Министърът на земеделието, храните и горите заяви, че предстоr да бъдат преведени малко над 600 милиона лева на земеделските стопани като базово плащане. Той уточни, че към момента ставката е 19,30 лв/декар.

„Тук не искам да се похваля с някакви пари, които са дадени, защото това е работата на самите земеделски производители и административната обработка, която е доста отговорна работа“, допълни още министър Порожанов.

По повод предстоящото изплащане на средства, беше уточнено, че 6 от схемите за обвързано подпомагане вече са платени, а 15 хиляди земеделски стопани получиха 116 млн. лв. по други две схеми.

Публикувана в Бизнес
  • Допустими за подпомагане са земеделските площи, върху които се извършва земеделско производство или се поддържат в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване. За поддържането на земеделската площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване, в съответствие с предназначението на площта, трябва да бъде приложена поне една от следните дейности:
    • изораване;
    • дисковане;
    • подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти;
    • почистване и обработка с хербициди.
  • Земите под угар са допустими за подпомагане, когато върху тях е извършена най-малко една почвена обработка до 31 май на годината на кандидатстване и се поддържа максимална височина на тревостоя от 0.5м.
  • Допустими за подпомагане са постоянно затревените площи, когато:
    • на тях има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0.5 м (за клек и хвойна - независимо от височината), които са с мозаечно разположение;
    • на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи.
  • Постоянно затревени площи са::
    • Постоянните или временни пасища, които са допустими, в случай че се използват за паша на минимум 0.15 животински единици на хектар;
    • Ливадите за косене, които са допустими при поддържане на максимален тревостой от 0,7 м. във всеки момент от годината;
    • Постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене, които са допустими при поддържане на максимален тревостой от 0,35 м. във всеки момент от годината.
Публикувана в Бизнес

 Управителният съвет на ДФ „Земеделие” разпредели допълнителен ресурс от 1,7 млн. лева за развъдните асоциации по схемата „Държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните“ за 2018 г.

   С отпуснатите допълнителни средства бюджетът по държавната помощ се увеличава от 5 500 000 лв. на 7 200 000 лв.

   Увеличението се налага поради факта, че заявената сума от развъдните организации за извършени дейности през 2018 г., надвишава одобрения през март тази година бюджет. Припомняме, че тогава с решение на УС на ДФЗ бяха утвърдени 5 500 000 лв. за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните.

   По линия на помощта се подпомагат до 100 % от административните разходи за водене на родословна книга и до 70% от разходите за определяне на продуктивните и генетичните качества на животните. Бюджетът на помощта за периода на прилагане 2015 - 2020 г. е в размер на 35 689 883 лв.

Публикувана в Бизнес
Общо 135 517 201.02 лв. е сумата на субсидиите, получени от 43 български агрокомпании през 2017 г. парите са усвоени по различни национални и европейски схеми и мерки за финансиране в селскостопанския сектор. Компаниите, стопанисвани от фермери, са общо 39 на брой. Но заедно с тях субсидии през миналата година са получили Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ), Националната лозаро-винарска камара и Национален съюз на градинарите в България (НСГБ). Всички тези 43 компании, институции и съюзи са получили над 1 млн. лева субсидия през изминалата година, сочат данните в публичната база данни на ДФЗ.
Най-много агромилионериима в Софийска област, но наредени по големина на помощите излиза, че първенството се държи от Държавен фонд “Земеделие", който е получил 11,877,051.31 лева по мярка 20 “Техническа помощ”, следван от Националната служба за съвети в “Земеделие” - 4,440,752.26 лева по подмярка 2.1 "Помощ за осигуряване на консултантски услуги" и по подмярка 2.1.2 "Консултантски услуги за малки земеделски стопанства".
Публикувана в Новини на часа

Европейският парламент предлага всяка една страна членка на ЕС да определя праг на таваните на директните плащания, над който да се намалява техния размер. Този праг не може да бъде по-нисък от 100 000 евро. Средствата, които надхвърлят този праг следва да се намалят по решение на Държавата-членка с най-малко 25% и най-много 100%.

Това става ясно о доклад  с предложения за промени по предложения регламент за стратегическите планове в ОСП, на испанската евродепутатка Естер  Гарсия. Тя е предложила общо 48 промени в текстовете, като най-интересните касаят освен директните плащания и обвързаната подкрепа.

Интересното е, че от обхвата на таваните Европейския парламент предлага да се изключат единствено  плащанията за допълване на доходите на млади земеделски стопани и плащанията за схемите за климат и околна среда. Всички останали плащания, включително обвързаната подкрепа  ще бъдат включени в калкулацията на сумите, на които ще се налага таван на плащанията.

Обосновката на Европейския парламент за тези изменения е:: Предлага се механизъм, който да се адаптира към производствените структури на всяка държава. От друга страна, намалението не следва да засяга подпомагането на екосхемите, тъй като това би било в противоречие с екологичните цели на настоящия регламент. Подпомагането на младите земеделски стопани също следва да бъде изключено. Тези два типа плащания трябва да се изключат от ограничаването (capping), за да се избегне ефект, който противоречи на целите в областта на екологията и приемствеността между поколенията.

По отношение на приспадането на разходите за труд Европейският парламент предлага да се добави възможността да се приспадат и реално направените трудови възнаграждения, а не само средната стойност. Предложението също така включва и възможността Държавите-членки да могат да използват и показатели за стандартни разходи за трудови възнаграждения за различните видове стопанства.

Промяна е направена и по отношение на остатъчния ресурс след налагането на тавана на плащането. Предложението на Европейската комисия предвиждаше този ресурс да се използва с предимство за преразпределителното плащане, като единственото ограничение беше неговия размер да не надвишава средното плащане на хектар за всяка една Държава-членка. Предложението на Европейския парламент казва, че този ресурс трябва да се използва приоритетно за необвързаните с производството плащания.

Интересното по отношение на преразпределителното плащане е, че Европейският парламент предлага размера на това плащане да не бъде по-висок от 25% от  основното подпомагане на доходите за устойчивост, съответстващо на средното на национално равнище. Предлага се също така да се предвиди финансов таван, над който стопанствата да не получават преразпределително плащане.

По отношение на обвързаното с производството подпомагане предложението на Европейския парламент е да се запази сегашния размер на това подпомагане, а именно 13%, като единственото изменение по отношение на обхвата на тази подкрепа е свързано с маслиновите насаждения.

По отношение на самите Стратегически планове Европейският парламент предлага те да започнат да действат от 2023 г. и да бъдат за пет годишен период, а не както Европейската комисия предлага да бъдат за седем годишен период от 2021 до 2027 г.

 

 
Публикувана в Бизнес

До дни ще бъде платен и първия транш на подпомагането за овце и кози, а останалото- през януари, съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на среща със земеделски производители в Търговище. Преди това той откри обновените офиси на общинската земеделска служба в гр. Омуртаг и на Областната дирекция “Земеделие” в Търговище.
Тази година беше спазен индикативния график на разплащателната агенция, средствата на земеделците бяха изплатени регулярно до края на май, заяви още министър Порожанов. Той увери фермерите, че средствата за директни плащания през новия програмен период за България се запазват и дори има леко увеличение от 0,79%. Въпросът е как по-ефективно да бъде разпределен ресурсът в сектора, коментира Румен Порожанов. Според него трябва да отидат повече пари за биологично земеделие, а не за мерки като сеитбооборот и ерозия за агроекология. Стопаните задаваха въпроси за новия закон за поземлените отношения, подпомаганото на пчеларството, наредбата за горивата, тавана на плащанията в ОСП.

Новият офис на Областната дирекция “Земеделие” в Търговище е с площ от 340 кв. м и се намира на ул. “Христо Ботев”, 3. В откриването му участваха и областният управител Митко Стайков и директорът на главна дирекция “Земеделие и регионална политика” в министерството Николай Маринов

Публикувана в Бизнес

Започна изплащането на субсидиите по схемите на директните плащания за Кампания 2018 г. ДФ „Земеделие“ преведе първия транш от 19 055 079 лева на 4855 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1). Ставката за плащането на едно допустимо за подпомагане животно за първия транш по тази схема, е определена със Заповед на № РД 09-952 от 26.10.2018 г. на министъра на земеделието и храните, както следва:

    * за говеда – по 90.72 лв.

    * за биволи – по 158.76 лв.

    Право на подпомагане по схемата за Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани към 28 февруари 2009 г., и към последния ден за подаване на заявленията за подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си поне 70% от референтния брой животни.

    Преходна национална помощ се отпуска само за секторите, за които са предоставяни национални доплащания през 2013 г. като максималният бюджет представлява намаляваща функция от одобрения от ЕК бюджет за схемите за национални доплащания за 2013-та.

Публикувана в Бизнес

Евродепутати от Италия, Германия, Белгия, Испания, Франция и Полша, които са членове на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) към Европейския парламент (ЕП) се срещнаха с представители на 21 браншови организации у нас.

Евродепутатите са на официално посещение в България от 29 до 31 октомври по покана на българските си колеги Момчил Неков и Владимир Уручев.

По време на дискусия с представители на браншови организации, евродепутатите останаха изненадани от концентрацията на субсидии в България. Те изразиха мнение, че е недопустимо повече от 80 % от субсидиите да се концентрират при по-малко от 6 % от земеделците.

Представителите на браншовите сектори в земеделието изразиха мнение за въвеждане на задължителни тавани от 60 000 евро на преките плащания за земеделските стопани с максимален размер на плащанията на стопанство 100 000 евро. Целта е да се постигне по-справедливо разпределяне на плащанията.

Браншовиците от сектор животновъдство се обявиха за повече обвързана подкрепа, като помощта се дава на глава добитък или литър мляко, а не на хектар.

По време на дискусията стана ясно, че в Италия помощта за производителите на плодове и зеленчуци е 4,6 %, а в България само 2-3%. Според италианския евродепутат Херберт Дорфман нашите производители на плодове и зеленчуци няма да са конкурентноспособни, ако това не се промени.

Браншовици и евродепутати, коментираха и необходимостта от въвеждане на специален подход към предпланинските и планински региони.

Участниците в срещата се обединиха около тезата, че целта на новата Обща селскостопанска политика /ОСП/ трябва да е подпомагане на реалните земеделски производители - парите да отиват при истинските производители, а не при кандидатите за субсидии.

Делегацията от Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП проведе

срещи и обмени мнения с министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, зам.-министрите Вергиния Кръстева и Лозана Василева, и експерти от МЗХГ.

Еродепутатите се запознаха с различни производства на български традиционни и био продукти в страната. Те посетяха стопанство за производство на биоплодове и зеленчуци, дестилерия за розово масло и масло от лавандула, пчелин над Калофер, както и винарска изба в Асеновград, където дегустираха български вина.

Утре членовете на  Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) към ЕП ще се срещнат и с български депутати, представители на ресорната комисия в Народното събрание.

Публикувана в Новини на часа

При положение, че сме получили субсидии през януари тази година, защо трябва да ги декларираме в декември 2017 година?

Въпроса задава Венцислав Митков

Щом парите от субсидиите са получени през януари тази година, те трябва да се декларират за данъчната 2018 година, а не за 2017 година. Това отговори за в. „Гласът на фермера“ Росен Бъчваров, говорител на Националната агенция за приходите (НАП). По думите му данъчната година съвпада с календарната, а не със стопанската година, която е до 1 октомври. Затова всички финансови приходи на фермерите се обявяват в данъчната декларация, като в нея се съблюдава срокът от 1 януари до 31 декември на годината, за която се подава декларацията.

Росен Бъчваров каза още, че близо 20 хиляди земеделци, получили субсидии през миналата година са подали декларации за доходите си след писмена покана или телефонно обаждане от НАП в последния месец. Информационната кампания на приходната администрация продължава, като се очаква броят на декларациите значително да нарасне до края на годината. 

Общият брой на земеделските производители в България, които изобщо не са подали данъчни декларации през 2018 г., е приблизително 50 хиляди, чиито общ сбор на получените субсидии, е на приблизителна стойност от около 120 млн. лв. Данните бяха са предоставени от Държавен фонд „Земеделие“. Към тази група се добавят още около 20 хил. земеделски производители, които са декларирали по-малко. Тоест подали са данъчна декларация, но в нея е отбелязана по-малка сума от получената субсидия. Най-голям брой отклонения са засечени в Кърджали, Хасково и Благоевград, сочи анализът на данъчните.

Общият брой пък на лицата, които имат несъответствия в данъчните декларации или изобщо не са подали такива за цялата страна, е около 70 хил. души. От тях около 13 000 земеделски производители са от Благоевград и региона.

Национална агенция за приходите провежда и в момента информационна кампания към всички земеделски производители, които са допуснали неточности в данъчните си документи. Заедно с уведомленията за корекции, земеделците получиха и специална брошура, която подробно обяснява данъчните и осигурителните им ангажименти към бюджета.

НАП обменя данни с много институции и в резултат от това разполага с информация за доходи, които подлежат на облагане. В момента  приходната агенция изпълнява програма за подобряване данъчната дисциплина  в земеделския бранш.

Публикувана в Бизнес

Българското оризопроизводството е съсредоточено в Пловдивския регион. От засетите с пролетната култура площи през тази година, в размер на 101 700 дка, над 75 000 дка се намират в Пловдивското поле. За Кампания 2017 субсидии по СЕПП са получили 114 земеделски стопани, на обща стойност близо 1, 5 млн. лв. Това съобщи директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ Йосиф Ячев по време на инициативата „Дни на отворени врати“. Той поясни, че в България оризът не е признат за чувствителен продукт, което означава, че оризопроизводителите получават субсидии на декар като всички останали производители на различните видове зърнени култури.

Оризопроизводството изисква специфични условия за отглеждане, свързани с използването на поливни води и съществуването на напоителни системи. Едно от най-големите предизвикателства при отглеждане на културата е жътвата. Поради специфичната технология, площите обикновено са силно преовлажнени, което налага използването на по-специална техника, каза Ячев. Мерките от ПРСР 2014 – 2020 дават възможност за закупуване на нужната техника за засяване и прибиране на оризовата реколта, както и създаване на помещения и предприятия за обработка на продукцията.

Областната дирекция на ДФЗ в Пловдив е най-голямата в страната. Само по схемите и мерките на директните плащания тя обслужва над 7 500 земеделски стопани, подчерта Йосиф Ячев. За Кампания 2017 най-много са земеделските производители - 5925, които за получили подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Субсидиите, които се разпределят между тях са на обща стойност над 41, 678 млн. лв.

За селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда (зелени директни плащания) (ЗДП) – са изплатени над 26, 354 млн. лв. на 5881 земеделски стопани от областта.

По Схемата за преразпределително плащане (СПП) са платени над 7, 622 млн. лв. на 5911 земеделски стопани.

1142 земеделски производители са получили близо 3, 573 млн. лв. по подмярка 13.1 (НР1–„Компенсационни плащания в планински райони“) от марка 13 „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“.

По подмярка 13.2 (НР2 – „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“) са изплатени близо 1, 646 млн. лв. на 568бенефициенти.

872 земеделски производители са получили общо 6, 460 млн. лева по Схема за преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ).

По направление Биологично растениевъдство от Мярка 11 - „Биологично земеделие” 240 стопани са получили близо 2, 884 млн. лв.

По Схемата за млади земеделски стопани (МЗС) са изплатени над 73 хил. лв. на 371 стопани.

По Схемата за обвързано подпомагане за плодове – СП (други) са изплатени над 1, 344 млн. лв. на 590 земеделски стопани.

По Схемата за обвързано подпомагане за плодове - СП (основна група) са изплатени 4, 070 млн. лв. на 960 бенефициенти, каза още Ячев.

Голям беше интересът към „Дните на отворените врати“ в ОД на ДФ „Земеделие“ в Пловдив. По време на инициативата около 100 земеделски производители посетиха дирекцията като голяма част от тях донесоха своите документи за да докажат реализираното мляко и разпределението на телетата в стопанствата си. Земеделските производители изразиха очакванията си да бъде отпуснато финансиране за изграждане на нови и възстановяване на стари напоителни съоръжения по ПРСР. Те обясниха, че това е от голямо значение за развитието на култури като леща, царевица, картофи.

 

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 28

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта