Четвъртък, 22 Февруари 2018 10:47

Тревога, породена от научни изследвания

Неоникотиноидите са причинители на голяма смъртност на медоносните пчели - дали това е единствената причина?

Проф. д-р Румен Вълчовски, ДВЛ „Имунолаб”
Медоносните пчели са важни опрашители, както на селскостопанските култури, така и на дивите растения. Те са важно звено в природните екосистеми и са активни участници в голямото биоразнообразие на нашата планета. В последните години бе наблюдавано увеличаване на смъртността на пчелните семейства в страната, а тази година на отделни места тя надвиши 50%. Ето защо следва да се направи оценка на риска за причините, които водят до тази голяма леталност.
Въпреки липсата на решаващи експериментални резултати, напоследък у нас широко се лансира тезата, че единствената причина за намаляване на популацията на медоносната пчела са неоникотиноидите установени в нектара и прашеца в отделните растения. Дали това е така?
Неоникотиноидите са пестициди, които се прилагат за обеззаразяване на семената, а не за пръскане на отглежданите култури. Те са предпочитани от земеделските производители, поради тяхното дълготрайно действие, което продължава месеци, а понякога и повече от година.
В продължение на десетилетия се изказват опасения, че те увреждат и насекомите в това число и медоносните пчели, контактуващи с третираните растения. Основание за тези твърдения са, че никотиноидният пестицид са разпространява в цялото растение и може да се намери както в нектара, така и в цветния прашец на третираните растения.
В лабораторни експерименти редица изследователи са документирали определени никотиноидни продукти, които са токсични както за медоносните, така и за дивите пчели. В зависимост от степента на контакта се наблюдава краткосрочна или дългосрочна загуба на памет, да се предпазват от хищници, намалена плодовитост и репродукция, променено хранително поведение и двигателна активност, а в по-тежки случай и летален изход. Трябва да се отбележи, че подобни проблеми са наблюдавани и при други пестициди, включително и при продукти, използвани от пчеларите за контролиране на Varroa destructor. Неоникотиноидите заедно с някой фунгициди действат супресиращо на имунната система на пчелите, което води до повишаване на тяхната възприемчивост към биологичните инфекции.
ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛНАТА МАЙКА Е ОТ ОСНОВНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА КОЛОНИИТЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ПЧЕЛИ
Някои изследователи изказаха предположение, че основна причина за намаляване на медоносните пчели е пчелната майка. Направени бяха проучвания за влиянието на различните концентрации на неоникотоноидите върху репродуктивните органи на майките. Получените резултати показаха, че при осеменяване на майката са засегнати както яйчниците, така и количеството и качеството на участващите в процеса сперматозоиди, което води до намалено възпроизводство на пчели работнички, интересно е, че полетите на изследваните екземпляри бяха нормални. Това проучване подчертава вредните последици на неоникотиноидите за пчелните майки, на околната среда и икономически значими социални пчели, което допълнително ни дава основание да направим строги оценки на риска за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите, които са уязвими по отношение на тези вещества.
Предположението за пряка връзка между смъртността на медоносни пчели и увеличената употреба на неоникотиноиди все още не е окончателно обоснована добре. Засега няма сигурни доказателства, че неоникотинодните пестициди са основна или дори вторична причина за намаляване на популацията на пчелите.
КОМПАНИИТЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НЕ СА РЕАЛИСТИЧНИ

Полевите проучвания междувременно не са установили влияние на неоникотиноидите върху медоносните пчели. Увреждания са наблюдавани при дивите пчели, включително и при пчели самотници. През 2014 г. Bayer CropScience и Syngenta поискаха от Центъра за екология и хидрология (CEH), финансирана от правителството изследователска организация със седалище в Уолингфорд, Великобритания, да проведат на независим терен изследвания на два неоникотиноида - клотианидин и тиаметоксам. След като получиха разрешение от националните регулаторни органи, изследователите засадиха обработената маслодайна рапица, след което наблюдаваха отглежданите наблизо пчели. За да проучат ролята на условията на отглеждане, те направиха опити в три страни.
 В Германия не бяха констатирани трайни негативни ефекти в пчелните колонии в близост до третираните култури;
 В Унгария, колониите в близост до маслодайна рапица третирана с клотианидин, пчелите работнички намаляват средно с 24% през следващата пролет. При тиаметоксам не бе наблюдаван никакъв ефект;
 Тенденциите в САЩ са сходни, но не статистически значими.
Независимо от липса на категорични експериментални резултати, от направения експеримент може да се направи извод, че използваните неоникотиноиди не могат да бъдат обвинени за намаляването на пчелната популация. Трябва да отбележим и становището на независимите изследователи от САЩ, които заедно със заинтересованите страни в областта на земеделието и опазването на реколтата и производителите на неоникотиноидните продукти твърдят, че все още няма достатъчно доказателства, за да се направят окончателни заключения, че съществуват различни причинно-следствени фактори които водят до синдрома на празния кошер.
голямата смъртност на пчелите се дължи не само на неоникотиноидите.
Много са факторите, които допринасят за загубите на пчелната популация. Те могат да бъдат групирани в следните групи:
 инфекциозни възбудители;
 паразити;
 екологични стресови фактори и стресови фактори в процеса на отглеждане.
Нашите лабораторни изследвания доказват, че епизоотологичният (здравословен) статус e неблагоприятен в изследваните райони в България и представлява заплаха за нормалното функциониране на пчелните колонии. Това е основната причина за смъртността на повечето пчелни семейства.
За първи път у нас Р. Вълчовски и колектив с методите на молекулярната диагностика (PCR) установиха наличието на вирусите:
 Деформиращият крилата вирус (DWV) ;
 Вирус на черния маточник (BQCV);
 Мехурчест вирус(SBV);
 Вирус на острия паралич (ABPV);
 Вирус на хроничния паралич (CBPV);
 Израелски вирус на острия паралич (IAPV), както и пътищата на тяхното предаване.
Вируси бяха открити във всички изследвани пчелини
В предишните изследвания не бяха наблюдавани съществени различия между географските райони. В голяма част от пчелините бе установено, че са заразени с няколко вируса, Преобладаваха пчелините инфектирани с два вируса, а именно с DWV и BQCV.
Начинът на предаване е решаващ фактор за развитието на заболяванията
Хоризонталното предаване се влияе до голяма степен от наличието на по-големият брой вируси. Колко е по-голям броя на патогените, толкова и времето на предаването на заболяванията е по-малко. Следователно в тези случай може да бъде наблюдавана и по-голяма вирулентност на инфекциозния агент. Предаването на вирусите в медоносните пчели включва заразяване при хранене, както и по полов път, при което става хоризонтално предаване на вируси от заразени мъжки на женски по време на чифтосване. Търтеите в пчелните семейства могат да бъдат заразени вертикално от майката. а може също така да предават вируси посредством семенната течност.

С помощта на чувствителната RT-PCR техника, ние установихме вертикалното предаване на вирусите от майката в нейното потомство както в яйцата, така и в пилото и младите ларви, което не може да бъде свързано с предаването на инфекцията посредством V. Destructor, важен вектор на разпространение на пчелните вируси. При вертикалното предаване на инфекциозните агенти, последните пряко зависят от оцеляването и размножаването на своите гостоприемници - търтеи и пчели майки. Следователно вертикалното предаване се свързва с ниска вирулентност и латентна инфекция.
Увеличавенето на огнищата заразени със тези особено опасни инфекциозни агенти, както и установената висока смъртност на пчелните колонии в страната, до голяма степен се дължи на инфектирани пчелни майки и отводки.
ПО ОТНОШЕНИE НА NOSEMA SPP.
С помоща на PCR метода за първи път (2009г.) в България ние идентифицирахме микоспоридията N.ceranae от изолираните спори от храносмилателния апарат на пчели. Мултиплексният PCR бе използван за определяне на двата вида микоспоридии на пчелната нозематоза. Извършено бе скринингово изследване на различни райони в страната. Установено бе, че основно пчелите бяха инфектирани с N.ceranae.
Бяха установени над 400 пчелни колонии инвазирани с Nosema ceranae. Разпространението в отделните области до 2014 година е отразено в следната таблица.
Видно е, че този инфекциозен възбудител подобно на вирусите е констатиран в цялата страна.
АМЕРИКАНСКИ ГНИЛЕЦ
С помощта на молекулярно диагностичен метод rtPCR ние изследвахме за наличие на Paenobacillus larvае (AFB) общо 205 броя пчелни колонии от 36 района с различен ландшафт. При тези пчелни семейства не се наблюдаваха клинични признаци характерни за наличие на американски гнилец. Изключение бе наблюдавано само в един случай, където Р. larvae бе доказан както в пилото, така и при възрастните пчели. Установените пчелни семейства дали положителна реакция за американски гнилец по райони са Видин, Враца, Монтана, Русе, Силистра и др. От представените резултати е видно, че заболяването заема видно място в патологията на медоносната пчела. В засегнатите райони бе намерено, че то обхваща 33,33 %, а като цяло 12 % от изследваните пчелини. При секвентният анализ бяха установени 11 хаплотипа на AFB. Тези молекулярни находки могат да бъдат използвани за установяване на нови източници и пътища на разпространение на инфекцията. За съжаление малко се знае за предаването от майката на потомството за заболяването. Въпреки че основния път на заразяване с AFB е чрез дейността на пчеларя, напоследък редица автори доказват, че при заболели семейства болестта се предава и вертикално от майките към потомството. С течение на времето броя на спори в инфектираните семейства намалява в двете колонии на майката и нейното потомство, при което клинични признаци не се наблюдават от пчеларите. Това позволява при вертикалното и хоризонталното предаване да няма ясно изразена клиника, но в определен момент в зависимост от пчеларската практика да се прояви.
Паразити:
Varroa destructor е един от основните вредители на европейската медоносна пчела, който причинява огромни щети на пчеларството.
Нашите проучвания показват важността на определяне и идентифициране на кърлежите от род Varroa, в различните райони на България. Установено бе широкото разпространение на корейския генотип (К). Всички изследвани проби бяха идентифицирани като V. destructor. Митохондриални последователности от региона CO-I на V. Destructor на проби от 12 различни райони, показаха, че 10 от тях се отнасяха към корейския генотип и само два към японския генотип.
Тъй като не съществува пречка за разпространението на Varroa във всички континентални части на света, получените резултати потвърдиха първоначалната хипотеза на изследването, че J генотип на V. destructor присъства също в пчелната популация в България. Използваните ДНК анализи чрез техниките на mt DNA и PCR+RAPD, позволяват прецизно изследване на генетично разнообразие на кърлежовата популация. От кърлежовата инвазия бяха засегнати главно Apis mеllifera mаcedonica и Apis mellifera carnica.
Получените резултати дават възможност за адекватен контрол на движението и вноса на медоносните пчели, за да се избегне възможното разпространение на паразити в регионите, свободни от тях.
Заради проблемите свързани с резистентност на кърлежите към инсектициди, усилията трябва да се насочват към контрола на използваните акарициди, подходящи за обезпаразитяване на пчелите. Трябва да се направят и опити за селекциониране на пчелни генотипове, устойчиви на кърлежовата инвазия, изразяваща се с определено хигиенно поведение.
Стресови фактори:
При стресови състояния като: пренаселеност на пчелите, увеличен миграционен стрес предизвикан от практиката на подвижното пчеларство, голяма кърлежова инвазия, ко-инфекция с други патогени (при нашите изследвания в голяма част от изследваните проби, освен вирусите: BQCV, DWV, SBV бяха намерени и микоспории нозема и американски и европейски гнилци), недохранване, оскъдна паша, лоши метеорологични условия, както и лоши хигиенни условия, нектарен недостиг, липса на разнообразие в нектара /полен, наличие само на полен/ нектар с ниска хранителна стойност и ограничен достъп до вода или достъп само до замърсена вода. Стресовите фактори също включват случайно или умишлено излагане на пестициди на смъртоносни или сублетални нива и други подобни. Всичко това спира растежа в пчелните семейства и защитните сили на организма намаляват. Наблюдава се имуносупресия в засегнатите индивиди, вирусите излизат от латентното състояние, скоростта за намножаване се увеличава, тяхната вирулентност нараства и по хоризонтален механизъм на предаване се осъществява заразяване на нови и нови гостоприемници и масова смъртност на голям брой пчелни колонии.
Заключение:
1. Проучванията на епизоотологическия статус доказват, че патогените по пчелите са един от главните фактори отговорни за голямата смъртност на пчелните колонии.
2. Значителните загуби на пчелни семейства в страната може да се обясни с високото ниво на заразяване с вирусите BQCV, DWV и Nosema ceranae.
3. Заразяването на пчелните колонии с вируси се осъществява освен чрез Varoa destructor, в повечето случай в много райони в страната и вертикално предаване на инфекциите, от майките към потомството.
4. Твърденията, че неоникотиноидите са основен причинител на смъртността при пчелите не са потвърдени от лабораторни изследвания.
Препоръки:
Изготвяне на национална стратегия за профилактика и борба с особено опасните заболявания по пчелите. В нея трябва да намерят място:
a. Задължителен контрол на пчелните донори в майкопроизводителните стопанства по отношение на стопанско значимите заболявания.
b. Контрол за резистентност на V. Destructor към използваните акарициди.
c. Издаване на сертификат по отношение на произход и здравния статус на произведените пчелни майки и отводки. Използване на молекулярни методи на изследване съгласно Manual of terrestrial animal - OIE.
d. Селекция на устойчиви на патогени раси пчели.
e. Да се определи генетичния бар код на българската медоносна пчела.
f. Проекти за разработване и внедряване на биопрепарати стимулиращи както имунната защита в пчелните семейства, така и препарати летални за инфекциозните възбудители.

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 22 Февруари 2018 10:47

Тревога, породена от научни изследвания

Неоникотиноидите са причинители на голяма смъртност на медоносните пчели - дали това е единствената причина?

Проф. д-р Румен Вълчовски, ДВЛ „Имунолаб”
Медоносните пчели са важни опрашители, както на селскостопанските култури, така и на дивите растения. Те са важно звено в природните екосистеми и са активни участници в голямото биоразнообразие на нашата планета. В последните години бе наблюдавано увеличаване на смъртността на пчелните семейства в страната, а тази година на отделни места тя надвиши 50%. Ето защо следва да се направи оценка на риска за причините, които водят до тази голяма леталност.
Въпреки липсата на решаващи експериментални резултати, напоследък у нас широко се лансира тезата, че единствената причина за намаляване на популацията на медоносната пчела са неоникотиноидите установени в нектара и прашеца в отделните растения. Дали това е така?
Неоникотиноидите са пестициди, които се прилагат за обеззаразяване на семената, а не за пръскане на отглежданите култури. Те са предпочитани от земеделските производители, поради тяхното дълготрайно действие, което продължава месеци, а понякога и повече от година.
В продължение на десетилетия се изказват опасения, че те увреждат и насекомите в това число и медоносните пчели, контактуващи с третираните растения. Основание за тези твърдения са, че никотиноидният пестицид са разпространява в цялото растение и може да се намери както в нектара, така и в цветния прашец на третираните растения.
В лабораторни експерименти редица изследователи са документирали определени никотиноидни продукти, които са токсични както за медоносните, така и за дивите пчели. В зависимост от степента на контакта се наблюдава краткосрочна или дългосрочна загуба на памет, да се предпазват от хищници, намалена плодовитост и репродукция, променено хранително поведение и двигателна активност, а в по-тежки случай и летален изход. Трябва да се отбележи, че подобни проблеми са наблюдавани и при други пестициди, включително и при продукти, използвани от пчеларите за контролиране на Varroa destructor. Неоникотиноидите заедно с някой фунгициди действат супресиращо на имунната система на пчелите, което води до повишаване на тяхната възприемчивост към биологичните инфекции.
ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛНАТА МАЙКА Е ОТ ОСНОВНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА КОЛОНИИТЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ПЧЕЛИ
Някои изследователи изказаха предположение, че основна причина за намаляване на медоносните пчели е пчелната майка. Направени бяха проучвания за влиянието на различните концентрации на неоникотоноидите върху репродуктивните органи на майките. Получените резултати показаха, че при осеменяване на майката са засегнати както яйчниците, така и количеството и качеството на участващите в процеса сперматозоиди, което води до намалено възпроизводство на пчели работнички, интересно е, че полетите на изследваните екземпляри бяха нормални. Това проучване подчертава вредните последици на неоникотиноидите за пчелните майки, на околната среда и икономически значими социални пчели, което допълнително ни дава основание да направим строги оценки на риска за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите, които са уязвими по отношение на тези вещества.
Предположението за пряка връзка между смъртността на медоносни пчели и увеличената употреба на неоникотиноиди все още не е окончателно обоснована добре. Засега няма сигурни доказателства, че неоникотинодните пестициди са основна или дори вторична причина за намаляване на популацията на пчелите.
КОМПАНИИТЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НЕ СА РЕАЛИСТИЧНИ

Полевите проучвания междувременно не са установили влияние на неоникотиноидите върху медоносните пчели. Увреждания са наблюдавани при дивите пчели, включително и при пчели самотници. През 2014 г. Bayer CropScience и Syngenta поискаха от Центъра за екология и хидрология (CEH), финансирана от правителството изследователска организация със седалище в Уолингфорд, Великобритания, да проведат на независим терен изследвания на два неоникотиноида - клотианидин и тиаметоксам. След като получиха разрешение от националните регулаторни органи, изследователите засадиха обработената маслодайна рапица, след което наблюдаваха отглежданите наблизо пчели. За да проучат ролята на условията на отглеждане, те направиха опити в три страни.
 В Германия не бяха констатирани трайни негативни ефекти в пчелните колонии в близост до третираните култури;
 В Унгария, колониите в близост до маслодайна рапица третирана с клотианидин, пчелите работнички намаляват средно с 24% през следващата пролет. При тиаметоксам не бе наблюдаван никакъв ефект;
 Тенденциите в САЩ са сходни, но не статистически значими.
Независимо от липса на категорични експериментални резултати, от направения експеримент може да се направи извод, че използваните неоникотиноиди не могат да бъдат обвинени за намаляването на пчелната популация. Трябва да отбележим и становището на независимите изследователи от САЩ, които заедно със заинтересованите страни в областта на земеделието и опазването на реколтата и производителите на неоникотиноидните продукти твърдят, че все още няма достатъчно доказателства, за да се направят окончателни заключения, че съществуват различни причинно-следствени фактори които водят до синдрома на празния кошер.
голямата смъртност на пчелите се дължи не само на неоникотиноидите.
Много са факторите, които допринасят за загубите на пчелната популация. Те могат да бъдат групирани в следните групи:
 инфекциозни възбудители;
 паразити;
 екологични стресови фактори и стресови фактори в процеса на отглеждане.
Нашите лабораторни изследвания доказват, че епизоотологичният (здравословен) статус e неблагоприятен в изследваните райони в България и представлява заплаха за нормалното функциониране на пчелните колонии. Това е основната причина за смъртността на повечето пчелни семейства.
За първи път у нас Р. Вълчовски и колектив с методите на молекулярната диагностика (PCR) установиха наличието на вирусите:
 Деформиращият крилата вирус (DWV) ;
 Вирус на черния маточник (BQCV);
 Мехурчест вирус(SBV);
 Вирус на острия паралич (ABPV);
 Вирус на хроничния паралич (CBPV);
 Израелски вирус на острия паралич (IAPV), както и пътищата на тяхното предаване.
Вируси бяха открити във всички изследвани пчелини
В предишните изследвания не бяха наблюдавани съществени различия между географските райони. В голяма част от пчелините бе установено, че са заразени с няколко вируса, Преобладаваха пчелините инфектирани с два вируса, а именно с DWV и BQCV.
Начинът на предаване е решаващ фактор за развитието на заболяванията
Хоризонталното предаване се влияе до голяма степен от наличието на по-големият брой вируси. Колко е по-голям броя на патогените, толкова и времето на предаването на заболяванията е по-малко. Следователно в тези случай може да бъде наблюдавана и по-голяма вирулентност на инфекциозния агент. Предаването на вирусите в медоносните пчели включва заразяване при хранене, както и по полов път, при което става хоризонтално предаване на вируси от заразени мъжки на женски по време на чифтосване. Търтеите в пчелните семейства могат да бъдат заразени вертикално от майката. а може също така да предават вируси посредством семенната течност.

С помощта на чувствителната RT-PCR техника, ние установихме вертикалното предаване на вирусите от майката в нейното потомство както в яйцата, така и в пилото и младите ларви, което не може да бъде свързано с предаването на инфекцията посредством V. Destructor, важен вектор на разпространение на пчелните вируси. При вертикалното предаване на инфекциозните агенти, последните пряко зависят от оцеляването и размножаването на своите гостоприемници - търтеи и пчели майки. Следователно вертикалното предаване се свързва с ниска вирулентност и латентна инфекция.
Увеличавенето на огнищата заразени със тези особено опасни инфекциозни агенти, както и установената висока смъртност на пчелните колонии в страната, до голяма степен се дължи на инфектирани пчелни майки и отводки.
ПО ОТНОШЕНИE НА NOSEMA SPP.
С помоща на PCR метода за първи път (2009г.) в България ние идентифицирахме микоспоридията N.ceranae от изолираните спори от храносмилателния апарат на пчели. Мултиплексният PCR бе използван за определяне на двата вида микоспоридии на пчелната нозематоза. Извършено бе скринингово изследване на различни райони в страната. Установено бе, че основно пчелите бяха инфектирани с N.ceranae.
Бяха установени над 400 пчелни колонии инвазирани с Nosema ceranae. Разпространението в отделните области до 2014 година е отразено в следната таблица.
Видно е, че този инфекциозен възбудител подобно на вирусите е констатиран в цялата страна.
АМЕРИКАНСКИ ГНИЛЕЦ
С помощта на молекулярно диагностичен метод rtPCR ние изследвахме за наличие на Paenobacillus larvае (AFB) общо 205 броя пчелни колонии от 36 района с различен ландшафт. При тези пчелни семейства не се наблюдаваха клинични признаци характерни за наличие на американски гнилец. Изключение бе наблюдавано само в един случай, където Р. larvae бе доказан както в пилото, така и при възрастните пчели. Установените пчелни семейства дали положителна реакция за американски гнилец по райони са Видин, Враца, Монтана, Русе, Силистра и др. От представените резултати е видно, че заболяването заема видно място в патологията на медоносната пчела. В засегнатите райони бе намерено, че то обхваща 33,33 %, а като цяло 12 % от изследваните пчелини. При секвентният анализ бяха установени 11 хаплотипа на AFB. Тези молекулярни находки могат да бъдат използвани за установяване на нови източници и пътища на разпространение на инфекцията. За съжаление малко се знае за предаването от майката на потомството за заболяването. Въпреки че основния път на заразяване с AFB е чрез дейността на пчеларя, напоследък редица автори доказват, че при заболели семейства болестта се предава и вертикално от майките към потомството. С течение на времето броя на спори в инфектираните семейства намалява в двете колонии на майката и нейното потомство, при което клинични признаци не се наблюдават от пчеларите. Това позволява при вертикалното и хоризонталното предаване да няма ясно изразена клиника, но в определен момент в зависимост от пчеларската практика да се прояви.
Паразити:
Varroa destructor е един от основните вредители на европейската медоносна пчела, който причинява огромни щети на пчеларството.
Нашите проучвания показват важността на определяне и идентифициране на кърлежите от род Varroa, в различните райони на България. Установено бе широкото разпространение на корейския генотип (К). Всички изследвани проби бяха идентифицирани като V. destructor. Митохондриални последователности от региона CO-I на V. Destructor на проби от 12 различни райони, показаха, че 10 от тях се отнасяха към корейския генотип и само два към японския генотип.
Тъй като не съществува пречка за разпространението на Varroa във всички континентални части на света, получените резултати потвърдиха първоначалната хипотеза на изследването, че J генотип на V. destructor присъства също в пчелната популация в България. Използваните ДНК анализи чрез техниките на mt DNA и PCR+RAPD, позволяват прецизно изследване на генетично разнообразие на кърлежовата популация. От кърлежовата инвазия бяха засегнати главно Apis mеllifera mаcedonica и Apis mellifera carnica.
Получените резултати дават възможност за адекватен контрол на движението и вноса на медоносните пчели, за да се избегне възможното разпространение на паразити в регионите, свободни от тях.
Заради проблемите свързани с резистентност на кърлежите към инсектициди, усилията трябва да се насочват към контрола на използваните акарициди, подходящи за обезпаразитяване на пчелите. Трябва да се направят и опити за селекциониране на пчелни генотипове, устойчиви на кърлежовата инвазия, изразяваща се с определено хигиенно поведение.
Стресови фактори:
При стресови състояния като: пренаселеност на пчелите, увеличен миграционен стрес предизвикан от практиката на подвижното пчеларство, голяма кърлежова инвазия, ко-инфекция с други патогени (при нашите изследвания в голяма част от изследваните проби, освен вирусите: BQCV, DWV, SBV бяха намерени и микоспории нозема и американски и европейски гнилци), недохранване, оскъдна паша, лоши метеорологични условия, както и лоши хигиенни условия, нектарен недостиг, липса на разнообразие в нектара /полен, наличие само на полен/ нектар с ниска хранителна стойност и ограничен достъп до вода или достъп само до замърсена вода. Стресовите фактори също включват случайно или умишлено излагане на пестициди на смъртоносни или сублетални нива и други подобни. Всичко това спира растежа в пчелните семейства и защитните сили на организма намаляват. Наблюдава се имуносупресия в засегнатите индивиди, вирусите излизат от латентното състояние, скоростта за намножаване се увеличава, тяхната вирулентност нараства и по хоризонтален механизъм на предаване се осъществява заразяване на нови и нови гостоприемници и масова смъртност на голям брой пчелни колонии.
Заключение:
1. Проучванията на епизоотологическия статус доказват, че патогените по пчелите са един от главните фактори отговорни за голямата смъртност на пчелните колонии.
2. Значителните загуби на пчелни семейства в страната може да се обясни с високото ниво на заразяване с вирусите BQCV, DWV и Nosema ceranae.
3. Заразяването на пчелните колонии с вируси се осъществява освен чрез Varoa destructor, в повечето случай в много райони в страната и вертикално предаване на инфекциите, от майките към потомството.
4. Твърденията, че неоникотиноидите са основен причинител на смъртността при пчелите не са потвърдени от лабораторни изследвания.
Препоръки:
Изготвяне на национална стратегия за профилактика и борба с особено опасните заболявания по пчелите. В нея трябва да намерят място:
a. Задължителен контрол на пчелните донори в майкопроизводителните стопанства по отношение на стопанско значимите заболявания.
b. Контрол за резистентност на V. Destructor към използваните акарициди.
c. Издаване на сертификат по отношение на произход и здравния статус на произведените пчелни майки и отводки. Използване на молекулярни методи на изследване съгласно Manual of terrestrial animal - OIE.
d. Селекция на устойчиви на патогени раси пчели.
e. Да се определи генетичния бар код на българската медоносна пчела.
f. Проекти за разработване и внедряване на биопрепарати стимулиращи както имунната защита в пчелните семейства, така и препарати летални за инфекциозните възбудители.

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 22 Февруари 2018 10:47

Тревога, породена от научни изследвания

Неоникотиноидите са причинители на голяма смъртност на медоносните пчели - дали това е единствената причина?

Проф. д-р Румен Вълчовски, ДВЛ „Имунолаб”
Медоносните пчели са важни опрашители, както на селскостопанските култури, така и на дивите растения. Те са важно звено в природните екосистеми и са активни участници в голямото биоразнообразие на нашата планета. В последните години бе наблюдавано увеличаване на смъртността на пчелните семейства в страната, а тази година на отделни места тя надвиши 50%. Ето защо следва да се направи оценка на риска за причините, които водят до тази голяма леталност.
Въпреки липсата на решаващи експериментални резултати, напоследък у нас широко се лансира тезата, че единствената причина за намаляване на популацията на медоносната пчела са неоникотиноидите установени в нектара и прашеца в отделните растения. Дали това е така?
Неоникотиноидите са пестициди, които се прилагат за обеззаразяване на семената, а не за пръскане на отглежданите култури. Те са предпочитани от земеделските производители, поради тяхното дълготрайно действие, което продължава месеци, а понякога и повече от година.
В продължение на десетилетия се изказват опасения, че те увреждат и насекомите в това число и медоносните пчели, контактуващи с третираните растения. Основание за тези твърдения са, че никотиноидният пестицид са разпространява в цялото растение и може да се намери както в нектара, така и в цветния прашец на третираните растения.
В лабораторни експерименти редица изследователи са документирали определени никотиноидни продукти, които са токсични както за медоносните, така и за дивите пчели. В зависимост от степента на контакта се наблюдава краткосрочна или дългосрочна загуба на памет, да се предпазват от хищници, намалена плодовитост и репродукция, променено хранително поведение и двигателна активност, а в по-тежки случай и летален изход. Трябва да се отбележи, че подобни проблеми са наблюдавани и при други пестициди, включително и при продукти, използвани от пчеларите за контролиране на Varroa destructor. Неоникотиноидите заедно с някой фунгициди действат супресиращо на имунната система на пчелите, което води до повишаване на тяхната възприемчивост към биологичните инфекции.
ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛНАТА МАЙКА Е ОТ ОСНОВНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА КОЛОНИИТЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ПЧЕЛИ
Някои изследователи изказаха предположение, че основна причина за намаляване на медоносните пчели е пчелната майка. Направени бяха проучвания за влиянието на различните концентрации на неоникотоноидите върху репродуктивните органи на майките. Получените резултати показаха, че при осеменяване на майката са засегнати както яйчниците, така и количеството и качеството на участващите в процеса сперматозоиди, което води до намалено възпроизводство на пчели работнички, интересно е, че полетите на изследваните екземпляри бяха нормални. Това проучване подчертава вредните последици на неоникотиноидите за пчелните майки, на околната среда и икономически значими социални пчели, което допълнително ни дава основание да направим строги оценки на риска за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите, които са уязвими по отношение на тези вещества.
Предположението за пряка връзка между смъртността на медоносни пчели и увеличената употреба на неоникотиноиди все още не е окончателно обоснована добре. Засега няма сигурни доказателства, че неоникотинодните пестициди са основна или дори вторична причина за намаляване на популацията на пчелите.
КОМПАНИИТЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НЕ СА РЕАЛИСТИЧНИ

Полевите проучвания междувременно не са установили влияние на неоникотиноидите върху медоносните пчели. Увреждания са наблюдавани при дивите пчели, включително и при пчели самотници. През 2014 г. Bayer CropScience и Syngenta поискаха от Центъра за екология и хидрология (CEH), финансирана от правителството изследователска организация със седалище в Уолингфорд, Великобритания, да проведат на независим терен изследвания на два неоникотиноида - клотианидин и тиаметоксам. След като получиха разрешение от националните регулаторни органи, изследователите засадиха обработената маслодайна рапица, след което наблюдаваха отглежданите наблизо пчели. За да проучат ролята на условията на отглеждане, те направиха опити в три страни.
 В Германия не бяха констатирани трайни негативни ефекти в пчелните колонии в близост до третираните култури;
 В Унгария, колониите в близост до маслодайна рапица третирана с клотианидин, пчелите работнички намаляват средно с 24% през следващата пролет. При тиаметоксам не бе наблюдаван никакъв ефект;
 Тенденциите в САЩ са сходни, но не статистически значими.
Независимо от липса на категорични експериментални резултати, от направения експеримент може да се направи извод, че използваните неоникотиноиди не могат да бъдат обвинени за намаляването на пчелната популация. Трябва да отбележим и становището на независимите изследователи от САЩ, които заедно със заинтересованите страни в областта на земеделието и опазването на реколтата и производителите на неоникотиноидните продукти твърдят, че все още няма достатъчно доказателства, за да се направят окончателни заключения, че съществуват различни причинно-следствени фактори които водят до синдрома на празния кошер.
голямата смъртност на пчелите се дължи не само на неоникотиноидите.
Много са факторите, които допринасят за загубите на пчелната популация. Те могат да бъдат групирани в следните групи:
 инфекциозни възбудители;
 паразити;
 екологични стресови фактори и стресови фактори в процеса на отглеждане.
Нашите лабораторни изследвания доказват, че епизоотологичният (здравословен) статус e неблагоприятен в изследваните райони в България и представлява заплаха за нормалното функциониране на пчелните колонии. Това е основната причина за смъртността на повечето пчелни семейства.
За първи път у нас Р. Вълчовски и колектив с методите на молекулярната диагностика (PCR) установиха наличието на вирусите:
 Деформиращият крилата вирус (DWV) ;
 Вирус на черния маточник (BQCV);
 Мехурчест вирус(SBV);
 Вирус на острия паралич (ABPV);
 Вирус на хроничния паралич (CBPV);
 Израелски вирус на острия паралич (IAPV), както и пътищата на тяхното предаване.
Вируси бяха открити във всички изследвани пчелини
В предишните изследвания не бяха наблюдавани съществени различия между географските райони. В голяма част от пчелините бе установено, че са заразени с няколко вируса, Преобладаваха пчелините инфектирани с два вируса, а именно с DWV и BQCV.
Начинът на предаване е решаващ фактор за развитието на заболяванията
Хоризонталното предаване се влияе до голяма степен от наличието на по-големият брой вируси. Колко е по-голям броя на патогените, толкова и времето на предаването на заболяванията е по-малко. Следователно в тези случай може да бъде наблюдавана и по-голяма вирулентност на инфекциозния агент. Предаването на вирусите в медоносните пчели включва заразяване при хранене, както и по полов път, при което става хоризонтално предаване на вируси от заразени мъжки на женски по време на чифтосване. Търтеите в пчелните семейства могат да бъдат заразени вертикално от майката. а може също така да предават вируси посредством семенната течност.

С помощта на чувствителната RT-PCR техника, ние установихме вертикалното предаване на вирусите от майката в нейното потомство както в яйцата, така и в пилото и младите ларви, което не може да бъде свързано с предаването на инфекцията посредством V. Destructor, важен вектор на разпространение на пчелните вируси. При вертикалното предаване на инфекциозните агенти, последните пряко зависят от оцеляването и размножаването на своите гостоприемници - търтеи и пчели майки. Следователно вертикалното предаване се свързва с ниска вирулентност и латентна инфекция.
Увеличавенето на огнищата заразени със тези особено опасни инфекциозни агенти, както и установената висока смъртност на пчелните колонии в страната, до голяма степен се дължи на инфектирани пчелни майки и отводки.
ПО ОТНОШЕНИE НА NOSEMA SPP.
С помоща на PCR метода за първи път (2009г.) в България ние идентифицирахме микоспоридията N.ceranae от изолираните спори от храносмилателния апарат на пчели. Мултиплексният PCR бе използван за определяне на двата вида микоспоридии на пчелната нозематоза. Извършено бе скринингово изследване на различни райони в страната. Установено бе, че основно пчелите бяха инфектирани с N.ceranae.
Бяха установени над 400 пчелни колонии инвазирани с Nosema ceranae. Разпространението в отделните области до 2014 година е отразено в следната таблица.
Видно е, че този инфекциозен възбудител подобно на вирусите е констатиран в цялата страна.
АМЕРИКАНСКИ ГНИЛЕЦ
С помощта на молекулярно диагностичен метод rtPCR ние изследвахме за наличие на Paenobacillus larvае (AFB) общо 205 броя пчелни колонии от 36 района с различен ландшафт. При тези пчелни семейства не се наблюдаваха клинични признаци характерни за наличие на американски гнилец. Изключение бе наблюдавано само в един случай, където Р. larvae бе доказан както в пилото, така и при възрастните пчели. Установените пчелни семейства дали положителна реакция за американски гнилец по райони са Видин, Враца, Монтана, Русе, Силистра и др. От представените резултати е видно, че заболяването заема видно място в патологията на медоносната пчела. В засегнатите райони бе намерено, че то обхваща 33,33 %, а като цяло 12 % от изследваните пчелини. При секвентният анализ бяха установени 11 хаплотипа на AFB. Тези молекулярни находки могат да бъдат използвани за установяване на нови източници и пътища на разпространение на инфекцията. За съжаление малко се знае за предаването от майката на потомството за заболяването. Въпреки че основния път на заразяване с AFB е чрез дейността на пчеларя, напоследък редица автори доказват, че при заболели семейства болестта се предава и вертикално от майките към потомството. С течение на времето броя на спори в инфектираните семейства намалява в двете колонии на майката и нейното потомство, при което клинични признаци не се наблюдават от пчеларите. Това позволява при вертикалното и хоризонталното предаване да няма ясно изразена клиника, но в определен момент в зависимост от пчеларската практика да се прояви.
Паразити:
Varroa destructor е един от основните вредители на европейската медоносна пчела, който причинява огромни щети на пчеларството.
Нашите проучвания показват важността на определяне и идентифициране на кърлежите от род Varroa, в различните райони на България. Установено бе широкото разпространение на корейския генотип (К). Всички изследвани проби бяха идентифицирани като V. destructor. Митохондриални последователности от региона CO-I на V. Destructor на проби от 12 различни райони, показаха, че 10 от тях се отнасяха към корейския генотип и само два към японския генотип.
Тъй като не съществува пречка за разпространението на Varroa във всички континентални части на света, получените резултати потвърдиха първоначалната хипотеза на изследването, че J генотип на V. destructor присъства също в пчелната популация в България. Използваните ДНК анализи чрез техниките на mt DNA и PCR+RAPD, позволяват прецизно изследване на генетично разнообразие на кърлежовата популация. От кърлежовата инвазия бяха засегнати главно Apis mеllifera mаcedonica и Apis mellifera carnica.
Получените резултати дават възможност за адекватен контрол на движението и вноса на медоносните пчели, за да се избегне възможното разпространение на паразити в регионите, свободни от тях.
Заради проблемите свързани с резистентност на кърлежите към инсектициди, усилията трябва да се насочват към контрола на използваните акарициди, подходящи за обезпаразитяване на пчелите. Трябва да се направят и опити за селекциониране на пчелни генотипове, устойчиви на кърлежовата инвазия, изразяваща се с определено хигиенно поведение.
Стресови фактори:
При стресови състояния като: пренаселеност на пчелите, увеличен миграционен стрес предизвикан от практиката на подвижното пчеларство, голяма кърлежова инвазия, ко-инфекция с други патогени (при нашите изследвания в голяма част от изследваните проби, освен вирусите: BQCV, DWV, SBV бяха намерени и микоспории нозема и американски и европейски гнилци), недохранване, оскъдна паша, лоши метеорологични условия, както и лоши хигиенни условия, нектарен недостиг, липса на разнообразие в нектара /полен, наличие само на полен/ нектар с ниска хранителна стойност и ограничен достъп до вода или достъп само до замърсена вода. Стресовите фактори също включват случайно или умишлено излагане на пестициди на смъртоносни или сублетални нива и други подобни. Всичко това спира растежа в пчелните семейства и защитните сили на организма намаляват. Наблюдава се имуносупресия в засегнатите индивиди, вирусите излизат от латентното състояние, скоростта за намножаване се увеличава, тяхната вирулентност нараства и по хоризонтален механизъм на предаване се осъществява заразяване на нови и нови гостоприемници и масова смъртност на голям брой пчелни колонии.
Заключение:
1. Проучванията на епизоотологическия статус доказват, че патогените по пчелите са един от главните фактори отговорни за голямата смъртност на пчелните колонии.
2. Значителните загуби на пчелни семейства в страната може да се обясни с високото ниво на заразяване с вирусите BQCV, DWV и Nosema ceranae.
3. Заразяването на пчелните колонии с вируси се осъществява освен чрез Varoa destructor, в повечето случай в много райони в страната и вертикално предаване на инфекциите, от майките към потомството.
4. Твърденията, че неоникотиноидите са основен причинител на смъртността при пчелите не са потвърдени от лабораторни изследвания.
Препоръки:
Изготвяне на национална стратегия за профилактика и борба с особено опасните заболявания по пчелите. В нея трябва да намерят място:
a. Задължителен контрол на пчелните донори в майкопроизводителните стопанства по отношение на стопанско значимите заболявания.
b. Контрол за резистентност на V. Destructor към използваните акарициди.
c. Издаване на сертификат по отношение на произход и здравния статус на произведените пчелни майки и отводки. Използване на молекулярни методи на изследване съгласно Manual of terrestrial animal - OIE.
d. Селекция на устойчиви на патогени раси пчели.
e. Да се определи генетичния бар код на българската медоносна пчела.
f. Проекти за разработване и внедряване на биопрепарати стимулиращи както имунната защита в пчелните семейства, така и препарати летални за инфекциозните възбудители.

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 22 Февруари 2018 10:47

Тревога, породена от научни изследвания

Неоникотиноидите са причинители на голяма смъртност на медоносните пчели - дали това е единствената причина?

Проф. д-р Румен Вълчовски, ДВЛ „Имунолаб”
Медоносните пчели са важни опрашители, както на селскостопанските култури, така и на дивите растения. Те са важно звено в природните екосистеми и са активни участници в голямото биоразнообразие на нашата планета. В последните години бе наблюдавано увеличаване на смъртността на пчелните семейства в страната, а тази година на отделни места тя надвиши 50%. Ето защо следва да се направи оценка на риска за причините, които водят до тази голяма леталност.
Въпреки липсата на решаващи експериментални резултати, напоследък у нас широко се лансира тезата, че единствената причина за намаляване на популацията на медоносната пчела са неоникотиноидите установени в нектара и прашеца в отделните растения. Дали това е така?
Неоникотиноидите са пестициди, които се прилагат за обеззаразяване на семената, а не за пръскане на отглежданите култури. Те са предпочитани от земеделските производители, поради тяхното дълготрайно действие, което продължава месеци, а понякога и повече от година.
В продължение на десетилетия се изказват опасения, че те увреждат и насекомите в това число и медоносните пчели, контактуващи с третираните растения. Основание за тези твърдения са, че никотиноидният пестицид са разпространява в цялото растение и може да се намери както в нектара, така и в цветния прашец на третираните растения.
В лабораторни експерименти редица изследователи са документирали определени никотиноидни продукти, които са токсични както за медоносните, така и за дивите пчели. В зависимост от степента на контакта се наблюдава краткосрочна или дългосрочна загуба на памет, да се предпазват от хищници, намалена плодовитост и репродукция, променено хранително поведение и двигателна активност, а в по-тежки случай и летален изход. Трябва да се отбележи, че подобни проблеми са наблюдавани и при други пестициди, включително и при продукти, използвани от пчеларите за контролиране на Varroa destructor. Неоникотиноидите заедно с някой фунгициди действат супресиращо на имунната система на пчелите, което води до повишаване на тяхната възприемчивост към биологичните инфекции.
ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛНАТА МАЙКА Е ОТ ОСНОВНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА КОЛОНИИТЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ПЧЕЛИ
Някои изследователи изказаха предположение, че основна причина за намаляване на медоносните пчели е пчелната майка. Направени бяха проучвания за влиянието на различните концентрации на неоникотоноидите върху репродуктивните органи на майките. Получените резултати показаха, че при осеменяване на майката са засегнати както яйчниците, така и количеството и качеството на участващите в процеса сперматозоиди, което води до намалено възпроизводство на пчели работнички, интересно е, че полетите на изследваните екземпляри бяха нормални. Това проучване подчертава вредните последици на неоникотиноидите за пчелните майки, на околната среда и икономически значими социални пчели, което допълнително ни дава основание да направим строги оценки на риска за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите, които са уязвими по отношение на тези вещества.
Предположението за пряка връзка между смъртността на медоносни пчели и увеличената употреба на неоникотиноиди все още не е окончателно обоснована добре. Засега няма сигурни доказателства, че неоникотинодните пестициди са основна или дори вторична причина за намаляване на популацията на пчелите.
КОМПАНИИТЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НЕ СА РЕАЛИСТИЧНИ

Полевите проучвания междувременно не са установили влияние на неоникотиноидите върху медоносните пчели. Увреждания са наблюдавани при дивите пчели, включително и при пчели самотници. През 2014 г. Bayer CropScience и Syngenta поискаха от Центъра за екология и хидрология (CEH), финансирана от правителството изследователска организация със седалище в Уолингфорд, Великобритания, да проведат на независим терен изследвания на два неоникотиноида - клотианидин и тиаметоксам. След като получиха разрешение от националните регулаторни органи, изследователите засадиха обработената маслодайна рапица, след което наблюдаваха отглежданите наблизо пчели. За да проучат ролята на условията на отглеждане, те направиха опити в три страни.
 В Германия не бяха констатирани трайни негативни ефекти в пчелните колонии в близост до третираните култури;
 В Унгария, колониите в близост до маслодайна рапица третирана с клотианидин, пчелите работнички намаляват средно с 24% през следващата пролет. При тиаметоксам не бе наблюдаван никакъв ефект;
 Тенденциите в САЩ са сходни, но не статистически значими.
Независимо от липса на категорични експериментални резултати, от направения експеримент може да се направи извод, че използваните неоникотиноиди не могат да бъдат обвинени за намаляването на пчелната популация. Трябва да отбележим и становището на независимите изследователи от САЩ, които заедно със заинтересованите страни в областта на земеделието и опазването на реколтата и производителите на неоникотиноидните продукти твърдят, че все още няма достатъчно доказателства, за да се направят окончателни заключения, че съществуват различни причинно-следствени фактори които водят до синдрома на празния кошер.
голямата смъртност на пчелите се дължи не само на неоникотиноидите.
Много са факторите, които допринасят за загубите на пчелната популация. Те могат да бъдат групирани в следните групи:
 инфекциозни възбудители;
 паразити;
 екологични стресови фактори и стресови фактори в процеса на отглеждане.
Нашите лабораторни изследвания доказват, че епизоотологичният (здравословен) статус e неблагоприятен в изследваните райони в България и представлява заплаха за нормалното функциониране на пчелните колонии. Това е основната причина за смъртността на повечето пчелни семейства.
За първи път у нас Р. Вълчовски и колектив с методите на молекулярната диагностика (PCR) установиха наличието на вирусите:
 Деформиращият крилата вирус (DWV) ;
 Вирус на черния маточник (BQCV);
 Мехурчест вирус(SBV);
 Вирус на острия паралич (ABPV);
 Вирус на хроничния паралич (CBPV);
 Израелски вирус на острия паралич (IAPV), както и пътищата на тяхното предаване.
Вируси бяха открити във всички изследвани пчелини
В предишните изследвания не бяха наблюдавани съществени различия между географските райони. В голяма част от пчелините бе установено, че са заразени с няколко вируса, Преобладаваха пчелините инфектирани с два вируса, а именно с DWV и BQCV.
Начинът на предаване е решаващ фактор за развитието на заболяванията
Хоризонталното предаване се влияе до голяма степен от наличието на по-големият брой вируси. Колко е по-голям броя на патогените, толкова и времето на предаването на заболяванията е по-малко. Следователно в тези случай може да бъде наблюдавана и по-голяма вирулентност на инфекциозния агент. Предаването на вирусите в медоносните пчели включва заразяване при хранене, както и по полов път, при което става хоризонтално предаване на вируси от заразени мъжки на женски по време на чифтосване. Търтеите в пчелните семейства могат да бъдат заразени вертикално от майката. а може също така да предават вируси посредством семенната течност.

С помощта на чувствителната RT-PCR техника, ние установихме вертикалното предаване на вирусите от майката в нейното потомство както в яйцата, така и в пилото и младите ларви, което не може да бъде свързано с предаването на инфекцията посредством V. Destructor, важен вектор на разпространение на пчелните вируси. При вертикалното предаване на инфекциозните агенти, последните пряко зависят от оцеляването и размножаването на своите гостоприемници - търтеи и пчели майки. Следователно вертикалното предаване се свързва с ниска вирулентност и латентна инфекция.
Увеличавенето на огнищата заразени със тези особено опасни инфекциозни агенти, както и установената висока смъртност на пчелните колонии в страната, до голяма степен се дължи на инфектирани пчелни майки и отводки.
ПО ОТНОШЕНИE НА NOSEMA SPP.
С помоща на PCR метода за първи път (2009г.) в България ние идентифицирахме микоспоридията N.ceranae от изолираните спори от храносмилателния апарат на пчели. Мултиплексният PCR бе използван за определяне на двата вида микоспоридии на пчелната нозематоза. Извършено бе скринингово изследване на различни райони в страната. Установено бе, че основно пчелите бяха инфектирани с N.ceranae.
Бяха установени над 400 пчелни колонии инвазирани с Nosema ceranae. Разпространението в отделните области до 2014 година е отразено в следната таблица.
Видно е, че този инфекциозен възбудител подобно на вирусите е констатиран в цялата страна.
АМЕРИКАНСКИ ГНИЛЕЦ
С помощта на молекулярно диагностичен метод rtPCR ние изследвахме за наличие на Paenobacillus larvае (AFB) общо 205 броя пчелни колонии от 36 района с различен ландшафт. При тези пчелни семейства не се наблюдаваха клинични признаци характерни за наличие на американски гнилец. Изключение бе наблюдавано само в един случай, където Р. larvae бе доказан както в пилото, така и при възрастните пчели. Установените пчелни семейства дали положителна реакция за американски гнилец по райони са Видин, Враца, Монтана, Русе, Силистра и др. От представените резултати е видно, че заболяването заема видно място в патологията на медоносната пчела. В засегнатите райони бе намерено, че то обхваща 33,33 %, а като цяло 12 % от изследваните пчелини. При секвентният анализ бяха установени 11 хаплотипа на AFB. Тези молекулярни находки могат да бъдат използвани за установяване на нови източници и пътища на разпространение на инфекцията. За съжаление малко се знае за предаването от майката на потомството за заболяването. Въпреки че основния път на заразяване с AFB е чрез дейността на пчеларя, напоследък редица автори доказват, че при заболели семейства болестта се предава и вертикално от майките към потомството. С течение на времето броя на спори в инфектираните семейства намалява в двете колонии на майката и нейното потомство, при което клинични признаци не се наблюдават от пчеларите. Това позволява при вертикалното и хоризонталното предаване да няма ясно изразена клиника, но в определен момент в зависимост от пчеларската практика да се прояви.
Паразити:
Varroa destructor е един от основните вредители на европейската медоносна пчела, който причинява огромни щети на пчеларството.
Нашите проучвания показват важността на определяне и идентифициране на кърлежите от род Varroa, в различните райони на България. Установено бе широкото разпространение на корейския генотип (К). Всички изследвани проби бяха идентифицирани като V. destructor. Митохондриални последователности от региона CO-I на V. Destructor на проби от 12 различни райони, показаха, че 10 от тях се отнасяха към корейския генотип и само два към японския генотип.
Тъй като не съществува пречка за разпространението на Varroa във всички континентални части на света, получените резултати потвърдиха първоначалната хипотеза на изследването, че J генотип на V. destructor присъства също в пчелната популация в България. Използваните ДНК анализи чрез техниките на mt DNA и PCR+RAPD, позволяват прецизно изследване на генетично разнообразие на кърлежовата популация. От кърлежовата инвазия бяха засегнати главно Apis mеllifera mаcedonica и Apis mellifera carnica.
Получените резултати дават възможност за адекватен контрол на движението и вноса на медоносните пчели, за да се избегне възможното разпространение на паразити в регионите, свободни от тях.
Заради проблемите свързани с резистентност на кърлежите към инсектициди, усилията трябва да се насочват към контрола на използваните акарициди, подходящи за обезпаразитяване на пчелите. Трябва да се направят и опити за селекциониране на пчелни генотипове, устойчиви на кърлежовата инвазия, изразяваща се с определено хигиенно поведение.
Стресови фактори:
При стресови състояния като: пренаселеност на пчелите, увеличен миграционен стрес предизвикан от практиката на подвижното пчеларство, голяма кърлежова инвазия, ко-инфекция с други патогени (при нашите изследвания в голяма част от изследваните проби, освен вирусите: BQCV, DWV, SBV бяха намерени и микоспории нозема и американски и европейски гнилци), недохранване, оскъдна паша, лоши метеорологични условия, както и лоши хигиенни условия, нектарен недостиг, липса на разнообразие в нектара /полен, наличие само на полен/ нектар с ниска хранителна стойност и ограничен достъп до вода или достъп само до замърсена вода. Стресовите фактори също включват случайно или умишлено излагане на пестициди на смъртоносни или сублетални нива и други подобни. Всичко това спира растежа в пчелните семейства и защитните сили на организма намаляват. Наблюдава се имуносупресия в засегнатите индивиди, вирусите излизат от латентното състояние, скоростта за намножаване се увеличава, тяхната вирулентност нараства и по хоризонтален механизъм на предаване се осъществява заразяване на нови и нови гостоприемници и масова смъртност на голям брой пчелни колонии.
Заключение:
1. Проучванията на епизоотологическия статус доказват, че патогените по пчелите са един от главните фактори отговорни за голямата смъртност на пчелните колонии.
2. Значителните загуби на пчелни семейства в страната може да се обясни с високото ниво на заразяване с вирусите BQCV, DWV и Nosema ceranae.
3. Заразяването на пчелните колонии с вируси се осъществява освен чрез Varoa destructor, в повечето случай в много райони в страната и вертикално предаване на инфекциите, от майките към потомството.
4. Твърденията, че неоникотиноидите са основен причинител на смъртността при пчелите не са потвърдени от лабораторни изследвания.
Препоръки:
Изготвяне на национална стратегия за профилактика и борба с особено опасните заболявания по пчелите. В нея трябва да намерят място:
a. Задължителен контрол на пчелните донори в майкопроизводителните стопанства по отношение на стопанско значимите заболявания.
b. Контрол за резистентност на V. Destructor към използваните акарициди.
c. Издаване на сертификат по отношение на произход и здравния статус на произведените пчелни майки и отводки. Използване на молекулярни методи на изследване съгласно Manual of terrestrial animal - OIE.
d. Селекция на устойчиви на патогени раси пчели.
e. Да се определи генетичния бар код на българската медоносна пчела.
f. Проекти за разработване и внедряване на биопрепарати стимулиращи както имунната защита в пчелните семейства, така и препарати летални за инфекциозните възбудители.

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 22 Февруари 2018 10:47

Тревога, породена от научни изследвания

Неоникотиноидите са причинители на голяма смъртност на медоносните пчели - дали това е единствената причина?

Проф. д-р Румен Вълчовски, ДВЛ „Имунолаб”
Медоносните пчели са важни опрашители, както на селскостопанските култури, така и на дивите растения. Те са важно звено в природните екосистеми и са активни участници в голямото биоразнообразие на нашата планета. В последните години бе наблюдавано увеличаване на смъртността на пчелните семейства в страната, а тази година на отделни места тя надвиши 50%. Ето защо следва да се направи оценка на риска за причините, които водят до тази голяма леталност.
Въпреки липсата на решаващи експериментални резултати, напоследък у нас широко се лансира тезата, че единствената причина за намаляване на популацията на медоносната пчела са неоникотиноидите установени в нектара и прашеца в отделните растения. Дали това е така?
Неоникотиноидите са пестициди, които се прилагат за обеззаразяване на семената, а не за пръскане на отглежданите култури. Те са предпочитани от земеделските производители, поради тяхното дълготрайно действие, което продължава месеци, а понякога и повече от година.
В продължение на десетилетия се изказват опасения, че те увреждат и насекомите в това число и медоносните пчели, контактуващи с третираните растения. Основание за тези твърдения са, че никотиноидният пестицид са разпространява в цялото растение и може да се намери както в нектара, така и в цветния прашец на третираните растения.
В лабораторни експерименти редица изследователи са документирали определени никотиноидни продукти, които са токсични както за медоносните, така и за дивите пчели. В зависимост от степента на контакта се наблюдава краткосрочна или дългосрочна загуба на памет, да се предпазват от хищници, намалена плодовитост и репродукция, променено хранително поведение и двигателна активност, а в по-тежки случай и летален изход. Трябва да се отбележи, че подобни проблеми са наблюдавани и при други пестициди, включително и при продукти, използвани от пчеларите за контролиране на Varroa destructor. Неоникотиноидите заедно с някой фунгициди действат супресиращо на имунната система на пчелите, което води до повишаване на тяхната възприемчивост към биологичните инфекции.
ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛНАТА МАЙКА Е ОТ ОСНОВНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА КОЛОНИИТЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ПЧЕЛИ
Някои изследователи изказаха предположение, че основна причина за намаляване на медоносните пчели е пчелната майка. Направени бяха проучвания за влиянието на различните концентрации на неоникотоноидите върху репродуктивните органи на майките. Получените резултати показаха, че при осеменяване на майката са засегнати както яйчниците, така и количеството и качеството на участващите в процеса сперматозоиди, което води до намалено възпроизводство на пчели работнички, интересно е, че полетите на изследваните екземпляри бяха нормални. Това проучване подчертава вредните последици на неоникотиноидите за пчелните майки, на околната среда и икономически значими социални пчели, което допълнително ни дава основание да направим строги оценки на риска за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите, които са уязвими по отношение на тези вещества.
Предположението за пряка връзка между смъртността на медоносни пчели и увеличената употреба на неоникотиноиди все още не е окончателно обоснована добре. Засега няма сигурни доказателства, че неоникотинодните пестициди са основна или дори вторична причина за намаляване на популацията на пчелите.
КОМПАНИИТЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НЕ СА РЕАЛИСТИЧНИ

Полевите проучвания междувременно не са установили влияние на неоникотиноидите върху медоносните пчели. Увреждания са наблюдавани при дивите пчели, включително и при пчели самотници. През 2014 г. Bayer CropScience и Syngenta поискаха от Центъра за екология и хидрология (CEH), финансирана от правителството изследователска организация със седалище в Уолингфорд, Великобритания, да проведат на независим терен изследвания на два неоникотиноида - клотианидин и тиаметоксам. След като получиха разрешение от националните регулаторни органи, изследователите засадиха обработената маслодайна рапица, след което наблюдаваха отглежданите наблизо пчели. За да проучат ролята на условията на отглеждане, те направиха опити в три страни.
 В Германия не бяха констатирани трайни негативни ефекти в пчелните колонии в близост до третираните култури;
 В Унгария, колониите в близост до маслодайна рапица третирана с клотианидин, пчелите работнички намаляват средно с 24% през следващата пролет. При тиаметоксам не бе наблюдаван никакъв ефект;
 Тенденциите в САЩ са сходни, но не статистически значими.
Независимо от липса на категорични експериментални резултати, от направения експеримент може да се направи извод, че използваните неоникотиноиди не могат да бъдат обвинени за намаляването на пчелната популация. Трябва да отбележим и становището на независимите изследователи от САЩ, които заедно със заинтересованите страни в областта на земеделието и опазването на реколтата и производителите на неоникотиноидните продукти твърдят, че все още няма достатъчно доказателства, за да се направят окончателни заключения, че съществуват различни причинно-следствени фактори които водят до синдрома на празния кошер.
голямата смъртност на пчелите се дължи не само на неоникотиноидите.
Много са факторите, които допринасят за загубите на пчелната популация. Те могат да бъдат групирани в следните групи:
 инфекциозни възбудители;
 паразити;
 екологични стресови фактори и стресови фактори в процеса на отглеждане.
Нашите лабораторни изследвания доказват, че епизоотологичният (здравословен) статус e неблагоприятен в изследваните райони в България и представлява заплаха за нормалното функциониране на пчелните колонии. Това е основната причина за смъртността на повечето пчелни семейства.
За първи път у нас Р. Вълчовски и колектив с методите на молекулярната диагностика (PCR) установиха наличието на вирусите:
 Деформиращият крилата вирус (DWV) ;
 Вирус на черния маточник (BQCV);
 Мехурчест вирус(SBV);
 Вирус на острия паралич (ABPV);
 Вирус на хроничния паралич (CBPV);
 Израелски вирус на острия паралич (IAPV), както и пътищата на тяхното предаване.
Вируси бяха открити във всички изследвани пчелини
В предишните изследвания не бяха наблюдавани съществени различия между географските райони. В голяма част от пчелините бе установено, че са заразени с няколко вируса, Преобладаваха пчелините инфектирани с два вируса, а именно с DWV и BQCV.
Начинът на предаване е решаващ фактор за развитието на заболяванията
Хоризонталното предаване се влияе до голяма степен от наличието на по-големият брой вируси. Колко е по-голям броя на патогените, толкова и времето на предаването на заболяванията е по-малко. Следователно в тези случай може да бъде наблюдавана и по-голяма вирулентност на инфекциозния агент. Предаването на вирусите в медоносните пчели включва заразяване при хранене, както и по полов път, при което става хоризонтално предаване на вируси от заразени мъжки на женски по време на чифтосване. Търтеите в пчелните семейства могат да бъдат заразени вертикално от майката. а може също така да предават вируси посредством семенната течност.

С помощта на чувствителната RT-PCR техника, ние установихме вертикалното предаване на вирусите от майката в нейното потомство както в яйцата, така и в пилото и младите ларви, което не може да бъде свързано с предаването на инфекцията посредством V. Destructor, важен вектор на разпространение на пчелните вируси. При вертикалното предаване на инфекциозните агенти, последните пряко зависят от оцеляването и размножаването на своите гостоприемници - търтеи и пчели майки. Следователно вертикалното предаване се свързва с ниска вирулентност и латентна инфекция.
Увеличавенето на огнищата заразени със тези особено опасни инфекциозни агенти, както и установената висока смъртност на пчелните колонии в страната, до голяма степен се дължи на инфектирани пчелни майки и отводки.
ПО ОТНОШЕНИE НА NOSEMA SPP.
С помоща на PCR метода за първи път (2009г.) в България ние идентифицирахме микоспоридията N.ceranae от изолираните спори от храносмилателния апарат на пчели. Мултиплексният PCR бе използван за определяне на двата вида микоспоридии на пчелната нозематоза. Извършено бе скринингово изследване на различни райони в страната. Установено бе, че основно пчелите бяха инфектирани с N.ceranae.
Бяха установени над 400 пчелни колонии инвазирани с Nosema ceranae. Разпространението в отделните области до 2014 година е отразено в следната таблица.
Видно е, че този инфекциозен възбудител подобно на вирусите е констатиран в цялата страна.
АМЕРИКАНСКИ ГНИЛЕЦ
С помощта на молекулярно диагностичен метод rtPCR ние изследвахме за наличие на Paenobacillus larvае (AFB) общо 205 броя пчелни колонии от 36 района с различен ландшафт. При тези пчелни семейства не се наблюдаваха клинични признаци характерни за наличие на американски гнилец. Изключение бе наблюдавано само в един случай, където Р. larvae бе доказан както в пилото, така и при възрастните пчели. Установените пчелни семейства дали положителна реакция за американски гнилец по райони са Видин, Враца, Монтана, Русе, Силистра и др. От представените резултати е видно, че заболяването заема видно място в патологията на медоносната пчела. В засегнатите райони бе намерено, че то обхваща 33,33 %, а като цяло 12 % от изследваните пчелини. При секвентният анализ бяха установени 11 хаплотипа на AFB. Тези молекулярни находки могат да бъдат използвани за установяване на нови източници и пътища на разпространение на инфекцията. За съжаление малко се знае за предаването от майката на потомството за заболяването. Въпреки че основния път на заразяване с AFB е чрез дейността на пчеларя, напоследък редица автори доказват, че при заболели семейства болестта се предава и вертикално от майките към потомството. С течение на времето броя на спори в инфектираните семейства намалява в двете колонии на майката и нейното потомство, при което клинични признаци не се наблюдават от пчеларите. Това позволява при вертикалното и хоризонталното предаване да няма ясно изразена клиника, но в определен момент в зависимост от пчеларската практика да се прояви.
Паразити:
Varroa destructor е един от основните вредители на европейската медоносна пчела, който причинява огромни щети на пчеларството.
Нашите проучвания показват важността на определяне и идентифициране на кърлежите от род Varroa, в различните райони на България. Установено бе широкото разпространение на корейския генотип (К). Всички изследвани проби бяха идентифицирани като V. destructor. Митохондриални последователности от региона CO-I на V. Destructor на проби от 12 различни райони, показаха, че 10 от тях се отнасяха към корейския генотип и само два към японския генотип.
Тъй като не съществува пречка за разпространението на Varroa във всички континентални части на света, получените резултати потвърдиха първоначалната хипотеза на изследването, че J генотип на V. destructor присъства също в пчелната популация в България. Използваните ДНК анализи чрез техниките на mt DNA и PCR+RAPD, позволяват прецизно изследване на генетично разнообразие на кърлежовата популация. От кърлежовата инвазия бяха засегнати главно Apis mеllifera mаcedonica и Apis mellifera carnica.
Получените резултати дават възможност за адекватен контрол на движението и вноса на медоносните пчели, за да се избегне възможното разпространение на паразити в регионите, свободни от тях.
Заради проблемите свързани с резистентност на кърлежите към инсектициди, усилията трябва да се насочват към контрола на използваните акарициди, подходящи за обезпаразитяване на пчелите. Трябва да се направят и опити за селекциониране на пчелни генотипове, устойчиви на кърлежовата инвазия, изразяваща се с определено хигиенно поведение.
Стресови фактори:
При стресови състояния като: пренаселеност на пчелите, увеличен миграционен стрес предизвикан от практиката на подвижното пчеларство, голяма кърлежова инвазия, ко-инфекция с други патогени (при нашите изследвания в голяма част от изследваните проби, освен вирусите: BQCV, DWV, SBV бяха намерени и микоспории нозема и американски и европейски гнилци), недохранване, оскъдна паша, лоши метеорологични условия, както и лоши хигиенни условия, нектарен недостиг, липса на разнообразие в нектара /полен, наличие само на полен/ нектар с ниска хранителна стойност и ограничен достъп до вода или достъп само до замърсена вода. Стресовите фактори също включват случайно или умишлено излагане на пестициди на смъртоносни или сублетални нива и други подобни. Всичко това спира растежа в пчелните семейства и защитните сили на организма намаляват. Наблюдава се имуносупресия в засегнатите индивиди, вирусите излизат от латентното състояние, скоростта за намножаване се увеличава, тяхната вирулентност нараства и по хоризонтален механизъм на предаване се осъществява заразяване на нови и нови гостоприемници и масова смъртност на голям брой пчелни колонии.
Заключение:
1. Проучванията на епизоотологическия статус доказват, че патогените по пчелите са един от главните фактори отговорни за голямата смъртност на пчелните колонии.
2. Значителните загуби на пчелни семейства в страната може да се обясни с високото ниво на заразяване с вирусите BQCV, DWV и Nosema ceranae.
3. Заразяването на пчелните колонии с вируси се осъществява освен чрез Varoa destructor, в повечето случай в много райони в страната и вертикално предаване на инфекциите, от майките към потомството.
4. Твърденията, че неоникотиноидите са основен причинител на смъртността при пчелите не са потвърдени от лабораторни изследвания.
Препоръки:
Изготвяне на национална стратегия за профилактика и борба с особено опасните заболявания по пчелите. В нея трябва да намерят място:
a. Задължителен контрол на пчелните донори в майкопроизводителните стопанства по отношение на стопанско значимите заболявания.
b. Контрол за резистентност на V. Destructor към използваните акарициди.
c. Издаване на сертификат по отношение на произход и здравния статус на произведените пчелни майки и отводки. Използване на молекулярни методи на изследване съгласно Manual of terrestrial animal - OIE.
d. Селекция на устойчиви на патогени раси пчели.
e. Да се определи генетичния бар код на българската медоносна пчела.
f. Проекти за разработване и внедряване на биопрепарати стимулиращи както имунната защита в пчелните семейства, така и препарати летални за инфекциозните възбудители.

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 22 Февруари 2018 10:47

Тревога, породена от научни изследвания

Неоникотиноидите са причинители на голяма смъртност на медоносните пчели - дали това е единствената причина?

Проф. д-р Румен Вълчовски, ДВЛ „Имунолаб”
Медоносните пчели са важни опрашители, както на селскостопанските култури, така и на дивите растения. Те са важно звено в природните екосистеми и са активни участници в голямото биоразнообразие на нашата планета. В последните години бе наблюдавано увеличаване на смъртността на пчелните семейства в страната, а тази година на отделни места тя надвиши 50%. Ето защо следва да се направи оценка на риска за причините, които водят до тази голяма леталност.
Въпреки липсата на решаващи експериментални резултати, напоследък у нас широко се лансира тезата, че единствената причина за намаляване на популацията на медоносната пчела са неоникотиноидите установени в нектара и прашеца в отделните растения. Дали това е така?
Неоникотиноидите са пестициди, които се прилагат за обеззаразяване на семената, а не за пръскане на отглежданите култури. Те са предпочитани от земеделските производители, поради тяхното дълготрайно действие, което продължава месеци, а понякога и повече от година.
В продължение на десетилетия се изказват опасения, че те увреждат и насекомите в това число и медоносните пчели, контактуващи с третираните растения. Основание за тези твърдения са, че никотиноидният пестицид са разпространява в цялото растение и може да се намери както в нектара, така и в цветния прашец на третираните растения.
В лабораторни експерименти редица изследователи са документирали определени никотиноидни продукти, които са токсични както за медоносните, така и за дивите пчели. В зависимост от степента на контакта се наблюдава краткосрочна или дългосрочна загуба на памет, да се предпазват от хищници, намалена плодовитост и репродукция, променено хранително поведение и двигателна активност, а в по-тежки случай и летален изход. Трябва да се отбележи, че подобни проблеми са наблюдавани и при други пестициди, включително и при продукти, използвани от пчеларите за контролиране на Varroa destructor. Неоникотиноидите заедно с някой фунгициди действат супресиращо на имунната система на пчелите, което води до повишаване на тяхната възприемчивост към биологичните инфекции.
ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛНАТА МАЙКА Е ОТ ОСНОВНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА КОЛОНИИТЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ПЧЕЛИ
Някои изследователи изказаха предположение, че основна причина за намаляване на медоносните пчели е пчелната майка. Направени бяха проучвания за влиянието на различните концентрации на неоникотоноидите върху репродуктивните органи на майките. Получените резултати показаха, че при осеменяване на майката са засегнати както яйчниците, така и количеството и качеството на участващите в процеса сперматозоиди, което води до намалено възпроизводство на пчели работнички, интересно е, че полетите на изследваните екземпляри бяха нормални. Това проучване подчертава вредните последици на неоникотиноидите за пчелните майки, на околната среда и икономически значими социални пчели, което допълнително ни дава основание да направим строги оценки на риска за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите, които са уязвими по отношение на тези вещества.
Предположението за пряка връзка между смъртността на медоносни пчели и увеличената употреба на неоникотиноиди все още не е окончателно обоснована добре. Засега няма сигурни доказателства, че неоникотинодните пестициди са основна или дори вторична причина за намаляване на популацията на пчелите.
КОМПАНИИТЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НЕ СА РЕАЛИСТИЧНИ

Полевите проучвания междувременно не са установили влияние на неоникотиноидите върху медоносните пчели. Увреждания са наблюдавани при дивите пчели, включително и при пчели самотници. През 2014 г. Bayer CropScience и Syngenta поискаха от Центъра за екология и хидрология (CEH), финансирана от правителството изследователска организация със седалище в Уолингфорд, Великобритания, да проведат на независим терен изследвания на два неоникотиноида - клотианидин и тиаметоксам. След като получиха разрешение от националните регулаторни органи, изследователите засадиха обработената маслодайна рапица, след което наблюдаваха отглежданите наблизо пчели. За да проучат ролята на условията на отглеждане, те направиха опити в три страни.
 В Германия не бяха констатирани трайни негативни ефекти в пчелните колонии в близост до третираните култури;
 В Унгария, колониите в близост до маслодайна рапица третирана с клотианидин, пчелите работнички намаляват средно с 24% през следващата пролет. При тиаметоксам не бе наблюдаван никакъв ефект;
 Тенденциите в САЩ са сходни, но не статистически значими.
Независимо от липса на категорични експериментални резултати, от направения експеримент може да се направи извод, че използваните неоникотиноиди не могат да бъдат обвинени за намаляването на пчелната популация. Трябва да отбележим и становището на независимите изследователи от САЩ, които заедно със заинтересованите страни в областта на земеделието и опазването на реколтата и производителите на неоникотиноидните продукти твърдят, че все още няма достатъчно доказателства, за да се направят окончателни заключения, че съществуват различни причинно-следствени фактори които водят до синдрома на празния кошер.
голямата смъртност на пчелите се дължи не само на неоникотиноидите.
Много са факторите, които допринасят за загубите на пчелната популация. Те могат да бъдат групирани в следните групи:
 инфекциозни възбудители;
 паразити;
 екологични стресови фактори и стресови фактори в процеса на отглеждане.
Нашите лабораторни изследвания доказват, че епизоотологичният (здравословен) статус e неблагоприятен в изследваните райони в България и представлява заплаха за нормалното функциониране на пчелните колонии. Това е основната причина за смъртността на повечето пчелни семейства.
За първи път у нас Р. Вълчовски и колектив с методите на молекулярната диагностика (PCR) установиха наличието на вирусите:
 Деформиращият крилата вирус (DWV) ;
 Вирус на черния маточник (BQCV);
 Мехурчест вирус(SBV);
 Вирус на острия паралич (ABPV);
 Вирус на хроничния паралич (CBPV);
 Израелски вирус на острия паралич (IAPV), както и пътищата на тяхното предаване.
Вируси бяха открити във всички изследвани пчелини
В предишните изследвания не бяха наблюдавани съществени различия между географските райони. В голяма част от пчелините бе установено, че са заразени с няколко вируса, Преобладаваха пчелините инфектирани с два вируса, а именно с DWV и BQCV.
Начинът на предаване е решаващ фактор за развитието на заболяванията
Хоризонталното предаване се влияе до голяма степен от наличието на по-големият брой вируси. Колко е по-голям броя на патогените, толкова и времето на предаването на заболяванията е по-малко. Следователно в тези случай може да бъде наблюдавана и по-голяма вирулентност на инфекциозния агент. Предаването на вирусите в медоносните пчели включва заразяване при хранене, както и по полов път, при което става хоризонтално предаване на вируси от заразени мъжки на женски по време на чифтосване. Търтеите в пчелните семейства могат да бъдат заразени вертикално от майката. а може също така да предават вируси посредством семенната течност.

С помощта на чувствителната RT-PCR техника, ние установихме вертикалното предаване на вирусите от майката в нейното потомство както в яйцата, така и в пилото и младите ларви, което не може да бъде свързано с предаването на инфекцията посредством V. Destructor, важен вектор на разпространение на пчелните вируси. При вертикалното предаване на инфекциозните агенти, последните пряко зависят от оцеляването и размножаването на своите гостоприемници - търтеи и пчели майки. Следователно вертикалното предаване се свързва с ниска вирулентност и латентна инфекция.
Увеличавенето на огнищата заразени със тези особено опасни инфекциозни агенти, както и установената висока смъртност на пчелните колонии в страната, до голяма степен се дължи на инфектирани пчелни майки и отводки.
ПО ОТНОШЕНИE НА NOSEMA SPP.
С помоща на PCR метода за първи път (2009г.) в България ние идентифицирахме микоспоридията N.ceranae от изолираните спори от храносмилателния апарат на пчели. Мултиплексният PCR бе използван за определяне на двата вида микоспоридии на пчелната нозематоза. Извършено бе скринингово изследване на различни райони в страната. Установено бе, че основно пчелите бяха инфектирани с N.ceranae.
Бяха установени над 400 пчелни колонии инвазирани с Nosema ceranae. Разпространението в отделните области до 2014 година е отразено в следната таблица.
Видно е, че този инфекциозен възбудител подобно на вирусите е констатиран в цялата страна.
АМЕРИКАНСКИ ГНИЛЕЦ
С помощта на молекулярно диагностичен метод rtPCR ние изследвахме за наличие на Paenobacillus larvае (AFB) общо 205 броя пчелни колонии от 36 района с различен ландшафт. При тези пчелни семейства не се наблюдаваха клинични признаци характерни за наличие на американски гнилец. Изключение бе наблюдавано само в един случай, където Р. larvae бе доказан както в пилото, така и при възрастните пчели. Установените пчелни семейства дали положителна реакция за американски гнилец по райони са Видин, Враца, Монтана, Русе, Силистра и др. От представените резултати е видно, че заболяването заема видно място в патологията на медоносната пчела. В засегнатите райони бе намерено, че то обхваща 33,33 %, а като цяло 12 % от изследваните пчелини. При секвентният анализ бяха установени 11 хаплотипа на AFB. Тези молекулярни находки могат да бъдат използвани за установяване на нови източници и пътища на разпространение на инфекцията. За съжаление малко се знае за предаването от майката на потомството за заболяването. Въпреки че основния път на заразяване с AFB е чрез дейността на пчеларя, напоследък редица автори доказват, че при заболели семейства болестта се предава и вертикално от майките към потомството. С течение на времето броя на спори в инфектираните семейства намалява в двете колонии на майката и нейното потомство, при което клинични признаци не се наблюдават от пчеларите. Това позволява при вертикалното и хоризонталното предаване да няма ясно изразена клиника, но в определен момент в зависимост от пчеларската практика да се прояви.
Паразити:
Varroa destructor е един от основните вредители на европейската медоносна пчела, който причинява огромни щети на пчеларството.
Нашите проучвания показват важността на определяне и идентифициране на кърлежите от род Varroa, в различните райони на България. Установено бе широкото разпространение на корейския генотип (К). Всички изследвани проби бяха идентифицирани като V. destructor. Митохондриални последователности от региона CO-I на V. Destructor на проби от 12 различни райони, показаха, че 10 от тях се отнасяха към корейския генотип и само два към японския генотип.
Тъй като не съществува пречка за разпространението на Varroa във всички континентални части на света, получените резултати потвърдиха първоначалната хипотеза на изследването, че J генотип на V. destructor присъства също в пчелната популация в България. Използваните ДНК анализи чрез техниките на mt DNA и PCR+RAPD, позволяват прецизно изследване на генетично разнообразие на кърлежовата популация. От кърлежовата инвазия бяха засегнати главно Apis mеllifera mаcedonica и Apis mellifera carnica.
Получените резултати дават възможност за адекватен контрол на движението и вноса на медоносните пчели, за да се избегне възможното разпространение на паразити в регионите, свободни от тях.
Заради проблемите свързани с резистентност на кърлежите към инсектициди, усилията трябва да се насочват към контрола на използваните акарициди, подходящи за обезпаразитяване на пчелите. Трябва да се направят и опити за селекциониране на пчелни генотипове, устойчиви на кърлежовата инвазия, изразяваща се с определено хигиенно поведение.
Стресови фактори:
При стресови състояния като: пренаселеност на пчелите, увеличен миграционен стрес предизвикан от практиката на подвижното пчеларство, голяма кърлежова инвазия, ко-инфекция с други патогени (при нашите изследвания в голяма част от изследваните проби, освен вирусите: BQCV, DWV, SBV бяха намерени и микоспории нозема и американски и европейски гнилци), недохранване, оскъдна паша, лоши метеорологични условия, както и лоши хигиенни условия, нектарен недостиг, липса на разнообразие в нектара /полен, наличие само на полен/ нектар с ниска хранителна стойност и ограничен достъп до вода или достъп само до замърсена вода. Стресовите фактори също включват случайно или умишлено излагане на пестициди на смъртоносни или сублетални нива и други подобни. Всичко това спира растежа в пчелните семейства и защитните сили на организма намаляват. Наблюдава се имуносупресия в засегнатите индивиди, вирусите излизат от латентното състояние, скоростта за намножаване се увеличава, тяхната вирулентност нараства и по хоризонтален механизъм на предаване се осъществява заразяване на нови и нови гостоприемници и масова смъртност на голям брой пчелни колонии.
Заключение:
1. Проучванията на епизоотологическия статус доказват, че патогените по пчелите са един от главните фактори отговорни за голямата смъртност на пчелните колонии.
2. Значителните загуби на пчелни семейства в страната може да се обясни с високото ниво на заразяване с вирусите BQCV, DWV и Nosema ceranae.
3. Заразяването на пчелните колонии с вируси се осъществява освен чрез Varoa destructor, в повечето случай в много райони в страната и вертикално предаване на инфекциите, от майките към потомството.
4. Твърденията, че неоникотиноидите са основен причинител на смъртността при пчелите не са потвърдени от лабораторни изследвания.
Препоръки:
Изготвяне на национална стратегия за профилактика и борба с особено опасните заболявания по пчелите. В нея трябва да намерят място:
a. Задължителен контрол на пчелните донори в майкопроизводителните стопанства по отношение на стопанско значимите заболявания.
b. Контрол за резистентност на V. Destructor към използваните акарициди.
c. Издаване на сертификат по отношение на произход и здравния статус на произведените пчелни майки и отводки. Използване на молекулярни методи на изследване съгласно Manual of terrestrial animal - OIE.
d. Селекция на устойчиви на патогени раси пчели.
e. Да се определи генетичния бар код на българската медоносна пчела.
f. Проекти за разработване и внедряване на биопрепарати стимулиращи както имунната защита в пчелните семейства, така и препарати летални за инфекциозните възбудители.

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 22 Февруари 2018 10:47

Тревога, породена от научни изследвания

Неоникотиноидите са причинители на голяма смъртност на медоносните пчели - дали това е единствената причина?

Проф. д-р Румен Вълчовски, ДВЛ „Имунолаб”
Медоносните пчели са важни опрашители, както на селскостопанските култури, така и на дивите растения. Те са важно звено в природните екосистеми и са активни участници в голямото биоразнообразие на нашата планета. В последните години бе наблюдавано увеличаване на смъртността на пчелните семейства в страната, а тази година на отделни места тя надвиши 50%. Ето защо следва да се направи оценка на риска за причините, които водят до тази голяма леталност.
Въпреки липсата на решаващи експериментални резултати, напоследък у нас широко се лансира тезата, че единствената причина за намаляване на популацията на медоносната пчела са неоникотиноидите установени в нектара и прашеца в отделните растения. Дали това е така?
Неоникотиноидите са пестициди, които се прилагат за обеззаразяване на семената, а не за пръскане на отглежданите култури. Те са предпочитани от земеделските производители, поради тяхното дълготрайно действие, което продължава месеци, а понякога и повече от година.
В продължение на десетилетия се изказват опасения, че те увреждат и насекомите в това число и медоносните пчели, контактуващи с третираните растения. Основание за тези твърдения са, че никотиноидният пестицид са разпространява в цялото растение и може да се намери както в нектара, така и в цветния прашец на третираните растения.
В лабораторни експерименти редица изследователи са документирали определени никотиноидни продукти, които са токсични както за медоносните, така и за дивите пчели. В зависимост от степента на контакта се наблюдава краткосрочна или дългосрочна загуба на памет, да се предпазват от хищници, намалена плодовитост и репродукция, променено хранително поведение и двигателна активност, а в по-тежки случай и летален изход. Трябва да се отбележи, че подобни проблеми са наблюдавани и при други пестициди, включително и при продукти, използвани от пчеларите за контролиране на Varroa destructor. Неоникотиноидите заедно с някой фунгициди действат супресиращо на имунната система на пчелите, което води до повишаване на тяхната възприемчивост към биологичните инфекции.
ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛНАТА МАЙКА Е ОТ ОСНОВНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА КОЛОНИИТЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ПЧЕЛИ
Някои изследователи изказаха предположение, че основна причина за намаляване на медоносните пчели е пчелната майка. Направени бяха проучвания за влиянието на различните концентрации на неоникотоноидите върху репродуктивните органи на майките. Получените резултати показаха, че при осеменяване на майката са засегнати както яйчниците, така и количеството и качеството на участващите в процеса сперматозоиди, което води до намалено възпроизводство на пчели работнички, интересно е, че полетите на изследваните екземпляри бяха нормални. Това проучване подчертава вредните последици на неоникотиноидите за пчелните майки, на околната среда и икономически значими социални пчели, което допълнително ни дава основание да направим строги оценки на риска за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите, които са уязвими по отношение на тези вещества.
Предположението за пряка връзка между смъртността на медоносни пчели и увеличената употреба на неоникотиноиди все още не е окончателно обоснована добре. Засега няма сигурни доказателства, че неоникотинодните пестициди са основна или дори вторична причина за намаляване на популацията на пчелите.
КОМПАНИИТЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НЕ СА РЕАЛИСТИЧНИ

Полевите проучвания междувременно не са установили влияние на неоникотиноидите върху медоносните пчели. Увреждания са наблюдавани при дивите пчели, включително и при пчели самотници. През 2014 г. Bayer CropScience и Syngenta поискаха от Центъра за екология и хидрология (CEH), финансирана от правителството изследователска организация със седалище в Уолингфорд, Великобритания, да проведат на независим терен изследвания на два неоникотиноида - клотианидин и тиаметоксам. След като получиха разрешение от националните регулаторни органи, изследователите засадиха обработената маслодайна рапица, след което наблюдаваха отглежданите наблизо пчели. За да проучат ролята на условията на отглеждане, те направиха опити в три страни.
 В Германия не бяха констатирани трайни негативни ефекти в пчелните колонии в близост до третираните култури;
 В Унгария, колониите в близост до маслодайна рапица третирана с клотианидин, пчелите работнички намаляват средно с 24% през следващата пролет. При тиаметоксам не бе наблюдаван никакъв ефект;
 Тенденциите в САЩ са сходни, но не статистически значими.
Независимо от липса на категорични експериментални резултати, от направения експеримент може да се направи извод, че използваните неоникотиноиди не могат да бъдат обвинени за намаляването на пчелната популация. Трябва да отбележим и становището на независимите изследователи от САЩ, които заедно със заинтересованите страни в областта на земеделието и опазването на реколтата и производителите на неоникотиноидните продукти твърдят, че все още няма достатъчно доказателства, за да се направят окончателни заключения, че съществуват различни причинно-следствени фактори които водят до синдрома на празния кошер.
голямата смъртност на пчелите се дължи не само на неоникотиноидите.
Много са факторите, които допринасят за загубите на пчелната популация. Те могат да бъдат групирани в следните групи:
 инфекциозни възбудители;
 паразити;
 екологични стресови фактори и стресови фактори в процеса на отглеждане.
Нашите лабораторни изследвания доказват, че епизоотологичният (здравословен) статус e неблагоприятен в изследваните райони в България и представлява заплаха за нормалното функциониране на пчелните колонии. Това е основната причина за смъртността на повечето пчелни семейства.
За първи път у нас Р. Вълчовски и колектив с методите на молекулярната диагностика (PCR) установиха наличието на вирусите:
 Деформиращият крилата вирус (DWV) ;
 Вирус на черния маточник (BQCV);
 Мехурчест вирус(SBV);
 Вирус на острия паралич (ABPV);
 Вирус на хроничния паралич (CBPV);
 Израелски вирус на острия паралич (IAPV), както и пътищата на тяхното предаване.
Вируси бяха открити във всички изследвани пчелини
В предишните изследвания не бяха наблюдавани съществени различия между географските райони. В голяма част от пчелините бе установено, че са заразени с няколко вируса, Преобладаваха пчелините инфектирани с два вируса, а именно с DWV и BQCV.
Начинът на предаване е решаващ фактор за развитието на заболяванията
Хоризонталното предаване се влияе до голяма степен от наличието на по-големият брой вируси. Колко е по-голям броя на патогените, толкова и времето на предаването на заболяванията е по-малко. Следователно в тези случай може да бъде наблюдавана и по-голяма вирулентност на инфекциозния агент. Предаването на вирусите в медоносните пчели включва заразяване при хранене, както и по полов път, при което става хоризонтално предаване на вируси от заразени мъжки на женски по време на чифтосване. Търтеите в пчелните семейства могат да бъдат заразени вертикално от майката. а може също така да предават вируси посредством семенната течност.

С помощта на чувствителната RT-PCR техника, ние установихме вертикалното предаване на вирусите от майката в нейното потомство както в яйцата, така и в пилото и младите ларви, което не може да бъде свързано с предаването на инфекцията посредством V. Destructor, важен вектор на разпространение на пчелните вируси. При вертикалното предаване на инфекциозните агенти, последните пряко зависят от оцеляването и размножаването на своите гостоприемници - търтеи и пчели майки. Следователно вертикалното предаване се свързва с ниска вирулентност и латентна инфекция.
Увеличавенето на огнищата заразени със тези особено опасни инфекциозни агенти, както и установената висока смъртност на пчелните колонии в страната, до голяма степен се дължи на инфектирани пчелни майки и отводки.
ПО ОТНОШЕНИE НА NOSEMA SPP.
С помоща на PCR метода за първи път (2009г.) в България ние идентифицирахме микоспоридията N.ceranae от изолираните спори от храносмилателния апарат на пчели. Мултиплексният PCR бе използван за определяне на двата вида микоспоридии на пчелната нозематоза. Извършено бе скринингово изследване на различни райони в страната. Установено бе, че основно пчелите бяха инфектирани с N.ceranae.
Бяха установени над 400 пчелни колонии инвазирани с Nosema ceranae. Разпространението в отделните области до 2014 година е отразено в следната таблица.
Видно е, че този инфекциозен възбудител подобно на вирусите е констатиран в цялата страна.
АМЕРИКАНСКИ ГНИЛЕЦ
С помощта на молекулярно диагностичен метод rtPCR ние изследвахме за наличие на Paenobacillus larvае (AFB) общо 205 броя пчелни колонии от 36 района с различен ландшафт. При тези пчелни семейства не се наблюдаваха клинични признаци характерни за наличие на американски гнилец. Изключение бе наблюдавано само в един случай, където Р. larvae бе доказан както в пилото, така и при възрастните пчели. Установените пчелни семейства дали положителна реакция за американски гнилец по райони са Видин, Враца, Монтана, Русе, Силистра и др. От представените резултати е видно, че заболяването заема видно място в патологията на медоносната пчела. В засегнатите райони бе намерено, че то обхваща 33,33 %, а като цяло 12 % от изследваните пчелини. При секвентният анализ бяха установени 11 хаплотипа на AFB. Тези молекулярни находки могат да бъдат използвани за установяване на нови източници и пътища на разпространение на инфекцията. За съжаление малко се знае за предаването от майката на потомството за заболяването. Въпреки че основния път на заразяване с AFB е чрез дейността на пчеларя, напоследък редица автори доказват, че при заболели семейства болестта се предава и вертикално от майките към потомството. С течение на времето броя на спори в инфектираните семейства намалява в двете колонии на майката и нейното потомство, при което клинични признаци не се наблюдават от пчеларите. Това позволява при вертикалното и хоризонталното предаване да няма ясно изразена клиника, но в определен момент в зависимост от пчеларската практика да се прояви.
Паразити:
Varroa destructor е един от основните вредители на европейската медоносна пчела, който причинява огромни щети на пчеларството.
Нашите проучвания показват важността на определяне и идентифициране на кърлежите от род Varroa, в различните райони на България. Установено бе широкото разпространение на корейския генотип (К). Всички изследвани проби бяха идентифицирани като V. destructor. Митохондриални последователности от региона CO-I на V. Destructor на проби от 12 различни райони, показаха, че 10 от тях се отнасяха към корейския генотип и само два към японския генотип.
Тъй като не съществува пречка за разпространението на Varroa във всички континентални части на света, получените резултати потвърдиха първоначалната хипотеза на изследването, че J генотип на V. destructor присъства също в пчелната популация в България. Използваните ДНК анализи чрез техниките на mt DNA и PCR+RAPD, позволяват прецизно изследване на генетично разнообразие на кърлежовата популация. От кърлежовата инвазия бяха засегнати главно Apis mеllifera mаcedonica и Apis mellifera carnica.
Получените резултати дават възможност за адекватен контрол на движението и вноса на медоносните пчели, за да се избегне възможното разпространение на паразити в регионите, свободни от тях.
Заради проблемите свързани с резистентност на кърлежите към инсектициди, усилията трябва да се насочват към контрола на използваните акарициди, подходящи за обезпаразитяване на пчелите. Трябва да се направят и опити за селекциониране на пчелни генотипове, устойчиви на кърлежовата инвазия, изразяваща се с определено хигиенно поведение.
Стресови фактори:
При стресови състояния като: пренаселеност на пчелите, увеличен миграционен стрес предизвикан от практиката на подвижното пчеларство, голяма кърлежова инвазия, ко-инфекция с други патогени (при нашите изследвания в голяма част от изследваните проби, освен вирусите: BQCV, DWV, SBV бяха намерени и микоспории нозема и американски и европейски гнилци), недохранване, оскъдна паша, лоши метеорологични условия, както и лоши хигиенни условия, нектарен недостиг, липса на разнообразие в нектара /полен, наличие само на полен/ нектар с ниска хранителна стойност и ограничен достъп до вода или достъп само до замърсена вода. Стресовите фактори също включват случайно или умишлено излагане на пестициди на смъртоносни или сублетални нива и други подобни. Всичко това спира растежа в пчелните семейства и защитните сили на организма намаляват. Наблюдава се имуносупресия в засегнатите индивиди, вирусите излизат от латентното състояние, скоростта за намножаване се увеличава, тяхната вирулентност нараства и по хоризонтален механизъм на предаване се осъществява заразяване на нови и нови гостоприемници и масова смъртност на голям брой пчелни колонии.
Заключение:
1. Проучванията на епизоотологическия статус доказват, че патогените по пчелите са един от главните фактори отговорни за голямата смъртност на пчелните колонии.
2. Значителните загуби на пчелни семейства в страната може да се обясни с високото ниво на заразяване с вирусите BQCV, DWV и Nosema ceranae.
3. Заразяването на пчелните колонии с вируси се осъществява освен чрез Varoa destructor, в повечето случай в много райони в страната и вертикално предаване на инфекциите, от майките към потомството.
4. Твърденията, че неоникотиноидите са основен причинител на смъртността при пчелите не са потвърдени от лабораторни изследвания.
Препоръки:
Изготвяне на национална стратегия за профилактика и борба с особено опасните заболявания по пчелите. В нея трябва да намерят място:
a. Задължителен контрол на пчелните донори в майкопроизводителните стопанства по отношение на стопанско значимите заболявания.
b. Контрол за резистентност на V. Destructor към използваните акарициди.
c. Издаване на сертификат по отношение на произход и здравния статус на произведените пчелни майки и отводки. Използване на молекулярни методи на изследване съгласно Manual of terrestrial animal - OIE.
d. Селекция на устойчиви на патогени раси пчели.
e. Да се определи генетичния бар код на българската медоносна пчела.
f. Проекти за разработване и внедряване на биопрепарати стимулиращи както имунната защита в пчелните семейства, така и препарати летални за инфекциозните възбудители.

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 22 Февруари 2018 10:47

Тревога, породена от научни изследвания

Неоникотиноидите са причинители на голяма смъртност на медоносните пчели - дали това е единствената причина?

Проф. д-р Румен Вълчовски, ДВЛ „Имунолаб”
Медоносните пчели са важни опрашители, както на селскостопанските култури, така и на дивите растения. Те са важно звено в природните екосистеми и са активни участници в голямото биоразнообразие на нашата планета. В последните години бе наблюдавано увеличаване на смъртността на пчелните семейства в страната, а тази година на отделни места тя надвиши 50%. Ето защо следва да се направи оценка на риска за причините, които водят до тази голяма леталност.
Въпреки липсата на решаващи експериментални резултати, напоследък у нас широко се лансира тезата, че единствената причина за намаляване на популацията на медоносната пчела са неоникотиноидите установени в нектара и прашеца в отделните растения. Дали това е така?
Неоникотиноидите са пестициди, които се прилагат за обеззаразяване на семената, а не за пръскане на отглежданите култури. Те са предпочитани от земеделските производители, поради тяхното дълготрайно действие, което продължава месеци, а понякога и повече от година.
В продължение на десетилетия се изказват опасения, че те увреждат и насекомите в това число и медоносните пчели, контактуващи с третираните растения. Основание за тези твърдения са, че никотиноидният пестицид са разпространява в цялото растение и може да се намери както в нектара, така и в цветния прашец на третираните растения.
В лабораторни експерименти редица изследователи са документирали определени никотиноидни продукти, които са токсични както за медоносните, така и за дивите пчели. В зависимост от степента на контакта се наблюдава краткосрочна или дългосрочна загуба на памет, да се предпазват от хищници, намалена плодовитост и репродукция, променено хранително поведение и двигателна активност, а в по-тежки случай и летален изход. Трябва да се отбележи, че подобни проблеми са наблюдавани и при други пестициди, включително и при продукти, използвани от пчеларите за контролиране на Varroa destructor. Неоникотиноидите заедно с някой фунгициди действат супресиращо на имунната система на пчелите, което води до повишаване на тяхната възприемчивост към биологичните инфекции.
ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛНАТА МАЙКА Е ОТ ОСНОВНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА КОЛОНИИТЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ПЧЕЛИ
Някои изследователи изказаха предположение, че основна причина за намаляване на медоносните пчели е пчелната майка. Направени бяха проучвания за влиянието на различните концентрации на неоникотоноидите върху репродуктивните органи на майките. Получените резултати показаха, че при осеменяване на майката са засегнати както яйчниците, така и количеството и качеството на участващите в процеса сперматозоиди, което води до намалено възпроизводство на пчели работнички, интересно е, че полетите на изследваните екземпляри бяха нормални. Това проучване подчертава вредните последици на неоникотиноидите за пчелните майки, на околната среда и икономически значими социални пчели, което допълнително ни дава основание да направим строги оценки на риска за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите, които са уязвими по отношение на тези вещества.
Предположението за пряка връзка между смъртността на медоносни пчели и увеличената употреба на неоникотиноиди все още не е окончателно обоснована добре. Засега няма сигурни доказателства, че неоникотинодните пестициди са основна или дори вторична причина за намаляване на популацията на пчелите.
КОМПАНИИТЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НЕ СА РЕАЛИСТИЧНИ

Полевите проучвания междувременно не са установили влияние на неоникотиноидите върху медоносните пчели. Увреждания са наблюдавани при дивите пчели, включително и при пчели самотници. През 2014 г. Bayer CropScience и Syngenta поискаха от Центъра за екология и хидрология (CEH), финансирана от правителството изследователска организация със седалище в Уолингфорд, Великобритания, да проведат на независим терен изследвания на два неоникотиноида - клотианидин и тиаметоксам. След като получиха разрешение от националните регулаторни органи, изследователите засадиха обработената маслодайна рапица, след което наблюдаваха отглежданите наблизо пчели. За да проучат ролята на условията на отглеждане, те направиха опити в три страни.
 В Германия не бяха констатирани трайни негативни ефекти в пчелните колонии в близост до третираните култури;
 В Унгария, колониите в близост до маслодайна рапица третирана с клотианидин, пчелите работнички намаляват средно с 24% през следващата пролет. При тиаметоксам не бе наблюдаван никакъв ефект;
 Тенденциите в САЩ са сходни, но не статистически значими.
Независимо от липса на категорични експериментални резултати, от направения експеримент може да се направи извод, че използваните неоникотиноиди не могат да бъдат обвинени за намаляването на пчелната популация. Трябва да отбележим и становището на независимите изследователи от САЩ, които заедно със заинтересованите страни в областта на земеделието и опазването на реколтата и производителите на неоникотиноидните продукти твърдят, че все още няма достатъчно доказателства, за да се направят окончателни заключения, че съществуват различни причинно-следствени фактори които водят до синдрома на празния кошер.
голямата смъртност на пчелите се дължи не само на неоникотиноидите.
Много са факторите, които допринасят за загубите на пчелната популация. Те могат да бъдат групирани в следните групи:
 инфекциозни възбудители;
 паразити;
 екологични стресови фактори и стресови фактори в процеса на отглеждане.
Нашите лабораторни изследвания доказват, че епизоотологичният (здравословен) статус e неблагоприятен в изследваните райони в България и представлява заплаха за нормалното функциониране на пчелните колонии. Това е основната причина за смъртността на повечето пчелни семейства.
За първи път у нас Р. Вълчовски и колектив с методите на молекулярната диагностика (PCR) установиха наличието на вирусите:
 Деформиращият крилата вирус (DWV) ;
 Вирус на черния маточник (BQCV);
 Мехурчест вирус(SBV);
 Вирус на острия паралич (ABPV);
 Вирус на хроничния паралич (CBPV);
 Израелски вирус на острия паралич (IAPV), както и пътищата на тяхното предаване.
Вируси бяха открити във всички изследвани пчелини
В предишните изследвания не бяха наблюдавани съществени различия между географските райони. В голяма част от пчелините бе установено, че са заразени с няколко вируса, Преобладаваха пчелините инфектирани с два вируса, а именно с DWV и BQCV.
Начинът на предаване е решаващ фактор за развитието на заболяванията
Хоризонталното предаване се влияе до голяма степен от наличието на по-големият брой вируси. Колко е по-голям броя на патогените, толкова и времето на предаването на заболяванията е по-малко. Следователно в тези случай може да бъде наблюдавана и по-голяма вирулентност на инфекциозния агент. Предаването на вирусите в медоносните пчели включва заразяване при хранене, както и по полов път, при което става хоризонтално предаване на вируси от заразени мъжки на женски по време на чифтосване. Търтеите в пчелните семейства могат да бъдат заразени вертикално от майката. а може също така да предават вируси посредством семенната течност.

С помощта на чувствителната RT-PCR техника, ние установихме вертикалното предаване на вирусите от майката в нейното потомство както в яйцата, така и в пилото и младите ларви, което не може да бъде свързано с предаването на инфекцията посредством V. Destructor, важен вектор на разпространение на пчелните вируси. При вертикалното предаване на инфекциозните агенти, последните пряко зависят от оцеляването и размножаването на своите гостоприемници - търтеи и пчели майки. Следователно вертикалното предаване се свързва с ниска вирулентност и латентна инфекция.
Увеличавенето на огнищата заразени със тези особено опасни инфекциозни агенти, както и установената висока смъртност на пчелните колонии в страната, до голяма степен се дължи на инфектирани пчелни майки и отводки.
ПО ОТНОШЕНИE НА NOSEMA SPP.
С помоща на PCR метода за първи път (2009г.) в България ние идентифицирахме микоспоридията N.ceranae от изолираните спори от храносмилателния апарат на пчели. Мултиплексният PCR бе използван за определяне на двата вида микоспоридии на пчелната нозематоза. Извършено бе скринингово изследване на различни райони в страната. Установено бе, че основно пчелите бяха инфектирани с N.ceranae.
Бяха установени над 400 пчелни колонии инвазирани с Nosema ceranae. Разпространението в отделните области до 2014 година е отразено в следната таблица.
Видно е, че този инфекциозен възбудител подобно на вирусите е констатиран в цялата страна.
АМЕРИКАНСКИ ГНИЛЕЦ
С помощта на молекулярно диагностичен метод rtPCR ние изследвахме за наличие на Paenobacillus larvае (AFB) общо 205 броя пчелни колонии от 36 района с различен ландшафт. При тези пчелни семейства не се наблюдаваха клинични признаци характерни за наличие на американски гнилец. Изключение бе наблюдавано само в един случай, където Р. larvae бе доказан както в пилото, така и при възрастните пчели. Установените пчелни семейства дали положителна реакция за американски гнилец по райони са Видин, Враца, Монтана, Русе, Силистра и др. От представените резултати е видно, че заболяването заема видно място в патологията на медоносната пчела. В засегнатите райони бе намерено, че то обхваща 33,33 %, а като цяло 12 % от изследваните пчелини. При секвентният анализ бяха установени 11 хаплотипа на AFB. Тези молекулярни находки могат да бъдат използвани за установяване на нови източници и пътища на разпространение на инфекцията. За съжаление малко се знае за предаването от майката на потомството за заболяването. Въпреки че основния път на заразяване с AFB е чрез дейността на пчеларя, напоследък редица автори доказват, че при заболели семейства болестта се предава и вертикално от майките към потомството. С течение на времето броя на спори в инфектираните семейства намалява в двете колонии на майката и нейното потомство, при което клинични признаци не се наблюдават от пчеларите. Това позволява при вертикалното и хоризонталното предаване да няма ясно изразена клиника, но в определен момент в зависимост от пчеларската практика да се прояви.
Паразити:
Varroa destructor е един от основните вредители на европейската медоносна пчела, който причинява огромни щети на пчеларството.
Нашите проучвания показват важността на определяне и идентифициране на кърлежите от род Varroa, в различните райони на България. Установено бе широкото разпространение на корейския генотип (К). Всички изследвани проби бяха идентифицирани като V. destructor. Митохондриални последователности от региона CO-I на V. Destructor на проби от 12 различни райони, показаха, че 10 от тях се отнасяха към корейския генотип и само два към японския генотип.
Тъй като не съществува пречка за разпространението на Varroa във всички континентални части на света, получените резултати потвърдиха първоначалната хипотеза на изследването, че J генотип на V. destructor присъства също в пчелната популация в България. Използваните ДНК анализи чрез техниките на mt DNA и PCR+RAPD, позволяват прецизно изследване на генетично разнообразие на кърлежовата популация. От кърлежовата инвазия бяха засегнати главно Apis mеllifera mаcedonica и Apis mellifera carnica.
Получените резултати дават възможност за адекватен контрол на движението и вноса на медоносните пчели, за да се избегне възможното разпространение на паразити в регионите, свободни от тях.
Заради проблемите свързани с резистентност на кърлежите към инсектициди, усилията трябва да се насочват към контрола на използваните акарициди, подходящи за обезпаразитяване на пчелите. Трябва да се направят и опити за селекциониране на пчелни генотипове, устойчиви на кърлежовата инвазия, изразяваща се с определено хигиенно поведение.
Стресови фактори:
При стресови състояния като: пренаселеност на пчелите, увеличен миграционен стрес предизвикан от практиката на подвижното пчеларство, голяма кърлежова инвазия, ко-инфекция с други патогени (при нашите изследвания в голяма част от изследваните проби, освен вирусите: BQCV, DWV, SBV бяха намерени и микоспории нозема и американски и европейски гнилци), недохранване, оскъдна паша, лоши метеорологични условия, както и лоши хигиенни условия, нектарен недостиг, липса на разнообразие в нектара /полен, наличие само на полен/ нектар с ниска хранителна стойност и ограничен достъп до вода или достъп само до замърсена вода. Стресовите фактори също включват случайно или умишлено излагане на пестициди на смъртоносни или сублетални нива и други подобни. Всичко това спира растежа в пчелните семейства и защитните сили на организма намаляват. Наблюдава се имуносупресия в засегнатите индивиди, вирусите излизат от латентното състояние, скоростта за намножаване се увеличава, тяхната вирулентност нараства и по хоризонтален механизъм на предаване се осъществява заразяване на нови и нови гостоприемници и масова смъртност на голям брой пчелни колонии.
Заключение:
1. Проучванията на епизоотологическия статус доказват, че патогените по пчелите са един от главните фактори отговорни за голямата смъртност на пчелните колонии.
2. Значителните загуби на пчелни семейства в страната може да се обясни с високото ниво на заразяване с вирусите BQCV, DWV и Nosema ceranae.
3. Заразяването на пчелните колонии с вируси се осъществява освен чрез Varoa destructor, в повечето случай в много райони в страната и вертикално предаване на инфекциите, от майките към потомството.
4. Твърденията, че неоникотиноидите са основен причинител на смъртността при пчелите не са потвърдени от лабораторни изследвания.
Препоръки:
Изготвяне на национална стратегия за профилактика и борба с особено опасните заболявания по пчелите. В нея трябва да намерят място:
a. Задължителен контрол на пчелните донори в майкопроизводителните стопанства по отношение на стопанско значимите заболявания.
b. Контрол за резистентност на V. Destructor към използваните акарициди.
c. Издаване на сертификат по отношение на произход и здравния статус на произведените пчелни майки и отводки. Използване на молекулярни методи на изследване съгласно Manual of terrestrial animal - OIE.
d. Селекция на устойчиви на патогени раси пчели.
e. Да се определи генетичния бар код на българската медоносна пчела.
f. Проекти за разработване и внедряване на биопрепарати стимулиращи както имунната защита в пчелните семейства, така и препарати летални за инфекциозните възбудители.

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 22 Февруари 2018 10:47

Тревога, породена от научни изследвания

Неоникотиноидите са причинители на голяма смъртност на медоносните пчели - дали това е единствената причина?

Проф. д-р Румен Вълчовски, ДВЛ „Имунолаб”
Медоносните пчели са важни опрашители, както на селскостопанските култури, така и на дивите растения. Те са важно звено в природните екосистеми и са активни участници в голямото биоразнообразие на нашата планета. В последните години бе наблюдавано увеличаване на смъртността на пчелните семейства в страната, а тази година на отделни места тя надвиши 50%. Ето защо следва да се направи оценка на риска за причините, които водят до тази голяма леталност.
Въпреки липсата на решаващи експериментални резултати, напоследък у нас широко се лансира тезата, че единствената причина за намаляване на популацията на медоносната пчела са неоникотиноидите установени в нектара и прашеца в отделните растения. Дали това е така?
Неоникотиноидите са пестициди, които се прилагат за обеззаразяване на семената, а не за пръскане на отглежданите култури. Те са предпочитани от земеделските производители, поради тяхното дълготрайно действие, което продължава месеци, а понякога и повече от година.
В продължение на десетилетия се изказват опасения, че те увреждат и насекомите в това число и медоносните пчели, контактуващи с третираните растения. Основание за тези твърдения са, че никотиноидният пестицид са разпространява в цялото растение и може да се намери както в нектара, така и в цветния прашец на третираните растения.
В лабораторни експерименти редица изследователи са документирали определени никотиноидни продукти, които са токсични както за медоносните, така и за дивите пчели. В зависимост от степента на контакта се наблюдава краткосрочна или дългосрочна загуба на памет, да се предпазват от хищници, намалена плодовитост и репродукция, променено хранително поведение и двигателна активност, а в по-тежки случай и летален изход. Трябва да се отбележи, че подобни проблеми са наблюдавани и при други пестициди, включително и при продукти, използвани от пчеларите за контролиране на Varroa destructor. Неоникотиноидите заедно с някой фунгициди действат супресиращо на имунната система на пчелите, което води до повишаване на тяхната възприемчивост към биологичните инфекции.
ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛНАТА МАЙКА Е ОТ ОСНОВНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА КОЛОНИИТЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ПЧЕЛИ
Някои изследователи изказаха предположение, че основна причина за намаляване на медоносните пчели е пчелната майка. Направени бяха проучвания за влиянието на различните концентрации на неоникотоноидите върху репродуктивните органи на майките. Получените резултати показаха, че при осеменяване на майката са засегнати както яйчниците, така и количеството и качеството на участващите в процеса сперматозоиди, което води до намалено възпроизводство на пчели работнички, интересно е, че полетите на изследваните екземпляри бяха нормални. Това проучване подчертава вредните последици на неоникотиноидите за пчелните майки, на околната среда и икономически значими социални пчели, което допълнително ни дава основание да направим строги оценки на риска за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите, които са уязвими по отношение на тези вещества.
Предположението за пряка връзка между смъртността на медоносни пчели и увеличената употреба на неоникотиноиди все още не е окончателно обоснована добре. Засега няма сигурни доказателства, че неоникотинодните пестициди са основна или дори вторична причина за намаляване на популацията на пчелите.
КОМПАНИИТЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НЕ СА РЕАЛИСТИЧНИ

Полевите проучвания междувременно не са установили влияние на неоникотиноидите върху медоносните пчели. Увреждания са наблюдавани при дивите пчели, включително и при пчели самотници. През 2014 г. Bayer CropScience и Syngenta поискаха от Центъра за екология и хидрология (CEH), финансирана от правителството изследователска организация със седалище в Уолингфорд, Великобритания, да проведат на независим терен изследвания на два неоникотиноида - клотианидин и тиаметоксам. След като получиха разрешение от националните регулаторни органи, изследователите засадиха обработената маслодайна рапица, след което наблюдаваха отглежданите наблизо пчели. За да проучат ролята на условията на отглеждане, те направиха опити в три страни.
 В Германия не бяха констатирани трайни негативни ефекти в пчелните колонии в близост до третираните култури;
 В Унгария, колониите в близост до маслодайна рапица третирана с клотианидин, пчелите работнички намаляват средно с 24% през следващата пролет. При тиаметоксам не бе наблюдаван никакъв ефект;
 Тенденциите в САЩ са сходни, но не статистически значими.
Независимо от липса на категорични експериментални резултати, от направения експеримент може да се направи извод, че използваните неоникотиноиди не могат да бъдат обвинени за намаляването на пчелната популация. Трябва да отбележим и становището на независимите изследователи от САЩ, които заедно със заинтересованите страни в областта на земеделието и опазването на реколтата и производителите на неоникотиноидните продукти твърдят, че все още няма достатъчно доказателства, за да се направят окончателни заключения, че съществуват различни причинно-следствени фактори които водят до синдрома на празния кошер.
голямата смъртност на пчелите се дължи не само на неоникотиноидите.
Много са факторите, които допринасят за загубите на пчелната популация. Те могат да бъдат групирани в следните групи:
 инфекциозни възбудители;
 паразити;
 екологични стресови фактори и стресови фактори в процеса на отглеждане.
Нашите лабораторни изследвания доказват, че епизоотологичният (здравословен) статус e неблагоприятен в изследваните райони в България и представлява заплаха за нормалното функциониране на пчелните колонии. Това е основната причина за смъртността на повечето пчелни семейства.
За първи път у нас Р. Вълчовски и колектив с методите на молекулярната диагностика (PCR) установиха наличието на вирусите:
 Деформиращият крилата вирус (DWV) ;
 Вирус на черния маточник (BQCV);
 Мехурчест вирус(SBV);
 Вирус на острия паралич (ABPV);
 Вирус на хроничния паралич (CBPV);
 Израелски вирус на острия паралич (IAPV), както и пътищата на тяхното предаване.
Вируси бяха открити във всички изследвани пчелини
В предишните изследвания не бяха наблюдавани съществени различия между географските райони. В голяма част от пчелините бе установено, че са заразени с няколко вируса, Преобладаваха пчелините инфектирани с два вируса, а именно с DWV и BQCV.
Начинът на предаване е решаващ фактор за развитието на заболяванията
Хоризонталното предаване се влияе до голяма степен от наличието на по-големият брой вируси. Колко е по-голям броя на патогените, толкова и времето на предаването на заболяванията е по-малко. Следователно в тези случай може да бъде наблюдавана и по-голяма вирулентност на инфекциозния агент. Предаването на вирусите в медоносните пчели включва заразяване при хранене, както и по полов път, при което става хоризонтално предаване на вируси от заразени мъжки на женски по време на чифтосване. Търтеите в пчелните семейства могат да бъдат заразени вертикално от майката. а може също така да предават вируси посредством семенната течност.

С помощта на чувствителната RT-PCR техника, ние установихме вертикалното предаване на вирусите от майката в нейното потомство както в яйцата, така и в пилото и младите ларви, което не може да бъде свързано с предаването на инфекцията посредством V. Destructor, важен вектор на разпространение на пчелните вируси. При вертикалното предаване на инфекциозните агенти, последните пряко зависят от оцеляването и размножаването на своите гостоприемници - търтеи и пчели майки. Следователно вертикалното предаване се свързва с ниска вирулентност и латентна инфекция.
Увеличавенето на огнищата заразени със тези особено опасни инфекциозни агенти, както и установената висока смъртност на пчелните колонии в страната, до голяма степен се дължи на инфектирани пчелни майки и отводки.
ПО ОТНОШЕНИE НА NOSEMA SPP.
С помоща на PCR метода за първи път (2009г.) в България ние идентифицирахме микоспоридията N.ceranae от изолираните спори от храносмилателния апарат на пчели. Мултиплексният PCR бе използван за определяне на двата вида микоспоридии на пчелната нозематоза. Извършено бе скринингово изследване на различни райони в страната. Установено бе, че основно пчелите бяха инфектирани с N.ceranae.
Бяха установени над 400 пчелни колонии инвазирани с Nosema ceranae. Разпространението в отделните области до 2014 година е отразено в следната таблица.
Видно е, че този инфекциозен възбудител подобно на вирусите е констатиран в цялата страна.
АМЕРИКАНСКИ ГНИЛЕЦ
С помощта на молекулярно диагностичен метод rtPCR ние изследвахме за наличие на Paenobacillus larvае (AFB) общо 205 броя пчелни колонии от 36 района с различен ландшафт. При тези пчелни семейства не се наблюдаваха клинични признаци характерни за наличие на американски гнилец. Изключение бе наблюдавано само в един случай, където Р. larvae бе доказан както в пилото, така и при възрастните пчели. Установените пчелни семейства дали положителна реакция за американски гнилец по райони са Видин, Враца, Монтана, Русе, Силистра и др. От представените резултати е видно, че заболяването заема видно място в патологията на медоносната пчела. В засегнатите райони бе намерено, че то обхваща 33,33 %, а като цяло 12 % от изследваните пчелини. При секвентният анализ бяха установени 11 хаплотипа на AFB. Тези молекулярни находки могат да бъдат използвани за установяване на нови източници и пътища на разпространение на инфекцията. За съжаление малко се знае за предаването от майката на потомството за заболяването. Въпреки че основния път на заразяване с AFB е чрез дейността на пчеларя, напоследък редица автори доказват, че при заболели семейства болестта се предава и вертикално от майките към потомството. С течение на времето броя на спори в инфектираните семейства намалява в двете колонии на майката и нейното потомство, при което клинични признаци не се наблюдават от пчеларите. Това позволява при вертикалното и хоризонталното предаване да няма ясно изразена клиника, но в определен момент в зависимост от пчеларската практика да се прояви.
Паразити:
Varroa destructor е един от основните вредители на европейската медоносна пчела, който причинява огромни щети на пчеларството.
Нашите проучвания показват важността на определяне и идентифициране на кърлежите от род Varroa, в различните райони на България. Установено бе широкото разпространение на корейския генотип (К). Всички изследвани проби бяха идентифицирани като V. destructor. Митохондриални последователности от региона CO-I на V. Destructor на проби от 12 различни райони, показаха, че 10 от тях се отнасяха към корейския генотип и само два към японския генотип.
Тъй като не съществува пречка за разпространението на Varroa във всички континентални части на света, получените резултати потвърдиха първоначалната хипотеза на изследването, че J генотип на V. destructor присъства също в пчелната популация в България. Използваните ДНК анализи чрез техниките на mt DNA и PCR+RAPD, позволяват прецизно изследване на генетично разнообразие на кърлежовата популация. От кърлежовата инвазия бяха засегнати главно Apis mеllifera mаcedonica и Apis mellifera carnica.
Получените резултати дават възможност за адекватен контрол на движението и вноса на медоносните пчели, за да се избегне възможното разпространение на паразити в регионите, свободни от тях.
Заради проблемите свързани с резистентност на кърлежите към инсектициди, усилията трябва да се насочват към контрола на използваните акарициди, подходящи за обезпаразитяване на пчелите. Трябва да се направят и опити за селекциониране на пчелни генотипове, устойчиви на кърлежовата инвазия, изразяваща се с определено хигиенно поведение.
Стресови фактори:
При стресови състояния като: пренаселеност на пчелите, увеличен миграционен стрес предизвикан от практиката на подвижното пчеларство, голяма кърлежова инвазия, ко-инфекция с други патогени (при нашите изследвания в голяма част от изследваните проби, освен вирусите: BQCV, DWV, SBV бяха намерени и микоспории нозема и американски и европейски гнилци), недохранване, оскъдна паша, лоши метеорологични условия, както и лоши хигиенни условия, нектарен недостиг, липса на разнообразие в нектара /полен, наличие само на полен/ нектар с ниска хранителна стойност и ограничен достъп до вода или достъп само до замърсена вода. Стресовите фактори също включват случайно или умишлено излагане на пестициди на смъртоносни или сублетални нива и други подобни. Всичко това спира растежа в пчелните семейства и защитните сили на организма намаляват. Наблюдава се имуносупресия в засегнатите индивиди, вирусите излизат от латентното състояние, скоростта за намножаване се увеличава, тяхната вирулентност нараства и по хоризонтален механизъм на предаване се осъществява заразяване на нови и нови гостоприемници и масова смъртност на голям брой пчелни колонии.
Заключение:
1. Проучванията на епизоотологическия статус доказват, че патогените по пчелите са един от главните фактори отговорни за голямата смъртност на пчелните колонии.
2. Значителните загуби на пчелни семейства в страната може да се обясни с високото ниво на заразяване с вирусите BQCV, DWV и Nosema ceranae.
3. Заразяването на пчелните колонии с вируси се осъществява освен чрез Varoa destructor, в повечето случай в много райони в страната и вертикално предаване на инфекциите, от майките към потомството.
4. Твърденията, че неоникотиноидите са основен причинител на смъртността при пчелите не са потвърдени от лабораторни изследвания.
Препоръки:
Изготвяне на национална стратегия за профилактика и борба с особено опасните заболявания по пчелите. В нея трябва да намерят място:
a. Задължителен контрол на пчелните донори в майкопроизводителните стопанства по отношение на стопанско значимите заболявания.
b. Контрол за резистентност на V. Destructor към използваните акарициди.
c. Издаване на сертификат по отношение на произход и здравния статус на произведените пчелни майки и отводки. Използване на молекулярни методи на изследване съгласно Manual of terrestrial animal - OIE.
d. Селекция на устойчиви на патогени раси пчели.
e. Да се определи генетичния бар код на българската медоносна пчела.
f. Проекти за разработване и внедряване на биопрепарати стимулиращи както имунната защита в пчелните семейства, така и препарати летални за инфекциозните възбудители.

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 22 Февруари 2018 10:47

Тревога, породена от научни изследвания

Неоникотиноидите са причинители на голяма смъртност на медоносните пчели - дали това е единствената причина?

Проф. д-р Румен Вълчовски, ДВЛ „Имунолаб”
Медоносните пчели са важни опрашители, както на селскостопанските култури, така и на дивите растения. Те са важно звено в природните екосистеми и са активни участници в голямото биоразнообразие на нашата планета. В последните години бе наблюдавано увеличаване на смъртността на пчелните семейства в страната, а тази година на отделни места тя надвиши 50%. Ето защо следва да се направи оценка на риска за причините, които водят до тази голяма леталност.
Въпреки липсата на решаващи експериментални резултати, напоследък у нас широко се лансира тезата, че единствената причина за намаляване на популацията на медоносната пчела са неоникотиноидите установени в нектара и прашеца в отделните растения. Дали това е така?
Неоникотиноидите са пестициди, които се прилагат за обеззаразяване на семената, а не за пръскане на отглежданите култури. Те са предпочитани от земеделските производители, поради тяхното дълготрайно действие, което продължава месеци, а понякога и повече от година.
В продължение на десетилетия се изказват опасения, че те увреждат и насекомите в това число и медоносните пчели, контактуващи с третираните растения. Основание за тези твърдения са, че никотиноидният пестицид са разпространява в цялото растение и може да се намери както в нектара, така и в цветния прашец на третираните растения.
В лабораторни експерименти редица изследователи са документирали определени никотиноидни продукти, които са токсични както за медоносните, така и за дивите пчели. В зависимост от степента на контакта се наблюдава краткосрочна или дългосрочна загуба на памет, да се предпазват от хищници, намалена плодовитост и репродукция, променено хранително поведение и двигателна активност, а в по-тежки случай и летален изход. Трябва да се отбележи, че подобни проблеми са наблюдавани и при други пестициди, включително и при продукти, използвани от пчеларите за контролиране на Varroa destructor. Неоникотиноидите заедно с някой фунгициди действат супресиращо на имунната система на пчелите, което води до повишаване на тяхната възприемчивост към биологичните инфекции.
ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛНАТА МАЙКА Е ОТ ОСНОВНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА КОЛОНИИТЕ НА СОЦИАЛНИТЕ ПЧЕЛИ
Някои изследователи изказаха предположение, че основна причина за намаляване на медоносните пчели е пчелната майка. Направени бяха проучвания за влиянието на различните концентрации на неоникотоноидите върху репродуктивните органи на майките. Получените резултати показаха, че при осеменяване на майката са засегнати както яйчниците, така и количеството и качеството на участващите в процеса сперматозоиди, което води до намалено възпроизводство на пчели работнички, интересно е, че полетите на изследваните екземпляри бяха нормални. Това проучване подчертава вредните последици на неоникотиноидите за пчелните майки, на околната среда и икономически значими социални пчели, което допълнително ни дава основание да направим строги оценки на риска за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите, които са уязвими по отношение на тези вещества.
Предположението за пряка връзка между смъртността на медоносни пчели и увеличената употреба на неоникотиноиди все още не е окончателно обоснована добре. Засега няма сигурни доказателства, че неоникотинодните пестициди са основна или дори вторична причина за намаляване на популацията на пчелите.
КОМПАНИИТЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ ЛАБОРАТОРНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НЕ СА РЕАЛИСТИЧНИ

Полевите проучвания междувременно не са установили влияние на неоникотиноидите върху медоносните пчели. Увреждания са наблюдавани при дивите пчели, включително и при пчели самотници. През 2014 г. Bayer CropScience и Syngenta поискаха от Центъра за екология и хидрология (CEH), финансирана от правителството изследователска организация със седалище в Уолингфорд, Великобритания, да проведат на независим терен изследвания на два неоникотиноида - клотианидин и тиаметоксам. След като получиха разрешение от националните регулаторни органи, изследователите засадиха обработената маслодайна рапица, след което наблюдаваха отглежданите наблизо пчели. За да проучат ролята на условията на отглеждане, те направиха опити в три страни.
 В Германия не бяха констатирани трайни негативни ефекти в пчелните колонии в близост до третираните култури;
 В Унгария, колониите в близост до маслодайна рапица третирана с клотианидин, пчелите работнички намаляват средно с 24% през следващата пролет. При тиаметоксам не бе наблюдаван никакъв ефект;
 Тенденциите в САЩ са сходни, но не статистически значими.
Независимо от липса на категорични експериментални резултати, от направения експеримент може да се направи извод, че използваните неоникотиноиди не могат да бъдат обвинени за намаляването на пчелната популация. Трябва да отбележим и становището на независимите изследователи от САЩ, които заедно със заинтересованите страни в областта на земеделието и опазването на реколтата и производителите на неоникотиноидните продукти твърдят, че все още няма достатъчно доказателства, за да се направят окончателни заключения, че съществуват различни причинно-следствени фактори които водят до синдрома на празния кошер.
голямата смъртност на пчелите се дължи не само на неоникотиноидите.
Много са факторите, които допринасят за загубите на пчелната популация. Те могат да бъдат групирани в следните групи:
 инфекциозни възбудители;
 паразити;
 екологични стресови фактори и стресови фактори в процеса на отглеждане.
Нашите лабораторни изследвания доказват, че епизоотологичният (здравословен) статус e неблагоприятен в изследваните райони в България и представлява заплаха за нормалното функциониране на пчелните колонии. Това е основната причина за смъртността на повечето пчелни семейства.
За първи път у нас Р. Вълчовски и колектив с методите на молекулярната диагностика (PCR) установиха наличието на вирусите:
 Деформиращият крилата вирус (DWV) ;
 Вирус на черния маточник (BQCV);
 Мехурчест вирус(SBV);
 Вирус на острия паралич (ABPV);
 Вирус на хроничния паралич (CBPV);
 Израелски вирус на острия паралич (IAPV), както и пътищата на тяхното предаване.
Вируси бяха открити във всички изследвани пчелини
В предишните изследвания не бяха наблюдавани съществени различия между географските райони. В голяма част от пчелините бе установено, че са заразени с няколко вируса, Преобладаваха пчелините инфектирани с два вируса, а именно с DWV и BQCV.
Начинът на предаване е решаващ фактор за развитието на заболяванията
Хоризонталното предаване се влияе до голяма степен от наличието на по-големият брой вируси. Колко е по-голям броя на патогените, толкова и времето на предаването на заболяванията е по-малко. Следователно в тези случай може да бъде наблюдавана и по-голяма вирулентност на инфекциозния агент. Предаването на вирусите в медоносните пчели включва заразяване при хранене, както и по полов път, при което става хоризонтално предаване на вируси от заразени мъжки на женски по време на чифтосване. Търтеите в пчелните семейства могат да бъдат заразени вертикално от майката. а може също така да предават вируси посредством семенната течност.

С помощта на чувствителната RT-PCR техника, ние установихме вертикалното предаване на вирусите от майката в нейното потомство както в яйцата, така и в пилото и младите ларви, което не може да бъде свързано с предаването на инфекцията посредством V. Destructor, важен вектор на разпространение на пчелните вируси. При вертикалното предаване на инфекциозните агенти, последните пряко зависят от оцеляването и размножаването на своите гостоприемници - търтеи и пчели майки. Следователно вертикалното предаване се свързва с ниска вирулентност и латентна инфекция.
Увеличавенето на огнищата заразени със тези особено опасни инфекциозни агенти, както и установената висока смъртност на пчелните колонии в страната, до голяма степен се дължи на инфектирани пчелни майки и отводки.
ПО ОТНОШЕНИE НА NOSEMA SPP.
С помоща на PCR метода за първи път (2009г.) в България ние идентифицирахме микоспоридията N.ceranae от изолираните спори от храносмилателния апарат на пчели. Мултиплексният PCR бе използван за определяне на двата вида микоспоридии на пчелната нозематоза. Извършено бе скринингово изследване на различни райони в страната. Установено бе, че основно пчелите бяха инфектирани с N.ceranae.
Бяха установени над 400 пчелни колонии инвазирани с Nosema ceranae. Разпространението в отделните области до 2014 година е отразено в следната таблица.
Видно е, че този инфекциозен възбудител подобно на вирусите е констатиран в цялата страна.
АМЕРИКАНСКИ ГНИЛЕЦ
С помощта на молекулярно диагностичен метод rtPCR ние изследвахме за наличие на Paenobacillus larvае (AFB) общо 205 броя пчелни колонии от 36 района с различен ландшафт. При тези пчелни семейства не се наблюдаваха клинични признаци характерни за наличие на американски гнилец. Изключение бе наблюдавано само в един случай, където Р. larvae бе доказан както в пилото, така и при възрастните пчели. Установените пчелни семейства дали положителна реакция за американски гнилец по райони са Видин, Враца, Монтана, Русе, Силистра и др. От представените резултати е видно, че заболяването заема видно място в патологията на медоносната пчела. В засегнатите райони бе намерено, че то обхваща 33,33 %, а като цяло 12 % от изследваните пчелини. При секвентният анализ бяха установени 11 хаплотипа на AFB. Тези молекулярни находки могат да бъдат използвани за установяване на нови източници и пътища на разпространение на инфекцията. За съжаление малко се знае за предаването от майката на потомството за заболяването. Въпреки че основния път на заразяване с AFB е чрез дейността на пчеларя, напоследък редица автори доказват, че при заболели семейства болестта се предава и вертикално от майките към потомството. С течение на времето броя на спори в инфектираните семейства намалява в двете колонии на майката и нейното потомство, при което клинични признаци не се наблюдават от пчеларите. Това позволява при вертикалното и хоризонталното предаване да няма ясно изразена клиника, но в определен момент в зависимост от пчеларската практика да се прояви.
Паразити:
Varroa destructor е един от основните вредители на европейската медоносна пчела, който причинява огромни щети на пчеларството.
Нашите проучвания показват важността на определяне и идентифициране на кърлежите от род Varroa, в различните райони на България. Установено бе широкото разпространение на корейския генотип (К). Всички изследвани проби бяха идентифицирани като V. destructor. Митохондриални последователности от региона CO-I на V. Destructor на проби от 12 различни райони, показаха, че 10 от тях се отнасяха към корейския генотип и само два към японския генотип.
Тъй като не съществува пречка за разпространението на Varroa във всички континентални части на света, получените резултати потвърдиха първоначалната хипотеза на изследването, че J генотип на V. destructor присъства също в пчелната популация в България. Използваните ДНК анализи чрез техниките на mt DNA и PCR+RAPD, позволяват прецизно изследване на генетично разнообразие на кърлежовата популация. От кърлежовата инвазия бяха засегнати главно Apis mеllifera mаcedonica и Apis mellifera carnica.
Получените резултати дават възможност за адекватен контрол на движението и вноса на медоносните пчели, за да се избегне възможното разпространение на паразити в регионите, свободни от тях.
Заради проблемите свързани с резистентност на кърлежите към инсектициди, усилията трябва да се насочват към контрола на използваните акарициди, подходящи за обезпаразитяване на пчелите. Трябва да се направят и опити за селекциониране на пчелни генотипове, устойчиви на кърлежовата инвазия, изразяваща се с определено хигиенно поведение.
Стресови фактори:
При стресови състояния като: пренаселеност на пчелите, увеличен миграционен стрес предизвикан от практиката на подвижното пчеларство, голяма кърлежова инвазия, ко-инфекция с други патогени (при нашите изследвания в голяма част от изследваните проби, освен вирусите: BQCV, DWV, SBV бяха намерени и микоспории нозема и американски и европейски гнилци), недохранване, оскъдна паша, лоши метеорологични условия, както и лоши хигиенни условия, нектарен недостиг, липса на разнообразие в нектара /полен, наличие само на полен/ нектар с ниска хранителна стойност и ограничен достъп до вода или достъп само до замърсена вода. Стресовите фактори също включват случайно или умишлено излагане на пестициди на смъртоносни или сублетални нива и други подобни. Всичко това спира растежа в пчелните семейства и защитните сили на организма намаляват. Наблюдава се имуносупресия в засегнатите индивиди, вирусите излизат от латентното състояние, скоростта за намножаване се увеличава, тяхната вирулентност нараства и по хоризонтален механизъм на предаване се осъществява заразяване на нови и нови гостоприемници и масова смъртност на голям брой пчелни колонии.
Заключение:
1. Проучванията на епизоотологическия статус доказват, че патогените по пчелите са един от главните фактори отговорни за голямата смъртност на пчелните колонии.
2. Значителните загуби на пчелни семейства в страната може да се обясни с високото ниво на заразяване с вирусите BQCV, DWV и Nosema ceranae.
3. Заразяването на пчелните колонии с вируси се осъществява освен чрез Varoa destructor, в повечето случай в много райони в страната и вертикално предаване на инфекциите, от майките към потомството.
4. Твърденията, че неоникотиноидите са основен причинител на смъртността при пчелите не са потвърдени от лабораторни изследвания.
Препоръки:
Изготвяне на национална стратегия за профилактика и борба с особено опасните заболявания по пчелите. В нея трябва да намерят място:
a. Задължителен контрол на пчелните донори в майкопроизводителните стопанства по отношение на стопанско значимите заболявания.
b. Контрол за резистентност на V. Destructor към използваните акарициди.
c. Издаване на сертификат по отношение на произход и здравния статус на произведените пчелни майки и отводки. Използване на молекулярни методи на изследване съгласно Manual of terrestrial animal - OIE.
d. Селекция на устойчиви на патогени раси пчели.
e. Да се определи генетичния бар код на българската медоносна пчела.
f. Проекти за разработване и внедряване на биопрепарати стимулиращи както имунната защита в пчелните семейства, така и препарати летални за инфекциозните възбудители.

Публикувана в Пчела и кошер
Страница 1 от 15

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта