Фермерите, засегнати от сушата в цяла Европа, които не могат да използват земята за земеделски и селскостопански цели заради сушата, ще получат по-рано директната подкрепа. Сушата в няколко европейски държави има сериозен негативен ефект върху земеделските култури, което също оказва влияние върху животновъдния сектор. Експертите очакват по-напред през годината да се усети липса на фуражи в цяла Европа.

„Силно съм загрижен относно проблемите свързани с климатичните промени. Бях в контакт с няколко министри от различни държави, с които обсъдихме ситуацията и направихме оценка на щетите. Както винаги Комисията е готова да подкрепи фермерите, засегнати от сушата, като използва различни инструменти, включително по-високи предварителни плащания, дерогации от изискванията за зелените плащания и държавна помощ. Общата селскостопанска политика вече е предоставила защитна мрежа за фермери, на които се налага да се справят с непредвидими събития. Насърчавам всички държави членки да разгледат всички възможни мерки за подкрепа в нашето законодателство.“, каза еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган, цитиран от пресцентъра на Европейската комисия.

Две допълнителни мерки са предприети в допълнение на съществуващото законодателство относно Общата селскостопанска политика, за подкрепа на фермерите. Най-късно до средата на октомври 2018 г. фермерите ще получат до 70% от своите директни плащания и 85% от плащанията по Програмата за развитие на селските райони, вместо да чакат до декември. Страните-членки могат също така да направят дерогации от зелените изисквания, диверсификация на културите и екологично насочените площи (земята под угар), за да може земята да се използва за производство на фуражи. Освен това се обмислят дерогации от зелените мерки, които да дадат на фермерите повече свобода да произвеждат фуражи.

Актуалната помощ по ОСП е следната:

Според сегашните правила за национална помощ се дава подкрепа за доказани до 80% щети, причинени от суша (или до 90% от зоните с природни ограничения). Закупуването на фуражи може да се подпомага, тъй като ще се води материална щета или загуба на доход.

Компенсация за щети се дава също, без за това да бъде нотифицирана Европейската комисия, което е така наречената помощ de minimis. Държавите членки може да дадат до 15 000 евро на фермер за период от 3 години.

Действащото законодателство предвижда няколко възможности за помощ по Програмата за развитие на селските райони:

  • В случаите, когато Комисията оцени сушата като естествено бедствие, подкрепата за възстановяване на земеделската продукция може да достигне до 100%. Средствата може да се използват например за повторно засаждане на пасища. Тази мярка може да има ретроактивно действие.
  • Фермерите могат да уведомят националните власти за извънредни обстоятелства и може да бъдат освободени от спазването на ангажименти по определени схеми, като например употребата на буфери за фуражи.
  • Страните членки могат да подкрепят фермерите и чрез различни инструменти за справяне с рискове. Те например може да осигурят средства за финансови компенсации на засегнатите фермери. Също така фермерите, които загубят над 30% от средно годишния си доход, ще получат финансова компенсация.

Всяка страна членка може веднъж годишно да променя своята програма за развитие на селските райони, за да включи мерките, описани по-горе.

Освен тези мерки и постоянното проследяване чрез сателити на ситуацията със сушата Комисията поддържа контакт с всички страни членки и получава от тях актуална информация за ефектите на сушата върху дейността на фермерите. До 31 август страните членки трябва да изпратят информация, която да помогне на Комисията да вземе решения и да промени мерките, които вече се взимат така, че да отговарят на реалността.

Публикувана в Бизнес
Земеделието е един от най-силно покровителстваните сектори в световен мащаб. Дори активните подръжници на свободната търгови променят принципите си, когато става дума за селското стопанство. В съответствие с нормативните документи на СТО мерките за държавна подкрепа на земеделието се разделят на три категории .
"Кехлибарената кошница" включва различни продуктови дотации и субсидии, тоест мерките, които непосредствено изкривяват пазарната среда. Нейният размер се регулира от нормите на организацията и е предмет на международни дискусии.
В "Синята кошница"  са програмите, насочени към намаляване на производството, те също могат изкуствено да изкривяват конкуренцията, но по-непосредствено.
И накрая, "Зелената кошница" включва мерки, несвързани с финансирането на земеделските производители - отпускане на средства за развитие на инфраструктурата в селските региони, научни изследвания в аграрния сектор, ветеринарни дейности, екологични програми, падабряване на плодородието на почвите и т.н. Тази подръжка не се поддава на регулиране в рамките на международната търговия и може да се отпуска във всякакъв обем без специално разрешение.
Основният начин на протекционизъм се изразява в огромните субсидии
ЕС, САЩ и Япония ежегодно насочват в земеделието си десетки милиарди долари. Там нивото на държавната подкрепа достига до 35-40 на сто от стойността на земеделската продукция.
Класически пример на протекционизъм е случилото се на пазара на памук в САЩ през последното десетилетие. За да се подобри положението на 40 000 фермери, отглеждащи културата, правителството на САЩ отпуска огромни средства - 4 милиарда щатски долара субсидии. Препроизводството, дъмпингът от страна на националните производители и протестите на международните организации не промениха стратегията на американското правителство, която нанесе смъртоносен удар по памукопроизводството на Мали и други бедни страни по света, като постави под заплаха живота на над 3 млн. души в Западна Африка, зависещи напълно от производството на памук.
Освен това, за да защитят различни сегменти от селското си стопанство, някои страни поставят различни бариери пред вноса. Така например, данъците, митата и таксите върху вносните месни продукти във Финландия и някои продукти на растениевъдството в Япония достигат няколкостотин процента.
Използват се и различни немитнически бариери, като например фитосанитарни изисквания.
Субсидирането в развитите страни не е насочено към увеличаването на производството, а към това отрасълът да стане по-екологичен, а фермерите - по-благополучни. В САЩ, например, по линия на "Зелената кошница" се отделят 30 млрд. щатски долара. По данни на американските изследователи впечатляващият ръст на селското стопанство на страната през последните десетилетия на 50 % е осигурен благодарение на държавното финансиране на земеделската наука.
В същото време най-ефективните земеделски производители - тези в Австралия, Канада и Ново Зеландия работят прекрасно с минимални субсидии.
Публикувана в Бизнес

Те отговарят на виртуални животни, за които могат да получат огромни субсидии, но дали има злоупотреби със средства, не мога да кажа, коментира Деян Тодоров, съпредседател на НОКА

  • Г-н Тодоров, от НОКА настоявате да се въведе равнопоставеност между трите направления в овцевъдството и козевъдството – отглеждане на млечни, месни и автохнонни породи. Защо смятате, че доказването на животни само с ушна марка, е неправилно?

  • Най-малко 300 хиляди са фиктивните ушни марки в България. Колко са точно – трябва да попитате компетентните органи, които поддържат ветеринарната система. По наша информация и предположения са най-малко 300 хиляди и това са виртуални животни.

  • Каква е схемата за измама?

  • Най-често става чрез умрели от старост или от болест животни, тъй като повечето от екарисажите не работят и няма държавна политика в това отношение. Имаме данни за случаи, в които мъртви животни се изписват от един ветеринарен обект и се вписват в друг, който е фиктивен. Същите тези животни остават във ветеринарната система като налични, а дали оттам нататък се злоупотребява със средства за субсидии, не мога да кажа.

  • Законът за Ветеринарно-медицинската дейност не предвижда ли санкции за фиктивни ушни марки?

  • Предполагам, но не съм запознат в дълбочина.

  • Знаете ли някой да е наказан за подобен случай?

  • Не съм чувал за такова нещо.

  • Каква е субсидията, която може да се получи за едно виртуално животно?

  • Две са помощите, които касаят овцевъдството и козевъдството – едната е от националния бюджет и тя е фиксирана – по 40 лв. за животни, които не са под селекционен контрол. А за тези, които са под селекционен контрол, помощите са разделени на две и общо взето там средно е около 75 -76 лв. на овца и коза. Казвам средно, защото за първите 300 животни ставката е 83-84 лв., а над 300 бройки пада на 65 лв.

  • Може ли да се получат още субсидии и в кои случаи?

  • Не са само преките плащания от националното подпомагане. Едно животно води със себе си допълнителни плащания – за животно от млечното направление се полага по декар и половина пасища, а за тях се получава субсидия от 30 лв. на декар. За автохтонните породи, които и тук са облагодетелствани, се плаща допълнително по 45 лв. на дка пасища. Принципът на изчисление на пасищата е, че на всяка животинска единица се полага определена площ. Ще отбележа, че една животинска единица се равнява на около 6.7 дребни преживни животни и на едно едро преживно животно, т.е. един бивол или крава се приравнява на 6.7 овце. Автохтонните породи получават двойно повече субсидии за пасища, но има плащания и за застрашени от изчезване животни, т.е. ако фиктивните животни се водят от такава порода, сумарно получават над 200 лв. субсидии за всяко едно. Но пак казвам - не сме сигурни дали въобще се водят такива животни и дали получават подпомагане.

  • Каква формула предлага НОКА за отчитане на животните и съответно – за получаване на субсидии за тях?

  • Предложихме вариант, в който да има равнопоставеност между трите направления – млечни, месни и автохтонни животни. Сега при овце и кози, млечно направление, се изисква по 70 литра мляко годишно, които се доказват с фактури за реализирана продукция. Но това изискване ни изви ръцете по много причини и най-вече заради липсата на пазар за прясно овче и козе мляко. В същото време, в месодайно направление се изисква само ушната марка на животното, регистрирана във ветеринарната система. Една ушна марка струва 2.50 лв. Примерно за 100 животни давате 250 лв. и сте доказали. Автохтонните породи животни не доказваха нищо под предлог, че са нископродуктивни и няма какво да доказват. Ние предложихме варианта да се плаща за 20% ремонтни животни, защото подпомагането е за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол. Идеята на селекцията е да се произвеждат млади животни, които да са по-добри от родителите си. Затова предложихме да се субсидират 20% ремонтни животни – да се оставят младите и да се бракуват старите. Това е постижимо за всички и лесно се проследява от контролните органи. Но отново имаме разногласия с колегите, които отглеждат автохтонни животни под предлог, че не им трябвали млади животни. Те така или иначе ги произвеждали и защо трябвало да ги доказват. Не знам какъв е проблемът – тези животни ги има във всяко стадо и могат да се доказват, но явно фермерите отказват да са обвързани с някакви условия. Ние не искаме да ги ощетим. Разбираме, че не могат да докажат 70 литра мляко, въпреки че някои породи автохтонни породи могат да получат и толкова. Не искаме да продават агнета за месо, защото има породи които са с по-ниско тегло и по-трудно растат. Затова предлагаме варианта да се доказват 20% ремонтни животни в стадо.

Публикувана в Животновъдство

От влизането на България в Европейския съюз мина един програмен период и тече втори. И в двата ОСП беше структурирана по еднотипна философия – силен първи стълб с основна част от бюджета по него. В резултат на това отдавна започналият процес на миграция към градовете рязко се засили. Закриха се много училища в малките населени места, а и много села бяха заличени от картата България. ОСП в този си вид се оказа много мощен катализатор на този процес. Сега сме в период на обсъждане на политиката, която трябва да бъде водена след 2020 г. Въпреки негативните резултати, министърът на земеделието заявява, че България е за запазване на таваните на плащанията в досегашния им вид, а би трябвало да се коментира свалянето им. Земеделските стопани, които станаха свръхмощни икономически и притежават огромно количество собствена земя, придобита именно благодарение на липсата на таван на плащанията в първия програмен период и недостатъчно нисък през втория, ще концентрират повече собственост и така ще продължат да изместват средните и малките земеделци.

Българска асоциация Биопродукти никога не е искала това да се случи отново. Нещо повече – сдруженията в земеделието, които като нас са на това мнение, са над 30.

Българска асоциация Биопродукти настоява:

  1. Министърът на земеделието, храните и горите и като цяло Министерски съвет да преосмислят позицията, която българската държава ще отстоява пред ЕК за таваните. В интерес на малките и средни производители, които са гръбнакът на всяка икономика е правителството да промени сегашното положение и да предложи още по-ниски нива. Така Малките и средни стопани ще могат да произвеждат повече от единица площ, защото те създават заетост в селата и захранват местния бизнес, колкото и малък да е.

  2. Да бъде завишена площта, върху която се правят преразпределителни плащания и се завиши драстично сумата по тях. Целта е най-малките да бъдат сериозно подпомагани всяка година.

  3. За мярка 11 „Биологично земеделие“ да се приложи обвързана подкрепа, защото не е нормално някои с хиляди декари да не продават никаква биологична продукция, а други да са в преход през целия си ангажимент.

Призоваваме всички сдружения в земеделието, които споделят нашето виждане, да изразят категоричната си подкрепа на позицията на Българска асоциация Биопродукти.

Публикувана в Новини на часа
ДФ „Земеделие“ преведе над 9 милиона лева по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. Извършеното плащане по мярката за Кампания 2017 е за 1 286 животновъди, които са заявили единствено подпомагане по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство”. 
Ставките, по които се извършва оторизацията на субсидиите, се определят с чл. 14 от Наредба 7 от 24 февруари 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. Финансовото подпомагане на земеделските стопани е осигурено 75% от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и 25% - от националния бюджет.
Публикувана в Новини на часа

В Брюксел се обмисля възможност в бъдеще средствата по директните плащания да не се разпределят линейно, а да се обвържат или с размера на стопанствата, или да се орежат, пише DerTagesspiegel. Причината за това е убеждението за неравномерното им преразпределение досега, тъй като беше доказано, че около 1/5 от фермерите прибират 80% от субсидиите. 

Предложението на ЕК се подкрепя от Германия, като новата федерална министърка на околната среда Свеня Шулце заяви: „Старият принцип при който най-големите получават всичко, вече се е изчерпил”. Според нея в бъдеще земеделските производители трябва да получават подпомагане, съобразено с приноса им за общността. Идеята се подкрепя и от Европейския парламент в лицето на експерта по земеделие Норберт Линс, който е на мнение, че по-малките стопанства трябва да получават повече пари под формата на директни плащания. Според него фермерите с по-малки стопанства използват по-скоро методи за запазване на биоразнобразието. Мартин Хойзлинг също смята, че ограничаване на директните плащания е логично. „Аз обаче не виждам политическа воля за промяна на този принцип”, казва експертът. Причината е, че в ЕС като цяло директните плащания формират около 46% от доходите на фермерите. 
В Германия обаче се чуват и гласове срещу евентуално орязване на директните плащания, като основната причина е разликата в представите за това какво всъщност представлява голямо стопанство. Докато в някои северни и източни провинции на Германия за такива се считат стопанства с до 58 хектара обработваеми земи, то средно за ЕС за големи стопанства се считат такива, обработващи до 16 хектара, а в Баден Вюртемберг например дори стопанства с до 33 хектара обработваеми площи се считат за по-малки от средните за страната стопанства.

Брюксел дава право на отделните страни да прилагат или не мерки за агроекология

Като единствената до момента изцяло определена от Брюксел политиката в аграрния сектор се очаква да претърпи промени, защото в бъдеще ЕС има намерение да прехвърли част от отговорностите си на отделните страни членки като само ще контролира дали и как се изпълняват общите за ЕС цели. Според неназовани източници, Фил Хоган е предложил в бъдеще зелените плащания да не са предпоставка за получаване на директните плащания. 

Предвижда се прилагането на зелените мерки на полето с цел запазване на биоразнообразието да лежи на съвестта на отделните страни членки, които сами ще преценяват дали и до каква степен да ги прилагат, или да изискват от фермерите да оставят площите под угар с цел обогатяване на почвеното разнообразие, за което да получават субсидии от националния   бюджет. Срещу подобна ренационализация на аграрната политика в частта и за прилагане на зелените мерки се обявяват политически кръгове в Германия- основно представители на зелените и християндемократите.

Според Хойзлинг това би възпрепятствало разрешаване на належащите проблеми като тези, свързани със справяне с климатичните и екологични изменения, както и би довело до загуба на биодиверсификацията. Според Линс „не трябва да се допуска прехвърляне на отговорностите по субсидиране или не на агроекологичните мерки върху отделните страни членки на ЕС”. Той не изключва, че подобен сценарий би довел до там, че някои страни членки да въведат занижени или почти никакви екологични стандарти.

Резултатите от тихата битка на финансовия фронт ясни в края на май

В края на май предстои в Брюксел да бъдат представени първите реални предложения за архитектурата на многогодишната финансова рамка, която ще е в основата на европейския бюджет до 2027 година. Комисарят по бюджет и финанси вече дава индикации за умерено съкращаване на средствата за субсидии на земеделските производители за сметка на по-високи вноски на отделните страни членки, с които да се запълни бюджетния дефицит в резултат на излизането на Великобритания. Според източници на DerTagesspiegelв Брюксел се готви проектобюджет, според който намаляването на средствата за земеделие ще е 8%, което означава, че за следващите седем години ОСП ще разполага с 368 млрд. евро.

Зад европейските кулиси вече седмици се води тиха битка както за размера на субсидиите като цяло, така и за това, колко пари да получават земеделските производители под формата на директни плащания за хектар. Тези плащания, които не са обвързани с производството, са между 280 евро в Германия и 180 евро в Австрия, но повечето източноевропейски страни искат изравняване. Аграрният комисар Фил Хоган подкрепя известно сближаване на плащанията, нещо срещу което се противопоставя Германия, аргументираща се с различия в разходите и нивото на надниците в страни като Полша, Чехия и останалите източноевропейски страни.  

Превод: Мартин Иванов

Публикувана в Бизнес

Сред тях е самата кралица и редица други високи особи на Обединеното Кралство

Заможни представители на аристократични семейства от Великобритания и принц от Саудитска Арабия продължават да получават стотици хиляди паунди от субсидиите, отделяни от Европейския съюз за селското стопанство, заявяват от организацията Greenpeace. За това съобщава The Guardian.
В списъка на получателите на субсидии влизат кралицата на Великобритания, херцог Уестминстерски, граф Нортумберленд и други особи на Обединеното Кралство.
16 от стоте най-големи получатели на финансова помощ също така са собственост или се контролират от лица или семейства, влизащи в списъка на най-богатите граждани на Обединеното Кралство според Sunday Times за 2016 година. По данни на организацията, такива лица и семейства са получили за 2015 година 10,6 млн. фунта стерлинги, само „по схемата за еднократни помощи“ от 13,4 млн. от общите фермерски субсидии.
Получател на помощи от ЕС е и принцът на Саудитска Арабия - Абдулла ибн Абдул-Азиз Ал Сауд, на който чрез офшорни компании принадлежат редица ферми. За 2015 година ЕС е превел на арабския принц 406 хиляди лири стерлинги фермерски субсидии, от които 378 хиляди в рамките на еднократно плащане.

Публикувана в Бизнес
Станаха ясни победителите от второто издание на конкурса за Европейските награди за субсидии за изкопаеми горива. Тези антинагради изобличават противообществени практики, чрез които националните правителства прахосват парите на данъкоплатците, за да поддържат остарели и замърсяващи технологии за производство на енергия. В челната тройка се наредиха Португалия, Полша и Испания.

Номинацията на „Грийнпийс“ – България – държавната подкрепа за въглищната мрежа на Христо Ковачки се класира на шесто място и получава „значка на безчестието“. Победителите бяха избрани след  публично онлайн гласуване през месец март.
„Тази значка напълно заслужено отива в българските държавни институции, които продължават да подкрепят замърсяващи въглищни практики, които не отговарят на новите екологични норми. Призоваваме вместо това държавата да подкрепи правото на гражданите да произвеждат сами енергията, която консумират“, коментира Деница Петрова от „Грийнпийс“ – България. 

19-те компании от мрежата развиват дейност във въгледобивния сектор и производството на топло- и електроенергия. Те бяха обект на разследване на „Грийнпийс“ – България, публикувано по-рано тази година.  Тези фирми са сериозно задлъжнели и са натрупали близо 400 млн. лева загуби, а неизплатените от тях данъци, заплати и осигуровки възлизат на над 230 млн. лева. Случаите на  работници, които протестират срещу изключително опасните условия и липсващите заплати, са се превърнали в нормално явление за мрежата. Eнергийните централи, които са собственост на мрежата, са  сред най-големите замърсители в Европейския съюз, според данни на Европейската агенция по околна среда. Оценката показва още, че сумарните разходи за покриване вредите от това замърсяване възлизат на между 664 млн. и 2 млрд. евро. 

В замяна на това,  тази въглищна империя получава от държавата субсидирана цена на електроенергията, тъй като заедно с нея произвежда и топлинна енергия. Резултатът е, че електричеството излиза с 32% по-скъпо от това на вятърните централи и с 7.6% от соларните.  Това не е единствената държавна подкрепа – тецовете  в мрежата получават и плащания за поддръжка на студен резерв (мощностите, които трябва да се включат при енергиен дефицит). Размерът им достига до около 70% от предвидените 40 млн. лв. за всички подобни дружества в страната. Припомняме, че през януари 2017 г. и трите централи от мрежата: ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Марица 3“ и ТЕЦ „Русе“ не успяха да активират този резерв. Въпреки това те продължават да печелят търгове за участие в студения резерв и да получават съответните плащания.
Португалия спечели първото място с разрешението за националните петролни и газови компании да извършват сондажи в морето, близо до Алентежу – защитена зона за биоразнообразие и популярна туристическа дестинация.

Полша се класира втора благодарение на упоритата финансова подкрепа, която оказва на отдавна остарелите си въглищни централи, подобно на България.

Испания е на трето място, което дължи субсидиите си за въглищни предприятия на Балеарските острови и на настойчивото си блокиране на опитите на местната власт да използва 100% възобновяема енергия.

Европейският съюз получи специална награда за похарчените в периода 2014 г. – 2016 г. около 4 млрд. евро за изкопаеми горива, голяма част от които, бяха вложени в проекти за газова инфраструктура.
Публикувана в Бизнес

По Схемата за млади земеделски стопани досега младите фермерите до 40 години получаваха надбавка от 25% към плащането на хектар по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), но от 2018 година този процент се вдига двойно,  на 50 процента.  Това ще важи за първите 30 хектара съгласно обнародвания в Държавен вестник Закон за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители. Стопанството трябва да е създадено преди не повече от 5 години преди кандидатстването по схемата. Така се създава допълнителен стимул за задържане на младите хора в сектора на земеделието и селските райони.

С предложените промени се прецизират текстове в закона, които касаят подаването на общо заявление за подпомагане. Съгласно приетите промени, земеделските земи включени в заявленията за подпомагане на площ на регистрираните земеделски стопани, трябва към 31 май на календарната година да бъдат на разположение на кандидатите, което се удостоверява с регистрирано в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите правно основание за ползването им.

С оглед избягване на потенциални непълноти отпада изброяването на видовете правни основания, чрез които се доказва ползването на завените площи, като се запазва необходимостта от тяхното регистриране съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи по съществуващия до момента ред.

Предвидена е и процедура за установяване наличието на правно основание за ползване на земеделските земи в случаи на заявяване на площи в размер, надхвърлящ регистрираното правно основание и санкционирането на кандидати при липса на такова.

Публикувана в Бизнес

В днешния Европейски съюз исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко... Вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по повод финансовите проблеми на Общността и бъдещото финансиране на селскостопанската политика

Лили Мирчева

Колкото и пари да пръснем за европейски чиновници у нас и в Брюксел, за да се представим подобаващо като домакини на Съвета на ЕС, все някой ще ни напомни да си стоим в ъгъла и да не прекаляваме с мечтите. Въпреки еуфорията на управлящите, баварският финансов министър отсече: „Не на България в еврозоната!“
Финансовият министър на германската провинция Бавария Маркус Зьодер отхвърли каквато и да е възможност за разширяване на еврозоната към нови членове като България и Румъния, предава Ройтерс. Политикът, който е определен да стане следващият премиер на процъфтяващата германска провинция отбеляза, че неговата партия се е противопоставяла преди години на идеята за членство на Гърция в еврозоната.
„Не искаме още един подобен дебат и още мошеничества. Не желаем разширяването на еврозоната да включва страни като България и Румъния. Ние сме против общи еврооблигации и против въвеждането на европейски финансов министър“, добави той.

Холандците пък са неотклонни в позицията, че България и Румъния трябва да останат извън Шенген (не че вече няма бодлива тел по границите на почти всички европейски държави).

В такова време българските фермери въртят кристална топка и гадаят за бъдещето на Общата селскостопанска политика на евросъюза и ще има ли субсидии след 2020 г. Разбираемо е, че всеки вижда нещата от собствената си камбанария – едрите стопани искат да няма таван на субсидиите, дребните дърпат чергата към себе си с твърдението, че са в основата на европейското земеделие и трябва да получават повече помощи, а средните ... просто такива у нас почти няма.

След като Великобритания сътвори своя Брекзит, зейна огромна дупка в бюджета на ЕС, която някои изчисляват на 50 милиарда евро годишно. По-широкоизвестното твърдение е, че 12 млрд. евро ще трябва да се наваксват всяка година заради отказа на англичаните да пазаруват с евро и да участват в икономическия съюз, който преди 60 години изправи Европа на крака.

Сега се говори за членството на Западните Балкани, но колкото по-бедни страни влизат в общността, толкова тя е по-безпомощна. При това икономическите дисбаланси отдавна излязоха наяве и вероятно станаха причина за напускането на Великобритания.

Висшите европейски чиновници търсят решения за запълване на дупката в хазната, още повече, че тя се разшири неимоверно след неконтролируемото нашествие на бежанци, бягащи от глад, мизерия, войни и разрушение в родината си. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обясни в тази ситуацията, че „не говорим за счетоводство, а за приоритети и амбиции. Чрез тях нашето бъдеще намира израз в конкретни цифри. Така че нека първо поговорим за това каква Европа искаме. След това страните членки трябва да подкрепят амбициите си със съответните финансови средства. И въпреки че всички ние трябва да сме наясно, че обичайната практика не е сред вариантите, които ще се разглеждат в тази предстояща дискусия. Аз твърдо вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели“, заяви шефът на ЕК. Юнкер също така подчерта, че „в днешния ЕС исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко“. Както се казва – почти революционна ситуация.

Каквито и аритметики да правят в Брюксел, каквито и предложения за увеличаване на вноските на всяка страна членка на ЕС, или пък намаляване на парите за кохезионната политика и за земеделие, България все ще остава отвъд чертата – и на Шенген, и на еврозоната, и за адекватни субсидии на фермерите, както е в останалите европейски страни.

А статистиката сочи, че всяка година 20% от фермерите губят повече от 30% от доходите си заради природни бедствия, вредители и болести по реколтата. Това обяви зам.-директорът на Генералната дирекция АГРИ към ЕК Михаил Думитру по време на Националната среща на земеделските производители. Доста пожелателно прозвучаха думите му, че трябва да се повиши фокусът върху преразпределителното плащане, както и да се гарантира, че субсидиите се получават от реални фермери, които активно се занимават със селско стопанство. „Не искаме да плащаме на голф клубове и летища, искаме да плащаме на фермери“, каза Думитру. Познайте в коя държава в ЕС е най-разпространена тази практика!

А това че директните плащания стабилизират доходите, подобряват положението на земеделските производители и не трябва да се намаляват, си го мислят и желаят всички фермери.

Еврочиновниците пък вече признава своето безсилие. „Ние отидохме прекалено далеч в ликвидирането на механизмите на пазара, като изграждането на мрежи за безопасност, които не са до край ефективни. Знаем каква беше ситуацията в предишния период, що се касае за пазара на млякото. Този положение се стабилизира, но за млечните продукти е много важна ценовата стабилизация на пазара. Имаме прекалено малко промени, що се отнася до застъпването на поколенията и проблемът със застаряването на съсловието в Европа е цялостно наблюдение“, коментира Чеслав Адам Шекерски, председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. По думите му фермерите трябва да упражняват натиск върху министрите и депутатите за повече реформи на бюджета след 2020 г. Добри пожелания.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 26

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта