България има пълната подкрепа на Европейската народна партия (ЕНП) за осъществяването на успешно Председателство на Съвета на ЕС в областта на земеделието и храните. Това стана ясно след заседание на експертната група на ЕНП за Многогодишната финансова рамка (МФР), посветено на Общата селскостопанска политика в контекста на МФР след 2020 г. В него участие взе министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, който бе в Брюксел по покана на председателя на Европейската народна партия (ЕНП) Жозеф Дол.

Ключово значение ще има съвместната работа по  модернизирането и опростяването на Общата селскостопанска политика (ОСП). По време на Българското председателство ще започне обсъждането по същество на различните варианти за развитие на тази обща политика. 

Във връзка с поемането на функциите на председател на Съвета по земеделие и рибарство от 1 януари 2018 г. министър Порожанов проведе срещи с председателя на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП г-н Шекирски, с г-н Дес, координатор на групата на ЕНП в Комисията по земеделие и развитие на селските райони и г-жа Мюлер, координатор на групата на АЛДЕ в същата комисия.

Публикувана в Новини на часа

Нямаме време за промени в ОСП заради политическия график на Европейския парламент и Съвета на Европа преди изборите през лятото на 2019 г. Смятам, че това ще отнеме доста време, дори 10 години, каза Алън Матюс, почетен професор по европейската селскостопанска политика в Министерството на икономиката в колежа Тринити, Дъблин

 Лили Мирчева

Всички индикации до момента показват, че реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП), подобна на предишните, няма да има. По-скоро модернизиране и опростяване. Така Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации откри  втория дебат от серията „ОСП след 2020 – Изборът на България“, който се проведе в София на 22 септември. По думите й целта на форума е да помогне за формирането на информирана позиция затова как трябва да изглежда ОСП след 2020 година. „Амбициозно е, но защо не. Можем да помогнем за сформирането на бъдещата ОСП и с оглед вижданията на бранша, потребителите, синдикатите, организациите и т.н, като тази позиция ще бъде съгласувана и с другите политики на ЕС“, отбеляза Боянова в началото на конференцията, организирана от Института за агростратегии и иновации, съвместно с фондация ИнтелиАгро. Управителят на фондацията Николай Вълканов, представи пред гостите на събитието резултатите от националното допитване, които в. „Гласът на фермера“ вече публикува.

Позициите на управляващи, администрация, чуждестранни и български експерти, браншови и неправителствени организации, фермери и потребители намираха място на форума, но сред тях малцина поискаха реформи и ясна промяна в политиката на Общността за селското стопанство. Както коментира Алън Матюс, почетен професор по европейската селскостопанска политика в Министерството на икономиката в колежа Тринити, Дъблин причината за отлагането на реформите е, че „нямаме време заради политическия график на Европейския парламент и Съвета преди изборите през лятото на 2019 г., за да представим и окончателно да оформим новата ОСП. Поради това тя ще бъде ангажимент на следващия Парламент и Комисия. Смятам, че това ще отнеме доста време, дори 10 години. В изказването си пред участниците в дебата той заяви: „Време е да мислим малко по-амбициозно затова какво искаме да правим в бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 година“. Проф. Алън Матюс. Матюс изнесе лекция на тема „Предизвикателствата пред ОСП след 2020 – да правите повече с по-малко“. По думите му в момента се опитваме да поддържаме бенефициентите на тази политика от потоците на приходи, като директните плащания (ДП). „Нека се запитаме обаче дали ние, като граждани на ЕС, наистина получаваме стойност за разходите си. Отговорът е не. Може да го правим и по-добре, съответно да постигаме по-добре и целите си“, обясни Матюс. Експертът припомни, че бюджетът е в сърцето на дебата и недвусмислено заяви, че след 2020 г. ще трябва да се справим с по-малко финансови средства, заделени за аграрния сектор на ЕС.

„Това създава възможност за избор – дали ще си струва повече Стълб I, дали да отрежем от него или пък да запазим Стълб II, а защо не и да отрежем от него. В този ред на мисли беше интересно да видим проучването, което България е направила“, коментира Матюс. По думите му директните плащания съставляват най-голям компонент, над 70% от бюджета за земеделие, който възлиза от 40 до 42 млрд. евро годишно. Има ли смисъл тогава да орязваме предимно Първи стълб, попита специалистът и представи с диаграми данни, показващи какво се постига чрез субсидиите. „Директните плащания играеха важна роля, като преход от старата ОСП. Коректно беше фермерите да получат субсидии, за да направят този преход, тъй като техните приходи са ниски в сравнение с другите в обществото. Става дума за оказване на една подкрепа на доходите чрез тези плащания“, коментира Матюс и отново провокира присъстващите с въпроса - кой обаче получава тези пари?

Той припомни дилемата 80/20, където принципът е, че 80% от фондовете отиват при 20% от обществото и то при най-големите стопанства. „Да, директните плащания помагат за стабилизирането на фермите, но дали това е най-ефективният начин? Директните плащания осигуряват подкрепа и стабилност, но не са най-добрият начин затова. Например рентите в България са поскъпнали 4 пъти, а цената на земята ще е вдигнала 5 пъти от 2000 до 2017 г. и не е в резултат на това, че цените на земеделските продукти са нараснали. Това е ефектът от плащанията. Ако се придържаме към изравнява на плащанията, каквото иска и България за новата ОСП, тогава и нивото на директните плащания ще се повиши, а с това и цените на земята и арендата също“, коментира Матюс.

Според него подкрепата на селскостопанския сектор може да се извърши като се налеят повече средства за инвестиции в иновациите и управление на риска. „Във всички тези случаи се справяме повече с целевите инструменти, отколкото с тези общи плащания, които са си изживели времето си. ЕС използва бюджет за намаляване производството на мляко. Има ли смисъл в това? По този начин, по дефиниция искате от фермерите да следват практика за намаляване на производството само защото има субсидии. Дългосрочно това ще бъде подривно за тях“, категоричен е проф. Матюс.

По отношение на зелените плащания експертът обяви, че има две опции. „Първата опция е една мярка във Втори стълб и директни плащания в едно. Това е едната възможност - да преместим зеленото плащане, което е 12 млрд. евро при мярката за агроекология и климат от Втори стълб, която е в размер на 6 млрд. евро. Това ще позволи да се разширят доброволните мерки. Именно защото са доброволни обаче, някои хора смятат, че няма да се обезпечат най-интензивните райони. Трябва да преосмислим как харчим“, заяви проф. Алън Матюс.

„Смятам, че не трябва да се опитваме да правим нов дизайн, по-справедлив, защото ще спорим докрай. За мен има смисъл да спорим какви са потребностите - при плодове и зеленчуци, по отношение на иновации. Според мен ще е по-продуктивно да водим дискусия, с която да разгледаме потребностите и след това да питаме кой е най-ефикасният инструмент. Да потърсим тези целеви плащания и да ги въведем за в бъдеще“, добави експертът по време на дискусията в залата.

„Има много други европейски цели, които искаме да постигнем, пари са нужни на всички. Ако обаче не сте сериозни за това, което искате да постигнете, няма как да настоявате за сериозен бюджет“, заяви представителят на Европейската комисия Иман Буут по време на дебата „ОСП след 2020 – Изборът на България“. Той подчерта, че един от главните аспекти, които в момента определят и влияят на бъдещите сметки за парите на Европа, е Brexit. „Британците ще ни напускат, но внасят значителни средства. Ще идват по-малко пари и дали ще справяме с намалени бюджети, или другите ще трябва да плащат повече, това не е много популярен въпрос“, каза Буут. По думите му има и други предизвикателства, които изискват пари като защитата на Европа, проблемите с бежанците и др. 

„Все повече забелязваме, че когато съществува криза, изведнъж ЕС не може да реагира бързо, защото са конкретизирани бюджетите, а не може да  вземем пари от друго място. Затова този път ще се опитаме да имаме по-голяма гъвкавост“, коментира още представителят на Европейската комисия.  По думите му идеята на директните плащания е стартирала, за да се постигнат по-ниски цени на суровините и храните, но реално това е приход за фермерите. 

 „Опитахме се да свържем това със системите за околната среда. Държавите членки имат голямо влияние върху това, което се решава на регионално или национално ниво. Те трябва да решат кое е най-подходящо за тях, какъв трябва да бъде балансът, когато се извършват различните видове плащания“, обясни Буут. Според него фермерската общност няма желание за промяна, но има редица проблеми, които подсказват, че ОСП такава, каквато е, не ги решава. 


„Във всяка държава членка доходите от селско стопанство са по-ниски, отколкото в другите сектори. Затова се опитваме да измислим как да привлечем млади фермери. Имаме проблеми в някои селски области, защото се обезлюдяват“, коментира Буут. По думите му

 ниските доходи в сектора идват от това, че често фермерите трябва да се съобразят със предлаганата им цена за тяхната продукция. „Един от най-важните моменти, е фокусирането върху това как да се намалят въглеродните емисии, за което фермерите имат голяма роля в процеса“, добави представителят на ЕК. 

„Предстои борба със зъби и нокти, но вече на много по-интелектуално ниво“, заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов пред участниците във втория дебат за ОСП, организиран от Института за агростратегии и иновации и фондация ИнтелиАгро. „Това, което предложихме на комисаря Хоган, е Европейската комисия да направи сценарий при намален бюджет с 10-15%, как това би повлияло на европейските земеделци спрямо третите страни“, обясни Порожанов. По думите му този сценарий трябва да бъде разгледан от различните браншове, защото ако бюджетите са намалени, трябва да е ясно какви ще са последиците и как да се компенсират. Според министъра не би трябвало да разглеждаме едно намаление на бюджета на ЕС като нещо страшно. „И сега знаем, че не използваме парите много ефективно“, заяви той като припомни казуса с мярка 11 и скандала с гъските. 
 

„В момента работим по бюджети, които са от договора ни за присъединяване и тези 800 млн. евро ще администрираме до 2020 г.“, добави Порожанов.  

По думите му една от основните теми, които се поставят, е балансирано разпределение на бюджета.  „Голямата тема, в която може би и в Комисията трябва да е водеща, за да направи анализа, е как ще се разпредели бюджетът между страните-членки след излизане на многогодишната финансова рамка. Може да се окаже, че България ще има още по-добър бюджет, ако той се балансира“, коментира Порожанов.  Но според него призивите за опростяване на ОСП го плашат. „Има го най-малко от 5 години и колкото повече опростяваме, толкова по-сложно става. Това опростяване блокира всички – администрация, органи, бенефициенти.  Темата с опростяването е много важна, но трябва да бъде на ниво доверие и много малко на ниво бюрокрация, защото се допускат грешки. Но опростяването е мнение на всички и трябва да намери отражение в новите документи“, допълни министърът.

Той обобщи, че позицията на България не се различава почти с нищо от позиция с другите страни-членки. „Става дума за това какви да са стълбовете, финансиранията и т.н. Българският земеделски сектор е на едно много добро ниво.  Вече сме израснали и желанието на министерството е да сме един добър партньор“, заключи земеделският министър. Но според повечето участници в дебата ОСП след 2020 г. трябва поне да запази, ако не и да увеличи настоящото финансиране. Колкото до реформите – те се отлагат поне с десетилетие. А в това време богатите ще стават още по-богати, а дребните фермери ще потърсят друг поминък в градовете на Европа.

Публикувана в Бизнес

Субсидиите нито ще спрат, нито ще останат същите. Оттук нататък параметрите на подпомагане са въпрос на дискусия между държавите - донори и държавите - бенефициенти

Лили Мирчева

Има пет сценария за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Двата са крайни. Единият предвижда да няма подпомагане, а другият - субсидиите да останат в същия модел, както е в момента. Това са невъзможните сценарии, но пък очертават лимитите, които няма да се случат. Това каза за в. „Гласът на фермера“ Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България. По думите му той е имал личен разговор с генералния директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Йежи Плева по време на гостуването му в България и това е било неговото заключение.

„Трябва да спрем да говорим, че няма да има подпомагане“, категоричен е Чуканов. Другият невъзможен сценарии е нещата да останат както са в момента. „Всичко останало е дискусия и в нея ще се проявят интересите на страните-членки. Някои от тях са нетни донори, други са бенефициенти. „Тази тематика бе преекспонирана така у нас, като че ли нещо зависи от нашите медии.

Да бъдем реалисти и да спрем да дъвчем една и съща тема

Субсидиите нито ще спрат, нито ще останат същите. Оттук нататък параметрите са въпрос на дискусия на европейско ниво и затова ние трябва да избистрим позицията си като държава, да търсим съмишленици в рамките на новоприсъединили се страни членки на ЕС, с които имаме общи позиции относно бъдещата политика в земеделието“, коментира той.

Предстои нещо много по-важно – европейските лидери да очертаят бюджета на Общността след 2020 година. След като бъде обсъдена цялата финансова рамка, едва тогава ще се изяснят и параметрите на ОСП. В момента се водят дискусии между браншовите организации в опит да сближат становищата си, като всяка има право на собствено мнение.

„Моето мнение е по-крайно – смятам, че не трябва да има субсидии“, заяви Младен Радев, изпълнителен директор на Био-Дженезис България и собственик на „Ферматъ“ ООД. По думите му субсидиите изкривяват пазара. „Много по-лесно е да имаш 100 бройки животни и да не те интересува какво ще изкараш, защото знаеш, че ще ти дадат едни нелоши пари. Субсидията за глава животно в България не е малка в сравнение със средната за Европа. При това държавата ни осигурява и пасища. Образно казано, половината от нашата страна е в НАТУРА или се води необлагодетелствани райони, или някакъв природен парк... Така че като дадат субсидиите, рязко се увеличава броят на купените от фермери автомобили.

Субсидиите не ни стимулират да работим правилно. Аз смятам, че не трябва да ги има, но не ги и връщам“, признава предприемачът и предлага подпомагането да е обвързано с произведената продукция.

„Ако произведеш повече и по-качествена продукция – вземи повече. Ако заради субсидията си обявиш всички животни и фактурираш всичката си продукция,

ще излезем дружно от зоната на сивия бизнес

коментира още той. Цитира статистика на МЗХГ, според която през 2016 г. в България са заклани 26 хиляди телета до една година. „Не е нужно да си завършил аграрна икономика, за да изчислиш, че щом в България има 300 хил. крави – половината да родят мъжки, половината - женски, се получават близо 150 хил. мъжки телета на година. Това показва, че сивият сектор е над 80% в България“, заяви Радев. Той сподели още, че търгува и с малки магазини, и с големи търговски вериги собствената си продукция. „Онези в сивия сектор са с 20% напред с ДДС-то, което не плащат. На всяко животно са по-евтини с 10 лв. заради печата на ветеринаря, заради това че съм заклал телето в лицензирана кланица – още 20 лв. по-скъпо излиза. Заради това, че съм го дал в екарисажа – още 10 лв. Само дотук съм с 30% по-скъп и неконкурентноспособен спрямо хората в сивия сектор“, изчислява собственикът на животновъдна ферма.

„Приоритетите ще се променят, но моето лично виждане е, че

субсидиите трябва да отиват при по-малките производители

за да бъдат рентабилни“, предлага Васил Морфов, млад фермер, който преди година се е завърнал от Лондон, където учил, а после работил като мениджър. „Когато една фирма има годишна нетна печалба от порядъка на милиони лева, не е от жизнено важно значение да получава още десетки милиони субсидия. Нека тези пари отидат при стопаните, които имат нужда от тях“, предлага той. Смята, че нещата ще се преструктурират и вероятно някои от мерките ще се пренапишат, „за да не отиват парите при най-големите зърнопроизводители, както в момента се получава. Необходимо е да отиват при по-малките или диверсифицираните фермери, тези, които произвеждат не толкова рентабилен продукт. Има достатъчно работни групи по този въпрос и се надявам да се вслушват в гласа на фермерите, а да не се вземат решенията на най-горно ниво. В момента

разни лобита се включват активно в дискусията

и щом 10 фирми обработват 40% от земята в България, трудно ще се променят нещата. Според неговото определение лобизмът работи тогава, когато парите се връщат при тези, които чертаят правилата.

Според Тони Тонев, който е програмист по професия, а отскоро и фермер, българското животновъдство трябва да е малко, да се използват пасищните ресурси, а не да се сеят слънчоглед и рапица на нископродуктивните земи в България.

„Първият стълб на подпомагане трябва да се запази поне с минимални ставки. Да се насочат повече средства към животновъдството, за да не стане пак - гъските изядоха парите...“, казва компютърният спец. Според него трябва

субсидирането да се насочи към пасторализъм

т.е. да се подпомагат стопаните, които са вложили средства и труд в подобряване на пасището, а не защото са го очертали.

„Миналата седмица си дойдох от Америка. Там държавата почти не участва в бизнеса. Частната инициатива сама определя правилата“, разказва Алекси Дурев, собственик на ферма в Разложкото село Горно Драглище. Отглежда

около 150 животни месодайна порода Херефорд и близо 100 животни от млечна порода черношарено говедо. По думите му в САЩ „няма РИОСВ, няма Басейнова дирекция, няма никакви спънки. Там 20 човека гледат 30 хиляди животни без проблем. А при нас бумащината е много“, коментира Алекси.

Ние, фермерите, печелим само от субсидиите

Не ни излиза сметката, защото животните не са машина за производство. Да има мляко кравата, трябва да се храни добре, а ние постоянно сме на нулата заради фуражите“, добавя той. „Трябва да има подпомагане, за има тласък бизнесът. При това изпитваме остър недостиг на работна ръка. В Америка дори по време на родео децата се възпитават в любов към животните и фермерския живот. Те от малки ходят на търгове за продажба на говеда и така се захранва интересът им“, обяснява фермерът. По думите му животновъдите в САЩ не получават големи субсидии. „Там нещата са устроени и вървят по канален ред – има пазари, а при нас няма. Тук всичко е в ръцете на прекупвачите и циганите определят цените. Няма регламентиран пазар. Държавата уж участва в регулацията, а накрая ни оставя сами на пазара. Ако махнат субсидиите сигурно ще останем само тези фермери, които бяхме и преди 20 години. А нашите животни не отстъпват по нищо на американските. Там слагат хормони, хранят ги с ГМО храни, а ние тук ги гледаме на чисти пасища“, казва фермерът. Дава пример с колегите си от други държави. „Шотландецът каза, че изкарва по 5 000 евро от едно живото, в Америка – 180 хил. долара от един бик, а ние не можем да продадем нашите животни. Има отлични условия за животновъдство в България и пак не се получава“, тъжно констатира животновъдът от разложкия край.

Публикувана в Бизнес
На среща при министър-председателя Бойко Борисов беше връчена Декларация за подкрепа на „Силна ОСП след 2020 г.“ На нея беше представена позицията на 32 браншови олганизации в България за бъдещата Обща селскостопанска политика след 2020 г. 
 
В Декларацията се акцентира върху геостратегическото значение на селскостопанския сектор, върху неговата значимост за икономиката на страната и развитието на селските райони, върху необходимостта от постигането на икономически жизнеспособен, конкурентен на единния европейски пазар и пазарно ориентиран аграрен сектор, способен да обезпечи продоволствената сигурност чрез снабдяване с качествени храни на достъпни цени, както и да предостави обществени и екологични стоки и услуги в полза на обществото. 
 
ОСП е най-силната връзка на всички 28 страни в ЕС и земеделието е изконен и важен отрасъл, изискващ не само обща политика, но и внимание и подкрепа посредством общия европейки бюджет както за селско стопанство, така и за селските райони.
 
Значимостта на бюджета на ОСП се обуславя и от факта, че той представлява 40% от общия бюджет на ЕС за периода 2014-2020 г. 
Позицията и Декларацията са подписани от тридесет и две неправителствени организации в сектор „Земеделие“. 
 
На срещата с премиера Бойко Борисов бяха обсъдени актуални въпроси във връзка с предстоящите преговори за бъдещата ОСП и приоритетите в сектора, както и текущи въпроси, касаещи основни принципни теми като състоянието и перспективите за износ на български земеделски стоки за страни извън ЕС.
 
От страна на земеделските производители беше изразена удовлетвореност от добрата комуникация и сътрудничество с екипа на Министерство на земеделието, храните и горите, както при подготовката на позицията на бранша, така и при разрешаването на неотложните проблеми, възникнали в поземлените отношения, както в частта на оперативните действия, така и в подготовката на законодателни промени.
Публикувана в Бизнес

Вицепремиерът Томислав Дончев ще открие дебата „ОСП след 2020 – Изборът на България“ в София на 21 септември, който се очертава без аналог за страната ни до момента. Мащабната инициатива със сериозно международно участие се провежда под патронажа на министъра на земеделието, храните и горите, Румен Порожанов. Експертът Алън Матюс е специален гост на форума. Повече информация и регистрации на www.bcap.bg .

„Въпреки, че ЕС едва ли ще въведе радикални промени в администрирането и условията на ОСП в близките 10 години, земеделските стопани ще се сблъскат с много различен свят от 2021 г.“ Това заявява анализаторът Алън Матюс в своя публикация, пояснявайки, че това е неизбежно поради промените, които ще настъпят в бюджета на ЕС. „Дори законодателството свързано с ОСП да не бъде изцяло преразгледано в близките години, съществуват все повече доказателства, в това число и сценариите, изложени в документа за размисъл на Комисията относно бъдещето на финансите на ЕС, че ще има значително намаляване на бюджета на ОСП в следващата Многогодишна финансова рамка. Ако това се случи, ще бъде нужен сериозен дебат в рамките на Европейския съвет за разпределението на този стеснен бюджет между двата стълба на земеделската политика.“, допълва още експертът.

Темата за бюджета на ОСП след 2020 г. безспорно ще бъде една от най-дискутираните и интересни за присъстващите гости на дебата в София на 21 септември тази година. Гости от Франция, Испания, Ирландия и Полша ще споделят визиите на своите държави за предстоящите промени. Гост на събитието ще бъде и представител на най-голямата земеделска браншова организация в Италия, Coldiretti, с над милион и половина членове. Паоло Магараджия е и представител на основния партньор на дебатите у нас – Copa-Cogeca.

Според Алън Матюс и други експерти по европейска политика, отделните държавите-членки ще имат много различни възгледи по въпроса за разпределението на бюджета между първи и втори стълб на ОСП. Най-лесният начин за разрешаване на тези различия може да бъде предоставянето на възможност за по-голяма гъвкавост на държавите-членки и даването на по-голяма свобода да прехвърлят средствата на ЕС между стълбовете.

Освен бюджета на ЕС и в частност на ОСП, други теми на дебата в София ще бъдат „Управлението на риска“, „Финансовите инструменти“ и „Социалните аспекти на ОСП“. Силно експертно и международно присъствие ще обогати дебата и ще допринесе за неговата полезност. В програмата фигурират и двама представители на Европейската комисия, както и на Европейската инвестиционна банка и ECORYS.

Форумът, който ще се проведе в София Хотел Балкан (Шератон) на 21 септември от 10.00 часа, ще бъде открит от заместник министър-председателя Томислав Дончев и ще се проведе под патронажа и с участието на министъра на земеделието, храните и горите, Румен Порожанов. Участие в дебата ще вземат също имена като Левон Хампарцумян, Нивелин Ноев, Арнд Спан и др.

„Събитие от подобен род и в такъв мащаб не е правено до момента у нас. Благодарение на инициативата „ОСП след 2020 – Изборът на България“ в европейските институции вече се говори за България като за страна, в която нещо се случва по темата ОСП. Надяваме се, че този дебат, както и всички съпътстващи инициативи, които са част от нашата кампания, ще доведат до това да имаме един добре информиран и прогресивен земеделски сектор, независимо какво ще се случи с европейската земеделска политика от тук нататък.“, заяви Светлана Боянова, Председател на Институт за агростратегии и иновации – съорганизатор на инициативата.

Инициативата „ОСП СЛЕД 2020 – ИЗБОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ“ се организира от Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро с участието на най-голямата земеделска организация в ЕС, Copa-Cogeca и се провежда под патронажа на Министъра на земеделието, храните и горите, Румен Порожанов.

Публикувана в Бизнес

„Земеделският бранш трябва да излезе с обща позиция за силен бюджет на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. По този начин по-лесно ще се защитят интересите на национално и европейско ниво“. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на „Национален земеделски форум – ОСП след 2020 г.“ Той припомни, че запазване нивото на подпомагането в следващата ОСП ще изисква по–високи вноски от страните членки. Министърът каза още, че по време на последното заседание на министрите на земеделието на ЕС като основен приоритет е откроен опростяването й. Дискутирано е да се предприемат мерки, за да се защитят доходите на земеделските производители в агрохранителната верига. Министър Порожанов посочи, че е обсъждано разделяне на рисковете на производствени и пазарни, като при производствените трябва да се акцентира върху застраховането.

„Страните от Вишеградската четворка, както и България, Румъния и Словения подкрепят запазването на обвързаната подкрепа“, каза земеделският министър.

„Ролята на земеделието в икономиката на страната се увеличава и ще нараства все повече, затова е важно следващата ОСП да бъде надграждана“, каза министър Порожанов и посочи, че се подобрява производителността.

В третото работно заседание за бъдещето на Общата селскостопанска политика участват представители на над 30 браншови организации, на научните среди и синдикати, както и експерти от Министерство на земеделието, храните и горите.

Публикувана в Новини на часа

Продължава поредицата дебати за изготвяне на единна българска позиция за визията на Общата селскостопанска политика след 2020. Официалната Работна група към „Национален земеделски форум – ОСП след 2020“,  в която влизат представители на над 30 браншови организации, се събира на трето заседание във вторник, 8 август 2017 г, в Хотел Калиста, Старозагорски минерални бани, съобщават от АЗПБ.

Форумът е инициатива на земеделския бранш и обединява над 30 организации от всички сектори в селското стопанство, сред които основните организации на производители, всички преработватели, представители на синдикатите и научната общност.

По инициатива на МЗХГ в третaта работна среща ще участва министър Порожанов и неговият екип. Дискусията ще постави акцент върху Стълб II на ОСП – Програма за развитие на селските райони, пазарните мерки на подкрепа и механизмите за управление на риска в земеделието. Ще бъдат разгледани и съпоставени механизмите, по които се прилагат директните плащания чрез Схемата за единно плащане на площ и Схемата за базово плащане.

Участниците ще подложат на дискусия и други актуални теми като мястото на зелените плащания, инвестиционни мерки срещу финансови инструменти и трябва ли екологичните изисквания да бъдат по-силно застъпени в ОСП след 2020.

Предвидена е и презентация, обобщаваща всички разгледани до момента позиции на други държави членки и НПО - представени на ниво ЕС, чиято цел е очертаване на основните мнения и идентифициране мястото на страната ни. Дискусията ще продължи със синтезирано представяне на „документите за  размисъл на ЕК“ и разглеждане на 5-те сценария в бъдещето финансиране на ЕС. От „Центъра за икономически изследвания в селското стопанство“към Института по аграрана икономика, ССА ще презентират световната практика в управлението на риска в земеделието в ЕС, САЩ и Канада, въз основа на което да протече свободна дискусия по темата. 

В панела, посветен на пазарните мерки за подкрепа ще бъдат дискутирани прилаганите до момента схеми като „Училищен плод“ и „Училищно мляко“, Националните програми за сектори лозаро-винарство и пчеларство, интервенция на пазара и пр. Работната група ще анализира тяхната ефективност и ще постави въпроса дали следва да бъде продължено прилагането им след 2020 г.

До този момент работната група проведе две заседания, в резултат на което браншовиците се обединиха около позицията, че ОСП след 2020 трябва да има адекватен на целите и стабилен бюджет, структурата с два стълба да бъде запазена, силно застъпена обвързана подкрепа надградена по отношение на качеството, запазване на директните плащания, сближаване нивата на подпомагане между държавите членки, реално опростяване, по-голяма гъвкавост и др.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 11 Юли 2017 15:45

Бюджетът на ЕС се свива

 „Гражданите очакват от ЕС да прави повече, а бюджетът на ЕС се свива. В тези условия трябва да постигаме максимални резултати с всяко евро, което харчим. Когато правилата са по-опростени, разходването на средствата е по-успешно“, заяви комисарят по въпросите на бюджета и човешките ресурси Гюнтер Йотингер на днешното заседание на групата от независими експерти по политиката на сближаване, накоето бе представен окончателниятдоклад за по-опростена рамка на фондовете на ЕС след 2020 г.

Европейската комисия трябва да проучи възможностите за опростяване на достъпа до фондовете на ЕС в бюджетната рамка след 2020 г. Това е основното послание, което групата на високо равнище, работеща по опростяването на рамката, иска да разпространи в дискусията за бъдещето на финансите на ЕС, която Комисията стартира на 28 юни. .„Когато правилата са по-малобройни и по-прости, резултатите са по-добри, а грешките — по-малко. Нека се съсредоточим върху истински важното: подобряването на живота на гражданите навсякъде в Европа.“, заяви от своя страна комисарят за регионалната политика Корина Крецу.

Председателят на групата на високо равнище Сийм Калас заяви: „Опростяването на достъпа и използването на фондовете за сближаване на ЕС със сигурност ще доближи гражданите до ЕС.“

Становището на групата е, че сегашната структура на правилата е ефективна, но трябва добре да се прочисти от всичко, което ненужно я усложнява. Споделеното управление следва да се запази, за да гарантира взаимно доверие и ангажираност с общите цели за растеж и работни места. Най-прости са малобройните правила — затова групата предлага правила, които могат да отпаднат или драстично да се свият като обем.

Макар че постиженията на политиката на сближаване на ЕС са безспорни, обемът на разпоредбите понякога затруднява работата на органите, които управляват по места фондовете на ЕС, и на предприятията, които искат да кандидатстват за финансиране. Поради това опростяването е от основно значение, категорични са независимите експерти.

Правилата за отделните фондове и инструменти на ЕС трябва да се хармонизират по отношение на държавната помощ, обществените поръчки и методите за възстановяване на разходи, да улесняват постигането на синергии и да дават възможност на бенефициерите да кандидатстват за различни източници на финансиране от ЕС за един и същ проект.

Държавите членки и регионите следва да могат да работят и съгласно още по-опростена рамка, стига да отговарят на няколко критерия: надеждни системи за контрол и управление; значително национално съфинансиране, което да бъде стимул за отговорно разходване на средствата; набелязани основни структурни реформи и съсредоточаване върху няколко приоритетни области, което ще осигури постигане на резултати.

Групата предлага в такива случаи правилата на ЕС да се изчерпват с определяне на стратегическите инвестиционни приоритети и принципите при разходването на средствата.

Фондовете на ЕС ще се използват чрез съществуващите национални административни механизми, а одитната дейност на Комисията ще бъде ограничена. Държавата членка и Комисията ще договарят какви структурни реформи трябва да бъдат проведени и кои ще са конкретните резултати, въз основа на които може да се иска възстановяване на разходите.

Опростяването вече се доказа като особено полезно: днес комисарят Йотингер представи три доклада относно изпълнението на бюджета на ЕС за 2016 г. Един от изводите е, че по-опростените правила на ЕС улесняват органите по места, земеделските производители и предприятията да използват ефективно и правилно фондовете на ЕС.

Публикувана в Бизнес

Визията за промяна на ОСП трябва да предхожда подготовката на национална позиция, да взема предвид различните гледни точки на заинтересованите страни и в най-добрия случай да отчита резултатите от сериозни анализи на прилагането на европейската земеделска политика у нас до момента. Така започва анализът на Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации, изпратен до медиите. Публикуваме пълния му текст:

С наближаване на крайния срок за представяне от страна на Европейската комисия на Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз за следващия програмен период, ще зачестят и различните идеи и визии за Общата селскостопанска политика след 2020 г. Когато говорим за национална визия за промяна на една толкова важна политика обаче, това вече е една високо отговорна задача, към която не следва да се подхожда с лека ръка. Причината е, че към настоящия момент ЕК все още изготвя законодателните предложения, които ще визуализират ОСП след 2020 г. А това означава, че ЕК следи много внимателно всички изказвания, идеи и сигнали, които изпращат държавите-членки. Подготвяйки ги те най-напред е важно да правят разграничение между визия за бъдещата ОСП след 2020 г. и позиция по ОСП след 2020 г. Визията отразява становището на съответната държава-членка за това какво трябва да се промени, докато позицията вече се базира на конкретни законодателни предложения. Познаването на материята и процедурите в дълбочина е само една от предпоставките „да не се излагаме“ с общи приказки по една толкова сериозна тема. Публичността, отчитането на различни гледни точки и сериозният анализ на постигнатото до момента, са другите елементи на една премерена, обективна и в крайна сметка успешна национална позиция.

Целта на настоящия материал е да представи една примерна визия на Р България за бъдещата ОСП след 2020 г., до която можем да стигнем по „лесния начин“ - без особено задълбочени изследвания и анализи. Тук ще се опитаме да обясним какво биха означавали всички точки в един такъв „документ“, както и защо все пак е по-добре този път да подходим различно. Да, едва ли ще бъдем иноватори като Холандия или реформатори като Естония, може би още не сме дорасли дотам. Но все пак да не бъдем и толкова инертни и този път подходим към темата различно.

Четейки следващите редове е важно да се има предвид, че към настоящия момент официална визия на Р България не е представяна от страна на администрацията, макар, че определени нейни действия показват, че такава вече е изготвена. В противен случай подписването на различни политически документи и отделни изказвания от политически лица биха били много неуместни.

Кой има право да изготви и одобри визията на Р България за ОСП след 2020г.?

Реално погледнато всеки може да подготви визия по ОСП след 2020 г. От юридическа гледна точка обаче, тази визия сама по себе си представлява една политическа насока за бъдещото развитие на Р България, а изготвянето на такова нещо попада единствено в прерогативите на министъра на земеделието, храните и горите. Не на неговите заместници и съветници, доколкото това са длъжности с подпомагащ характер, а лично негова в качеството му на политическо лице, избрано от Народното събрание на Р България. Одобряването на тази бъдеща политическа насока пък е в прерогативите на Министерски съвет на Р България. Така че изготвянето на визията за ОСП след 2020 г. и след това позицията по законодателните предложения на ЕК е едно високо отговорно политическо задължение на министъра на земеделието, храните и горите. Това е и една много важна дейност, защото от взетите решения ще зависи добруването, а може би и посоката на развитие, на целия сектор земеделие. Ето защо, е изключително важно при формирането на визията и позицията на Р България по ОСП след 2020 г. да се отчитат становищата на всички организации пряко свързани със сектор земеделие. Много важно ще бъде взетите решения от страна на министъра на земеделието, храните и горите да бъдат обосновани и обяснени на всички, които след това ще зависят от ОСП в Р България. В тази връзка на мнозина сигурно ще се стори странно, но съгласно действащото законодателство, при формирането на визията и позицията на Р България по ОСП след 2020 г. Народното събрание не може по никакъв начин да влияе върху или при вземане на тези решения. И това действително изглежда странно, защото след договаряне на законодателството по ОСП след 2020 г. на ниво ЕС, именно Народното събрание на Р България ще трябва да облича в законодателна форма вече взетите европейски решения.

Как може да изглежда една примерна визия на Р България по ОСП след 2020 г. и какво стои зад всяка една идея?

„Република България желае запазването на една силна Обща селскостопанска политика след 2020 г., която за да може да отговори на приоритетите на ЕС в областта на продоволствената сигурност, борбата с климатичните промени и запазването на развитието на селските райони трябва да бъде много добре финансирана. Такава една ОСП трябва да се базира на един силен Първи стълб, който да гарантира доходите на европейските земеделски производители, като отчита необходимата ангажираност към запазване на екологичните европейски и световни норми. В рамките на Първи стълб Р България настоява продължаването на Схемата за единно плащане на площ и в новия програмен период, която към настоящия момент няма алтернатива в новите Държави-членки. Запазването на Обвързаното с производството подпомагане е съществен елемент от подпомагането на земеделските производители, което трябва да се запази и разшири не само по отношение на количество, но и на качество на произведената продукция. В допълнение на Първи стълб Р България предпочита запазването на Втори стълб на ОСП като основен инвестиционен механизъм, който да допълва базовата подкрепа по линия на директните плащания. В тази връзка правилата и мерките в него трябва да бъдат фокусирани върху запазването на заетостта в селските райони и обновяването на поколенията там. При всички положения трябва да се направи едно опростяване на правилата и по двата стълба на ОСП.”

Към една такава примерна позиция може да се допълват и още много други неща, като например премахването на историческия подход при формиране на националните финансови пакети на държавите-членки, макар че такава позиция се защитаваше от всички страни при реформата от 2013 г. Ако такава позиция продължава да се застъпва, това означава, че реформата от 2013 г. не е постигнала една от целите си, а това ще даде много лош сигнал към европейските данъкоплатци. Много може да се говори и за преразпределителното плащане и за Преходната национална помощ, но това ще бъдат теми на следващи анализи.

Да се върнем към примерната позиция. Какво реално се казва в нея?

  • Запазване на нивата на финансиране близки до предишния програмен период;

  • Запазване на структурата на ОСП в два стълба;

  • Продължаване на Схемата за единно плащане на площ;

  • Запазване на Обвързаната подкрепа и разширяването й освен по отношение на количество, но и по качество на продукцията;

  • Осигуряване на заетост в селските райони и запазване на схемите за младите фермери;

  • Опростяване на ОСП.

Финансиране – ще спрем ли да чуваме каквото ни се иска, за да погледнем реалистично на нещата?

По отношение на финансирането – съвсем нормално е да се настоява за запазване на нивата на финансиране на ОСП. Това звучи политически правилно и много се харесва на всички, които получават средства по линия на ОСП. Никъде обаче не се коментират причините за намаляване на бюджета за ОСП през годините. Ако в конкретния програмен период едно примерно намаление с 20% може да се обясни с напускането на ЕС на Обединеното кралство, то никой не коментира на какво се дължаха намаленията в предните програмни периоди. Отделно от това никой не коментира на какво се дължи все по-голямата зависимост на средностатистическия европейски фермер от субсидиите, които той получава и все по-малката полза, която той има от световния пазар. Никой не коментира външно търговската политика на ЕС, а тя, както и ОСП, е част от Общата политика на Общността и нейното отражение е повсеместно.

Структура – можем ли да предложим нещо различно и по-работещо от „запазването й“?

По отношение на запазването на структурата на ОСП в два стълба – една такава позиция е изключително консервативна. При положение, че в различните държави-членки се прокрадват все повече и различни идеи за промяна на дизайна на ОСП и увеличаване на стълбовете за подкрепа. Една такава консервативна позиция трябва да бъде много добре обоснована от администрацията, защото в противен случай сигнала, който може да бъде възприет от фермерите е, че тя няма идеи.

СЕПП – необходим е официален анализ на случилото се до момента

По отношение на запазването на Схемата за единно плащане на площ – както вече беше посочено в предишен материал - една такава позиция трябва да бъде много добре обоснована. За съжаление анализ на администрацията в тази насока все още не е представян за обществено обсъждане.

Обвързаната подкрепа - проблеми

По отношение на Обвързаната подкрепа – важно е да се знае, че този вид подкрепа като цяло има проблем с правилата за субсидиране на Световната търговска организация. Това е и причината в момента да се прилага една „квази обвързана подкрепа”, при прилагането на която няма абсолютно нищо обвързано. Съгласно правилата на обвързаното с производството подпомагане, субсидията е обвързана с произведената продукция. Видно от европейското законодателство – Регламент 1307/2013 г. и националното ни законодателство, подпомагането е на единица производствена мощност – глава животно, допустим хектар. Въпреки, че се говори за мляко, плодове и зеленчуци и т.н. реално подпомагането по никакъв начин не е обвързано с произведеното количество продукция. Действително с последните изменения в наредбата беше въведено изискване за произведени количества, но това е с оглед допустимост по мярката, а не с оглед размера на субсидията. Отделно съгласно изискванията на Регламент 1307/2013 г. получаването на обвързана с производството подкрепа не трябва да води до повишаване на нивата на производство, което само по себе си е малко нелогично. При това положение тук администрацията ще трябва да изготви един сериозен анализ, на база на който да може да предложи адекватни за сектора нови мерки за подпомагане, които да са едновременно приемливи на европейско ниво и същевременно да отчитат спецификите на българското земеделие.

Заетост и млади фермери – ще има ли за кого да работят такива мерки?

По отношение на запазването на заетостта в селските райони и запазване на схемите за младите фермери – това са мерки, които биха били напълно в унисон с всички досегашни позиции на Р България, но те трябва да бъдат подкрепени с данни. В противен случай може да се окаже, че в резултат на различни демографски процеси, в следващия програмен период ще имаме отделени средства, чрез които да подпомагаме създаването на стопанства на млади фермери, а допустимите за подпомагане кандидати да са прекалено малко. Същото може да се каже и за схемите за заетост в селските райони.

Опростяване – ще го усетят ли фермерите?

По отношение на опростяването на ОСП – тук трябва да има ясна представа за какво опростяване говорим. Опростяване на правилата, които трябва да спазват фермерите и които им се налагат от националните администрации или опростяване на правилата, които администрацията на държавата-членка трябва да спазва и които й се налагат от Брюксел.

Заключение

Представената в този материал примерна визия на Р България, ако бъде съотнесена с всички въпроси, на които министърът на земеделието, храните и горите трябва да намери решение, обхваща може би едва 5% от цялата ОСП. Ето защо подходът за изготвянето на една такава национална визия за бъдещето на земеделието в Р България трябва да бъде изключително сериозен. Този подход трябва да се предхожда от един задълбочен анализ, на база на който всички ангажирани в сферата на земеделието в Р България да могат да се обединят около общия за всички национален интерес.

Публикувана в Бизнес

Сформираната от 30 браншови организации работна група към Националния земеделски форум – ОСП след 2020 г. ще проведе второто си заседание на 29 юни в Арбанаси.  Участниците ще дискутират по изготвяне на единна позиция за визията на бъдещата Обща селскостопанска политика, като основните теми са структура на ОСП и Стълб 1.

Екип от Института по аграрна икономика и ССА ще представи цялостен анализ за 10-годишното прилагане на ОСП в България, който бе възложен по време на първото заседание на 18 май 2017г в Стара Загора.

В програмата на второто заседание браншовиците са заложили теми, свързани с еволюцията на Стълб 1 в ОСП, обсъждане на настоящата структура, финансовото съотношение, прехвърляне на средства между стълбовете, място на „екологизирането“ в структурата, „зелени“ схеми и мерки, сближаване нивата на подпомагане в ДЧ, СЕПП и Схемата за основно плащане/права на плащане, приоритетност в обвързаната подкрепа, преразглеждане на национални решения.

Работната група ще дискутира и по целесъобразността, приложимоста и администрирането на схемите в настоящия програмен период от Стълб 1 в България-  СЕПП, „зелени“ плащания, обвързана подкрепа, национално съфинансиране, преразпределително плащане, активен фермер, малки стопанства, млади фермери, схема за големи бенефициери, изкуствени условия, контрол и санкции, електронизация, прозрачност, административна тежест и пр.

Целта на второто заседание в Арбанаси е да бъдат оформени и аргументирани основните предложения за визията за структурата на ОСП след 2020“, както и визията за Стълб 1 след 2020.

От секретариата на работната група съобщават, че ще има техни представители на 6 и 7 юли 2017 в Брюксел, когато ще бъдат представени резултатите от проучване на ГД АГРИ „Изследване относно управлението на риска в селското стопанство в ЕС“, както и  резултатите от допитването на Комисар Хоугън за модернизация на ОСП 2014-2020 и ОСП след 2020.

Резултатите ще бъдат обсъдени след това в заседание на Работната група към форума, което се очаква в края на юли/началото на август месец, когато дискусията ще продължи с теми по Стълб 2 на ОСП/Програми за развитие на селските райони, пазарни мерки на подкрепа, управление на риска, „американски“ модел на подпомагане, „модернизация“ ОСП 2014-2020 и оформяне на предложения за финална позиция на земеделската общност за визията на ОСП след 2020. 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 11

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта