Понеделник, 09 Юли 2018 09:53

Третиране с билки

Блатен аир в ролята на средство срещу акара

Петко Пурчев, Плевен
Не трябва да се забравя, че презимувалия акар Varroa destructor е застарял, слабо се фиксира на пчелите и количеството броят му може да бъде намален с билки, комбинация от етерични масла и органични киселини. От голямо значение е, че използването на билки за третиране на пчелните семейства срещу голяма гама от заболявания не изисква големи финансови разходи, а също така адаптивността на акара към тях е слаба.
Блатният аир (Acorus calamus), познат още като акорус, ароматна тръстика, е многогодишно тревисто растение, достигащо метър и половина на височина. Аирът има дебело, „брадавично“, пълзящо, цилиндрично коренище, отвън – жълто-зелено, а отвътре – поресто. Стеблото е изправено, с вдлъбнатина от едната страна, неразклонено, високо до 120 сантиметра. То е оцветено червеникаво в основата си. Цветовете на аира са незабележими на вид: жълто-зелени, събрани в дебел, до 10 сантиметра дълъг кочан. Цъфти от края на май до юли. Има пикантно-горчив аромат.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Блатният аир произхожда от Северна Азия. През средните векове е отглеждан и на Балканския полуостров. Сега се среща рядко, явно подивял, по блатистите, мочурливи места, в бавнотечащи води. У нас плодовете не узряват, поради което се размножава вегетативно. Находищата има в Софийско, Самоковско, Казанлъшко, край р. Искър, р. Дунав. В диво състояние е разпространен в много райони на Азия и в приатлантическите части на Северна Америка.
ВРЕМЕ И НАЧИН НА БРАНЕ И ЗАГОТОВКА
Използват се корените. Те се събират късно на есен или на пролет. Корените е най-добре да се откопаят с вили, измиват се в хладна вода, режат се на парчета с 10-15 сm дължина, изсушават се на въздух, а след това се доизсушават на температура под 30оС в проветриви помещения или в сушилня. Това се прави с цел да не се изпари етеричното масло. Правилно приготвената дрога е жълтокафява отвън, а отвътре - бяла.
Коренищата се използват за приготвяне на лекарствени запарки.
Запомнете: след откопаването на коренището трябва да се оставят неговите тънки леторасти, за да може от тях да израснат нови растения!
ХИМИЧЕН СЪСТАВ
Етерично масло от блатния аир (Oleum calami), се получава от коренищата на рестението, което се състои от d-α-пинен, d-камфен, d-камфор, борнеол, евгенол, метилевгенол, азарон, кариофилен, куркумен, гвайен, селинен, каламен, калокорен, изоакорон, каламендиол, калорен, проазулен и въглерод с неизучен състав. В коренището се съдържат още горчивият гликозид акорен, алкалоидът каламин, дъбилни вещества, витамин С, скорбяла, слузни вещества, смола и др.
Носителя на етеричното масло от блатния аир е азариновия алдехид. Маслото се получава от надробените пресни или сухи корени на аира с помощта на дестилационна система под въздействието на пара, като рандема е 1.5-2.5%. Етеричното масло от блатния аир притежава антимикробна активност в отношение на ред микроорганизми.
Основните производители на етерично масло от блатен аир са Русия и Франция.
БИЛКА И ПОДПРАВКА
Внимание! Някои европейски и азиатски разновидности на блатния аир (без диплоидния) съдържат канцерогенното и плодоувреждащо вещество асарон, което представлява до 80% от 9-те % етерично масло в коренището.
Още индийските лекари го използвали, а древните гърци и римляните научили за него от арабските и финикийските търговци. Споменава се и по време на походите на Александър Македонски в Индия.
БЛАТЕН АИР И ПЧЕЛАРСТВОТО
Аира съдържа горчивия гликозид акорин, етирично масло (~ 1.5%), дъбилни вещества. Освен това, както корените, така и листата му са богати на фитонциди. Действа противобактериално и противопаразитно, подобрява дейността на пчелите. Етеричното масло, което се съдържа в корените му има аромат към който акара проявява непоносимост.
Голяма част от пчеларите смятат, че повечето от билковите препарати слабо действат върху биологията на Varroa destructor. Неправилно се смята провеждането на третирания в студено и влажно време, когато растенията не издват своята специфична миризма. Желателно е на дъното но кошера да се сложи мрежесто дъно с лепкаво мазило за прихващане на акара.
За борба с вароатозата се използва настойка или отвара , приготвени от корените на аира. Дават се на пчелите заедно със сиропа. Рецептата е следната: вземат се 25 грама сухи корени и се заливат с 250 грама спирт (60о). Отлежава 7-8 дни. На един литър сироп се добавя 1 супена лъжица от получената настойка.
МЕТОДИ ЗА БОРБА СРЕЩУ ВАРОАТОЗАТА С ПОМОЩТА НА БЛАТЕН АИР
За успешната борба се използва настойка или отвара от корените на блатния аир. Етеричното масло (Oleum calami) също действа върху акара Varroa destructor. Някои руски пчелари съобщават, че с успех използват блатния аир за борба с акара, като акарацидната активност е в пределите на 48-72%.

РЕЦЕПТИ
1 За приготвянето на настойката се вземат 20 g сухи корени и се заливат с 200 ml 60о етилов спирт (Spiritus Aethylicus) и се оставят в продължение на две седмици да се получи съответната екстракция. На 1 L сироп се добавя по 25 ml от настойката. 
2 За приготвянето на настойката се вземат 20 g сухи корени и се заливат с 200 ml вода, загрята до 90°С, като се оставя да отлежи на тъмно в продължение на три дни. Към 1 L от сиропа се добавя по 50 ml от настойката. С подобен сироп пчелните семейства се подхранват през пролетта, започвайки от 15 март, като на едно пчелно семейство се дава по 5-7 L сироп. 
3 Към 20 g от дрогата се заливат с 200 ml вода, загрята до 90°С, като се оставя да отлежи на тъмно в продължение на три дни. Към 1 L от сиропа се добавя по 30-60 ml от настойката. Третирането се извършва в продължение на един месец, използвайки по 0.5-0.8 L от лекарството на пчелно семейство. 
4 Към 20 g от дрогата се заливат с 200 ml вода, загрята до 30-35°С, като се оставя да отлежи на тъмно в продължение на три дни. Към 1 L от сиропа се добавя по 50 ml от настойката. Третирането се извършва в продължение на един месец, използвайки по 0.5 L от лекарството на пчелно семейство.

Публикувана в Пчела и кошер

Жълтият лозов акар предпочита ябълката и лозата, но най-вреди на лозите като предпочита сортовете Памид, Ркацители, Алиготе, Димят, Мискет Отонел, Каберне Совиньон, Мерло.

В края на април плъзва по листата и по пъпките в Южна България, а в Северна България и Черноморското крайбрежие - към началото на май.

Окончателно се преселва по развиващите се пъпки и листа в първата половина на май.

Ако видите, че цветът на листната петура се променя в жълт, жълто-зелен, кафяв, ръждиво-кафяв, виолетов, виолетово-червен или друг цвят. Ако листата се деформират и стават по-груби, леторастите на нападнатите лози закъсняват в развитието си и прорастват по-късно. Тогава става дума за акари.

Химичната борба се извежда с акарициди, регистрирани са Аполо 50 СК,Енвидор 240 СК, .Масай ВП,Нисоран 5 ЕК и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Вторник, 20 Февруари 2018 11:11

Дозировка на оксаловата киселина

Голям брой научни публикации предлагат често пъти противоречиви и различни данни за ефективността

Петко Пурчев, Плевен
Авторите базират своите заключения върху изследванията само на няколко (3-4 или пък 5) пчелни семейства. Наблюденията са правени за една календарна година, а не например за 5 последователни години, каквато е методологията при провеждане на експерименти в областта на земеделието, поради което тези данни въобще не могат да бъдат достоверни!
100% ефикасен метод за борба с вароатозата по пчелите все още няма, няма и да има
Самият акар с всяка година става все повече и повече адаптивен към всички прилагани химически съставки. За по-голям ефект от прилаганите методи, в частност за оксаловата киселина, трябва да се определи съответната доза, като се изхожда от силата на пчелното семейство и обема на кошера. Доста автори споменават за 30, 35 и даже 45 g оксалова киселина в 1L сироп. Ефективността (%) на третирането с 45 g/1L е ~ 90%, като под 30 g/1L сироп ефективността значително намалява. Съгласно повечето научни публикации може да се стигне до извода, че най-добрата концентрация (%) за третиране срещу акара е 35 g оксалова киселина на 1 L сироп, като същият може да се прилага по 5 - 6 ml на покрита с пчели Дадан Блатова рамка:
30 ml за малки пчелни семейства 1 (например нуклеуси или запасни пчелни семейства);
40 ml за средни пчелни семейства;
50 ml за добре развити пчелни семейства.
МЕТОД НА НАКАПВАНЕ
Приложение, провеждано с метода на накапване е най-добро, когато третирането се провежда през декември, при липса на открито пило и температура на околната среда повече от + 3оС.
МЕТОД НА ПУЛВЕРИЗИРАНЕ
Той може значително да намали популацията на акара в пчелното семейство. Ефикасността е 97,4-98,3%, като вариацията е незначителна за двете години, докато е правено проучването.
БЛОКИРАНЕ НА ПЧЕЛНАТА МАЙКА
В Италия, през 2015 година над 3000 пчелни семейства, стопанисвани от 18 пчелари, са били третирани по този начин; пчелни майки са били затваря в клетки в периода 7-21 юли. След като откритото пило е било затворено, пчелните семейства с успех са били третирани с оксалова киселина два пъти, с интервал между двете третирания от 6 дни.
ПРАВИЛА ЗА ИЗПОЛЗАНЕ НА ОКСАЛОВАТА КИСЕЛИНА
Оксаловата киселина при третиране на пчелите срещу вароатоза се използва в два варианта:
- Ултрадисперсно напръскване на пчелите с 3,5 % воден разтвор
- Парите на оксаловата киселина, които се получават при нейното нагряване
При третиране на пчелите с пари от оксалова киселина, горните прелки на кошера се затварят, а в долните се вкарват 10-15 кълба пушек от пушалката. На специално пригоденото устройство за тази цел се слагат 2 g от оксаловата киселина и 1 g глицерин (за 10-12 пчелни рамки покрити с пчели) и в продължение на ~ 2 min се оставя сместа да изгори в кошера. Пчелните семейства може да се третират 3-4 пъти през сезона.
Третирането и в двата случая може да се осъществи при темперура на въздуха не по-ниска от + 12оС. Пролетното третиране може да се осъществи след първото масово облитане на пчелите. При силна инвазия (наличие на видими акари по пчелите), третирането може да се повтори след 10-12 дни. През лятото се правят поне две обработки със същият интервал, като това става след центрофугирането на меда и подготовката на пчелните семейства за зимата. С цел да се избегне резистентност на акара на третираните семейства, нейното използване не е желателно повече от 2-3 последователни години.
Киселината никак не е безопасна и за самият пчелар, и последствията могат да бъдат доста тежки и трагични, поради което трябва да се отнасяме внимателно към използването й.

Публикувана в Пчела и кошер
Понеделник, 19 Февруари 2018 09:44

Устойчивост на акарацидите (Varroacides)

Проблем за пчеларите в цяла Европа, чието разрешаване изисква специално внимание

Петко Пурчев
Устойчивост на акара към акарацидите има сложна природа в своето развитие. Литературните данни сочат, че в началото на 90-те години е забелязано намаляване ефективността на доста акарациди, което доведе до епизоотическа ситуация по вароатозата почти във всички страни където масово се отглеждат пчели. Голяма роля в появата на подобна устойчивост имат презимувалите самки на Varroa, които са успели да презимуват даже след няколкократните третирания през есента. През пролетта, същите тези самки започват вече отглеждат устойчиви поколения към всички акарациди, които са били използвани при заключителното третиране. За бързото разпространяване на устойчиви форми на акар способства подвижното пчеларство, когато например в някой отдалечен район няма устойчиви популации на акар, внасят се с отделни пчелопакети или пчелни семейства устойчиви индивиди на Varroa destructor, които започват да завземат все нови и нови пчелини. За голямо съжаление, устойчивостта на един акарацид се разпространява към близкородствени вещества, каквито могат да бъдат и киселините. Това явление има и своето наименование
Кръстосана устойчивост
Често явление е, когато на един пчелин има по-големи загуби от акар на определени стойки заети с кошери, т.е. същият този „активен“ акар се пренася от пчели-крадци, търтеи или от самите пчели.
Съгласно някои научни публикации на руски и западноевропейски автори, устойчивостта на акара към мравчената киселина е довела до неговата устойчивост и към оксаловата киселина в някои пчеларски региони наситени с пчелни семейства, където не е провеждана на добро ниво борбата с Varroa destructor. В края на 80-те, началото на 90-те година доста пчелари от Франция, Италия, Германия, Испания, Русия са отчитали подобно намаляване на ефективността на тези две киселини. Първоначалната концентрация е била 1,5-2,0%, а тя е давала добър ефект при борбата с акара, но впоследствие резистентността е довела до използването вече на 3,0 и даже 4,0-4,5 % разтвор.
Не трябва да се допуска развитие на устойчиви към акара химически акарациди. Поради тази причина, от голямо значение е своевременното третиране през есента, когато в пчелното семейство цялото пило е излюпено. През пролетта, когато семействата започват да се развиват, се провеждат профилактични противовароатозни третирания с препарати с друга химическа формула и действащо вещество.

Публикувана в Пчела и кошер
Четвъртък, 28 Септември 2017 12:05

Червеното паяче не прощава и на ягодите

Ягодите се нападат от обикновен паяджинообразуващ акар. Неприятелят има космополитно разпространение и напада над 200 вида културни и диви растения. Летните форми на акара са бледозелени, а зимните - оранжево-червени, откъдето идва и другото му име – червено паяче. Има от 15 до 20 поколения годишно.

ВРЕДИ КАТО СМУЧЕ СОК ОТ ЛИСТАТА И РАЗГРАЖДА ХЛОРОФИЛА

Ларвите, нимфите и възрастните акари смучат сок от долната страна на листата, по които се появяват дребни светли петна. Петната постепенно се сливат, а листата пожълтяват, по-късно побеляват и изсъхват. Акарите предпочитат младите, връхни листа. При силно нападение, листата в цялото насаждение изсъхват преждевременно.

ПРЪСКАЙТЕ С АКАРИЦИДИ

За борба с обикновения паяджинообразуващ акар се използват специални пестициди – акарициди. Може да използвате един от следните препарати:

. Омит 57Е – 10 мл;

. Аполо 50СК – 4 мл;

. Нисоран 5ЕК – 6 мл;

. Би-58 – 10 мл и др.

Дозите са за 10 литра вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Българска агенция по безопасност на храните предприе мерки срещу нов за страната вредител, който напада предимно растенията годжи бери и пипер. видът Aceria kuko - Godji berry gall mite Галообразуващ ериофиден акар по годжи бери е установен за първи път в района на град Пловдив, село Малък чардак.

     Веднага след определянето на вредителя в Централна лаборатория по карантина на растенията - София, фитосанитарните инспектори на БАБХ обследваха всички насаждения и разсадници с гостоприемници в страната (годжи бери, пипер и плевелна растителност около насажденията), при което се установи нападение в редица райони - Пловдив, Видин, Враца, Варна, Благоевград, Перник . Всички площи с установена зараза са поставени под карантина и се изпълняват мерки за ограничаване на разпространението - резитба и унищожаване на нападнатите растителни части, химично третиране след предписание на фитосанитарните инспектори на БАБХ. Забранено е набирането на резници от насаждения с установена зараза. Вредителят не представлява опасност за здравето на хората.

       Галообразуващият ериофиден акар по годжи бери е разпространен в Китай, Северна Корея, Тайван, съобщен през 2008 година , през 2011 година в Словения и Германия, през 2012 година в Гърция, Великобритания, 2015 година се появява в Унгария и Кипър. вероятно е пренесен у нас със заразен посадъчен материал от съседни страни. Напада предимно растенията от вида Licium barbatum (Годжи бери), изключително непретенциозно растение от сем Solanacea/Картофови/, което расте на всички континенти като диворастящо или се използва за жив плет, а през последните години са създадени културни сортове и се отглеждат големи насаждения, заради плодовете му. Вредителят е установяван и върху Capsicum annuumL. (пипер) и Solanum nigrumL. (черно куче грозде). Повредите които нанасят акарите са по листата на нападнатите растения като образуват гали, с формата на мънисто и размер от 3 до 5 см в диаметър, в тях се намират акарите, които се хранят със сока от растенията.

Акарите се появяват средата на юни и може да се развият 6-7 поколения годишно. Зимува в листните гали и в пъпките на растенията или цепнатини в стъблото. Пренасянето става предимно чрез заразен посадъчен материал - растения, резници, калеми или чрез вятъра който може да разнесе възрастните акари от растение на растение.

 

Предпазни мерки:

1. Закупуване на здрав, сертифициран посадъчен материал

2. Отстраняване на плевелите около мястото на отглеждане

3. Редовни визуални прегледи за състоянието на културата, да не се допуска намножаване, при поява на акара.

При съмнение за поява на вредителя, производителите трябва да се обърнат към инспекторите по растителна защита на съответните Областни дирекции по безопасност на храните за прилагане на подходящи мерки за ограничаване на разпространението му.

Публикувана в Растениевъдство

За правилното редуване на културите има правила

Петър Кръстев
При съставянето на схема за редуване на зеленчуковите култури следва да се има предвид възможността за пренасяне на болести и неприятели между няколко близки култури. Например, растенията от семейство Кръстоцветни (зеле, ряпа, репички, хрян) често се повреждат от зелеви бълхи, зелев молец, листни въшки, рапичен молец, зелева пеперуда и други. Вреди по културите от сем. Solanaceae (домати, пипер, патладжан, картофи) причиняват памуковата и ипсилонова нощенки, червеният доматен акар, колорадският бръмбар, доматен молец и др. Доста разпространена е и картофената мана (фитофтора) по тези култури, а така също и вирусното (и микоплазмено) заболяване столбур.
Силна вреда по лука и чесъна нанасят луковата муха, тютюневият трипс, кореновите въшки. Опасно заболяване е и пероноспорозата. Дините, пъпешите и краставиците се повреждат от трипс, листни въшки и акари. В ранни стадии на развитие те могат силно да пострадат от почвени вредители (телени червеи, миниращи мухи, сив червей). Тези тиквови култури често боледуват и от брашнеста мана, антракноза, бактериоза и фузарийно увяхване.
Предвид на всичко казано до тук, на едно и също място не трябва да се отглеждат няколко години без прекъсване едни и същи или близко родствени култури. В зависимост от биологичните особенности на болестите и неприятелите, почвата може да остане заразена в продължение на 1-6 години. Например, брашнестата мана по лука се запазва в почвата 1-2 години, килата по зелето 4 години и т. н.
Много общи болести има при картофите и доматите. Затова те трябва да се разделят във времето на една и съща площ в рамките на 2-3 години. Не бива също така да се засаждат и на съседни площи, за да се избегне пренасянето на фитофтората.
Кореновите отделяния на отделните видове растения също оказват негативно въздействие за растежа и развитието на други. Така спанакът расте забележимо лошо при съвместно отглеждане с репички или на втората година след салатно цвекло. Репичките изостават в растежа си, ако са засяти на почва, съдържаща остатъци от корени на лук.
При планирането на сеитбооборота е важно да се отчита, че зеленчуковите култури се отличават с широк спектър от изисквания към свойствата на почвата, поливането и торенето. Необходимо е рационално използване на запасите от хранителни вещества в почвата и внасянето на торове. Растенията с дълбока коренова система трябва да се редуват с тези, чийто корени се разполагат в повърхностния почвен слой (краставици, лук, репички и др.). Азотфиксиращите бобови култури (фасул, грах, бакла, леща и др.) е необходимо да се редуват с останалите видове. Растенията, които остават почвата сравнително чиста от плевели, като картофи, зеле, домати, грах, люцерна, трябва да се редуват с такива, които не понасят заплевеляване. Това позволява съществено намаляване на разходите за борба с нежеланата растителност.

Публикувана в Растениевъдство

Гаранция за успех чрез системни мероприятия за борба с акарите.

fig-1През първите дни на месец май американските информационни агенции съобщиха резултатите от проведената в страната им анкета сред пчеларите по повод наблюдаваната през зимата на 2012-2013 година голяма смъртност (от 15 до 30 на сто) сред пчелните семейства. От обобщените резултати е видно, че основната причина за смъртността сред пчелната популация са паразитните болести (вароатоза, нозематоза, малък кошерен бръмбър), неправилното отглеждане на семействата и провеждане на борба с болестите, генномодифицираните растения и масовото използване на пестициди.
fig-3Не по-добра е обстановката в нашата страна по отношение на запазването на популацията на обикновената медоносна пчела през настоящата зима. Отново загинаха много пчелни семейства, като в някои области смъртността им достигна от 30 до 50 на сто. От анализа на получената информация основните причини за това са неправилната и непостоянна борба с паразитните и заразните болести по пчелите и пчелното пило и в частност с вароатозата (ВР); неподсигуряване на пчелите с качествени белтъчни и въглехидратни запаси не само през зимата, но и през останалия период от развитието им; непровеждане на постоянен контакт с арендаторите за предпазване на пчелните семейства от химически токсикози (ХТ).
Първостепенна цел на всеки пчелар трябва да бъде предпазването на пчелите от незаразни и заразни болести и ХТ и създаване на условия за бързото им развитие и пълноценното им отглеждане. Провеждайки тези ДЗПП, той ще е в състояние да увеличи количеството и качеството на добитите пчелни продукти и ефективността им от опрашването на ентомофилните култури.
fig-4Постоянно изменящата се екологична, климатична и епизоотична обстановка – разпространението на едни болести, откриването на нови и ликвидирането на други и преминаването на пчеларството на промишлени основи изискват ново отношение на пчеларите и специалистите към въпросите на пчелната патология, и по специално към ВР. Тя предизвиква редица усложнения при протичането на болестите по пчелите и пчелното пило и влияе на честотата на появяването им. Така например нозематозата (НЗ) протича различно в присъствието на вароатозния акар. Известно е, че както ВР, така и НЗ предизвикват рязко намаляване на количеството на белтъчините в хемолимфата на пчелните индивиди.  В резултат на това нерядко пчелите загиват преди настъпването на фазата на максималното развитие на болестта. Последното обстоятелство значително усложнява диагностицирането. При наличие на ВР вирусните и гнилцовите заболявания протичан по-тежко и често завършват със загиване на заболелите семейства. Способността на акарите да пренасят възбудителите на вирусните и гнилцовите болести води и до появата на смесени и свързани заболявания и по-голямо поражение на пчелите и пилото и до значително забавяне на санацията на гнездото при използването на ВМП.
При наличие на ВР трябва да се отделя много по-голямо внимание на правилното отглеждане на пчелите. Загубите, свързани с гибелта на пчелните семейства от ВР нерядко са резултат от грубото нарушаване на изискванията на ДЗПП, отнасящи се до правилното хранене и поддържане на развитието на пчелите, от пропускане да се третират редовно лечебно, за да се намалява броят на паразитите през цялата година, не само с ВМП, но и с механично-биологични средства.
От началото на 21-ви век във всички континети по света с изключение на Австралия, където не е разпространена ВР, на фона на ВР се наблюдава колапс на пчелните семейства (КПС), от който загинаха и продължават да загиват много семейства. Това е свързано с причини, посочени в началото на статията.
fig-5Стопанските загуби, които ВР нанася се изразяват в разходи за провеждане на ветеринарно-противовароатозни мероприятия; скъсяване на жизнената дейност на пчелните индивиди, вследствие на непровеждащи се или многократно повтарящи се лекувания с химически и други регламентирани или нерегламентирани ВМП; намаляване на устойчивостта на пчелите поради късни есенни подхранвания със захарен сироп, белтъчно гладуване, ХТ, неправилно зазимяване и други.
Загубите от ВР се снижават до незначителни тогава, когато се прилага комплекс от мероприятия, основани на морфологичните и биологични особености както на акара Varroa destructor, така и на пчелите и на пчелното семейство като цяло. Това означава, че пчеларите е необходимо да познават много добре не само биологичното развитие на пчелите и акара, но и редовно да следят за опаразитеността на семействата и да провеждат целогодишна борба с ВР защото от нея зависи успехът при отглеждането на здрави, силни, жизнени и високопродуктивни пчели.
(Следва)

Д-р Наско Кирилов, двм

Публикувана в Знания и технологии

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта