300x250 static

Обикновения паяжинообразуващ акар се появява и се намножава бързо в края на юли, началото на август при високи температури и засушаване на времето. Този акар напада домати, пипер, краставици, патладжан, тиквови култури и др.

Неприятелят смуче сок от долната страна на завършилите растежа си листа. На местата на повредата се образува бледозелено петна. Петната се разрастват, сливат се и листата се прошарват мраморно. Силно повредените листа изсъхват напълно и опадват, а растенията изостават в растежа си и дават ниски и некачествени зеленчуци.

Контролът срещу акарите налага: унищожаване на плевелите, редовно обследване на растенията и да не се допуска засушаване. При необходимост през вегетацията се пръска с някой от разрешените акарициди, като се спазват карантинните срокове.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Понеделник, 09 Юли 2018 09:53

Третиране с билки

Блатен аир в ролята на средство срещу акара

Петко Пурчев, Плевен
Не трябва да се забравя, че презимувалия акар Varroa destructor е застарял, слабо се фиксира на пчелите и количеството броят му може да бъде намален с билки, комбинация от етерични масла и органични киселини. От голямо значение е, че използването на билки за третиране на пчелните семейства срещу голяма гама от заболявания не изисква големи финансови разходи, а също така адаптивността на акара към тях е слаба.
Блатният аир (Acorus calamus), познат още като акорус, ароматна тръстика, е многогодишно тревисто растение, достигащо метър и половина на височина. Аирът има дебело, „брадавично“, пълзящо, цилиндрично коренище, отвън – жълто-зелено, а отвътре – поресто. Стеблото е изправено, с вдлъбнатина от едната страна, неразклонено, високо до 120 сантиметра. То е оцветено червеникаво в основата си. Цветовете на аира са незабележими на вид: жълто-зелени, събрани в дебел, до 10 сантиметра дълъг кочан. Цъфти от края на май до юли. Има пикантно-горчив аромат.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Блатният аир произхожда от Северна Азия. През средните векове е отглеждан и на Балканския полуостров. Сега се среща рядко, явно подивял, по блатистите, мочурливи места, в бавнотечащи води. У нас плодовете не узряват, поради което се размножава вегетативно. Находищата има в Софийско, Самоковско, Казанлъшко, край р. Искър, р. Дунав. В диво състояние е разпространен в много райони на Азия и в приатлантическите части на Северна Америка.
ВРЕМЕ И НАЧИН НА БРАНЕ И ЗАГОТОВКА
Използват се корените. Те се събират късно на есен или на пролет. Корените е най-добре да се откопаят с вили, измиват се в хладна вода, режат се на парчета с 10-15 сm дължина, изсушават се на въздух, а след това се доизсушават на температура под 30оС в проветриви помещения или в сушилня. Това се прави с цел да не се изпари етеричното масло. Правилно приготвената дрога е жълтокафява отвън, а отвътре - бяла.
Коренищата се използват за приготвяне на лекарствени запарки.
Запомнете: след откопаването на коренището трябва да се оставят неговите тънки леторасти, за да може от тях да израснат нови растения!
ХИМИЧЕН СЪСТАВ
Етерично масло от блатния аир (Oleum calami), се получава от коренищата на рестението, което се състои от d-α-пинен, d-камфен, d-камфор, борнеол, евгенол, метилевгенол, азарон, кариофилен, куркумен, гвайен, селинен, каламен, калокорен, изоакорон, каламендиол, калорен, проазулен и въглерод с неизучен състав. В коренището се съдържат още горчивият гликозид акорен, алкалоидът каламин, дъбилни вещества, витамин С, скорбяла, слузни вещества, смола и др.
Носителя на етеричното масло от блатния аир е азариновия алдехид. Маслото се получава от надробените пресни или сухи корени на аира с помощта на дестилационна система под въздействието на пара, като рандема е 1.5-2.5%. Етеричното масло от блатния аир притежава антимикробна активност в отношение на ред микроорганизми.
Основните производители на етерично масло от блатен аир са Русия и Франция.
БИЛКА И ПОДПРАВКА
Внимание! Някои европейски и азиатски разновидности на блатния аир (без диплоидния) съдържат канцерогенното и плодоувреждащо вещество асарон, което представлява до 80% от 9-те % етерично масло в коренището.
Още индийските лекари го използвали, а древните гърци и римляните научили за него от арабските и финикийските търговци. Споменава се и по време на походите на Александър Македонски в Индия.
БЛАТЕН АИР И ПЧЕЛАРСТВОТО
Аира съдържа горчивия гликозид акорин, етирично масло (~ 1.5%), дъбилни вещества. Освен това, както корените, така и листата му са богати на фитонциди. Действа противобактериално и противопаразитно, подобрява дейността на пчелите. Етеричното масло, което се съдържа в корените му има аромат към който акара проявява непоносимост.
Голяма част от пчеларите смятат, че повечето от билковите препарати слабо действат върху биологията на Varroa destructor. Неправилно се смята провеждането на третирания в студено и влажно време, когато растенията не издват своята специфична миризма. Желателно е на дъното но кошера да се сложи мрежесто дъно с лепкаво мазило за прихващане на акара.
За борба с вароатозата се използва настойка или отвара , приготвени от корените на аира. Дават се на пчелите заедно със сиропа. Рецептата е следната: вземат се 25 грама сухи корени и се заливат с 250 грама спирт (60о). Отлежава 7-8 дни. На един литър сироп се добавя 1 супена лъжица от получената настойка.
МЕТОДИ ЗА БОРБА СРЕЩУ ВАРОАТОЗАТА С ПОМОЩТА НА БЛАТЕН АИР
За успешната борба се използва настойка или отвара от корените на блатния аир. Етеричното масло (Oleum calami) също действа върху акара Varroa destructor. Някои руски пчелари съобщават, че с успех използват блатния аир за борба с акара, като акарацидната активност е в пределите на 48-72%.

РЕЦЕПТИ
1 За приготвянето на настойката се вземат 20 g сухи корени и се заливат с 200 ml 60о етилов спирт (Spiritus Aethylicus) и се оставят в продължение на две седмици да се получи съответната екстракция. На 1 L сироп се добавя по 25 ml от настойката. 
2 За приготвянето на настойката се вземат 20 g сухи корени и се заливат с 200 ml вода, загрята до 90°С, като се оставя да отлежи на тъмно в продължение на три дни. Към 1 L от сиропа се добавя по 50 ml от настойката. С подобен сироп пчелните семейства се подхранват през пролетта, започвайки от 15 март, като на едно пчелно семейство се дава по 5-7 L сироп. 
3 Към 20 g от дрогата се заливат с 200 ml вода, загрята до 90°С, като се оставя да отлежи на тъмно в продължение на три дни. Към 1 L от сиропа се добавя по 30-60 ml от настойката. Третирането се извършва в продължение на един месец, използвайки по 0.5-0.8 L от лекарството на пчелно семейство. 
4 Към 20 g от дрогата се заливат с 200 ml вода, загрята до 30-35°С, като се оставя да отлежи на тъмно в продължение на три дни. Към 1 L от сиропа се добавя по 50 ml от настойката. Третирането се извършва в продължение на един месец, използвайки по 0.5 L от лекарството на пчелно семейство.

Публикувана в Пчела и кошер

Много често неопитни лозари смятат лозовата краста за болест и се чудят защо пръсканията срещу маната и оидиума не й действат.

Лозовата краста се причинява от ериофиден акар. Неприятелят е разпространен повсеместно в нашата страна. Напада само лозата, като проявява предпочитание към сорт Памид, Димят, Ркацители, Каберне Совиньон, Мерло и др. директни лози.

Възрастният акар има бледожълто до белезникаво тяло, по-широко отпред и по-тясно отзад . Ериофидният акар развива няколко поколения годишно. Едно поколение през лятото се развива за около 15 дни.

През пролетта, акарите се активизират, още преди пъпката да е започнала видимо развитието си, обикновено през април. През този период те започват да се хранят и да снасят яйца. По-късно преминават по листата и леторастите.

В местата на повредата тъканите се разрастват, образуват се гали, изпъкнали от горната страна и вдлъбнатини от долната страна на листата. Те придобиват "крастав" вид. Отначало вдлъбнатата част на галата е белезникава, поради силно разрастване на повредените клетки във вид на тънки, бели, подобни на влакна от памук власинки. По-късно клетките умират и галите придобивят кафяв цвят.

През вегетационния период акарите се намират изключително по долната страна на листата, които повреждат, с това трябва да се съобразявате при пръскането.

Химичната борба с ериофидния акар трябва да се извежда сразрешени за употреба акарициди.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Акарите причинители на лозовата краста се активират рано, още преди видимо развитие на пъпките - през първата половина на април и се хранят интензивно. По-късно преминават по развиващите се листа, по леторастите, а често и по ресата.

От смученето на сок тъканите се разрастват, образуват се гали, изпъкнали от горната страна на петурата и вдлъбната от долната страна. Вдлъбнатата страна отначало е белезникава, по-късно с кафеникав цвят. Акарите се развиват между власинките. По ресата акарите повреждат отделни цветчета, които побеляват.

Акарите повреждат най-силно листата на сортовете Памид, Димят, Ркацители, Каберне Совиньон, Мерло и др. По-слабо се повреждат сортовете Болгар, Супер ран Болгар, Италия и др.

Разрешени акарициди за борба с акарите по лозата са Валмек в доза 25-100 мл/дка за винени сортове и 50-120 мл/дка за десертни сортове, Диабло в доза 25-50 г/дка за винени и десертни сортове, Зуум 11 СК – 12,5- 25мл/дка за винени и десертни сортове, Масай ВП- 25 г/дка и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Практическо значение като неприятели у нас имат жълтият лозов акар, разпространен силно по всички лозови насаждения на страната и червеният овощен акар, разпространен главно в лозови насаждения по Черноморското крайбрежие.

Жълтият акар

. Зимува под кората на лозата. Тръгва към развиващите се пъпки към средата и началото на втората половина на април. Храни се със сок и хлорофил от развиващите се листа и в края на април или началото на май започва да снася яйца по долната страна на листата. Ларвите се излюпват първото десетдневие на май. Възрастните акари се появяват към средата и началото на втората половина на май.

През юни-септември акарът е най-опасен. Тогава наблюдавайте дали листата стават жълто-зелени, ръждивокафяви или червеникави, с по-груба и хрупкава при стриване листна петура. Нападнатите лози силно се изтощават.

Червеният овощен акар е опасен за асмите

. Зимува по надземните части на лозата. Яйцата се излюпват към края на април и началото на май, а възрастни се появяват през третото десетдневие на май.

. Вреди подобно на жълтия лозов акар, но не деформира листата (периферията им се завива нагоре и са с бронзово кафяв цвят) и вредната дейност е по-слаба.

. Разпространен е основно по асмовидно отглеждани лози.

. Поврежда кората на покарващите леторасти - особено основата им. При силна повреда кората некротира и се напуква, летораслите са по-слаби и със скъсени междувъзлия.

. По-късно акарите повреждат и листата, чепките и зърната, по които се образуват тъмнокафяви, подобни на струпеи петна.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Вторник, 17 Октомври 2017 09:05

Устойчивост на акарацидите (Varroacides)

Проблем за пчеларите в цяла Европа, чието разрешаване изисква специално внимание

Петко Пурчев
Устойчивост на акара към акарацидите има сложна природа в своето развитие. Литературните данни сочат, че в началото на 90-те години е забелязано намаляване ефективността на доста акарациди, което доведе до епизоотическа ситуация по вароатозата почти във всички страни където масово се отглеждат пчели. Голяма роля в появата на подобна устойчивост имат презимувалите самки на Varroa, които са успели да презимуват даже след няколкократните третирания през есента. През пролетта, същите тези самки започват вече отглеждат устойчиви поколения към всички акарациди, които са били използвани при заключителното третиране. За бързото разпространяване на устойчиви форми на акар способства подвижното пчеларство, когато например в някой отдалечен район няма устойчиви популации на акар, внасят се с отделни пчелопакети или пчелни семейства устойчиви индивиди на Varroa destructor, които започват да завземат все нови и нови пчелини. За голямо съжаление, устойчивостта на един акарацид се разпространява към близкородствени вещества, каквито могат да бъдат и киселините. Това явление има и своето наименование
КРЪСТОСАНА УСТОЙЧИВОСТ

Често явление е, когато на един пчелин има по-големи загуби от акар на определени стойки заети с кошери, т.е. същият този „активен“ акар се пренася от пчели-крадци, търтеи или от самите пчели.
Съгласно някои научни публикации на руски и западноевропейски автори, устойчивостта на акара към мравчената киселина е довела до неговата устойчивост и към оксаловата киселина в някои пчеларски региони наситени с пчелни семейства, където не е провеждана на добро ниво борбата с Varroa destructor. В края на 80-те, началото на 90-те година доста пчелари от Франция, Италия, Германия, Испания, Русия са отчитали подобно намаляване на ефективността на тези две киселини. Първоначалната концентрация е била 1,5-2,0%, а тя е давала добър ефект при борбата с акара, но впоследствие резистентността е довела до използването вече на 3,0 и даже 4,0-4,5 % разтвор.
Не трябва да се допуска развитие на устойчиви към акара химически акарациди. Поради тази причина, от голямо значение е своевременното третиране през есента, когато в пчелното семейство цялото пило е излюпено. През пролетта, когато семействата започват да се развиват, се провеждат профилактични противовароатозни третирания с препарати с друга химическа формула и действащо вещество.

Публикувана в Знания и технологии

Ларвите на акарите плъзват от ранна пролет и започват да смучат сок от още неразтворените пъпки и първите листенца. По-късно се заселват и се хранят предимно от долната страна на младите крехки листа. Нападнатите листа придобиват мозаечен вид - отначало с разпръснати по-светли петна около нерватурата, които после растат и се сливат. Ако не се води навременна борба те преждевременно пожълтяват и окапват.

Акарите не бива да се оставят на мира, защото силно изтощават дръвчетата и те не могат да заложат плодни пъпки за следващата година.

Намножаването е голямо при високи температури

Червеният овощен акар вреди силно при средно денонощна температура 19-22° С и въздушна влажност 60-70 %.

Ако не се вземат мерки от средата на лятото, на един и същи лист може да се намерят от всички стадии на неприятеля – яйца, ларви и възрастни.

Повредата, която причиняват другите видове акари не се различава от тази на червения овощен акар. Изключение прави само паяжинообразуващият акар, който при вредната си дейност образува паяжинни нишки.

Акарите бързо придобиват устойчивост към препаратите, затова е препоръчително редуването им.

През вегетацията борбата се води с контактни акарициди- ортус 5СК , санмайт 10 СК и др.

Винаги съобразявайте карантинният срок на прилаганите акарициди със срока на зреене на плодовете.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Този акар напада домати, пипер, краставици, патладжан, тиквови култури и др. Оптималните условия за развитие на вида са: средно денонощна температура  29-30°С и  55% въздушна влажност. Сухото и горещо време  е  предпоставка за  намножаване на неприятеля. 

Акарите пробиват епидермиса на листата и изсмукват част от клетъчния сок с хлорофилните зърна. На мястото на убождането се появяват малки светли точковидни петна. Техният брой бързо нараства и листът придобива мраморен вид. Силно повредените листа пожълтяват и впоследствие опадат. Акарите обитават долната повърхност на листата, но при висока численост развиват колонии и изплитат паяжина по всички части на растението, което може много бързо да загине.

Борбата  трябва да  започне  при  откриване на  първите повреди и преди  масовото  намножаване с аполо 50 СК , валмек, зуум 11 СК, масай ВП и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 13 Април 2017 11:03

Борба с акарите при лозата

Борбата с акарите е сравнително трудна и продължителна. За целта се използват механически и химически средства. Акарите имат и свои неприятели , които ги унищожават- златоочица, калинки, дървеници, трипси и други видове. За да бъдат те запазени, се препоръчва лозите да не се пръскат с тотални химически средства. Има много химически средства за борба с акарите. Това са: Аполо 50 СК, Валмек, Енвидор 240 СК, Зуум11 СК, Масай ВП, Натуралис, Тиовит джет 80 ВГи др. При липса на посочените препарати лозите може да се прашат със сяра на прах в количество 2 кг на декар. Добре е сярата да се смесва с дървесна пепел в съотношение 2:1 (на две части сяра една част пресята дървесна пепел). Много добри резултати се получават при третиране със сероваров разтвор, но сега той не се произвежда, макар че може да се произведе и при домашни условия със сяра и вар.

Борбата с акарите може да се води през есента и пролетта. През пролетта може да се извърши ранно пръскане. Най-ефикасно е пръскането, когато започне развитието на лозите при напъпването и достигането на леторастите 10-15 см. През този период акарите са излезли от своите скривалища, нападнали са развитите пъпки и леторасти масово и унищожаването им е най-ефикасно. По-късно те се разселват по цялата лоза и унищожаването им е по-трудно. Второто пръскане се прави 10-15 дни след първото. Когато това пръскане съвпада с пръскането против маната, то може да се комбинира с тези препарати. По-късните пръскания не са много ефикасни. Най-благоприятните условия за размножаването на акарите е температура 29-31 градуса С при относителна влажност 35-55 на сто. По-високата влажност на въздуха и повишаването на температурата над 35 градуса С потиска тяхното размножаване. Акарите са устойчиви на ниски зимни температури и могат да презимуват при минус 28 градуса.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 13 Април 2017 11:00

Лозовата краста се познава лесно

Причинителят на лозовата краста е акар,зимувал във влакнестата обвивка на пъпките. Акарите се активират рано, още преди видимо развитие на пъпките - през март и се хранят интензивно. По-късно преминават по развиващите се листа, по леторастите, а често и по ресата.

От смученето на сок тъканите се разрастват, образуват се гали, изпъкнали от горната страна на петурата и вдлъбната от долната страна. Вдлъбнатата страна отначало е белезникава, по-късно - с кафеникав цвят. Акарите се развиват между власинките. По ресата акарите повреждат отделни цветчета, които побеляват.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта