300x250

Представете си, че... Избрана

За българското пчеларство основен законодателен документ е Законът за храните (ЗХ)

Така е, защото пчелният мед и пчелните продукти са храна (с животински произпход), продукт на първично производство и първична преработка. В този момент предстои гласуване в Народното събрание на проект за промяна в тозизакон. Промяна, която засяга не само жизнено важни за всички ни проблеми, но поставя под заплаха съществуването на повечето от дребните и средни пчелари. Нека си представим какво би станало, ако тези поправки влязат в сила.
 Всички пчелари в България стават „оператори на храни“ и влизат под общото определение за производители и търговци на храни. От този момент те нямат право да произвеждат и предлагат на никой друг, освен на членовете на своето семейство, пчелни продукти и пчелен мед. Няма базари, няма изложения, няма легитимни продажби на търговци и фирми, защото те самите няма да имат право да купуват мед от несъществуващи и извън контрола на Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) пчелари.
 Поради това, че в предстоящите поправки липсва определението за „малки количества първични продукти” за продажба в „местни обекти за търговия на дребно”, то всички собственици на пчелни семейства, които произведат някакви количества пчелен мед, ще трябва да ги продават, само ако регистрират цехове/предприятия и са под контрола на БАБХ.
 Регламент № 852/2004 изрично сочи, че прилагането на добрите практики е доброволно, а в българския проект е задължително! Ето това е още едно ограничение на правата на операторите на храни (пчеларите).
 Още в началото на цитираните регламенти е записано, че тези регламенти не се прилагат за „директната доставка от производителя на малки количества първични продукти до крайния потребител или до местни обекти за търговия на дребно, директно снабдяващи крайния потребител” (чл.1, ал.2, буква „в” от Регламент(ЕО) № 852). Аналогичен е текстът и в Регламент(ЕО) № 853.
Точно обратното на текста в двата регламента, в проекта на ЗХ са записани същите високи изисквания за осигуряване безопасността им, като за нормалното (по-голямото) производство.
Записаните изисквания към първичните продукти, посочени в чл.37, може да са удобни за контролните органи, за да си гарантират спокойствието, но голяма част от тях са неразбираеми за дребните производители на малки количества първични продукти. Те ще доведат до затруднения по-голямата част от дребните производители на първични продукти (а те са десетки хиляди, в т.ч. и пчеларите) да продават „малки количества първични продукти чрез местни обекти за търговия на дребно”.
 В чл.40, ал.5 има едно убийствено изискване особено към дребните производители на първични продукти. От производителите на първични продукти се изисква да са регистрирани земеделски стопани, за да могат да се регистрират за продажба на малки количества първични продукти. Това е изключително ограничаващо условие за дребните производители на първични продукти и го считаме за сериозна грешка в проекта на Закона за храните. Трябва да отпадне изискването дребните производители на първични продукти да са регистрирани земеделски стопани!
Целта да не се прилагат регламентите за цитираните параграфи и букви е да се улеснят дребните производители на първични продукти по-лесно и без излишно бюрократизиране да си продават произведените малки количества първични продукти. Тези хора с много усилия се опитват да помогнат на скромния си семеен бюджет и някак да преживяват на село, вместо да избягат в големите градове. Държавата трябва по всякакъв начин да ги улесни да си докарват някакви доходи, за да останат хора на село, да имат макар и малък, но все пак доход вместо да се редят пред бюрата за безработни и за социални помощи. Нормативите трябва да се съобразяват с възможностите на дребните производители на първични продукти. В противен случай Законът за храните се превръща в пречка за развитие на първичното производство. Законът за храните трябва да е в помощ и да стимулира дребните производители, а не да е спънка за тях.
 В проекта на Закона за храните е измислено едно напълно неправилно и неприемливо определение на „местни обекти за търговия на дребно”, където фигурира изискването „земеделският стопанин, извършващ доставката да е ползвател, наемател или собственик”.
Коментара остава за вас, драги пчелари!
(ПиК)

Прочетена 4283 пъти Последно променена в Сряда, 28 Март 2018 11:38
Оценете
(1 глас)

1 Response Found

  • Връзка на коментара
    ТИХОМИР Сряда, 28 Март 2018 11:34

    ЩЕ СЕ РАДВАМ АКО ИЗОБЩО ГЛАСУВАТ ЗА ЗАКРИЛА НА ЕДИНСТВЕНАТА ХРАНА КОЯТО НЯМА ДРУГА ТАКАВА КОЯТО ДА НЕ СЕ РАЗВАЛЯ И Е ЛЕКОВИТА,И НЕ СЕ ОЦЕНЯВА КАТО НРАНА АМИ КАТО СТОКА НЯКОЙ НЯКЪДЕ ИМА СМЕТКА ОТ ТОВА!

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта