Докато през месец юни цената на хлебното зърно в Черноморския регион, в Русия и Украйна, се катери нагоре, в България се отчита спад. Нашите производители губят и от срива на долара в този период, коментират от Софийската стокова борса

Лили Мирчева

За мен бе изненада, че производството на пшеница в световен мащаб вече е по-слабо от потреблението. Досега винаги производството изпреварваше потреблението, докато 2018-а се оказа една от годините, в която световното потребление е изпреварващо. Ще видим какво ще се случва през 2019 г. Така Васил Симов, главен изпълнителен директор на Софийска стокова борса (ССБ) отговори на въпрос на в. „Гласът на земеделеца“ какви са били най-големите изненади на борсата за стоки през изминалата година. По думите му забележителните преходни запаси от зърно, натрупвани досега, се топят.

„Характерна особеност на баланса на пшеницата през 2018/19 г. , за разлика от предходните няколко сезона, е изпреварващото развитие на глобалното потребление, което е 745 млн. тона повече в сравнение с производството. По последни данни от края на 2018 г. потреблението е нараснало със 733 млн. тона“, потвърди думите му Десислава Симеонова, търговски директор в ССБ. По думите й световните запаси от пшеница са намалели с 11 млн. т за година.

В резултат на тази тенденция се отчита 16% поскъпване на пшеницата и в България за година. Ако към 1 януари 2018 г. тон хлебно зърно е струвал 188 $, то през 2019 г. е 224 долара.

Ръст на цените има в целия Черноморски регион. Но картината на пазара, където търгува и нашата страна, е доста странна. Както се вижда и на графиката, докато през юни цената в Русия и Украйна се катери нагоре, в България се отчита спад. В коментар на това Васил Симов подчерта, че през юли в Северното полукълбо, където е позиционирана и страната ни, пшеницата е най-евтина. Такава е тенденцията в Русия и Украйна, където също отчитат спад на цените. Но пък в България понижението е най-голямо

„Ще спомена, че когато чертаем графиката, ние привеждаме цените в доларово изражение, а в България пшеницата се търгува в левове. За да е съпоставима картината, всичко превеждаме в съотношение долар на тон, а в този период имахме и „пропадане“ на долара спрямо българския лев“, коментира директорът на ССБ. Въпреки че на графиката се вижда как цените на хлебното зърно в края на годината отново се доближават, все пак по време или веднага след жътвата, у нас производителите ощетени, тъй като са търгували по-евтино житото, отколкото в Черноморския регион.

Докато в България увеличението на хлебната пшеница е с 16%, в Украйна е със 17% нагоре, Русия отчита ръст от 18%, Франция – 19% увеличение, Германия – 17% и САЩ – 17% увеличение. Видно е, че въпреки мощния износ на зърно от България, отново сме на опашката след големите производители.

„При пшеницата всички борсови пазари по света – и по Тихоокеанското крайбрежие, включително Атлантическото, и по Черноморското крайбрежие, отчитат повишаване на цените в рамките на 15%-18%, което е доста голям ръст. Ако говорим за цените на зърното, много важно е каква ще е реколтата в Южното полукълбо през тази година“, каза Васил Симов. Това ще стане ясно през пролетта и още през март тази година ще разберем дали ще се обърне тенденцията.

На ССБ хлебната пшеница се търгува в началото на 2018 г. в диапазон от 250 лв. - 280 лв. на тон, докато в края на годината офертите купува/ продава са в диапазон 330 лв. -360 лв. за тон без ДДС, за разлика от повечето борсови стоки, които изпращат 2018 г. с понижение на цените.

От началото на годината търговците в САЩ, Канада и Европа очакват котировките на пшеницата да вървят нагоре. По правило през зимата цените се повишават, още повече, че Русия насочва вниманието си към агресивен износ на соя и царевица.

По оперативни данни от началото на тази година изкупните цени на пшеницата и ечемика са се повишили с от 20% до 42%. Цифрите са в сравнение с отчетените през началото на 2018 г стойности. Стабилна остава цената на царевицата, която се е променила за година едва с 0,8%.

По-евтин е станал слънчогледът, който е понижил цената си с 3,3 процента.

Фуражното пшеница е на цена от 317 лв/тон, а поскъпването й на годишна база е с 19,6 %. Към 3 януари 2018 г. средната й изкупна цена е била 265 лв/тон. Най-драстична е разликата в цената на ечемика. За година той е поскъпнал от 250 на 355 лв/тон, което е ръст от 42 процента. Цената на царевицата в началото на годината е била 265 лв/тон, а тази на слънчогледа – 534 лв/тон.

В крайна сметка тенденцията на 2018 г. е ръст в цената при зърното, за разлика от повечето борсови стоки, където има поевтиняване, коментира председателят на ССБ Васил Симов.

Публикувана в Бизнес

През изминалата година се отчита изненадващ растеж в производството на говеждо месо в ЕС от 2,3% до 8,3 млн. тона, пише topagrar.com, позовавайки се на данни от Германския съюз на земеделските производители. Причина за него е нарасналият  брой крави и телета, отишли в кланиците в по-голяма част от страните членки на ЕС.

През лятото на 2018 година фермерите е трябвало да се справят със сериозни предизвикателства защото е отчетен спад в броя на новородените телета и на поголовието като цяло. Особено чувствителен спад в броя им е отбелязан в страните Германия, Франция, Италия, Ирландия  и Великобритания. По данни на браншовата организация продължава тенденцията за увеличаване на търсенето на говеждо месо, като годишното потребление  на глава от населението спрямо 2017 година  е отбелязало леко увеличение до 10,1 кг . Цената за килограм живо тегло остава на нивото от предходната година от 3,80  евро. Вносът на говеждо месо в ЕС от трети страни съставлява сравнително малка част от 14%  докато 86% от него  е вътрешнообщностен. Най-големият доставчик за европейския пазар си остава Аржентина.

Публикувана в Животновъдство

През 2018 година площите със сорго в страните от ЕС са се увеличили със 6% и са достигнали 145640 ха, т. е. става въпрос за увеличение с 9000 ха. Най-голямо е увеличението в Румъния и Унгария и в по-малка степен във Франция и Италия.

През 2018 година производството в страните от ЕС е нарастнало с 14%- почти 829000 тона. Това значително увеличение се обяснява както от увеличаване на посевните площи, така и от много добрата реколта. В Италия средните добиви надвишават 700 кг/дка, което е довело до увеличаване на производствотос 22%. В Румъния, благодарение на значителното увеличаване на площите в съчетание с добрата реколта (над 500 кг/дка), производството е превишило 80 000 т, което прави увеличение с 50%. Унгария също получи добри резултати с увеличение на производството с 58% в сравнение с миналата година. Във Франция, без увеличаване на площите производството е нараснало с 1% в сравнение с 2017 година, поради намаляване на добивите средно с 20кг/дка. Производството в Испания е останало без промяна.

Тези резултати са много въодушевяващи и са добро предзнаменование за кампания 2019 година, с по-нататъшно увеличение на площите, както се надяват от Европейската асоциация Sorghum ID, и добри резултати за производителите.

В България сорго 2018 беше пълен провал, за което производителите нямаха вина

В България соргото все още не е достатъчно популярна култура и площите с него са незначителни. Трудно е да се посочат и добиви, защото масово миналата година посевите бяха нестандартни - тези, които се осмелиха да го сеят, попаднаха на некоректен търговец на семена, който им продаде смесени партиди със семена от сорго за зърно и сорго за зелен фураж.  В резултат както на разликите в хабитуса, така и в сроковете на зрелост, производителите трябваше да изчакват до късна есен узряването на зърното, за да ожънат странните посеви. В резултат на това, доста дълго в полето можеше да се наблюдава комбинацията от ниски и високи растения сорго. А картината, меко казано, изглеждаше доста непрофесионално. Пострадалите от некоректния търговец земеделци едва ли ще дръзнат отново да рискуват площите си. Въпреки това, културата сорго има бъдеще в Европа, както доказват останалите страни и ще намери място и на полетата в нашата страна. Важното е да се намерят и коректни търговци на семена, в които производителите могат да имат пълно доверие, за да не търпят провал.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Производството на пшеница в света през 2018/19 стопанска година няма да успее да покрие потреблението, информира topagrar.com, позовавайки се на  данните от декемврийския  доклад на експертите от американския департамент по земеделие. Общото производство на пшеница в света през 2018/19 година ще достигне по последни данни до 733,4 млн. тона, което е с 30 млн. тона под миналогодишното ниво. Потреблението в същото време се оценява на 745,3 млн. тона като се прогнозира да надмине производството с близо 12 млн. тона. То ще се покрие от миналогодишните запаси, които към края на текущата стопанска година се оценяват на почти 268 млн. тона.

Експертите отбелязват също, че се очаква спад в крайните запаси и при царевицата. От USDA изчисляват крайните запаси за 2018/19 стопанска година на 308,8 млн. тона, което е с 0,4% над прогнозата от ноември. Подобни крайни запаси биха били с 9% под крайните запаси за 2017/18 година и с 12% под тези за 2016/17 година.

Както и през миналата година основната причина за спада в крайните запаси от царевица ще е невъзможността на производството да покрие потреблението. От своя страна USDAпрогнозира увеличение на производството през текущата година с 2,2% до 1,10 млрд. тона, докато потреблението се оценява на 1,13 млрд. тона.

Публикувана в Бизнес

Значението на оранжерийното производство за поддържане целогодишното предлагане на пазара на пресни зеленчуци ще става все по-голямо, предвид тенденциите за високо целогодишно търсене. В структурата на общата оранжерийна площ по-голяма част заемат полиетиленовите оранжерии – 589 ха, сочи анализ на САРА. Площта на стъклените оранжерийни комплекси е почти двойно по-малка – 377 ха. Значителният размер на инвестициите, необходими за стартиране на бизнеса в съчетание с високия риск за тяхната възвръщаемост ограничават предприемаческите интереси в тази насока. Голямата част от съоръженията са остарели, което, освен че не позволява разгръщане на производствената дейност в по-големи мащаби, създава известна несигурност относно стабилността на произвежданите количества през годините. Реализацията на продукцията е друг съществен проблем в пряка връзка с маломерността на производствените единици.

 Относителният дял на произведената в оранжериите продукция в общото количество на продукцията от зеленчуци варира между 12% и 17% през периода 2013-2017 г. През 2017 г. основен дял в оранжерийното производство в страната заемат доматите – близо 55%. От 2013 г. насам производството на оранжерийни домати постоянно се разширява, като през изминалата година достигна своя връх от 56,2 хил. тона. Противоположна е ситуацията при краставиците. Производственият обем спадна до 39,2 хил. тона, което е с 31% по-малко от произведеното количество през 2016 г. Наблюдават се съществени колебания в обема на произвежданата продукция от оранжерийни краставици по години, което може да се обясни с конюнктурните изменения, както на вътрешния пазар, така и като цяло за ЕС, където българското производство заема сравнително поголям дял. Производството на оранжериен пипер за втора поредна година отбеляза намаление, като количеството на произведената продукция – 2,2 хил. тона представлява 4,4% от общото производство на пипер в страната. 
Публикувана в Бизнес
Петък, 21 Септември 2018 14:34

Как да съхраним морковите по-дълго

Ако сте произвели повече моркови и ще трябва да ги съхранявате до март – април, ще трябва да изкопаете ровници. Те трябва да са с ширина до 1 метър и дълбочина около 50 см. Морковите се нареждат на слоеве, като между всеки три реда се насипва слой леко влажен пясък. Пясъкът допринася за осигуряването на по-ниска температура на съхранение, поема излишната влага и по този начин пречи на развитието на редица вредни микроорганизми. Този начин на нареждане на морковите ограничава достъпа на кислород, повишава концентрацията на въглероден двуокис, което от своя страна затруднява развитието на патогенни микроорганизми, намалява се интензивността на дишане на морковите и загубите на сухо вещество са значително по-малки – кореноплодите остават свежи. През зимата температурата в ровника трябва да е от 1 до 5ºС и понижаването й с 1ºС означава, че са започнали процеси на гниене. В този случай ровникът трябва да се открие веднага и да се направи преглед и пресортиране, като се отделят всички моркови с признаци на загниване.

Друг начин за съхранение на морковите е в касетки, наредени върху стелажи в избени помещения, където температурата на въздуха трябва да е около 0ºС, а влажността 95%. Не бива да се допуска замръзването им, тъй като температурите под 0ºС причиняват повреди и съкращават срока за успешно съхранение.
Морковите се запазват успешно за продължително време и чрез нареждане под формата на пирамида. Между редовете се насипва влажен пясък, а след завършване на пирамидата, цялата купчина се покрива с пясък.
Малки количества моркови, поставени в полиетиленови торбички могат да се съхраняват и в хладилник, като максималният срок за съхранение по този начин е до един месец.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

По настоящи оценки на Център за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA), общото производство на пшеница може да се понижи до 5,2 млн.т (6,1 млн.т. през 2017 г.). При ечемика, прибраното количество се очаква да възлезе на 493 хил.т (586 хил.т година по-рано). При рапицата потенциалното производство се оценява на 440 хил.т. (479 хил.т. през 2017/18). Въпреки очакванията за по-слаба реколта от есенните култури, те ще останат водещи в експортната структура. Потенциалните количества за износ на пшеница се прогнозират на 3,6 млн.т, 280 хил.т при ечемика и 446 хил.т. да бъдат изнесени при рапицата. 

По текущи оценки на САРА, реколтираните площи с царевица през тази година могат да възлязат на 433 хил.ха. При слънчогледа се очаква да има сериозно намаление на площите и те да бъдат около 727 хил.ха. 
Изкупните цени в този период се очаква да се задържат на подобни нива от предходната година. Очаквания за развитието на производството и търговията със зърнени и маслодайни.
Текущите оценки на USDA за световната реколта от пшеница през 2018/19 година вървят надолу и вече са за 744 млн.т. – 2% под това от предходната година. В Русия производството се очаква да падне до 68 млн.т. от 84 млн.т. преди година. Потенциалните износни количества от бившите съветски републики ще намалее с около 10%. 
В резултат на започналата жътва на пшеницата в северното полукълбо, FOB цените в Черноморския басейн падат от средата на м.юни. Те вече са около 187 USD/т за фуражна пшеница и ечемик и 197 USD/т за хлебна пшеница. 
Световното производство на ечемик се очаква да се увеличи в сравнение с 2017/18 г. до 147 млн.т. или 2%. Стоковите запаси обаче ще останат на минимум за последните години около 12% от производството. Това ще подкрепя цените още повече ¼ от световната търговия ще идва от ЕС, пазар със сравнително по-високи цени. 
За първи път, Бразилия се очертава да надмине САЩ, като световен лидер в производството на соя през настоящата година - 119 млн.т. срещу 116 млн.т. за САЩ по данни на USDA. Световното производство на соя ще достигне исторически връх от 355 млн.т., което ще дърпа цените на целия маслодаен и шротов комплекс надолу. 
В последните седмици цената на слънчогледовото олио върви надолу и FOB цената от Украйна възлиза на 740 USD/т, 2% нагоре на годишна база. Износната цена на украинско олио за 2017/18 година се очертава да възлезе на 760 USD/т.
Съществен ръст има в цените на слънчогледов шрот заради засилено търсене от Китай, като FOB цената от Украйна възлиза на 290 USD/т и посоката ще зависи от последващия развой на търговския спор между САЩ и Китай.
Публикувана в Бизнес

Въпреки че площите са запазени, в ЕС се очаква рязък спад в производството на слънчоглед и падане на добивите с 9%.
По данни на Европейската комисия площите със слънчоглед през 2018 г. в ЕС са 4,2 милиона хектара и почти не са променени в сравнение с предходната година. В Испания и Унгария площите със слънчоглед са се увеличили с около 4%, а в Италия, България и Франция са намалели.
Румъния е засяла над 1 милион хектара с тази култура и е най-големият производител на слънчогледово семе в Европейския съюз, като тази година площите са увеличени с 2%.
Тази година обаче прогнозите за реколта в Румъния показват спад от почти 18% в сравнение с предходната година. Добивите от слънчоглед в Испания и Франция също се очаква да бъдат по-ниски в сравнение с предходната година - съответно с 12% и 14%.
Причина за падането на очакваните добиви е дъждовното време в началото на април 2018 г. за Югоизточна Европа и Средиземноморието, което доведе до значително забавяне на сеитбата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Очаква се рекорд в производството на палмово масло през тази година от 72 млн.т, което ще се отрази на цените на целия маслодаен комплекс. Това сочат прогнозите на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA.)

Първоначалните оценки на USDA за световната реколта от пшеница през 2018/19 година са за производство от 748 млн.т. – 1,5% под това от предходната година. Очаква се Русия да намали добитата пшеница до 72 млн.т, от 84 млн.т. година по-рано, а Украйна до 9,6 млн.т. Световното общо потребление на пшеница ще превишава производството и ще възлезе на 754 млн.т. Това дава основание да се мисли за стабилни световни цени на пшеницата и дори увеличение от 5-8% в сравнение с 2017/18 г.
При ечемика по прогнози на USDA се очаква леко увеличение на производството от 2,5%, до 147 млн.т, в сравнение с 2017/18 г. Това ще дойде от ръст на прибрания ечемик в ЕС. Независимо, че се смяташе, че ечемика ще намали своето присъствие в световния зърнен баланс, годишното световно търсене остава около 145-150 млн.т. 
Средната изкупна цена на ечемика в ЕС през пазарната 2017/18 г. се повиши и ще възлезе на около 155 евро/т., докато година по-рано бе около 142 евро/т. През 2018/19 г. се предвижда средна европейска цена отново около 155 евро/т. 
При рапицата се очаква незначително увеличение на производството до 74,4 млн.т от 74,3 млн.т. година по-рано. Търсенето не се очаква да превиши предлагането, което намалява изгледите за ръст на цените. Борсовата цена на Matif за пазарната 2018/19 г. се очаква да остане около 350 евро/т, коментират още от САРА. 
Публикувана в Бизнес

Общото производство на всички дребноплодни плодове в света през 2017 г. е 13,4 милиона тона. Това е два пъти повече, отколкото през 2000 г. Интересното е, че от общия обем на дребноплодни плодове, произведени през 2017 г., 9,7 милиона тона са градински ягоди.

До 2020 г., тази цифра ще се увеличи до 15,4 милиона тона. Ягодата ще остане най-популярна и от нея трябва да се произведат минимум 11,3 милиона тона.
Обемът на световния износ на ягоди през 2017 г. е 1,8 милиона тона (през 2000 г. тази цифра е била три пъти по-малка).
Износът, според британски анализатори, ще продължи да нараства и през 2020 г. ще достигне 2,1 милиона тона.
Световното производство на малини и къпини през 2017 г. възлиза на 1,3 милиона тона. Това е 2,3 пъти повече, отколкото през 2000 г. До 2020 г. тенденцията за увеличаване на производството на тези култури се запазва, очаква се общото количество да достигне до 1,4 милиона тона.
През миналата година, световното производство на боровинки възлиза на 1,7 милиона тона, което е 2,5 пъти повече от това през 2000 г., а се очаква производството на боровинки да достигне 2 милиона тона.
Що се отнася до разпределението на продукцията по континенти, днес лидер в производството на дребни плодове е Азия. Азия е най-големият континент по територия и по брой на потребителите, а също така и по ръста на населението, така че този факт е естествен. Заедно с броя на хората, консумацията на плодове също нараства.
През 2017 г. в Китай са отглеждани 42% от всички ягоди в света, с 15% са се увеличили в САЩ, със 6% - в Мексико, с 5% - в Египет. Германия, Франция, Гърция, Италия, Холандия и Беларус, Украйна фигурират с 1% от световното производство на ягоди.
По отношение на производството на малини и къпини, лидерите в производството в света са Мексико (20%), САЩ (17%), Русия (16%), Полша (12%), Сърбия (8%).

Безспорни лидери в производството на боровинки са САЩ (42%), Канада (23%) и Чили (15%). Китай представлява само 2% от световния обем, а Полша - 1%.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 11

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта