След листопада част от натрупаните резервни вещества се придвижват от върховете към по-долните части на дървото. При резитба, извършена непосредствено след листопада, овощните дървета губят частта от запасните хранителни вещества, която все още не се е придвижила от върховете към долните части на дървото. Когато зимните студове преминат и започне затопляне на времето се активизира сокодвижението и резервните вещества се преместват от долните части на дървото към върховете на клончетата. Това е причината за по-голямата загуба на хранителни вещества при закъснялата резитба, особено при силно набъбнали и започнали да се разпукват пъпки.

Изключително вредно въздействие има късната зимна резитба при младите овощни дървета. Извършена при силно набъбнали пъпки, особено при вече започнали разпукването и разлистването си, загубата на хранителни запаси от органични вещества е значителна и останалите резерви са недостатъчни за нормалното развитие на по-ниско разположените пъпки, които дават слаб прираст. Слабото развитие на листата и леторастите се отразява неблагоприятно и върху развитието на кореновата система, тъй като малкото на брой и по-дребни листа имат по-ниска фотосинтетична активност, образуващи по-малко пластични вещества, което в крайна сметка отслабва растежа във всички части на дървото.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Извършването на зимната резитба може да започне непосредствено след листопада и да продължи до средата на месец март, докато овощните дървета все още са в принудителен покой. Желателно е да се започне с резитба на по-старите плододаващи дървета, а след това да се премине към по-младите. С цел избягване на рисковете от измръзване при рязко застудяване, най-рано се режат по-студоустойчивите видове - ябълка, круша и слива, а след това по-топлолюбивите - праскова, кайсия, череша и вишня. Прасковите може да се режат и на два етапа - преди настъпването на по-трайно застудяване и след това към средата на март. В такъв случай, при резитбата на дърветата късно наесен, трябва да се оставят повече плодни клончета за резерв при евентуално измръзване. В края на зимата се извършва преглед и се отчита степента на повредени от студовете плодни пъпки, след което се извършва и втората резитба, с цел осигуряване на оптимално натоварване на дърветата с плодове.

В райони с много ниски зимни температури резитбата трябва да се прави в края на зимата и началото на пролетта след преминаване на големите студове. Резитбата, извършена преди преминаване на зимните студове води не само до по-продължително засъхване на раните, но ги излага и на негативното въздействие на ниските температури върху откритите рани, което причинява загиването на много клетки и затруднява зарастването им.

В южните райони, където зимата е по-мека и няма опасност от екстремно ниски температури извършването на резитбата може да започне още през есента след листопада и да завърши преди началото на вегетацията през пролетта. Важно е да се знае, че прекалено ранната резитба след листопада, както и много закъснялата резитба след започване на сокодвижението и набъбване на пъпките и особено при напреднало набъбване на пъпките отслабват значително овощните дървета.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Събота, 08 Декември 2018 20:58

Резитбата влияе върху растежа

Резитбата на овощните дървета през периодa на покой засилва растежа през следващата вегетация, което се дължи на подобреното снабдяване на растежните точки с резервни асимилати. Съкращаването или пълното премахване на клончета, клонки и клони предизвиква осезателно засилване на растежа в близост до направените отрези, новите леторасти са с по-силен и по-продължителен растеж, а листата по тях са по-големи и тъмнозелени.        Стимулираният вследствие на резитбата по-силен растеж на леторастите през пролетта продължава и през лятото, като се използват главно новообразуващите се вследствие на фотосинтезата асимилати. Причината за това е, че се подобрява снабдяването с вода и хранителни вещества, което се дължи на снабдяването на по-малък брой растежни точки, както и на по-краткия път от корените до леторастите. Тъй като запасните хранителни вещества през зимата се съхраняват в многогодишните части на растението (кореновата система, стъблото и дебелите клони), които не се засягат при извършване на резитбата, с това мероприятие се засягат по-отдалечените от кореновата система части на короната и почти няма загуба на хранителни вещества.

Силата на резитбата не е еднаква през различните възрастови периоди от живота на овощните растения. Така например, прилагането на резитба (особено, когато е по-силна) при младите неплододаващи дръвчета, характеризиращи се със силен растеж), има негативен ефект - предизвиква се прекалено силен вегетативен растеж, короната се сгъстява прекомерно и за да се постигне просветляването й, през следващата година е наложително извършването на повторна силна резитба.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Костилковите видове се режат различно от семковите. Първите дават плод върху клони от предната година, а вторите - върху двугодишни и по-стари клони.

Пример: Ако имате средно развито ябълково дърво, през зимата му направете резитба на три пъпки – съкратете клонките на три пъпки (това са органите за размножаване). Ако дървото ви е много развито, оставяйте по-дълги клонките, като запазите повече от три пъпки. Ако е слабичко, го подрежете повече, като запазите само две пъпки на клонче.

Така се режат семковите овощни видове. Най-горните две пъпки, които получават повече сокове, ще дадат дървесна маса, докато най-долната ще дадат плодни цветчета, а после и плод.

. През лятото прищипете двете най-горни пъпки, когато имат по 5 листа.

. За всеки плод трябват средно 40 листа.

. Оставете по 4-5 листа над плодовете, иначе те могат да се напукат от много сокове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 04 Октомври 2018 13:08

Резитба след засаждане на дръвчето

След засаждане на овощните дръвчета се извършва резитба за формиране на короната. Ако засаждането е извършено през есента, резитбата на овощните дръвчета трябва да се направи веднага след големите зимни студове (през февруари или началото на март). В случай че засаждането е извършено през пролетта, резитбата за формиране се прави веднага след засаждането. Резитбата трябва да се направи преди да набъбнат пъпките и преди да започне сокодвижението, защото запасните хранителни вещества се насочват най-напред към върховете, които именно се премахват при резитбата. Така закъснялата резитба лишава долните запазени за дръвчето части на клонките от ценни хранителни вещества, което се отразява твърде неблагоприятно върху прихващането и растежа през първата година след засаждането.

Главната цел на резитбата след засаждането на овощните дръвчета е да намалят пъпките, с което се намалява броят на развиващите се от тях листа, а оттам и изпаряваната от листата вода. Кореновата система на новозасадените овощни дръвчета не може да всмуква достатъчно количество вода, понеже корените са силно повредени и намалени при изваждането им от питомника. Затова именно се налага съкращаване и на клонките.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 16 Август 2018 11:58

Различна резитба при малините

Характерна особеност на ремонтантните сортове малини е получаването на две реколти в една и съща година. В това отношение грижите, които се полагат по тях се различават от тези при плододаващите еднократно през годината сортове.

Ремонтантните искат много вода

Нуждата от напояване при ремонтантните сортове се различава съществено от тази на еднократно плододаващите, поради факта, че основната част от продукцията се формира през есента. Ето защо е необходимо да им осигурите вода през целия вегетационен период - от пролетта до беритбата на последните плодове през есента.

Има специфика и при резитбата

Резитбата при ремонтантните сортове малини (в случая Люлин и Есенна позлата) се различава от тази при неремонтантните. При еднократно плододаващите до средата на август трябва да се направи резитба (съкращаване) на зелените издънки на височина 130 - 150 см. С тази резитба се цели по-доброто запасяване на растенията с хранителни вещества и формиране на повече плодни пъпки за следващата година. При ремонтантните сортове се изрязват само плододалите през настоящата година, когато насаждението се използва за получаване на две реколти (пролетно-лятна и лятно-есенна).

При еднократно реколтиране

В случаите, когато насаждението се използва само за лятно-есенна беритба, плътността на издънките се регулира посредством поддържането на редова ивица с широчина около 50 см. Обикновено при най-широко разпространения у нас ремонтантен сорт Люлин, не се налага резитба за съкращаване на издънките, тъй като при него те са с относително малка височина. Преди есенната обработка, в зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи, в малиновите насаждения се внасят 20-40 кг троен суперфосфат и 15-30 кг калиев сулфат (или патенткалий) на декар.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Окопаването се извършва накрая, след като дръвчетата са изрязани, напръскани и наторени.

Това е основна обработка на почвата - извършва се в междуредията на дълбочина 20-25 см, а в близост до дърветата не повече от 10-12 см

Ако тя е направена през есента, рано напролет междуредията се култивират или дисковат на дълбочина 15-17 см.

С основната обработка на почвата се извежда борбата с плевелите, подобрява се структурата на почвата, а от там и микробиологичната дейност, аерацията, влагозадържащата способност и др.

С нея се постига и механично унищожаване на зимуващите в почвата неприятели и неблагоприятна среда за развитие на болестите.

Ако не изпълните тези ранни мероприятия сега, през вегетацията на дръвчетата ще сте безсилни да се справите с: къдравостта по прасковата, кривулите по сливата, загиване завръзите по дюлята, огненият пригор по круша, дюля и ябълка, ранното кафяво гниене и много неприятели.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При най-разпространените храстовидни форми (чайно-хибридните) рози има три вида резитба: къса, средна и силна.
- Късата резитба се нарича още силна, защото се премахва най-голяма част от миналогодишните леторасти. От тях се оставят 2-3 пъпки, които естествено образуват по-малко, но по-здрави стъбла по които ще има и по-едри единични цветове.
- Средната резитба - оставят се по 4-6 пъпки. Тя е подходяща за по-силни растения.
- Слабата резитба е на 8-12 пъпки, при която израстват повече, но по-слаби леторасти. Подходяща е за дребноцветните и цъфтящи букетно хибриди рози.

Катерливите рози се подрязват всяка пролет, като на страничните им клонки се оставят по 4 – 5 пъпки.
Независимо какъв вид резитба се прави, първо се премахват всички болни, сухи, измръзнали или счупени леторасти. Отрезът при резитбата трябва да е гладък, с възможно най-малка повърхност и в посока обратна на пъпката под него.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Петък, 16 Март 2018 12:23

Кога да режем розите?

Храстовидните и високостъблените рози се режат рано напролет. На рози, които ще бъдат засадени през пролетта резитбата се прави непосредствено преди засаждането.

Най-доброто време за резитба на розите е още в началото на вегетацията, когато са започнали да се появяват пъпките по връхните части на издънките, но още не са се появили листата.

Прекалено ранната пролетна резитба може да доведе до преждевременно развитие на пъпките и при едно застудяване те да загинат.

Прекалено късната резитба при започнала вече вегетация пък води до отслабване на растенията.

С пролетната резитба се разреждат стъблата и се оформя розовия храст. Преди резитбата е необходимо храстът да се прегледа внимателно за повреди, настъпили следствие на зимните студове. Всички измръзнали, счупени или изсъхнали части на растението трябва да се премахнат. Отстраняват се и дивите леторасти. Добре е да се премахнат и старите стъбла, които са на възраст повече от 5 години.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Всяка резитба на плодните дръвчета и ягодоплодни храсти подбужда към усилен растеж пъпките, които са разположени непосредствено до отреза. Това води до израстване на странични клончета, върху които по-късно се образуват цветове и плодове.

Но при резитбата е важно да не се повреди пъпката, която е на върха на клонката, тъй като от нея израства продължителят. Затова при съкращаване се следи какво разстояние остава от отреза до пъпката.

. Ако отреза на върха се направи прекалено далече от пъпката, клончето може да изсъхне или да се нападне от болести причинени от гъби, които са способни да заразят и връхната пъпка.

. Ако отреза е направен под остър ъгъл, или съвсем близо до връхната пъпка, тогава растителните сокове не стигат до нея и тя изсъхва.

За да се развие връхната пъпка при съкращаване на клонче, отрезът трябва да се направи, както е показано на рисунката – малко над пъпката и под ъгъл от около 20 градуса. Така раната ще зарастне на-бързо и хранителните вещества ще стигнат до пъпката, от която ще се развие летораст.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 19

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта