300x250z

Придаване на пчелни майки

Няколко подходящи за малки пчелини начини за придаване и приемане на качествени майка.

Една от важните дейности, които пчеларят извършва, е придаването на майка в пчелното семейство. От многото причини, оказващи влияние върху успешността на придаването, описани в литературата, като най-съществена е физиологичното състояние на пчелите, на които се придава майката.
Още преди да се отдели от кошера некачествената майка, в гнездото вече са се появили пчели – анатомически търтовки (неснасящи яйца, но с активни яйчници), което затруднява приемането на новата майка. Според Москаленко тяхното число даже в семейство без признаци на роене или смяна достига до 93%, а техните яйчни тръбички съдържат незрели яйца. Но физиологически търтовки (снасящи яйца пчели), което прави приемането невъзможно, се появяват в семейството, останало без майка, не по-малко от 15 дни.
Изхождайки и от констатациите на учените, че има периоди, когато приемането на майка е безпроблемно, стига тя да е по-качествена от тази, която ще сменим, ще изберем един от многобройните начини, описани в пчеларската литература.
Най-благоприятното време за придаване на майка са месеците март-април. Тогава яйчните тръбички във всички пчели не са развити. И ако се придава майка по това време в нормално семейство, дори не е необходимо да става с клетка. Отнема се старата майка и на същото място се слага новата оплодена майка.
Най-неблагоприятните месеци за придаване на майки се оказват месеците юли и август. В този период е характерно, че в семейството се появяват най-малко 50% анатомически търтовки. В този случай придаването на новата майка трябва да се извърши обезателно с клетка, като подходяща е кръглата, правоъгълната, или ако си направим клетка, покриваща по-голяма площ от питата, например от по-малките сита за брашно, сложена върху люпещо се пило, празни килийки и храна. Но ако има застроени маточници по питите, майката колкото и да е добра, не се приема от пчелите. Маточниците трябва да бъдат унищожени и да се следи за нови такива.
През септември и октомври е сравнително благоприятен период за придаване,
защото се забелязва закърняване на развитите от предишните месеци яйчници на пчелите.
В пчеларската литература е посочено, че когато искаме със сигурност пчелите да приемат майката, е необходимо първо да я придадем в отводка с млади пчели и след това да обединим отводката със семейството без майка. Приемането на майката в такава отводка, от която старите пчели са излетели, не е много сигурно. Наблюдения на учени са установили, че само пчели до 7 дневна възраст са склонни да приемат каквато и да е майка, дори неоплодена, или маточник. След тази възраст яйчниците на младите пчели започват да се развиват и към 14 –15 дневна възраст достигат максимума, след което закърняват като летящи. Учените смятат, че именно те унищожават майките, които придаваме, а не старите пчели, които са напуснали отводката. Все пак в практиката има успех при придаването на майки по този начин, което някои автори отдават не толкова на това че старите (летящи) пчели са напуснали отводката, като са останали младите (до към 18 дневна възраст) пчели, а на това, че пчелите, чувствайки непълноценното семейство, загрижени за продължаване на рода, приемат дори майки с по-посредствени качества. Считам обаче, че и това не е решаващото. Количеството личинки, което могат да изхранват отводките, е ограничено от тяхната численост, затова се задоволяват и от майка, която не снася много. Снесените от една плодовита майка яйца, които пчелите не могат да изхранят, биват унищожавани. Капацитетът за изхранване на личинките от едно силно семейство е по-голям, а следователно и очакванията за яйценосните качества на майката са по-големи. Майка, първоначално приета от такова семейство, но която със своето яйцеснасяне не е отговорила на неговите възможности да изхрани още личинки, много бързо бива сменена.
Неприемането на майки се свързва и със следния феномен. При някои семейства, дали поради разлика в породата, или в резултат на генна обусловеност, или заради друга причина, но упорито не искат да приемат нова майка, независимо от нейните качества. Такъв случай съм имал. Майката още на следващия ден в изолаторната клетка беше осеменила голям участък от питата. Сложих я под клетка - калпак, за да я освободят пчелите, а те заложиха маточници на нейните яйца, снесени на същата пита, но извън клетката. Този феномен производителите на майки изтъкват при всеки удобен случай, с което оправдават неприетите майки при придаването им, получени от майкопроизводителните стопанства. Твърде вероятно е и мрежата на Хартман да оказва влияние. В описания случай кошерът се намираше над точка от тази мрежа. Впоследствие пчелите на два пъти залагаха маточници, от които се излюпваха майки, но майките не се задържаха и семейството се разпадна.
Друг случай. Пчелите още в първия момент са настроени зле към майката. Залагат маточници. Може би това поведение на пчелите се отразява на майката и 5–6 дни не пронася, макар да е отделена с мрежа и заобиколена от новоизлюпени пчели. Когато извадих питата от кошера и я сложих в преносно сандъче, след добавяне на пити с люпещо се пило, още на следващия ден имаше снесени яйца. Отводката се разви нормално.
Разбира се, това са част от факторите, които влияят за приемането на майката. До известна степен те се притъпяват при добра паша, или ако липсва такава – с обилно подхранване, защото не винаги може да избираме подходящо време и пчели на подходяща възраст за придаване на майка. Често се случва семейството неочаквано да остане без майка по всяко време, поради наша грешка или друга причина. Затова изхождайки от казаното по-горе, съм приел за по-голяма сигурност при смяна на майки придаването да става посредством така наречената изолаторна клетка, в която се вмества цяла пита. Такива клетки преди години се продаваха в пчеларските магазини. Сега трябва ние да си ги направим. Как да стане това, е отделна тема.
Как придавам майка с изолаторна клетка
В деня, когато ще получавам майка, сутринта избирам пита с люпещо се пило, празни килийки и храна. Добре е питата да бъде от семейството, на което ще се подменя майката, но ако няма подходяща пита, взима се от друго семейство. С перо или четка се измитат всички пчели, които са на питата. Отнася се настрани от кошера, за да не кацне случайно върху нея някоя летяща пчела и се слага в изолаторната клетка. Проверява се дали отнякъде няма някоя пролука, през която да влезе някоя пчела от семейството. След това на клетката с така затворената пита в нея, се прави място между питите в кошера, след което той се затваря. Към обяд, когато се получат майките, идвайки на пчелина, намирам старата майка, която ще сменявам, и я отстранявам. Слага се до кошера в преносно сандъче с питата на която е, заедно с пчелите върху нея.
От двете страни се слагат 2 пити с мед и малко прашец и се подхранва. До приемането на новата майка старата не се унищожава, дори може да я оставим чак до зазимяването, ако не е преустановила яйцеснасянето и тогава да придадем пчелите в семейството с младата майка. След отстраняването на старата майка до час, час и половина, пчелите разбират, че майката я няма, което се вижда по тревожното им движение по прилетната дъска. От този момент може да се придава новата майка. Максимумът на тревогата настъпва към 5-ия, 6-ия час, когато загубили надежда, че ще намерят майката, залагат маточници. Това не трябва да допуснем. Затова не изчаквам крайния час. Изваждам изолаторната клетка. Измитам всички пчели, които са отвън на клетката и я отнасям пак далеч от кошера. В изолаторната клетка от питата, която сме сложили в нея, са се излюпили толкова млади пчели, колкото яйца майката е снесла за времето на изолиране на питата в клетката, преди 21 дни. Те не са малко.
Почиствам захарното тесто от отворите на транспортната клетка, като внимателно отстранявам капачетата, така че майката и съпровождащите я пчели да могат да излязат. Допирам отвора на транспортната клетка с майката до отвора на изолаторната клетка. С леко подпушване принуждавам майката и пчелите да преминат в нея.
Преди отстранявах съпровождащите пчели посредством ханеманова щипка и в изолаторната клетка с новоизлюпените пчели пусках само майката, изхождайки от препоръката, че придружаващите пчели с чуждата миризма затруднявали приемането на майката. Това, като че ли не се оказа вярно. Когато отстранявах съпровождащите пчели от транспортната клетка и пусках майката сама в изолаторната клетка, новоизлюпените пчели сякаш не обръщаха внимание. След излюпването си отиваха при разпечатените килийки с мед, а майката сама обикаляше по края на клетката и търсеше откъде да излезе. Когато започнах да пускам и пчелите с майката, в първите няколко минути пчелите и майката се разпръскваха по разни посоки, но скоро след това придружаващите пчели правеха свита около майката. Вероятно те захранваха майката, което еднодневните пчели поради физиологични причини не могат да извършват веднага. Това, че миризмата на придружаващите пчели, или това, че би могло да ги сметнат за крадци, е пречка майката да бъде приета, е неоснователно. Когато в някой кошер се загуби майката и аз придавам отводка с резервна майка и хиляди пчели, сложени върху осиротялото семейство, разделени с двойна мрежа, след уеднаквяването на миризмата, всичките се обединяват без проблеми. Тогава пчелите не се ли смятат за крадци? Критерият е качеството на майката, а не че пчелите са чужди.
(Следва)

Петър Бонев, Горна Баня

Прочетена 17737 пъти
Оценете
(6 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта