Макар че способността на растенията да преодоляват зимните несгоди е заложена в гените на всяко дърво или храст, много зависи и от състоянието на растението в момента. Какво е здравното състояние на растението - нападение от болести и неприятели, водена ли е борба с тях навреме и успешно, достатъчно и навреме ли са постъпвали хранителни вещества, влагозапасеност и др. Добре гледаните растения през годините естествено проявяват максимална студоустойчивост.

Ако растението е отслабено в резултат на нападение от болести, прекалено много плод, лошо хранене или други усложнения, студоустойчивостта му значително се намалява.

Студоустойчивостта на растенията започва да пада (намалява) след месец януари. Това обикновено става постепенно и независимо от времето, като по-рязко се губи при всяко затопляне. Колкото затоплянето е по-силно и по-топло, толкова повече спада студоустойчивоста. Този процес е частично обратим и устойчивостта може да се усили отново, но само в случаите, когото затоплянето и захлаждането стават постепенно, а не рязко. Това е причината поради която една и съща ябълка може да издържи на студ до -25°С в началото на декември, но след това може да измръзне при -15°С в началото на март. А в края на април например, при разпукване на пъпките може да измръзне и при -6°С.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Неделя, 10 Февруари 2019 15:46

Как действа студът при растенията

На практика, страдание на растенията причинява не толкова студа, колкото образуващите се в резултат на ниските температури ледени кристали в тъканите. Те повреждат клетките на растението. Тук значение има също така и процеса на размразяване.

Студоустойчивостта се влияе от скоростта на процесите

Ако растенията се охлаждат при условия, при които няма бързо образуване на лед (няма резки замръзвания), а след това затоплянето става много бавно те биха могли да издържат големи студове. В продължение на много години учените са успели при лабораторни условия да замразят успешно ягодоплодни храсти до -235°С. След това, при бавно размразяване, претърпелите такива замръзвания растения се възстановяват и развиват абсолютно нормално – цъфтят и плододават. Успехът се състои в това, че тези сортове дори не са били студоустойчиви.

Какво още включва студоустойчивостта

Студоустойчивостта представлява температури в градуси, които дадено растение е способно да издържи без загуби. Например в определена овощна градина, веднъж при температури до -25°С през зимата, ябълките растящи в нея не са пострадали от ниските температури. Това означава, че отглежданият сорт е със студоустойчивост -25°С.

Студоустойчивостта не е просто възможността на растението да издържа на ниски температури. В понятието студоустойчивост в случая се включват и други определения – растението понася още много неудобства, поднесени му от зимата. Това са например рязко спадане на температурите, рязко затопляне, разко преминаване от топло в студено и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Учени отАвстралийския национален университет (ANU) са превърнали цианобактериите (синьо-зелени водоросли) в машини за фиксиране на въглерода за растенията. Това ще помогне значително за повишаване на добивите от важни култури като пшеница, вигна, маниока и др.

По време на фотосинтеза растенията конвертират въглеродния диоксид, водата и слънчевата светлина в енергия. Но не винаги това е достатъчно ефективно, което се отразява негативно на добива.

За пръв път учените успешно са включили органелите (част от бактериите с определени функции) на цианобактериите в растения. За експеримента е използван тютюн, но разработеният начин може да бъде прилаган и на други растения. Внедряването на органелите на цианобактериите в културните растения може да доведе до ръст в добивите със 60%, надяват се учените от Австралийския национален университет.

Подобряване усвояването на въглерода от растенията е предадено от карбоксисомите на цианобактериите. Именно карбоксисомите отговарят за ефективната трансформация на въглеродния диоксид в богата енергия захари при цианобактериите. Тази работа е отнела на учените над пет години.

Цианобактериите могат да се смятат за прародители на съвременните растения, само че вместо хлоропласти имат органели за превръщане на слънчевата светлинаа и вода в енергия, в тях има карбоксисом, който ефективно фиксира въглерода.

При растенията за фиксиране на въглеродния диоксид от атмосферата отговаря ензима рибулозо-1,5-бифосфаткарбоксилаза/оксигеназа. Тя свързва въглеродния диоксид в началния етап на фотосинтезата, но работи бавно и лошо „различава“ въглерода от кислорода, което води до загуба на енергия.

За разлика от растенията, цианобактерията използва механизъм за концентрация на въглеродния диоксид, за да доставя големи обеми газ в карбоксисома, където е инкапсулирана рибулозо-1,5-бифосфаткарбоксилаза/оксигеназата. Това прави работата на ензима много по-ефективна — от скоростното превръщане на въглеродния диоксид захарите се увеличават, а реакцията с кислорода се минимизира. В резултат на това при цианобактериите захарта се генерира три пъти по-бързо, отколкото в растенията. Компютърните модели са показали, че и при растенията е възможно рязко увеличение на добивите при прилагане на такъв начин на фотосинтеза.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Изследователи от Университета Ла Троб (Австралия) са установили, че растенията са изключително чувствителни към всяко докосване, а многократното докосване може значително да забави техния растеж. Резултатите от изследванията, публикувани в списание The Plant Journal, могат да доведат до нов подход за оптимизация на растежа и производителността на растенията — от полското земеделие до интензивното градинарство.

Според директора по изследванията в Института по селско стопанство и продоволствие La Trobe при AgriBio, професор Джим Уилан, ръководещ изследването, дори малкото съприкосновение активира основна реакция на генетична защита, която, в случай на повторно докосване забавя растежа на растенията.

„Лекото докосване от човек, животно, насекомо или дори растения, докосващи се едно с друго от вятъра, предизвиква огромен генен отклик у растенията. В продължение на 30 минути след докосването се изменя 10% от генома на растенията. Това е свързано с огромни разходи на енергия, която се изразходва за растеж на растенията. Ако докосването се възобновява, то растежът на растенията намалява до 30%“, отбелязва проф. Уилан.

Съавторът му от La Trobe - доктор Ян Ванг казва, че въпреки, че ние още не знаем, защо растенията така силно реагират на съприкосновение, новите резултати от изследването са довели към по-дълбоко разбиране задействането на механизмите на генетична защита, откривайки нови подходи за намаляване чувствителността и оптимизация на растежа.

„Ние знаем, че когато на растението има насекомо в него се активират гени, които го подготвят за защита, за да не бъде изядено. Точно така е и когато растенията растат близо едно до друго - те се докосват, а ответната реакция на забавяне на растежа може да оптимизира достъпа до слънчева светлина. По този начин за оптимален растеж гъстотата на сеитба (засаждане) може да се съпоставя с разходите за ресурси“— заявява г-н Ванг.

По-дълбокото разбиране на генетичните механизми ще помогне да се създадат и размножат сортове растения, които ще бъдат по-малко чувствителни към докосвания, съхранявайки тяхната чувствителност към други фактори като студ и жега. Следващата стъпка в изследванията ще бъде проверка реакцията на допир при селскостопанските култури и по-нататъшното проучване на последствията в резултат на размножаването на растения, които ще са по-малко чувствителни към докосвания.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Ново изследване, публикувано в Nature Communications съобщава, че промени в сигналните функции на стероидите на растенията, известни като брасиностероиди, непосредствено в съдовите тъкани на растенията могат ефективно да повишат сухоустойчивостта им, без това да влияе на растежа.

Намаляване количеството на валежите и аномално високите температури в Северна и Източна Европа води до огромни загуби на зърно, картофи и други важни култури. От това става все по-очевидно, че за осигуряване на продоволствената безопасност са необходими продуктивни в условия на суша сортове растения. Това изследване е първото, в което е представена ​​успешна стратегия за повишаване съпротивляемостта към суша, не влияеща на растежа и развитието на растенията.

Международна група изследователи от Европа, САЩ и Япония начело с Ана Каньо-Делгадо от Центъра за изследвания в областта на генетиката, в селското стопанство (CRAG), в Барселона (Испания), съсредоточила вниманието си върху растителните стероиди, известни като брасиностероиди, които регулират развитието и растежа на растенията. Предишните опити за повишаване устойчивостта на растенията към суша с помощта на модификация на сигналите на брасиностероидите били по-малко успешни, което е водело до намаляване на растежа. В последните изследвания са проучвани мутациите на различните рецептори на брасиностероидите при растението Arabidopsis thaliana. Научните сътрудници открили, че свръхекспресия на BRL3, брасиностероиден рецептор в съдовите тъкани, води до повишена резистентност към дефицит на вода и това, което е най-важно, че за разлика от други мутантни форми, не нарушава развитието и не дава дефекти в растежа.

До този момент резултатите са демонстрирани само на експериментални растения, но екипът вече е фокусиран за прилагането на новата технология на важни култури, каквито са зърнените. Това изследване е част от увеличаващия се обем задачи, насочени към разработката на по-устойчиви култури, които ще могат по-добре да противостоят на потенциално катастрофалните последствия от климатичните промени.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

При изготвянето на план за сеитбооборот на градината трябва да се включват както големи, така и малки обекти. Важно е да се определи местоположението по отношение на осветеността, за да се оцени степента на осветеност на тези или други места в градината. Сгради, високи дървета и храсти могат да повлияят на осветеността на засадените култури.
По план лехите в градината се разделят на 4 зони и всяка година се "преместват" растенията от определена група в кръг. Т. е. мястото, където култури от първа група са се развивали през миналата година, през настоящата година трябва да бъдат засадени представители на втората група и т.н. По този начин растенията ще се връщат в първата леха на всеки 4 години.
Така изглеждат групите растения за четиригодишен сеитбооборот:
. 1 група - тиквички, зеле, краставици, тикви, патисон;
. група 2 - лук, репички, домати, билки, чесън;
. група 3 - ряпа, моркови, ряпа, цвекло, пащърнак, магданоз;

. група 4 - картофи.
На следващата година всички тези култури трябва да са на следващата леха в градината.
Някои градинари практикуват така наречения малък сеитбооборот на културите, когато в един сезон на едно място засаждат растения с къс вегетационен срок. При по студен климат, за малкият сеитбооборот се използват разсади или засаждане на всеки следващ вид зеленчук в междуредията.
На пръв поглед изглежда, че сеитбообръщението е много сложна процедура. Но с течение на времето лесно ще се научите да разбирате всичко, най-важно е да се започне. Грамотно сеитбообръщение, в което зеленчуците, цветята и билките в градината са добри съседи, позволява да се комбинират полза и красота.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Важен фактор, който трябва да се има предвид при сеитбообращението в градината, са хранителните вещества необходими на растенията.
При избора на култури и редуването им в градината трябва да се знае, че не се засаждат на едно и също място няколко последователни години култури с високи нужди на хранителни вещества.
. Култури с високи нужди от хранителни вещества: зеле, картофи, ревен, целина, аспержи, тиква, спанак.
. Култури със средни нужди от хранителни вещества: патладжан, фасул, пъпеши, праз, краставици, ряпа, цвекло, домати, хрян.
. Растения с ниски нужди от хранителни вещества: грах, лук, билки, репички, маруля.
Правилният сеитбооборот на културите изглежда така: през първата година в градината се отглеждат култури, които изискват добре наторени и богати почви, през следващата година - растения от втората и третата група, през четвъртата година се внася тор и отново се засаждат култури с високи нужди на хранителни вещества.
И така, всяко растение трябва да се върне на първоначалното си място не по-рано от 4 години. За да се постигне това, най-добре е градината да бъде разделена на малки лехи и всяка година културите се "преместват" на съседното място.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Ако до овошките расте и се развива гостоприемник на болестта ръжда, няма гаранция, че скоро няма да ви се наложи да водите борба с тази болест.

Ръждите са често срещани болести.

. Ръжди по листата - те също могат да доведат до преждевременно опадване на листата и невъзможност за подготовка на растенията за зимата.

При някои видове ръжди цикълът на развитие на гъбата причинител протича върху две растения: едното е гостоприемник, а другото е посредник.

Например:

. Ръждата по крушата и ръждата по ябълката са с посредник хвойната. В случая при тях причинителят зимува в хвойната.

. При ръждата по сливата междинен гостоприемник (там зимува гъбата) е многогодишното лютиче.

. При ръждите по френското и цариградско грозде - гостоприемник на заразата е кедърът.

За намаляване на заразяванията с ръжди спомага пространствената изолация на растения с междинни гостоприемници. По възможност ги премахвайте или изрязвайте и изгаряйте заразените клони.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Животът в почвата излъчва акустични емисии, които могат да се използват за по-ефективно производство

Учени от Швейцарското висше техническо училище в Цюрих и Френския национален институт по селскостопански изследвания са разработили иновационен метод за мониторинг на растежа на културите.

Здравата почва е жива – това е принцип, който важи както за естествените, така и за култивираните почви. Обаче голяма част от това, което се случва под земята, остава скрито за изследователите. По-широкото проучване и познаване на явленията, свързани с почвата, би било полезно за по-доброто разбиране на взаимоотношенията в тази сложна екосистема.

Това, което не може да се види, понякога може да бъде чуто

За тези цели швейцарските и френските учени използват пиезоелектрични сензори за изследване на акустичните излъчвания на различните почви.

Резултатите от научната работа са довели до заключението: когато корените растат или земните червеи копаят тунели, те създават специфичен шум, чрез който може да се проследи растежът на корените и активността на червеите. Изследователите първо са доказали, че биологичната активност в почвата може да се измерва с помощта на акустични сензори.

Слушането на почвата открива нова област за науката. „Ние можем да разберем кога корените растат най-интензивно. До този момент не знаехме дали това става през деня или през нощта, във влажни или сухи условия. Новият метод позволява да намерим отговор на тези въпроси относително лесно и то без да копаем в почвата“, казват учените. За да проверят тази хипотеза, изследователите сравнили визуалните наблюдения с акустичните. Те поставили в стъклени съдове с пясъчна почва млади царевични растения и в други – с глинеста почва – земни червеи. Пиезоелектрическите сензори регистрирали акустични емисии под формата на променливи вълни с честота 1 – 100 килохерца. Звукови вълни от такъв род възникват например, когато малки зърна се търкалят и се трият едни в други, или когато в почвата се образуват малки пукнатини. Тези звуци са неуловими за човешкия слух.

През седем дни (за земните червеи) и деветнадесет дни (за корените на царевицата) изследователите съпоставяли наблюдавания растеж на корените и наличието на тунелите с регистрираните шумове – те били много последователни. Контролните измервания потвърдили, че звуците възниквали в резултат на активността на корените и дъждовните червеи.

Участникът в изследването Дани Ор вече има опит в успешното проучване на почвените шумове при ранни признаци на свлачищни процеси.

Работата го е научила да различава и интерпретира редица акустични параметри. Той казва: „Шумовете в почвата имат много ниска сила, но факт е, че те винаги се дължат на конкретни източници. Червеите например се движат по-бързо, отколкото корените, но в същото време акустичните им излъчвания са много по-нередовни“. Той се надява, че новият метод в определен момент ще му позволи да направи количествени оценки по отношение на растежа на корените и скоростта на растеж. Така също методът може да хвърли светлина върху взаимодействието на земните червеи и образуването на почвените структури.

Изследването е дало възможност на учените да демонстрират, че биологичната активност на почвата може да бъде измерена акустично поне в лабораторни условия. Следващата стъпка от проекта включва полски тестове. В перспектива учените се надяват, че техният метод за развитието на културите може да се прилага от земеделските производители заедно с други средства за анализ на почвата.

Публикувана в Растениевъдство

Свикнали сме с факта, че основните агресори в градината са плевелите. Има обаче и културни растения, които могат да завладеят десетки квадратни метра за 2-3 сезона.

Кои зеленчуци, ягодоплодни и други растения трябва да се засаждат много внимателно и непрекъснато да се наблюдават?

Разбира се, ако наистина искате да имате един от представителите на тези "нашественици" в градината си, може да успеете, но не забравяйте, че дори ограничаването на корените до 40-50 см дълбочина и редовното отстраняване на леторастите не са гаранция, че растението няма да се разпространи и в най-неочакваната част на градината .
Градинската ягода - ластуните при ягодата са предназначени за размножаване на растението, те се разпростират първо в лехата, а след това се прехвърлят в съседните. При това плодовете стават по-дребни, губят сортовата си особенност и цъфтят по-слабо.
Малина – пълзящите корени дават нови издънки на разстояние до метри от майчиното растение.
Земна ябълка, гулия, топинамбур- красивият ярко жълт цвят на гулията може идеално да разнообрази двора. Под земята обаче кореноплода активно завладява територия. За да се спасите от растението е нужно да го окосите есента, а пролетта да извадите старите клубени, докато новите още не са се образували.
Хрянът е също агресивно растение, на което ако не се обърне внимание ще завладее цялата градина. За да се спасите от хряна трябва да го засадите с ограждение на дълбочина до половин метър.
Киселец - децата го обичат, но тази култура също много активно се разпростира и с корени и със семена. Трябва често да се проскубва, но и да се премахват цветоносите, за да не се разнасят семената.
Естрагон - това растение също много бързо се разпространява в градината, освен това то не стои вертикално, а се разстила по земята, заемайки повече метри в диаметър. Привързвайте го навреме и премахвайте семената.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 20

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта