Европейската комисия се съгласи да позволи на още пет държави-членки да увеличат авансовите плащания на земеделските стопани, засегнати от трудни климатични условия през първата половина на 2017 г.


Така фермерите в 15 страни членки вече имат право да получат по-рано субсидии. Това са Белгия, Чехия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Финландия, Румъния, Хърватия, Ирландия, Гърция и Обединеното кралство).

Различните неблагоприятни климатични условия - от засушаването до силните валежи, които са преживели тази година, са поставили много агропроизоводители във финансови затруднения.

С увеличението на авансовите плащания, които държавите-членки дават на стопаните, ще се облекчат някои от финансовите им проблеми.

Става дума за директните плащания на площ и средства от т.нар. площни мерки по селската програма, които се превеждат заедно със СЕПП.
Фермерите ги получават между 1 декември и 30-и юни на следващата година.

Страните членки могат да изберат да платят авансово от 16-и октомври до 50% от тези директни плащания и до 75% от плащанията по ПРСР. С решение на ЕК посочените държави ще имат право да предоставят предварително до 70% от директните субсидии и до 85% от парите по площните мерки.

Публикувана в Бизнес

„Колкото и да не звучи това привлекателно за Европейската комисия, секторите овцевъдство и козевъдство имат нужда от подкрепа и от гаранции.“ Това заяви българският евродепутат Момчил Неков по време на дискусия в понеделник вечерта в Комисията по земеделие в Европейския парламент. „Нелоялните търговски практики като например забавяне на плащанията и подбиване на цената задушават двата сектора. Без редовни и навременни плащания стопаните не могат да извършват необходимите последващи действия, с което пък реинвестирането в сектора се прекъсва. Оттам секторът става икономически рисков и непривлекателен у нас“ коментира още Неков. Проблемът с намирането на работна ръка в сектор овцевъдство и козевъдство е много остър и повсеместен в Европа. Средната възраст на хората в бранша е 60 години. Той е и под засилващ се натиск от внос от трети страни като Австралия и Нова Зеландия.

Миналата седмица земеделската комисия на Европейския парламент прие текст, предложен от Момчил Неков, Еврокомисията да изключи чувствителните отрасли, каквито са овцевъдството и козевъдството, от преговорния пакет. Двете държави от Тихоокеанския регион са световни лидери в производството на овче мляко и месо. Опасенията на европейските производители произлизат от факта, че пред тях има по-високи стандарти за хуманно отношение и опазване на околната среда за разлика от фермерите в Австралия и Нова Зеландия. Поради тази причина секторът смята, че отварянето на Единния европейски пазар за безмитен внос ще бъде пагубно за и без това чувствителните отрасли. Момчил Неков обърна внимание на възможностите за даване на повече видимост на продуктите на двата сектора чрез европейските схеми за качество. „Те и по-конкретно схемите за географските означения, дават възможност за защита на продукти като например месо от шуменската медночервена или западно-старопланинската породи овце, или зеленото сирене от Черни Вит, което също се прави от мляко на местна порода.
Европейското законодателство дава възможност за използване и на термин за качество „планински продукт“. Чрез него мляко и месо от животни, отглеждани в планинските региони, могат да получат повече видимост,“ коментира още българският евродепутат. 
Момчил Неков стартира експертна работна група „планински продукт“ преди няколко седмици в София с цел разработване на предложение за въвеждане на термин за качество „планински продукт“ в българското законодателство.  


Публикувана в Бизнес

Субсидирането на селското стопанство е често сред поводите за спорове в рамките на Световната търговска организация и една от водещите пречки за по-бърза либерализация на търговията в глобален мащаб. Наливането на публични ресурси в сектора нарушава равния старт между конкурентите, а в същото време практически субсидира потребителя в една страна с парите на данъкоплатеца в друга. В контекста на дебата за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП), основен довод срещу ограничаването на публичната подкрепа е съществуването на солидна такава в трети страни. В тази връзка е интересно да проследим къде се намира Общността на „световната карта на субсидиите“.

Според публикувания наскоро доклад на OECD за публичните политики в селското стопанство, средният размер на общата публична подкрепа[1]за сектора в ЕС за периода 2014-16 г. е близо 116 млрд. щатски долара годишно. Това е наполовина на сумата, която се заделя в Китай, но повече от тази в САЩ – 88 млрд. долара. Следват Япония и Индонезия, а далеч назад остават Република Корея, Турция, Русия и Бразилия. Абсолютните стойности на изразходените за селско стопанство средства обаче не казват много и за да направим адекватно сравнение между нивото на субсидиране в отделните страни е необходимо да го разгледаме на фона на размера на сектора във всяка една от тях.

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

Предвид природните условия, не е изненада, че сред обхванатите в изследването страни, четирите с най-високо съотношение на публичната подкрепа към брутната добавена стойност, създавана в сектора, са Швейцария, Япония, Корея и Норвегия. Веднага след тях, обаче, се нарежда ЕС, където субсидирането се равнява на над 40% от БДС – най-висок показател сред всички водещи производители на селскостопанска продукция в света. Малко по-нисък е този дял в САЩ – 37%. Положително все пак за Общността е, че за разлика от Щатите, ролята на публичната подкрепа за сектора намалява с повече от една четвърт за последните 20 години. Макар абсолютният размер на общата подкрепа в Китай да е най-висок - 255 млрд. долара годишно, относителният ѝ дял все още се равнява на около 26% от БДС. Въпреки това, тенденцията в един от ключовите глобални производители и вносители на селскостопанска продукция е притеснителна. Това е една от малкото страни, където ролята на субсидирането расте и то със забележителни темпове – делът му в БДС се увеличава 3,5 пъти за последните 20 години.

На другия полюс са страни като Нова Зеландия, Австралия, Украйна и Бразилия (въпреки повишеното субсидиране през последните години). Още през 80-те години на ХХ век Нова Зеландия прекратява всякакви директни плащания към стопаните в страната и отделя само символична сума за определени публични услуги. Път, по който от няколко години върви и Австралия.

Положителна е тенденцията ролята на публичните средства в селското стопанство да намалява като цяло за страните-членки на OECD – от 60% от БДС през 1995-97 г. до 39% за периода 2014-16 г. Понижение на показателя има в 12 от общо 25 страни в обхвата на изследването, докато той расте в 9.

Картината за Европейския съюз що се отнася до зависимост на стопанствата от субсидии също далеч не изглежда розова. Около 20% от общите им приходи се формират от директни трансфери на средства по линия на публични политики в сектора – най-висок дял сред всички водещи конкуренти в глобален мащаб. Показателят е двойно по-висок от този в САЩ, където значително по-голяма част от бюджета за земеделие се насочва към социални програми за храни, а не директно към фермите[2]. Пазарната ориентация на стопаните в ЕС е в пъти по-ниска от тази не само в Нова Зеландия и Австралия, но и в Украйна, Бразилия, Канада и др. Все пак е важно да се отбележи, че преди 20 години субсидиите са били доста по-голяма част от приходите на фермерите в Общността – над една трета. И тук глобалната тенденция е за все по-голяма роля на пазарните приходи в стопанствата, за сметка на публичната подкрепа. Отново най-ярко на това контрастира Китай, където делът на субсидиите във входящия паричен поток на фермерите нараства, макар и от ниска база, пет пъти в последните две десетилетия.

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

Въпреки ниската си степен на субсидиране, селското стопанство се утвърждава като структуроопределящ сектор в износа на редица страни – Нова Зеландия (64% от общия износ), Бразилия (39%), Украйна (38%), Австралия (18%), Чили (18%), Канада (12%) и др.

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

Интересна е не само съпоставката между степента на субсидиране между отделните страни, но и тази между различните селскостопански суровини. Най-зависими от субсидии са ориза (специфично насочената публична подкрепа е над една трета от общия приход на стопанствата от културата), памука (30%) и захарта (24%). Между другото и трите не са сред структуроопределящите в европейското земеделие и потребителите в Общността са по-скоро косвени бенефициенти на публични средства от трети страни. Сред произвежданите почти изцяло на пазарен принцип попадат и такива, които са важни и за българското селско стопанство – слънчоглед, ечемик, яйца. За 15 години впечатляващ е пътят на либерализация в пазара на млякото – от близо 40% дял на субсидиите в приходите на млечните стопанства до около 15% за периода 2014-16 г. Свиване ролята на специфичното подпомагане се наблюдава при почти всички суровини в обхвата на анализа, а средната стойност на показателя намалява с 5 процентни пункта до 10%. Дефицитът на рапица в последните години, породен от промяната на регулациите при горивата, води до значително по-високи стимули за отглеждането ѝ. Делът на специфичните субсидии в общите приходи на стопанствата от нея расте седем пъти от началото на века досега.

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

*Забележка: За страните в обхвата на анализа. Не включва подкрепа на общо основание – на ха обработвана земя, например, а само такава за конкретното производство.

Данните на OECD разкриват несъстоятелността на поне три мита, които от години циркулират, когато стане въпрос за реформа на ОСП и либерализиране на търговията с трети страни:

  • Селското стопанство извън ЕС е значително по-субсидирано
  • Намаляването и дори пълното елиминиране на директните трансфери към фермерите ще се окаже пагубно за конкурентоспособността на глобалния пазар
  • Селскостопанската продукция от трети страни е с дъмпингови цени поради субсидирането и затова продължаването на ограниченията в търговията с тях е наложително

[1] Включва както директните трансфери към стопаните, така и разходи за публични услуги (инфраструктура, подобряване на бизнес средата, образование, научно-изследователска дейност и др.) и влияние на публичната политика върху цените на селскостопанската продукция.

[2] Близо 80% от публичните разходи за земеделие, разписани в US Farm Bill (еквивалента на ОСП в Щатите), са за купони за храни, други социални програми и програми, свързани със здравословното хранене

*Материалът на ИнтелиАгро е базиран на данните от доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) за публичните политики в сектора за 2017 г.

Публикувана в Бизнес

Субсидиите нито ще спрат, нито ще останат същите. Оттук нататък параметрите на подпомагане са въпрос на дискусия между държавите - донори и държавите - бенефициенти

Лили Мирчева

Има пет сценария за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Двата са крайни. Единият предвижда да няма подпомагане, а другият - субсидиите да останат в същия модел, както е в момента. Това са невъзможните сценарии, но пък очертават лимитите, които няма да се случат. Това каза за в. „Гласът на фермера“ Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България. По думите му той е имал личен разговор с генералния директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Йежи Плева по време на гостуването му в България и това е било неговото заключение.

„Трябва да спрем да говорим, че няма да има подпомагане“, категоричен е Чуканов. Другият невъзможен сценарии е нещата да останат както са в момента. „Всичко останало е дискусия и в нея ще се проявят интересите на страните-членки. Някои от тях са нетни донори, други са бенефициенти. „Тази тематика бе преекспонирана така у нас, като че ли нещо зависи от нашите медии.

Да бъдем реалисти и да спрем да дъвчем една и съща тема

Субсидиите нито ще спрат, нито ще останат същите. Оттук нататък параметрите са въпрос на дискусия на европейско ниво и затова ние трябва да избистрим позицията си като държава, да търсим съмишленици в рамките на новоприсъединили се страни членки на ЕС, с които имаме общи позиции относно бъдещата политика в земеделието“, коментира той.

Предстои нещо много по-важно – европейските лидери да очертаят бюджета на Общността след 2020 година. След като бъде обсъдена цялата финансова рамка, едва тогава ще се изяснят и параметрите на ОСП. В момента се водят дискусии между браншовите организации в опит да сближат становищата си, като всяка има право на собствено мнение.

„Моето мнение е по-крайно – смятам, че не трябва да има субсидии“, заяви Младен Радев, изпълнителен директор на Био-Дженезис България и собственик на „Ферматъ“ ООД. По думите му субсидиите изкривяват пазара. „Много по-лесно е да имаш 100 бройки животни и да не те интересува какво ще изкараш, защото знаеш, че ще ти дадат едни нелоши пари. Субсидията за глава животно в България не е малка в сравнение със средната за Европа. При това държавата ни осигурява и пасища. Образно казано, половината от нашата страна е в НАТУРА или се води необлагодетелствани райони, или някакъв природен парк... Така че като дадат субсидиите, рязко се увеличава броят на купените от фермери автомобили.

Субсидиите не ни стимулират да работим правилно. Аз смятам, че не трябва да ги има, но не ги и връщам“, признава предприемачът и предлага подпомагането да е обвързано с произведената продукция.

„Ако произведеш повече и по-качествена продукция – вземи повече. Ако заради субсидията си обявиш всички животни и фактурираш всичката си продукция,

ще излезем дружно от зоната на сивия бизнес

коментира още той. Цитира статистика на МЗХГ, според която през 2016 г. в България са заклани 26 хиляди телета до една година. „Не е нужно да си завършил аграрна икономика, за да изчислиш, че щом в България има 300 хил. крави – половината да родят мъжки, половината - женски, се получават близо 150 хил. мъжки телета на година. Това показва, че сивият сектор е над 80% в България“, заяви Радев. Той сподели още, че търгува и с малки магазини, и с големи търговски вериги собствената си продукция. „Онези в сивия сектор са с 20% напред с ДДС-то, което не плащат. На всяко животно са по-евтини с 10 лв. заради печата на ветеринаря, заради това че съм заклал телето в лицензирана кланица – още 20 лв. по-скъпо излиза. Заради това, че съм го дал в екарисажа – още 10 лв. Само дотук съм с 30% по-скъп и неконкурентноспособен спрямо хората в сивия сектор“, изчислява собственикът на животновъдна ферма.

„Приоритетите ще се променят, но моето лично виждане е, че

субсидиите трябва да отиват при по-малките производители

за да бъдат рентабилни“, предлага Васил Морфов, млад фермер, който преди година се е завърнал от Лондон, където учил, а после работил като мениджър. „Когато една фирма има годишна нетна печалба от порядъка на милиони лева, не е от жизнено важно значение да получава още десетки милиони субсидия. Нека тези пари отидат при стопаните, които имат нужда от тях“, предлага той. Смята, че нещата ще се преструктурират и вероятно някои от мерките ще се пренапишат, „за да не отиват парите при най-големите зърнопроизводители, както в момента се получава. Необходимо е да отиват при по-малките или диверсифицираните фермери, тези, които произвеждат не толкова рентабилен продукт. Има достатъчно работни групи по този въпрос и се надявам да се вслушват в гласа на фермерите, а да не се вземат решенията на най-горно ниво. В момента

разни лобита се включват активно в дискусията

и щом 10 фирми обработват 40% от земята в България, трудно ще се променят нещата. Според неговото определение лобизмът работи тогава, когато парите се връщат при тези, които чертаят правилата.

Според Тони Тонев, който е програмист по професия, а отскоро и фермер, българското животновъдство трябва да е малко, да се използват пасищните ресурси, а не да се сеят слънчоглед и рапица на нископродуктивните земи в България.

„Първият стълб на подпомагане трябва да се запази поне с минимални ставки. Да се насочат повече средства към животновъдството, за да не стане пак - гъските изядоха парите...“, казва компютърният спец. Според него трябва

субсидирането да се насочи към пасторализъм

т.е. да се подпомагат стопаните, които са вложили средства и труд в подобряване на пасището, а не защото са го очертали.

„Миналата седмица си дойдох от Америка. Там държавата почти не участва в бизнеса. Частната инициатива сама определя правилата“, разказва Алекси Дурев, собственик на ферма в Разложкото село Горно Драглище. Отглежда

около 150 животни месодайна порода Херефорд и близо 100 животни от млечна порода черношарено говедо. По думите му в САЩ „няма РИОСВ, няма Басейнова дирекция, няма никакви спънки. Там 20 човека гледат 30 хиляди животни без проблем. А при нас бумащината е много“, коментира Алекси.

Ние, фермерите, печелим само от субсидиите

Не ни излиза сметката, защото животните не са машина за производство. Да има мляко кравата, трябва да се храни добре, а ние постоянно сме на нулата заради фуражите“, добавя той. „Трябва да има подпомагане, за има тласък бизнесът. При това изпитваме остър недостиг на работна ръка. В Америка дори по време на родео децата се възпитават в любов към животните и фермерския живот. Те от малки ходят на търгове за продажба на говеда и така се захранва интересът им“, обяснява фермерът. По думите му животновъдите в САЩ не получават големи субсидии. „Там нещата са устроени и вървят по канален ред – има пазари, а при нас няма. Тук всичко е в ръцете на прекупвачите и циганите определят цените. Няма регламентиран пазар. Държавата уж участва в регулацията, а накрая ни оставя сами на пазара. Ако махнат субсидиите сигурно ще останем само тези фермери, които бяхме и преди 20 години. А нашите животни не отстъпват по нищо на американските. Там слагат хормони, хранят ги с ГМО храни, а ние тук ги гледаме на чисти пасища“, казва фермерът. Дава пример с колегите си от други държави. „Шотландецът каза, че изкарва по 5 000 евро от едно живото, в Америка – 180 хил. долара от един бик, а ние не можем да продадем нашите животни. Има отлични условия за животновъдство в България и пак не се получава“, тъжно констатира животновъдът от разложкия край.

Публикувана в Бизнес

Казусът с необявената от собствениците земеделска земя, която се използва в измамни схеми, вместо да се разплита, става още по-мъгляв. Омбудсманът Мая Манолова поиска да се приемат спешни законодателни промени до началото на новата стопанска година, за да няма дублиране на договори за наем

Лили Мирчева

„Главата на змията е горе и оттам трябва да се тръгне при разплитането на случая“, обобщи разказа си пред в. „Гласът на фермера“ Мартина Кьосина от Вълчедръм за неволите на собствениците на земеделски земи, попаднали в престъпната схема за кражба на т. нар. бели петна. По думите й през месец май тази година тя подписала договор за наем на наследствени земи, но се оказва, че същите тези земи на 19 юли са вписани в Търговския регистър и в продължение на 10 минути са прехвърлени на друга фирма. Става въпрос за две фирми, вписани с капитал от 50 лева - Златия Ленд и БГРЕНТ, които са собственост на Юлиан Мариов Кирилов с адресна регистрация в г. Враца. „Това видимо е престъпна схема, в която са вписани договори за наем за 3 години - от 2017 до 2020 г., но без съгласието на собствениците. Няколко дни след това са вписани нови договори за отдаване под наем на същите земи от 2020 до 2023 година. Разбира се, пак същите две фирми си ги отдават една на друга“, разказва Кьосина.

Така в продължение на няколко дни само

в община Вълчедръм около 5900 дка земеделски земи се включват в престъпната схема

„Аз ходих при нотариуса, за да види, че се е подписал под явна измама, но той ми отговори, че досега осъден нотариус няма. Всъщност неговата работа била само да заверява“, продължава разказа си Кьосина. От името на своите роднини, пострадали от схемата, тя предложи да се въведе промяна в Закона за арендата, който депутатите от предишния парламент дружно гласуваха преди за приключат работата си. Тогава те приеха, че при сключването на договор за наем не трябва да се изисква оригиналната скица, която да остава в Агенцията по вписванията.

Всъщност тъкмо от това депутатско „нововъведение“ са се възползвали мошениците и така

само за броени дни след приемането на поправката в закона, започват да си прехвърлят имоти

както си поискат, защото собствениците им просто нямат правна защита. Според решението на магистратите договорът за наем обвързва само тези, които са го сключили, а не лицето, което е собственик.

А пита ли се някой, каква ще е съдбата на тази земя с дублирани договори, кой ще я реколтира и кой ще я работи през следващата година? Докато законодателните промени се точат в безвремието на нашето правораздаване, мнозина българи ще пият по една студена вода...

Всъщност скандалът избухна през юли тази година, когато арендатори и собственици на земеделски земи в Монтанско, Врачанско и други региони от страната установиха, че ползваните от арендаторите

бели петна изведнъж са станали собственост на няколко свързани помежду им фирми

Те светкавично са се възползвали от новите промени в закона, който Мая Манолова образно нарече „черни дупки“ в законодателството и с фалшиви договори са присвоили тези земи.

Незаконната схема е станала възможна и след обявяването на тълкувателно решение на Върховния касационен съд по Закона за задълженията и договорите, направено в края на юли. Тъкмо то е дало възможност на мошениците да могат да преотдават под наем вещи, дори и земеделски земи от хора, които не са техни собственици. По-голямо безумие нашите магистрати едва ли се раждали в последно време. При това земеделската земя е приравнена с обикновена вещ!

Както обясниха потърпевшите арендатори, всички фирми-нарушители са регистрирани веднага след изработването на правилника за прилагане на промените в Закона за арендата и малко преди излизане на тълкувателното решение на касационния съд, което ги кара да смятат, че нелегалната схема е покровителствана на високо ниво. Целта е

белите петна да се присвоят, така че за тях да се получават субсидии

„Само в един измамен договор са засегнати над 600 имоти. Схемата позволява несобственици да сключват договори за наем на чужд имот за срок от 3 години, без знанието на стопаните. Освен това нотариусите сега заверяват договорите без проверка на собствеността. Договорите се регистрират в службата по вписванията отново без проверка. Създава се ситуация, „измаменият ще сее, а измамникът ще жъне", обясни порочната практика Мая Манолова.

По тази причина омбудсманът предлага да се въведе изрично изискване договорите за наем и аренда на земеделска земя да се сключват само от собствениците на имоти. При съсобственост вариантите за сключване са два, според предложението на Манолова – без праг на идеални части и от 25% идеални части. Общественият защитник настоява и нотариусът да проверява собствеността при сключването на договорите за наем и за аренда. Тя предлага още да се представят скици при вписване на договорите за наем и аренда.

Омбудсманът предлага още

общинската служба по земеделие да не регистрира договори, сключени от несобственици

А вече сключени договори от несобственици да могат да се потвърдят в едномесечен срок само от собствениците с нотариално заверена декларация. Манолова иска таксата за нотариалната заверка на декларацията да е 5 лева. Тя изрично предупреди депутатите да не превръщат предлаганите изменения в партийно-политическа дъвка, а да приемат така належащите промени до 1 октомври, когато започва стопанската година.

Сега решението е в ръцете на законотворците, защото ако минат през земеделското министерство, ще отнеме повече време заради съгласувателните процедури и общественото обсъждане. Но защо ли в земеделското министерство досега не обръщаха внимание на бомбата, която цъка в казуса с белите петна. Нали за тях се вземат субсидии – европейски и от нашата си хазна!

Още преди две години бившият министър на земеделието и настоящ председател на ресорната комисия в парламента Десислава Танева обяви, че белите петна представляват около 10% от всички субсидирани земеделски земи. През 2015 г. за тях са изплатени 100 млн. лева, което е 7% от общия обем директни плащания. „Липсата на договори за аренда, т. е. на правно основание при гореописаните ниви поставя в привилегировано положение получателите на помощи за тях в сравнение с тези земеделци, които изплащат сравнително високи ренти“, коментира тогава Танева.

По правило

от белите петна се възползват най-често крупните арендатори

във всяко землище, защото при споразуменията тази земя се разпределя в най-добрия случай пропорционално на обработваните от различните земеделци площи. За възможността да ги обработват ползвателите им заплащат на общините суми, равняващи се средно на 60% от действително изплащаната в землището рента. Така например в същата 2015 г. в Русенска област собствениците на такива ниви преведоха в съответните общини между 30 и 40 лв./дка при средни ренти от 55-60 лв./дка.

Не са малко и случаите в по-слабо развити региони, предимно в Северозапада, където белите петна все още се използват безплатно, без това да води до някакви санкции. „Всичко това води до извода, че в бъдеще трябва да се диференцират тези плащания, което да доведе до по-справедливо разпределение“, коментира Танева, но нещата си останаха по старому.

След сегашния скандал, станал възможен след нововъведението в закона за наемните отношения, и министър Порожанов се намеси в бъркотията с белите петна. Със заповед до областните дирекции по земеделие той временно спря далаверата, но трябва да получи подкрепата на депутатите с приемане на бързи законодателни промени. Според Порожанов през 2016 г. всичките парцели с бели петна са станали обществено достояние и така нарушителите получили достъп до информацията кои точно са тези парцели. Така сега, получавайки над 50% от собствеността върху тези бели петна, същите измамници набързо са спретнали

договори върху 43 хиляди декара бели петна в цялата страна

изчислиха от Асоциацията на съдиите в България. А схемата е много проста. В нея лице, което не е собственик на земята, отдава с фалшив договор под наем на свързано с него лице, т.е. на себе си, бялото петно, като успешно го регистрира пред нотариус. После го представя и в Агенцията по вписванията, защото по закон там не са длъжни да изискат от него документ, че той е реалният собственик на имота, обясни Манолова.

Лъжата лъсва едва при регистрацията на тези договори в общинските служби по земеделие, където са всички електронни регистри с реалните собственици на тези имоти. Затова дойде и заповедта на земеделския министър Румен Порожанов от края на юли т.г., забраняваща тези договори да бъдат регистрирани в службите. Оказва се, че неговата заповед е в противоречие с промени в Закона за арендата, приети тихомълком в последните дни на предишното Народно събрание, които дават възможност за регистрация на подобни договори. "Забележете

тези промени са взети с пълно мнозинство от 99 депутати

при присъстващи 101“, коментира Мая Манолова.

Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България, който също се включи в дебата, обяви, че големият проблем е в това, че с промените в Закона за арендата, приети от 43-то Народно събрание, е позволено договорите за аренда да се сключват от собственици, притежаващи над 50 на сто от земята, като по този начин „се отваря врата за увеличаване на белите петна“, а оттам и разрастване на незаконните схеми. „Няма как измамите да не са ставали с участието на държавни органи“, посочи Върбанов.

Сега отново текат дискусии по темата. Просто да се зачуди човек как „земя като една човешка длан“, толкова трудно се управлява и администрира. „Нашата цел е бързо да решим проблема с фалшивите договори, защото въз основа на тях така наречените „нови собственици“ спокойно могат да приберат реколтата на арендаторите, които законно са обработвали тези земи преди юли тази година“, обяви омбудманът. Да видим какво ще сътворят депутати и магистрати след лятната си почивка.

Публикувана в Бизнес

Вицепремиерът Томислав Дончев ще открие дебата „ОСП след 2020 – Изборът на България“ в София на 21 септември, който се очертава без аналог за страната ни до момента. Мащабната инициатива със сериозно международно участие се провежда под патронажа на министъра на земеделието, храните и горите, Румен Порожанов. Експертът Алън Матюс е специален гост на форума. Повече информация и регистрации на www.bcap.bg .

„Въпреки, че ЕС едва ли ще въведе радикални промени в администрирането и условията на ОСП в близките 10 години, земеделските стопани ще се сблъскат с много различен свят от 2021 г.“ Това заявява анализаторът Алън Матюс в своя публикация, пояснявайки, че това е неизбежно поради промените, които ще настъпят в бюджета на ЕС. „Дори законодателството свързано с ОСП да не бъде изцяло преразгледано в близките години, съществуват все повече доказателства, в това число и сценариите, изложени в документа за размисъл на Комисията относно бъдещето на финансите на ЕС, че ще има значително намаляване на бюджета на ОСП в следващата Многогодишна финансова рамка. Ако това се случи, ще бъде нужен сериозен дебат в рамките на Европейския съвет за разпределението на този стеснен бюджет между двата стълба на земеделската политика.“, допълва още експертът.

Темата за бюджета на ОСП след 2020 г. безспорно ще бъде една от най-дискутираните и интересни за присъстващите гости на дебата в София на 21 септември тази година. Гости от Франция, Испания, Ирландия и Полша ще споделят визиите на своите държави за предстоящите промени. Гост на събитието ще бъде и представител на най-голямата земеделска браншова организация в Италия, Coldiretti, с над милион и половина членове. Паоло Магараджия е и представител на основния партньор на дебатите у нас – Copa-Cogeca.

Според Алън Матюс и други експерти по европейска политика, отделните държавите-членки ще имат много различни възгледи по въпроса за разпределението на бюджета между първи и втори стълб на ОСП. Най-лесният начин за разрешаване на тези различия може да бъде предоставянето на възможност за по-голяма гъвкавост на държавите-членки и даването на по-голяма свобода да прехвърлят средствата на ЕС между стълбовете.

Освен бюджета на ЕС и в частност на ОСП, други теми на дебата в София ще бъдат „Управлението на риска“, „Финансовите инструменти“ и „Социалните аспекти на ОСП“. Силно експертно и международно присъствие ще обогати дебата и ще допринесе за неговата полезност. В програмата фигурират и двама представители на Европейската комисия, както и на Европейската инвестиционна банка и ECORYS.

Форумът, който ще се проведе в София Хотел Балкан (Шератон) на 21 септември от 10.00 часа, ще бъде открит от заместник министър-председателя Томислав Дончев и ще се проведе под патронажа и с участието на министъра на земеделието, храните и горите, Румен Порожанов. Участие в дебата ще вземат също имена като Левон Хампарцумян, Нивелин Ноев, Арнд Спан и др.

„Събитие от подобен род и в такъв мащаб не е правено до момента у нас. Благодарение на инициативата „ОСП след 2020 – Изборът на България“ в европейските институции вече се говори за България като за страна, в която нещо се случва по темата ОСП. Надяваме се, че този дебат, както и всички съпътстващи инициативи, които са част от нашата кампания, ще доведат до това да имаме един добре информиран и прогресивен земеделски сектор, независимо какво ще се случи с европейската земеделска политика от тук нататък.“, заяви Светлана Боянова, Председател на Институт за агростратегии и иновации – съорганизатор на инициативата.

Инициативата „ОСП СЛЕД 2020 – ИЗБОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ“ се организира от Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро с участието на най-голямата земеделска организация в ЕС, Copa-Cogeca и се провежда под патронажа на Министъра на земеделието, храните и горите, Румен Порожанов.

Публикувана в Бизнес

Държавен фонд „Земеделие“ изплати близо 11 млн. лева (10 968 954 лв.) по Схемите за извънредна помощ за приспособяване на млекопроизводителите и земеделските стопани в други сектори на животновъдството. Средствата са осигурени от националния бюджет, които са 10 940 829 лева, и неизразходваните средства от бюджета на ЕС, които възлизат на 28 125 лева, съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/1613 на Комисията от 8 септември 2016 година. Изплатените суми са изчислени на база на ставките, които бяха определени на 4 август със Заповед № РД 09-616 на министъра на земеделието, храните и горите. В заповедта е посочен и крайният срок за предоставяне на помощта – 01 септември 2017 г.

Извънредна помощ получиха общо 17 723 животновъди, като някой от тях са субсидирани по повече от една схема. По Схемата за подпомагане на дребномащабни стопанства са финансирани 8 283 стопани с 1 854 182 лева. По Схемата за подпомагане на екологични и щадящи климата методи за производство са преведени 6 559 870 лева на 7 012 фермери. В третото направление – по Схемата за прилагане на екстензивни методи за производство се разпределят 2 554 902 лева между 3 280 земеделски стопани.

Общият размер на плащанията за едно стопанство не могат да надвишават сумата, която се получава след умножаване на всички крави и биволици в това стопанство по 23,17 лв. и всички овце и кози в него по 3,27 лв.

Трите схеми бяха одобрени на заседание на УС на ДФ „Земеделие“, което се проведе на 6 юли т.г. По тях Разплащателната агенция подпомага животновъди, които отглеждат крави, биволици, овце – майки и кози – майки и вече са получили плащане на основание на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1613 на Комисията от 8 септември 2016 година. Подкрепата се предоставя въз основа на броя животни, одобрени за подпомагане по съответната схема и съгласно указанията, утвърдени със Заповед № РД 09-754/03.10.2016 г. на министъра на земеделието и храните (Приложения № 1, 2 и 3), съобщават от Държавен фонд „Земеделие“.

Публикувана в Животновъдство

До 2 млн. евро ще бъде намалена максималната субсидия, която кандидатите по схемата за инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти ще могат да получат. Това става ясно от проектонаредба за прилагане на схемата, публикувана за обществено обсъждане. Очаква се приемът на проекти да започне през есента, като отделеният бюджет ще бъде 100 млн. евро, съобщава "Капитал ".

Досега преработвателите можеха да кандидатстват за субсидия от 3 млн. евро, но този таван се очаква да бъде намален. Земеделското министерство вече е публикувало за обществено обсъждане проект на наредба, според която максимално получената сума може да бъде 2 млн. евро, като основният мотив за намаляването на субсидията е, че по този начин ще се подпомогнат повече кандидати. Отделно от това предстои да се въведат и два нови приоритета, които ще дават предимство при кандидатстването с проекти, се вижда от документа.

От една страна, повече точки в крайното класиране ще получават фирми, които досега не са получавали средства по схемата и имат поне тригодишна история, а от друга, ще се насърчават онези от тях, които реализират износ. Основните сектори, които имат приоритет по програмата, остават животновъдство, плодове и зеленчуци, етеричномаслени култури, биологично производство.

Според графика на земеделското министерство приемът на проекти трябва да започне през септември и да продължи осем седмици - до края на октомври. Прогнозният бюджет е 100 млн. евро, с което се изчерпват средствата, планирани по схемата. Същевременно обаче по неофициална информация на "Капитал" на последния комитет за наблюдение на програмата, който се проведе на 20 юли, е взето решение към схемата за преработка да бъдат прехвърлени 70 млн. евро от други по-слабо атрактивни мерки. Причината за това е, че към момента България изостава значително с постигането на междинните цели на програмата за селските райони, според които към края на следващата година трябва да има над 260 изпълнени проекти в това направление, обясни участник в заседанието.

Данните към момента показват, че одобрените проекти от предходния прием през 2016 г. са 190, а тези, които са получили плащане към юли - под 40, сочи неофициална информация. Така, ако не се навакса със закъснението, България може да се изправи пред риск от загуба на средства в края на 2018 г.

Проблемите с усвояването на средствата за преработка на селскостопански продукти се дължат на работата на администрацията. По време на предходния прием при отпуснат бюджет от около 200 млн. лв. бяха подадени проекти на стойност на инвестициите 1.6 млрд. лв. По неофициална информация одобрените към юли около 190 проекта са основно в секторите животновъдство и плодове и зеленчуци, които са сред приоритетите по схемата. Около 15% от одобрените проекти пък са за етеричномаслени култури, който е също сред приоритетните сектори, сочат данните, предоставени на "Капитал".

Публикувана в Бизнес

Мъката да отглеждаш крави и овце в България не може да се

компенсира нито със субсидиите, които ни дават и после си ги вземат по малко, нито с изкупните цени на млякото, а да не говорим за проектите по селската програма, категорични са стопаните от брезнишкото с. Ребро

Лили Мирчева

Ние, животновъдите в България, с всичко си имаме проблеми – имаме животни, но пари нямаме. Дават ни субсидиите и после ни ги вземат по малко. Сега вече не ги получаваме накуп, а и със закъснение. Ние само се мъчим, казва фермерът Любомир Симов, който е по-известен с прякора си Муката. Стопанството му се намира в с. Ребро, на 3 км от главния път път между Брезник и Трън. Наследил е прякора, който на тукашния диалект означава „Мъка“, от дядо си, но го е предал и на своя син. Затова в този район хората ги знаят като Голямата Мука и Малката Мука. А на кокетната сграда в селото, където се намират минимандра и магазинче, има табела с надпис „Сирене от Муката“. Тук пристигат приятели и постоянни клиенти, които се отбиват, за да си купят от фермерското сирене и кашкавал, произведени „с извинение“ само от овче мляко, както ни казва Любомир. Започнал да се занимава с животновъдство с три овце в родното си село Ребро, след като се уволнил от казармата и постепенно увеличавал бройката. Сега отглежда към 200 крави и 160 овце на собствени и общински пасища.

Купил при ликвидацията сградите на ТКЗС-то и сега поправя покриви и гради нови постройки. Оплаква се, че няма хора, които могат и искат да работят на село. Като започнеш от строители, та до овчари и общи работници. „Всеки идва да те мами, а не да работи“, възмущава се Муката. След като „майсторите“ изкривили покрива, които градили, се наложило да ги изгони, но иди, та намери нови работници...

Синът му Светослав също е регистриран фермер и дори се е включил в мярката на селската програма, която би трябвало да стимулира младите в агросектора, но отдавна съжалява, че е тръгнал по мъките да се бори с чиновници и бюрократи.

„Държава, която се храни от данъци и акцизи, не е държава. Не виждам светлина в тунела – всички управници ни лъжат“, продължава разказа си Муката. „Вече две години се мотаем с проекта за нова ферма по мярката „Млад фермер“ и щом веднъж си се включил, започват мъките и неволите. Уж щяха да плащат 70% подпомагане, а после ги свалиха на 60%, но и с това лъжите не свършват. За „ВиК“ и за трафопост досега съм дал 15 хил. лв., а искат още толкова. Отделно дадохме 5 хил лв. на консултанти. Така започнаха другите грижи и тичане, тичане... Досега набутахме 30 хил. лв., а за тези пари щяхме да си направим обора сами. Това е мафия и е абсолютна глупост да се занимаваш с проекти по селската програма“, коментира фермерът. По думите му от европарите за земеделие печелят само чиновници и зърнопроизводители. „Животновъдите сме отхвърлени, защото не сме приоритет на държавата“, категоричен е Муката.

Цялото семейството на Любомир, по баща – Седефчов, се е включило в работата във фермата, но както казва той „очите пълни – ръцете празни“. Синът Светослав и съпругата му Сара ежедневно са при животните и на малката мандра, а дъщеря му Александра идва само през лятото, защото учи хореография в Пловдивския университет. Завършила е музикалното училище в Котел и вижда бъдещето си разпределено между танцовото изкуство и... фермата, когато има време. „Брат ми е работник за всичко, а съпругата му си почива, само когато я отменя“, разказва Александра.

В екофермата в с. Ребро животните се отглеждат пасищно и са под селекционен контрол. Дават около 600 л мляко на ден. Кравето мляко фермерът продава на мандра край Кюстендил, която го изкупува по 55 ст. на литър с ДДС.

„Овчето си го сиря за кашкавал и сирене. Хората идват тук да купуват. Имам право да продавам в област Перник и София област, защото съм регистриран по Наредба 26 за директни доставки, но предпочитаме да продаваме тук. Колкото пласираме, толкова правим“, обяснява Любомир. А че правят всичко с мерак, се вижда и с просто око. Около магазинчето с минимандра „естетски“ се разхожда красив паун, а редки породи петли гонят кокошките по двора. Черешово топче стои наблизо и не е само за украса, а може и да гръмне. Пасторалната гледка се допълва от магаренце, кобила, гълъби и каквото още може да види човек на село.

Кравите във фермата на Муката са от черно-шарена порода, а овцете са местни и строго охранявани от красиви каракачански кучета.

Както ни обясни краварят Тодор Иванов, който срещнахме на пасищата край селото, „голяма хигиена има тук и всичко е качествено“. Самият той идва от плевенското село Бъркач.

„Намирането на работници е най-трудното нещо, а на нас винаги ни трябват хора. Вчера дойдоха едни, а днес си отиват. Никой не иска да работи“, споделя Муката. Търси работници в цялата страна - от Велинград, от Ракитово, от Вършец... дори то съседния град Трън, известен с голямата си безработица, пак трудно намира мераклии да работят във фермата.

„Животновъдстното е най-неблагодарния труд. Всеки ден се сменят овчарите, кравите се травмират, заболяват от мастит и после циганите ги купуват по 300 лв. и това е – угоени крави, които струват по 1300 и 1700 лв., си отиват за по 300 лв. Няма пазар, на който да продадеш месото, никой не го изкупува. Мизерията е голяма – няма къде да продадеш овце, нито крави, нито телета, а ако дойдат прекупвачи, искат да ги вземат без пари. Те изкарват повече, отколкото аз съм вложил в животните“, споделя още Любомир. По изчисленията му – едно теле на 3 месеца е изяло фураж за минимум 500 лв., а прекупвачите дават само 300 лв. „Трудът не може да ни се плати по никакъв начин. Да не говорим за нервите и така ще си гинем като круши“, образно завършва разказа си Голямата Мука.

Денят му започва в 5 часа сутринта и „цял ден съм в лайна. Мириша на обор отдалече, колкото и пъти да се къпя“. Продължава работата си на полето, където сега усилено коси сам, а после търси хора, за да събират балите със сено. Работата свършва, щом се стъмни, но пък винаги намира време и за приятелите си.

Така в землището на село Ребро, недалеч от пътя Брезник – Трън, семейството на Муката упорито продължава поминъка на дедите си. Малко известен факт е, че в горите на близкия хълм Чеверлюга са намерени кости от животно, чиято древност датира от преди 10 000 г. А самото село, чийто кмет сега е съпругата на Муката, е разположено в подножието на връх Любаш (1398 м), като надморската му височина е 888 м. Построено е върху средновековно селище, вписано под същото име "Бебро", "Рабро" в списъците на джелепкешаните от 1576 г. към каза Изнебол. Наблизо са открити и други артефакти - заедно с праисторическата керамика, има фрагменти от късноантична строителна и битова керамика и шлака, които разкриват, че над праисторическата крепост е имало и късноантична. В землището на село Ребро са открити останки от две селища процъвтявали през Античната епоха.

В Пернишкия музей днес се пази оловна плочка с дунавските конници, намерена в местността Въртоп. Плочката е рядък артефакт на античната религия, пряко свързана с източните, ирански култове.

Има данни, че с. Ребро е било обитавано още през късната каменномедна епоха - в землището на селото е открита медна брадва-копач, която е от синхронично селище, следите от което обаче се губят под днешното селище.

Но в древната земя, наситена с история, хората продължават и днес да оцеляват с „мука“, както биха се изразили сами, независимо, че сега са част от „голямото европейско семейство“.

Публикувана в Животновъдство
Седем организации изпратиха протестна декларация до министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, до зам.-министъра на земеделието, храните и горите Цветан Димитров и до председателя на Комисията по земеделие, храни и гори Десислава Танева. В писмото се казва, че браншът е недоволен от определените нови ставки за извънредна помощ.
Асоциацията на млекопроизводителите Тракия Милк-Пловдив, Националното сдружение на месо и млекопроизводителите, Националната животновъдна асоциация, Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, Асоциация на биволовъдите в България, Българската национална асоциация за развитие на биволовъдството и Сдружението с нестопанска цел на животновъдите от Югозападна България застават срещу определените от министър Порожанов ставки и настояват за оттегляне на заповедта
 Част от техните доводи са, че по този начин напълно се измества фокуса от малките и средни производители, които са гръбнака в една икономика, и се поставя върху големите стопанства, което е изцяло в разрез с предизборната политика и като цяло политиката, която МЗХГ каза, че ще води, както и с всички регламенти, залегнали в Програмата за развитие на селските райони 2014-2020.
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 25

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта