Фасулът, както и други растения се напада от много вируси, като вируса на Обикновената фасулева мозайка - BCMV, Жълта фасулева мозайка - BYMV, Краставична мозайка –CMV.

За кратко време целият посев може да бъде заразен и унищожен. Инфекцията от семена служи като първоизточник, а за по-нататъшното разпространение се грижат листни въшки, акари, бръмбари. Поради това борбата с вирусните заболявания е насочена главно към техните преносители.

Заразените фасулеви растения с вируси имат различни симтоми на заболяване в зависимост от това кой вирус е причинил заразата.

Признаците на вирусните болести варират в зависимост от сорта и условията на околната среда.

Обикновено растенията остават дребни, хлоротични, деформирани, закържавели, при някои вируси се наблюдава скъсяване на междувъзлията, със забавен цъфтеж, чушките са с дребни семена, прошарени. Може да се наблюдват и ръждиви петна.

Първите листа са мозаично прошарени при семенно преносимите вируси (обикновената фасулева мозайка, краставичната мозайка) и пожълтели между жилките с тънка, зелена ивица по нерватурата (жълта, фасулева мозайка).

Борбата с вирусните болести при фасула е трудна, тъй като няма средства за лечение на вирусите. Борбата трябва да бъде насочена към предпазване от инфекция. Мерките за контрол са:

  • използване на здрав посевен материал и ранна сеитба, за да се избегне летежа на листните въшки;

  • унищожаване на болни растения и плевели;

  • ограничаване разпространяването на вируса от вектори (листни въшки) чрез третиране с разрешени инсектициди и минерални

    масла.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Антракнозата по фасула може да видите по всички надземни органи на растението - петна с елипсовидна форма, тъмнокафяви до черни с по-светъл център. По бобовите шушулки тези петна са кръгли или неправилни, тъмнокафяви до черни с по-светъл център. При семената повредите са във вид на тъмнокафяви до черни язвички. При влажни условия върху тях се отделя светлокафява течност, която в последствие е с розов оттенък.

Болестта антракноза по фасула се причинява от гъба. Източника на заразата се запазва в семената и растителните остатъци.

Болестта се разпространява с дъждовните и поливни води. Благоприятни за развитието на гъбата са високата влажност и температури от 18-220С.

За да опазите фасула от неприятните петна е добре да се сеят чисти от зараза семена, което е основното средство за борба с антракнозата. Ако в градината сте имали заразени с болестта фасулеви растения, е нужно да се спазва сеитбообращение. Мястото със заразата да се обработи добре и да не се сее 2-3 години фасул. Добре е да се снабдите със сортове с по- висока устойчивост към болестта, а това са Добруджански 7, Зорница, Прелом, Сагая 425. През вегетацията може да се пръска с ТЕЙЗЪР 250 СК.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

На уебстраницата на  Изпълнителната агенция по сортоизпитване апробация и семеконтрол е публикувана  официалната сортова листа за 2018 г.  Новите сортове в листата  от всички групи земеделски култури   са  общо 48.


Най-голям е броят на  новите сортове обикновена пшеница -14, следват  царевица - 8, слънчоглед – 9, рапица -6.

Новите сортове от полски култури са изпитвани минимум две години в полетата на ИАСАС и в полетата на   физически  и юридически лица, получили разрешение да упражняват тази дейност.  При основната полска култура – пшеницата, новите сортове   превъзхождат по добив или  качества утвърдени и разпространени в производството сортове като Аглика, Победа, Енола, Авеню, Анапурна и др.   Българските фермери и търговските фирми могат да  избират и да купуват семена от 2 432 сорта пшеници, вписани в европейския каталог, но резултатите от сортоизпитването в България са важни за тях защото  освен добрите хлебопекарни качества  и добив  се проверяват и  специфични характеристики като студоустойчивост, устойчивост на полягане, устойчивост на икономически важните болести в страната.

Новост за страната са алтернативен тип  пшеница и тритикале, които могат да се засяват както през есента, така и през пролетта и добивите  от тях са напълно конкурентни на зимните типове. През последните  две години в опитното поле в с.Селановци от алтернативен тип тритикале  е получен  добив от над 900 kg от декар.

За първи път в сортовата листа се вписват два сорта   ориз с черен цвят на зърното и  един с червен.

Новите сортове са изпратени към Европейската комисия за включване в общите каталози по полски и зеленчукови култури и  списъка на сортовете лози. Сортовете  могат да се произвеждат и търгуват свободно на пазара на Европейския съюз.

Силната конкуренция между научните институти на Селскостопанска академия и частните фирми   води до традиционно добри  резултати  при  новите сортове от  зеленчукови култури. Новите сортове зеленчуци развиват типичните  за България вкусови качества, като  селекцията има съществен принос  за   запазване типичния розов цвят при доматите,  едрината, също така  за удължаване на пазарната годност и други важни за консуматора показатели.

Публикувана в Растениевъдство

 Управителният съвет на ДФ „Земеделие“ утвърди за 2018 г. бюджет от 1,2 милиона лева за финансиране на „Държавна помощ за участие на земеделските стопани в Схема за качество за производство на семена и посадъчен материал“. Помощта се предоставя на малки и средни предприятия в растениевъдството, получили разрешение за производство на посевен и посадъчен материал. Финансирането е под формата на субсидирани услуги от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС) и от лицата със сключен договор за предоставяне на такива услуги с ИАСАС по силата на Закона за посевния и посадъчен материал. Помощта има за цел да насърчи производството и използването на сертифицирани качествени семена за зърнени, фуражни, маслодайни култури, картофи, тютюн, памук, сертифициран и стандартен посадъчен материал от овощни култури, сертифициран и стандартен лозов посадъчен материал и сертифицирани и стандартни семена от зеленчукови култури.

   Кандидатстването и договарянето на средствата по схемата ще продължи от 20 март до 10 април 2018 г. Земеделските стопани, които искат да се възползват от помощта, трябва да подадат заявление и съпътстващи документи в централния офис или в териториалните звена на ИАСАС. Агенцията обобщава постъпилите заявки и изготвя обобщено заявление към ДФ „Земеделие“ с искане за необходимите средства за текущата календарна година.

   Фондът отпуска средствата по схемата на ИАСАС за извършване на полска инспекция на семепроизводни посеви и маточни насаждения, издаване на етикети, вземане на проби от партиди семена, предназначени за сертифициране, лабораторен анализ на проби семена по групи култури, извършване на последващ контрол на семената, както и окачествяване на сертифициран и стандартен овощен и лозов посадъчен материал.

    Субсидията е до 100% от разходите за извършените от ИАСАС услуги. Средствата се изплащат на три транша за една календарна година. Първият транш в размер на 50% от помощта се отпуска до 10 юни на текущата година. Вторият транш, в размер на 40% от прогнозната заявка на ИАСАЗ, се изплаща до 30 октомври. Последното плащане се извършва до 15 декември след представяне на окончателния отчет за предоставените услуги.

    Максималният бюджет на помощта за периода на прилагане (2015-2020 г.) е в размер на 9 674 516 лева. Усвоеният ресурс по схемата за периода 2015-2017 г., е както следва: 2015 г. - 1 350 000 лв.; 2016 г. - 1 292 043 лв.; 2017 г. - 1 191 574 лв.

Публикувана в Бизнес

Последиците от Brexit са много непредсказуеми. Европейската комисия информира компаниите за семена и техните дъщерни предприятия, че всички видове селскостопански култури, произведени в Обединеното кралство ще бъдат премахнати от европейския каталог на сортовете на 30 март 2019 г.
При ненавременно подаване на заявление за включване в национален каталог на сортовете в една от държавите-членки на ЕС, английските фирми могат да бъдат блокирани в търговията със семена, която включва всички селскостопански растения, семена, посадъчен материал и др.
Днес фермерите не мислят, че някои от любимите им сортове идват от Великобритания. Това може да се отнася за зърнени култури, маслодайни семена и технически култури, зеленчуци, плодове, горски и декоративни дървета, лози и др. Благодарение на "Брекзит" тяхната покупка може внезапно да се превърне в проблем, тъй като регистрациите в Каталога на сортовете на Обединеното кралство скоро ще бъдат недостатъчни за автоматично публикуване в европейския каталог. От март 2019 г. тези сортове вече няма да бъдат предлагани на пазара в ЕС, освен ако не са включени навреме в каталога за сортове в друга държава-членка.
Европейската комисия посочи, че сортовете, които се намират само в британския списък със сортове днес, могат да бъдат прехвърлени на друг списък с национални сортове, като се използва опростена процедура. Това е възможно за всички селскостопански и зеленчукови култури, които попадат в обхвата на редица директиви на ЕС.
Фламандския и Валонски комитети за управление на каталозите на сортовете селскостопански и зеленчукови култури по принцип са готови да приемат британските сортове в списъка на белгийските сортове чрез опростена процедура.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса, прогнозира проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Селекция на зърненожитни и бобови култури“ в Добруджански земеделски институт край Генерал Тошево

Интервю на Лили Мирчева

  • - Проф. Киряков, защо се налага фермерите сами да си правят семена, вместо да ги купуват от специализираните научни институти?

  • - Този проблем дойде по простата причина, че в Закона за посевния и посадъчния материал в България ясно е отбелязано, че в съответните категории – предбаза, база и следващите сертифицирания, може да има и т. нар. фермерски семена. В този ред на мисли всеки зърнопроизводител може да си произвежда семена колкото си иска, да прави семепроизводство, стига да не търгува с този посадъчен материал, а да го използва за собствени нужди.

  • - Колко процента от зърнопроизводителите работят с т. нар. фермерски семена?

  • - Няма такава статистика, но смятам, че около 70-80% от земеделските производители го правят. Дори се стига до това, че един фермер си купува определена категория семена от един сорт, а друг си купува семена от друг сорт. Произвеждат си ги като масов посев, след това си пълнят две ремаркета и си ги разменят. По тази начин и единият, и другият имат от двата сорта.

  • - Лошо ли е това, че стопаните сами си произвеждат семена на фона на многобройните оферти от световноизвестни международни фирми?

  • - По отношение на някои култури, каквито са слънчогледа и царевицата, фермерите не могат да си правят сами семена. Те са хибриди и имат специфичен начин на производство. Те могат да си правят посевен материал по отношение на пшеница, ечемик, бобови култури, тритикале, които са самоопрашващи се култури. А дали е лошо? Не е много лошо, стига те да знаят как да го направят. Първо, ако продължително време възпроизвеждат един сорт, той губи своите качества, добивът пада и после не сеят този сорт. По-големият проблем е, че много от семената носят болести. Ще ви дам пример с чернилката по нахута. От две години в България стана модерно да се сее тази култура.

  • - Дори тази година има прогнози, че ще стигнем 2 милиона декара, които ще се засеят с нахут в България.

  • - Така ще бъде. Тази култура е стигала до 1 милион декара между 1930-та и 1944-та година. Проблемът обаче е, че ние нямаме сортове. Или най-малкото нямаме сортове, за които имаме семепроизводство. Ако имаме някакво семепроизводство на вносни семена, те не са регистрирани в сортовата листа. Реално погледнато, повечето от търговците продават семена с неизяснен произход, които може да носят това заболяване - чернилката. А борбата с него е използването на здрав посевен материал. Това е причината поради която в България нахут не се произвеждаше. Защото това заболяване, когато се развие, действа като хербицид и буквално опустошава всичко. Другото, което се случва е, че се ощетяват авторите на сортовете, макар че в България не се плаща авторското право като цяло. Ние затова я докарахме дотам със селекцията и като цяло – с националната селекция, но когато фермерът си прави сам семепроизводсто, той не е длъжен по закон да плати съответното авторско право. По този начин става кражба на интелектуална собственост. Трябва да ви кажа, че има много примери, които показват как някои крупни земеделски производители, подписвайки в началото договор да правят семепроизводство и да разпространяват даден български сорт или хибрид, по-късно се облажват, и казват - ние го използваме за собствено производство.

  • - Но примерно малки фермери, които не могат да си купят селектиране семена, какво да правят?

  • - Не е проблемът в това дали могат да си купят или не. Проблемът на малките фермери е, че нямат гаранция, че като си купят някакви пакетчета със семена, те са свободни от вируси, бактерии и гъби. Няма гаранция, че това е автентичният сорт.

  • - Откъде да купуват, за да са сигурни тогава?

  • - Това е големият проблем. Би трябвало да е от института, но пък там няма количества. Примерно в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево преди години произвеждахме семепроизводство на нахут и предлагахме два сорта - „Балкан“ и „Прогрес“. Правехме семепроизводство, когато не се търсеше нахут, а сега е обратното. Но аз съм казвал на фермерите, че нашата работа не е конвейр за правене на болтчета, че ако не купуват семена, ние нямаме интерес да ги произвеждаме.

  • - Не виждат ли българските учени накъде върви интересът на земеделците?

  • - Ще дам пример с 2014-2015 г. когато бяха подготвени много семена от соя, но те останаха непродадени, въпреки интересът преди това към тази култура. Стихийното развитие на земеделието в България създава огромни проблеми. Не може да се казва, че ние сме добра земеделска държава, при условие, че отглеждаме общо четири култури - две с две несъвместими.

  • - Какво сеем в България?

  • - Сеем пшеница или ечемик, или тритикале. Сеем царевица, рапица, слънчоглед. С тези несъвместими култури – какво земеделие правим?

  • - А заместващите култури като нахут, боб, грах?

  • - Колко ще ги заместват при липсващи семена? Пак казвам – особено 2015 г. бе бум за соята – защо няма сега соя?

  • - А не може ли научните институти бързо да превключват, така че да следват интереса на фермерите?

  • - Две години ни трябват за да произведем семена, а в това време интересът на пазара заминава.

  • - Как да се избегне това разминаване?

  • - Не може да се избегне по простата причина, че трябваше някой отвън да ни даде субсидия по европейски програми, за да се сетим ,че нашите родители са вкарвали задължително 30% бобова култура в сеитбооборота. А ние след 1989 г. забравихме какво е бобова култура докато Европейският съюз не не каза, че или ще си оставим празни площите, или ще сеем бобови култури. Тогава се сетихме какво е правил тати. Кой ни е виновен?

  • - Липсата на планиране?

  • - Планиране липсва и в работата на земеделските производители. Правят безсмислени разходи. Примерно видели, че януари е топъл и още по Йордановден започнаха да торят. Питам ги – защо харчат пари? Фирмите били казали, че за болести по зърнено-житните трябва да се пръска три пъти. Но нали преди 10-15 години пръскахте един път и пак ви изглеждаше скъпо. Самите фермери нямат планова икономика, а само лутане. Тази година ще зае нахут, защото комшията спечелил. Днес ще махна всички български сортове, нищо че са ме хранили 20 години и ще сея френски, немски, защото били по-хубави. Защо е всичко това?

  • - Единствен лост в планирането са субсидиите, както виждаме.

  • - Най-големият проблем на българското земеделие са европейските субсидии. Те ни научиха на калпазанлъка, те ни научиха да не мислим какво правим и как го правим. Те ни накараха да забравим старите агрономически практики, които 50-60 години са утвърдени и се знаят. Дано след 2020 г. т. нар. кохезионна политика да промени нещата. Смятам, че в момента, в който спрат субсидиите, 40-50% от сегашните земеделски производители ще се откажат от агробизнеса. Просто няма да издържат, защото не може да правиш преки разходи за декар пшеница по 80-100 лв., да сложиш още 100 лв. от рента и накрая без субсидия да продадеш пшеницата на 200 лева за тон. Не мога да разбера и още нещо.

  • - Какво е то?

  • - Земеделските производители са готови да наливат пари във фунгициди, инсектициди, да купуват скъпи сортове, за да получат 1000 кг добив. Аз питам – кое е по-рентабилно – да направят 50-60 лв. разход и да получат 700 кг пшеница или обратното. Нека сами видят кое им е по-евтино. Нека се запитаме – какъв процент от това, което се влага в производство, е българско? Единствено пшеницата беше 70-80% българско производство, т.е. имахме принадена стойност върху продукта. А какво е в момента – горивата ли са наши, семената ли са наши, торовете ли, препаратите за растителна защита ли? Кое точно е наше, освен фонд работна заплата и собствеността на земята. В България пазарната икономика не е вървяла и няма да върви.

Публикувана в Бизнес

Скоро във Валенсия е била представена нова разновидност на мандарини. Новите сортове и иновации в отглеждането на цитруси винаги предизвиква голям интерес сред представителите на сектора.

Манданова – безсеменния сорт, бил получен по пътя на облъчваща експозиция на пъпките на сорт Нова. Експериментът с облъчване на пъпките е започнал в Южна Африка преди петнадесет години, но първите дръвчета от новата мандарина са постъпили в продажба в Испания едва сега.

„Главната особеност на тази мандарина се състои в това, че тя расте без семена, което има фундаментално значение за нейния маркетинг и много се цени от производителите, казва президента на Асоциацията на операторите по разнообразие на растенията (ASOVAV) Рафаел Грау. – Мандарината е много тясно свързана с детското хранене. Затова семената се отнасят към нежеланите фактори. Те не само доставят на децата неудобство при ядене, но поглъщането им може да предизвика задушаване. Ето затова мандарината със семена е по-малко предпочитана, отколкото безсеменната“.

Графикът за прибиране на реколтата и маркетинга продължава от ноември по края на януари. „Манданова е мандарина, която леко се обелва. Тя е с дебела кора с наситен червеникав отенък. Що се касае за отглеждането, за разлика от другите мандарини или клементини, прибирани в същия период, тя добре понася намокряне от дъждове и не страда от проблеми, свързани с излишна влажност, обяснява Франсиско Лацер, експерт. - Единственият недостатък, който може да има този сорт, това е неговата чувствителност към алтернариоза“.

Експертът отбелязва, че производителността на тази мандарина е достатъчно висока, което позволява използването й в полуинтензивни насаждения.

За да може сортът да защити правата на създателите си се очаква да бъде създаден особен „мандаринов клуб“ за управление продуктивното култивиране на Манданова, неговата защита и правилна маркировка. Дръвчетата ще се продават в строго определен ред, за да се предотврати свръхпроизводството на мандарини от този сорт.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

24-ото издание на специализираното изложение Борса за семена и посадъчен материал бе открито в Спортен комплекс “Простор” в Добрич. Организаторите от “Добрички панаир” АД спазват традицията календарът на селскостопанските прояви да се открива именно с изложението за семена и посадъчен материал. Панаирът ще продължи до 3 февруари. През петте дни земеделските производители ще имат възможност да направят своя избор и да си осигурят най-добрите продукти за сеитбена кампания 2018 г. 

Участие в изложението са заявили над 65 фирми. За първа година интерес към мероприятието проявяват фирми занимаващи се с биопродукти. Борсата за семена и посадъчен материал се утвърди като своеобразен център, както за излагане на българската продукция, така и за ползотворни контакти между семепроизводители и търговци. 
Интересът към изложението се превръща в стимул за българските производители на семена и посадъчен материал да предлагат най-доброто от своите продукти и всяка година да се стремят да бъдат конкурентноспособни на пазара. Нетрадиционно наред с предлагането на семена, посадъчен материал, торове и специализирана литература ще бъде представена и селскостопанска техника. 
На церемоният за откриването  не присъстваха представители на Министерство на земеделието и храните и депутати. Сред официалните лица бе кметът на градаЙордан Йорданов и областният управител Красимир Кирилов, представители на структури на земеделието в областния град и др. Традиционните награди на Добрички панаир АД бе връчена на официална вечеря.
Публикувана в Бизнес

Ако се съмнявате в качеството на семената, проверете тяхната кълняемост.
Обикновено това отнема от три до седем дни. Методът на проверка зависи от семената на културата, която ще проверявате.

. Краставици

Направете 3% солен разтвор (30 г сол разтворен в 1 литър вода). Изсипете семената от краставици. Изчакайте 5-10 минути. Семената, които изплуват не отговарят на стандартите и не са подходящи за сеитба. Семената, които потънат на дъното, изплакнете под течаща вода и просушете на хартиена кърпа.

Вземете дървени стърготини, полейте с вряща вода и ги оставете да се охладят (не изчаквайте да изсъхнат). Изсипете влажната дървесина в малка кутия и разстелете на всеки 2 см семена от краставица. Поръсете ги отгоре с дървени стърготини и леко притъпчете. Три дни по-късно можете да отчетете кълняемостта .

. Зеле, пепер, домати, патладжан

За да тествате кълняемостта на семената на тези култури, ще ви е необходим вестник. Но за начало, пригответе 5% солен разтвор (50 г сол разтварени в 1 литър вода). Изсипете семената в него, разбъркайте и след три до пет минути премахнете онези, които изплуват. Тези, които паднат на дъното, измийте и просушете, както при семената на краставиците.

Вземете пластмасова пръчица и я наелектризирайте, като я потъркате няколко пъти върху вълнена тъкан. Прекарайте тази пръчка над изсушените семена. Тези, които се залепнат за пръчицата също изхвърлете, те също не стават.

След това отрежете от вестника дълга ивица с ширина 5-6 см. От едната страна поставете семената. Навийте вестника на ролка и го завържете в средата. Поставете го в буркан с вода (водата трябва да е 2 см от дъното). Семената от зеле ще поникнат на третия ден, а от чушки, патладжани и домати - на шести-осми ден.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Тази особеност се обуславя от въздействието на различните спектри на светлината върху растенията и техните семена.

  • Под въздействието на червения и близките до него спектър, семената покълнат активно;

  • под въздействието на дългия червен спектър - процесът на кълняемост се подтиска.

Малките по размер семена нямат достатъчно сила и хранителни вещества, за да покълнат в тъмното. На червена светлина семената поникват добре, когато са засяти по- плитко. Ако са засяти дълбоко – през почвата до семената достигат само светлина от дългия червен спектър, а това потиска кълняемостта!

Малките семена не се нуждаят от много светлина, дори 5-10 минути на ден червена светлина от късия червен спектър е достатъчна и семената ще намерят сила да покълнат и поникнат. Растенията с големи семена имат достатъчно сили за покълване, дори в условия на абсолютна тъмнина.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 11

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта