В бряста има най-много калий

Най- много e калия в пепелта получена при изгарянето на трева, слама, стЕбла от картофи и листа. Сред дървесните видове шампион по съдържание на калий е бряста. За отбелязване е, че от дърветата тези с по-твърда дървесина са с по-високо съдържание на калий, от тези с по-мека.

Брезата е източник на калций и фосфор

По съдържание на калция и фосфора в дървесната пепел лидери са брезите. Високо съдържание на фосфор има при изгаряне на кора и пшеничена слама. При изгарянето на вършини се получават повече хранителни вещества в пепелта отколкото при изгарянето на дебелите горски видове.

Най-добре на торене с пепел реагират овошките

С пепел се подхранват ябълки, круши, сливи, малини и др. Дървесна пепел не обичат някои цветя - лилии, хортензия, рододендрон.

Дървесната пепел не съдържа хлор и за това е добре да се внася на култури чувствителни към този елемент: краставици, салата, грах, картофи, тиквички и др.

Дървесната пепел може да се използва за борба с някои вредители напролет, а също така и ако имате отсечено дърво, а не можете да изваждате големи корени от земята, просто посипете с дървесна пепел пъна и след време няма да има спомен от него.

Дървесната пепел се съхранява до пролетта на сухо в затворени съдове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 06 Октомври 2017 11:02

Торене на лозята през есента

При лозята през есента се внася оборски тор, но това се прави през три години, като се използва добре угнил оборски тор. Той се разхвърля равномерно върху почвата по време на листопада в доза 400-500 кг на декар, след което се заравя с последващата дълбока есенна обработка. Пролетното торене с оборски тор не дава добри резултати.

Заедно с оборския тор могат да се внесат и минерални /изкуствени/ торове, съдържащи фосфор и калий, но при условие, че се прави запасяващо торене – за 2-3 години. Практиката у нас показа, че при лозята запасяващото торене с минерални торове не дава положителен ефект, затова е по-добре те да се внасят рано напролет, преди първата обработка на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Малките дози правят операцията лесна за изпълнение и ресурсоспестяваща, а ефектът от нея е изключително висок

Агр. Петър Кръстев

Присеитбеното торене е един от начините за доставяне на торове и пестициди в почвата, при който хранителните вещества и химикалите се внасят близо до семената, заедно със сеитбата. Операцията се извършва така, че да не се допуска съприкосновение на семената с торовете, а да бъдат разделени с малка прослойка почва, тъй като покълващите семена и младите прорастъци са чувствителни към повишена концентрация на солите в почвения разтвор.

Този начин е предназначен за подобряване на кореновото хранене на растенията в периода от покълване на семената до образуване на кореновата система – във вегетативния етап на онтогенезата на растителния организъм, а така също за защита от патогени и вредители, заразяващи ги в този период.

Особенности и роля на прилаганите макроторове

  • Фосфор

Това е първостепенен елемент за присеитбено внасяне, тъй като в първоначалния период на растеж (първите две седмици след прорастването на семената) растенията се отличават с повишена потребност именно от фосфор.

Елементът взема участие в процесите на синтез и хидролиза на въглеводородите, а фосфорната киселина – в синтеза на аминокиселините в растенията. За присеитбено торене се препоръчва да се прилага гранулиран суперфосфат (прост или двоен).

  • Азот

Присеитбеното внасяне на азотни торове дава значително малък ефект. Въпреки това използването на комплексни торове (нитрофоски, нитроамофос, нитрофос, амофос) е напълно допустимо при този начин на торене.

  • Калий

Присеитбеното внасане на калиеви торове често не дава ефект. Изключение има при калиеволюбивите култури (картофи, захарно цвекло и др.).

Особенности при приложение на микроторовете

  • Борни торове

Основният начин за прилагане на борни торове е предсеитбеното им внасяне в почвата. Борният суперфосфат (двоен или прост) дава добри резултати при внасяне в реда по време на сеитбата.

  • Молибденови торове

Основният начин за прилагането на молибденови торове е предсеитбеното третиране на семената, едновременно с обеззаразяването, а така също и различните видове подхранвания (коренови и извънкоренови – листни).

Най-изгоден и ефективен вид молибденово торене е с молибденизираният гранулиран суперфосфат. Именно той е препоръчително да се използва при присеитбеното торене. Освен това ефективната форма на молибденовите торове за всички начини на внасяне е борно-молибденовият суперфосфат.

  • Медни торове

Основният начин на внасяне на медните торове в почвата е предсеитбено, а също така и чрез предпосевна обработка на семената и извънкореново (листно) подхранване на растенията. Прилагането на медни торове за присеитбено внасяне се практикува рядко.

  • Цинкови торове

Цинкът се прилага с предпосевната обработка на семената и извънкореново подхранване на растенията. Прилагането на цинкови торове присеитбено се практикува рядко.

  • Магнезий и магнезиевосъдържащи торове

Магнезият севнася ежегодно при селскостопанските култури, а често и по няколко пъти в годината. Той се прилага за обработка на семената, извънкореново подхранване, а така също и за внасяне в почвата главно в редовете, като магнезиран суперфосфат. Поради силното поглъщане на елемента от почвата, повишаване на дозата на торене не се препоръчва.

  • Кобалтови торове

Кобалтовите торове в присеитбеното внасяне могат да бъдат доставяни в почвата като единични торове или като съставна част от комплексните.

  • Йодни торове

Като правило за обработка на семената и за извънкореново подхранване се използват калиев йодид и натриев йодид. Те се влагат в почвата в състава на минералните торове.

Дози на присеитбено торене

Дозите на присеитбеното торене не са високи и варират в рамките на 0,5 –2 кг активно вещество от всеки хранителен елемент на декар.

Царевицата и други култури, чувствителни към повишени концентрации на почвения разтвор, изискват минимално внасяне на присеитбени торове.

За зърнените култури дозата при редово торене е 1 кг/дка активно вещество във вид на гранулиран суперфосфат. 

Публикувана в Растениевъдство

Кореновата система на ягодите не е дълбока – до 20 см, така че не е необходима обработка на почвата на по-голяма дълбочина. Много важна мярка е почистването на площта от многогодишни коренищни плевели като пирей, троскот и др. Това трябва да стане преди засаждането, тъй като после борбата е много трудна и слабо резултатна.

За бедни почви е препоръчително внасянето на 3-4 т оборски тор, а за богати е достатъчно и 0,5 т. Средното количество оборски тор е 1,5-2,5 т.

Ако нямате възможност да внесете оборски тор, то внасянето на минерални торове е абсолютно необходимо. При есенно засаждане е добре да се използват комбинирани торове NPK. Съотношението на елементите трябва да е1:1:2,5. Количеството за внасяне на минералния тор също зависи от типа почва – при бедни почви са нужни 20-30 кг/дка, а при по-богати 10-15 кг/дка.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Често в градината тора просто се разпръсква по реда и се заравя в почвата с греблото. При това хранене растенията не поглъщат по-голямата част от хранителните вещества.

За да се подхранят доматите най-добре торове да се подават в течна форма по предварително направени бразди между редовете. Преди това, важно е да не се забравя да се полеят редовете.

При доматите нараства два пъти нуждата от калий. Подхранете растенията с дървесна пепел (1 чаша на всеки 10 литра вода) или калиев тор (10-12 г на 1м²).

Ако листата на доматите са изсветлели - има липса на азот (1 супена лъжица на 10 литра вода). При липса на фосфор (листата са с лилаво-виолетов оттенък) внесете суперфосфат (2 супени лъжици на 10 литра вода).

За да не изостават доматите в растежа подхранете с птичи тор: 0,5 кг сух тор за 10 литра вода, покрийте плътно съда и го оставете така за 3-5 дни. След това разредете 1:20 с вода и на всяко растение полейте по 1 литър.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За да има максимална възвращаемост от внасянето на оборски тор, фермерите трябва да знаят точното количество на елементите в него

Д-р Кристиан Роберт Фидлер,

Германия

В развитите западноевропейски страни – Италия, Германия, Франция, използването на торова течност и твърд оборски тор за торене на земеделските култури е отдавна наложена практика, която е високо ценена от фермерите. Нещо повече, внасянето на оборски тор там се прави след прецизен анализ на хранителните елементи с оглед икономия на средства от закупуване на минерални торове. У нас на този материал се гледа по-скоро като на отпадък, отколкото като на ценна храна за растенията и торенето с оборски тор все още не е залегнало в плановете на фермерските стопанства. Органичното торене е екологосъобразна практика, която предпазва околната среда и водите от замърсяване. В същото време то не само повишава плодородието на почвата, но я обогатяват с хумус и значително подобряват нейната структура. (Бел. ред.)

Немските земеделски производители знаят, че в повечето региони на Германия торовата течност и твърдият оборски тор не са отпадъци от жизнената дейност на селскостопанските животни, а ценен органичен тор. Той се извозва на полето не за да се освободи място в торохранилището, а за да се внася в почвата целенасочено и екологично грамотно.

В действителност органичните торове в значителна степен влияят на биологичните особености на хранене на отглежданите култури, на климатичните, почвените, агротехническите и други фактори. За сметка на внесените органични торове в оптимални дози може да се достигне до висока агрономическа ефективност. С тази цел на всеки фермер се препоръчва редовно извършване на анализ за съдържание на наличните хранителни вещества, влизащи в състава на органичния тор.

Подходяща концентрация

Органичните торове имат в своя състав необходимите за селскостопанските култури хранителни вещества – азот, фосфор, калий, калций и магнезий. Въпреки това, в зависимост от вида на животните, тяхната възраст, условията на отглеждане, продуктивността, изхранването, използвания тип постеля и съхранението на торовете, химичният състав на органиката може значително да се колебае. Концентрацията на елементите в състава на органичния тор са определящ фактор при изчисляване на нормата на внасяне, доколкото тя способства максимално използване на веществата за хранене на културата. Определянето на състава на хранителните вещества трябва да става редовно. Това помага да се оцени действителната потребност на отглежданата култура от хранителни вещества и защитата на подпочвените води от замърсяване.

Точното значение на стойностите на съдържащите се елементи в органичните торове позволява не само осигуряване на посевите по най-добрия начин с хранителни вещества, но и достигането на икономически ефект, в частност икономия за покупка на минерални торове. Ако отчетем, че разходите за придобиване на азотни торове представлява 1 – 1,2€ на кг активно вещество, фосфорни – 0,7 – 0,8€ и калиеви – 0,8 – 0,9€, то пълният анализ на една проба органичен тор, който струва 60 – 60€, бързо се отплаща.

Освен това икономическите предимства на анализа позволяват на фермерите да контролират годишния баланс на хранителни вещества от торове от животински произход. Това е особено важно за земеделските стопанства, които са задължени да спазват тази нормативна величина (170 кг). В техен интерес е редовно да анализират химическия състав на органичния тор, за да могат да използват възпроизвеждащите значения при сравняване на хранителните вещества. Реалните показатели на внасяната органика са по-ефективни, отколкото ориентировъчните. Съгласно Предписанието по използването на торове установената норма на съдържание на азот в получената от млечни крави торова течност с 8,5% сухо вещество, съставлява 0,45 кг азот/центнер, Р2О5 – 0,1кг/ц. Предприятия, които не разполагат с точни собствени данни, трябва да използват ориентировъчни показатели при съставяне на баланса на хранителните вещества. Това неволно води до формиране на неправилни резултати – нежелателно високи значения на съдържание на азот и фосфор.

Екологичните стопанства, които могат да използват само органични торове, трябва да бъдат заинтересовани от извършването на анализ на собствените си органични торове, за да могат целенасочено и екологично да внасят тези извънредно важни, но ограничени ресурси от хранителни вещества. 

 

Цялата статия четете само във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Доматите са култура, която е застъпена в най-големи размери в личните стопанства. За да дадем необходимите хранителни вещества на културата е нужно да познаваме нейните потребности и характеристиката на почвата, в която ще я отглеждаме. Недостатъчните количества от основните хранителни елементи – азот, фосфор и калий още от самото начало на развитие на доматите водят до негативни последици, които се отразяват до края на вегетацията.

В ранните фази от своето развитие (до фаза първа цветна китка), доматите се нуждаят от повече азот и фосфор. Ако в този период те не са обезпечени с тези елементи кореновата система остава недоразвита, от там растенията растат бавно, листата са бледозелени, а цветните пъпки пожълтяват и окапват. Калият пък е най-необходим на доматите при масово плододаване. Ако тогава той липсва плодовете не са месести, не узряват равномерно и окапват скоро след като узреят. Но както недостатъка, така и излишека на някой от елементите води до лоши резултати. Ако например азота е в излишък се получава буен растеж на листната маса, но се подтиска развитието на цветни китки или цветчетата в тях опадват.

При доматите през през вегетацията се прави двукратно подхранване с амониева селитра, като първото се прави след образуване на завърза на първата цветна китка с 150-200 г на 10 кв.м., а второто след около 1 месец (при масово плододаване), също с 150-200 г на 10 кв.м.

При изразени симптоми на недостиг от определени микроелементи, както и за повишаване качеството на доматите, през вегетацията могат да се използват различни листни торове.

Всички те се прилагат от 3 до 5 пъти, като първото третиране е след прихващане на разсада, а следващите през 10-15 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Всички, които са направили основно торене през есента или рано напролет, нека не мислят, че са дали всичко на дръвчетата. Листното подхранване с торове съдържащи комплекс от макро- и микроелементи ще въздействат като десерт на растенията.

Не бързайте с първото листно подхранване

Времето за първото листно подхранване, насочено за подобряване качеството на плодовете е около средата на юни. То се прави след като приключи естественият физиологичен процес, наречен юнско оподване на плодовете. Тогава дръвчетата сами регулират плодовия си товар. Ако той е в повече отколкото могат да изхранят, те се разтоварват като част от плодовете опадват. За да знаете с какво да подхранвате през вегетацията и кой елемент за какво е нужен на дръвчетата трябва да познавате признаците от липсата на макро и микроелементи, както и липсата на основните азот, фосфор и калий.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Калцият заздравява клетъчните стени на плодовете

Желязото гарантира фотосинтезата

  • При калциев недостиг върховете на леторастите засъхват, листата се завиват и некротират по периферията. По плодовете на ябълката, дюлята и по-рядко на крушата се развиват сравнително едри, повърхностни, леко хлътнали, тъмнокафяви петна, разположени най-често в чашечната област. При дюлята петната са многобройни и значително по-дребни. Повреденото плодово месо придобива гъбеста консистенция поради умъртвяване на тъканите. Тези симптоми са известни като горчиви петна или горчиви ядки. Те се появяват силно в овощни градини с големи колебания на почвената влага, в периода на интензивно нарастване на плодовете и при преждевременната им беритба.

  • Железният дефицит се появява като хлороза на листата, намиращи се по върховете на леторастите. При силен дефицит на желязо листата побеляват напълно, а по краищата им се образуват некротични петна. При още по-силен дефицит могат да засъхнат цели леторасти. Дюлевата подложка при някой крушови сортове засилва признаците на хлороза, особено когато растенията се отглеждат върху карбонатна почва.

  • Дефицитът на цинк предизвиква дребнолистие и розетъчност по върховете на леторастите при ябълката.

    Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Овощните дръвчета растат и плододават, като използват хранителни вещества от ограничен обем почва през целия си живот. Този обем не е в състояние непрекъснато да поддържа необходимото количество елементи за нормалния им живот. Затова се налага периодично почвените запаси да бъдат обогатявани чрез торене.

Торенето на овощните дръвчета се прави по два начина:

. Почвено- почвеното торене е основно.

Основното торене е внасянето на хранителни елементи в почвата. Обикновено то се прави в началото или края на вегетацията на дръвчетата. С него се внасят и трите основни макроелемента – азот, фосфор и калий.

. Листно- листно торене през вегетацията

Листното торене се прави във вид на подхранване на дръвчетата през вегетацията. То може да включва както основните макроелементи, така и микроелементи. Листното торене не може да измести основното. То е само допълнение към основното хранене.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 11

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта