Комисията по околна среда в Европейския парламент гласува „ЗА“ задължителен таван от 80 хиляди евро годишно за стопанство в целия ЕС.

С така одобрения проект на Доклад, изготвен от евродепутата Джовани ла Виа, Комисията по околна среда в ЕП одобри компромисно изменение 9а на Проекта на Регламент по Стратегическите планове, съгласно което държавите-членки трябва да ограничат размера на директните плащания, които един фермер може да получи за една календарна година до 80 000 евро.

Единствените средства, които могат да бъдат предварително приспаднати преди да се наложи това намаление, са директните плащания получени по схемата за околна среда и климат за разлика от предложението на Европейската Комисия да се приспадат разходите за труд и осигуровки.

Одобреното предложение също така предвижда средствата, които ще се получат в следствие на налагането на тавана на плащанията да се използват основно за финансиране на схемите за климат и околна среда по двата източника на финансиране - ЕЗФГЗ и ЕЗФРСР. Едва след това средствата ще може да се използват за преразпределително плащане.

Предстои гласуване в ресорната Комисия по земеделие и развитие на селските райони на ЕП.

Публикувана в Бизнес

Схеми за тикви, картофи, моркови и лук източват национални и европейски пари за земеделие, но никой в МЗХГ не иска на потърси виновниците. „Все някой трябва да плати заради кражбите – и в министерството, и на полето“, заяви Георги Василев, отговорен секретар на АБП

Лили Мирчева

Подписването на меморандум между ръководството на министерството на земеделието с производителите от сектор „Плодове и зеленчуци“, гарантиращ на браншовите организации, че ще имат достъп до актуалната информация, свързана със заявените и изплатени субсидии в сектора, приключи с пълно фиаско. През миналата седмица представители на градинарите от цялата страна се събраха в МЗХГ, за да обсъдят държавна помощ с неясни параметри за закупуване на техника за преработка на плодове и зеленчуци. Най-недоволни от срещата излязоха зеленчукопроизводителите.

„Поводът за събирането беше дали да се отпусне държавна помощ за закупуване на техника за охлаждане и калибриране на плодове и зеленчуци. Ние и преди сме обсъждали такава помощ и накрая стигнахме до извода, че парите, които ни дават, са нищо. От тях ще могат да се възползват около 15 до 20 производители. Ние заявихме, че не ги искаме“, коментира веднага след злополучната среща Георги Василев, организационен секретар на Асоциация „Български пипер“. По думите му не може при 30 хиляди производители, само 20 човека да вземат помощ. „Ще се бием ли за тази помощ, за която никой ясно не каза колко ще е. Обещават да е около 1,5 млн. лв. и че щели да видят какви са възможностите за повече пари“, допълни Василев.

„Обясниха ни, че държавната помощ може да бъде отпусната за две години, тъй като програмният период свършва през 2020 г. Ако обаче има добри индикации, държавната помощ ще бъде нотифицирана и през следващия програмен период. Но е притеснително, че все още не е обявен бюджет за нея“, коментира Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните (БАМ-Я). Както обясни Петков, държавата ще поема 50% от инвестицията, но не повече от 100 000 лв. „Ние искахме бюджетът да е 35 млн. лв., защото съоръженията са много скъпи, но ни казаха, че е нереален“, допълни той.

Производителите от сектор „Плодове и зеленчуци“ единодушно са предложили парите от тази държавна помощ да стигнат поне за 250 - 300 кандидати. Иначе смисълът на държавната помощ се обезсмисля. Но най-притеснителното за тях е кой и как ще подбере тези 10-15 стопанства, които ще усвоят 1,5 млн. лв., какви принципи и правила ще измислят чиновниците, така че да вкарат своите хора в схемата.

Глас в пустиня останали предложенията

от браншовите организации

да се даде възможност кандидатите да са по-малки стопанства от 50 до 300 дка, тъй като големите в сектора имат възможност да кандидатстват по мерките от ПРСР.

Докато от министерството не казват ясно какъв в крайна сметка ще е този бюджет, градинарите отсъдиха: „Ако наистина предложат 1,5 млн. лв., просто няма смисъл“. На злополучната среща зам.- министър Вергиния Кръстена обещала, че ако бюджетът за помощта се изчерпи, а има още желаещи, той може да бъде увеличен. Сякаш още отсега не е ясно за чиновниците, че интересът е много голям.

На същата среща в земеделското министерство, на която е бил поканен и министър Румен Порожанов, който пък за пореден път е избегнал срещата с бранша, не е бил подписан и въпросният меморандум, за който споменахме в началото.

Повече от шест месеца ръководството на министерството на земеделието обещава да подпише документ, гарантиращ на производителите на плодове и зеленчуци, че ще имат пълен достъп до актуалната информация, свързана със заявените и изплатени субсидии в сектора.

„Те не би трябвало да имат право да ни отказват информация, както и ние да предоставяме всички данни. Като дойде времето за подписване на меморандума, ни казаха: „Вие се подпишете, а министърът по-късно ще се подпише. Ние решихме, че няма да подпишем едностранно меморандума и искаме министър Порожанов лично да дойде при нас, защото той никога досега не се е срещал с производители на зеленчуци и плодове“, заяви секретарят на пиперопроизводителите Георги Василев. По думите му напразни остават усилията на бранша да спре

кражбата на ДДС и фалшиви схеми за източване на евросубсидии

„В министерството на теория признават, че има хора, които крадат, и обещават, че щели да вземат някакви мерки. Ние сме им предложили около 20 мерки, но нито едно от нашите предложения не е прието. От април месец водим разговори с министерството на тази тема. В крайна сметка те представиха статистика и абсолютно безочливо заявиха, че няма никакви кражби и ние просто си въобразяваме“, обясни Василев

Ръководствата на браншовите организации в областта на зеленчукопроизводството настояха самите те да поемат контролавърху ефективността на производството, но агроведомството остави без отговор тяхното предложение.

От Националната асоциация на картофопроизводителите внесоха второ искане – агроведомството да даде отчет за

огромната разлика в размера на площите, които обработват фермерите

регистрирани в Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), и тези, които са заявили подпомагане пред фонд „Земеделие“ за производството на картофи през последните две години. През миналата година в агенцията по храните регистрираните картофопроизводители са заявили едва 39 хиляди декара с картофи. В същото време пред фонд „Земеделие“ са подадени заявления за подпомагане на производството на картофи за цели 120 хиляди декара.

Ще припомним, че производителите на картофи, за разлика от останалите зеленчукопроизводители, трябва да спазват ограничения за неразпространение на карантинни вредители. Затова от БАБХ ги наблюдават при покупката на семена и при отглеждането на картофите. Но се оказва, че Агенцията по храните не е регистрирали всички, които отглеждат картофи, а само малка част от фермерите. Така едните са строго контролирани от експертите по растителна защита, а останалите само си получават субсидията.

Според чиновниците в агроведомството огромното разминаване от 34 хиляди декара, регистрирани в БАБХ, и 120 хиляди декара, заявени за субсидии в ДФЗ, идвало от нивите с картофи, произвеждани за частно ползване. С една дума - картофите в домакинствата са над два пъти повече от тези, които се отглеждат за пазара.

Изкривеният модел на българското зеленчукопроизводство

ще продължава да бълва и още абсурди

които дори изискванията за обвързана подкрепа не може да промени, но и това си има причини. Как иначе да си обясним, че чиновниците в агроминистерството не приемат предложенията на браншовите организации да се въведат минимални прагове – на добив и доход от декар продукция, на продажни цени и др.

„Примерно може да се каже, че картофите от какъвто и сорт да са те, не могат да се продават за по-малко от 20 стотинки. Много картофопроизводители декларират, че са ги продават за 2 ст. и тогава ДДС-то е 0.004 ст., а така е много изгодно. Но ако нормалният доход е 500 лв. от дка, което е най-ниският за картофи, тогава производителят трябва да плати ДДС върху 30 ст. Но това е повече от субсидията, която ще получи. Много неща предложихме, но не ги приемат. Веднъж предлагат мерки против кражбите, но не желаят да разговарят за 2018 година. Казват какво ще правят през 2019-2020 година, а ние искаме да се върнат назад. Все някой трябва да плати заради кражбите – и в министерството, и на полето“, заяви Георги Василев. По думите му вече трета година

чиновниците осигуряват кухи схеми за източване на европари

„Първия път с тиквите откраднаха 17 млн. лв., но никого не наказаха - нито в министерството, нито в областните земеделски служби, нито производителите, които се възползваха. Миналата година се откраднаха 8 млн. лв. от лук и моркови – никой не е наказан. Тази година 11 млн. лв. се крадат от картофи и пак твърдят, че царят е облечен. Всички виждат, че царят е гол, но в МЗХГ твърдят, че е облечен“, коментира още Василев.

В крайна сметка браншовите асоциации в сектор „Плодове и зеленчуци“ са решени да направят специална пресконференция, на която да обяснят защо няма пари за реалните производители, докато милиони изтичат в кухи схеми.

Нетърпимостта в бранша е стигнала точката на кипене, защото 2018 година се оказа фатална заради слаба реколта, фалити и недостатъчно подпомагане в сектора. Според изказвания на пиперопроизводители

от 25 години насам не са преживявали толкова неблагоприятни условия

Според браншовата асоциация има двойно намаление на площите, заети с пипер. Лошите климатични условия са друг фактор, допринасящ за ниските добиви - обилните, нестихващи дъждове и градушки. Случвало се е едно и също поле да е ударено от градушка или наводнявано от дъждове по 5 – 6 до 8 пъти през миналата година.

„Статистиката сочи, че нашите членове произвеждат над 70% от пипера в България. Тази година нашите производители изкараха не повече от 1 тон от декар, като над 30% не получиха дори 500 кг от декар, а за да са на нула, трябва да имат поне 2 тона от добив от декар.

Миналата година

над 30% от пиперопроизводителите в България фалираха

– обяви Георги Василев. Той добави, че и в земеделското министерство отчитат спад от 9% при новата реколта от пипер.

Общо земеделците се прибрали малко над 43 тона продукция. Според браншовиците са необходими спешни политики за съживяване на производството, но не виждат никакви ответни мерки.

„Можем да охарактеризираме картината като потоп – нещо, което никога не се е случвало на пиперопроизводителите досега. В момента те са в много лоша финансова кондиция. Над 20% от нашите производители не обраха нито един пипер от полетата си, а инвестициите в един декар са 2400 –2600 лв. Вярно е, че има пиперопроизводители, които достигнаха по 5-6 тона от дка, но те просто бяха пощадени от Господ“, коментира още Василев.

На 31 януари изтече срокът, в който земеделците, кандидатствали в Кампания 2018 по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци, трябва да подадат декларация и да докажат с документи добивите и реализацията. С нескрит интерес очакваме да разберем какви количества картофи са продадени на пазара, което се доказва с фактури. Топката сега е в полето на чиновниците, които едва ли ще си направят труда да проверяват кои са реалните данни и кои – лъжливи. Затова и от Съюза на градинарите обявиха, че ще искат информация от министерството на земеделието за количествата реализирани картофи, декларирани през 2018 г. Очакват се уникални данни, стига да станат известни за всички. А междувременно заради сгрешения модел на подпомагане зеленчукопроизводителите искат оставката на министър Румен Порожанов и обещават национални протести.

Публикувана в Бизнес

Министерският съвет прие годишните разчети за средствата от Европейския съюз, които  Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) ще отпусне на българските селскостопански производители за 2019 гПланирани са общо 2,99 млрд. лева за финансиране на директните плащания на площ, пазарните мерки, Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и Програмата за морско дело и рибарство. От тях 2,69 млрд. лв. са за сметка на ЕС, а 300 млн. лв. са от националния бюджет, съобщи правителствената пресслужба.

За субсидии по Първия стълб от Общата селскостопанска политика (ОСП) са определени 1,554 млрд. лв. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и за обвързано с производството подпомагане за животни, плодове, зеленчуци и други.

По ПРСР са предвидени 985,9 млн. лв. Плащанията ще са насочени главно по мярка 4 „Инвестиции в материални активи“, мярка 6 „Развитие на стопанството и стопанската дейност“, мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ и мярка 19 „Родено от общностите местно развитие" (ВОМР)/ЛИДЕР.
 Също по ПРСР са заложени 274,6 млн. лв. за отпускане на финансова помощ по направленията Агроекология и климат, Биологично земеделие и Натура 2000.
 Отделно 135,5 млн. лв. са предвидени за пазарни мерки, включително за Националната програма по пчеларство, схема „Училищен плод“, схема „Училищно мляко“, Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор и други.

.

Публикувана в Бизнес

Министърът на земеделието, храните и горите заяви, че предстоr да бъдат преведени малко над 600 милиона лева на земеделските стопани като базово плащане. Той уточни, че към момента ставката е 19,30 лв/декар.

„Тук не искам да се похваля с някакви пари, които са дадени, защото това е работата на самите земеделски производители и административната обработка, която е доста отговорна работа“, допълни още министър Порожанов.

По повод предстоящото изплащане на средства, беше уточнено, че 6 от схемите за обвързано подпомагане вече са платени, а 15 хиляди земеделски стопани получиха 116 млн. лв. по други две схеми.

Публикувана в Бизнес
  • Допустими за подпомагане са земеделските площи, върху които се извършва земеделско производство или се поддържат в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване. За поддържането на земеделската площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване, в съответствие с предназначението на площта, трябва да бъде приложена поне една от следните дейности:
    • изораване;
    • дисковане;
    • подрязване на тревата и/или премахване на плевели и храсти;
    • почистване и обработка с хербициди.
  • Земите под угар са допустими за подпомагане, когато върху тях е извършена най-малко една почвена обработка до 31 май на годината на кандидатстване и се поддържа максимална височина на тревостоя от 0.5м.
  • Допустими за подпомагане са постоянно затревените площи, когато:
    • на тях има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0.5 м (за клек и хвойна - независимо от височината), които са с мозаечно разположение;
    • на тях има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи.
  • Постоянно затревени площи са::
    • Постоянните или временни пасища, които са допустими, в случай че се използват за паша на минимум 0.15 животински единици на хектар;
    • Ливадите за косене, които са допустими при поддържане на максимален тревостой от 0,7 м. във всеки момент от годината;
    • Постоянно затревени площи, поддържани в състояние, позволяващо извършване на паша или косене, които са допустими при поддържане на максимален тревостой от 0,35 м. във всеки момент от годината.
Публикувана в Бизнес

 Управителният съвет на ДФ „Земеделие” разпредели допълнителен ресурс от 1,7 млн. лева за развъдните асоциации по схемата „Държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните“ за 2018 г.

   С отпуснатите допълнителни средства бюджетът по държавната помощ се увеличава от 5 500 000 лв. на 7 200 000 лв.

   Увеличението се налага поради факта, че заявената сума от развъдните организации за извършени дейности през 2018 г., надвишава одобрения през март тази година бюджет. Припомняме, че тогава с решение на УС на ДФЗ бяха утвърдени 5 500 000 лв. за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните.

   По линия на помощта се подпомагат до 100 % от административните разходи за водене на родословна книга и до 70% от разходите за определяне на продуктивните и генетичните качества на животните. Бюджетът на помощта за периода на прилагане 2015 - 2020 г. е в размер на 35 689 883 лв.

Публикувана в Бизнес
Общо 135 517 201.02 лв. е сумата на субсидиите, получени от 43 български агрокомпании през 2017 г. парите са усвоени по различни национални и европейски схеми и мерки за финансиране в селскостопанския сектор. Компаниите, стопанисвани от фермери, са общо 39 на брой. Но заедно с тях субсидии през миналата година са получили Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ), Националната лозаро-винарска камара и Национален съюз на градинарите в България (НСГБ). Всички тези 43 компании, институции и съюзи са получили над 1 млн. лева субсидия през изминалата година, сочат данните в публичната база данни на ДФЗ.
Най-много агромилионериима в Софийска област, но наредени по големина на помощите излиза, че първенството се държи от Държавен фонд “Земеделие", който е получил 11,877,051.31 лева по мярка 20 “Техническа помощ”, следван от Националната служба за съвети в “Земеделие” - 4,440,752.26 лева по подмярка 2.1 "Помощ за осигуряване на консултантски услуги" и по подмярка 2.1.2 "Консултантски услуги за малки земеделски стопанства".
Публикувана в Новини на часа

Европейският парламент предлага всяка една страна членка на ЕС да определя праг на таваните на директните плащания, над който да се намалява техния размер. Този праг не може да бъде по-нисък от 100 000 евро. Средствата, които надхвърлят този праг следва да се намалят по решение на Държавата-членка с най-малко 25% и най-много 100%.

Това става ясно о доклад  с предложения за промени по предложения регламент за стратегическите планове в ОСП, на испанската евродепутатка Естер  Гарсия. Тя е предложила общо 48 промени в текстовете, като най-интересните касаят освен директните плащания и обвързаната подкрепа.

Интересното е, че от обхвата на таваните Европейския парламент предлага да се изключат единствено  плащанията за допълване на доходите на млади земеделски стопани и плащанията за схемите за климат и околна среда. Всички останали плащания, включително обвързаната подкрепа  ще бъдат включени в калкулацията на сумите, на които ще се налага таван на плащанията.

Обосновката на Европейския парламент за тези изменения е:: Предлага се механизъм, който да се адаптира към производствените структури на всяка държава. От друга страна, намалението не следва да засяга подпомагането на екосхемите, тъй като това би било в противоречие с екологичните цели на настоящия регламент. Подпомагането на младите земеделски стопани също следва да бъде изключено. Тези два типа плащания трябва да се изключат от ограничаването (capping), за да се избегне ефект, който противоречи на целите в областта на екологията и приемствеността между поколенията.

По отношение на приспадането на разходите за труд Европейският парламент предлага да се добави възможността да се приспадат и реално направените трудови възнаграждения, а не само средната стойност. Предложението също така включва и възможността Държавите-членки да могат да използват и показатели за стандартни разходи за трудови възнаграждения за различните видове стопанства.

Промяна е направена и по отношение на остатъчния ресурс след налагането на тавана на плащането. Предложението на Европейската комисия предвиждаше този ресурс да се използва с предимство за преразпределителното плащане, като единственото ограничение беше неговия размер да не надвишава средното плащане на хектар за всяка една Държава-членка. Предложението на Европейския парламент казва, че този ресурс трябва да се използва приоритетно за необвързаните с производството плащания.

Интересното по отношение на преразпределителното плащане е, че Европейският парламент предлага размера на това плащане да не бъде по-висок от 25% от  основното подпомагане на доходите за устойчивост, съответстващо на средното на национално равнище. Предлага се също така да се предвиди финансов таван, над който стопанствата да не получават преразпределително плащане.

По отношение на обвързаното с производството подпомагане предложението на Европейския парламент е да се запази сегашния размер на това подпомагане, а именно 13%, като единственото изменение по отношение на обхвата на тази подкрепа е свързано с маслиновите насаждения.

По отношение на самите Стратегически планове Европейският парламент предлага те да започнат да действат от 2023 г. и да бъдат за пет годишен период, а не както Европейската комисия предлага да бъдат за седем годишен период от 2021 до 2027 г.

 

 
Публикувана в Бизнес

До дни ще бъде платен и първия транш на подпомагането за овце и кози, а останалото- през януари, съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на среща със земеделски производители в Търговище. Преди това той откри обновените офиси на общинската земеделска служба в гр. Омуртаг и на Областната дирекция “Земеделие” в Търговище.
Тази година беше спазен индикативния график на разплащателната агенция, средствата на земеделците бяха изплатени регулярно до края на май, заяви още министър Порожанов. Той увери фермерите, че средствата за директни плащания през новия програмен период за България се запазват и дори има леко увеличение от 0,79%. Въпросът е как по-ефективно да бъде разпределен ресурсът в сектора, коментира Румен Порожанов. Според него трябва да отидат повече пари за биологично земеделие, а не за мерки като сеитбооборот и ерозия за агроекология. Стопаните задаваха въпроси за новия закон за поземлените отношения, подпомаганото на пчеларството, наредбата за горивата, тавана на плащанията в ОСП.

Новият офис на Областната дирекция “Земеделие” в Търговище е с площ от 340 кв. м и се намира на ул. “Христо Ботев”, 3. В откриването му участваха и областният управител Митко Стайков и директорът на главна дирекция “Земеделие и регионална политика” в министерството Николай Маринов

Публикувана в Бизнес

Започна изплащането на субсидиите по схемите на директните плащания за Кампания 2018 г. ДФ „Земеделие“ преведе първия транш от 19 055 079 лева на 4855 животновъди, заявили Схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1). Ставката за плащането на едно допустимо за подпомагане животно за първия транш по тази схема, е определена със Заповед на № РД 09-952 от 26.10.2018 г. на министъра на земеделието и храните, както следва:

    * за говеда – по 90.72 лв.

    * за биволи – по 158.76 лв.

    Право на подпомагане по схемата за Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани към 28 февруари 2009 г., и към последния ден за подаване на заявленията за подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си поне 70% от референтния брой животни.

    Преходна национална помощ се отпуска само за секторите, за които са предоставяни национални доплащания през 2013 г. като максималният бюджет представлява намаляваща функция от одобрения от ЕК бюджет за схемите за национални доплащания за 2013-та.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 28

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта