Подготвителните работи за създаването на нови насаждения включват почистване и подравняване на мястото и дълбока обработка на почвата. Те трябва да се извършат минимум 1-2 месеца преди засаждането, за да може почвата да улегне и да се улесни прихващането на дръвчетата. Преди обработката на дълбочина 50-70 см се разхвърлят 80-150 кг троен суперфосфат и 50-100 кг калиев сулфат на декар, а след това се внасят от 3 до 5 тона оборски тор на декар, които се заорават с плитка обработка. При вкислена почва преди основната обработка трябва да се извърши варуване със сатурачна вар, смлян варовик, пепелина от варопроизводството и други. На по-леки, песъкливи почви се внасят 150-300 кг, при средно тежки - 200 до 400 кг, и при тежки - от 300 до 500 кг/дка варови материали. Подравняването на терена се извършва при необходимост, тъй като то улеснява мероприятията свързани с отглеждането на дърветата.

Необходимо е силно наклонените терени да се терасират. При силно заплевеляване с многогодишни плевели (троскот, балур и др.), може да се използват и хербициди.

За създаване на малинови насаждения на площите се извършват същите мероприятия за предпосадъчна подготовка, както при овощните дървета, но количествата тор, внесен предпосадъчно са по-ниски: 3-4 т оборски тор на декар, 70 до 120 кг троен суперфосфат и 15-30 кг калиев сулфат. Почвата се обработва на по-малка дълбочина - 40-50 см при почви с мощен хумусен хоризонт и се оре на дълбочина 25-30 см с плуг с продълбочител.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 03 Август 2018 11:14

Схеми на засаждане на ягодите

Схемата на засаждане на ягодите се избира в зависимост от сорта, срока на узряване, големината на сорта, планирания срок на отглеждане на ягодите, начина на поливане и др.

Трябва да се има предвид, че ранозрелите сортове не се отглеждат повече от две години, те бързо изчерпват потенциала си. Даже някои дават добри добиви и големи ягоди само през първата година. При тях засаждането е на разстояние между растенията 20-25 см, а в реда 15-30 см, като растенията се разполагат шахматно.

За двугодишна експлоатация се използва двуредово или редово засаждане.

Средно ранните и късни сортове достигат максимално плододаване на втора, даже и на трета година. За тях е най-добре да се използва редово засаждане (80-90х25-35 см в зависимост от големината на растенията) или шахматно (90-115+25-35х30-40 см). Имайте предвид, че при тях през първата година добивите не са високи.

Растенията се засаждат в предварително подготвени бразди, като коренчетата се оправят, а ако са много дълги, трябва да се намалят. Засипват се с пръст до кореновата шийка, като вегетативният връх се оставя над повърхноста на почвата. Ако се засипе с пръст, растението спира да расте и дори може да загине. След засаждането растенията се поливат. Ако времето е топло добре е да се защитят от слънцето.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Една от най-важните задачи е изборът на място за засаждане на ягодите. Не се препоръчва засаждане на ягоди след домати, картофи, пипер и други ягодоплодни култури!

Ягодите се развиват добре на различни типове почви, но е за предпочитане е да се засаждат на по-рохкави и с добра аерация, с рН от 4,5 до 7,5. Не е добре да се засаждат на терен с наклон по-голям от 8° или на площи, в които се задържа продължително вода.

Не са подходящи за засаждане северни площи, слабо осветени, а също така и с продължително замръзване. Южните терени също не са най-добрия избор за ягодите, тъй като при тях лесно се губи влагата в почвата. Най-подходящи са терени с източно и западно изложение.
Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Най-доброто време за засаждане на ягодите е август. Засадените през това време ягоди успешно се вкореняват и залагат плод за следващата година. Вкореняването на дъщерните розетки на ягодите в топло и сухо време е трудно и разсадът дълго време остава слаб. Най-доброто време за засаждане на расада е в хладно време.

Смята се, че най-добри за посадъчен материал са първите розетки, които се намират най-близо до растението-майка. По принцип не е толкова важно какъв е редът и къде точно се намира розетката. По-важно е тя да е добре развита. Колкото по-добре е развита, толкова по-бързо ще започне да залага цветни пъпки и добива през първата година на плододаване ще бъде по-висок. Понякога поради неблагоприятни условия на развитие първите формирани розетки са значително по-слаби, от следващите. В такъв случай е най-добре да се предпочетат последните формирани розетки.

Идеални за засаждане може да се смятат растения с диаметър на кореновата шийка 1-1,2 см (за сортове, които формират обилни, но слаби дъщерни розетки - 0,8-1 см), 3-4 добре развити листа и мощна коренова система, съизмерима с дължината на надземната част.

Ако по посадъчния материал се забелязват следи от вредители, е добре да се обработи термично. Това става, като растенията се поставят за 7-10 минути във вода с температура 45-46˚С (през цялото време е необходимо да се поддържа тази температура).

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ако засадите картофи на вилата или в градината на малки площи, логично е да ги включите в общото сеитбообращение.
  .  Добро решение ще бъде да използвате лехите от ранни картофи за сеитба или засаждане на моркови, лук или краставици. Можете да получите добра реколта и от такива кореноплоди като цвекло, дайкон, ряпа, репички. Добре се развиват след картофи и салата или спанак.
   . Има обаче и култури, които категорично не се препоръчва да се отглеждат след картофи. Това са на първо място домати, патладжани, пипер. Не ги засаждайте след картофи, защото са податливи на едни и същи заболявания.
   . Картофите се развиват много по-добре, ако преди тях на мястото са били засяти растения от семейство тиквови (тиквички, тиква, краставица). За картофите добър предшественик са също фасулът, както и всякакъв вид зеле.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

След морковите не всеки зеленчук се чувства добре. След кореноплодни култури почвата е силно изтощена и изисква внасянето на органични и минерални торове.

    . За възстановяване плодородието на почвата ще допринесе сеитбата на краставици, които изискват внасянето на значително количество тор.
   . Ако мястото е достатъчно слънчево, тогава може да се отглеждат репички. Въпреки факта, че принадлежат към същото семейство, кратките срокове на съзряване на продукцията ще ги защити от поражение от общи болести и вредители.
   . Възможността почвата да почине след моркови и отново да натрупа полезни вещества ще дадат и такива култури като зеле или маруля.
   . Вариант е и засаждането например на домати, картофи или чушки. Ако почвата е силно изтощена може да се засее и такава непретенциозна култура като физалис.
    . Ако лехата е заразена с вредители или болести за следващия сезон трябва да изберете лук или чесън като последователи. Тези култури са подходящи за съвместно засаждане заедно с цвекло.
   . Никога не засявайте моркови на едно и също място за втора поредна година и дори за една година. Това е така, защото след кореноплодни зеленчуци почвата губи много хранителни вещества и е нужно да се възстанови най-малко в продължение на два сезона.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

При засаждане на зелето някои стопани премахват част от листата на разсада и получават отлична реколта. Други не ги премахват, но реколтата им също е добра.
Всички части от зелето участват в сложния процес на фотосинтезата. Тъй като те растат, в тях се натрупват хранителни вещества и микроелементи, които в бъдеще ще бъдат необходими за формиране на зелката. Ако броят на листата е по-малък от седем, вероятността за образуване на нормална зелка е малка. Ето защо, в началото на растежа не е препоръчително да се премахват листа, за да не се травмират растенията. Ако отрежете и малка част, от раната ще се отделя сок. Растението ще започне да губи енергия не за формирането на зелката, а за оздравяване на раните. Зелката ще се образува по-късно и при прибиране на реколтата няма да е с желаното тегло.

Освен в процеса на фотосинтезата, първите листа на зелето запазват влагата на почвата по-дълго време, а за зелето, това е много важно, тъй като то е влаголюбиво растение и умира при недостиг на вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Празът е една от взискателните зеленчукови култури към почвата. Най-добре вирее на влагоемни и богати на хранителни вещества почви. У нас се отглежда чрез предваритерно произведен разсад и най-често като втора култура след ранни предшественици - салата, маруля, зелен лук, чесън, фасул, ранни картофи и др. Семената се засяват през март и разсадът е готов след около два месеца след поникването на растенията. По това време той има височина около 30 см и дебелина 6-8 мм.

Засажда се през втората половина на юни до средата на юли. Растенията се засаждат на фитарии при разстояние 20-25 см между редовете и 15-20 см между растенията вътре в реда.

През вегетацията праза редовно се окопава, плеви, полива, а при нужда и подхранва с торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Преди разсаждането на полето разсадът се закалява, за да се адаптира по-добре към външните условия. Преди да се засади в градината се полива добре, за да не се разкъса кореновата му система при изваждането от съдовете, в които са отглеждани растенията.

Ранните домати се засаждат най-късно в началото на май, а средноранните около средата на май.

Според традиционните схващания младите растения се прихващат по-добре от по-възрастния 60-70-дневен разсад. За сметка на това обаче, ранозрелостта е по-малка, тоест тези растения влизат по-късно в плододаване. Изследвания са показали, че най-целесъобразно е на полето да се изнася 5-седмичен разсад. Младият разсад преживява по-добре и дава по-качествена продукция.

Когато растенията обаче са твърде малки и лошо закалени, се прихващат трудно и лесно се повреждат от ниски външни температури при засаждането им на постоянно място.

При ранното отглеждане на доматие желателно растенията да имат повече и по-големи корени, но не много големи, удобни за засаждане надземни части. Добре отгледания пикиран разсад има късо, здраво, дебело стебло. Кореновата система трябва да е здрава и добре развита.

В крайна сметка продължителността на разсадния период зависи от редица фактори: сортови особености, климат, условия на отглеждане.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Малка оранжерия с домати и билки

За да отглеждате домати в затворено помещение със свои микроклимат и с други култури, трябва да се има в предвид изискванията на основната култура. Доматите предпочитат добро осветление (макар, че облачното време за тях не е проблем), умерени температури на въздуха, чести проветрения, редовното подхранване и поливане. При избор на съседи в оранжерията за доматите е необходимо да се спрете на растения със сходни изисквания.

Какво друго може да засаждате в оранжерия с домати ? В оранжерията преди засаждане на домати може да засадите ранни и бързо растящи култури - лук и чесън за зелено, салати, репички. Докато дойде време за засаждане на доматите в оранжерията, тези култури вече ще са освободили мястото.
В оранжерията като съседи на доматите практически може да засадите почти всички култури, които са им добри съседи и на открито, ако предпочитате да ги отглеждате в оранжерии - боб, моркови, зеле, ягоди, билки ... Не забравяйте да връзвате високите и обемни домати, така че те да не закриват слънцето на по- ниските съседи в оранжерията.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 17

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта