300x250

От лятото на 2018 г. Мексико въведе между 10-15% мита върху вноса на американски сирена, които заемат 80% от целия внос на сирена в Мексико и 28% от американския износ на сирене. Разразилите се търговски спорове през тази година заради упреците от САЩ към други страни, че прилагат към тях нереципрочна търговска политика, засега засягат най-силно американското земеделие, но и от отсрещната страна има потърпевши индустрии.

Според нов доклад FAO се очаква да се увеличат случите на влошаване на способността на много региони да произвеждат храни, включително мляко, в резултат от климатичните промени. Според организацията основен балансьор трябва да бъде свободната търговия, за да се гарантира хранителната сигурност.

 

Публикувана в Бизнес
Неделя, 30 Септември 2018 18:10

Под бремето на вноса

Растящия внос на продоволствие оказва негативно влияние на бедните страни в света. Според ФАО, стойността на световния внос на продоволствени стоки се е увеличила 3 пъти от 2000 година насам. През 2017 година тя е била $1,43 трилиона. В същото време в страните, най-чувствителни към дефицит на продоволствие, този показател е нарастнал 5 пъти. Тази година глобалната стойност на импорта на продоволствие е нарастнала с три процента и представлява $1,47 трилиона.

По прогноза на световната организация, в дългосрочна перспектива за този обем, придобитото продоволствие от страните ще струва повече, въпреки че глобалните условия за производство и търговия през последните години бяха сравнително по-благоприятни.

Петър Кръстев

Публикувана в Агроновини

Агрометеоролозите от европейската служба по мониторинг на културите отново намалиха прогнозите си за средните добиви при зърнените култури, съобщава topagrar.com, позовавайки се на последния им докладд. Въз основа на оценките на климатичните данни от MARS очакват средните добиви от зърно да останат с 5% под средните за последните пет години. Най-голям спад според експертите се очакват в средните добиви от ръж, които се прогнозират да изостанат с 14% от средния показател за последните пет години. Средните добиви от пшеница ще изостанат с 4,5% спрямо същия показател, а пролетния ечемик- с 4,3%. При твърдата пшеница средните добиви се очаква да надминат средния показател за последните пет сезона с 2,3%. От MARS са редуцирали минимално и прогнозата си за средните добиви от царевица (-3,6%). Експертите са направили по-сериозни негативни корекции за производството в Централна Европа и Франция заради сушата, докато оценките за производството в страни като Румъния и България са коригирани нагоре заради благоприятните климатични условия в Източна Европа.

При производството на царевица за силаж, от MARS отчитат спад в средните добиви спрямо средния показател за последните пет години с 10%. При маслодайните култури агрометеоролозите прогнозират с 13% по-слаби средни добиви при рапицата в сравнение с дългосрочния показател, докато при слънчогледа заради благоприятните климатични условия, средните добиви ще надминат средния петгодишен показател с 16%.

Публикувана в Бизнес

В края на миналата седмица европейският зърнен пазар беше разбунен от слухове, че украинското правителство възнамерява в най-скоро време да ограничи износа на мелничарско зърно поради слабата тазгодишна реколта. Анализаторите коментират, че тази сензационна новина беше пусната на пазара в момент на масово редуциране на оценките за производство на пшеница в ЕС и Русия и провокира допълнителен плюс в цените на пшеницата на фючърсния и експортния пазар от 8-10 евро за тон. Още при откриването на търговията на 6 август френската мелничарска пшеница се търгуваше на борсата в Париж по ЕUR 210-212,75 за тон, в сравнение с ЕUR 200-203 за тон в края на юли.

Още в петък властите в Киев категорично опровергаха подобна възможност и призоваха да не се вярва на слухове, целящи да дестабилизарат пазара. Участниците в зърнената търговия споделят, че повод за напрежението най-вероятно е станало предстоящото подписване на традиционен меморандум между основните компании експортьори и Министерството на аграрната политика на Украйна. В документа всека година се определят максимално допустимите обеми за износа на хлебно зърно от страната.

Ограниченията са възможни само при доближаване на реалните показатели на експорта до пределно допустимите и предварително съгласувани параметри. Според украинските власти и независимите местни експерти подобна опасност няма. Нещо повече.

Още в петък министърът на аграрната политика на Украйна Максим Мартинюк за изненада на западните експерти оповести по-висока от предишната прогноза за тазгодишния добив от пшеница в страната - 24 млн.т, в сравнение с 22-23 млн. т, очаквани само допреди няколко дни.

Министерството на аграрната политика на Украйна информира, че към 3 август в страната вече са ожънати 20,1 млн. т пшеница.

По данни на Министерството на аграрната политика през първия месец на 2018/19 маркетингова година Украйна натовари за износ около 2,21 млн.т. зърнени храни, в това число: 930 хил. тона пшеница, 686 хил. тона царевица и 592 хил. тона ечемик.

Публикувана в Бизнес

Сирия планира да внесе около 1,5 милиона тона пшеница тази година, тъй като се очаква местното производство да е около половин милион тона, съобщи министърът на вътрешната търговия Абдула ал Гарби, цитиран от БТА.

Вносът ще бъде предимно от Русия, но Сирия може да купи пшеница и от Румъния и България, каза Гарби. Все още сме в началото на сезона на изкупуване на местната пшеница. Минали са около 20 дни от началото, но очакваме местните покупки да бъдат между 500 000 тона до 600 000 тона тази година, допълни той.
Гарби също така посочи, че страната има стратегически зърнени резерви за над осем месеца.
По думите му Египет разполага с резерви за само три месеца, а Алжир – за четири.

В Сирия, която някога задоволяваше сама нуждите си от пшеница, производството на зърно рязко спадна от началото на въоръжения конфликт в страната. Сирия произвеждаше 4 милиона тона пшеница годишно и можеше да изнася 1,5 милиона тона. Спадът на производството засили натиска върху правителството на Башар Асад да внася зърно.

Хлябът е субсидиран в Сирия, където в резултат на боевете са убити стотици хиляди души, а милиони са принудени да напуснат домовете си.

От своя страна Гарби обеща да няма увеличаване на цената на хляба. Това си е тежест за правителството, разбира се, особено на фона на по-високите цени на пшеницата, които плащаме на фермерите, но ще продължим да ги субсидираме, каза той, цитиран от БТА.

Недостигът ще бъде попълнен чрез международни търгове за покупка на пшеница, обявени от държавната агенция да изкупуване на зърно Hoboob. Ведомството вече обяви търг с краен срок 2 юли за 200 000 тона руска, румънска или българска пшеница. На няколко пъти по-рано службата не успя с няколко търга, като изтъкна високите цени.

Публикувана в Бизнес

От 15 юни 2018 г. Българска агенция по безопасност на храните започва първата за 2018 година ваксинация по въздух срещу бяс при дивите хищници. Десет специално оборудвани самолета ще разпръснат над 1 млн. ваксинални примамки от въздуха, като ще се започне от летище Приморско, област Бургас, и премине през летищата в Балчик, област Добрич, Ерден, област Монтана, Кондофрей област Перник и Малево, област Хасково.

Разпръскването на ваксините ще се извърши през следващите 16 дни в зависимост от атмосферните условия. Ваксиналните примамки ще бъдат разпръснати на територията на областите Перник, Кюстендил, Смолян, Кърджали, Хасково, Добрич, Силистра, Видин, Монтана, Благоевград, Пазарджик, Ямбол, Бургас, Пловдив, Стара Загора, София област, Шумен, Разград, Русе, велико Търново, Плевен и Враца, като няма да бъдат разпръсквани над населените места и водоемите. 

Ваксиналните примамки са с формата на кубче с размери 2х3х2 см. и са със специфична миризма, която привлича хищниците. На един квадратен километър се изхвърлят по 25 броя примамки, които самолетите пускат от височина 150 метра. Мястото на всяка пусната от самолетите примамка се отбелязва с помощта на GPS-система.

Ветеринарните лекари препоръчват хората да не пипат ваксиналните примамки с незащитени ръце, защото при нарушена цялост на външната обвивка, ваксината може да бъде опасна за тяхното здраве. При контакт с примамките е добре да се извърши консултация с лекар.

Ваксините не представляват опасност за здравето на останалите диви животни. Препоръчително е домашните животни да се държат затворени или на повод (за кучетата), за да не приемат примамките, които са предназначени специално за дивите хищници.

Ваксинацията е част от Програмата за профилактика, надзор, контрол и изкореняване на заболяването бяс, която е разработена от Българската агенция по безопасност на храните.

Публикувана в Новини на часа

За периода 2007 до 2017 г. вносът от страни извън ЕС е нараснал с 4%, а събраните мита и митнически такси остават в същите рамки. Както е известно, през този период практически няма промяна в размера на митата. Това сочи анализът на Веселин Илиев, главен директор
„Външноикономическо сътрудничество“ в Българската стопанска камара (БСК).

На този фон по-задълбочено изследване е необходимо, за да се обясни промяната на съотношението между вноса и събраните ДДС и акцизи (при внос и вътрешни продажби), коментира авторът.

ДДС е с постоянна ставка, но събраното ДДС бележи ръст 41%, което e повече от ръста на вноса, но по-малко от ръста на БВП, който е 55%. Акцизите, чиято ставка непрекъснато расте и основата се разширяваПравителството одобри допълнителни разходи по бюджетите на министерства и трансфери към общини в общ размер на 20 784 639 лв. Средствата са предвидени в централния бюджет за финансиране на разходи, свързани с дейности по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. Тяхното разпределение е одобрено на заседание на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, проведено през март т. г.

Част от средствата се предоставят на областните управители на Добрич, Монтана и Смолян за почистване на речни корита. Предвидените за общините средства са за изграждане на диги, възстановяване на обществени сгради, пътни настилки, подпорни стени, укрепване на мостове и др., също растат по-малко от БВП – с 50%.Като цяло, износът се утвърждава като важен двигател на растежа. Колебанията на цените на нефта и горивата не влияят съществено върху общия обем на износа, тъй като България изнася все повече продукти с по-висока добавена стойност (горивата са изместени от лидерската си позиция в експорта от продукцията на електротехника и електроника и са плътно следвани от машиностроителната продукция). Негативното салдо от търговия със стоки постепенно се стеснява.

Няма логично обяснение защо събираемостта на митата изостава драстично от вноса, както и защо събираемостта на ДДС и акцизи изостава от ръста на БВП.

 

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 19 Април 2018 18:49

40% от вносното мляко с лошо качество

40% от млякото, което се внася у нас, е с лошо качество. Това заяви след участието си в блицконтрола в ресорната парламентарна комисия земеделският министър Румен Порожанов, цитиран от "Монитор"..

По думите му то не е за изхвърляне и може да се вложи за направата на млечни продукти с дълъг срок на зреене. „В тази връзка съм препоръчал на организациите на бранша да си направят отраслов стандарт, който доброволно да спазват", каза той. Според него това е един от начините да се намалят доставките от чужбина на мляко с ниско качество. На въпрос от кои страни внасяме основно мляко той посочи Унгария и Румъния и припомни случаят с хванатата по Великден партида от Гърция. От южната ни съседка обаче импортът на мляко бил малък.

Земеделският министър съобщи още, че в понеделник ще бъдат обявени всички резултати от направената проверка на вносни храни за двоен стандарт. Преди 5 дни той информира, че междинните резултати от проверката на 60 храни от западни производители, които се предлагат както у нас, така и в останалите страни от ЕС, са показали, че вносното детско пюре и италианските макарони у нас се продават на двойно по-високи цени, отколкото в магазините в Западна Европа. По думите му данните сочат още, че по-скъпо се продават около 40% от изследваните храни за двоен стандарт в България спрямо страните, откъдето са внесени.

На въпрос за съдържанието на хидрогенизирани немлечни мазнини в млечните продукти Порожанов припомни, че използването им не е забранено, но е задължително наличието им в храните да бъде изрично изписано на етикетите им и потребителите да бъдат информирани.

По време на заседанието на комисията земеделският министър каза, че Българската агенция по безопасност на храните е спряла разрешенията за използване на пестицидите от групата на неоникотиноидите и това ще е от полза пчеларите.

Според него най-вероятно част от земеделските производители ще са недоволни, но въпросният химикал с години остава в почвата и се натрупва и в цветовете на растенията, от където се поразяват и пчелите.

Публикувана в Бизнес

Докато преза първите два месеца на 2018 година износът на България за трети страни намалява с 20.9% в сравнение със същия период на предходната година, вносът се увеличава с 9.3% и е на стойност 3 483.4 млн. лева (по цени CIF), сочат данните на Националния статистически институт.

Износ

Основни търговски партньори по изнесени стоки от България са Турция, Китай, Съединените американски щати, бившата югославска република Македония, Сърбия и Руската федерация, които формират 56.7% от износа за трети страни. Само през февруари 2018 г. износът на България за трети страни намалява с 24.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 142.9 млн. лева.

Износ на България за трети страни през периода 2017-2018 година
(Спрямо същия месец на предходната година)

През периода януари - февруари 2018 г. при износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2017 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства" (19.9%) и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (15.2%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти" (68.9%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (52.8%).

Внос

Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени през януари и февруари от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. Само през февруари 2018 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 2.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 654.2 млн. лeвa.

Внос на България за трети страни през периода 2017-2018 година
(Спрямо същия месец на предходната година)

При вноса от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - февруари 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (61.0%) и „Машини, оборудване и превозни средства" (40.8%). Спад се наблюдава само в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти" (17.1%).

Салдо

Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - февруари 2018 г. е отрицателно и е в размер на 1 242.5 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 984.7 млн. лева.

Само през февруари 2018 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 511.3 млн. лева.

Търговия на България с трети страни и ЕС - общо

През периода януари - февруари 2018 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 8 020.5 млн. лв. и в сравнение със същия период на предходната година износът се увеличава с 2.9%.

Само през февруари 2018 г. общият износ възлиза на 3 828.2 млн. лв. и намалява с 5.3% спрямо същия месец на предходната година.

Публикувана в Новини на часа

По предварителни прогнози на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) общото вътрешно потребление на домати през 2018 г. ще достигне 193 хил.т. Вносът може да надвиши 66 хил.т. Предвижданията са за преработените количества домати да достигнат 42 хил.т., а 151 хил.т. ще бъдат за прясна консумация. Изкупните цени при доматите през 2018 г. се очаква да бъдат средно около 1,2 лв/кг за оранжерийни и 0,68 лв/кг за полски. Общото вътрешно потребление на краставици, по оценки на САРА, през 2018 г. ще достигне 71 хил.т. Вносът може да надвиши 18 хил.т. Предвижданията са прясната консумация да възлезе на 70 хил.т., а преработените количества краставици ще бъдат малко над 1 хил.т. Изкупните цени при краставиците през 2018 г. се очаква да бъдат средно около 1,1 лв/кг за оранжерийни краставици и 0,69 лв/кг за полски. Общото вътрешно потребление на чушки през 2018 г. ще приближи 96 хил.т. Вносът може да надвиши 25 хил.т. Потреблението на чушки в преработено състояние се очаква да се приближи 28 хил.т., а 68 хил.т. ще бъдат за прясна консумация. Средните изкупни цени при чушките през 2018 г. се очаква да бъдат около 0,7 лв/кг.

През 2017 г., по данните на Рабобанк, световен лидер по  производство сред зеленчуците са доматите (170 млн.т.), следвани от лука (95 млн.т), краставици (80 млн.т). Пиперът е на 7 място (40 млн.т). Доматите съставляват 22% от търгуваните количества, докато пипера е на 2 място с дял от 12%, а износните количества на краставици възлизат на 6%. През февруари-март, 2018 г., цените на домати в ЕС достигат най-ниските си нива за последните 5 години, съответно 0,86-0,87 евро/кг. 
В последните години Турция бележи осезаем прогрес в зеленчукопроизводството. За периода 2004-2017 г., производството на оранжерийна продукция нараства с 67%. Най-сериозно е увеличението при доматите от 2 години, съответно 0,86-0,87 евро/кг. Причините за млн.т на 3,8 млн.т, следвани от краставиците от 940 хил.т. 
Предвижданията на ЕК за общо производство на домати в ЕС през 2018 г. е за 17,9 млн.т. , което е с 2% под нивото от 2017 г. Очаква се, в следващите месеци производството да бъде под нивата от предходната година, което ще поддържа цените по-високо от тези през същия период на 2017 г. Цените на краставиците в началото на март 2018 г. паднаха в сравнение с предходния месец до 1- 1,2 евро/кг на Източноевропейските пазари. Заради застудяването и наближаващите Великденски празници, цените постепенно растат и вече се предлагат на 1-1,4 евро/кг. Лошото време от края на март се отразява на оранжерийното производство с пораженията върху конструкциите и щети върху реколтата. Очаква се от края на март до първите 10 дни на април, цените на основните зеленчуци да се покачат с 10- 15% в сравнение с началото на март 2018 г. млн.т на 3,8 млн.т, следвани от краставиците от 940 хил.т до 1,1 млн.т. Последните световни тенденции е за ограничаване на скъпите стъклени оранжерийни конструкции. В момента в света само 9% са стъклени оранжерии. Най-висок е делът в Германия – 80%, Холандия – 90%, САЩ – 40%., докато в Гърция, Израел и Йордания – по 5%. В България около 48% са декларирани като стъклени конструкции.
На ХІІІ Народен конгрес в Китай се поставят основните приоритети пред китайското земеделие да обезпечи хранителната сигурност, като основно това трябва да стане чрез намаляване използването на химикали и изкуствени торове и повишаване ефективността. Това трябва да се постигне с нови технологии, повече знание сред фермерите и използване на повече биологични препарати и торове. За последните 30 години, Китай отбелязва най-големият световен икономически ръст, с БВП от 200 долара на човек през 80-те години на 8,1 хил. US$ през 2016 г. Въпреки това, Китай изнася значително количество зеленчуци на стойност 25 млрд. US$ и внася за 62 US$ по данни на Световна Банка за 2016 г.
Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 10

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта