите посеви – особено след слънчоглед, не са поникнали, семената са здрави и жизнеспособни. На много места има неравномерно, шарено поникване и са във фаза първи лист.

Какво може да се очаква при сегашната ситуация, как ще се развият посевите, особено тези, които не са поникнали?

При падналите вече валежи от сняг и дъжд семената ще започнат да покълват при наличие на температури над 4 градуса, ако температурите са по-високи, възможно е да се появи и първи лист до края на декември - начало на януари. Това е много опасен период поради замръзване и размразяване на почвата и повреди от изтегляне и прекъсване. Ако това се случи, е наложително валиране – по възможност колкото може по-рано. При дълбока сеитба, повече от 5 см, често явление е слаба пробивна способност на колеоптила и кълновете може да загинат. През 2002 година в края на февруари кълновете едва се показваха на повърхността, активният растеж започна в началото на март. След това започна бърз растеж и активно братене при влажна и сравнително прохладна пролет. В резултат на това посевите бяха с нормална плътност, а класът се формира отлично при оптимални условия. Изкласяването беше сравнително късно – след 12 – 15 май, но цъфтежът, образуването и наливане на зърното преминаха без температурни сътресения. Въпреки краткия суховей след средата на юни добивите се движеха от 450 до 750 кг/дка. Всичко това потвърждава високата пластична способност на българските сортове. Е, тази година ще видим тази способност и на западната селекция. Новите селекционни материали, получени с участието на западноевропейски сортове, притежават положителните качества на двата биотипа.

От настоящото състояние на посевите може да се направи изводът, че ще очакваме активен растеж от края на февруари, братене през март и изкласяване през втората десетдневка на май. Това определя да се извърши точна и навременна хербицидна кампания, почвено и листно подхранване на младите растения и предпазване от болести и неприятели. Несъмнено добивите няма да са рекордни, но ще бъдат в нормалните си граници. Все пак условията - температури, влага и ветрове, ще определят до голяма степен развитието на пшеницата. Но това е растение с голяма пластичност и приспособимост , което дава възможност изоставането да бъде преодоляно.

Публикувана в Растениевъдство

Площите, засети с рапица във Франция, ще се свият с 30-35%, прогнозират от Френската федерация на производителите на маслодайни и зърнени култури, цитирани от „Ройтерс”. Сухото време не позволи на френските фермери да засеят всички планирани площи с рапица, поради което през 2019 г. те няма да надхвърлят 1-1,1 млн. хектара, твърдят от федерацията.

Оценката е доста по-ниска от тази на групата производители на маслодайни култури Terres Univia, според която догодина фермерите ще прибират реколта от 1,5 млн. хектара.

Франция е най-големият производител на рапица в Европейския съюз, като по данни на Асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL през тази година местните фермери са прибрали 4,6 млн. тона от маслодайната култура.

Публикувана в Бизнес

През селскостопанския сезон 2018-2019 г., започнал на 1 юли, в света ще бъдат произведени 733,5 млн. тона пшеница, сочи прогнозата в ноемврийския доклад на експертите на министерството на селското стопанство на САЩ, цитирана от електронното издание АПК-Информ. Спрямо октомври предвиждането е завишено с 2,6 млн. тона. Корекцията е основно за сметка на Китай, където вече се очаква производството да достигне 132,5 млн. тона пшеница при досега прогнозирани 128 млн. тона. Същевременно по-малко пшеница се очаква да бъде ожъната в Австралия (с 1 млн. тона до 17,5 млн. тона), Мароко ( с 900 хил. тона до 7,3 млн. тона) и Украйна (с 500 хил. тона до 25 млн. тона).

Оценката на експертите на министерството за глобалния износ на пшеница е преразгледана в посока на понижение с 1,7 млн. тона до 179,1 млн. тона, най-вече заради свиването на потенциала за износ от Австралия с 1,5 млн. тона до 11,5 млн. тона.

Прогнозата за крайните запаси от пшеница в света през сезона е повишена спрямо направената през октомври с целли 6,6 млн. тона до 266,7 млн. тона и отново за сметка на Китай, където те се очаква да набъбнат със 7,4 млн. тона до 143,5 млн. тона. По-слаб ръст се очертава в Алжир (със 700 хил. тона до 4,8 млн. тона) и Европейския съюз като цяло (с 200 хил. тона до 10,2 млн. тона. Предвиждането за САЩ обаче е слабо занижено – с 200 хил. тона до 25,8 млн. тона.

Публикувана в Бизнес

В България селекция на пшеница се прави от 100 г. , но от всички 10 млн. декара, засети с пшеница, само върху 1 млн. дка се сеят наши сортове. Маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон, твърдят учените - селекционери от Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево

Лили Мирчева

Наше научно изследване показа, че от 26 български и 50 чужди сортове пшеница, само един чужд сорт се равнява на нашите по издържливост при лоши метеорологични условия. Това обяви проф. д-р Иван Киряков, фитопатолог, завеждащ отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево пред в. „Гласът на фермера“. „Аз не твърдя, че чуждата селекция е лоша, но българската селекция отговаря на условията в страната. Западните семена навлязоха при нас от 2010 година насам и това не е достатъчно време да се докаже, че тази пшеница е стабилна у нас”. Според учения няма търсене на българската селекция като цяло, а продължава тенденцията да се сеят чужди сортове семена – предимно френски, но и австрийски, сръбски.

проф Иван Киряков 1

 

Приключилата стопанска година в България бе доста стресираща за фермерите. „Заради валежите стопаните малко позакъсняха със сеитбите, но пък зимата беше мека и даде възможност на пшениците да влязат във вегетация и братенето им да продължи. Нещата вървяха много добре, но само до април месец, когато започна суша и проливни дъждове с градушки на места в страната“, обясни проф. Киряков. По думите му откакто е прибрана пшеницата, е станало ясно, че имаме 20-25% по-нисък добив и цената на зърното се повиши, а оттам - и цената на хляба. „После започна да се говори, че причината е в малкото количество качествена пшеница. Не може, грубо казано, при 10 млн. дка пшеница, да имаме само1 млн. дка, които да са покрити от пшеници от качествените групи, говоря за А и Б1 група, а да очакваме поне половината количество от добитата пшеница да е качествена. Според статистиката около 5.6 млн. тона е прибраната пшеница. Когато сортовете са от по-ниските групи, като качество за хляб, когато имаме резки климатични условия, особено по време на прибирането на реколтата - какво да очакваме“, попита риторично професорът.

Той с горчивина сподели, че в 30-годишната си научна и професионална практика в Добруджанския земеделски институт, наблюдава оттеглянето на фермерите от българските сортове зърно. „Не може да не искате нашите сортове, защото били нискодобивни, без да отчитате качеството и после да казвате, че хлябът ще скочи, защото видите ли, няма да има достатъчно качествена пшеница. Аз искам да питам – откъде точно ще я вкараме качествената пшеница в хляба. От години твърдя, че за да започнем в България да ядем хляб, който не мухлясва на втория ден, е необходимо държавата да регулира по някакъв начин пазара. Вярно – ние сме пазарна икономика, но трябва като в Турция, Чехия, Полша, да има минимална изкупна цена за качествена пшеница. А маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон“, коментира професорът пред няколко добруджански фермери.

„Трябва да кажа, че маржът в цените в Турция е от 90 до 100 лв. разлика, но никой не си позволява да сее пшеници от т. нар. групи на фуражките. В науката термин фуражна пшеница няма. Има нискокачествени сортове“, заяви ученият. По думите му селекция в Добруджанския институт се прави от 60-70 години, а в В България селекция на пшеница има над 100 години.

Доц Илия Илиев 1

 

„Всички изследвания показват, че от генетична гледна точка връзката между висок добив и качество много трудно се преодолява. Затова навремето, когато са определяли групите на пшеницата, са направили висококачествени сортове, които са подобрители на по-ниските групи. Според мен тази година в България, независимо, че институтът в Генерал Тошево разполага с 4 сорта пшеница с много високо качество, надали има и 10 хил. дка засети с тези сортове. Ако имаше повече декари от силните групи, то тогава добитата от по-ниски сортове, може да се допълни с качествените, за да имаме добро брашно, което не се нуждае от изкуствени глутенини, набухватели и други подобрители на хляба“, категоричен е проф. Киряков. Той добави, че въпросът с количеството и качеството на произведеното зърно е основополагащ в българското земеделие. По думите му ако метеорологичните условия станат още по-тежки, тогава българските фермери, избрали да отглеждат зърно от чужда селекция, ще бъдат поставени на колене.

„За съжаление сортовете на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево са високо оценени в Турция, където има дори по-тежки метеорологични и почвени условия от нашите. Същото е и при сортовете памук, селектирани от колегите в Института по полски култури - Чирпан, който е единственият на Балканите институт за памука“, заяви проф. д-р Маргарита Нанкова, завеждащ секция „Агрохимия и торене“ в института в Генерал Тошево. По думите й фермерите използват неконтролируемо количество торове и препарати за растителна защита, за да спасят добивите от зърно, чужда селекция, и така силно увреждат плодородния слой на почвата. Проф. Нанкова предложи държавата да предприеме радикални мерки като позволи само 45% внос на чужд генетичен материал. „Не бива да затриваме нашите сортове и да оставяме да ги оценяват само в чужбина. Но трябва да има минимална изкупна цена за качествената пшеница, да има сериозен марж между различните категории“, допълни проф. Нанкова. По думите й недопустимо е при 10 млн. дка засети с пшеница, само 1 млн. дка да са качествени и да очакваме да имаме качествена реколта. Тя подкрепи идеята на колегата си проф. Киряков държавата да регулира пазара на пшеница.

„Докато разликата в цените между едната и другата пшеница е само 2 стотинки за килограм, няма да има качествена пшеница в България“, заяви фермерът Георги Балабанов, чието семейство обработва16 000 дка земя в различни землища в Генерал Тошево.

„Земеделците казват, че нашите сортове дават по 500 - 600 кг от декар, а вносните фуражки дават 800 килограма“, включи се в разговора директорът на Добруджанския земеделски институт доц. д-р Илия Илиев. На места нашите сортове дадоха по-високи добиви от вносните. Идеята е с разумни инвестиции да се отгледат посевите, като не се гонят максималните добиви, които науката е постигнала до момента“, каза директорът на института доц. Илиев.

Публикувана в Бизнес

Вече 25 години жени ръководят една от най-големите и силни земеделски кооперации в България - „Нива 93“ в силистренското село Иширково

Лили Мирчева

В една от най-големите земеделски кооперации в България - „Нива 93“ в силистренското село Иширково, всичко е подредено като в уютен дом. Навсякъде се усеща здрава женска ръка, която е преобърнала всяко кътче и го е направила полезно и спокойно място за хората, които живеят тук. Въпреки че главният агроном е мъж, вече 25 години кормилото на кооперацията здраво държи председателят й Велика Славова Стоилкова.

Неслучайно кооперацията има синдикална организация и може би единствено в България осигурява социална и синдикална програма за своите членове. Работниците се осигуряват на пълен трудов договор, имат допълнително почивки, редовно изпълняват програма на НОИ, в която 10 дни съчетават обучения, спорт, култура и развлечения.

„Скоро след създаването на земеделската кооперация, през 1994 г. направихме и синдикат“, разказва председателят Йорданка Димитрова Иванова. „Започнахме с 31 члена, но постепенно увеличихме структурния състав. Целта е

защита синдикалните права на работниците, т.е. достоен труд с достойно заплащане. Всяка година подписваме колективен трудов договор, към който можем да добавим анекси. Осигуряваме социални привилегии като допълнителна отпуска за всички членове на синдиката, компенсации за условия на труд с вредни за здравето препарати и т.н.“, разказва Иванова. При пенсионирането си членовете получават допълнителни средства. Стимулират се финансово сватби и раждане на бебета, което за съжаление в Иширково вече се случва изключително рядко. Около 120 хил. лв. всяка година се отпускат за стипендии, помощи за стари хора или социално слаби.

Кооперацията има 33 добри механизатори, които получават между 18 хил. лв. и 22 хил. лв. годишна заплата. Около 5 месеца в годината хората са в отпуск или на борсата. „За съжаление трудно се намират сезонни работници, защото за бране на кайсии хората тук получават на ден толкова, колкото в Испания на час. Ние не можем да настаним работниците в хубави бази, а само на палатки“, коментира Стоилкова и предлага държавата да субсидира кооперацията при осигуряване на постоянни работници. Докато в останалите земеделски стопанства няколко души с модерна и мощна техника обработват хиляди декари земя, в Иширково, което има около 1500 жители, няма безработица, защото всички са заети. Около 2 млн. лв. плаща кооперацията на година за работни заплати. Средната възраст на работещите е между 45 и 55 години.

В красиво подредения си кабинет, където бюрото й стой под репродукция на една от най-известните картини на Майстора, Велика Стоилкова посрещна група репортери от Асоциацията на селскостопанските журналисти в България. Отговори открито на всички зададени въпроси.

Земеделската кооперация обработва 30 хил. дка земя и по структурата на производство се отличава от другите кооперации с това, че освен традиционните за Добруджа култури – пшеница, ечемик, рапица, слънчоглед, царевица, отглежда още 2 хил. дка с трайни насаждения. Районът е известен с това, че там виреят много добре кайсиите. Затова най-голяма е овощната градина с ароматния и нежен плод – общо 1300 дка. Следват 110 дка с череши, още 100 дка с праскови и 500 дка сливи.

ЗК „Нива 93“ се слави като най-голямата кооперация в България. Тази година обработва 2 000 дка ечемик, 3500 дка рапицата, около 5 хил. дка слънчоглед, 5-6 хил. дка царевица и около 5 хил. дка етерично-маслени култури - кориандър и резине. Това са доходни култури, но ги отглеждат и заради пчеларството, което развиват в кооперацията.

Извършват и семепроизводство на пшеница, ечемик, люцерна и слънчоглед. Сеят сортове на Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево, но и от вносна селекция. „Преди 2-3 години използвахме изцяло наши семена от Генерал Тошево и Карнобат, но картината се промени миналата година съотношението бе 50 на 50 наши и чужди. През тази стопанска година превесът е към чуждите сортове и по-малко към нашите. При есенниците имаме 70% чужди и 30% наши семена“, съобщава Велика Стоилкова.

Кооперацията притежава най-съвременна техника и непрекъснато дообогатява машинния парк. „В нашата база могат да се обучават учениците от селскостопанския техникум, но такива вече няма“, с горчивина споделя Стоилкова.

Кооперацията притежава 620 кошера, а пчелите използва за опрашване на културите. Кооперацията развива и търговска дейност. Сега притежава ресторант, няколко магазина, включително хлебарници и сладкарници в село Иширково, в съседните градове – Дулово и Силистра. Затова имат разнообразна структура на кооперацията, в която 160 души са постоянно заети и според статистиката е най-големият работодател в Силистра. Общо 1300 са член-кооператорите в нея.

За многостранната си дейност и добри резултати ЗК „Нива 93“ в с. Иширково е получила досега много награди от Съюза на земеделските кооперации. Нарича се така, защото е основана през 1993 г., след ликвидацията на ТКЗС-то. Кооперацията е пример или по-точно изключение от т. нар. орсовки, добили печална известност в България.

„Мислех си да се поинтересувам къде е този човек, който в онези мътни години ни показа пътя и ни даде увереност, че можем да създадем тази структура. Едва ли е случайно, че в силистренския регион има много кооперации и повечето са стабилни и силни“, разказва Велика Стоилкова.

Въпреки че българският пазар страда от глад за кайсии, ръководството на кооперацията все по-трудно реализира продукцията. Миналата година са решили да преработят прекрасните плодове за ракия и вече обмислят да инвестират в преработвателни мощности.

Не са правили анализ какво количество плодове трябват за преработка с голяма инсталация, но това означава да се търси още работна ръка. Ще трябва поне 50 човека още заради ръчния труд при прибирането и обработката на кайсиите. Ръководството на „Нива 93“ проучва и възможностите за купуване на хладилници за дълбоко замразяване, но стига до извода, че при тези нестабилни пазари и без коопериране с други производители, трудно може да изгради предприятия за преработка. Освен финансиране, това рисково занимание изисква и сдружаване с други кооперации или структури, а това в България все още изглежда невъзможно.

„В Румъния изкупуват много наша продукция, но ние избягваме да работим с тях, защото огромна част от бизнеса им е незаконен“, обяснява Велика Стоилкова. По думите й по всички митници се намират „фактури“ на кооперацията - в Русе, в Силистра, на борсата в София. „От тях излиза, че произвеждаме и банани“, казва председателят на „Нива 93“. Редовно ги привикват, за да доказват, че фактурите са фалшификат. Но нещата не свършват дотук. Оказва се, че дадената фирма е фалирала, но без да внесе ДДС. „Ние трябваше да платим ДДС-то и се съдихме. Спечелихме делото с 20 пъти ходене до Румъния и със съдействието на техните власти. Иначе не можеш да влезеш нито в пристанище, нито в предприятие. Отказахме се да работим с тях“, обяснява Велика.

Но и бъдещето не изглежда по-добро. Идеята да се наложи таван на плащанията за земеделие може да доведе до раздробяване на кооперациите. „Не трябва да се разреши разцепване на кооперацията заради тавани на субсидиите. Кооперацията е сдружение на дребни собственици“, казва председателят на „Нива 93“.

Все още поземлените отношения в България са неуредени. Има неуредена собственост с много наследници и неразделени земи. Въпреки положените усилия да се открият собствениците на нивите и около 200-300 дка „бели петна“ се обработват от кооперацията. Но докато непотърсената земя преди оставаше в кооперацията и рентите са изплащани на собствениците, сега остават в общината.

На шеговития въпрос на в. „Гласът на фермера“ към председателя Велика Стоилкова какво ще направи, ако стане министър на земеделието, професионалният агроном с огромен опит заяви: „Първо ще се опитам с екипа, който имам, да направя стратегия за земеделието и да се започне отнякъде. А сега който дойде на власт, стига до никъде. После - има огромно противоборство. Аз мисля, че каквито и противоречия да има, има отрасли и направления, за които трябва обща политика. Никога няма да пожелая да съм министър, но след като бъда избрана, трябва да имам толеранс от време и уважение към институцията. А при нас тръгне ли някой да прави нещо, другите го събарят. Не се мисли стратегически и в една посока“.

Публикувана в Бизнес

През изминалите седем дни (19-25.10.18 г.) цените на основните зърнени култури в Европа и САЩ останаха подчинени на низходящ тренд. По- динамичен спад наблюдавахме в Щатите, вследствие повишението на курса на американската валута. В рамките на седмичния период експортните котировки на червената зимна пшеница там се понижиха с 4-5 долара - до $213-214 FOB, но все пак останаха доста над стойностите регистрирани през същия период на миналата година ($190/т FOB). Ценовите отклонения на Стария континент бяха значително по-ограничени - 1,5-2,50 евро за тон. На 25 октомври френска мелничарска пшеница се предлагаше за износ от Руан по EUR203/т FOB, а германска пшеница се котираше по EUR202СРТ Хамбург (EUR161/т - EUR164/т на 24-26.10.17 г.). По-стабилното развитие на европейския пазар се обяснява преди всичко с поевтиняване на еврото и успешното класиране на френската пшеница в мащабен международен търг. На 23 октомври държавната алжирска агенция (OAIC) завърши тръжната процедура с покупката на 500-600 хил. тона мека мелничарска пшеница по цена $256-258 /т C&F (стойност + фрахт) за доставка през м. декември. Според търговски източници основният обем в сделката е френска пшеница. Понижението на международните котировки рефлектира за прекъсване на ценовото покачване на руския и украинския пазар. Експортните котировки на мелничарската пшеница 12,5% протеин в Новоросийск и Одеса в края на миналата седмица се стабилизираха на равнище $228-231/т FOB в сравнение с $230-233/т FOB в края на предходния период и $190-195/т FOB - 26.10.17 г.,

При фуражното зърно векторът на ценовото развитие беше насочен надолу. Под натиска на реколтната преса експортните котировки на царевицата в Щатите в рамките на изминалите седем дни се понижиха с 7-8 долара – до $162-164FOB. С 3-4 евро спадна цената на френската царевица – до EUR 166/т на борсата в Париж и EUR 170-172/т FOB Рейн. С 3-5 долара поевтиня и украинската царевица през същия период – до $163-164FOB, а това са най-ниските стойности от една година насам.

Водещите западноевропейски и руски анализатори прогнозират промяна в тенденциите на пазара с навлизането в зимния период.

Директорът на Института за конюнктура на аграрните пазари (ИКАР Москва) Дмитри Рилко, например, прогнозира повишение на експортните котировки на руската пшеница 12,5% протеин до $240FOB към началото на 2019 година. Министърът на селското стопанство на Русия Дмитри Патрушев на 23 октомври коментира, че очаква ценови стойности от около $235-240/т FOB в началото на лятото на 2019 г. Търговците са на мнение, че поскъпването на руското зърно ще се отрази здравословно върху цените не само в региона, но и на световния пазар.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Лошото качество на зърното това лято се отрази върху износа на пшеница от нова реколта, като от август до октомври от страната са експортирани около 200 хиляди тона. Силният експорт на зърно е бил през юли т.г., когато по данни на Националния статистически институт извън страната са реализирани 758,2 хил. тона пшеница, но всички те са от старата реколта.

Лошите прогнози за състоянието на пшеницата в Западна Европа ускори търговските сделки и това даде начален старт и на поскъпването на зърното. Миналогодишната пшеница обаче беше с изключително добри показатели, затова през юли т.г. експортът започна с летящ старт.

С изчерпване на старите количества обаче интересът към тазгодишното зърно спадна и затова крайните данни за износа от първи юли до началото на октомври сочат едва 983 601 т пшеница, докато за същия период на миналата година този износ е достигнал почти 1,2 млн. т., сочи справката на министерството на земеделието.

Срив от 84 на сто има и в търговията с ечемик. За периода от началото на юли до началото на октомври от страната са изнесени само 13 625 т, при 86 684 т за трите месеца на миналата година. Запазва се единствено интересът към рапицата, при която за отчетните три месеца на тази година са изнесени 120 053 т. За същия период на 2017 г. този експорт е надхвърлял 150 хил. т.

Засега върви слабо и задграничната търговия с пролетни култури. През изминалата седмица през Пристанище Варна не са преминавали товари с царевица и слънчоглед за износ, съобщиха от министерството на земеделието. Общо за периода от началото на септември до 14 октомври 2018 г. експортът на царевица през порта е с 55,3% по-малко на годишна база. Тази есен са натоварени едва 105 617 т, при 236 423 т по същото време на 2017 г.

Статистиката все още не отчита реализиран експорт на слънчоглед, при изнесени 51,3 хил. тона година по-рано.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 43

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта