Във връзка с приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на европейския съюз, (Дв.106 от 21.12.2018г.), в чл. 58н и чл. 58о са направени промени в нормативната база, касаеща мониторинга на пазара на зърно. Съгласно промените:
Земеделските производители на зърно, подават ежегодно в съответната областна дирекция „Земеделие“ декларация по образец, за количество произведено зърно през текущата година. Декларацията се подава в срок:
а/ 30 септември- за обикновена пшеница, твърда пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале, рапица
б/ 30 ноември-за царевица, слънчоглед, соя и оризова арпа.
Образец на декларацията ще бъде утвърдена с изменение на Наредба № 23/ 29.12.2015г.

2.1 Обектите за съхранение на зърно подават ежемесечно, до 3-то число на следващия месец, декларация за налично количество зърно в тях.

2.2 В срок до 30.03.2019г. собствениците или ползватели на складовете с капацитет над 50 тона да подадат декларация за вписване в регистъра на обектите за съхранение на зърно. /по образец от Наредба № 23/ 29.12.2015г.–Приложение № 1, Декларация за местонахождението и капацитета на обект за съхранение на зърно, като прилагат нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост или на ползване, копие на договор за наем/.
Информацията се отнася за обекти, които до настоящият момент не са вписани в базата данни на ОДЗ-Пловдив.
Предприятията за преработка на зърно подават в края на всяко тримесечие в съответната областна дирекция „Земеделие“, декларация по образец, за количеството преработено от тях зърно по видове за съответното тримесечие.
Основни понятия и обекти, по нормативната база:

1 „Зърно“ е обикновена пшеница, твърда пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес, тритикале, слънчоглед, рапица, соя, и оризова арпа.

Декларации за произведено количество зърно се подават от всички земеделски производители които отглеждат зърно на площ над 500 дка.

Обект за съхранение на зърно е отделен склад или група складове с общ капацитет над 50 т, който се намира на един адрес или в един имот.

„Предприятие за преработка на зърно“ са мелници, включително оризовите, предприятия и цехове за производство на фуражи, нишесте, малц, белени слънчогледови семки, биогорива, маслодобивни предприятия, спиртоварни, пивоварните и предприятия за пакетиране на зърно и зърнени продукти.

 

Публикувана в Бизнес

Заради по-слабите добиви от пшеница през 2018 година страните от ЕС са свили драстично своя експортен излишък , като необходимостта от внос на зърно непрекъснато нараства, отбелязва специализираният портал agrarheute.com. Според актуален доклад на ЕК през тази стопанска година ЕС е възможно да се превърне в нетен вносител на пшеница, а причината за това ще е неблагоприятните климатични условия, довели през миналото лято до щети върху посевите в редица региони.

За периода 1 юли 2018 г.  -28 януари 2019 г. експортният излишък на страните от Общността се е свил до 2,7 млн. тона. Според прогнозите се очаква през 2018/19 стопанска година да бъдат внесени  26,8 млн. тона зърно, докато  вносът се очаква да достигне до  29,4 млн. тона. В последното число се включват 9,5 млн. тона мека пшеница, 0,5 млн. тона твърда пшеница, 2,8 млн. тона ечемик и 1,1 млн. тона царевица. В същото време от трети страни са били закупени 14 млн. тона царевица и 3 млн. тона пшеница.

За сравнение в кампаниите в предходните  две стопански години експортният изллишък на зърно е достигал съответно до 5,7 и 12,5 млн. тона. Все пак за цялата 2018/19 стопанска година от Брюксел очакват минимален нетен излишък на експорта. Към момента износът на зърно от ЕС възлиза на 26,9 млн. тона, в това число 20 млн. тона царевица, 4,5 млн. тона мека пшеница и 1,3 млн. тона твърда пшеница.

Публикувана в Бизнес

Спад в производството и износа на пшеница белязаха пазарната 2018/19 г., сочат анализи на земеделското министерство.

Производството на пшеница у нас се е понижило с 6,3 % за пазарната 2018/19 г. По оперативни данни реколтата за 2018 г. е в размер на 5,4 млн. тона. Това количество е по-малко от отчетеното година по-рано. Причината за този спад е в неблагоприятните климатични условия през пролетта и лятото на 2018 г. Имено те обуславят и ниските средни добиви, които са се понижили с 9,5 %.

Данните сочат, че реколтираните площи са били в размер на 11 392 хил. дка. Това е с близо 4% повече в сравнение с отчетените цифри за 2017 г. През изминалата година кампанията по прибиране на реколтата започна по-рано. Въпреки това, обилните валежи през летните месеци затрудниха и забавиха работата. Така не само спаднаха средните добивиот декар, но и качеството се влоши.

За пазарната 2018/19 г. преходните наличности от пшеница са оценявани на 110 хил.тона. Това е с 365 хил. тона под нивото, отчетено година по-рано. Прогнозите са за понижение до под 5,6 млн.тона на общото предлагане на пшеница в страната през 2018/19 г. Тази стойност е с близо 17% по-малко в сравнение с предходната година (включвайки окончателни данни за производството през 2017 г.). Очаква се вътрешните потребности да бъдат изцяло задоволени, но и да се реализира сравнително голям износ. Според прогнозите през 2018/19 година общият внос на пшеница ще остане сравнително нисък – около 50 – 60 хил. тона. Общото потребление на пшеница (семена, човешка консумация, индустриална употреба, фураж и износ) също се очаква да се свие с около 17% на годишна база. То може да дотигне до около 5,4 млн. тона, главно за сметка на редуциране на износа. Прогнозите показват, че вътрешното потребление може да се задържи малко над 1,7 млн. тона.

Данните от окончателното окачествяване на пшеницата сочат, че 65 % от реколтата от 2018 г. отговарят на изискванията на мелничарския отрасъл. Това количество от суровината е годно за производството на висококачествени брашна за хляб и хлебни изделия. Спрямо отчетените резултати за 2017 г. се наблюдава спад на пшеницата в „първа“, „втора“ и „втора Б“ група за сметка на увеличение на тази в „трета“ група. Данните сочат, че разпределението на пшеницата по групи е:

  • първа група – за 2018 г. – 0,8%. Отчетените стойности за 2017 г. са – 3,2%;
  • втора група – 3,3% за 2018 г, при 10,3%, отчетени през 2017 г.;
  • втора Б група – 12,2% сочат данните за 2018 г., при 34,6% за 2017 г.;
  • трета група – 83,8% за 2018 г., при 52% за 2017 г.

Промени има и в основните показатели, които определят качествената характеристика на зърното, сочат анализите.

Публикувана в Бизнес

Повишението на курса на еврото спрямо американската валута оказа депресиращо влияние върху цените на мелничарското зърно на борсата в Париж. Мартенският контракт пшеница завърши седмичния период (25-31.01.19 г. ) с отрицателно отклонение от около 2 евро на равнище EUR204.75(EUR158.25 – 31.01.18 г.). Все пак въпреки валутната преса повечето експерти характеризират ситуацията на зърнения пазар в ЕС като стабилна, най-вече предвид силно намаления експортен потенциал на Русия. Според търговските източници експортните котировки на руската пшеница през последните дни достигнаха най-високите стойности от февруари 2015 година насам - $247-251/т FOB за зърно с 12,5% протеин ($194-197/т FOB - 31.01.18 г.). Украинската пшеница следваше динамиката на руския пазар, като в края на седмицата цените на база FOB Одеса /Николаев са били както следва: $245/ т за зърно 12,5% протеин; $239/т FOB за 11,50% протеин и $228/т FOB за фуражна пшеница, в сравнение с $242/ т FOB ; $237/т FOB и $226/т FOB съответно, на 24.01. 2019 г. ($196/т FOB; $190/т FOB и $183/т FOB - 31.01.18 г.). Експортните цени на френската пшеница (11,5-12,5% протеин) в Руан останаха практически непроменени – около ЕUR210/т FOB (EUR 160FOB – 31.01.18 г.), а котировките на германската пшеница (мин.12,5%) се задържаха на равнище EUR210/т СРТ Хамбург и EUR216/т FOB Балтийско море (EUR168/т- 31.01.18 г.).

Впрочем, най-голямата новина за европейския пазар през миналата седмица безспорно беше успешното представяне на румънска и френска пшеница в мащабен международен търг, вследствие на високите цени на руското зърно.

На 29 януари Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 360 хил. тона пшеница за доставка 11-20 март 2019 г., при средна цена $262.77/т C&F(стойност+фрахт).

Подробности по сделката:

Количество

тона

Произход

Продавач

Цена FOB

$ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60 000

Румъния

ADM

249.89

11.45

261.34

60 000

Румъния

COFCO

250.76

11.45

262.21

60 000

Румъния

Cargill

252.00

10.50

262.50

60 000

Франция

Glencore

247.80

17.15

264.95

60 000

Франция

Glencore

247.80

15.00

262.80

60 000

Франция

Soufflet

247.80

15.00

262.80

Френската царевица през миналата седмица коригира леко надолу до EUR176-184/т FOB Рейн/Бордо (EUR154-156/т FOB31.01.18 г.), но на украинския пазар фуражното зърно запази стойността си от края на предходния седмичен период - $180/т FOB($175FOB – на 31.01.18 г.).

Цените на стоките в слънчогледовия комплекс и в ЕС и в Украйна останаха подчинени на възходящ тренд. Към 31 януари котировките на сурово слънчогледово масло в Ротердам и на база FOB Одеса се изкачиха до $712/т и $670-675/т съответно, в сравнение с $705/т и $655-665/т на 24.01.19 г. ($797/т и $750-760/т - 31.01.18 г.)

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Първите прогнози на експертите от Международния съвет по зърното показват, че глобалната реколта от пшеница през новата 2019/20 стопанска година може да надмине нивото от тази година с 13 млн. тона до 751 млн. тона, информира topagrar.com. Според експертите обаче, по-големите произведени количества пшеница ще бъдат трудно реализирани на пазара.

Експерти на зърнения пазар в Лондон изчисляват, че началните  глобални запаси от пшеница   през новата стопанска година ще са със 7 млн. тона по-малко в сравнение с аналогичния период на предходния сезон на фона на ръст на потреблението със 6млн. тона. Тъй като двата показателя ще балансират по-голямото производство, крайните запаси през следващия сезон се очаква да останат непроменени. След публикуването на доклада на експертите от Международния съвет по зърното,  търговците на борсата в Чикаго реагираха, като намалиха малко цените на контрактите. За текущия сезон експертите на IGC прогнозират спад в производството на пшеница с 30 млн. тона спрямо сезон 2017/18, което би трябвало да доведе до свиване на резервите и до стабилни цени на борсите.

Публикувана в Бизнес

Модерна платформа позволява визуализация на търговския процес. Брокери и техните клиенти ще могат да наблюдават в реално време сесията на всеки търг през сайта на ССБ, включително и от мобилни устройства

Лили Мирчева

От февруари т.г. Софийската стокова борса (ССБ)въвежда модерна електронна платформа. Това е следващата стъпка към модернизиране след обединението на трите стокови борси в България вПловдив, Русе и София.

„Освен че управлява вътрешните бизнес процеси на борсата, платформата дава възможност и за нашите брокери и техните клиенти дистанционно да наблюдават сесии, дистанционно да подават своите оферти за търговия“, съобщи пред журналисти консултантът Тома Томов.

„Още от средата на миналата година се опитваме да създадем наша собствена, чисто нова платформа за търговия на ССБ и тя вече е факт. Имахме късмета да попаднем на много добър партньор – американска компания, която ни помогна да разработим специален софтуер. Освен екипа от специалисти, ползвахме и богатия опит на американците в модерните технологии. Вече е наличен и новият уебсайт на Софийската стокова борса“, съобщи изпълнителният директор на борсата Васил Симов. По думите му

платформата е изцяло финансирана от ССБ

и не са използвани никакви чужди средства. „Сами си заплащахме всички разходи за софтуер, хардуер, за всички модернизации, които бяха нужни да се правят. Тя е чисто наша и не сме длъжни да плащаме вноски и ренти, тъй като повечето борси в географския ни район вземат наготово платформи от други борси, но после всяка година плащат членски такси. Тази платформа си остава наша и може някой друг да се заинтересува да ни я откупи“, каза още Симов.

Изграждането на нова търговска платформа на стоковата борса у нас започна в разгара на лятото на 2018 г. „Фокусирахме се около основата цел - модернизация и дистанционни услуги. Имахме възможност да взаимстваме добри практики от други борси и партньори, но поради спецификата на нашето законодателство и правилника на ССБ,

решихме да изградим платформата от нулата,

а не да ползваме готов продукт. Спряхме се на много компетентна американска компания, с опит в тази дейност и платформата вече е налична. В момента тя е в тестова фаза. Надяваме се до края на януари тестът да приключи успешно и от февруари да представим всички нови услуги, които платформата позволява. На практика платформата позволява неприсъствено търгуване на борсата. Тя е модулно построена и сме отворени към всякакви видове промени в близко и далечно бъдеще“, коментира още Тома Томов.

Платформата включва модерна визуализация на търговския процес - всяка сесия ще може да се наблюдава както от брокерите, така и от външни лица от фоайе за зрители. Клиентите на брокерите ще могат

в реално време да наблюдават протичането на търговете

през обновения сайт на ССБ, включително и от мобилните си устройства.

Адресът на сайта е същият. Логиката и менютата също са без промени. Има списък на брокерите, както и графичен анализ на цените. Добавени са бързи бутони за търсене на брокери. Всеки понеделник ще се качват офертите, които ще се търгуват през седмицата, разделени на подкръгове – хранителни стоки, индустриални стоки, зърно. А в края на седмицата може да се видят протоколите от сделките – какво се е търгувало в различните борсови кръгове, цените на търгуваните стоки. Може да се види в графичен вид движението на цените през годината, седмични и обзорни анализи, отчети на ССБ и т.н.

В познатия, но обновен вече сайт на ССБ са добавени

два бутона – вход за брокери и ССБ на живо. Това са две от новите опции, пряко свързани с платформата. Входът за брокери ще даде

възможност на всеки сертифициран брокер да влезе

да изпрати дистанционно своята оферта. Търговците могат да проследят историята на всички свои оферти.

Чрез бутона ССБ Лайф може да се наблюдават всеки ден борсовите сесии на живо. Ръководството на българската стокова борса смята, че крупната сума, вложена в направата на електронната платформа, ще изведе стоковата търговия на ново, по-високо ниво и така София ще може да се съизмерява със световните търговски столици.

„Надявам се 2019 година да е динамична в борсово отношение. За България съм голям оптимист – задълбочилата се тенденция към обединяване на борсовия пазар би трябвало да доведе до повече сделки и по-активна търговия. По време на избори обикновено търговията е доста вяла, а през 2019 г. предстоят два вота – за европарламент и местни избори“, коментира още Васил Симов. По думите му повечето борсови стоки намалиха цените си през миналата година, което е добре за потребителите, но не и за производителите и търговците.

На въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ очаква ли се пазарът на етерично-маслени култури също да стигне до стоковата борса, Симов отговори, че всичко е в ръцете на производителите и търговците. „Ние като борса сме готви – дали ще търгуваме етерично-маслени култури, зърно или петрол – принципът на борсата е винаги един и същ. Вече зависи от традицията, от желанието на отделните производители да излязат на светло. Прозрачният пазар не може да скрие ДДС и някои съпътстващи шашми, които производителите правят. Борсовият пазар не е най-предпочитаният за тъмни сделки“, коментира Васил Симов и допълни, че в началото на борсовата търговия в България през 90-те години на миналия век е имало сделки за розово масло. Почти всичкото етерично масло, изтъргувано на борсовия под тогава, е било за износ. „Но това бяха дивите години и сега се надявам, че нашите производители и преработватели на етерично-маслени култури са се посъвзели. Това е суровина, която се цени в цял свят. Ако производителите наистина имат интерес, могат да се обърнат към борсата, а ние сме готови да направим контракти. Имаме опит от търговията на змийска отрова, която се предлага в микрограмове. За нас не е проблем да търгуваме - дали в хиляди тонови, или в милилитри. Имаме опит и ще се оправим. Важното е да има интерес от страна на производителите, а чуждестранните търговци ще дойдат сами“, каза още Васил Симов.

Публикувана в Бизнес

През изминалия седмичен период (11-17.01.19 г.) настъпи дългоочакваното стабилизиране на цените на пшеницата на европейските пазари. На 17 януари мартенският контракт пшеница затвори на борсата в Париж на равнище EUR204/т с 1,25 евро над месечното ценово дъно. Търговците коментират, че в началото на 2019 година цените на европейското мелничарско зърно се плъзнаха в низходяща посока, повлияни главно от разочароващите показатели за развитието на износа.

Съгласно официалните данни, оповестени от Европейската комиссия,експорта на мека пшеница от ЕС за трети страни от началото на маркетинговата 2018/19 г. (1 юли) до 11 януари възлезе на 8,6 млн.т, с 26 на сто по-малко, в сравнение със същия период на 2017/18 г. Депресиращо влияне върху европейските зърнени пазари оказа и обстановката на несигурност свързана със ситуацията около Брекзит и с преговорите между САЩ и Китай.

През последните няколко дни положението започна да се променя. След успешното представяне в последния египетски търг руското мелничарско зърно започна да поскъпва и според търговски източници в момента мелничарска пшеница 12,5% протеин вече се предлага за износ от руски дълбоководни пристанища по $240-242/т FOB, в сравнение с $238/т FOB в края на предходната седмица и $192-194/т FOB на 17.01.18 г. Цените на украинската пшеница следваха руските котировки и към 18 януари 2019 г. са били както следва : $239/ т FOB за зърно 12,5% протеин и $233/т FOB за 11,50% протеин ($193/т FOBи $187/т FOB - 17.01.18 г.).

Съгласно оповестените тези дни данни темпото на руския износ най-накрая започна да спада.

Ръководителят на аналитичния център на най-големия руски превозвач «Rusagrotrans » Игор Павенский прогнозира наскоро, че обемът на износа на зърнени храни от Русия през януари ще възлезе на 2,6 млн.т, в сравнение с 3,37 млн.т през януари 2018 г Напоследък на пазара започнаха да циркулират слухове, че руското правителство може да предприеме мерки за ограничаване на износа на пшеница. Пазарните участници споделиха пред руското бизнес издание „Комерсант”, че Министерството на селското стопанство на Русия (Минселхоз) наистина призовава износителите на зърно да намалят износа през втората половина на маркетинговата 2018/19 г.

Според европейските анализатори намалението на експортния потенциал на Русия и Украйна е една обективна предпоставка за по-високите ценови стойности при износа на пшеница от ЕС през втората половина на маркетингова 2018/19 г.

Цената на френската царевица на експортния пазар през изминалите седем дни остана почти непроменена - EUR178-186/т FOB Рейн/Бордо (EUR148-156/т FOB16.01.18 г.). Цените на царевицата в Украйна обаче се движиха предимно във възходяща посока. В момента украинското фуражно зърно се предлага за износ средно по $178/т FOB , в сравнение с $174/т FOB на 11.01.19 г. и $169/т FOB – на 17.01.18 г.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

След края на коледните и новогодишните празници търговията на международните и представителните регионални зърнени пазари бързо навлезе в нормалния си делови ритъм. През първата работна седмица на Новата 2019 г. котировките на основните зърнени култури в Европа и САЩ се движеха във възходяща посока, подкрепени от надеждите за раздвижване на експортния фронт. Очакванията за активизиране на износа на пшеница от ЕС за трети страни се базираха главно на прогнозите за намаляване на темпото на руския експорт. Същият фактор подкрепяше и цените на пшеницата в Щатите. При царевицата и соята основната причина за положителните ценови отклонения беше отчетеният от екипа на Тръмп напредък в преговорите с Китай, което предполагаше бързото засилване на износа на соя и царевица от Щатите. И в двата случая обаче реалната ситуация се размина с оптимистичните нагласи. През последните два дни цените на пшеницата и царевицата на борсите в Чикаго до голяма степен заличиха спечеления аванс, тъй като надеждите за рязко намаление на износа на пшеница от Русия не се оправдаха, а и новите сделки с Китай се оказаха значително по-малки.

Най-коментираната новина сред европейските търговци и производители в момента е изненадващо доброто представяне на руска пшеница в първия за тази година мащабен международен търг.

Вчера Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 9 януари на 415 хил. тона само руска мелничарска пшеница за товарене от 10 февруари до 10 март 2019 г. Фобните цени при сделката се движат в границите $248-250,50/т, което при навло $15,45-16,20/т еквивалентно на $263,45-265,958/т C&F(стойност+ фрахт) Египет.

Повишението на курса на еврото също изигра депресираща роля за промяната на вектора на ценовото развитие на европейския пазар през последните два дни.

В крайна сметка, след двупосочните ценови колебания мартенският контракт пшеница завърши седмичния период (4-10.01.) на борсата в Париж с минимално положително отклонение от 0,50 евро, на равнище EUR203,50(EUR161 – 10.01.18 г.). От високите седмични стойности (EUR 211) отстъпиха и фобните котировки на френската пшеница в Руан – до EUR 209/т към 11.01.19 г. (EUR 162/т – FOB Руан – 11.01.18 г.). В началото на изминалия седмичен период цената на германскотохлебно зърно (мин 12,50% протеин) се изкачи до ЕUR209CPT Хамбург и EUR214FOB Балтийско море, но в края на седмицата котировките ерозираха до ЕUR207/т и EUR211/т FOB съответно (ЕUR165CPT Хамбург и EUR170/т - 01.01.18 г.).

Царевицата на европейския пазар запази цената си от края на предходния период – EUR180,50за мартенската позиция на борсата в Париж и EUR185-187/т FOB Бордо (EUR157-159/т- 01.01.18 г.) .

В Русия и Украйна фобните цени на пшеницата поне засега остават непроменени - $236-238/т FOB черноморско пристанище за пшеница 12,5% протеин ($187-192/т FOB – 11.01.18 г.). В същото време украинските търговци информират за умерено повишение на цените на царевицата за износ от $171/т до $174/т FOB ($167/т FOB– 11.01.18 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Прогнози за развитието на селското стопанство на Европейския съюз по отрасли през следващото десетилетие и перспективите за реализацията на продукцията на вътрешния и световния пазар – отзвук от Конференцията Agricultural Outlook в Брюксел

Мария Нецова,

наш. спец. пратеник в Брюксел

Европейската комисия публикува доклад с прогнози за производството в най-важните селскостопански отрасли в Европейския съюз, както и за перспективите на основните пазари на селскостопански стоки и на фермерските доходи в Общността до 2030 г.Обемистият документ от 128 страници е колективен труд на експерти от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕС и на Съвместния изследователски център (JRC). За неговото изработване бяха събрани и обобщениценни информации от политици на високо равнище, анализи и оценки на европейски и международни експерти по моделиране и пазари, на частни компании и на авторитетни международни организации като ОИСР и ФАО. Основни аспекти от този прогнозен доклад за периода 2018-2030 бяха разисквани през втория ден на Международната конференция на ЕС Agricultural Outlook (Перспективи на селското стопанство), която се състоя на 6 –7 декември в Брюксел м. г. с участието на над 600 заинтересовани участници от Европа, а така също от Африка и Азия. (За дискусиите на форума по проблемите на цифровизацията и иновациите в селскостопанския сектор ви информирахме от първа ръка в предишния брой на в. „Гласът на земеделеца” – бел. а.)

В обръщението си към делегатите на конференцията Комисарят на ЕС по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган подчерта, че прогнозният доклад на ЕС е призван да служи като база за анализ и оценка на селскостопанската политиката и пазара, като се основава на съществуващата политическа рамка и очакваните тенденции в макроикономическата среда. Той направи важното уточнение, че предложената пазарна перспектива не би трябвало да се възприема като безусловна прогноза за бъдещето; „вместо това тя обрисува картината на това, което може да се случи при вероятен набор от предположения и обстоятелства”.

0 Конференцията

Ето основни моменти и изводи от прогнозния доклад:

. Селското стопанство ще продължи да играе значителна роля в обществото на Европейския съюз в перспектива 2030 година, с незначително намаляване на земеделските площи и допълнителен отлив на работна сила.

. Потребителите в ЕС и извън него ще проявяват по-голяма взискателност към храната, нейните източници и въздействието върху околната среда и изменението на климата. Докладът отчита промяната в нагласата в избора на храни от страна на потребителите през следващите години.

. За производителите това ще означава по-високи производствени разходи, но също възможност за отличаване на техните продукти, като прибавят добавена стойност и същевременно намаляват отрицателните климатични и екологични въздействия. Това ще се отрази в алтернативни производствени системи; местни, биологични и други сертифицирани продукти ще станат все по-търсени.

. Потреблението на месо, хляб и захар ще продължи да намалява. Повишената консумация на богати на протеин растителни храни илюстрира тази промяна в нагласата на потребителя. Месото от домашните птици е единственото, което ще регистрира силно увеличаване и в производството, и в потреблението. Натискът от изменението на климата и ангажиментите по опазване на околната среда ще бъдат компенсирани отчасти от напредъка в управлението и технологиите, като прецизното земеделие, което води до увеличаване на добивите, макар и с по-бавни темпове в сравнение с миналото.

. По-голямата част от производството на ЕС ще се консумира на вътрешния пазар. ЕС ще спечели дялове на някои експортни пазари (например за млечни продукти) и същевременно ще се сблъсква с допълнителен натиск от страна на вноса на определени продукти (например говеждо).

В прогнозния доклад на ЕК за развитието на селскостопанския сектор за периода 2018-2030 г. е представена широка гама от хранителни продукти, включително полски култури, мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци... Ще ви представим конспективно някои от тях.

1 а green nature

Полски култури

Полските култури (зърнено-житни, технически и фуражни) обхващат трите най-големите групи култури, които се отглеждат традиционно в целия свят, заемат най-големи площи поради особеностите и характеристиките си и са основни за изхранването на населението на Земята.

Земеделието си остава главният ползвател на земята, независимо от конкуренцията си с други браншове, се подчертава в доклада на Европейската комисия. Очаква се лек спад в използването на общата земеделска земя в ЕС, макар и с по-бавни темпове, отколкото през последното десетилетие – от 178 млн. ха през 2018 г. до 176 млн. ха през 2030 г.
В съответствие с тази тенденция площта с основните зърнени култури, постоянните пасища и трайните насаждения ще продължи да намалява в периода до 2030 г. За разлика от това, използването на земята за фуражни култури леко ще се увеличава, достигайки 22 милиона хектара през 2030 г. Изрично се подчертава – независимо че общите селскостопански площи намаляват, че използването на новите технологии ще се отрази позитивно на реколтата и общата земеделска продукция като цяло ще се увеличи.

Производството на зърнени храни в ЕС се очаква да продължи да нараства и да достигне 325 милиона тона към 2030 г. (в сравнение с 284 милиона тона за 2018 г.). Този растеж ще се дължи на леко повишеното търсене на храни (по-специално на царевица), на макар и умерено увеличени перспективи за износ и на нарастващото значение на промишлената им употреба. По-големият растеж се възпира от ограничената възможност за разширяване на посевните площи и от по-бавното увеличаване на реколтата в ЕС. Цените се очакват да останат стабилни и близки до 170 евро/тон в края на разглеждания период.

2 Залата за доене

Мляко и млечни продукти
Според доклада на Европейската комисия повишеното световно търсене, обусловено от растежа на населението, особено в Африка, и нарастващите доходи ще доведат до по-високо потребление на млечни продукти през прогнозния период. Европейският съюз би могъл да се възползва от "очевидното си конкурентно предимство", като се съсредоточи върху "продукти с добавена стойност". Освен това предпочитанията на потребителя към диференцирани продукти (биологични, без ГМО, базирани на пасбища, със защитен произход и др.) ще стимулират развитието на алтернативи на конвенционалните производствени системи.

Европейският съюз би могъл да задоволява 35 на сто от глобалното търсене на млечни продукти през разглеждания период. Очаква се европейският износ на сирене, масло, обезмаслено мляко на прах, пълномаслено мляко на прах и суроватка на прах да нараства средно с около 330 000 тона (течен млечен еквивалент) на година.
В същото време ЕС ще се нуждае от допълнителни 900 000 тона мляко годишно, за да посрещне растежа на вътрешното потребление на млечни продукти (главно на сирена). Но според прогнозите консумацията на течно мляко "вероятно ще продължи да пада".
Въпреки очакваното повишено световно и вътрешно търсене на млечни продукти, Европейската институция е предпазлива относно развитието на този пазар. Тя прогнозира сравнително скромно увеличаване на производството на мляко в ЕС, средно с 0,8% годишно, за да достигне 182 млн. тона към 2030 г.

Паралелно се очаква средният млеконадой да се стабилизира и да достигне 8240 кг/крава, което е със 17% повече в сравнение с 2017 г.

4 В обораl

Месо– прогноза за спад в потреблението

До 2030 г. се очаква производството на месо в ЕС да достигне почти 48 млн. т кланично тегло. Но пазарът ще бъде ограничен от промените в предпочитанията на потребителите, експортния потенциал, ниската рентабилност и преструктурирането на млечния сектор (за говеждото). Очаква се общото потребление на месо в ЕС да спадне от 69,3 кг на глава от населението през 2018 г. до 68,6 кг през 2030 г. Въпреки че в целия ЕС консумацията на месо ще отбележи в спад, все пак 90 на сто от месната продукция ще се консумира в рамките на Общността.

Относителният оптимизъм на Европейската комисия по отношение на млечния пазар контрастира с опредeлено негативните перспективи за пазара на говеждо месо. Производството на говеждо месо в ЕС се оценява на 8,2 милиона тона през 2018 г. В доклада се прогнозира, че през следващото десетилетие производството на говеждо ще намалява, в резултат на стопяващите се кравешки стада, спада в търсенето и силната експортна конкуренция въпреки отварянето на нови пазарни ниши. Комисията очаква цените да паднат през първата част на прогнозния период, преди да се стабилизират около 2030 г.

Що се отнася до овчето и козето месо, благодарение на подобрената възвращаемост за производителите, подпомагането от страна на ЕС и устойчивото вътрешно търсене производството ще се увеличи, достигайки 950 000 тона през 2030 г. в сравнение с 903 000 тона през 2018 г.

Потреблението на свинско месо в ЕС ще се намали от 32,5 кг на глава от населението през 2018 г. на 31,7 кг през 2030 г. Този спад ще бъде компенсиран от по-големия износ, като световното търсене ще продължи да расте с темп от 0,7% годишно през периода 2018-2030. Очаква се ЕС да увеличи износа си за Китай (най-големия производител на свинско месо в света), въпреки силната конкуренция от САЩ и Бразилия.

Птичето месо е единственото месо, което ще регистрира значително увеличение по производство и потребление в ЕС в прогнозния период (и по двата показателя с ръст от 4 на сто между 2018 и 2030 г.). През 2030 г. производството на ЕС следва да достигне 15,5 милиона тона в сравнение с 14,2 милиона тона през 2018 г. Глобалното търсене на птиче месо също ще се увеличава, което ще стимулира износа му от ЕС.

Лозаро-винарски сектор

Общото производство и потреблението на вина в ЕС се очаква да се стабилизират, след като имаше лек спад през предишното десетилетие. . През прогнозния период се очаква леко намаляване на потреблението от 26 литра на глава от населението през 2018/2019 г. до 25,3 литра през 2030 г. По отношение на износа се прогнозира, че ЕС ще поддържа постоянен растеж главно с продуктите си с географски указания и пенливите вина.

5 Sheeps

Доходите на селските стопани
Авторите на доклада дават оптимистични прогнози за това как пазарните тенденции в селскостопанския сектор ще се отразят на доходите на земеделските производители. Анализът показва стабилизиране на дохода на едно средно стопанство (или на годишна работна единица) в реално изражение през целия прогнозен период. Това може да се обясни със значителното увеличаване на стойността на селскостопанската продукция (+ 17% през периода), което надвишава паралелното повишаване на производствените разходи, главно поради по-високите цени на енергията и амортизационните отчисления. Отчита се също непрекъснатият отлив на работна сила от селското стопанство поради структурните промени в Европейския съюз.

Публикувана в Бизнес

През 2018 г. руските фермери са прибрали общо 112,9 млн. тона зърно, пише topagrar.com, позовавайки се на данни от руската статистика. За сравнение през 2017 година бяха прибрани рекордните 135,2 млн. тона зърно. Производството на пшеница през миналата година е достигнало до 72,1 млн. тона спрямо 86 млн. тона преди година. В същото време фермерите са ожънали 17 млн. тона ечемик и 11 млн. тона царевица.  Това са съответно с 3,6 и 2 млн. тона под миналогодишното ниво.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 35

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта