На това издание на Фестивала ще имаме специално представяне на Фурна Квартална. Те ще направят специална презентация на хляба, който правят. Ще донесат квас и различни  брашна.

На демонстрацията от 12 часа ще ви покажат разликата между хлябовете, правени с различни брашна и ще обяснят процеса на ферменация. Бъдете точни, ако искате да научите тайните на хубавия хляб с квас!

Ани Тодорова и семейството й създали преди няколко години Фурна Квартална заради убеждението си, че „доброто здраве е преди всичко въпрос на хранене“ и за да възкресят спомена за домашните печива и живия хляб. Всеки ден Фурна Квартална меси хляб по традиционния допреди десетилетия начин – с квас, без мая. Правят го с дълга ферментация, за да се получи чист, вкусен, здравословен и траен хляб. Фурна Квартална прави не само хляб, но дълъг списък от вкуснотии: банички, кроасани, бутерки, курабийки, козунаци, торти…

Фестивалът е както всяка сряда от 10,30  до 18,30 часа пред Министерството на  земеделието.

Всяка сряда Фестивалът предлага разнообразни фермерски и занаятчийски храни на малки производители от страната: краве, овче, биволско и козе сирене и кисело мляко, кашкавал, мед и пчелни продукти, сладка и  сиропи, яйца, прясно месо, занаятчийски хляб, ядки, печена тиква и тиквени семки, био вино, био оцет, био чай, био гъби шийтаке, сезонни плодове и зеленчуци, пресни и сушени билки и подправки, козметика, цветя… Редовно гостуват производители на сувенири и бижута.

Запазена марка на Фестивала са демонстрациите и дегустациите на фермерски храни и рецепти.

Проектът Фестивал „От нашата ферма – с любов за вас!“ се организира от Фондацията за биологично земеделие БИОСЕЛЕНА в партньорство с Район „Красно село“ и Сдружение  „За Земята“ , както и с финансовата подкрепа на Програма Европа – 2018 на Столична община.

Всички фермери и производители са регистрирани по наредбите 3 и 26 на Министерството на земеделието, храните и горите  или по Закона за храните. Много от тях в районите от Натура 2000  в Западна и Централна Стара планина са подкрепени от проекта „За Балкана и хората“ на Българо-швейцарската програма за сътрудничество.

Публикувана в Новини на часа

Опростен, модернизиран и намален – така изглежда новият седемгодишен бюджет на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Комисарят Фил Хоган настоява за по-справедливо и гъвкаво разпределение на преките плащания

Мария Нецова

Наш спец. пратеник в Брюксел

20180606 191659 1

С младата красива ирландка Хана Куин Милиган се запознах на семинара за журналисти в Брюксел, посветен на бюджета на Общата селскостопанска политика (ОСП)на Европейския съюз. Тя представляваше сп. Irish Farmers, видно от яркочервеното лого на микрофона й. Хана се оказа моя съседка в конферентната зала и всеки път, когато посягаше към смартфона си, виждах на дисплея й в близък план една съзерцателна крава холщайнка на големи ръждиви петна на фона на зелената морава. „Това е моята любимка, красавицата ми – каза ми умилената Хана, уловила лекото ми недоумение от избора й. И продължи – Журналистиката е втората ми професия. Живея в малко селце, западно от Дъблин, и заедно с родителите ми отглеждаме 30 крави в стопанството ни.” Едва сега забелязвам, че ръцете на Хана са здрави, силни и по-едри за финия й силует. И ако младата жена бе оставила стадото си и бе хванала микрофона, то е защото на нея и на другите ирландски фермери съвсем не е безразлично как ще изглежда селскостопанската политика на Европейския съюз след 2020 година и какво да очаква родината й след напускането на Общността от могъщия й съсед – Великобритания. Безпокойството на ирландците от Брекзит е основателно, тъй като поради географски и исторически причини икономиката на страната остров е най-зависимата от Великобритания в сравнение с останалите 26 страни членки на ЕС. Сектори като животновъдство и хранителна промишленост например изнасят 43 на сто от продукцията си в Обединеното кралство. „Ние оставаме в ЕС, а какво ще стане с нас, ако след Брекзит се приложат непоносимо високи вносни мита за нашите стоки – за млякото ни, за сирената, за говеждото...” – тревожи се ирландската животновъдка Хана, която с червения си микрофон бе сред най-активните колеги на семинара.

Няма да скрия, че всеки от колегите журналисти, които присъствахме на семинара, си задаваше подобни въпроси за бъдещето на селското стопанство в своята страна, защото е наясно, че селскостопанската политика на Европейския съюз има отражение върху ежедневието на всички европейци, на всеки един гражданин от Общността...

Европейската комисия повдигна тежката си бюджетна завеса на 1 юни т. г. и чрез гласа на комисаря по земеделие и развитие на селските райони – ирландеца Фил Хоган, обяви предложенията си за следващия дългосрочен бюджет на Общата селскостопанска политика (ОСП). В бъдещото меню за периода 2021 – 2027 г. има няколко важни постановки: намаляване на бюджета, децентрализация, по-голяма социална справедливост, помощ за младите земеделци. Случи се и една премиера, която не си пожелаваха да видят и съпреживеят нито многомилионното население на ЕС, а най-малко земеделското й войнство – никога досега сумата, която се е отпускала за развитието на селскостопанската политика на Общността, водеща началото си от далечната 1962 година, не е била намалявана! За да оправдае орязването на новия бюджет на ОСП с 5 на сто в сравнение със сегашния, Европейската комисия изтъкна на първо място празнината от 12 до 14 милиарда евро годишно, която се отваря след излизането на Великобритания от ЕС и тепърва ще трябва да се запълва. Освен това Брюксел дефинира нови бюджетни приоритети като справяне с миграцията и укрепване на отбранителната мощ. Въпреки това националните постъпления в общата каса на ЕС си остават непроменени и продължават да съответстват на 1,1% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на всяка страна членка.

Само седмица след официалното оповестяване на бюджета за ОСП под егидата на Европейската комисия бе организиран семинар с (агро)журналисти, които в продължение на два дни (6 – 7 юни) имаха шанса да разговарят и дебатират с отговорни представители на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” (DG AGRI) – най-компетентните специалисти, участвали пряко в съставянето на дългосрочната финансова рамка на ОСП. Черешката върху тортата беше личното участие на комисаря Фил Хоган, който отговори изчерпателно на всички поставени от колегията въпроси. В семинара, който по установена традиция на подобни медийни форуми, се проведе в конферентния център „Албер Боршет” в сърцето на Брюксел, участваха журналисти от 21 страни на ЕС. Единствената представена медия от България бе в. „Гласът на фермера”с любезната покана на AG-Press.

Фил Хоган изложи философията на реформата в бюджета на Общата селскостопанска политика след 2020 година и разясни какви са новите моменти в предложенията на Комисията.

Новият седемгодишен бюджет на ОСП е в размер от 365 милиарда евро

Бъдещето на Общата селскостопанска политика може да се обобщи с три ключови думи: ефикасност, гъвкавост и устойчивост. Комисарят подчерта, че предложенията на Комисията са насочени към модернизиране и опростяване на ОСП, че се предоставят реално по-големи права на държавите членки (върху принципа за субсидиарност) и се акцентира върху резултатността. Досега някои държави се обвързваха повече да отговарят на исканията на Брюксел и по-малко на тези на своите селски стопани. – А лекарството според Фил Хоган е просто: повече права на всяка страна членка и по-голяма гъвкавост за повече благосъстояние. Комисарят подчерта, че през следващите месеци на държавите членки предстои да вземат изключително важни решения за своите политически и икономически приоритети. „Топката сега е в техните ръце” – изрази се метафорично той. Досега Брюксел решаваше за всичко – включително за височината на подрязване на храстите и налагаше строги правила, изпълнението на които се свързваше с отпускането на помощите. В близко бъдеще страните членки ще имат по-голямо поле за маневри в избора си, а и по-голяма отговорност къде и как да инвестират финансирането си по линия на ОСП, но с визия и обвързаност с резултата. Само така ще бъдат изпълнени амбициозните цели на ЕС – постигането на адаптивен, стабилен, устойчив и конкурентоспособен селскостопански сектор, в който доходите на земеделските стопани се подпомагат целево и справедливо.

Директните плащания ще намалеят не повече от 4%

Подчертавайки жизненоважното значение на директните плащания като основна подкрепа за доходите, комисарят обеща, че в т. нар. Първи стълб няма да паднат с повече от 4% във всяка държава членка. Той успокои фермерите, че няма да има забавяне или спиране на тези плащания. Новият модел не дава картбланш на страните членки да правят каквото си пожелаят – предупреди Хоган. – Те ще трябва да подготвят и изпратят за одобрение от Комисията национални стратегически планове за целия период, в които да посочат как чрез преките плащания и програмите за развитие на селските райони възнамеряват да постигнат общите за ЕС цели – в социално-икономическата област и опазването на околната среда. ЕК ще следи отблизо как всяка страна изпълнява плана си и ще се намесва само ако страните не изпълняват стратегическите си планове, които сами са създали. Спирането на плащанията ще бъде последната мярка спрямо нарушенията – обеща Фил Хоган.

Между важните цели на предложенията са: осигуряването на справедливи доходи за селските стопани, засилване на социалния аспект на ОСП, привличане на млади фермери в селското стопанство, опазване на околната среда и мерки срещу климатичните промени.

 Ще представим основните характеристики на предложенията

на Комисията за една модернизирана и опростена ОСП, като прибавим към тях разясненията и коментарите на Фил Хоган и неговия екип, представени в диалогична форма с журналистическата аудитория на семинара.

  • 1. Нов начин на функциониране. Държавите членки ще разполагат с повече гъвкавост при усвояването на отреденото им финансиране, което ще им позволи да разработват специални програми, тясно съобразени с проблемите на техните земеделски стопани и в по-широк аспект – селски общности. Държавите членки ще могат и да прехвърлят до 15% от финансирането си по линия на ОСП между преките плащания и развитието на селските райони, за да осигурят финансиране за своите приоритети и мерки.

2. По-справедливо подпомагане чрез по-справедливо разпределение. Преките плащания ще останат в сърцевината на политиката, за да се осигури на земеделските стопани стабилност и предвидимост. С приоритет ще се подпомагат малките и средните стопанства, които представляват по-голямата част от селскостопанския сектор на ЕС, както и младите земеделски стопани. На семинара беше изнесено, че сега 20 на сто от селските стопанства в Европа получават 80 на сто от директните плащания. Ето защо една от предложените от Брюксел мерки за намаляване на разходите е да се определи таван за размера на подпомагането, който могат да получат най-големите ферми.

В допълнение:

Преките плащания за земеделските стопани в размер над 60 000 евро ще бъдат намалени, а максималният размер на плащанията на стопанство (като изцяло се вземат предвид разходите за труд) да бъде 100 000 евро. (Досегашният таван на директните плащания на площ бе определен на 300 хил. евро за едно стопанство.)

  • Малките и средните стопанства ще получават повече подпомагане за хектар.

  • Чрез външното сближаване (или конвергенция) Комисията продължава да полага усилия за по-справедливо разпределяне на преките плащания сред държавите членки.

Фил Хоган: С въвеждането на тавани от 60 000 до 100 000 евро предвиждаме приходите да останат в страните членки, но да бъдат преразпределени към малките и средните стопанства. И още: отчитайки ангажимента за по-голяма равнопоставеност между държавите членки на ЕС, предлагаме по-нататъшна стъпка за външно сближаване. За страните членки, чиито средни плащания са под средните за ЕС, предлагаме да се намали наполовина разликата между сегашните им нива и 90% от средните за ЕС.

4. Помощ за младите фермери. Държавите ще трябва да заделят най-малко 2% от определените им средства за директни плащания за подпомагане на младите земеделски стопани в създаването на стопанства. Към това ще се добавят финансова подкрепа за развитие на селските райони и различни мерки за улесняване на достъпа до земя и на прехвърлянето на земя.

Фил Хоган: Само 6% от всички фермери в ЕС са под 35 години и няма как да се осигури жизнеспособността на селското стопанство. Това не означава, че искаме да се освободим от старите хора. Силно се надявам, че всяка държава ще подходи амбициозно, за да привлече младите в селското стопанство. Ние няма да бъдем предписателни, но очакваме, че с предложенията на Еврокомисията всяка страна членка ще намери верния път.

5. Опазването на околната среда и изменението на климата. В предложените общи за ЕС цели не е пропуснат никой от следните въпроси: изменението на климата, природните ресурси, биологичното разнообразие, местообитанията и ландшафтите. Подпомагането на доходите на земеделските стопани вече е обвързано с грижливото отношение към околната среда и изменението на климата.

  • Най-малко 30% от всяко национално финансиране за развитие на селските райони ще бъдат заделени за мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата.

  • Очаква се 40% от общия бюджет на ОСП да има принос за мерките във връзка с климата.

  • Освен възможността да прехвърлят 15% между стълбовете, държавите членки ще могат да прехвърлят от стълб 1 към стълб 2 още 15% за финансиране на мерки за опазване на околната среда и във връзка с климата (без национално съфинансиране).

6. По-широко използване на познанията и иновациите. Модернизираната ОСП ще се възползва от най-новите технологии и иновации, за да помага на земеделските стопани по места и на администрацията.

  • Предвижда се бюджет от 10 милиарда евро, заделени от програмата за научни изследвания на ЕС „Хоризонт Европа“, за научноизследователски проекти и проекти за иновации в областта на хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, развитието на селските райони и биоикономиката.

  • Насърчаване на държавите членки да използват за контрол и наблюдение големи масиви от данни и новите технологии (например спътникови данни за проверка на размерите на стопанствата във връзка с искания за преки плащания) и така да намалят значително необходимостта от проверки на място.

  • Засилване на цифровизацията в селските райони, например чрез разширяване на достъпа до високоскоростни комуникации.

Какъв ще бъде бюджетът на България след 2020 година?

На фона на предвиденото орязване на бюджета на Общата селскостопанска политика, намалението в бюджета на България за следващия програмен период на ОСП е 0,79 на сто. Това намаление под 1% според министъра на земеделието Румен Порожанов е „абсолютно задоволително”. За всички останали по-големи страни членки, то е с около 4%, като само 3-4 държави имат увеличение на бюджета с 1-2%, което е елемент от външното сближаване (т.нар. конвергенция). Министър Порожанов потвърди, че България ще настоява статуквото на таваните на плащанията да се запази в сегашния му вид.

Междувременно Националната асоциация на зърнопроизводителите вече се обяви срещу понижаване на тавана за директните плащания. Становището на НАЗ е, че това предложение на Комисията, ако се приеме, създава реалните рискове и необратими последици за българското земеделие.

Следващи стъпки

След публикуването на новия дългосрочен бюджета на ОСП първата среща на министрите на земеделието на Общността се състоя в София (4 – 5 юни) в рамките на българското председателството на Съвета на ЕС. За първи път високите гости имаха възможност да обсъдят първоначалните законодателни предложения на Европейската комисия за ОСП след 2020 г., представени лично от комисаря Фил Хоган. Стартовият дебат ще продължи на последното заседание под българска егида – на 18 юни 2018 г. в Люксембург. Предложенията по корекции на бюджета ще постъпят в Европейската комисия.

Бързото постигане на споразумение за дългосрочния бюджет на ЕС и по секторните предложения, включително по ОСП, е много важно, за да се ускорят максимално практическите резултати от финансирането на ЕС, а земеделските стопани да разполагат с необходимата сигурност при своите делови и инвестиционни решения. Процедурата ще завърши със санкцията на Европейския съвет и на Европейския парламент. Оптимистичните очаквания са да се постигне политическо съгласие между 27-те страни членки и новият дългосрочен бюджет до бъде приет преди изборите за нов Европарламент през май 2019 г. Така ще се осъществи плавен преход между настоящия (2014– 2020 г.) и новия дългосрочен бюджет, с което ще се осигури предвидимост и непрекъснатост на финансирането, от полза за всички.

 

Фил Хоган пред в. „Гласът на фермера”:

Решението за таваните е политическо

Изключително благосклонен и търпелив в отношенията си с журналистите, европейският комисар по земеделие бе любезен да отговори и на два въпроса, поставени му от българския представител на журналистическия форум

– Г-н Хоган, как възприемате позицията на някои страни в Европейския съюз, включително и България, които се противопоставят на таваните върху размера на директните плащания?

– Знаете, че аз току-що се връщам от срещата на земеделските министри в София и искам да заявя, че България се справя изключително успешно с председателството на Съвета на ЕС. По време на визитата заедно с колегите ми посетихме биоферма (в. село Звъничево) и винарна. Бях впечатлен от спазването на високите стандарти в производството на биозеленчуци и плодове, както и от качествата на вашите вина. Във връзка с предложението на ЕК за въвеждане на тавани в преките плащания, зная, че то не се подкрепя от България. Идеята е средствата, останали след прилагане на задължителните тавани, да остават за страните, които ги използват за преразпределителни плащания. Решението е политическо. Искате ли по-справедливо разпределение на средствата и да подкрепите малките и средните стопанства, или не. Но на национално равнище трябва да има политическа воля.

Може ли да се очаква намеса на Европейската комисия, ако при разпределението на средствата не се прилагат правилата на феърплей, или направо да го кажем, при корупция на национално равнище?

– Спирането на плащанията за една страна, какво вече казах, са последната мярка при откриване на нарушения. А в случаи на корупция, на финансови измами, на груби нарушения се стига до ОЛАФ (Европейска служба за борба с измамите – от френската абревиатура OLAF). Но аз вярвам в доброто бъдеще на българското земеделие!

На снимката: Фил Хоган със специалния пратеник на в. „Гласът на фермера”

Публикувана в Бизнес

Фермери подготвят протест срещу новоприетите промени в Закона за земеделските земи. Въпреки че промените целят пресичане на измамите с договорите за земя, земеделците смятат, че те са необмислени, съобщава БНР.

 

Основното недоволство на земеделските производители е в изискването всички договори за наем на земя да бъдат преподписани до 22 юни. По думите на адвокат Детелина Симеонова има земеделци, които имат над 1000 договора:

 

"Това е физически невъзможно да се случи - всичките тези хора да се явят пред нотариус. Тук са нарушени основни принципи на правото."

 

 

Според нея промените са необмислени и се ползват единствено от нотариалното лоби. "Предвиждат и завишаване на таксата, тъй като ще се заверява не само подпис на страните, но и съдържание на документа, което увеличава таксата по самия договор", допълва тя.

 

Наскоро земеделският министър Румен Порожанов обяви пред БНР, че Министерството на земеделието подготвя промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за да не се налага тази допълнителна регистрация, срещу която е насочен протестът сега.

Публикувана в Новини на часа

Heдocтигът нa paбoтнa pъĸa в ceлcĸocтoпaнcĸия ceĸтop в Шoтлaндия e тoлĸoвa гoлям, чe пpeдпpиeмaчитe oт бpaншa ca пpинyдeни дa пътyвaт дo Изтoчнa Eвpoпa, зa дa тъpcят пoтeнциaлни cлyжитeли, съобщава novini.london.

Липcaтa нa дocтaтъчнo бepaчи нa плoдoвe e cepиoзнa пpичинa зa пpитecнeниe cpeд бизнeca, ĸaтo фepмepитe cмятaт, чe чacт oт peĸoлтaтa нямa дa бъдe изпoлзвaнa, a в cъщoтo вpeмe цeнитe зa ĸpaйнитe пoтpeбитeли щe ce пoвишaт, пишe Тhе Соurіеr. Πpoизвoдитeлитe пpeдyпpeждaвaт, чe aĸo нe ycпeят дa нaмepят дocтaтъчнo paбoтнa pъĸa, cъщecтвyвaт cepиoзни pиcĸoвe зa pacтeжa нa изчиcлявaният нa 100 милиoнa пayндa гoдишнo ceлcĸocтoпaнcĸи ceĸтop, дoпълвa Ѕсоtѕmаn. Hecигypнocттa oĸoлo "Бpeĸзит" и пo-дoбpитe възмoжнocти зa paбoтa в Изтoчнa Eвpoпa ca двeтe ocнoвни пpичини, дoвeли дo oтлив нa paбoтници oт cтpaнитe oт peгиoнa, ĸaзвaт фepмepитe. Tим Cтoĸyeл, ĸoйтo e coбcтвeниĸ нa фepмaтa Ваrnѕmuіr, paзĸaзвa, чe e пътyвaл дo Бългapия, зa дa cи тъpcи cлyжитeли зa лятoтo. "Xoдиx дo Бългapия c цeл дa нaeмa paбoтници oт тaм, ĸaтo пpeдcтaвиx нaшeтo пpoизвoдcтвo пpeд eвeнтyaлнитe ĸaндидaти", cпoдeля тoй пpeд Ѕсоtѕmаn. "Oтзивитe бяxa дoбpи, нo вce пaĸ cмятaм, чe нямa дa нaмepим дocтaтъчнo xopa зa тoзи ceзoн. Бяx зa пъpви път в cтpaнaтa, нo знaм, чe и дpyги xopa oт бpaншa пpeдпpиeмaт пoдoбни пътyвaния", paзĸaзвa oщe Cтoĸyeл. Πpaĸтиĸaтa e paбoтoдaтeлят дa плaти билeтитe дo Шoтлaндия нa paбoтницитe. "Πoняĸoгa дopи мecтнитe пpeдпpиeмaчи зaeмaт пapи нa paбoтницитe в oтчaяниeтo cи дa ocигypят дocтaтъчнo paбoтнa pъĸa вмecтo дa гyбят oт бизнeca cи", ĸaзвa фepмepът. Oт бpaншa в Шoтлaндия пocoчвaт, чe "Бpeĸзит" мoжe дa e ocнoвaтeлнa пpичинa зa oтливa нa xopa, нo cъщo тaĸa пo тяxнaтa oцeнĸa бългapитe и pyмънцитe ca cĸлoнни дa пътyвaт пo-мaлĸo, oтĸoлĸoтo пpeди гoдини, нa фoнa нa aлтepнaтивaтa зa paбoтa в poднитe им cтpaни. "Πoляци cъщo нe идвaт вeчe, мнoгo мaлĸo paбoтят пpи нac. Πpинyдeни cмe дa тъpcим дpyг изтoчниĸ нa paбoтници", cмятa Cтoyeл. Πo дyмитe нa дeпyтaтa oт Шoтлaндcĸaтa ĸoнcepвaтивнa пapтия Kpиcтин Xeйp нeдocтигът нa cлyжитeли e дocтигнaл ĸpитичнa тoчĸa зa тaзи "eмблeмaтичнa индycтpия във Beлиĸoбpитaния". 
Гoвopитeлят нa бpитaнcĸoтo пpaвитeлcтвo oт cвoя cтpaнa пocoчвa, чe ce paбoти ycилeнo зa гapaнтиpaнeтo нa дocтaтъчнo paбoтнa pъĸa зa ceлcĸocтoпaнcĸия ceĸтop cлeд излизaнeтo нa Ocтpoвa oт Eвpoпeйcĸия cъюз. "Бяxмe яcни, чe дo дeĸeмвpи 2020 гoдинa paбoтoдaтeлитe в ceлcĸoтo cтoпaнcтвo и xpaнитeлния ceĸтop щe мoгaт cвoбoднo дa нaeмaт eвpoпeйcĸи гpaждaни, зa дa зaпълвaт cвoбoднитe paбoтни мecтa. И тeзи, пpиcтигaщи във Beлиĸoбpитaния дa paбoтят, щe мoгaт дa ocтaнaт в cтpaнaтa", yвepявa тoй.


Публикувана в Новини на часа

Филип Буар и Марилин ЛЕлген от полуостров Бретан разказват за успешната си практика в отглеждане на млечни крави: оптимизиране на пасищната система, кръстосване на породи и групово отелване

Мила Иванова

Фермерската двойка Филип Буар и Марилин ЛЕлген се ползва с добра репутация в развития земеделския район на Франция – Бретан, първия национален производител на мляко и телета, птици и яйца. Животновъдното им стопанство се намира в селцето Плогастел-Сен-Жермен в най-западния френски департамент Финистер, името на който означава „края на земята”. Филип и Марилен редовно участват в операцията Innov'action (Иновации в действие), организирана от Камарата на земеделието на Бретан – едно истинско национално събитие за животновъди, които искат да видят с очите си проспериращи стопанства на предприемчиви техни колеги.

1 a Една от двете снимки

Филип Буар и Марилин ЛЕлген отварят широко вратите си на своето стопанство „Камелиите” за производители на мляко и професионални животновъди, за да им покажат иновациите си, позволяващи им да намалят разходите и да стабилизират приходите си. „Нашите специфики, обяснява Филип Буар, са оптимизация на пасищната система, кръстоските на породите и груповото отелване.” А идеите, предшествали този избор, издават практичност и здравомислие.

За работата в стопанството и иновациите, които френските фермери са направили със собствени сили и средства, разказва в репортаж специализираното сп. France Agricole.

Фермерското семейство Филип Буар и Марилин ЛЕлген направиха две посещения – в Англия през 2009 г. и в Нова Зеландия през 2011 г., за да проучат други модели за пасищно отглеждане на животни. Оттам те почерпиха идеи за стопанството си „Камелиите” (семеен кооператив от характерния за Франция тип EARL) с обща площ 1100 декара, но разделени на два участъка, отдалечени на 60 километра. Двойката сама отглежда 90 млечни крави. „Всичко е трева, с изключение на 180 хектара царевица – описва ситуацията Филип. – Спряхме да произвеждаме култури за продан, основните полски работи сме поверили на едно предприятие, с изключение на торенето и сушенето. Всичко се изпълнява навреме и начаса. А ние доим кравите си два пъти дневно и предаваме 510 000 литра на млечен кооператив.”

5. Място за поене

Инфраструктура и огради

След своите пътувания двамата фермери се убедиха, че трябва да запазят пасищния си модел на отглеждане, но е необходимо да го усъвършенстват. Така те инвестираха в пасищата, за да улеснят работата си.

„Най-напред построихме пътища за кравите – разказва фермерът. – Те са широки 3 метра, върху каменна настилка, за да могат животните да се придвижват лесно, без да се нараняват или цапат.” Пътищата са направени само за животните, по тях не могат да се движат трактори.

След това фермерът се заема с обновяване на оградите, за които отделя 5000 евро. Използва английската технология, която е видял на място – т.нар. high tensile (високо напрежение). Инсталира големи стълбове на всеки ъгъл на парцелите, опъва стоманени жици с обтегачи. Целта е да не се безпокои вече за бягство на животните или за обезщетения от нанесени вреди. Подобрен е достъпът до водата. „Вече не я разпиляваме” – изрича с гордост Филип. Той е инсталирал подземна мрежа с 1 километър тръби и е обособил места за поене с 1000-литрови ведра. С изключение на пробивите в земята, фермерът е направил всичко сам. Общата му инвестиция е 12 000 евро. „Освободихме се от грижите да отвеждаме животните на водопой” – допълва Марилин.

2. Croisement

Хранене и кръстоски

По отношение на храненето, дажбите са опростени максимално. Кравите се ползват от 250 декара пасбища почти през цялата година. „ Щом височината на тревата стане достатъчна, затваряме силоза – около 15 април до началото на септември” – споделя двойката. През зимата дажбата на кравите се състои от две трети царевица, балансирана със соя и допълнена с една трета балирана трева и сено. Прибавят и някои минерални соли. Животновъдите не използват концентрирани храни, но не правят компромиси с качеството. „Отдаваме предимство на сочната трева” – казват те.

След завръщането си от Англия, Филип и Марилин предприемат кръстосвания между три породи: Джерсей, Червена шведска и Новозеландска холщайн. Така те оптимизират качествата на всяка от тях по отношение на устойчивост, общо здраве, плодовитост, лесно раждане и по-високо млекопроизводство. „Нашите животни са кротки, спокойни и определено по-устойчиви към инфекции и други възпаления на вимето.”

4. Обтегач

Групово отелване

Животновъдите практикуват също групово отелване. Запложданията се извършват по едно и също време от младите бичета в стадото, а юниците се отглеждат на партиди. С есенните отелвания периодът на пресушаване съвпада с летния през месеците юли-август. Така моментът, в който тревата не е в изобилие, е синхронизиран с този, когато хранителните нужда са най-слаби. Груповото отелване улеснява грижите за теленцата – те се отглеждат в общо помещение и са хранени с ведро с цицки. Филип е инсталирал помпа, която отвежда млякото по тръба директно към детската „ясла”. „Всички отелвания обхващат четири месеца, в които нямаме време за почивка” – споделя Марилин. След отбиването юниците са отправени в обор във вторичния, по-малък парцел на стопанството. Там те остават две години. Когато са в обора, Филип минава два-три пъти седмично, за да напълни яслите с трева и сено. А през сезона на паша прескача до пасищата, за да насочи животните в други участъци. „Ние не броим часовете за работа, но сме удовлетворени, че чрез нашата пасищна система и успешната ни генетична практика осигуряваме природосъобразни условия на живот на здрави и уравновесени животни” – обобщава Марилин ЛЕлген.

Публикувана в Животновъдство
Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) стартира провеждането на поредица от регионални семинари-обучения за земеделски стопани на теми. „Представяне на условията за кандидатстване по подмярка 6.1 от ПРСР 2014 - 2020 г. за приема на проектни предложения през 2018 г.“ и „Възможности за подпомагане на младите фермери  от НССЗ чрез подмярка 2.1. „Консултантски услуги за земеделски и горски стопани" от ПРСР 2014 - 2020 г.“. 
На 11 април ще се проведе семинар в Бургас. Той ще започне в 10:00 ч. в главната зала на втория етаж на сградата на Областната управа в града, съобщиха от службата. 
В четвъртък – 12 април земеделските стопани от Добричко ще получат информация за условията за кандидатстване по подмярка 6.1 от 10:15 ч. в зала „Европа“ в сградата на Областната управа. 
Земеделските стопани ще получат информация за условията за кандидатстване по подмярка 6.1, изискванията за подаване на проектните предложения в Информационната система за управление и наблюдение на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове в България 2020 (ИСУН 2020), както и с възможностите за младите фермери да получат безплатна консултантска помощ за изготвяне на техните проектни предложения от експертите на НССЗ, чрез подмярка 2.1.1. "Консултантски услуги за земеделски и горски стопани" от ПРСР 2014-2020 г.. 
 
В края на всеки семинар е предвидено време, в което всеки желаещ земеделски стопанин ще има възможност да  получи безплатни индивидуална консултация от експертите на НССЗ.
Публикувана в Новини на часа

Минералните торове представляват до 45% от производствените разходи за растителна продукция в Европейския съюз. Тази зависимост на европейските фермери значително намалява тяхната конкурентоспособност на световния пазар.

В последните години зърненият сектор на Евросоюза загуби своето място на световния пазар. До преди три години ЕС беше втори световен износител, сега заема пето място. Производителите на зърно се оказаха в неблагоприятно положение спрямо другите производители в света. Една от причините за сложното положение на европейските фермери според Copa and Cogeca — най-голямото в ЕС объединение на фермери и селскостопански кооперативи — е високата стойност на минералните торове.

„На минералните торове се падат до 45% от себестойността на растениевъдното производство, в същото време пазарните цени на зърнените остават на ниски. Европейските фермери и техните кооперативи продават пшеницата и другите зърнени на световни цени, независимо от това дали ги реализират на вътрешния или външния световен пазар. Ситуацията по стойността на торовете нарушава баланса, което се отразява на доходите на фермерите в ЕС, поради което Copa and Cogeca настоява за отмяна на тарифите и налозите на торовете в ЕС“, казва Пека Песонен, генерален секретар на Copa and Cogeca.

Европейските производители на минерални торове са защитени от международна конкуренция с антидъмпингови налози и митнически тарифи в рамките на ЕС. Затова цените на торовете в ЕС са по-ниски, отколкото в други страни на света.

Антидъмпинговите налози на амониевата селитра, внасяна от Русия, които действат вече 23 години, съществено намалява конкурентоспособността на европейския експорт на зърно и доходите на семейните ферми.

След повишението на цените на газта в Европа тези антидъмпингови мерки не са оправдани. Затова Copa and Cogeca призовава Еврокомисията да отмени антидъмпинговите налози на внасяния от Русия амониев нитрат и да разгледа възможността за отмяна на всички тарифи и налози, свързани с торовете.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В края на март 2018 година, две торнада преминаха над редица фермерски стопанства в югоизточната част на Сицилия, Италия. Унищожените площи не са толкова големи, но инфраструктурата на няколко земеделски предприятия е напълно унищожена.
Най-засегнати са районите между общините Пачино и Ното, в района на община Портопало Иста деле Коренти и между община Ното и Испика. Местните институции поискаха широко разпространение на информация за бедствието, защото тепърва подобни събития могат да се случат на много места по света.
Промените в климата нанасят все повече щети не само на полските, овощните и горските култури, но и на производствените съоръжения. Те са построени да издържат нормално време, по-специално валежи и силни ветрове, но не могат да издържат на аварийни бедствия.
Фермерите призовават световната общност да обърне внимание на непреодолимите промени в климата, които засягат бюджета на фирмите. Миналата година държавата е предоставила компенсации на пострадалите компании, но тази година е невъзможно това да се повтори. Единственото, което остава да направят компаниите, намиращи се в зоните на рисков климат, и то тези, които могат да си го позволят, е застраховането срещу стихийни бедствия. В трудни времена, подобни на това, застрахователните компании могат донякъде да помогнат на пострадалите.
Климатолозите постоянно повтарят: екстремните метеорологични събития ще стават все по-чести и периодите на суша ще са все по-продължителни. Да не говорим за опустошителните торнадо.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Министерството на земеделието, храните и горите и Областните дирекции „Земеделие“ организираха и проведоха в началото на 2018 г. информационна кампания за обучение на земеделските стопани във всички областни градове.

Основните обекти на дискусията бяха председателството на България на Съвета на ЕС и  новостите в областта на земеделието, залегнали в националното законодателство за 2018 г. през месец февруари.

Засегнати бяха и темите свързани с  Общата селскостопанска политика след 2020 г., указанията за прием на заявления за подпомагане по схемите за директни плащания Кампания 2018, както и измененията в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ). 

По време на срещите бяха представени и схемите и мерките за подпомагане по Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.). Бяха изнесени и презентации за Информационна система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020г. (ИСУН).

Земеделските стопани поставиха въпроси, свързани с правните основания за ползване на земеделските земи по местонахождение на имотите, участието в процедура по разпределение масиви за ползване по реда на ЗСПЗЗ, комасация и земеразделяне, както и разпределението на средства за подпомагане на земеделските производители и поставяне на таван на плащанията за определени райони. Разгледани бяха и въпроси по мерките от ПРСР, които предстоят да се открият през 2018 г., (индикативния график по месеци, критериите и средствата определени по тях).

Земеделските стопани изразиха готовност за положителна промяна в посока към изграждане и развитие на съвременно земеделие в България и приспособяване към изискванията на ЕС за подпомагане. 

Публикувана в Новини на часа

Повечето британски фермери отново са гласували за излизане от Европейския Съюз. Такива са резултатите от запитване проведено от известното английско аграрно издание Farmers Weekly

От 915 попитани английски фермере, 53% отново потвърдили идеята за Brexit. В същото време 46% от фермерите поддържат оставането на Великобритания в ЕС. По този начин общественото мнение практически не се е изменил от предишното допитване, проведено през 2016 година, освен че броят на привержениците на ЕС се е увеличил с 45 до 46%. Идеята за Brexit поддържат преимуществено фермери по-млади от 35 години и по-стари от 65 години.

Когато социолозите попитали какви са техните очаквания и опасения, свързани с Brexit, повечето фермери посочили проблеми свързани със суверенитета и имиграцията. Изследването показва, че тези въпроси ще бъдат особено актуални за производителите на захарно цвекло (67%), птиче месо (66%),овощари (57%), които са готови да прогласуват за изход от ЕС. Производителите на мляко и овцевъдите именно по тези причини пък са по-склонни да останат в ЕС.

Фермерите в юго-западна Англия и Уелс по-рано с голям ентусиазъм се отнасяха към изхода от ЕС. Но ако грасуването се проведе сега, за членство в ЕС ще гласуват фермерите от Източна Англия (55%), Йоркшир (52%) и Северозападна Англия (51%).

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 23

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта