300x250

Русия временно спря вноса на свинско месо от България, предава РИА Новости.
Следва да се отбележи, че решението за налагане на временна забрана е свързана с идентифицирането на вируса на африканската чума по свинете (АЧС) в България.
"От днес, 6 септември Росселхознадзор налага временни ограничения на доставките за Русия от всички райони на територията на Република България на живи прасета, свинско трупно месо, свинско и продукти, съдържащи свинско месо, свински ембриони и сперма от нерези", пише в изявлението. Посочено е, че изключение представляват продуктите, които са били обработени по технология, която гарантира унищожаването на вируса на АЧС: готови продукти от свинско месо; готови продукти, съдържащи свинско или животински суровини от свинско месо; суровини от животински произход от свинско месо, предназначени за производство на фуражи за непродуктивни животни и за животни с ценна кожа. Агенцията добавя, че АСЧ е проникнала в България, въпреки че през август 2018 г. страната е започнала да изгражда 130-километрова ограда по границата с Румъния, за да предотврати свободното движение на диви свине. В момента българските ветеринарни служби провеждат епизоотично проучване, за да установят източника на инфекцията, допълва агенция Фокус.

Публикувана в Животновъдство

В края на миналата седмица европейският зърнен пазар беше разбунен от слухове, че украинското правителство възнамерява в най-скоро време да ограничи износа на мелничарско зърно поради слабата тазгодишна реколта. Анализаторите коментират, че тази сензационна новина беше пусната на пазара в момент на масово редуциране на оценките за производство на пшеница в ЕС и Русия и провокира допълнителен плюс в цените на пшеницата на фючърсния и експортния пазар от 8-10 евро за тон. Още при откриването на търговията на 6 август френската мелничарска пшеница се търгуваше на борсата в Париж по ЕUR 210-212,75 за тон, в сравнение с ЕUR 200-203 за тон в края на юли.

Още в петък властите в Киев категорично опровергаха подобна възможност и призоваха да не се вярва на слухове, целящи да дестабилизарат пазара. Участниците в зърнената търговия споделят, че повод за напрежението най-вероятно е станало предстоящото подписване на традиционен меморандум между основните компании експортьори и Министерството на аграрната политика на Украйна. В документа всека година се определят максимално допустимите обеми за износа на хлебно зърно от страната.

Ограниченията са възможни само при доближаване на реалните показатели на експорта до пределно допустимите и предварително съгласувани параметри. Според украинските власти и независимите местни експерти подобна опасност няма. Нещо повече.

Още в петък министърът на аграрната политика на Украйна Максим Мартинюк за изненада на западните експерти оповести по-висока от предишната прогноза за тазгодишния добив от пшеница в страната - 24 млн.т, в сравнение с 22-23 млн. т, очаквани само допреди няколко дни.

Министерството на аграрната политика на Украйна информира, че към 3 август в страната вече са ожънати 20,1 млн. т пшеница.

По данни на Министерството на аграрната политика през първия месец на 2018/19 маркетингова година Украйна натовари за износ около 2,21 млн.т. зърнени храни, в това число: 930 хил. тона пшеница, 686 хил. тона царевица и 592 хил. тона ечемик.

Публикувана в Бизнес

Голяма част от експертите и анализаторите прогнозират през тази година значителен спад в производството на зърно в Русия. Това пише в анализ Олаф Цинке от специализирания портал agrarheute. Въпреки по-ранния старт на кампанията и очакваните по-слаби добиви, руският експорт на зърно върви много добре и местните търговци се очаква да имат достатъчни количества  зърно, които да предложат на международните пазари.

Според последните съобщения на руското аграрно министерство към 16 юли са прибрани 29,5 млн. тона зърно от 7,9 млн. ха при 14,4 млн. тона от 3,2 млн. ха за аналогичния период на предходната година. Това прави 2,5 пъти повече обработени площи в сравнение с миналата година, но в същото време се отчита спад с 16% в средните добиви до 3,75 тона от хектар. По оценки на руското аграрно министерство от юли, зърнената реколта в страната се очаква през настоящия сезон да достигне до 100 млн. тона.

По-малко обработваеми площи с пшеница

До средата на юли са обработени 6,9 млн. ха с пшеница, което е три пъти повече в сравнение с аналогичния период на миналата година като са прибрани 26,7 млн. тона пшеница при 10,7 млн. тона преди година. Заради по-малкото обработваеми площи обаче средните добиви от пшеница бележат  годишен спад с 16% до 3,87 т/ха. В последния си доклад експертите от американския департамент по земеделие (USDA) оценяват тазгодишната реколта от руска пшеница на 67 млн. тона, което е с 18 млн. тона под нивото от 2017 година при обработваеми площи от 25,5 млн. ха спрямо 27,3 млн. ха през 2017 година. Върху общия обем  на обработваемите площи се е отразил основно спада в площите с пролетна пшеница от 12,7 на 11,5 млн. хектара  в източните части на страната. В същото време е отчетено леко увеличение на площите със зимни сортове пшеница от 0,6 млн. ха до 14,6 млн. ха.

Слаба реколта и много високи експортни цени на ечемика

Кампанията по прибиране на ечемика в Русия също върви по-бързо от миналата година, като са прибрани към средата на юли 2,3 млн. тона ечемик от 0,7 млн. ха спрямо 2,4 млн. тона от 0,5 млн. ха за същия период на 2017 година. Средните добиви през 2017/18 стопанска година обаче са били с ¼ по-високи. По оценки на USDAреколтата от ечемик през текущата година може да достигне до 17 млн. тона, което е с 3,1 млн. тона под миналогодишното ниво при обработваеми площи от 7,85 млн. ха (7,9 млн. ха през 2017/18 г.).

В същото време новата маркетингова година започва с доста силен експорт и по оценки на руския превозвач „Русагротранс” само за юли 2018 година страната е предложила на международните пазари 3,1 млн. тона зърно, в това число 2,1 млн. тона пшеница, 0,75 млн. тона ечемик и 0,35 млн. тона царевица. От американския департамент по земеделие прогнозират, че през 2018/19 година Русия ще изнесе 34 млн. тона пшеница след рекордната минала година, когато експортният потенциал на страната достигна до 41 млн. тона. При ечемика се очаква спад в износа с 0,6 млн. тона до 4,8 млн. тона. Към момента цената на ечемика на руските експортни пристанища достига до 205 долара на fob, докато пшеницата се продава при 200 долар за тон. За сравнение цените на хлебната пшеница и ечемика на френските пристанища са съответно 216 и 206 долара на тон.

Публикувана в Бизнес

Ръст от над 20% в производството на селскостопанска продукция в страната през последните пет години

„През 2017 година производството на аграрна продукция в страната е нараснало с над 20% спрямо 2012 г.”, заяви руският премиер Дмитрий Медведев, цитиран от „Зерно Онлайн”. Той изнесе своя годишен отчет пред депутатите от руската Дума. Според него страната успешно се е справила с наложените санкции, успявайки да намали зависимостта на икономиката от вносните продукти, като в селското стопанство е била събрана рекордна реколта от над 135 млн. тона през 2017 година. Това се дължи на колосалната държавна подкрепа за развитието на агропромишления комплекс, като само за последните шест години за целта  от държавния бюджет са били заделени над 1,3 млрд. рубли.

Отделните региони сами определят приоритетите за развитие на АПК

„Дадохме възможност на фермерите за достъп до кредити  с 5% лихва, а отделните региони получиха възможност чрез единните субсидии сами да определят приоритетите в развитието на АПК”, заяви още Медведев. Освен това държавата е увеличила размера на грантовете, отпускани като финансова помощ за фермерите.

По думите му те  са били подпомогнати не само финансово, защото се нуждаят и от земя. За целта през изминалата година  са били наложени поправки в законодателството на страната, които са позволили

обработваемите площи да надминат 80 млн. хектара

за пръв път от 15 години насам. Също така са били подкрепени 13 нови проекта, свързани със селекционната дейност за създаване на нови центрове за сортоизпитване, изцяло на държавна издръжка.

В изказването си Медведев обърна внимание на още една мярка за подкрепа на фермерите - въведените годишни тарифи за превоз на зърно по железопътната мрежа. Ще припомним, че миналата година фермерите в Русия имаха сериозни логистични проблеми заради рекордните добиви от зърнени култури. „Ние строим нови зърнени терминали в пристанищата си и

изграждаме нова мрежа от разпределителни центрове”

отбеляза още руския премиер.  

Русия изпитва необходимост от подобни центрове към настоящия  момент заради разширяването на експортния си потенциал към нови пазари в Азия и Латинска Америка. Само през миналата година експортът на селскостопанска продукция от страната е надминал 20 млрд. долара.  За първите три месеца на 2018 година транспортираните количества зърно по жп мрежата на страната са се увеличили с 31% спрямо същия период на  предходната година.

Мартин Иванов

Публикувана в Бизнес

Износът на храни и селскостопанска продукция от ЕС към Русия се е увеличил до 137,9 млрд. евро. Основна предпоставка за това е позитивната динамика на експорта към САЩ, Русия и Източна Азия.

Ръстът на износ от ЕС към Русия е в размер на 900 млн. евро., а този към САЩ с 1,22 млрд. евро. Увеличил се е и експорта към Япония- 600 млн. евро, Китай- 600 млн. евро, Хонконг- 400 млн. евро и Южна Кореа- 300 млн. евро.

От всички стоки, които ЕС изнася за чужбина най-търсени са винaтa (pъcт oт 1,24 млpд. eвpo, или 12%), фypaжитe (yвeличeниe c 600 млн. eвpo, или 17%) и cпиpтнитe нaпитĸи и лиĸьopитe (пoвишeниe oт 500 млн. eвpo, или 5%.

Bнocът нa ceлcĸocтoпaнcĸa пpoдyĸция и xpaни пpeз 2017 г. cъщo oтчитa се покачва, нo в пo-мaлĸa cтeпeн oт изнoca. Toвa ce e oтpaзилo в пoлoжитeлeн бaлaнc oт външнoтъpгoвcĸaтa дeйнocт в ceĸтopa oт 20,5 млpд. eвpo.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

Изминалият седмичният период (12-18 януари) премина под знака на новите данни на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на световния зърнен баланс, запасите от зърнени храни и площите засети с есенници в Щатите. През последните години стана лоша традиция експертите от министерството да изненадват пазарните участници със значими и понякога и трудно обясними корекции в прогнозните числа. Този сценарий в пълна степен се реализира и в края на първата половина на месеца Оповестените вечерта на 12 януари нови данни за засетите със зимна пшеница площи в САЩ надминаха дори по-оптимистичните нагласи и то на фона на поредното увеличение на прогнозата за глобалното производство – до рекордните 757,0 млн.т, с 6,6 млн.т повече в сравнение с 2016/17 г. и с близо 22 млн.т над резултата от предходния сезон. На 18 януари, щафетата за излъчване на все по-оптимистични данни беше поета от Международния съвет по зърното (IGC). В четвъртък авторитетната международна организация вдигна прогнозната летва до 754,7 млн.т. И в двата доклада позитивните корекции са в резултат на по-голямата руска реколта – 84,9-85,0 млн.т, в сравнение с 83,0 млн.т, очаквани допреди един месец и 72,5 млн.т, реколтирани миналата година.

Европейски експерти акцентират най-вече върху очертаващото се драстично увеличение на руския износ на пшеница -34,6 -35,0 млн.т според IGC и USDA, в сравнение с 27,8 млн.т – 2016/17 г. Междувременно руските пазарни специалисти (SovEcon) вече говорят за добив от 35,5 млн.т "Русия продължава да доминира в световната търговия с пшеница. Руският експорт чупи един рекорд след друг и бие всички конкуренти, най-вече ЕС”, констатира тези дни водещата независима аналитична агенция „Strategie Grains. Агресивният руски износ стана причина за редуциране с нови 750 хил.т на прогнозата за обема на износа на мека пшеница от ЕС – до 21,6 млн.т, а това е най-слабият показател от пет години насам.

Влошената динамика на износа за трети страни и поскъпването на еврото бяха основните причини за изразеното понижение на цените на пшеницата на европейския пазар.

На 18 януари мартенският контракт пшеница на борсата в Париж затвори на равнище EUR155,75/т, в сравнение с EUR159,0/т на 11.01.18 г. (EUR169,75/т – 18.01.17 г.). С 3-4 евро се понижиха и котировките на европейското мелничарско зърно на физическия пазар - до EUR158/т FOB Руан за френска пшеница 11,5-12,5% протеин и EUR 161/т СРТ Хамбург и EUR 166-171/т FOB Балтийско море за германска пшеница мин. 12,5% протеин ( EUR179/т FOB Руан;EUR175/т СРТ Хамбург и EUR180-185/т FOB Балтийско море - 18.01.17 г.).

Слаб тон доминираше и при цените на фуражното зърно в ЕС. В рамките на изминалите седем дни цената на френската царевица се срина с 6 евро - до EUR 151,50/т на борсата в Париж и EUR 152/т FOB Бордо(EUR 169,50/т и EUR 172/т FOB Бордо - 18.01.17 г.).

За понижение на цените на пшеницата в ЕС допринесе и поредната безапелационна победа на руското зърно в мащабен египетски търг. На 16 януари държавната египетска агенция GASC информира за покупката на общо 295 хил. т руска пшеница за товарене 18-28 февруари.

Подробности от Египетския търг от 16 януари 2018 г.

Количество

тона

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

55 000

GTCS

197.00

15.15

212.15

60 000

AOS

197.45

14.54

211.99

60 000

Garant Logistics

197.45

14.54

211.99

60 000

Daewoo

198.00

13.75

211.75

60 000

Aston

198.00

13.75

211.75

 
















За сравнение на търга, проведен на 9 януари 2018 г. GASC напазарува 155 хил. тона руска пшеница по $192-193,30/т FOB ($207,60-208,10/т C&F).

Публикувана в Бизнес

Министърът на икономиката и финансите на Франция Бруно Ле Маер се надява за частично отменяне на руското ембарго.
"Ние подържаме на 100% решенията взети на европейско ниво. Франция е една от ключовите страни на ЕС и дори не оспорваме това решение. Няма начин да се заобиколи този политически механизъм. Но в рамките на този механизъм има място за маневриране, което искаме да използваме за икономическо сътрудничество", каза министърът в интервю.
В тази връзка той припомни, че в миналото Русия вече премахна част от ограниченията, наложени през 2013 г. върху френските продукти, например картофите. "Това имаше положителен ефект", подчерта министърът и коментира руската политика на заместване на вноса. "Заместването на вноса може да бъде отговор на санкциите, но лично аз считам, че за дългосрочното разрешаване на проблема трябва да се подобри качеството на селскостопанския сектор. Работата с Франция може да бъде добра възможност за това."
През август 2014 г. Москва забрани вноса на определени видове хранителни продукти от страни, които са въвели антируски санкции: Съединените щати, страните от ЕС, Канада, Австралия и Норвегия. По-специално, забраната е била месо, морски дарове, зеленчуци, плодове, млечни продукти. По-късно с ответни мерки на Русия отговориха редица страни, включително Украйна, Лихтенщайн и Черна гора.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес

Преките загуби за България от санкциите на ЕС спрямо Русия възлизат на около 20 млн. евро. Санкциите на ЕС спрямо Русия изглежда не засягат българския износ. Ако има засегнати стоки, то техният дял е толкова малък, че не може да се улови от статистиката. Това пише в анализ на Веселин Илиев – главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в Българската стопанска камара, разпространен от пресцентъра на работодателската организация.

Според автора ефектът от санкциите на Русия срещу ЕС също не е значителен, въпреки че е възможно да се изчисли.

В най-добрите за българския износ години, износът на стоки, обект на настоящите санкции, е бил 11-12 млн. евро, докато през 2016 г. – 5,2 млн. евро. Сумарно за времето на санкциите преките български загуби от износ на стоки едва ли надхвърлят 20 млн. евро.

Вероятно косвените загуби са по-големи – основно от пренасочване на стоки на други държави-членки от Русия към България, като така допълнително притискат българските производители на националния им пазар, посочва авторът на анализа.

Износът на България за Русия нараства през годините, но с доста по-бавни темпове от общия ни износ. Променя се и значението на руския пазар. Ако през 2001 г. Русия е била 13-та в експортната ни листа – след Румъния и преди Македония, то 2016 г. е 19-та – след Унгария и преди САЩ. Износът през 2016 г. е наполовина от най-добрите 2012 и 2013 години. За Русия не сме съществен доставчик: през 2016 г. България заема 50-то място в руската импортна листа, срещу 39-то място през 2001 г.

По експертна оценка българските доставчици не реализират потенциала на руския пазар по няколко основни причини:

- Условията за достъп до пазара и работа с местни партньори значително се различават от тези в ЕС. Пазарните инструменти, където съществуват, са подчинени на непознати за нас причинно-следствени връзки и нови български износители почти не могат да пробият.
- Вече успелите български фирми ревниво пазят завоюваното и използват специфичните за Русия механизми, за да не допускат нови конкуренти. Същото се отнася и за вече присъстващите доставчици от други държави. Сравнително лесно е да се мотивират местни контролни органи да пречат на едни и да помагат на други.
- Голяма част от нашите предприемачи не отчитат големите промени, настъпили във функционирането на пазара през последните 10-12 години. Освен свирепата конкуренция, трябва да се съобразяват и със забогателите и все по-взискателни руски потребители. Вече не можем да продаваме нискокачествените си продукти в Съветския Съюз, както едно време. Както не можем да ги продаваме и в България.
- Взаимното признаване оценките на съответствие изостава от съвременните практики. Необходимо е увеличаване на броя на акредитираните за руския пазар български лаборатории.
Констатира се недостиг на надеждна информация относно руските изисквания и акредитирани лаборатории. По настоящем най-надеждната такава е на ЕК, но тя е доста обобщена.
- Променящи се (и различни за различните митнически пунктове) процедури, вкл. минимални цени по внос.
- Сигурност на доставките.
- Входящият туризъм страда от непоследователната ни визова политика.
- Държавните служители, отговорни за различни аспекти на търговско-икономическите отношения с Руската Федерация, действат реактивно и не са в състояние да формулират самостоятелни позиции по отделни въпроси. Няма формулирани търговско-икономически интереси и политики, които да подпомагат износа ни. На практика – следва се зададен от Русия дневен ред. България има търговски служби в Москва (търговската служба към посолството в Москва е с най-много персонал от всички държави по света), Санкт Петербург и Център по промишлеността в Москва. Тези задгранични служители – над 20, заедно с местния персонал, не разбират защо българските данъкоплатци плащат издръжката им и обясняват функциите си с „увеличаване на двустранния стокообмен“. А някои откровено и публично заявяват, че трябва да се работи и по вноса от Русия в България. Една от възможните причини е във важността на Русия като партньор: там се изпращат бивши политици и кметове, но не и експерти, коментира икономистът.

Публикувана в Бизнес

Според прогнозите на ФАО световното производство на пшеница през 2017 г. ще достигне 752,8 милиона тона, което е 7,4 милиона тона или 1% под количествата от 2016 г. Намаляването на добивите в света се дължи основно на намаляване добивите в Австралия, САЩ и Канада. Въпреки това, прогнозираните добиви ще бъдат втори по големина след рекорда от 2016 г.
Лидерът в световното производство на пшеница - Европейският съюз, през тази година ще увеличи добивите с 4% до 150 милиона тона. Основният принос за увеличаване на добивите има Франция. Добрите добиви се дължат на благоприятното време, което допринесе за по-добо качество на зърнените култури. В Германия и Полша силните дъждове оказаха неблагоприятно въздействие върху производството на пшеница, твърдят експертите на ФАО.
В САЩ добивите от пшеница ще паднат с 25% до 47,4 милиона тона. Основната причина за това е намаляване на посевната площ. Сушата през пролетта е причинила щети на твърдите сортове пшеница. В Канада реколтата на селскостопанските култури ще бъде по-слаба с 15% - само 27,1 милиона тона, което също е резултат от намаляване на посевната площ.
В Русия производството на пшеница през тази година ще се увеличи с повече от 14% (или +10 милиона тона) до рекордните 83,6 милиона тона. С 2% са по-високи добивите на Украйна - 26,6 милиона тона, а в Казахстан, обратно, очаква се понижаване на добива с 7,5% до 14 милиона тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Русия забрани вноса на още редица селскостопански продукти и страни от държавите-членки на Европейския съюз, както и от САЩ, Канада, Австралия, Украйна, Черна гора, Албания, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, съобщи агенция „Новости”, като се позова на постановление, публикувано на официалния уебсайт на руското правителство. До 31 декември 2018 г. се забранява вносът на живи свине с изключение на породисти, на продукти от месото на едър рогат добитък, свине, овце кози, коне и други животни, на сланина, на стеарин от свинска мас, на масла от животински произход и други. Въпросът за забраната на вноса на костно брашно е бил отложен.
В коментар към решението вицепремиерът на Русия Аркадий Дворкович отбелязва, че по този начин страната затваря „сиви” канали за доставки, използвани за вноса на някои забранени продукти, представяни за разрешени, като по този начин са нанасяли щети на руските производители. Според руското правителство ограниченията няма да се отразят върху задоволяването на вътрешните потребности на страната.
Руската Федерална служба за ветеринарен и фитосанитарен контрол (Россельхознадзор) забрани вноса на продукти от свинско месо от държавите-членки на ЕС през януари 2014 г., след като в балтийските републики бе регистрирана африканска чума по свинете. Тогава ЕС определи забраната като „непропорционална” и се обърна към Световната търговска организация (СТО). През август 2016 г. назначената за целта комисия в СТО определи голяма част от въведените от Русия ограничения противоречат на поетите от страната задължения като член на организацията. Русия обжалва решението, но жалбата бе отхвърлена.
През август 2014 г. Русия въведе забрана за внос на селскостопански продукти и храни от няколко държави и ЕС в отговор на санкциите, които те наложиха на определени руски физически и юридически лица заради окупирането на Крим и положението в Източна Украйна. Забраната обхващаше месо и месни продукти, риба и морски продукти, зеленчуци, плодове и млечни продукти. Срокът на действие на забраната бе удължаван неколкократно и в момента тя е в сила до 31 декември 2018 г.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 16

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта