ДФ „Земеделие“ продължава изплащането на финансовата подкрепа на земеделските стопани за Кампания 2018 г. Днес бяха преведени над 4,3 млн. лева на 2 841 животновъди. По Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки в планински райони (ДПЖ-пл) подпомагане от общо 3 787 448 лева получиха 2 603 фермери. Още 532 445 лева субсидии бяха разпределени между 273 стопани по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони (СМлК-пл) за Кампания 2018.

  Ставката за плащането на едно допустимо за подпомагане животно по ДПЖ-пл е 55 лв. Тя е определена със Заповед № РД 09-1070 от 05.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Ставката за плащането на едно допустимо за подпомагане животно по СМлК-пл е 269.73 лв., определена със Заповед № РД 09-1069 от 05.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите.

  Право на подпомагане по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки в планински райони имат земеделски стопани, чиито стада наброяват от 10 до 49 овце-майки и кози-майки заедно или поотделно. По Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони се подпомагат животновъди, които отглеждат от 5 до 9 млечни крави.

   Земеделските стопани, кандидатствали по двете схеми на обвързана подкрепа трябва да продължат да отглеждат заявените за подпомагане животни най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане.

Публикувана в Животновъдство

Особена честа грешка в практиката е допускането на силно замърсяване на дезинфекционните площадки, както за транспортни средства, така и за хора. Наличието само на едно слабо звено може да обезсмисли всички положени усилия, казва ас. д-р Георги Желев, Ветеринарномедицински факултет в Тракийския университет, Стара Загора

  • Д-р Желев, Вие сте експерт в областта на дезинфекцията, която е в основата на т. нар. биосигурност. Това ли е единственият щит срещу опасните вирусни заболявания при животните и по-конкретно при птиците?

  • Едва ли има човек, който да не осъзнава колко е важна темата, особено сега след последните случаи на птичи грип в страната. И точно тук е най-големият парадокс, с който се сблъсквам в своята практика. Всички знаем, че дезинфекцията е нещо много важно, но искам да ви кажа, че всъщност това е едно от най-неглижираните и най-пренебрегваните мероприятия в практиката.

  • Каква е причината за това?

  • От една страна това са микроорганизмите, срещу които се борим, защото са невидими. Това не е като например кокошка с кокошинки или човек с въшки, да ги намажем с препарат и после когато видим, че те продължават да се движат, веднага разбираме, че има нещо „гнило в Дания“. Тук враговете са микроскопични и често ние не сме много сигурни какво сме постигнали. Другата причина за този парадокс е липсата на достатъчно добра информираност, която да доведе до едно правилно извършване на дезинфекцията. Може би прави впечатление на фермерите, че на опаковките на дезинфектантите има само една унифицирана, базова информация. Вземате един, втори, трети, пети дезинфектант и на тях пише едно и също, така че у хората може да се породи изключително порочното мнение, че дезинфектантите са едва ли не едни и същи, и че няма значение кой ще изберете. Накрая избирате на база финанси, което е най-голямата грешка. Знаете ли например, че има дезинфектанти, които действат много добре в София, но не действат в Чирпан или в Хасково.

  • Защо е така?

  • Защото се влияят от твърдостта на водата. Други дезинфектанти увеличават ефективността си с повишаването на температурата – 99% от дезинфектантите са по-ефективни през лятото, но има една група дезинфектанти при която е точно обратното. Някои дезинфектанти запазват активността си при ниски температури, но други са абсолютно негодни за употреба през зимата. Ако фермерите изберат формалина примерно, трябва да знаят, че всъщност пръскат с една канцерогенна вода.

  • Кои са критичните моменти в практиката при извършване на дезинфекцията на помещенията на птиците?

  • Първият е изборът на подходящо дезинфекционно средство.

  • Кой е най-добрият дезинфектант в момента?

  • На този въпрос ще получите различни отговори, в зависимост от това кого питате. Ако питате дистрибутор, ще ви каже - нашият. Ако питате мен, ще кажа, че няма най-добър дезинфектант, който да е евтин, безопасен и високоефективен спрямо всички видове проблемни микроорганизми и то при всякакви условия на средата – висока или ниска температура, високо или ниско Ph, наличие на органични замърсявания и т.н. За щастие искам да се опровергая и да кажа, че има най-добър дезинфектант, но за конкретната ситуация и конкретната цел, т.е. във всяка една ситуация мога да кажа кой дезинфектант е най-ефективен спрямо проблемните в момента микроорганизми, при наличните условия на средата и съответната степен на допустим риск.

  • Колко вида дезинфектанти съществуват на пазара у нас?

  • Има огромно количество, произведени в България и в чужбина.

  • Как да се ориентират фермерите в това многообразие?

  • Много лесно, тъй като те се обединяват в химични групи със сходни свойства, предимства и недостатъци. Могат да са дезинфектанти от висок клас с много широк спектър и ефективност, от среден, както и от нисък клас, които имат ограничена антимикробна активност. Те не действат на спори, на туберкулозни бактерии и на много устойчиви вируси.

  • Кои са тези видове дезинфектанти?

  • От висок клас са алкалиите, алдехидите, хлорните, както и кислород отделящите дезинфектанти. Лично за мен последните са най-добри и аз ги препоръчвам на стопаните, защото имат широк спектър на действие и най-вече защото са абсолютно безопасни за хората, животните и за околната среда. Така че не е все едно какъв дезинфектант ще се избере.

  • При избора на дезинфектант не играе ли най-често роля активната реклама на дистрибуторите?

  • Това аз наричам Балкански синдром и ще ви дам пример. През 2016 г. Румъния бе разтърсена от жесток скандал, породен от смъртта на над 200 човека заради най-банални опортюнистични инфекции в болниците. Когато започна разследване, оказа се, че причината е една изключително агресивна фирма за дистрибуция на дезинфектанти, която чрез различни практики е спечелила обществени поръчки, но техните продукти са пълно менте. При направените изследвания стана ясно, че концентрацията на активните им субстанции е до 10 пъти по-ниска от препоръчителната и по тази причина проведените дезинфекции са опорочени. Фирмата се казва “Хекси фарма“. Тя е изнасяла продукцията си и в България.

  • Кой е вторият критичен момент?

  • Той е свързан със самото разреждане на дезинфектантите и подготвянето на разтворите. Просто се ужасявам колко широко разпространена е практиката на разреждане „на око“ или пък с „мерната единица“ - една капачка на литър вода, или на кофа вода. Тук няма нужда от коментар. Точната концентрация на работните разтвори е от изключителна важност за ефективна дезинфекция. Тъй като повечето работници във фермите не са много добри в сметките, моята препоръка е да се въведат дозиращи таблици, които дават възможност да се засекат необходимите литри и концентрация на разтвора, да е ясно колко милилитра трябват, за да се приготви съответният дезинфекционен разтвор.

  • Но различните видове дезинфектанти се разреждат с различни мерни единици.

  • Хората трябва да запомнят, че прахообразните дезинфектанти се разреждат на база тегло/маса, а не на база обем, т.е. ако искаме да направим 1 литър 1-процентен разтвор на прахообразен дезинфектант, трябва да сложим 10 грама на литър вода. Много често по навик или по инерция тези прахообразни дезинфектанти се дозират с мерителни чашки в милилитри.

  • Но не са ли указани начините за измерване от самите производители?

  • Има примери на дезинфектанти, закупени в България. Към тях в опаковките е дадена мерителна чашка и тя е в милилитри, т.е. вината е между производителя и потребителя. Някои прахообразни дезинфектанти имат много сериозен проблем с разтворимостта. Утайката не само запушва дюзите на машините, но и голяма част от активната субстанция остава неразтворена и полученият разтвор е с много по-ниска концентрация, което води до неефективност.

  • Кога трябва да се приготвят дезинфектантите?

  • Непосредствено преди употреба, тъй като някой много бързо губят своята активност. На първо място това е натриевата основа, която след разреждане има трайност до 3 дни, защото взаимодейства с въглеродния диоксид от въздуха, карбонизира и се получава натриев карбонат – едно вещество, което чудесно почиства, но е много слаб дезинфектант. В някои ферми е широко разпространена практиката натриевата основа да се приготвя в големи бидони и седмици наред работниците да гребат с кофи и да правят дезинфекция, което е абсолютно порочно.

  • Как трябва да се съхраняват дезинфектантите?

  • Това е особено важно за хлорните препарати. Само за няколко дни, над 50% от активната им субстанция може да се загуби в резултат на неправилно съхранение - не напълно затворената кутия на хлорните препарати или съхранението им по прозорци, изложени на пряка слънчева светлина или повишена влага. Това, разбира се рефлектира върху качеството на дезинфекцията.

  • Как трябва да се приготвят работните разтвори?

  • Първо трябва да се използва чиста вода със стайна температура. Не препоръчвам горещата вода, въпреки че засилва дезинфекционната активност на някои дезинфектанти, особено ако се ползват алдехиди. Това засилва изключително много токсичността на препаратите, особено за хората, които работят с тях. Използването на вода с висока твърдост, която съдържа голяма количество калциеви или магнезиеви соли, драстично намалява дезинфекционната активност на всички четвъртични амониеви съединения. Ето защо тези дезинфектанти са много ефективни в София, на Боровец, където водата е мека, но в Хасково, в Стара Загора, където твърдостта на водата е висока, тези дезинфектанти са много слабо ефективни. За съжаление тези подробности не са написани на опаковките на дезинфектантите, а те имат много важно практическо значение. Ето ви поредния парадокс - вземете един обикновен прах за пране и ще видите, че на опаковката са посочени различните дозировки, в зависимост от твърдостта на водата, но на опаковката на дезинфектантите тази информация просто липсва.

  • Кой е третият критичен момент?

  • Несъобразяване с влиянието на условията средата. Тук специално внимание искам да обърна на наличието на органичните и неорганични замърсявания. В тези случаи употребата на окислители, на хлорни и йодотделящи дезинфектанти, е абсолютно неподходящо. Хлорът, йодът и кислородът са много реагентноспособни и влизат веднага в химически реакции със замърсяванията и разтворите им бързо се изтощават. В тези случаи трябва да се предпочитат дезинфектанти като натриевата основа и алдехидите, които не се влияят от органичните замърсявания. Особена честа грешка в практиката е допускането на силно замърсяване на дезинфекционните площадки, както за транспортни средства, така и за хора. В тези случаи „дезинфекционната“ площадка се превръща в „инфекциозна“. Така че дезинфекцията или трябва да се прави както трябва или ефектът е точно обратен. Някои от препаратите за почистване – сапуни, препарати тип Веро, прах за пране, неутрализират четвъртичните амониеви съединения. Много често срещана практика е първото почистване на помещението да става с водоструйка, където има почистващ препарат, а след това се преминава към дезинфекция. Автоматично остатъците от препарата неутрализират дезинфектанта.

  • Казахте че е от значение дори сезонът, в който се прилагат дезинфектантите. Как се отразява температурата на различите препарати?

  • Приема се, че всички дезинфектанти действат изключително добре при високи температури, тъй като температурата ускорява химичните реакции. Но има група дезинфектанти, йодофорите, при които температура над 35 градуса намалява тяхното действие поради сублимация на йода. Особено трябва да се внимава когато се прави дезинфекция през зимните месеци, тъй като не всички дезинфектанти действат при ниски температури. Типичен пример за неподходящ дезинфектант е формалина, който при ниска температура полимеризира. Гарантирам ви, че ако ползвате формалин при температура под 3 градуса, всъщност пръскате с една канцерогенна вода, която няма дезинфекционна активност. При ниски температури трябва да се предпочитат дезинфектанти като хлорните, преките окислители, като и йодните, които запазват своята ефективност.

  • Има ли следващ критичен момент?

  • Има и той е подценяването на повърхностното напрежение на повърхностите. Вероятно в практиката си фермерите са виждали, че след напръскване дезинфектантът се събира на огромни капки. Причината е, че когато водата попадне върху твърда повърхност, между водните молекули започват да действат сили на привличане, които свързват дезинфектанта във формата на капки. Това явление е пагубно за дезинфекцията, защото между капките остават множество сухи „мъртви зони“ в които микробите нямат контакт с дезинфектанта. За съжаление някои от новите материали за оборудване – PVC, различни пластмаси, мазни повърхности, инокс и др., отблъскват водата и създават точно този проблем.

  • А какво е влиянието на хигиената в помещението върху дезинфектантите?

  • Първият, задължителен етап на всяка дезинфекция, това е предварителното механично почистване и подценяването му е от огромно значение. Направихме експеримент върху хранилки и поилки на птиците и се оказа, че точно те са изключително замърсени с микроби. Съдържат над 2.5 млн. бактерии на квадратен сантиметър. Когато приложихме дезинфектант с комбинирано действие, успяхме да намалим количеството на бактериите до 700 хиляди, което е добре, но все още е над пределните лимити. Когато извършихме предварително механично почистване на тези повърхности преди приложението на същия дезинфектант, резултатът бе от 0 до 12 броя на кв. см. Разликата е огромна, ето защо почистването не бива да се подценява.

  • Кой е следващият критичен момент?

  • Избор на неправилен метод на дезинфекция. В момента почти във всяка ферма се виждат дезинфекционни площадки с хидратна вар, а това са пари, хвърлени на вятъра. Причината е, че се създават множество мъртви зони, където хидратната вар не достига – например в грайферите на ботушите или гумите на транспортните средства. Също така действието и е повърхностно и се отмива много бързо. Не препоръчвам използването на дезинфекционни стелки в птицевъдството, защото при тях се пропуска горната част на обувките, която често е замърсена и същевременно влиза в директен контакт с птиците. Моят съвет е да се въведе абсолютно задължително използването на ботуши във фермата и дезинфектантите да се прилагат във формата на разтвори, за да могат ботушите да се дезинфекцират на поне 30 см височина. В противен случай, всичко което се прави, е проформа и не носи никакъв ефект. И разбира се дезинфектанта трябва да се подменя редовно, за да не се превърне дезинфекционната площадка в инфекциозна.

  • Кога дезинфекцията играе реална противоепидемична роля?

  • Само когато е изпълнена цялостно. В люпилните например често се пропуска да се дезинфекцират вентилаторите на инкубаторите, които вкарват микроорганизми от предишната партида. В бройлерните центрове се акцентира на дезинфекцията в халетата, но се пропуска да се хигиенизират терените около сградата. Често гумите на транспортните средства се дезинфекцират чрез напръскване с пръскачка, но обикновено се пропуска онази част от грайферите, която е в контакт с пътната настилка. Подобен пропуск може да се окаже фатален.

  • Има ли осми по ред критичен момент?

  • Има и това е несъобразяването на дезинфекцията с вида на микроорганизмите. Те имат различна устойчивост в околната среда и различна чувствителност към дезинфектантите. Оказва се, че вирусът на птичия грип е доста чувствителен към дезинфектанти, така че при него всички дезинфекционни средства са ефективни. По-важното е обаче да се познават останалите тънкости, за които говорих, защото те най-често са малките камъчета, които обръщат колата.

  • Отчитате ли грешки в провеждането на програмата за биосигурност?

  • Широко разпространена е грешката в туберкулозните огнища да се прави дезинфекция с алкалии. Причината е, че туберкулозните бактерии са известни като киселинно устойчиви и повечето хора смятат, че алкалиите са ефективни – нищо подобно! Така че пръскането с натриева основа във фермата по никакъв начин не решава проблема. Употребата на неподходящ дезинфектант не само че няма да има ефект, но може да увеличи здравния риск. Един мой учител казваше, че некачествената дезинфекция е по-опасна от липсата на такава, защото намалява бдителността. Например, пропускате да подмените навреме разтвора в дезинфекционната площадка, но допускате високо рискови транспортни средства, като екарисажните коли и др. да влязат в обекта ви – ето ви повишаването на риска.

  • В последно време често се говори за резистентността към различните препарати. Какво трябва да знаят фермерите за това?

  • Това е следващия критичен момент. Трябва да знаят, че бактериите изграждат устойчивост, както към антибиотици, така и към дезинфектанти. Препоръката ми е да се въведе ротационен принцип, т.е. всеки месец да се сменя дезинфектанта. За да е ефективна ротацията, следващия дезинфектант трябва да има различен механизъм на действие. Затова е важно да се познават различните групи дезинфектанти. Препоръчително е да се използват и комбинирани дезинфектанти, при които риска да възникне резистентност, е доста минимален. Много ми се иска да спомена и геноцидът, който се извършва спрямо работниците във фермите. Трябва да се знае, че някои дезинфектанти са много токсични и ако се допуснат остри отравяния, те могат да са смъртоносни - примерно ако се ползват алдехиди, хлорни препарати или пък феноли. Но не по-малко опасни са и хроничните отравяния, които също водят до много сериозни заболявания, като астми, алергии и ракови заболявания. Искам да допълня, че противопраховите маски, закупени за по 1-2 лв. от строителните хипермаркети, по никакъв начин не защитават работника от токсичните газове. Изискват се противогази и то със специални респираторни филтри спрямо съответния химикал. Специално внимание искам да обърна на формалина, който много се надявам скоро да бъде забранен заради силно канцерогенното му действие. В момента китайците пръскат китайското зеле, за да не мухлясва и това е един от скандалите с ЕС. Ако обаче се смеси формалин с хлорирана вода, получава се още по-канцерогенен газ, така че моят съвет е да елиминират употребата на формалин. Заради лошия му имидж, в някои дезинфектанти той се среща не под чистото име формалин или формалдехид, а се нарича метанал, метилен гликол, формол или мравчен алдехид. Това се нелоялни практики и рекламни манипулации. На нашия пазар се предлага дезинфектант, който се рекламира като несъдържащ формалдехид, а в същото време съдържа вещества, които при разтваряне се разпадат до формалдехид. Токсични са и хлорните препарати, ненапразно те са използвани като бойни отровни вещества -предизвикват алергии, астми и дори смъртни случаи. Хлора е по-тежък от въздуха, ето защо хората дори да не усещат миризмата му, птиците, които са на 20-30 см от пода, може да са изложени на токсичното му действие, което е опасно за здравето им. Така, че е много е деликатен баланса между ползата и вредата от дезинфектантите. Дезинфекцията сама по себе си не е панацея, тя е само част от комплекса на противоепидемичните мерки, които трябва да се прилагат едновременно и в цялост, в еднаква степен на стриктно изпълнение. Наличието само на една слабо звено може да обезсмисли всички положени усилия.

  • Каква е вашата препоръка към фермерите?

  • Не би трябвало мерките за биосигурност да се влияят от епизоотичната ситуация. Програмата за биосигурност е перманентна мярка, която се прилага независимо от ситуацията и трябва да се изпълнява стриктно. Съветвам стопаните да четат, да се образоват, но винаги да мислят, а не да се доверяват безкритично на всяка информация и реклама. Да търсят съвет и помощ от външни, независими експерти, които имат нужните знания и опит и могат бързо да се ориентират във всяка ситуация и да „видят“ проблема.

Публикувана в Животновъдство

Изключително популярните в Европа трактори от малък и компактен клас Solis в България се представляват от фирма Агроскай. Тяхната надеждност и иокономичност на ниска цена ги правят предпочитани в малките и средни ферми на Германия и Англия.

SOLIS 50 е здрав, издържлив и мощен,

Предназначен е за различни задачи от строителството до косене, изкопни работи или обработки, а освен това тракторът може да работи с пълен набор от прикачени устройства. Solis 50 е лесен за използване и поддръжка. Част от гамата на Агроскай, този трактор е идеален за малки ферми и задачи по поддръжката. Двигателят е с мощност 50 к.с., а трансмисиите са 2wdи 4wd, с осем предни и две задни скорости. Триточковата навесна система позволява изпълнение на широк кръг задачи по обработка на площите. Гамата на Solisпокрива целия диапазон от изисквания на животновъдната ферма – от 20 до 90 к.с. като цената започва от 13 000 лв, с 3 години гаранция.

SOLIS 26 – помощника в семейната ферма

Това е машината с най-голям хидравличен капацитет в своя клас. Със своя трицилиндров двигател Mitsubishi, задвижване 4wd, шест предни и две задни скорости, тракторът е подходящ за работа с челен товарач. Здравата и опростена конструкция създава сигурност при операциите. Затова и представения модел е в центъра на вниманието на малките производители на мляко.

ROTAVATORкласен инвентар на разумна цена

Той се произвежда чрез използване на висококачествен материал и най-съвременна технология в съответствие с високи промишлени норми. Снабден е с 48 ножа и има работна ширина – 2 м. Подходящ е за всякакви култури и текстура на почвата, Лесно се прикача към трактора. Задвижването е с 540/1000 об/мин. Клиентите могат да се възползват от него на достъпни цени.

Публикувана в Агротехника

ова са вторични метаболити, продукт на нишковидни гъби, които причиняват токсичен отговор микотоксикоза, при поглъщане от висши животни

До момента са открити над 400 вида микотоксини. Най-известните от тях могат да бъдат разделени на шест основни категории: афлатоксини, трихотецени, фумонизини, зераленон, охратоксини и алкалоиди от ерготамични продукти.

Fusarium, Aspergillus и Penicillium са най-често срещаните гъбички, които произвеждат токсини и замърсяват фуражите и съответно животинската продукция. Това става при неправилно прибиране на зърнените култури, които са в основата на приготвянето на храната за животните, както и лошото по-нататъшно съхранение на фуражите.

Нивото на заразатас микотоксини в зърното варира в годините и е различно в различните региони. Основни фактори, които влияят на заразяването на пшеницата например, са предишните култури, които са отглеждани на парцела, растителните остатъци, които са останали на полето, условията приотглеждане на реколтата, времето, особено по време на цъфтеж и прибиране на реколтата.

Растителните остатъци на полето са основна причина за размножаване на патогенните гъби. Ето защо изораването, заедно с обръщането и вкарването в почвата на останалата слама е добър вариант за борба с разпространението на микотоксините. Някои плевели също могат да бъдат гостоприемник за плесенните гъби, например фузариум, което води до заразяване. По време на цъфтеж културите са особено податливи на инфекции със спори. Продължителните валежи по време на прибиране на реколтата също могат да станат причина за заразяване с фузариум.

Стресиращите фактори като суша, недостатъчно торене, висока плътност на културите, конкуренция на плевелите, насекомивредители могат да отслабят естествената защита на растенията. Най-често това води да колонизиране на посевите с гъби, които продуцират микотоксини.

Микотоксините могат да бъдат намерени при всички зърнени култури и фуражи. Ето защо животновъдите трябва да се отнесат отговорно към проблема и да не го пренебрегват.

Какво можем да очакваме, ако изхранваме прасетата с фуражи с микотоксини?

Свинете са най-чувствителните животни за микотоксини. Афлатоксините потискат имунната им система, а първият признак за замърсяване на фуража е намаляването на приема на храна от животните. Клиничните признаци, в зависимост от нивото на замърсяване, могат да варират от намаляване на прираста и хепатоза на черния дроб до смърт.

Сред трихотецените деоксиниваленолът (сметоксин) и Т-2 токсинът са най-важни за свинепроизводството. Т-2 токсин инхибира приема на храна.

Деоксиниваленолът потиска храненето, намалява прираста на животните и предизвиква повръщане.

Охратоксините са токсични за черния дроб и бъбрецине на прасетата и причиняват специфични хронични заболявания. Най-често животните страдат от бъбречна недостатъчност и намален прираст.

Зеараленонът причинява главно естрогенни смущения при прасета. Увеличава се броят на абортите при бременните свинемайки и този на мъртвородените сукалчета. В други случаи заразената със зеараленон храна причинява подуване и зачервяване на вулвата, лъжлив еструс и фалшива бременност.

Фумонизините атакуват черния дроб, белите дробове и панкреаса и причиняват белодробен оток при прасета.

Преживните животни са непрекъснато атакувани от микотоксините

Афлатоксините, трихотецените и зеараленоните са еднакво вредни за всички селскостопански животни.

Въпреки това поради факта, че кравите имат четирикамерен стомах, те са по-устойчиви на действието на микотоксините, отколкото еднокамерните стомаси на свине или коне. Това се дължи на способността за детоксикация на микотоксини от някои микроорганизми в търбуха.

По принцип телетата са по-чувствителни към афлатоксини, отколкото възрастните животни. Най-често преживните са атакувани от афлатоксини, трихотецени и зеараленон.

Клиничните признаци при кравите, които са приемали заразени с афлатоксини фуражи, са намален прием на храна и намаленмлеконадой, диария, остър мастит, загуба на тегло, респираторни заболявания, плешиви петна по кожата, увреждане на черния дроб и имуносупресия.

Какви са последиците от поемане на микотоксини при домашните птици?

Домашните птици са чувствителни към микотоксини, но има разлика за различните категории. Бройлерите са по-малко чувствителни към афлатоксини, отколкото другите птици като патици, гъски или пуйки.

Афлатоксините при домашните птици най-често потискат имунния отговор.

Трихотецините тип А (Т-токсин, НТ-2 токсин) са от голямо значение за птицефермите и причиняват икономически загуби в производителността. Те са изключително токсични за домашните птици, особено за пилетата. По-специално, токсинът Т-2 намалява приема на храна, което е последвано от задържане в развитието и наддаването на птиците, оказва неблагоприятно влияние върху растежа и развитието на пилетата.

Младите пилета и пуйки са много чувствителни към охратоксини. Този токсини влияят на бъбреците на птиците, потискат приема на храна и растежа, могат да доведат до намаляване на производството на яйца, а самите яйца са с нискокачествена черупка.

Фумонизините са фатални при домашните птици. Признаците на фумонизин в храната са намаляването наимунитета, загубата на тегло и намаляване на дневнияприраст, както и повишаване на теглото на стомашно-чревния тракт.

В сравнение с другите домашни животни, например свинете, птиците са по-малко податлива на зеараленон. Комбинацията от различни микотоксини може да доведе до значителни загуби на плодовитост.

Публикувана в Животновъдство

Френският наследствен животновъд Дидие Шомей предаде семейната ферма на двамата си синове близнаци, за да бъдат печеливши, и стана наемен работник

Мила Иванова

Селцето Сент-Етиен-дьо-Шомей (215 жители) се намира в департамента Кантал, Централна Франция, на 736 м надморска височина, напоявано и от север, и от юг от две реки. То принадлежи към Природния резерват на вулканите на Оверн, в сърцето на Централния масив, като вулканът Кантал е оставил застинали реки от лава сред няколко долини. При тези природни дадености – ливади, вода, слънце, фамилията Шомей (името се произнася като това на селището) от десетилетия се занимава с животновъдство, като последните три поколения винаги са проявявали гъвкавост и способност да се адаптират към променящите се условия.

5 .didier chaumeil éleveur cantal

„В нашия занаят е необходимо през цялото време да размисляш и да действаш” – твърди Дидие Шомей, на 53 години, който поема семейната ферма през 1985 година. Преди него родителите му са отглеждали 30 крави Салерс (френска порода говеда, произхождаща от ареала на Централният масив) и са практикували традиционната система за доене. – Стопанството ни винаги е произвеждало мляко” – уточнява наследственият фермер, който си има слабост към породата Прим Холщайн. Шансът да замени Салерс се появява през 1997 година, когато Дидие придобива чрез размяна правата за производство и млечната му квота се повишава на 220 000 литра. „Селекцията на Прим Холщайн беше страстта на живота ми” – споделя Шомей, а тогавашното му стадо действително се отличавало с расови екземпляри. Бикът на стадото влизал в каталога на селекционна станция и създал крави с уникален индекс.

През 2009 г. обаче

настъпва млечната криза

и повишените цени на суровините сриват икономическите резултати на стопанство „Шомей”. Въпреки доброто техническо управление на системата, производството на мляко с концентрирани храни вече не е рентабилно, за което свидетелства и Брутният опериращ излишък (печалбата на стопанството – б.а.) „Трябваше да действаме, защото от производството на мляко ние вече не печелихме” – връща лентата назад Дидие. Освен това единият от синовете му близнаци – Никола, вече бил инвестирал в стопанството с намерението да се върне в семейната ферма след приключване на образованието си. Бащата и синът създават фамилния GAEC Chaumeil (Земеделско сдружение за обща експлоатация – типична френска кооперативна форма – б.а.) и предприемат смел завой – сменят млечната порода, въпреки доброто генетично равнище на Прим Холщайн.

„Избрахме Джерсей заради нейната ефикасност, която далеч надхвърли нашите очаквания” – споделя бащата. – Няма друга порода крави, която да съперничи на Джерсея по оползотворяване на средните, бедните и сухите пасища. Пасищната трева е главната храна на кравите, с ограничено количество концентрирани фуражи.И още: млякото от тази порода е с най-висок процент мастни вещества в света.

Джерсей отговаря също на спецификациите на департамента Кантал за ЗНП (Защитено наименования за произход), според които се засилва делът на тревата в дажбите на животните и се намалява разрешеното количество концентрати. „С нашата система, базирана изцяло на трева, ние се надяваме да се развиваме успешно – споделя Дидие. – По този начин през 2017 г. произведохме 270 000 литра мляко с брутен марж от 1747 евро за крава. Млякото предаваме на местния кооператив Volcalis.”

Нов завой

След дипломирането си по механика, Беноа, братът близнак на Никола, обикалял света като специалист по аеронавигационни части в продължение на седем години. "Но дори от далечните дестинации на Китай или Русия, той продължаваше да следи живота на фермата и дори си вземаше отпуска, за да ни помага с участието на нашите крави на конкурсите” – усмихва се бащата. През март 2018 г. младият мъж напуска работата си с намерението на свой ред да се засели във фермата. "Това мое решение изкристализира в Сибир – очевидно надделя любовта ми към истинския живот! – пояснява Беноа, който от октомври преминава специализирано обучение в селскостопанската школа CEPPA в град Орияк, административния център на Кантал. Така възниква проблемът да се осигури допълнителен доход за новия асоцииран член на семейния кооператив.

„Ако изчислим средния доход на едно стопанство от 600 – 650 декара, нашето стопанство надвишава средните показатели – обяснява бащата. – Никола и аз си докарваме по 1500 евро заплата на месец за всеки, което е съвсем приемливо. Докато преди 2008 година ние едва стигахме минималната заплата. Възвърнах достойнството си и станах самостоятелен фермер” – изрича с гордост Дидие Шомей. Но сега, с идването на Беноа във фермата, на бащата се наложи да вземе

поредното радикално решение в живота

След като обмисля и претегля различни възможности (разширяване на фермата, създаване на работилница или трансформация ...), Дидие предлага да се оттегли от GAEC , за да даде път на сина си. "Да предприема сериозно инвестиране на 53-годишна възраст, означава да оставя неизплатени кредити на моите момчета и след десет години. Не ми се искаше. А освен това близнаците се погаждат много добре. Те ще управляват стопанството по начин, съответстващ на тяхното поколение ", казва животновъдът. В началото, малко обезпокоен в новото си битие на наемник, Дидие още в края на лятото си намира работа при друг фермер от Кантал, който оценява опита, смелостта и самостоятелността на своя колега.

Никола и Беноа работиха заедно през това лято, като обмисляха как да завършат проектите, започнати от техния баща: ограждения на ливадите, засаждане на люцерна за борба с климатичните промени, генотипизиране на женските екземпляри, използване на сексирано оплождане, за да продадат повече крави за разплод. Тяхната цел е да произведат 330 000 литра мляко със 75 крави и 150 новопридобити декара с възвръщаемост на инвестициите и добро качество на живот. "Винаги обмисляй и действай" е девизът на братята Шомей, завещан им от поколенията преди тях.

Стопанството в цифри.

. Полезна земеделска площ: 650 дка
. 100% естествени пасища
. Работна сила: 2 на пълен работен ден
. Стадо: 65 крави Джерсей
. Производство: 270 000 л
. Среден млечен контрол (2017): 4769 кг при 37,5 протеини и 56,6 масленост

 

Джерсей – дребна, солидна и рентабилна
Джерсейското говедо произхожда от малкия английски остров Джърси, разположен в протока Ламанш между Англия и Франция. Дребна, но солидна, лесна за управление, защото е кротка, функционална с добри млечни и репродуктивни качества, кравата от тази порода оползотворява много добре тревата, единствената култура на стопанство „Шомей”. Хранителната ефективност на Джерсей бе демонстрирана на последния Международен конгрес на породата в Съединените щати, който Беноа посети през юни т. г. "Джерсей консумират по-малко от един тон концентрирани храни на крава годишно, докато с холщайнките бяхме на 2,2 т/крава на година, обяснява Никола. – Ние произвеждаме рентабилно мляко. Високите показатели ни дават интересна добавена стойност при базисната цена: + 35 €/1000 л с 59 г мазнини през май 2018 г., + 51,72 €/1000 л с 40,62 г протеини. Към това се добавят премиите за качество (12,60 €/1000 л ) и премията за Защитено наименование за произход Кантал в размер 30 €/1000 л.” Броят на животните от тази порода се увеличава с 15% годишно.

„През 2008 г. с една крава Прим Холщайн можеха да се купят две Джерсей. През 2018 г. е обратното” – допълва бащата Дидие Шомей.

Публикувана в Животновъдство

Да бъдеш майка на две деца, да ръководиш стопанство, в което сама отглеждаш две стада от крави и овце, съвсем не е лесно, но 33-годишната Елен Суфран се справя и не съжалява за избора си

Мила Иванова

Френската фермерка Елен Суфран е само на 33 години, но успя да догони мечтите си. Родена е в град Нант, Западна Франция, няма земеделско потекло, но винаги си е мечтала да работи във ферма, на село. След като придобива опит в стопанство за отглеждане на юницив селце край Атлантика, преди 6 години й се отдава възможност да се сдобие със своя ферма – в градчето Бен дьо Бретан, разположено в равнинната част на Северозападна Франция, на половината път между регионалните центрове Нант и Рен. В стопанството си, което носи името La prairie des Vallons  (Ливада сред долините), тя се зае с биологично земеделие и разнородно животновъдство – отглежда 20-ина мeсодайни крави и 90 овце от три различни породи, както и цяла перната колония, с която е решила да приключи. Съпруга и майка на две невръстни деца, Елен Суфран доказва, че и едно градско чедо може да се справи със селскостопанската дейност, за която няма „мъртви сезони” или нормирано работно време, без да лишава от грижи семейството си.

1 a Helene

Екстензивна система за оглеждане на крави с трева

С 530 декара полезна земеделска площ, Елен отглежда на 80 дка зърнени култури (смес от тритикале, овес и грах), предназначени за храна на добитъка. Останалата площ е оставена за пасбище на овцете и кравите. Още в самото начало фермерката се е спряла на крави от местната Нантска порода (Nantaises), поради тяхната непретенциозност към храната и способността им да преработват грубите фуражи. Стадото прекарва 365 дни през годината навън и само овцете се прибират в обора през зимата. „Нантската порода расте бавно – споделя Елен – Животните са на трева през цялата година, допълнена със сено през зимата. Отделям животните за угояване от стадото, изпращам ги на пасище, което е по-богато на детелини, давам им зърнени храни и това е всичко.”

Пет – шест крави, предвидени за клане, се угояват всяка година и се продават директно. Що се отнася до телетата, ако са женски, те се запазват за обновяване на стадото, докато мъжките се колят на 6-месечна възраст.”Кравите никога не се угояват преди 4-ата година, тъй като не са достатъчно развити – обяснява практиката си фермерката . – Те стават красиви и закръглени, когато навършат 7 години. Тогава получавам по 200 кг месо от крава и 95 кг от теле, които отиват в касетките.” Предприемчивата стопанка е затворила цикъла при кравите – изградила е мрежа от клиенти, на които се обажда, когато предстои да заколи едно животно, наема хладилно ремарке и сама доставя пакетите в Рен и Нант.

4. С едно от децата си

Избор на добър разплодник, за да се избегнат кръвосмешения

Нантската порода има само 19 бика на разположение за изкуствено осеменяване. Но в стопанството на Елен Суфран се прилага естествено оплождане, чрез полов акт, който от биологична гледна точка е най-целесъобразен. За намирането на разплодници фермерката се обръща към Асоциацията на животновъдите на Нантската порода в района и към Института по животновъдство, за да направят заедно план за заплождането. „Биците за разплод са много кът и за да се избегнат кръвосмешенията и за да се направи добър подбор, за предпочитане е избирателното покриване. Благодарение на асоциацията биковете се намират по-лесно, обмяната между животновъдите също върви добре” – разказва френската фермерка.

Бикът е постоянно с кравите. Юниците към 6-ия – 7-ия месец се изтеглят от стадото и се изпращат на друго пасбище. „Кравата Нантска порода е фертилна от 6-ия си месец – обяснява Елен. – По тази причина юниците трябва много бързо да бъдат отделени от стадото. Главният риск е да не бъдат заплодени от бика, преди да са достигнали необходимата развъдна възраст. Те се завръщат в стадото малко по-късно.”

2 a Елен между овцета

Елен Суфран редовно следи кога и как ще се случи разгонването на женските животни. Освен това с опитното си око открива и кога една крава се готви да се отели. „Обикновено тази порода ражда малкото си сравнително лесно. Но никога не си застрахован от неочакван развой и всичко се усложнява, когато нямаш сграда. Това обаче няма да е вечно” – обещава си животновъдката. За щастие, тя може да разчита на кучето си от най-интелигентната порода – Бордър коли (Border Collie), което е обучено да събира животните, да ги предпазва и изолира, когато въздържанието е необходимо.

Важно е да можеш да разчиташ на помощта на колегите си

От висотата на своите 33 години, младата жена нито за миг не е съжалявала, че се е установила в стопанството. Притеснява я обаче разпокъсаността на парцелите. „Непрекъснато кръстосвам между парцелите на овцете, тези на кравите и тези на юниците. Така например необходими са ми 20 минути с трактор, за да отида от моето стопанство до пасбището на юниците” – споделя фермерката. Доскоро тя отглеждаше и пилета от местната порода Сoucou de Rennes (Ренска кукувица) и декоративни птици, които също продаваше директно. Но вече е решила да приключи с тях, защото този допълнителен труд е непосилен за един човек.

3 С агънце

„Шестмесечният стаж, който изкарах при предаване на стопанството, беше много полезен за мен и аз го препоръчвам горещо на бъдещите фермери. Моят предшественик ми даде няколко важни репера за занаята, преди да поема изцяло юздите на стопанството” – разказва фермерката. И допълва, че за една жена, която не произхожда от селска среда, напускането на родния град и поемането на ферма в собствените си ръце е било голям риск. Елен разказва, че е била приета много добре от съседите си и оценява тяхната помощ. „Забременях с първото си дете скоро след моето установяване тук, не ми беше лесно, но съседите ми помагаха, особено в периода по балиране на сеното” – припомня си с благодарност младата жена. Днес тя не се колебая да им поиска съвет, особено по отглеждането на зърнените култури.

„Системата ми е проста – твърди стопанката. – Мое беше решението да отглеждам животните по екстензивен начин, на открито, сред природата. Но днес, от опит знам, че една сграда би помогнала за манипулациите на животните, особено по време на отелванията. Построяването на дом за моите крави и телета ме е обсебило напълно и аз ще изпълня тази моя мечта” – изрича убедено Елен Суфран и едва ли някой се съмнява, че младата френска животновъдка ще го стори.

5. Към бокса

Нантската порода трябва да се запази

Елен оценява кравите си от Нантска порода като поливалентни, държеливи селски животни – задоволяват се с тревата както от влажните, така и от сухите пасища. Освен това са добри и послушни по нрав, по принцип не й създават главоболия при раждане. Фермерката отглежда тези животни предимно за месо, но кравата от някогашната смесена порода е запазила млечните си способности, което я прави добра майка, даваща живот на бели и розови теленца. Животновъдката е убедена: „Нантската порода има особен вкус, който я отличава от останалите. И тъй като животното пораства бавно, месото му има време да се прошари равномерно.”

Елен Суфран е убедена още, че с отглеждането на своите крави, тя допринася за запазването на Нантската порода. Заедно със своите колеги животновъди тя участва активно в Асоциацията за запазване на Нантската говедовъдна порода. „Клиентите ми би трябвало да знаят, че купувайки точно този вид месо, те участват в спасяването на породата. Аз редовно разговарям с тях на тази тема и пъхам листовки в пакетите с месо, но мнозина не обръщат внимание. Те се интересуват единствено от етикета „Биологично земеделие” – споделя с въздишка младата животновъдка.

Стопанството в цифри :

530 дка полезна селскостопанска площ, от която

80 дка зърнени култури (тритикале, овес, грах), останалото са

пасбища и ливади

90 овце

23 месодайни крави от Нантска порода и поколението им

Отелване на 3-годишна възраст

Храна на кравите:100% трева и сено през зимата + зърнени за угояване
Коситбата и балирането на сеното се извършва от друг човек

Реализация на директната продажба

5 – 6 крави на година, по 200 кг месо/крава (13 €/кг)
8 телета на година, по 95 кг месо/теле (15 €/кг)
Без употреба на генномодифицирани храни

Нантската порода – един възкръснал вид

Нантската порода крави (La Nantaise) е с френски произход, създадена в департамента Лоар Атлантик, Западна Франция. Днес тя може да се види по зелените пасбища и ливади на юг от Бретан, в устието на река Лоара. Наричат Нантската порода възкръснала, защото просто била на изчезване преди няколко десетилетия. И ако в началото на XX век във Франция е имало 150 000 животни, през 1985-а те наброявали едва 60! За главна причина се сочи навлизането на механизацията в селското стопанство. Три години след преброяването на тези животните във Франция е приет план за възраждане на породата. Днес женските животни от Нантската порода са близо 1100, отглеждани в стотина стопанства.

Кравата е със среден ръст (1,38 м от холката за 650 кг), космената й покривка е светлорозова (жълто-червеникава), има тъмни кръгове около очите и черна муцуна. По произход тази смесена порода е отглеждана за мляко и месо и е била използвана за работа. След като изчезва млечното й направление, животните се отглеждат заради крехкото им месо. Гастрономите високо ценят неговата прошареност, т.е. малките точици сланина, които освобождават аромата си, топейки се при варене (изпичане).

Публикувана в Животновъдство
Норвежката компания N2 Agri предложи нов начин на утилизация на органичните отпадъци от кравефермите - гюбре и дигестат - твърдото вещество от анаеробния процес на ферментация в установките за производство на биогаз. Тестовете на новия плазмен реактор сега се провеждат в кравеферма в Северна Ирландия, както и в датска свинеферма.
Благодарение на него, фермерите ще могат да спестят до 20 на сто от средствата за закупуване на минерални торове, като едновременно повишат екологичността на своите стопанства.
Ирландската ферма, в която се тества реактора, отглежда 1 200 сухостойни крави на оборно отглеждане. Фермата е оборудване с електростанция, работеща на биогаз. Сега освен биогазовата установка, на фермата има и плазмен реактор, който фиксира азота в атмосферата и го съединява с органичните отпадъци от животните. В резултат се произвежда течен азот, който впоследствие се използва като тор на полята на фермата. От N2 Agri казват, че целта на проекта е създаването от фермерите на органични торове от органичните отпадъци от животните, въздух и възобновяеми енергийни източници.
Новият реактор не само позволява да се произвеждат органични торове, но и отстранява неприятните миризми, и съществено намалява емисиите на парниковите газове. По предварителни данни, за млечна ферма със 150-200 крави е необходим един реактор с мощност 25 кВат.
Публикувана в Животновъдство

Всеки ден трябва да се използва пълноценно – работата е много, а студеното време наближава

Д-р Валентин Иванов, квмн

Най-много грижи в този сезон имат овцевъдите. Животните вече са заплодени почти навсякъде, а бременните овце изискват специални грижи. Най-важната задача сега е да се обезпаразитят стадата. Това трябва да се направи както за вътрешните, така и за външни паразити. Вътрешните паразити включват метил, стомашно-чревни и белодробни глисти, а така също и парамфистомите паразити в търбуха и книжката. Паразитите нанасят сериозни щети на организма, като отслабват имунната система, отварят врата за вторични инфекции, животните се изтощават, често абортират или раждат нежизнеспособни приплоди.

Вариантите за профилактика са много

Кой ще изберете, зависи от вас. Съществуват комбинирани болуси (таблети) панвермин, вермитан, албендазол, абантел и др., които е добре да се дават сутрин на гладно по 1 таблетка на овца и животните да не се хранят няколко часа. Вода може да се дава без ограничения. Освен болусите, могат да се прилагат и течни суспензии албендазол, довистом и др., които се дават по същия начин. Всички средства са на достъпни цени и обезпаразитяването на едно животно излиза стотинки на стопанина, но ефектът от него ще бъде забелязан впоследствие. Животните, свободни от паразити, са по-здрави, по-охранени, по-продуктивни и дават пълноценно потомство.

Принципът на обезпаразитяването е прост

– прави се двукратно през годината: при влизане в оборите (наесен) и при излизане от оборите (през пролетта). Това, разбира се, се отнася за всички селскостопански животни, а не само за овцете.

Външните паразити включват предимно кърлежи, бълхи и въшки. За тяхното пагубно въздействие върху организма е говорено и писано много. Ежегодно от лаймска болест и бабезиози загиват хиляди животни. И тук можете да изберете вариант. Най-популярно е къпането на животните с инсектицидни и/или акарицидни препарати – неоцидол, айкън, кардицид, неостомозан, тактик, ектомин, циперметрин, екостоп и др. Там, където се разполага с вани за къпане, те може да се използват. На повечето места обаче ваните са или разрушени, или негодни за използване, затова може да се направи изкъпване на животните с гръбна пръскачка. През последните години особена популярност добиха т.нар. комбинирани инжективни препарати, които убиват както външните, така и вътрешните паразити интермектин супер, кепромек супер, екомектин, ивермектин СС, пандекс и др. Средната доза е 1 мл на 50 кг ж.т. .Тъй като животните са бременни, инжектирането трябва да се извършва внимателно, за да се избегнат травми. Не трябва да се пропуска и още едно важно мероприятие ваксинация на овцете срещу ентеротоксемия. Ако през есента не ваксинирате стоката, със сигурност през зимата ще загубите някои от най-добрите си овце и голям брой агнета през пролетта. В райони, където съществува копитен гнилец, също може да се ваксинират животните. Напоследък широко разпространение се наблюдава и на болестта заразна агалаксия, която води до намаляване и спиране на млеконадоя при животните. Срещу агалаксията също има ефикасна ваксина, която е добре да се прилага в засегнатите райони.

х Храненето на овцете трябва да бъде съобразено с физиологичното им състояние – бремеността. Давайте пълноценни фуражи достатъчни по количество и качество.

х Време е стопаните внимателно да прегледат оборите

и там, където е необходимо, да се извършат последните ремонти и приготовления за зимата. Особено добре трябва да бъдат опушени помещенията и защитени птиците и зайците, които лесно изстиват и могат да заболеят.

х Свинете също трябва да бъдат обезпаразитени и изчистени от вътрешни и външни паразити – предимно краста. При свинете е целесъобразно да се използват препаратите левамизол (инжективно), булмектин и пиператрин (вътрешно) или комбинираните препарати пандекс, интермектин, екомектин и др.

х Фермерите е добре отсега да си набавят талаш, слама, по-нискокачествено сено или друг изолиращ материал, който да използват през студените зимни дни за постеля на животните.

Макар и често неглежиран,

проблемът с есенното стимулиране на животните

си остава едно от най-важните мероприятия. Не бива да се забравя, че организмът на животните се подготвя за зимата и е много важно да се засили общата защита – имунитетът. Още повече че на една голяма част от тях им предстои да стават майки. Ниските температури (както и екстремално високите) водят до появата на т.нар. температурен стрес, на основата на който могат да се отключат редица заболявания. За да не се стига дотам, сега е моментът да подсилите стоката с витамини, минерали и белтъчини. Съществуват голям брой поливитаминно-минерални препарати, както и такива, включващи определени аминокиселини в състава си. Давайте ги във водата за пиене в продължение поне на един месец.

Пчеларите трябва да помислят за зазимяването на кошерите. Добре е да се поставят възглавниците под капаците, сандъците да се потегнат, да се изчистят пространствата пред прелките и др.

Публикувана в Животновъдство

Автоматичната система за хранене на добитъка направи живота по-лесен на един от млечните фермери в селце в близост до Полярния кръг

Мила Иванова

Семейство Илпо и Тийна Венстрьом се установява в млечната ферма в селцето Сикарейнен (500 жители) близо до Ботническия залив, в Западна Финландия през 1996 година. В момента на придобивката едва ли е можело да се говори за ферма, тъй като в обора тогава имало само 7 крави... Но трудолюбивите и амбициозни финландци вече били решили да се занимават с млечно животновъдство, макар селцето да се намира по-близо до Полярния кръг (на 63,36 градуса северна ширина), отколкото до „цивилизацията” на юг.

Илпо и Тийна постепенно започват да увеличават стадото си – стигат до 30 животни, но както споделят те пред британското сп. profi, едва свързвали двата края. За храната на животните използвали малък колесен товарач.

Тогава фермерите решават да поемат риска

– да вземат голям заем от банката, за да разширят помещенията, да закупят ново оборудване и още крави. По отношение на техниката Илпо Венстрьом се спира на най-доброто и най-модерното оборудване за момента – автоматичната система за хранене на животните – иновацията на финландската фирма Pellon, два доили робота Lely Astronaut и още един робот за почистване Lely Discovery. Така през 2009 г. сградата с обора е разширена до 2500 кв. м площ, а стадото наброява 140 животни.

Миналата година Венстрьом предприема още една решителна крачка в посока разширяване на фермата и иновациите. Построява втора и почти идентична на първата сграда от 2000 кв. м, закупува 4 еднобоксови роботи за доене на германската фирма GEA и още един робот за почистване. Този машинен инвентар заедно с автоматичната система за хранене позволява на фермерите да увеличат стадото си до 250 животни– млечни крави, сухостойни крави, телета и юници.

Режим на хранене на животните

„Кухнята” за храните на финландската система Pellon включва три бункера, които се захранват с бали сено и слама плюс тревен силаж. Два от тях, оборудвани с два двойни рипера (раздробяващи механизми), са предназначени за приготвяне на храната на млечните крави, а третият – за сухостойните крави и юниците. Капацитетът и на трите модула е един и същ – 26 куб.м.

Бункерите се пълнят веднъж дневно от телескопичния товарач Massey Ferguson TH – двата бункера се зареждат със сено и силаж от първа коситба за млечните крави, а третият – с балиран фураж. Местоположението на фермата е много на север, за да отглеждат царевица, така че 2000-ите декара на стопанството се използват за производство на сено и тревен силаж. Животните пребивават перманентно в обора.

През седмицата два екипа на пълно работно време започват работа в 7 ч сутринта и обикновено за време от 50 минути до 1 час пълнят и трите бункера. Храната за млечните крави, постъпваща в двата бункера, се нарязва и развлачва с помощта на три типа ножове, а балите за сухостойните крави и юниците се изпразва директно в смесителното устройство CutMix, в което разрязването и смилането се извършва с помощта на два вертикални безконечни винта. Едно захранване на млечните крави включва 900 кг тревен силаж, 770 кг сено, 210 кг концентрати и 15 кг семена.

5. Автоматизираният бокс за доене

От стационарния миксер

храната се пренася до главното помещение на животните

Тя не се изсипва чрез роботи за хранене, а се движи по разположената над главите на животните конвейерна лента с дължина 160 метра. Захранвана с електрически мотор с мощност 4 kW, лентата се движи със скорост 62 м/мин. Предимствата на тази система е, че разнасянето на храната не се извършва с превозни средства, които замърсяват въздуха с изгорели газове, и не се внася прах отвън.

Фермерът е експериментирал с хранене на животните по 6, 8 и 10 пъти на ден. Убедил се е от опит, че 8 захранвания на ден са оптимални за млечните крави и само две за юниците. „Така осигурявам винаги прясна храна на моите животни” – казва той. Времето за храненето на кравите започва в 3.30 ч сутринта и продължава в 5.30, 7.00 ч, 11.00 ч, 13.00 ч,19.00 ч и 22.00 ч, докато за юниците часовете са 6.30 и 15 ч. – разказва Илпо Венстрьом

следи операциите от терминала за контрол

и може много бързо и лесно да разреди храненията и да намали обема им, ако все още има останала храна на пътеката. Той допълва, че гъвкавостта е едно от големите предимства на системата. „Щом веднъж запълним бункерите, можем да храним животните колкото пъти искаме, без да е необходим допълнителен труд. Освен това даваме малки дози, но по-често, за да не се загрява силажът.”

2.Pellon wennstrom ruokkija 1762

Автоматичната система за хранене, четирите доилни робота и двата робота за почистване дават възможност на финландския фермер да разполага с повече време за обгрижване на животните. И както признава той, сега прекарва със стадото си от 250 животни толкова часове, колкото е правел по-рано с 30! Затова е допринесла несъмнено покупката на автоматизираната система за хранене, за която е похарчил 150 000 евро (без ДДС), която описва като най-главното съоръжение на фермата. Освен двата си налични трактора – Fendt 774 и Massey Fergusson 7718, необходими за полските дейности, през март т. г. стопанинът се обзаведе и с телескопичния товарач Massey, с който докарва балите от полето. Тревата се сменя на всеки три или четири години, т.е. по 500 – 700 дка на всеки сезон. Фермерът редовно коси, разхвърля тревата да съхне, чисти с гребло и балира тревата, като ползва обща балировачка Agronic със съседна ферма.

Финландия е страна на млякото. Консумацията на мляко на човек от населението е една от най-високите в света – 361 килограма годишно. Но въпреки повишеното търсене на този здравословен продукт,

бъдещето на млечните ферми не е розово

Само през миналата година са прекратили дейността си 550 ферми, а от останалите 7000 се очаква само 3700 да продължат бизнеса си до 2022 година! Всички оцелели фермери са увеличили броя на стадото си и Венстрьомови са убедителен пример в това отношение. Когато семейството купува фермата през 1996 година, в селцето и околовръст е имало 11 ферми, от които сега са останали само две.

3. Pellon Wennstrom TwinRipper

Двамата сървайвъри са увеличили броя на стадото си, но като цяло броят на млечните крави е спаднал. Увеличен е млеконадоят от една крава, но млечната продукция на двамата фермери е останала постоянна. Подобна е картината и в останалата част на Финландия, която има обща млечно производство от 2.1 милиона тона през 2017 г.

При среден млеконадой от 10 000 кг от крава годишно и сегашната цена от 0,40 евро/литър нещата не изглеждат зле, но за Илпо нищо не се е променило. „Не бях цъфнал, когато започнах със 7 крави през 1996 година, но и сега не съм вързал с 250 крави” – споделя той с въздишка.

Неговата автоматична система за хранене има голям капацитет – до 500 крави, което е два пъти повече в сравнение със сегашното му стадо. Но финландецът няма намерение да увеличава още стоката си.

Вместо това бъдещият му голям проект е да изгради инсталация за биогаз (захранвана с растителни и животински отпадъци), за да произвежда електричество за всички свои оперативни системи. Илпо Венстрьом се надява да изпълни своя план до края на тази година.

Публикувана в Животновъдство

Наполовина се намалява мястото за отглеждане на крави над 24 месеца. Вместо по 6,6 кв. м в помещение и още толкова на двора, се позволява площта да бъде само на едно от двете места. Същото се отнася и за определените по 7,7 квадрата за отглеждане на биволици над 24 месеца. Стопаните обаче ще трябва да осигурят не по-малко от 10 на сто по-голяма площ от тази, за да получат субсидии. Това е записано в Наредбата за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“. Мярката е от Програмата за развитие на селските райони и ще се прилага до 2020-а година. Документът е обнародван в брой 83 от 9.10.2018 г. на Държавен вестник.

В Наредбата се въвежда изискването всеки животновъд стриктно да описва дневната паша на своето стадо. Води се дневник, в който се вписва броят на животните по вид и категория, с дните и часовете на извеждане. Книгата се заверява от регистрирания ветеринарен лекар – в началото и в края на периода на извеждане на животните на паша.

Земеделските стопани трябва да предоставят ежегодно план-програма за изпълнение на дейностите, за които кандидатстват за подпомагане, по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ – РА. При изготвяне на план-програма за изпълнение на дейностите, за които кандидатстват за подпомагане стопаните няма да са задължени да дават данни за ушните марки на отглежданите от тях животни. В дневника ще се посочва животновъдният обект, в който се извършват дейностите за осигуряване на свободна подова площ. Той ще включва и данни за броя на животните по вид и категория.

Земеделските стопани могат да поискат прекратяване на поет ангажимент, като подадат в съответната областна дирекция на ДФЗ - РА, заявление за доброволен отказ по образец, утвърден от изпълнителния директор фонда, и възстановят получената до момента финансова помощ. Доброволният отказ обаче няма да се одобрява, когато земеделският стопанин: е уведомен за установени нарушения и неспазване на изисквания по подадено заявление за плащане през годината на подаване на заявлението за доброволен отказ, уведомен е, че заявлението му за плащане е избрано за извършване на проверка на място или не е възстановил получената финансова помощ по мярката.

С промените в наредбата е записано още, че към заявлението за подпомагане или при заявяване на нов животновъден обект към изпълняван ангажимент се прилага и становище по утвърден образец, издадено от директора на съответната областна дирекция по местонахождение на животновъдния обект на БАБХ.

 

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 31

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта