За отглеждането на розите най-подходящи са леките песъчливо-глинести почви, богати на хумус и лесно пропускащи въздуха и водата.
Нивото на подпочвените води не трябва да е по-високо от 80-120 см, защото кореновата система на присадените рози понякога прониква на дълбочина повече от 1 м.
Розите растат добре и на черноземни почви. А леките песъчливи са по-малко желателни, защото през зимата често замръзват, а през лятото се прегряват, а хранителните вещества бързо се измиват от тях. За подобряването на такива почви трябва да се внесе угнил оборски тор, чимова почва, торф и изкуствени торове.

Тежките глинести почви, в които водата се задържа продължително, също се нуждаят от подобрения за отглеждане на розите. Те трябва да се дренират, да се олекотят с пясък, оборски тор, компост и торф.

При недостатъчно кислород дишането и растежа на корените се угнетява, а излишната влага задържа развитието на кореновата система и води до загиване на растенията, като задържа и узряването на леторастите.

Голямо значиние за розите има и киселинността на почвата. Предпочитаната от тях почва е слабокисела (рН 6,0-6,5). За повишаване на киселинността в почвата се добавят торф и оборски тор, а за понижаване се внася дървесна пепел и вар.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Бързането рано напролет най-често не е оправдано и носи само негативни последици както за посевите, така и за почвата

Агр. Петър Кръстев

Въпреки че отглеждането на пролетни житни култури у нас е рутинна практика, всяка година се сблъскваме с едни или други проблеми... Условията се променят: дъжд, техника, технология, а подходите остават едни и същи. При използването на десеттонни трактори подходът трябва да бъде друг.

Основни проблеми, с които ежегодно се сблъскват стопанствата по време на сеитбата на зърнено-житните пролетни култури:

  • висока влажност на почвата и нейната физическа незрялост;

  • преуплътнение повърхността на полето;

  • полепване на почва по работните органи;

  • недостатък на достъпна влага за осигуряване на дружно поникване и начало на вегетацията.

Да разгледаме тези фактори поотделно и да потърсим възможностите за решаване на проблемите.

Физическа зрелост на почвата

Признаците за физическа готовност на почвата за обработка е, когато тя престане да е жилава и мокра, не залепва по повърхността на работните органи. Обработката на физически незряла почва води до образуване на устойчиви на разбиване буци, и в такъв случай дори при повторни обработки не може да се постигне високо качество на работата.

Не бива да се сее във физически неподходяща почва само защото съседът вече е направил това. Подобна практика води не само до излишни разходи за гориво, но е и реална предпоставка за непланиран ремонт на техниката. Освен това предимствата на ранната сеитба са доста съмнителни. По-често водят до намаляване на добива и допълнително увреждане плодородието на почвата.

В практиката са наблюдавани много случаи, когато някое стопанство сее пролетния ечемик прекалено рано. В такива случаи в продължение на няколко седмици след сеитбата не се виждат никакви поници, а когато се появятq те са неравномерно разпределени и слаби. От агрономическо изследване за причините на такова състояние на поникващите растения специалистите са стигнали до извода, че ечемикът не покълва поради отсъствието на кислород в почвата, вследствие на нейното преуплътнение. Така че опитът да се излезе колкото се може по-рано в полето, може да струва доста скъпо на стопанството.

Преуплътнение на почвите

Особено осезаемо този фактор влияе на отглеждането на пролетните култури, коренова система на които е по-слабо развита, отколкото на зимните житни култури. Пролетта е сезон, когато за сеитбата е отредено прекалено малко време. Затова много стопанства използват широкозахватна тежка техника, която има висока производителност, и влизат в полето, когато почвата физически е още незряла.

Резултат: измамна икономия на време, което води до допълнителни икономически разходи и загуба на добив. Преуплътнението е проблем, който не се проявява непосредствено след сеитбата. Когато не достигнем плануваните резултати от добива, започваме да търсим причините: малко дъжд, лоши семена, техниката ни подведе... Стопанствата, които са анализирали в дълбочина причините за лошия добив, отдавна са се освободили от тези проблеми, тъй като добре са осъзнали, че един от важните фактори, влияещ на добивността на културите, е преуплътнението на почвата. Така че, ако почвата на полето лепне като пластилин, – не се започва никаква работа в нея. За да се избегне нейното преуплътнение, трябва да се работи само с физически зряла почва.

Полепване на почва по работните органи на техниката

Едва ли има земеделец, който да не се е сблъсквал с този проблем. Основната причина е не техническа, а незрялата почва. Разбира се, на теория всичко изглежда просто. Пролетта инженерите и агрономите поставят ясно задачата: време е за сеитба. Но каква полза от това, след като засетият рано със скъпа техника, изискваща и скъп сервиз (дори при денонощна работа), пролетен ечемик не пониква? Физически зрялата почва не полепва по работните органи на почвообработващата и сеитбена техника, ако тя съответства на избраната технология.

Влажност на почвата в началото на вегетацията

Най-добре почвената влага се съхранява при условие на едновременно провеждане на плитки обработки с брануване, каквито органи имат комбинираните култиватори-компактори. С тях се осигурява добро разрохкване на почвата и подравняване на нейната повърхност. Създаването на поле с фина структура на почвата предотвратява изпарението на влага, защото прекъсва капилярната връзка между долните (влажни) и повърхностните (сухи) почвени хоризонти. Предпосевната обработка осигурява разрохкване на повърхностния слой и създава плътно и влажно посевно легло, за да могат семената да се разположат равномерно в него и да бъдат покрити с рохкав слой почва, който да им осигурява максимално добър достъп на влага, топлина и въздух. Култивирането се прави непосредствено преди сеитбата на дълбочината на заравяне на семената (3 – 5 см), а след това посевът от житни култури задължително се валира за запазване на влагата.

Забавянето на валирането дори с един ден след сеитбата, особено в засушливи години, води до големи загуби на влага от почвата и влошава качеството на по-нататъшните обработки в посевите с пролетни житни култури. Установено е, че при гребеновидна повърхност на почвата (след оран), особено на преуплътнени почви, в пролетните слънчеви дни се изпарява от 8 – 10 тона вода от декар. Затова „запечатването“ на почвената влага е важно агротехническо мероприятие.

Обърнете внимание, че валирането на посевите може да се направи само тогава, когато почвата е физически зряла. Това се отнася особено за дребносеменните култури като рапица или люцерна. След валиране на мокро поле повърхността ще бъде като замръзнал бетон!

Валирането е нецелесъобразно при използване на сеитбени комплексни агрегати, тъй като тази функция се изпълнява от самия агрегат. Допълнително валиране след такъв сеитбен комплексен агрегат би довело до излишно преуплътняване на почвата. По време на сеитбата на пролетните зърнени култури трябва да се отдели особено внимание на сеитбената техника. В крайна сметка, през пролетта стопанствата нямат толкова много време за провеждане на сеитбените операции, както през есента. Затова в „преследването” на повече декари много често не се спазват технологиите, поради което се допускат некачествени посеви. Посевната техника трябва да бъде не само високопроизводителна, но и да отговаря на изискванията на пролетните посеви. През пролетта е много по-лесно да се наруши балансът на екосистемата в почвата, затова пролетният посев не прощава на бързането. Получаването на дружно поникване е много по-важно, отколкото извършването на ранна сеитба. Обработката на физически незряла почва води до лошо развитие на растенията поради кислородно гладуване, а така също причинява преуплътнение и съществено намалява плодородието.

Тук е полезно да посочим мнението на германския специалист Юрген Клер от Баварския държавен селскостопански научно-изследователски институт:

Сухата почва има висока устойчивост към уплътняване. По-лесно се уврежда влажната, физически незряла почва. Насищането на почвата с влага в определена степен зависи от типа на почвените капиляри. Почвените капиляри се разделят на три вида:

  • Големи – с диаметър над 1 мм: водата в тях не се задържа, чрез тях се осъществява газообменът

  • Средни – чрез тях влагата се поглъща от растенията, тъй като разликата в налягането достига 17 атмосфери. Към тях се отнасят и капилярите, които съдържат вода под налягане по-малко от 17 атмосфери, т. е. достъпна за растенията

  • Малки – тези капиляри са с толкова малък диаметър, че силата за задържане на вода в тях превишава всмукателната сила на растенията.

Какво се случва по време на движението на тежка техника по незряла физически почва? Големите капиляри се свиват и въздухът в тях се сгъстява. Средните капиляри също се свиват, но водата в тях не може да се сгъсти – образува малки капиляри и преминава в недостъпна за растенията форма. По този начин сеитбата, направена с тежка техника по незряла физически почва, не гарантира достъпа на влага до растенията и дори обратно – увеличава процента на недостъпната за тях вода и значително влошава газообмена.

Целесъобразно е налягането на колелата на трактора да се намали, защото:

. контактната площ на гумата с полето се увеличава с една трета, така че налягането намалява, съответно и уплътняването е по-малко;

. теглителния капацитет на гумите е значително увеличен;

. на рохкави почви повърхността на колелата по-малко уплътнява, защото при обработката формата си променя не почвата, а самата гума.

Положително на състоянието на почвата влияе използването на двойни (сдвоени) колела.

Агротехнически мероприятия, които позволяват да се избегне преуплътнението на почвата:

  • директна сеитба и сеитба върху мулч повишава стабилността на почвата;

  • едно минаване на тежък сеитбен комплексен агрегат нанася по-малко вреда, отколкото няколко минавания по полето на почвообработваща и сеитбена техника;

  • по възможност – плитка обработка, оптимално – с прицепни машини;

  • намаляване количеството и интензивността на операциите по обработка на почвата, ако това е възможно – използване на комбинирани агрегати;

  • оптимален избор на култури и спазване на сеитбооборота, подходящ за конкретните местни условия.

Ако все пак имате полета с преуплътнени почви, първото нещо, което трябва да направите за тяхното отстраняване, е есенна дълбока обработка за разрушаване на плужната пета. Практическият опит в това отношение е показал, че след обработка на полето с продълбочител в преуплътнени почви, пролетните полски работи могат да започнат с 10 –12 дни по-рано от поле, в което тази операция не е направена. Земята има два пътя за постъпване и загуба на влага: атмосферата и по-дълбоките слоеве на почвата. Плужната пета прекъсва втория от тях. Преди сеитба полето бавно просъхва, защото влагата може само да се изпарява и не може да премине в по-дълбоките слоеве. По-нататък източник на влага могат да бъдат само валежите, защото капилярите от по-дълбоките слоеве са прекъснати от уплътнението.

Публикувана в Растениевъдство

Повредите от преовлажняване са известни като кореново задушаване (асфиксия). Прекомерното преовлажняване нанася не по-малко повреди на овощните растения от недостига на влага в почвата. Физиологичните смущения, причинени от преовлажняване на почвата, при нашите климатични условия предизвикват често загиване на цели дървета. Такива явления се наблюдават при обилни валежи или поливане, при което се повишава нивото на подпочвената вода. Това се среща най-често при псевдоподзолистите горски почви от припланински и планински райони с близко разположен до повърхността глинясал хоризонт, съдържащ големи количества железни и манганови конкреции, който задържа и не пропуска водата, постъпила чрез падналите валежи или в ниски места покрай реките с близки подпочвени води. С повдигане нивото на подпочвените води се изгонва въздухът от почвата, където е разположена кореновата система, влошава се въздушният дренаж на почвите, липсва кислород, без който не е възможно образуване на активни бели коренчета, които да всмукват водата и разтворените в нея хранителни елементи.

Временно преовлажняване на почвата може да се получи рано през пролетта в поречията на реките при топене на снеговете и при обилни валежи. Последиците от преовлажняването са особено тежки при слабо отцедливи и студени почви - активните бели коренчета отмират или не започват своевременно да всмукват, вследствие на което настъпват преустановяване на растежа на леторастите, предивременно пожълтяване и отмиране на образуваните листа и опадване на завръзи.

Промени и увреждания настъпват при преовлажняване и в проводящата система - корените потъмняват, след това стават черни със синкав оттенък, кората се напуква, на места се издува, отлепва се от дървесината и отмира. По измененията, които настъпват в кората на проводящите корени, може да се преценят състоянието на кореновата система и водно-въздушният режим на почвата.

Кислородът е необходим за дишането на корените. Особено чувствителна е зоната на всмукването, където при благоприятни условия се образуват почти непрекъснато коренови власинки. Поставени дори за 30 мин в безкислородна среда, корените преустановяват образуването на нови власинки. Преовлажняването предизвиква забавяне или спиране на растежа, дребнолистие и предивременно настъпване на листопада. Наблюдават се нарушаване на целостта на палисадната тъкан в листта и разрушаване на пигментите, в резултат на което се появява некроза и хлороза. Хлорозата, предизвикана от преовлажняване, се различава от широко разпространената варова хлороза. Хлоротичните повреди по листата започват от основата към върха на листата, докато варовата хлороза - откъм върха на младите листа. Интересно е да се отбележи, че повредите от преовлажняване твърде много наподобяват повредите по листата от суша.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

От продуктите с естествен произход, най-голямо приложение в овощарството има оборският тор. Произведен в домашни условия от различни животни, оборският тор е с различно съдържание на хранителни елементи. Независимо от това той има определена хранителна стойност, която е полезна за растенията. Но за да са достъпни за растенията хранителните елементи, съдържащи се в оборския тор, той трябва да е минерализиран или казано по-просто – да е много добре угнил.

Ролята на оборския тор е не само да попълни хранителните запаси в почвата. Той подобрява нейната структура, като благоприятства въздушния и воден режим в зоната на корените на дръвчетата. Наличието на оборски тор подобрява микробиологичната дейност в почвата, като активира развитието на полезните микрорганизми, които облагородяват почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Овощните дръвчета растат и плододават, като използват хранителни вещества от ограничен обем почва през целия си живот. Този обем не е в състояние непрекъснато да поддържа необходимото количество елементи за нормалния живот на растенията. Затова се налага периодично почвените запаси да бъдат попълвани чрез торене.

Торене се налага и при естествено богата почва, тъй като ресурса и в нея се изчерпва за няколко години от отглежданите дръвчета. Има натрупан достатъчно практичен и научен опит, относно количествата извлечени хранителни вещества от почвата за определен период от време. Това дава възможност на всички овощари да поддържат хранителната дажба на овошките, като внасят в почвата определени количества естествени и изкуствени торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Почти всеки, който отглежда разсад се сблъсква с появата на плесен на повърхността на почвата. Защо се появява плесен, колко опасна е за разсада и как да не се допусне по повърхността на почвата?
Образуването на плесен на почвата може да се дължи на няколко причини:
. тежка почва, което води до натрупване на прекомерна влажност на повърхността й;
. лош дренаж на дъното на съда, в който се отглежда разсада, което допринася за по-голямо изпаряване на водата от повърхността на почвата и появата на плесен;
. прекалено голям съд, в който се отглежда разсада;
. твърда вода използвана за напояване;
. количеството вода, което растението получава ежедневно трябва да бъде оптимално балансирано;
. сухият въздух, стимулира изнасянето на соли на повърхността на почвата;

Важно! Усещането за мярка за торенето на разсад - докато растенията не укрепнат, не е необходимо да се злоупотребява с торенето.
По-горе посочените неблагоприятни условия за отглеждане на разсада причиняват появата на гъбна инфекция в почвата. "Старите" растения и укрепналият разсад са в състояние да устоят на вредни гъби, но младият разсад не може да се справи с тях сам, следователно се нуждае от внимание и грижи.
Научно доказано е, че "идеални" условия за поява на гъбна инфекция на почвата е стайна температура около 20°С, 95% и по-висока влажност на въздуха и липса на проветрение.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Дървестната пепел може да се използва за намаляване киселинността на почвата, но това не е най-добрият и най-ефективният начин. Използването на дървестна пепел за тази цел е оправдано за почви, изискващи много слабо понижаване на рН. При по-кисели почви е необходимо да се внесе голямо количество дървестна пепел. Тя както знаем съдържа много микроелементи, което ще доведе до увеличаване на количеството им в почвата. Ако все пак имаме известни количества дървестна пепел, по-добре е да я използваме за подхранване на почвата в двора. Дървестната пепел получена от бреза съдържа най-голямо количество калий и фосфор. Дозата на приложение е около 10 кг на квадратен метър. А за намаляване на киселинността на почвата трябва да използваме вар, може и хидратна.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Обработката на почвата с водороден пероксид е намерило приложение преди всичко на по-малки участъци- вилата, градината.

Повечето вредни насекоми зимуват в почвата. Ето защо, преди засаждане на разсадите на открито, се препоръчва обеззаразяване на почвата. Обеззаразяване на почвата с разтвор на пероксид трябва да се прави не само преди засаждане на разсад, но и след прибиране на реколтата.

Как става това?
В 4 литра вода се изсипва само едно шише от 100 мл от водородния пероксид. Разтвора се разбърква добре с дървена пръчка, а след това се прехвърля в лейка и се полива прекопаната почва. Поливането с воден разтвор се извършва през есента и пролетта, няколко дни преди засаждането на младите разсади.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Петък, 26 Януари 2018 12:36

Почва за разсад

Правилната почва за разсад е ключът към успешното отглеждане и добрата реколта. Грешките се избягват лесно, защото изискванията към нея не са толкова сложни. Можете да направите субстрата със собствените си ръце.

Независимо от културата, която ще отглеждате, почвата трябва да има следните свойства:

  1. Почвата трябва да е рохкава, пропусклива за вода и въздух. Всъщност, това е едно от най-важните изисквания. Когато се съхранява, такава почва не се превръща в топка, не образува коричка, не се втвърдява. За съжаление такива почви са редки - затова е невъзможно да се вземе земя от градината и в нея да се отглежда разсад.

  2. Плодородна. В субстрата за разсад трябва да има достатъчно количество органични вещества, необходими микроелементи - всичко да е в изобилие, но не и в излишък. Този индикатор може да бъде различен за отделните растителни видове. За някой растения е полезен един елемент, за други той не носи нищо добро. Ето защо в магазините срещате универсални - със стандартен набор хранителни вещества, а срещате и специални - с определен набор от хранителни вещества.

  3. Почвата за разсад трябва да бъде задължително обеззаразена. Без спори на гъби, патогенни бактерии, семена от плевели, яйца и ларви на неприятели. Поради тази причина не трябва да се използва почва, на която сте отглеждали разсади по-рано.

Обеззаразяване на почвата може да направите чрез загряване във фурната за 40 минути при 180 градуса. В опит да премахнем всички вредни примеси, понякога достигаме абсурд и забравяме най-важното изискване - субстратът трябва да остане жив! Полезните бактерии в почвата могат да умрат заедно с патогените, които ще увредят разсада.

Друг добър начин за обеззаразяване на почвата е чрез измръзване - естествените процеси, които се случват ежегодно в природата. Оставете субстрата на балкона по време на големите студове през зимата.

  1. Почвата трябва да бъде взета от екологично чисти места. На 100% чистота на субстрата никой не може да гарантира, дори и производителите на готови почвени смеси. Избягвайте райони в близост до магистрали, бензиностанции, индустриални зони, градски тревни площи и за съжаление, селскостопански полета, където се прилагат различни пестициди.

  2. Проверете киселинността на почвата за разсад. Тя трябва да е неутрална.
    След като спазите горните изисквания може да преминете към приготвяне на почвения субстрат, като смесите следните компоненти : 3 части почва; 1 част торф; част 1 пясък, 1 част оборски тор.

    Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Почвата за разсада трябва да бъде добре дренирана, за да не се преувлажнява, което създава условия за развитие на болести.

Как да направите добър дренаж у дома? Това не е трудно. Към класическите перлит или вермикулит има още няколко материала, които могат да се намерят в почти всеки дом.

  1. Полистирол

Полистиролът е идеален в качеството си на дренаж за почвени смеси. Той се разрушава само под въздействието на химикали, устойчив материал, не реагира с компонентите на почвата. И ако за околната среда със сигурност е вредно, то за отглеждане на разсади е много подходящ. Полистиролът не абсорбира вода, не гние, не се поддава на въздействието на бактерии и гъби и не е токсичен .

Да, пяната е токсична, но само когато гори.

  1. Керамзит

Отличен материал, нетоксичен, не встъпва в реакции, подобрява обмяната на въздух и влага в контейнерите.

  1. Пясък

Може би най-разпространеният материал. Да се избягва използването на пясък, предназначен за строителство. Той е твърде ситен и изобщо не диша, уплътнява и прави почвата по-тежка. При напояване на почвата този пясък запушва дренажните дупки, което води до застояване на влагата. Не се препоръчва също да използвате прекалено едър пясък, защото той не задържа много добре влагата.

  1. Вермикулит

Това е уникален екологичен природен инертен минерал от групата на хидрослюдите със слоеста структура и много популярен сред градинарите. Възпрепятства уплътняването на почвата, предотвратява появата на бучки; Създава отлична пропускливост на въздуха в почвата; Насища почвата с полезни минерали (алуминий, желязо, калий, калций, силиций, магнезий); Абсорбира водата при напояване, а след това бавно я отдава на корените на растенията, стабилизирайки влагата.

Колко вермикулит да добавите към почвата? За засаждане на растения с много малки семена като петуния - от 30 до 70% от общия обем на почвата. В почвата за разсад - от 20 до 50% от общата почва. За цветя на закрито: в тежки глинести почви - до 70% от обема; леки земни смеси за цветя - до 25% от обема.

  1. Перлит

Перлитът е 100% екологично чист материал. Абсорбира излишната влага, но абсорбцията е по-ниска от тази на вермикулита; много крехък материал, при неправилно съхранение и интензивно смесване с почвата може да се разпадне на прах; във всеки пакет от перлит винаги има фин прах, поради което се препоръчва да се работи с ръкавици и маска.

6. Кокосов субстрат

Кокосовият субстрат е органичен продукт от натрошен кокосов орех. Той поглъща добре влагата, осигурява добре кислород, има киселинност около 6.0.

Ефективно средство за дрениране на почва за разсад в домашни условия.

7. Кафе- утайки

Утайки от кафе практически присъстват във всеки дом.
За разсади в домашни условия е подходящо да се добавя в количество 10% от обема за леки торфени почви и 30% при тежки глинести почви.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 11

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта