300x250

Четвъртък, 18 Октомври 2018 11:38

18 хил. земеделци декларираха доходите си

Близо 18 000 земеделци, получили субсидии през миналата година са подали декларации за доходите си след писмена покана или телефонно обаждане от НАП в последния месец. Информационната кампания на приходната администрация продължава, като се очаква броят на декларациите значително да нарасне до края на годината.

Припомняме, че през септември агенцията за приходите съобщи за 50 000 регистрирани земеделски производители, получили субсидии в общ размер 120 млн. лв. през 2017 г.,  които не са подали данъчни декларации и не са платили данъци върху тях. Данните бяха предоставени от Държавен фонд „Земеделие“. Има и значителен брой земеделци, които са подали данъчни декларации, но в тях са посочили по-малък доход от получения. Най-голям брой отклонения са засечени в Кърджали, Хасково и Благоевград, сочи анализът на данъчните.

Национална агенция за приходите провежда и в момента информационна кампания към всички земеделски производители, които са допуснали неточности в данъчните си документи. Заедно с уведомленията за корекции, земеделците получиха и специална брошура, която подробно обяснява данъчните и осигурителните им ангажименти към бюджета

В момента  приходната агенция изпълнява програма за подобряване данъчната дисциплина  в земеделския бранш.

Публикувана в Бизнес

Заради лошата конюктура на пазара датските фермери инвестират все по-малко, пише специализираният портал topagrar.com,  позовавайки се на актуално допитване на специализираното  издание LandbrugsAvisen.  То е показало, че почти 1/3 от фермерите планират да замразят инвестициите в закупуването на нова селскостопанска техника през следващата година.  Около 29% от участвалите в допитването фермери  са заявили, че ще ограничат до минимум закупуването на нова техника за оборите и за полето. Всеки четвърти земеделски производител все още възнамерява да осъществи планираните за 2019 година инвестиции в техника.  Основната причина за понижения инвестиционен интерес е засушаването през отминалото лято, което е довело до значително намаление на доходите на фермерите.  На някои от тях се е отразила и трудната  ситуация на пазара на свинско месо, ето защо за голяма част от стопанствата инвестициите в нова техника не са на дневен ред. Засилват се и сигналите за фалирали земеделски производители, като според националната статистика през септември,  за пръв път от две години насам, броят им е надминал 150.

Публикувана в Бизнес

Субсидии няма да се дават според това кой колко земя има, а в зависимост от това дали фермерът помага за опазването на почвата, въздуха и водите

Лили Мирчева

Докато в ЕС обсъждат бъдещето на селскостопанската политика, на Острова вече очертаха приоритетите пред фермерите – биоразнообразие и екосистемни услуги, като подобряване на качеството на въздуха и водата, подобряване на здравето на почвата, обществен достъп до природа и мерки за намаляване на наводненията.

Ако за болшинството от българските стопани т. нар. „зелени плащания“ са предимно неясни изисквания за сеитбооборот и прилагане на нитратни директиви, английските им колеги знаят, че трябва да превключат „на зелена икономика“.

„Екосистемнитеуслугиседефинираткатоползизахората, коитотеполучаватотоколнатасредадиректноииндиректно“, обяснява Петър Маринов от Института за аграрна икономика. По думите му някоиекосистемниуслугипосвояхарактер представляватпубличниблага, коетоналагадасеосмислятначинитезатяхнотопредоставяне. „Земеделскитестопани, вролятасинаглавнидействащилицапоотношениенауправлениетонаагроекологчнитеекосистеми, попадатвъвфокусанааграрнатаполитиканаЕвропейскиясъюз, катоеднаотцелитейпопътянаустойчивоторазвитиееименнонасърчаванепредоставянетонаагроекологичнипубличниблагаотземеделскитестопанства. НанивоЕвропейскисъюзагроекологичнитедейности, субсидираниотОСПвповечетослучаисевнедряватсамостоятелноидоброволноотфермерите“, коментира още Маринов.

Затова британското правителство обмисля въвеждане на стимули, които ще заменят досега прилаганата система от земеделски субсидии на Европейския съюз. При новия подход ще се подпомагат земеделските производители и собствениците на земя въз основа на „обществените блага“, които предоставят под формата на екологични и социални ползи.

Тази система за управление на земите ще замени сегашната системата за директни плащания по Първи стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, при която на земеделските стопани се плаща въз основа на количеството земя, която обработват или притежават.

Сега прилаганият подход на ЕС води до изкривявания, защото най-големите собственици на земя получават най-много финансиране, малките – нищожно, а опазването на природата не носи стойност. Статистиката показва, че водещите 10% от получателите на субсидии вземат почти 50% от общите плащания. В същото време последните 20% получават само 2 процента.

„Устойчивото управление на природните ресурси е свързано с генерирането на разнообразни публични блага, за които земеделието има значителен принос. Публичните блага са следните: качество и наличност на водата, хранителна сигурност и условия за почивка, свързани с ландшафта“, обясни проф. Димитър Николов, директор на Института за аграрна икономика по време на българо-полска научна конференция.

„Природните ресурси са не само ограничени, но и намаляват, което увеличава предизвикателството пред обществата да гарантират своята продоволствена сигурност и жизнен стандарт. Неустойчиви производствени модели са влошавали количеството и качеството на земните ресурси, водата, въздуха и биологичното разнообразие в продължение на много години и са допринесли за появата на необратими климатични промени“, коментира доц. Димо Атанасов от Института по аграрна икономика. По думите му настоящите политики все повече се фокусират върху устойчивостта на микро и макро ниво. „Икономическо развитие при ограничени възможности на екосистемите, което осигурява и социални ползи, би било възможно, ако производствените технологии и управленските практики станат по-ефективни и екологосъобразни. Нужни са усилия в съчетаването на научни знания, практически опит, технологични и управленски иновации, за да се произвежда повече с по-малко“, обясни доц. Атанасов.

„Екологичната ефективност представлява съотношение на икономически показател към индивидуален или комплексен показател за натиска на земеделската дейност върху околната среда. За да се изчисли каква е тя, се използват показатели като брутната добавена стойност, азотен излишък (азотен баланс), ерозия, емисии на парникови газове (въглероден диоксид), емисии на амоняк и относителен дял на използваната земеделска площ в специализираните растениевъдни стопанства“, обяснява Нина Котева от Института по аграрна икономика. По думите й определящо за подбора на показателите е интензивното използване на азотни торове, монокултурното земеделие, незадоволителното управление на почвите и оборския тор. Това води до излишък на азот в почвата и замърсяване на водите, значителен обхват на деградация и ерозия на почвата, емисии на парникови газове и амоняк. А в България се наблюдава приоритетно използване на земеделската земя за растениевъдни култури за сметка на свиващото се животновъдство. Затова констатацията на българските учени е, че екологичната ефективност за България е малко над средната за ЕС-28, което се дължи на ниските нива на емисии от амоняк, заради незначителния дял на животновъдството в агросектора или както учените казват „поради ниската плътност от преживните животни“. Обратно, към снижаване на екологичната ефективност действат основно високите нива на ерозия на почвата и най-високия за Европейския съюз дял на растениевъдни стопанства.

За да балансира вредите от човешката намеса в промените на климата, британското правителство ясно дава да се разбере, че загърбва досегашния модел на подпомагане на земеделските стопани и проправя пътя на нова система на субсидиране. Тя ще финансира само фермерите и собствениците на земя въз основа на способността им да предоставят екосистемни услуги. Както вече обяснихме, това са примерно подобряване на качеството на въздуха и водата, подобряване на здравето на почвата, обществен достъп до природа и мерки за намаляване на наводненията. Целта на управляващите във Великобритания е да насърчат земеделските стопани да работят за по-добро улавяне на въглерода от атмосферата, за намаляване на вредните емисии и развитие на „зелена икономика“ с нетни нулеви емисии.

Публикувана в Бизнес

Следващите 10 години са обявени за Десетилетие на семейните фермерски стопанства. Организацията на обединените нации ще помогне да се съсредоточат усилията по целия свят за изкореняване на глада и непълноценното хранене, намаляване бедността сред селските жители, много от които са жени, и защита на природните ресурси, каза миналата седмица Генералният секретар на ФАО Жозе Грациану да Силва.

В изказването си пред Генералната асамблея на ООН Грациану да Силва отбеляза, че всички възможности на семейните стопанства за постигане на Програмата за устойчиво развитие не са напълно използвани и че това ще изисква въвеждането на целенасочена държавна политика.

В рамките на инициативата „Десетилетие на семейните фермерски стопанства“ ФАО ще оказва техническа поддръжка на правителствата за съхранение на семейните фермерски стопанства и споделяне най-добрите практики чрез сътрудничеството юг-юг и тристранно, заяви генералният секретар на ФАО и добави: „Искаме семейната ферма да остане в центъра на международната програма“.

Той говори на министерска закуска на високо ниво, организирана от Постоянното представителство на Коста Рика пред ООН, ФАО и Международния фонд за развитие на селскосто стпанство (IFAD). Производството от над 80 процента продоволствие в света се пада на семейните фермерски стопанства, включително местните народи, рибарите, планинските земеделци, животновъдите и много други групи, които са ключови участници в продоволствената сигурност, благодарение на техния потенциал за устойчиво производство на храни и за посрещане на нарастващото търсене на храна.

Петър Кръстев

Публикувана в Агроновини

Данъчно облагане и задължителни осигурителни вноски на земеделските стопани.  Така се нарича брошурата, която НАП публикува наскоро. В нея подпобно се изяснява въпроса как се облагат доходите на регистрираните земеделски стопани.

Най-общо доходите на регистрираните земеделски стопани се формират от извършваната от тях стопанска дейност и от държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейските фондове. Данъчното законодателство не ги разглежда като отделни видове доход, а облагането им на първо място зависи от статута на земеделския стопанин, като физическо или юридическо лице, се казв в текста.

Новорегистрираните земеделски стопани декларират правото на избор да се облагат по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ за годината на регистрацията им в годишната данъчна декларация по чл. 50 за същата година.

Едноличните търговци, регистрирани като земеделски стопани, имат право да преотстъпват данъка върху годишната данъчна основа в размер до 60%, ако стопанската им дейност е за производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък, под формата на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани .

Обяснява се подробно и как се облагат юридическите лица – земеделски стопани, кои са задължителните осигурителни вноски на регистрираните  стопани, в какъв срок се внасят вноските и какви декларации трябва да подадат фермерите. 

 

Публикувана в Бизнес

Последствията от продължителната суша в Германия застрашават съществуването на много земеделски предприятия
Немските фермери се нуждаят от помощ в размер на около 1 милиард евро, за да компенсират щетите, причинени от сушата, заяви председателят на асоциацията на немските фермери DBV Йоахим Руквид.
Помощта ще се отпусне на земеделските стопани, които са със загуби 30% или повече от културите си, заяви пред представителите на медиите председателят Руквид.
Министърът на земеделието в Германия Юлия Клекнър заяви, че в рисковата зона попада реколтата от зърнени култури, картофи, царевица и захарно цвекло. Според Клекнър федералните и държавните органи ще направят оценка на настоящата ситуация.
Преценката на точната картина, въз основа на която е възможно да се говори за евентуална помощ, ще стане само след като се видят резултатите от добива в края на август.
Освен Германия, от сушата тази година бяха засегнати и повечето фермери от Северна Европа - Полша, Скандинавските страни и Великобритания.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Продължителната суша е причинила значителни щети на селското стопанство в много райони на Европа. В редица държави, като Полша и Швеция, държавните програми за подпомагане вече работят за засегнатите земеделски стопани. Фермерите от другите държави-членки на ЕС изискват същото.
Скоро полското правителство реши да отпусне държавна помощ на земеделските стопанства, засегнати от сушата. До края на годината земеделският сектор трябва да получи около 187 млн. евро субсидии за щетите. Според полския министър на земеделието Ян Ардановски е планирано компенсациите да са до 234 евро на хектар.

Според Ардановски, за да кандидатстват, земеделските стопани ще трябва да докажат, че доходите им са със 70% по-ниски в сравнение с предходната година. Субсидиите са за компании със загуби не по-малко от 30%. Ще се отпускат и заеми при преференциални условия, разсрочено плащане за наемане на земеделска земя и данъчни облекчения. Според правителството, заради сушата, земеделските стопани получават "безпрецедентен пакет от мерки за подкрепа".
По прогноза на Националното статистическо бюро, производството на зърно (без царевицата) в Полша тази година се очаква да е с 14% по-малко в сравнение с предходната година. Трябва да се отбележи обаче, че добивът през 2017 г. в Полша е малко над средното - 28 милиона тона.
В Швеция се очаква реколтата от зърно да е най-ниската за последните 30 години - приблизително 4,2 милиона тона, което е с около 30% по-нисък добив от средния. Ако прогнозата бъде потвърдена, това ще бъде най-слабата реколта в Швеция от 1992 г. насам.
Правителството отпуска 117 млн. евро на местните фермери засегнати от сушата. Но за разлика от Полша, Швеция се фокусира върху подкрепата на животновъдите, чиито животни нямат фураж поради сушата.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Фермерите, засегнати от сушата в цяла Европа, които не могат да използват земята за земеделски и селскостопански цели заради сушата, ще получат по-рано директната подкрепа. Сушата в няколко европейски държави има сериозен негативен ефект върху земеделските култури, което също оказва влияние върху животновъдния сектор. Експертите очакват по-напред през годината да се усети липса на фуражи в цяла Европа.

„Силно съм загрижен относно проблемите свързани с климатичните промени. Бях в контакт с няколко министри от различни държави, с които обсъдихме ситуацията и направихме оценка на щетите. Както винаги Комисията е готова да подкрепи фермерите, засегнати от сушата, като използва различни инструменти, включително по-високи предварителни плащания, дерогации от изискванията за зелените плащания и държавна помощ. Общата селскостопанска политика вече е предоставила защитна мрежа за фермери, на които се налага да се справят с непредвидими събития. Насърчавам всички държави членки да разгледат всички възможни мерки за подкрепа в нашето законодателство.“, каза еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган, цитиран от пресцентъра на Европейската комисия.

Две допълнителни мерки са предприети в допълнение на съществуващото законодателство относно Общата селскостопанска политика, за подкрепа на фермерите. Най-късно до средата на октомври 2018 г. фермерите ще получат до 70% от своите директни плащания и 85% от плащанията по Програмата за развитие на селските райони, вместо да чакат до декември. Страните-членки могат също така да направят дерогации от зелените изисквания, диверсификация на културите и екологично насочените площи (земята под угар), за да може земята да се използва за производство на фуражи. Освен това се обмислят дерогации от зелените мерки, които да дадат на фермерите повече свобода да произвеждат фуражи.

Актуалната помощ по ОСП е следната:

Според сегашните правила за национална помощ се дава подкрепа за доказани до 80% щети, причинени от суша (или до 90% от зоните с природни ограничения). Закупуването на фуражи може да се подпомага, тъй като ще се води материална щета или загуба на доход.

Компенсация за щети се дава също, без за това да бъде нотифицирана Европейската комисия, което е така наречената помощ de minimis. Държавите членки може да дадат до 15 000 евро на фермер за период от 3 години.

Действащото законодателство предвижда няколко възможности за помощ по Програмата за развитие на селските райони:

  • В случаите, когато Комисията оцени сушата като естествено бедствие, подкрепата за възстановяване на земеделската продукция може да достигне до 100%. Средствата може да се използват например за повторно засаждане на пасища. Тази мярка може да има ретроактивно действие.
  • Фермерите могат да уведомят националните власти за извънредни обстоятелства и може да бъдат освободени от спазването на ангажименти по определени схеми, като например употребата на буфери за фуражи.
  • Страните членки могат да подкрепят фермерите и чрез различни инструменти за справяне с рискове. Те например може да осигурят средства за финансови компенсации на засегнатите фермери. Също така фермерите, които загубят над 30% от средно годишния си доход, ще получат финансова компенсация.

Всяка страна членка може веднъж годишно да променя своята програма за развитие на селските райони, за да включи мерките, описани по-горе.

Освен тези мерки и постоянното проследяване чрез сателити на ситуацията със сушата Комисията поддържа контакт с всички страни членки и получава от тях актуална информация за ефектите на сушата върху дейността на фермерите. До 31 август страните членки трябва да изпратят информация, която да помогне на Комисията да вземе решения и да промени мерките, които вече се взимат така, че да отговарят на реалността.

Публикувана в Бизнес

Фермери с трактори блокираха вчера колоездачната обиколка на Франция на 30-я километър след началото на етапа в град Каркасон, съобщава topagrar. С този протест те изразиха несъгласието си със съкращаването на субсидиите за земеделие. Голяма част от протестиращите са били задържани от полицията, се казва в съобщението. От полицията се наложило да използват срещу демонстрантите и разпръзкващ газ, който засегнал частично и велосипедистите. Това наложи шефа на състезанието Кристиян Прюдон да спре временно 218-километровия етап, преминаващ през Пиринеите.

Публикувана в Бизнес

На това издание на Фестивала ще имаме специално представяне на Фурна Квартална. Те ще направят специална презентация на хляба, който правят. Ще донесат квас и различни  брашна.

На демонстрацията от 12 часа ще ви покажат разликата между хлябовете, правени с различни брашна и ще обяснят процеса на ферменация. Бъдете точни, ако искате да научите тайните на хубавия хляб с квас!

Ани Тодорова и семейството й създали преди няколко години Фурна Квартална заради убеждението си, че „доброто здраве е преди всичко въпрос на хранене“ и за да възкресят спомена за домашните печива и живия хляб. Всеки ден Фурна Квартална меси хляб по традиционния допреди десетилетия начин – с квас, без мая. Правят го с дълга ферментация, за да се получи чист, вкусен, здравословен и траен хляб. Фурна Квартална прави не само хляб, но дълъг списък от вкуснотии: банички, кроасани, бутерки, курабийки, козунаци, торти…

Фестивалът е както всяка сряда от 10,30  до 18,30 часа пред Министерството на  земеделието.

Всяка сряда Фестивалът предлага разнообразни фермерски и занаятчийски храни на малки производители от страната: краве, овче, биволско и козе сирене и кисело мляко, кашкавал, мед и пчелни продукти, сладка и  сиропи, яйца, прясно месо, занаятчийски хляб, ядки, печена тиква и тиквени семки, био вино, био оцет, био чай, био гъби шийтаке, сезонни плодове и зеленчуци, пресни и сушени билки и подправки, козметика, цветя… Редовно гостуват производители на сувенири и бижута.

Запазена марка на Фестивала са демонстрациите и дегустациите на фермерски храни и рецепти.

Проектът Фестивал „От нашата ферма – с любов за вас!“ се организира от Фондацията за биологично земеделие БИОСЕЛЕНА в партньорство с Район „Красно село“ и Сдружение  „За Земята“ , както и с финансовата подкрепа на Програма Европа – 2018 на Столична община.

Всички фермери и производители са регистрирани по наредбите 3 и 26 на Министерството на земеделието, храните и горите  или по Закона за храните. Много от тях в районите от Натура 2000  в Западна и Централна Стара планина са подкрепени от проекта „За Балкана и хората“ на Българо-швейцарската програма за сътрудничество.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 24

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта