Сирия планира да внесе около 1,5 милиона тона пшеница тази година, тъй като се очаква местното производство да е около половин милион тона, съобщи министърът на вътрешната търговия Абдула ал Гарби, цитиран от БТА.

Вносът ще бъде предимно от Русия, но Сирия може да купи пшеница и от Румъния и България, каза Гарби. Все още сме в началото на сезона на изкупуване на местната пшеница. Минали са около 20 дни от началото, но очакваме местните покупки да бъдат между 500 000 тона до 600 000 тона тази година, допълни той.
Гарби също така посочи, че страната има стратегически зърнени резерви за над осем месеца.
По думите му Египет разполага с резерви за само три месеца, а Алжир – за четири.

В Сирия, която някога задоволяваше сама нуждите си от пшеница, производството на зърно рязко спадна от началото на въоръжения конфликт в страната. Сирия произвеждаше 4 милиона тона пшеница годишно и можеше да изнася 1,5 милиона тона. Спадът на производството засили натиска върху правителството на Башар Асад да внася зърно.

Хлябът е субсидиран в Сирия, където в резултат на боевете са убити стотици хиляди души, а милиони са принудени да напуснат домовете си.

От своя страна Гарби обеща да няма увеличаване на цената на хляба. Това си е тежест за правителството, разбира се, особено на фона на по-високите цени на пшеницата, които плащаме на фермерите, но ще продължим да ги субсидираме, каза той, цитиран от БТА.

Недостигът ще бъде попълнен чрез международни търгове за покупка на пшеница, обявени от държавната агенция да изкупуване на зърно Hoboob. Ведомството вече обяви търг с краен срок 2 юли за 200 000 тона руска, румънска или българска пшеница. На няколко пъти по-рано службата не успя с няколко търга, като изтъкна високите цени.

Публикувана в Бизнес

През периода януари - март 2018 г. износът на България за ЕС се увеличава с 13.1% спрямо същия период на 2017 г. и е в размерна 8 960.7 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 68.6% от износа за държавите - членки на ЕС .

През март 2018 г. износът за ЕС нараства със 7.4% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 181.7 млн. лева.

При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - март2018 г.в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в секторите „Храни и живи животни“ (42.9%) и „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“(25.7%). Спад се наблюдава в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (26.7%).Вносът на България от ЕС през периода януари - март 2018 г. се увеличава с 11.4% спрямо същия период на 2017 г. и е на стойност 9 803.5 млн. лв. по цени CIF (табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Германия, Италия, Румъния, Испания и Гърция.

През март 2018 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 9.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 3 657.9 млн. лева. При вноса от ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - март 2018 г.в сравнение със същия период на 2017 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в сектор „Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)“ (36.4%), а най-голямо намаление се наблюдава в сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (10.3%).

Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с ЕС за периода януари - март 2018 г. е отрицателно и е на стойност 842.8 млн. лева (табл. 1 от приложението). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е в размер на 242.6 млн. лева.

 

Публикувана в Бизнес

През периода януари – февруари 2018 г. износът на България за трети страни намалява с 20.9% в сравнение със същия период на предходната година и е на стойност 2, 240 9 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Съединените американски щати, бившата югославска република Македония, Сърбия и Руската федерация, които формират 56.7% от износа за трети страни, сочат данни на НСИ.

През февруари 2018 г. износът на България за трети страни намалява с 24.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1, 142 9 млн. лева.

http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/НСИ-износ-300x195.png 300w, http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/НСИ-износ-500x326.png 500w" sizes="(max-width: 611px) 100vw, 611px" style="margin:1.25rem auto;padding:0px;font-style:inherit;font-variant:inherit;font-weight:inherit;font-stretch:inherit;font-size:inherit;line-height:inherit;font-family:inherit;vertical-align:bottom;max-width:100%;height:auto;display:block">През периода януари – февруари 2018 г. при износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2017 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства“ (19.9%) и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала“ (15.2%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (68.9%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн“ (52.8%).

Вносът на България от трети страни през периода януари – февруари 2018 г. се увеличава с 9.3% в сравнение със същия период на предходната година и е на стойност 3 483.4 млн. лева (по цени CIF) (табл. 1 и 2 от приложението). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия (табл. 3 от приложението).

През февруари 2018 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 2.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1, 654 2 млрд. лeвa.

При вноса от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари – февруари 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ (61.0%) и „Машини, оборудване и превозни средства“ (40.8%) (табл. 4 от приложението). Спад се наблюдава само в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (17.1%).
http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/НСИ-внос-300x179.png 300w, http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/НСИ-внос-500x298.png 500w, http://iconomist.bg/wp-content/uploads/2018/04/НСИ-внос-85x50.png 85w" sizes="(max-width: 670px) 100vw, 670px" style="margin:1.25rem auto;padding:0px;font-style:inherit;font-variant:inherit;font-weight:inherit;font-stretch:inherit;font-size:inherit;line-height:inherit;font-family:inherit;vertical-align:bottom;max-width:100%;height:auto;display:block">Външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) на България с трети страни през периода януари – февруари 2018 г. е отрицателно и е в размер на 1, 242 5 млрд. лева (табл. 1 от приложението). По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 984.7 млн. лева.

През февруари 2018 г. външнотърговското салдо (износ FOB – внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 511.3 млн. лева.

През периода януари – февруари 2018 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 8,0205 млрд. лв. и в сравнение със същия период на предходната година износът се увеличава с 2.9%.

За същия период в страната са внесени стоки общо на стойност 9 620.9 млн. лв. (по цени CIF), или с 11.1% повече спрямо същия период на 2017 година (табл. 1 и 2 от приложението).

През февруари 2018 г. общият внос се увеличава с 3.1% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 565.4 млн. лева.

Общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е отрицателно през периода януари – февруари 2018 г. и е на стойност 1, 600 4 млрд. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото през периода януари – февруари 2018 г. също е отрицателно и е в размер на 992.1 млн. лева.
През февруари 2018 г. общото външнотърговско салдо (износ FOB – внос CIF) е отрицателно и е на стойност 737.2 млн. лева. По цени FOB/FOB салдото също е отрицателно и е в размер на 471.2 млн. лева.

Публикувана в Новини на часа

Продажби за над 15 млн. лева са реализирали над 20  български производители в магазини на Lidl в Европа през 2017 г. Веригата отчита и сериозен ръст на обемите от български производители в страната – вече 31 доставчици произвеждат 87 артикула като част от продуктовата линия „Родна стряха“.

Тези резултати бяха представени от главния изпълнителен директор на Лидл България Милена Драгийска, министъра на земеделието и храните Румен Порожанов, председателя на Националния браншови съюз на хлебопроизводителите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева и председателя на УС на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев.

„Ние подкрепяме качественото българско производство. Поздравявам Лидл, че работят активно с българските производители и постигат много добри резултати. Лидл е добър посредник в процеса на промотиране на качествени български продукти“, каза министър Румен Порожанов.

„Доказателство за устойчивото партньорство на Лидл България с българските производители са цифрите – отчетохме двоен ръст на български продукти под марката „Родна стряха“ за една година и дадохме възможност на български производители да реализират износ за над 15 млн. лв. Горди сме от факта, че потребителите в 22 европейски държави се насладиха на традиционни български продукти“, коментира Милена Драгийска.

Сред примерите са впечатляващите резултатите, постигнати при износа на хляб и вино - 165% ръст на продадени бутилки българско вино и почти двоен ръст в броя на пазарите, в които се изнася български хляб. Те бяха коментирани от представителите на браншовите организации:

Според Мариана Кукушева, председател на НБСХС: „През годините Лидл се превърна в еталон за лоялни и отговорни търговски практики и за устойчиво партньорство с българските производители“.

„Благодарни сме на Lidl за това, че дават възможност на български винопроизводители да навлязат в 8 нови европейски държави“, сподели Радослав Радев, председател на УС на Националната лозаро-винарска камара.

Наред с постигнатия ръст при брой артикули и доставчици, Лидл въвежда и качествена иновация при млечните и месни продукти – продукти от собствена ферма, обозначени със специален символ на опаковката. Характерното за тях е, че са произведени със суровини от самия производител. По този начин се постига високо качество на продукцията, стриктен контрол и се гарантира проследяемост от съставките до крайния артикул.

Обобщените резултати за продуктова линия „Родна стряха“*, стартирала през февруари 2017 г., включват: почти двоен ръст в броя продукти (от 45 на 87), 30% ръст на българските доставчиците, 20% ръст при месните, 50% ръст при млечните и 58% ръст при сладкарските изделия.

Публикувана в Бизнес

Пристанищата в Балчик и във Варна са пълни с кораби, които чакат да бъдат натоварени с българско зърно за износ. В момента има невиждан пик на износ на пшеница и царевица, обясняват търговци. Пълни камиони със зърно непрекъснато сноват из областите Добрич и Варна, на път към двата порта. Причината за силния износ е в това, че търговците трябва да изпълнят сключените през 2017 г. договори, чиито крайни срокове изтичат в края на март и до средата на април, съобщав "Монитор".

Бумът на износа покачи веднага цената на зърното. В момента тон пшеница и тон царевица се купуват за 300 – 310 лева, срещу 260 лв./т преди два-три месеца. От това печелят българските земеделци, а търговците търпят загуби, тъй като в световен мащаб цените на житото и царевица падат, заради обилните валежи в Аржентина.

Основните дестинации, за които заминава българското зърно, са страни от Азия, Мароко и Египет, откъдето най-много се търси европейска пшеница и царевица.

Пазарът на слънчогледа е в тотален застой и цената му се задържа сравнително ниска – 550 лв. за тон.

Състоянието на есенниците в Добруджа към момента е добро, твърдят земеделци. Влагата е в нормални граници и посевите се развиват добре. Въпреки очакваните резки климатични промени, стопаните се надяват ниските температури да не повлияят стресиращо на растенията и реколтата да е добра.

Публикувана в Бизнес

Общото външнотърговско салдо на България спрямо ЕС и трети страни през първия месец на новата година остава отрицателно и в размер на 833,2 млн. лева спрямо почти два пъти по-малък дефицит от 479,4 млн. лева през януари 2017 година, сочат обявените днес данни на Националния статистически институт (НСИ).

Износът на стоки от България към страните от Европейския съюз и към трети страни се увеличава през януари 2018 година с 12,3% спрямо същия месец на предходната година, достигайки 4,2111 млрд. лева. В същото време обаче общият внос в нашата страна нарасна с 19,3% и възлезе на 5,0443 млрд. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт.

През януари 2018 г. при износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия месец на 2017 г. е отбелязан в секторите „Химични вещества и продукти" (37.5%) и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала"2 (29.4%) (табл. 4 от приложението). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти" (79.6%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (47.7%).

При вноса от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през януари 2018 г. спрямо същия месец на 2017 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (81.5%) и „Машини, оборудване и превозни средства" (59.8%) (табл. 4 от приложението). Спад се наблюдава само в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти" (22.3%).

Само за ЕС износът на България нараства с цели 27,7% спрямо година по-рано, достигайки 3,1131 млрд. лева, докато вносът от останалите страни - членки на Съюза се повишава с 21,2% до 3,2151 млрд. лева. Въпреки ускорения ръст на експорта спрямо вноса, външнотърговското салдо и с ЕС остава на дефицит в размер на 102,,0 млн. евро, но намалява спрямо търговски баланс от 213,7 млн. лева през януари 2017 година.

Износът на България за трети страни обаче се свива през януари с 16,3% на годишна база, до 1,098 млрд. лева, докато вносът от трети страни нараства с 15,9% до 1,8292 млрд. лева, като външнотърговското салдо с трети страни се оказа на доста висок дефицит от 731,2 млн. лева, докато година по-рано по това време търговски баланс също е бил отрицателен, но почти три пъти по-малко - само 265,7 млн. лева.

Основни търговски партньори по отношение на българския износ в началото на годината са Турция, Китай, бившата югославска република Македония, Сърбия, Руската федерация и САЩ, формиращи 57,3% от износа за трети страни. В същото време най-голям е бил стойностният обем на внесените стоки от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия, показват обявените днес данни от НСИ.

Публикувана в Новини на часа

 Общото нарастване на износа на храни от България през последните 10 години е над 120%, като за миналата година той съставлява 7% от общия износ на страната. Това заяви главният секретар на Mинистерството на икономиката Владимир Туджаров на откриването на изложението FOOD EXPO, цитиран от Стандарат. Форумът се провежда в гръцката столица Атина и в което участват компании от близо 20 държави. През тази година България е почетна страна-партньор в най-голямото изложение за сектора в южната ни съседка.

Главният секретар на ведомството е посочил в изказването си, че хранителната промишленост е един от секторите, в които България има най-големи конкурентни предимства.

Туджаров е подчертал, че през последните години се отчита ръст на производството на храни и напитки в страната ни. По думите му, производството на храни се осъществява от над 6000 фирми.

През 2017 г. стокообменът между България и Гърция отбелязва увеличение от 5.6% и надхвърля 3 млрд. евро, като се отбелязва ръст както в износа, така и във вноса.

Публикувана в Бизнес

Общото нарастване на износа на храни от България през последните десет години е над 120%, като за миналата година той съставлява 7% от общия износ на страната.

Това заяви главният секретар на Mинистерството на икономиката Владимир Туджаров на откриването на изложението FOOD EXPO, което се провежда в гръцката столица Атина и в което участват компании от близо 20 държави. През тази година България е почетна страна-партньор в най-голямото изложение за сектора в южната ни съседка.

Главният секретар на ведомството е посочил в изказването си, че хранителната промишленост е един от секторите, в които България има най-големи конкурентни предимства.

Туджаров е подчертал, че през последните години се отчита ръст на производството на храни и напитки в страната ни. По думите му, производството на храни се осъществява от над 6000 фирми.

През 2017 г. стокообменът между България и Гърция отбелязва увеличение от 5.6% и надхвърля 3 млрд. евро, като се отбелязва ръст както в износа, така и във вноса.

Публикувана в Бизнес

Износът на храни и селскостопанска продукция от ЕС към Русия се е увеличил до 137,9 млрд. евро. Основна предпоставка за това е позитивната динамика на експорта към САЩ, Русия и Източна Азия.

Ръстът на износ от ЕС към Русия е в размер на 900 млн. евро., а този към САЩ с 1,22 млрд. евро. Увеличил се е и експорта към Япония- 600 млн. евро, Китай- 600 млн. евро, Хонконг- 400 млн. евро и Южна Кореа- 300 млн. евро.

От всички стоки, които ЕС изнася за чужбина най-търсени са винaтa (pъcт oт 1,24 млpд. eвpo, или 12%), фypaжитe (yвeличeниe c 600 млн. eвpo, или 17%) и cпиpтнитe нaпитĸи и лиĸьopитe (пoвишeниe oт 500 млн. eвpo, или 5%.

Bнocът нa ceлcĸocтoпaнcĸa пpoдyĸция и xpaни пpeз 2017 г. cъщo oтчитa се покачва, нo в пo-мaлĸa cтeпeн oт изнoca. Toвa ce e oтpaзилo в пoлoжитeлeн бaлaнc oт външнoтъpгoвcĸaтa дeйнocт в ceĸтopa oт 20,5 млpд. eвpo.

Публикувана в Бизнес

Приходите от износа на пшеница от Европейския съюз през 2017 г. са намалели с 27,5% до 4,03 млрд. евро от 5,55 млрд. евро през 2016 г., сочат данни на Европейската комисия, цитирани от електронното издание AgriCensus. Все пак през последния месец на миналата година спадът е забавил темпо до 17,4% спрямо декември 2016 г., като доставките за чужбина са възлезли на 347 млн. евро.

В най-голяма степен е намалял износът за някои от традиционните купувачи на европейска пшеница – за Египет например понижението е с 25% до 1,35 млрд. евро.

Като причина за спада в износа на пшеница от ЕС са посочени повишаването на обменния курс на еврото спрямо останалите световни валути и нарасналата конкуренция от страна на традиционни производители като Русия и Аржентина, подбиващи цените на международните пазари.

Положението не е много по-розово и през настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли 2017 г. В края н февруари доставките от ЕС за трети страни са намалели с 19% до 12,84 млн. тона, а големи производители на пшеница в общността като България, Румъния, Германия и Полша отчитат спад на износа за трети страни на годишна база, подчертават от изданието.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 19

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта