Азотфиксиращата бактерия при люцерната притежава пептид, способен да подобри производителността на соята

Фиксиращата азот бактерия при люцерната съдържа пептид (вещество, състоящо се от две и повече аминокиселини) – „двоен агент“, който може да помогне за увеличаване добива и на другите бобови култури, без да се използват торове. Този пептид е открит от молекулярни биолози от Масачузетския университет в Амхърст, САЩ.

Bobovi4

Оказва се, че люцерната използва механизъм, който кара ризобиите – бактерии, фиксиращи азот, да работят по-ефективно. Както всички бобови растения, и люцерната има грудки по корените, в които се фиксира азот благодарение на особените бактерии, формиращи симбиоза с тези видове.

Бактериите не работят просто ей-така – нужни са им специални механизми, които ги принуждават да допринесат полза за растенията. Това се получава по следния начин. Бобовите култури привличат бактериите от почвата и те остават в корените им. Само след като бактерията проникне вътре в растението, то формира грудки на своите корени и привежда бактерията в състояние, в което тя започва да фиксира азот от въздуха.

С други думи, растението взема от ризобиите ензими, които превръщат азота в нужния на растенията амоняк, който те използват за своите нужди. В замяна бактерията получава от растенията вече фиксирания въглерод като продукт от фотосинтезата. Така се осъществява симбиозата между бобовите растения и бактериите.

Bobovi1

В същото време при люцерната трансформацията на бактерията е толкова различна, че дори има свое собствено име — диференциация, която учените от Масачузетския университет в Амхърст сравняват с опитомяването, защото бактерията става напълно зависима от своето растение-гостоприемник. Още повече че тя вече не е способна да живее самостоятелно. Фактически бактерията става „роб“ на люцерната, за която трябва да изработва амоняк.

Това е възможно благодарение на особените пептиди, които са открити на молекулярно ниво само в грудките, намиращи се върху корените на люцерната. Те са наречени NCR-пептиди. Изучавайки процеса на „опитомяване“ на бактерията, на един от видовете люцерна – Medicago truncatula, учените открили пептида DNF4, който също понякога е наричан NCR211. Тези пептиди могат да се държат в качеството на„двойни агенти“ – те поддържат живи фиксиращите азот бактерии, когато те са вътре в растението, и ги убиват, когато бактериите се окажат на свобода.

Bobovi2

Другите бобови растения, в частност соята, нямат такъв ефективен механизъм. Затова прилагането на пептидите на люцерната при най-масово отглежданата бобова култура могат значително да увеличат добивите й без използване на торове.

Публикувана в Растениевъдство

Внасянето на азота при поливни и неполивни площи е различно, а фосфорът и калият задължително се заравят в почвата

Щата Небраска заема 5-о място в САЩ по отглеждане на слънчоглед. Посевите с културата са концентрирани в западните части на щата, които се смятат за зони на рисковано земеделие както на неполивни, така и на поливни площи. Средният добив на културата там е малко над 1 т/ха (100 кг/дка).

Слънчогледът е растение с дълбоки корени, което реагира много добре на внасянето на торове, когато нивото на хранителни вещества в почвата е ниско. Печелившото отглеждане на маслодайната култура изисква съответстващо плодородие на почвата, което не може да се управлява без агрохимически анализ. Азотът е основното вещество, което ограничава добивите, ако в почвата отсъстват високи остатъчни запаси от нитрати. Следващият най-лимитиращ фактор е фосфорът.

Производителят на слънчоглед трябва да определи реално очакваните добиви, за да покрие потребностите на растенията от азот. В щата Небраска слънчогледът на неполивни площи обикновено дава добиви от 1130 – 1700 кг/ха, а на поливни – 2040 – 2830 кг/ха.

Азот

Производителят трябва да установи нивото на азот за слънчогледа, основавайки се на очаквания добив за всяко поле. Ако няма големи остатъчни запаси от нитрати, културата изисква торене с азот. За да се повиши точността по препоръките за количеството азот, който трябва да се внесе, земеделецът трябва да направи агрохимичен анализ: задължително от дълбочина 90 см и желателно до дълбочина 120 – 150 см, тъй като слънчогледът получава нитрати и от такава дълбочина. Показателите за реалното съдържание на азот следва да се извадят от стойностите, посочени в Таблица 1. Източниците на азот са оборският тор и бобовите култури като предшественици, а също нитратите в поливната вода. Препоръките по внасянето на азотните минерални торове, основани на тестовете на почвата, подхождат за повечето почви със съдържание на органично вещество 1 – 1,5%. За почви, съдържащи по-малко от 1% органично вещество, производителят трябва да увеличи нормата на внасяния азот с 11 – 17 кг/ха акт. в-во в сравнение с препоръчаните норми, а ако съдържанието на органичното вещество превишава 2% – да се намали с 11 кг/ха акт. вещество.

Таблица 1. Препоръки за внасяне на азотни торове при слънчоглед, кг/ха в активно вещество.

Плануван добив, кг/ха

     

Съд. на азот, мг\кг*

1120

1360

1600

1800

2040

2250

2500

2720

2950

 

0-1

34

45,3

56,6

68

79,3

90,6

102

113

124,3

 

1-2

17

28,3

39,6

51

62,3

73,6

84,9

96,3

107,6

   

2–3

 

11,2

22,5

34

45,3

56,6

68

79,3

90,6

   

3–4

 

0

0

17

28,3

39,6

51

62,3

73,6

   

4–5

 

0

0

0

0

22,5

34

45,3

56,6

   

5–6

         

0

17

28,3

39,6

 

> 6

         

0

0

11,2

22,5

 
                             

Производителят на слънчоглед може да прилага азотното торене преди или след сеитбата между редовете.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

В ранна пролет по-подходящ от азотните торове е карбамидът, защото почвената влажност е доста висока. Това е идеалното време за внасяне на този вид азотен тор. Той съдържа амидна форма на азота, която има по-продължително действие. Благоприятните условия няма да позволят загуба на активно вещество, така както се случва при сухо и топло време. Карбамидът не е подходящ само за карбонатни черноземи (силно алкални почви).

Количеството за млади плододаващи дръвчета трябва да бъде 200-250 грама, равномерно разпръснато в подкоронното пространство. Ако почвата не е прекалено кална добре е торът да бъде заровен с плитко прекопаване.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Окопаването се извършва накрая, след като дръвчетата са изрязани, напръскани и наторени.

Това е основна обработка на почвата - извършва се в междуредията на дълбочина 20-25 см, а в близост до дърветата не повече от 10-12 см

Ако тя е направена през есента, рано напролет междуредията се култивират или дисковат на дълбочина 15-17 см.

С основната обработка на почвата се извежда борбата с плевелите, подобрява се структурата на почвата, а от там и микробиологичната дейност, аерацията, влагозадържащата способност и др.

С нея се постига и механично унищожаване на зимуващите в почвата неприятели и неблагоприятна среда за развитие на болестите.

Ако не изпълните тези ранни мероприятия сега, през вегетацията на дръвчетата ще сте безсилни да се справите с: къдравостта по прасковата, кривулите по сливата, загиване завръзите по дюлята, огненият пригор по круша, дюля и ябълка, ранното кафяво гниене и много неприятели.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Не трябва да се дават наведнъж големи количества от елемента, защото той е силно подвижен и подложен на загуби

Агр. Петър Кръстев

Азотът е един от най-важните хранителни вещества за растенията, които се нуждаят от него в сравнително големи количества. Успешното управление на елемента може да оптимизира добивите на селскостопанските култури, да повиши рентабилността и да минимизира загубите. Но управлението на азота е доста сложен процес.

  • Дефицитът на азот може да доведе до слаб растеж на растенията, хлоротични листа и значително намаление на добивите.

  • Излишъкът на азот води до лошо развитие на кореновата система, отслабване на имунитета (растенията стават податливи на болести) и ниско качество на реколтата.

Източници на азот и техните достъпни форми

Поведението на азота е сложно и се определя от редица физически, химически и биологични процеси, които протичат под влияние на различни фактори на околната среда. В природата азотът присъства основно във въздуха и в почвата.

Атмосферен азот

Атмосферният азот е важен източник, но за съжаление, е недостъпен за повечето растения. Само бобовите растения могат да използват атмосферния азот посредством биологични процеси с помощта на бактерии. Известно количество атмосферен азот се депозира в почвата с дъждовете, но той е прекалено малко.

Азот в почвата

Голяма част от азота в почвата се съдържа във вид на органични вещества. Те са относително стабилни и не са непосредствено достъпни за растенията.

Кога и как растенията могат да поглъщат азот

Растенията могат да поглъщат азот само в неорганични форми, NO3 (нитратен) и NH4 (амониев). Само около 2 – 3% от азота, съдържащ се в органичното вещество, се превръща в достъпен за растенията азот в процес, наречен минерализация.

В този процес се задействат бактерии, преобразуващи органичния азот в минерален, който е достъпен за растенията. На процеса на минерализация влияят факторите на околната среда като температура, влажност, аерация и рН на почвата.

Например, излишъкът на влага забавя минерализацията и ограничава достъпността на азота. Минерализацията е оптимална при температура 30ºC и при неутрално или слабокисело pH на почвата.

Загуби на азот

Азотът може да бъде загубен от почвата по няколко начина.

  • Измиване – нитратната форма (NO3) много лесно се придвижва с водата, тъй като тя не се задържа в почвата. Затова тя може да се промие в по-дълбоката коренова зона с потока вода.

  • Волатилизация – загуба на азот във вид на газообразен амоняк (NH3). Това може да се случи при разхвърляне на повърхността на почвата на торове, съдържащи урея.

  • Денитрификация – това е процес, при който азотът в съчетание с микробиологичните процеси се преобразува от нитрати в нитрити, превръща се в газ и се връща в атмосферата. Този процес възниква, когато почвата е пренаситена с азот или е много влажна.

Управление на азота

Успешното управление на азота оптимизира добивността на селскостопанските култури, повишава рентабилността и минимизира загубите на тозиелемент в околната среда.

Факторът време е един от основните при вземане на решения за прилагане на програми за внасяне на азотни торове. В системата на интензивно растениевъдство идеално би било честото внасяне на азотни торове, но в строго ограничени дози в съответствие с потребностите на всяка култура. Не е излишно да припомним, че при отглеждане на зърнено-житни култури, когато се правят сравнително малко на брой внасяния на азотни торове, именно времето на внасяне има решаващо значение.

Внасянето на азот прекалено рано води до риск от неговата загуба чрез измиването. Внасянето на азотни торове трябва да става до дъждовете и то така, че най-високата доза да е внесена до началото на стадия на максимално поглъщане на елемента от културата.

По същия начин съществува риск и при внасяне на азота прекалено късно, ако климатичните или логистичните условия не са позволили използването му в планираното време.

Определяне на дозите за внасяне на азот

Азотът представлява много мобилно и постоянно изменящо се в различни форми вещество, подвижно в почвата. Затова анализът на елемента в почвата дава резултат, който е действителен само по време на измерването и може да доведе до грешни препоръки за внасянето.

Подходът по отношение на азота се състои във вземане на решение и препоръки, основани на очаквания добив и потребностите на съответната култура от елемента. При препоръките за азотни торове е важно също така да се разгледат „азотните кредити“ – наличието на органично вещество в почвата и на остатъчен азот от предшестващите култури.
В днешно време непрекъснато се разработват и оценяват нови методи и подходи за внасянето на азотните торове. Търсейки повече информация по темата, попаднах на сайта www.smart-fertilizer.com. Той е специализиран за консултации и изготвяне на препоръки за торене и е достъпна за всички интернет услуга. След мое запитване към специалист от този сайт дали тази система е приложима за България, ми отговориха, че не само е приложима, но и много наши фермери вече се ползват от нея.

Внесяне на течен азот чрез листно подхранване

Един от примерите за внасяне на азот с минимални рискове е съвременният начин чрез течно листно подхранване на растенията. Благодарение на точно изчислените индивидуални дози за всяка култура, растениевъдът не греши в необходимото количество, а листното подхранване (за разлика от почвеното внасяне) максимално бързо постъпва непосредствено в растението, без риск да бъде измито в долните слоеве на почвата.

Не е чудно, че тази методика бързо набира популярност. В търговската мрежа у нас вече се предлагат достатъчно продукти, повечето от които са универсални и са подходящи за листно подхранване на почти всички отглеждани култури. Някои от тях са комплексни и освен жизнено важният за растенията азот съдържат и макро- и микроелементи в хелатна форма.

Листното подхранване особено добре се отразява на овощните и ягодоплодни култури. Ето какво означава своевременно и точно подхранване с азот:

Получени резултати от листно подхранване с течен азот

  • картофи – допълнение към добива от 3,1 до 13,0%, повишение на стоковите клубени до 40%;

  • домати – допълнение към добива от 4,4 до 12,4%;

  • зеле – допълнителна продукция от 20,9 до 27,0%;

  • лозя – допълнителен добив от 7,9 до 17,5%, увеличаване съдържанието на общи захари в гроздето с 20 – 28%;

  • вишна – допълнителен добив от 10,6 до 35,3%, увеличение на плодовете с 60 – 78%;

  • ябълка – по-висок добив от 9 до 19%;

  • диня – увеличение на добива от 40 до 60%, увеличение на стоковата продукция с 4 – 10%.

Публикувана в Растениевъдство

Едно от най-сигурните средства за възстановяване и спасяване на пострадалите от преовлажняване насаждения е силната подмладяваща резитба на дърветата. Тя се извършва през пролетта, като се съкращават скелетните и полускелетните клони до здрави разклонения. Съкращават се и едногодишните клонки до здрави неповредени пъпки. В резултат на резитбата още през първата година настъпва видимо възстановяване на корените . На втората година след възстановяването дърветата дават почти нормална реколта. Заедно с подмладяващата резитба торенето с оборски тор, мулчирането и отводнителните мероприятия могат да допринесат много за преодоляване на повредите и нормализиране на плододаването.

Затревяването също може да намери място в борбата срещу преовлажняване на почвата. Основание за тази препоръка е обстоятелството, че при сливови насаждения на една възраст в два съседни участъка при условия на обилни валежи, но при различно поддържане на почвената повърхност здравословното състояние не е еднакво: в чимово поддържания участък на сливовата градина листопадът протича нормално през есента, дърветата се запасяват и презимуват добре, плододаването е обилно, редовно и висококачествено; в участъка, където почвата се поддържа в черна угар, вследствие на преовлажняване листопадът настъпва предивременно още през август, растенията не се запасяват достатъчно и не се подготвят добре за презимуване, плодовата реколта е малка по количество и нискокачествена, растенията отслабват, появява се суховършие, нападат се повече от болести, голяма част от дърветата загиват; в същото време се засилват процесите на ерозия в почвата.

Може да се приложи зачимяване през междуредие с периодична смяна, при което се отстранява опасността от ерозия, подобрява се водно-въздушният режим на почвата и се използват някои предимства на черната угар.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 08 Март 2018 11:52

Срокове за торене при овощните

Сроковете и начините на торене са различни от познатата ни практика в миналото. Запасяващото торене за няколко години напред отстъпи място на ежегодното торене. Основното торене може да се прави както наесен, така и рано напролет. Това е възможно поради новите формулации на торовете, повечето от които са водоразтворими и не е нужно да се преобразуват в почвата. Подхранването с азотни торове през вегетацията също може да отпадне, ако се използват торове съдържащи азот, който е с дълго последействие, не се измива и не е летлив.

Площното разхвърляне на торовете при трайните култури пък е изместено от локалното браздово торене в редовете близо до растенията от едната или от двете страни, а при единичните дръвчета в малките градини в под коронното пространство.

Освен основното торене, което в никакъв случай не трябва да се пренебрегва, хранителни вещества могат да се подават и през листата чрез листни торове. Листното торене е едно допълнение и то в никакъв случай не може да замени основното торене. Освен това чрез него могат да се коригират специфични физиологични смущения в растежа на дръвчетата предизвикани от дефицит на определен елемент или група от елементи, като желязна хлороза и др. Храненето на дръвчетата може да става и по най-съвременният начин - чрез капково напояване. За тази цел има специални торове наречени фертиганти.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Почвеното плодородие е величина, която ако не се поддържа намалява. Ето защо при отглеждане на овощни дръвчета периодично се налага торене.

Торенето може да се извършва с органични и минерални торове, а най-често в малките градини се прилага комбинирано органо-минерално торене. Най-масово досега за органично торене се използваше оборският тор. Неговото значение не е намаляло и сега, но освен него на пазара вече има и други органични продукти, като биотор от калифорнийски червеи, органични продукти от растителен произход – извлеци от водорасли и други растения и др.

Всички те могат да се използват след като се запознаем с техните характеристики и начин на приложение.

Минералното торене с изкуствени торове също бележи голямо развитие през последните години и това не е случайно, след като знаем, че минералните торове са най-голямото постижение на химията през миналия век. Доскоро познавахме само няколко вида тор съдържащи най-често по един и рядко два макроелемента, а сега се предлагат безброй комбинирани торове, които съдържат трите основни макро- елемента – азот, фосфор и калий плюс други макро- и микроелементи. Те са разработени в най-различни комбинации и са съобразени с нуждите на отделните видове растения през различните фази от тяхното развитие.

Как да се ориентираме в тази сложна химия? Ще се опитаме да ви помогнем като изброим няколко неща, които са доказани:

  • Най-много хранителни вещества от почвата извлича прасковата, следвана от ябълката, дюлята, сливата и крушата

  • Нуждите на овощните култури от хранителни вещества нарастват с напредване на възрастта

  • През отделните фази от своето развитие дръвчетата имат различна потребност от хранителни вещества – така например ябълката приема усилено азот и калий през целия период на растеж и запасяване, а фосфор през буйния растеж и запасяването и др.

Отново ще кажем, че за най-правилно и точно торене, съобразено с нуждите на растенията е необходим агрохимичен анализ на почвата, с който се установява количеството на усвоими форми на хранителните елементи. След изготвянето на анализа се прави и препоръка за торене за съответната култура.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Листното подхранване може да се използва за бързо попълване на дефицит на микроелементи, появил се през лятната вегетация. Недостигът на хранителни елементи в растенията може да бъде предизвикан от следните причини:

  • състав на почвата, затрудняващ усвояването на хранителни вещества;
  • хладно време и продължителни валежи. В такива условия растенията лошо усвояват микроелементите от почвата;
  • по време на активния растеж, потребността от хранителни елементи превишава възможността на корените (при младите растения).

Предимствата на листното подхранване са бърз резултат и висока биологична достъпност на компонентите, дори при лошо време. Извънкореновото подхранване се прави с течни комплексни торове, разредени в безопасни концентрации примерно 10 пъти по-ниски от обикновено.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Подхранването на овощните дръвчета в малката градина става по бразди, изкопани в кръг на разстояние 1,5–2 м от стъблото за силнорастящите и 1 м за слаборастящите. Торовете се разтварят във вода, разливат се равномерно по браздите и се засипват с почва. Вместо бразди може да се напварят 8–12 дупки, дълбоки 20 см равномерно разпределени на същото разстояние от стъблото и количеството тор се разпределя равномерно в тях. Подхранването на ягодоплодните храсти също се съвместява с поливка, разпределяйки тора по проекцията на короната.

Какво не трябва да се прави?

  • Карбамидът не трябва да се смесва с течни торове, а така също и с прости суперфосфатни торове, вар Смешивать мочевину (карбамид) с жидкими удобрениями, а также с простым суперфосфатом, известью, доломитово брашно и креда.
  • Фосфорните торове не трябва да се дават едновременно с пепелина, тъй като варта препятства усвоението на фосфора.
  • Не трябва да се внасят торове в суха почва – това ще доведе до пригори по корените.
  • Не се прави листно подхранване през деня в горещо време и ярко слънцегреене. Капките на водата фокусират слънчевите лъчи, което причинява пригори по листата. Освен това при температура на въздуха по-висока от +28°С устицата на листата се затварят и разтворът и елементите в него не се усвояват.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 14

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта