В януарския доклад експертите от Международния съвет по зърното оцениха световното производство на царевица в текущата година на ниво от 1,0759 милиона тона. Преди това перспективите бяха по-високи с 2,5 милиона тона. Миналогодишният показател изостава от очаквания на анализаторите с 29,2 млн. тона. Годината 2016–17 донесе на света зърнени добиви в размер на 1,087 милиарда тона.
Прогнозата за потреблението на царевица за 2018-19 г. през януари е 1,1087 млрд. тона. Предишната оценката е била по-висока с 3,7 милиона тона. В същото време обемът на потребление през миналата година е бил 1,0717 милиарда тона.
Обемът на световната търговия с царевица през разглеждания период, по данни от януари на IGC , ще бъде около 159,8 млн. тона. През ноември прогнозата бе песимистична с 1,1 милиона тона. Година по-рано тази цифра възлизаше на 151,8 милиона тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 11 Февруари 2019 12:24

Нова перспектива за царевицата

Американски учени са изяснили по какъв начин мексиканските разновидности царевица усвояват азот от въздуха. Откритието може да помогне да се създадат нови сортове култури за икономия на изкуствени торове и да се увеличат добивите при отглеждане на неплодородни почви.

Изследователите са работили 40 години, за да намерят решение за най-продуктивно отглеждане на царевицата, една от ключовите селскостопански култури в света.

Азотът е основен хранителен елемент за растенията. Известно е, че азотът заема 78 процента от атмосферата, но в същото време само бобовите култури притежават способността да го получават от въздуха посредством симбиоза с бактерии. При отглеждане на зърнени култури като царевица фермерите трябва да разчитат основно на азотните торове.

Учените прекарали години в търсене на изолирани участъци на растящи древни местни разновидности царевица, които в хода на еволюцията са успели да се „сприятелят“ с азотфиксиращите бактерии.

През 1980 г. им се отдава да открият такива растения, растящи на азотно-дефицитни почви близо до Оахаки. Но едва през 2000 г. се появяват нови технологии, позволяващи на изследователите напълно да изучат този процес на фиксация на азота.

Изследването показва, че един сорт мексиканска царевица получава от 28 до 82% от необходимия й азот от атмосферата. За това царевицата се е „оборудвала“ с въздушни корени. В определени периоди на годината тези корени отделят гелообразно вещество или слуз.

Слузта осигурява среда с ниско съдържание на кислород и захар, необходима за привличане на бактерии, които могат да превръщат азота от въздуха във форма, която да се поглъща от царевицата.

„Нашите изследвания показаха, че слузта, открита на царевицата Sierra Mixe, е ключов компонент за фиксация на азота“, казва съавторът на научната работа Жан-Мишел Ан, професор по агрономия и бактериология в Колежа по селскостопански науки в UW-Madison. – Ние доказахме това по опитен път, отглеждайки сорта Sierra Mixe както в Мексико, така и в Уисконсин, САЩ.“
Изследователите все още са далече от използването на откритието за комерсиално производство на царевица, но силно се надяват по-нататък това да се случи.

Откритието може да доведе до намаляване използването на синтетични азотни торове за царевицата, а така също открива възможност за значително подобряване на генетичния потенциал на културата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В произхода на растението са обусловени високите му изисквания към топлинния и светлинния режим. Днес в света, в това число и у нас, са разработени съвременни технологии по приложение на хербициди с висока биологична активност в борбата с плевелите

По производителност и по универсалност на използването й царевицата е най-важната зърнена, фуражна и техническа култура на световното земеделие. По темпове на производство тя заема първо място в света. Площите с културата в нашата страна през последните години нарастват и към настоящия момент са около 4 млн. декара.

Върху растежа и развитието на царевичните растения влияят неблагоприятни стресови ситуации, следствията от които се определят като биологични рискови фактори. Стресовите ситуации могат да бъдат както от антропогенен характер, така и от природен произход. Известно е, че родината на царевицата е Централна и Южна Америка. Това обяснява високите изисквания на културата към топлина, освен това тя е светлолюбиво растение на краткия ден. Биоклиматичните ресурси в териториите на произход на културата определят и влияят на нейната производителност. При отглеждане в други природно-климатични условия в различните региони, царевичните растения не могат да се адаптират към тях, което води към стресови ситуации със съществени негативни последствия. Въпреки че в резултат на селекционни процеси се създават високопродуктивни хибриди и сортове царевица, които са адекватни към съответните условия на отглеждане. Това се отразява на динамиката на добивността на културата, като с разширяването на посевните площи на царевицата и разпространението й в по-малко благоприятни за отглеждането й северозападни райони на страните, добивите не са спаднали, а в отделни години са нараснали.

По продължителност на вегетационния период селекционерите са разделили хибридите и сортовете царевица на:

- ранозрели (90 – 100 дни)

- средноранни (105 – 115 дни)

- среднозрели (115 – 120 дни)

- среднокъсни (120 – 130 дни)

- къснозрели (135 – 140 дни).

За оценка на сроковете на узряване се използва терминът ФАО – комплексен показател, отчитащ не само сумата на биологично активните температури, но и потенциала на добивност, интензивността на използване на светлината, отдаването на влага и други подобни. По тези показатели хибридите се делят на:

- ранни (ФАО 100 – 199)

- средноранни (ФАО 200 – 299)

- среднозрели (ФАО 300 – 399)

- среднокъсни (ФАО 400 –499)

- късни (ФАО 500 – 599).

Семената на царевицата с голямо число ФАО имат висок потенциал за добивност. Сумата от биологично активните температури, необходима за узряване на скорозрелите хибриди и сортове, е 1800 – 2000°С, среднозрелите: 2300 – 2600°С, къснозрлите: 3000 – 3200°С.

Във всяка зона по продължителност на вегетационния период и ФАО следва да се сеят хибриди царевица, които се приближават до сумата на биологично активните температури. Нецелесъобразно е в зона със сума на температурите около 2000°С да се сеят среднокъсни или късни хибриди царевица, за които очевидно ще бъде недостатъчно количеството топлина, и обратно, в зони със сума на биологично активните температури 3000 –3500°С да се сеят ранозрели или средноранни хибриди, водещи до неефективно използване на биоклиматичния потенциал на зоните и ниска производителност на културата. Отглеждането на различни сортове и хибриди царевица, които по биологични свойства не съответстват на топлинния ресурс на зоните, води до стресово състояние на културата и като следствие – намаляване на нейната производителност.

Значителни стресови ситуации растенията изпитват в ранни стадии от своя растеж и развитие, а също и по време на цъфтеж. Семената на царевицата започват да покълват при температура 8 – 10°С, а пониците се появяват при 10 – 12°С. Засети в хладна и преовлажнена почва, те покълват бавно, пониците „млечасват“ вследствие на поражения от навлизащи в семената болести, което води до пълна загуба на кълняемост. Пониците на царевицата издържат кратковременни замръзи до минус 2-3°С. Оптималната среднодневна температура за растеж и развитие на растенията във втората половина на вегетацията е 23 – 25°С. При температура под 15°С растежът се задържа, а при намаляването й до биологичния минимум (10°С) – напълно спира. Максималната температура, при която се прекратява растежът, е 45 – 47°С, а при температура 30 – 35°С, в периода на изметляването и цъфтежа, жизнеспособността на прашеца е с продължителност около 2 часа. Това води до негативни стресови ситуации, нарушение процеса на цъфтеж, опрашване и оплождане на генеративните органи на растенията, в резултат на което се появяват празни пространства в кочаните и се формират семена с ниски посевни качества.

Производителите трябва да знаят методите на регулиране на топлинния режим в земеделието, които съществено намаляват негативното въздействие на стресовите фактори.

Царевицата трябва да се сее, когато температурата на почвата на дълбочина 6 – 8 см е достигнала до 10°С, за хладоустойчивите хибриди този показател е до 7 – 8°С. Значително намаляване на негативното влияние на високите температури по време на цъфтежа на царевицата може да се постигне със сеитбените срокове. Сеитбата при нашите условия следва да започне в оптимално ранни срокове (при температура на почвата на дълбочината на сеитбата на семената 7 – 8°С). През пролетния период температурният режим на почвата с всеки ден се повишава с 1-2 °С, а в отделни години и повече, така че в продължение на няколко дни (три-четири) тя достига пределите на оптималните показатели. Това дава възможност да се получи пълно и дружно поникване на царевицата и ефективно използване на есенно-зимните запаси от натрупаната достъпна влага, изместване в по-ранни срокове на цъфтежа (до шест-седем дни), което значително намалява стресовия температурен период в царевичните растения. Там, където повишението на температурния режим през пролетния период протича бавно, сеитбата на царевицата следва да започва при температура на почвата 8 – 9 °С на дълбочината на заравяне на семената.

Сумата от температурите, необходима за покълване на царевицата, е 100°С. Това означава, че при постоянна среднодневна температура 10°С поници ще се появят след 10 дни. При ръст на среднодневната температура над 10°С пониците ще се появят по-рано, а при намаление – по-късно. Закъснението в сеитбата с един ден след оптималния срок намалява добива с 1%, с една седмица – със 7%, с две седмици – с 14% и т. н.

Кореновата система на царевицата е влакнеста, разположена в диаметър около 1 метър около стъблото. Около 50% от нея расте и се развива на дълбочина до 30 см и завършва своето формиране към фаза 6-и-8-и лист. Втората част от кореновата система прониква в почвата на дълбочина 2,5 – 3 метра (във фаза изметляване). Плитко разположената коренова система е подложена на значителни механични повреди при грижите за посева. Затова предпоникващото и следпоникващото брануване със зъбни брани трябва да се прави на с 1-2 см по-плитко от дълбочината на заравянето на семената. Междуредовата обработка е целесъобразно да се прави в по- ранни срокове със задължително загърляне, което намалява количеството на плевелите, подобрява аерацията на почвата, способства за образуването на допълнителна коренова система и намалява негативното въздействие на механичните обработки.

Сред факторите, задържащи увеличаването на производството на зърно и на зелената маса от царевицата, плевелната растителност остава най-отрицателният и силнодействащият. Растежът на царевицата се характеризира със значителна неравномерност. В първите 15 дни след поникването темповете на прираста във височина са сравнително високи и са от 1,2 – 2,3 см на ден. Следващите 12 – 14 дни този показател съществено намалява – до 0,2 см на ден. По нататъшните темпове на растеж постепенно се повишават и достигат максимум 7 – 10 дни преди изметляване. Тъй като растенията на царевицата в началния период растат и се развиват бавно, те не могат да се конкурират с плевелите за факторите на живот, което нанася на културата голяма вреда. Днес в света, в това число и у нас, са разработени съвременни технологии по приложение на хербициди в борбата с плевелите, като се изисква висока биологична ефективност от тяхното действие. Така в посевите с царевица срещу плевелите се използва широк асортимент хербициди на основата на различни групи активни вещества. Те се внасят в почвата до появата на пониците на културата и по вегетиращите растения, което води до тяхното съществено стресово състояние. Това е забележимо особено на бедни по съдържание на хумус (под 3%) и на силно овлажнени почви, по време на суша те не действат. Растенията на царевицата са чувствителни към хербицидите във фазите на поникване и образуване на първите листа. Тези особености следва да се отчитат при използване на препарати в посевите с културата.

С оглед на екологичните, икономическите и енергетичните фактори е целесъобразно да се съчетават механичните и химичните мерки и средства за защита на посевите с царевица от плевели. Често при определени природни условия, а така също и поради невъзможност за унищожаване на плевелите в реда с царевица, механичните мерки са малко ефективни. Хербицидите са достатъчно скъпи, невинаги ефективни и екологично опасни. Във връзка с това още през 80-те години на миналия век е разработена и практически потвърдена ефективна интегрирана система за защита на посевите с царевица от плевели, която съчетава ленточно внасяне на хербициди със загърляне ва културните растения в реда и механично унищожаване на плевелите в междуредията. При такава обработка внасянето на хербициди и механично обработване на междуредията едновременно е нецелесъобразно, защото дюзите на пръскачката лесно се замърсяват и повреждат от праховите частици на почвата. Освен това ефективността от хербицидите на покрита със зелени листа от плевелите почва рязко намалява. Затова първо следва да се направи ленточно внасяне на хербицидите в редовете с царевица, а след това междуредията да се култивират и културните растения да се загърлят . При такъв начин на защита на посева с царевица от плевели разходът на хербициди се намалява до 35 – 40%, икономическата издръжка – около 50%, съществено намалява негативното стресово въздействие на химичните вещества и механичните мероприятия върху растенията на царевицата.

Качественият семенен материал позволява без допълнителни енергийни разходи да се осигури нормален растеж и развитие на растенията, да се намали негативното влияние на плевелите, болестите, неприятелите и благодарение на това да се повиши добивността на културата и качеството на получената продукция, да се подобри екологичното състояние на полетата.

Семената са сложна жива система, посевните и добивните качества на които се обуславят от много фактори. Често на посевните качества на семената влияят стресови фактори, които намаляват тяхната кълняемост, енергията на прорастване, масата на 1000 семена и други подобни. Тези качествени показатели на семената се формират в процеса на вегетация и зависят от почвено-климатичните условия, технологията на отглеждане, системата на торене, начина на прибиране на реколтата и нейната следжътвена доработка (почистване, сушене, калибриране).

Семепроизводните посеви трябва да се прибират във фаза пълна зрялост – това дава възможност да се контролират и осъществяват всички мероприятия, които намаляват травмирането на семената. Установено е, че механичното повреждане на семената води до влошаване на техните качествени показатели, към стресово състояние на зародиша по време на съхранение, сушене, обеззаразяване и покълване. Вредни са микроповредите в зоната на зародиша на семената, механичните повреди на зародиша и ендосперма. При сеитба на травмирани семена намалява тяхната кълняемост, отслабва развитието на растенията. Така при травмирани зародиши кълнът губи ориентация, деформира се. На повредените места по семената се развиват колонии патогенни гъби, които са причина за тяхното загиване.

Обеззаразяването на семената има както положително, така и отрицателно (стресово) въздействие. То неутрализира вредното въздействие на микроорганизмите върху семената, което е положителен фактор. Но в същото време химичното вещество на обеззаразителите чрез пропадане в зародиша през механични цепнатини причинява стресово състояние в семената, влошава тяхната кълняемост и намалява кълняемата им енергия. Затова обеззаразителите на семената на царевица трябва да отговарят на инструкциите, като в пестицида се добавят микроелементи, образуващи филм около семето. При това следва да се избягват препарати, съдържащи живак, които влияят отрицателно на жизнеспособността на семената и полезната микрофлора в почвата.

Повечето световни семенарски компании прилагат обеззаразители, които защитават семената и кълновете от широк спектър заболявания (фузариум, кореново гниене, плесени по семената и др.) и са малко токсични за семената и младите растения.

Обеззаразяването с инкрустация на микроелементи трябва да се прави преди сеитбата. Обеззаразените семена са с повишена влажност и не могат да се съхраняват дълго. Третираните два-три месеца предварително семена намаляват кълняемостта си с до 20%.

Стресовите негативни рискове при отглеждането на царевица в значителна степен зависят от измененията на климата. Отрасълът земеделие става все по-уязвим от суша, екстремно високи температури, малкоефективни валежи и др. Прогнозира се, че по-нататъшното изменение на климата ще доведе до повишаване на температурата на околната среда, до изменение на количеството и режима на падане на валежи, по-горещи и продължителни засушавания, намаляване количествата на достъпната влага.

Изводи

Необходимо е да се разработят почвозащитни, енергоспестяващи, сухоустойчиви системи на земеделие, на които да се основават технологиите за отглеждане на земеделските култури. Само комплексен подход ще осигури намаляване на рисковете при отглеждането на културните растения, в това число и на царевицата.

Петър Кръстев

По материали на чуждестранния печат

Публикувана в Растениевъдство

АгророботаTerraSentia, оборудван със система за машинно обучение, може да определя състоянието на царевицата на полето. Агрегатът е снабден с три RGB-камери и иновационни програмни осигуровки за машинното обучение. Теглото на робота е 11 кг, а дължината му 30 см. Системата снабдена с набор от камери и може да улавя в кадър всяко растение в пълен ръст. Задълбочените алгоритми за обучение на робота му позволяват да определя количеството царевица и нейното състояние, изучавайки 300 изображения.

Първата партида от 30 робота ще бъде продадвана на цена от $ 5 000. Впоследствие стойността ще нарастне четири пъти.

Системата TerraSentia е разработена от учени от Илинойския университет и е получила награда за най-добра система на престижната конференция по робототехника Robotics: Science and Systems. Проектът е получил поддръжката на Агенцията по перспективни изследователски проекти на Министерството на енергетиката на САЩ, както и на Института по геномна биология. Сега с търговската реализация на проекта се занимава стартъпа EarthSense.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Компанията предлага гъвкави решения за всякакъв вид заплевеляване

Агр. Петър Кръстев

Пред топклиенти и земеделски производители на срещата в РИУ Правец Владимир Аврамов – търговски представител на Corteva Agriscience™ за Северна България, представи продуктите, които компанията предлага в предстоящия сезон при царевица, рапица и слънчоглед.

Портфолио 2019 в царевица

Хербицидите в царевица на Corteva Agriscience, – Виктус®, Ариго™, Принципал™ Плюс, Кабадекс™ Екстра, Старане™ Голд и Мустанг®, са единствено и само вегетационни – за контрол само на житни или само на широколистни плевели, както и комбинирани. Предимства на вегетационните хербициди, както изтъкна Владимир Аврамов, са, че с тях решението се взема на момента, съобразно заплевеляването, като се използва най-подходящият продукт за конкретната ситуация в полето, в точния момент.

Виктус®

Хербицидът Виктус® е на пазара у нас от 2018 година, а активното му вещество е чист никосулфурон за контрол основно на житни плевели. Владимир Аврамов поясни, че Виктус® е в т. нар. OD формулация, която позволява по-доброто усвояване на продукта, по-бързия и по-добър инициален ефект. Това го прави изключително конкурентен на пазара, дори от ценова гледна точка. За в бъдеще Виктус® ще е основният продукт, който Corteva Agriscience ще предлага за контрол на житни плевели в културата царевица. Негови предимства са високата селективност и много добрият контрол на житния спектър на заплевеляване, както и на отделни широколистни плевели. В случаи на смесено заплевеляване е необходимо Виктус® да се комбинира с продукт, който да осигури допълнителна ефикасност и върху широколистните плевели, посъветва специалистът.

Виктус® е регистриран в три дози: 100, 125 и 150 мл/дка. Това дава възможност на всеки земеделец да избере най-подходящата доза, според развитието на житните плевели в различните полета.

Ариго

Ариго™ е комбиниран вегетационен хербицид в царевица за контрол на едногодишни житни и широколистни плевели. Това, което го отличава от всички останали аналогични продукти, е, че той има прецизирана доза и позволява да се използва до по-късна фаза от развитие на културата – от 2-ри до 8-и лист. Широкият прозорец за приложение предлага гъвкавост, така че всеки стопанин има възможност да вземе необходимите мерки в точното време за извеждане на борбата с плевелите в културата.

Други предимства на хербицида са 100% -ната му селективност към културата, неговото вегетационно и определено почвено действие, което дава допълнителна ефикасност върху по-късно поникващите широколистни плевели.

Принципал Плюс

Принципал™ Плюс на Corteva Agriscience е класика в хербицидите, както го определи г-н Аврамов. И се аргументира, че той е за контрол на житни и широколистни плевели, без никакъв пропуск и в двата спектъра. Оптималната фаза за приложение на Принципал™ Плюс е от 2-ри до 6-и лист. Хербицидът е с фиксирана доза от 44 мл/дка и се предлага заедно с прилепителя Тренд®, който е безплатен. Специалистът категорично препоръча Принципал™ Плюс за царевични полета със смесено заплевеляване.

Кабадекс Екстра

Кабадекс™ Екстра е ново решение на Corteva Agriscience, което ще е на пазара от 2019 година. Двукомпонентният хербицид контролира широколистни плевели и има както вегетационно, така и определено почвено действие. Подобно на Ариго™ причинява избелващ ефект върху листата на плевелите. Тъй като продуктът е за широколистни плевели, специалистът препоръча той да се комбинира с противожитен хербицид, в случая с Виктус®. Тази комбинация е изключително ефикасно решение срещу смесено заплевеляване в царевични полета.

Предимство на Кабадекс™ Екстра е ефективността му върху плевели като бутрак и паламида, дори сериозно прораснали. Този хербицид ще намира все по-широко приложение в производството на царевица, прогнозира специалистът.

Старане Голд

Старане™ Голд е успешно решение за контрол на широколистни плевели в царевица. Компанията Corteva Agriscience първа предложи хербицид, който може да се използва при различни култури – в случая и при житни, и при царевица. Това произтича от изключително високата селективност на продукта, регистриран при царевица в доза 120 мл/дка. Владимир Аврамов сподели резултатите от опита на специалистите на компанията от комбинацията на Виктус със Старане™ Голд срещу широколистните плевели: 45 минути след изпръскване хербицидният ефект е вече налице. Приложението му при царевицата е до 6-и лист.

Мустанг®

Мустанг® е добре известен и масово използван от земеделските производители продукт. Негово предимство е, че в доза от 40 - 60 мл/дка е безкомпромисен срещу широколистните плевели, като по-високата се използва при преобладаващо заплевеляване с паламида. Спрямо развитието на културата, прозорецът му на приложение е сравнително по-малък – от 3-ти до 5-и лист на царевицата (около 10-тина дни).

Атрактивно: Промоционални пакети за царевица

Поради наличието на хербициди за всякакъв вид заплевеляване при царевицата, Владимир Аврамов обяви, че Corteva Agriscience пуска промоционални пакети за предстоящия сезон. Те са два и единият съдържа комбинация от противожитния Виктус® заедно с Мустанг® като един промоционален пакет и Виктус® с Кабадекс™ Екстра като втори. Цената на тези продукти в пакет е по-добра, отколкото на отделно оферираните.

Срещу неприятелите - Релдан™ и Дурсбан™

Релдан™ е регистриран в царевица срещу царевичен стъблен пробивач, който силно редуцира добива. Дурсбан е другият инсектицид, който има регистрация в културата. И двата продукта имат добре изразена газова фаза. Релдан™ и Дурсбан™ са органофосфорни инсектициди, затова производителите не бива да ги комбинират с хербициди – трябва да се спазва интервал от 7-9 дни между пръсканията.

Публикувана в Растениевъдство

Модификацията Bt в царевицата не вреди на работата на ендофитите. До такъв извод са стигнали изследователите от Северозападния университет (NWU) в Почефструм, ЮАР.

Царевицата Bt е една от най-популярните генномодифицирани култури в света, поради което учени решили да изследват нейното потенциално въздействие на екосистемните функции.

Генетично модифицираната царевица Bt съдържа токсин, продуциращ ген на почвената бактерия Bacillus thuringiensis (Bt), който осигурява устойчивостта на културата към насекомните вредители. Научният сътрудник от NWU, Аснат Машиан, съвместно с колеги е направила изследване за относителното влияния на генетичните модификации на нецелеви микроорганизми като ендофитни бактерии, способстващи растежа на растенията.

Бактериалните ендофити,на два етапа от развитието както на царевицата Bt, така и на нейните изогенни родителски линии, били подложени на скрининг с възможност да участват в защитата на растенията, мобилизацията на хранителни вещества, а така също и в производството на хормона на растежа на растенията. Интересен е факта, че именно стадият растеж, а не генетичната модификация е оказал значително влияние на ендофитите и техните функции.

Научните сътрудници сравнили влиянието на генетичномодифицираната царевица Bt върху функциите на бактериалните ендофити, с изогенни родителски линии на немодифицирана царевица на два стадия на развитие. Бактериалните изолати били получени от трансгенна (Bt) и не трансгенна (не-Bt) царевица в стадии на развитие 50 и 90 дни. Затова изолираните бактериални ендофити били подложени на скрининг, за проверка на тяхната възможност за солюбилизация (колоиден процес на проникване) на фосфати, фиксация на азот, продуциране на противогъбни метаболити и получаване на индолил-оцетна киселина. В резултат, функционалните признаци и разнообразие на изолираните ендофити на двата стадия на развитиене не са се отличавали съществено помежду си. Освен това, стадиите на растеж на растенията са повлияли съществено на функционалните признаци. Ендофитите на по-младите растения Bt и не-Bt царевица ефективно произвеждали индолил-оцетна киселина, но практически не могли да фиксират азот и не били способни към солюбилизация на фосфатите и противогъбните активности. Изводите от тези резултати са, че модификацията Bt в царевицата не влияе на функционалните признаци на бактериалните ендофити.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Това е основната новина от актуализираната прогноза за състоянието на глобалния баланс на царевицата през 2018/19 г. Според новата редакция на баланса, оповестен преди няколко дни от Министерството на земеделието на САЩ (USDA), поради по-малко засетите площи и почвено засушаване производството на царевица в Евросъюза през настоящия сезон ще възлезе само на 59,5 млн.т, а това е с 1,5 млн.т по-малко в сравнение с октомврийската прогноза и с 2,6 млн.т (4%) под резултата от предходния сезон и с 5,2 млн.т (8%) под нивото на средния добив от пет години насам. Експертите от Службата за външните пазари към Министерството на земеделието на САЩ (FAS USDA) отбелязват, че площите заделени за производството на тази основна фуражна култура за тазгодишната реколта са били редуцирани с 200 хил. хектара или с 4 на сто. По-изразено намаление на площите има в Унгария, Полша и Германия, като в последните две държави реколтите от царевица са били компрометирани и от силната суша.

Украинските производители на царевица през настоящия сезон са в печеливша позиция. Тези дни експертите за пореден път увеличиха прогнозата за размера на украинската реколта – до рекордните за историята на страната 33,5 млн.т, с 2,5 млн.т повече в сравнение с октомврийските данни и с 9,4 млн.т повече спрямо предходната 2017/18 г. За справка, предишният рекорден показател е бил регистриран през 2013 г. – 30,9 млн.т. Според агроспециалистите средният добив от царевица от хектар през настоящата година достигна рекордните 7,44 тона благодарение на „идеалното време през целия вегитационен период”.

Съгласно данните, предоставени от водещата украинска аналитична агенция UkrAgroConsult през септември износа на украинска царевица за ЕС възлезе на 251 хил. тона, 10,4 пъти повече отколкото през септември 2017 година.

USDA прогнозира, че през маркетинговата 2018/19 г. украинците ще доставят за световния пазар 27,0 млн. тона царевица, с 8,5 млн.т повече в сравнение с 2017/18 г. В същото време Евросъюза ще се нуждае от рекорден внос на царевица от 21 млн.т за да върже фуражния си баланс.

Публикувана в Бизнес

Производителите най-често срещат покълнали царевични зърна, когато в края на узряването на културата се задържат продължителни дъждове.
Например тази година американските фермери се сблъскаха с този феномен, когато по време на прибиране на реколтата откриват, че царевицата им изглежда много странно.
Според Грег Рот, професор по агрономия в щата Пенсилвания, покълнали зърна могат да се открият в края на царевичните кочани, особено при хибридите, при които кочаните винаги остават изправени по време на узряването. Ако вали, водата ще се стича в долната част на кочана и ще се задържи от обвивката, което ще създаде благоприятна среда за кълнене на зърното.
Кълнене на зърното може да се получи и в откритите "върхове" на царевицата, които дълго време са били подложени на дъжд.
И в двата случая покълването на зърното води до образуването на плесен, което намалява добива и оказва неблагоприятно влияние върху качеството му. Ако плесента се разпространява бързо, фермерът няма да може да продаде царевицата по очевидни причини.
Какво да направите, ако зърното прорастне на кочаните:
   . Да приберете царевицата при първи признаци на кълняемост;
   . Сушете при по-високи температури, за да предотвратите по-нататъшно покълване;
   . Проверете зърното преди съхранението, за да избегнете предаването на плесен върху здрави зърна и кочани.
Освен при царевицата покълване на семето може да се наблюдава и при пшеницата и соята. При соята прорастването на семето в шушулките се получава, когато нивото на влага падне под 50%, а след това отново се покачи. Тоест, ако започне да вали дъжд след сушата, соята може да поникне в шушулките.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Високата продуктивност на хибридите от 1270 кг/дка до 1664 кг/дка е резултат от уникалната селекция на компанията

Агр. Петър Кръстев

В края на септември в землището на с. Равно поле, Софийско, се състоя демонстрационна жътва на опитните парцели с царевица от Portfolio Farm на Пионер Семена България, с които ви запознахме подробно от нашето гостуване на Открития ден през юли. Тогава обещахме да ви информираме и за крайните резултати от получените добиви при прибиране на културите. Затова с удоволствие приехме поканата да присъстваме на демонстрационната жътва на царевицата.

Организаторите на събитието – Снежана Проданова, промотър на Пионер Семена България за Софийска област, и представителят на фирмата домакин Агротератерм – Веско Николов, извършиха жътвата на царевичните хибриди пред много фермери от региона, представители на партниращите в демонстрационното поле фирми, експерти, специалисти, търговци.

Ожънати бяха царевични хибриди в три групи:

. три хибрида, засети с различна гъстота от 5500, 6800 и 9000 броя семена на декар;

. хибриди с различна зрелост по ФАО отOptimum®AQUAmax® продуктовата линия на Пионер;

. конвенционални хибриди на Пионер от най-ранната до най-късната група по ФАО.

Резултатите от първата група – различна гъстота на сеитба, показаха, че и при трите участващи в схемата хибрида най-високи добиви бяха получени от най-високата сеитбена норма от 9000 бройки растения на декар. Добивът на зърно беше от 1223 до 1664 кг/дка, при приравнена към стандартна влага 14%. Влагата на зърното беше от 11,3 – 16,7%.

Резултатите от втората група – Optimum®AQUAmax® хибридите, от 260 – 480 по ФАО, дадоха добиви от 1304 до 1570 кг/дка, при влага около и под стандартната от 14%.

Доста показателни бяха и резултатите от последната група хибриди – конвенционалните, участващи в опитните парцели. Логично най-ранният хибрид Р8409, 240 по ФАО, беше с добив от 1270 кг/дка, а най-късният – Р0164, 460 по ФАО, показа най-висок добив от 1664 кг/дка. Влагата при тези хибриди се движеше от 12,4% при най-ранния до 16,7% при най-късния хибрид.

По-рано през септември, на същия демонстрационен опит в Равно поле са прибрани и слънчогледовите хибриди на Пионер. Резултатите са следните:

. хибридите от групата на ExpressSunTMтолерантни са показали добиви от 292 до 413 кг/дка, получен от високоолеиновия Р64HE118.

. конвенционалните хибриди са показали добиви от 331 до 356 кг/дка, като най-висок е бил добивът от Р64LL129.

. Clearfield®толерантните хибриди са дали добиви от 295 до 382 кг/дка. По-високият добив е получен от хибрида Р64LC108.

Добивите при всички слънчогледови хибриди са измерени с влага на прибиране от 5%, при стандартна влага за културата 10%, като тук са резултатите приравнени към стандартната влага.

Както при слънчогледовите хибриди от всички технологични линии и групи по зрелост, така и при царевиците получените резултати са изключително добри. Всички присъстващи на демонстрационната жътва за пореден път се увериха във високата производителност на предлаганите семена от Пионер, дължаща се на изключително прецизната селекция на компанията, в която е използван специално подбран генетичен материал. Повече от сигурно е, че за следващия сезон по-голямата част от земеделските производители в България отново ще заложат на изпитаните и гарантиращи им сигурност и успех семена от бранда Пионер.

Публикувана в Растениевъдство

В края на миналата седмица в землището на с. Равно поле, Софийско, се състоя демонстрационна жътва на опитните парцели с царевица от PORTFOLIO FARM 2018 на Пионер Семена България.

Организаторите на събитието – Снежана Проданова, промоутър на Пионер Семена България за Софийска област и представителят на фирмата-домакин АГРОТЕРАТЕРМ - Веско Николов, извършиха жътвата на царевичните хибриди в присъствието на много фермери от региона, представители на партниращите в демонстрационното поле фирми, както и много специалисти.

Ожънати бяха царевични хибриди в три групи:

. три хибрида, засети с различна гъстота от 5500, 6800 и 9000 броя семена на декар;

. хибриди с различна ранозрелост по ФАО от продуктовата линия AQUAmax на Пионер;

. конвенционални хибриди на Пионер от най-ранната до най-късната група по ФАО.

Резултатите от първата група – различна гъстота на сеитба, показаха, че и при трите участващи в схемата хибриди, най-високи добиви бяха получени от най-високата сеитбена норма от 9000 бройки растения на декар. Добивът на зърно беше от 1453 до 1645 кг/дка, при неприравнена към стандартната влага. Влагата на зърното беше от 13,9-16,4%.

Резултатите от втората група - AQUAmax, от 260-480 по ФАО, дадоха добиви от 1263 до 1593 кг/дка, при влага около и под стандартната от 14%.

Доста показателни бяха и резултатите от последната група хибриди - конвенционалните, участващи в опитните парцели. Логично най-ранният хибрид Р8409, 240 по ФАО, беше с най-нисък добив от 1201 кг/дка, а най-късният – Р0164, 460 по ФАО, показа най-висок добив от 1717 кг/дка. Влагата при тези хибриди се движеше от 12,4% при най-ранния до 16,7 при най-късния хибрид.

По-рано през септември, на същия демонстрационен опит в Равно поле са прибрани и слънчогледовите хибриди на Пионер. Резултатите, които те са показали са следните:

. хибридите от групата на ExpressSun толерантните, са показали добиви от 274 до 388 кг/дка;

. конвенционалните хибриди са показали добиви от 316 до 338 кг/дка;

. Clearfield толерантните хибриди са показали добиви от 277 до 358 кг/дка.

Добивите при всички слънчогледови хибриди са измерени с влага на прибиране от 5%, при стандартна влага за културата 10%.

Повече подробности за събитието четете в следващия брой на „Гласът на фермера“.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 21

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта