Забраната за бране на трюфели и билки е отменена. Това съобщи министърът на земеделието Румен Порожанов на среща с ръководството на Съюз на ловците и риболовците в България, цитиран от пресцентъра си днес. Заповедта за отмяната е с номер 345 от днес, 25.07.2018 г. Мотивът е отпаднала обществена необходимост и неспазване на процедурите за осведомяване.
Заповедта беше наложена от няколко регионални дирекции по горите и обяснена с мерките срещу африканската чума по свинете. Сред тях бе и заповедта на директора на Регионалната дирекция по горите във Варна инж. Тодор Гичев, която бе изпратена до общините в област Добрич и до днес не бе отменена.
Заповедта трябваше да е в сила три месеца.
По-рано събирачи на трюфели протестираха в Русе срещу тримесечната забрана, която според тях ги поставя при неравни условия спрямо посещаващите горите с друга цел – бране на билки, сеч, лов, пчеларство. Съюзът на ловците подкрепя забраната за лов на свине, която министърът наложи днес след като вчера влезе в сила скоростна промяна в закона, която трябваше да го разреши. Мотивът на законодателя беше превантивният отстрел на диви свине, които могат да станат преносител на заразата от Румъния. Според ловците обаче ловуването през лятото създава опасност от инциденти и застрашава някои други видове дивеч, които в момента отглеждат малките си.
Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 09 Юли 2018 09:53

Третиране с билки

Блатен аир в ролята на средство срещу акара

Петко Пурчев, Плевен
Не трябва да се забравя, че презимувалия акар Varroa destructor е застарял, слабо се фиксира на пчелите и количеството броят му може да бъде намален с билки, комбинация от етерични масла и органични киселини. От голямо значение е, че използването на билки за третиране на пчелните семейства срещу голяма гама от заболявания не изисква големи финансови разходи, а също така адаптивността на акара към тях е слаба.
Блатният аир (Acorus calamus), познат още като акорус, ароматна тръстика, е многогодишно тревисто растение, достигащо метър и половина на височина. Аирът има дебело, „брадавично“, пълзящо, цилиндрично коренище, отвън – жълто-зелено, а отвътре – поресто. Стеблото е изправено, с вдлъбнатина от едната страна, неразклонено, високо до 120 сантиметра. То е оцветено червеникаво в основата си. Цветовете на аира са незабележими на вид: жълто-зелени, събрани в дебел, до 10 сантиметра дълъг кочан. Цъфти от края на май до юли. Има пикантно-горчив аромат.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Блатният аир произхожда от Северна Азия. През средните векове е отглеждан и на Балканския полуостров. Сега се среща рядко, явно подивял, по блатистите, мочурливи места, в бавнотечащи води. У нас плодовете не узряват, поради което се размножава вегетативно. Находищата има в Софийско, Самоковско, Казанлъшко, край р. Искър, р. Дунав. В диво състояние е разпространен в много райони на Азия и в приатлантическите части на Северна Америка.
ВРЕМЕ И НАЧИН НА БРАНЕ И ЗАГОТОВКА
Използват се корените. Те се събират късно на есен или на пролет. Корените е най-добре да се откопаят с вили, измиват се в хладна вода, режат се на парчета с 10-15 сm дължина, изсушават се на въздух, а след това се доизсушават на температура под 30оС в проветриви помещения или в сушилня. Това се прави с цел да не се изпари етеричното масло. Правилно приготвената дрога е жълтокафява отвън, а отвътре - бяла.
Коренищата се използват за приготвяне на лекарствени запарки.
Запомнете: след откопаването на коренището трябва да се оставят неговите тънки леторасти, за да може от тях да израснат нови растения!
ХИМИЧЕН СЪСТАВ
Етерично масло от блатния аир (Oleum calami), се получава от коренищата на рестението, което се състои от d-α-пинен, d-камфен, d-камфор, борнеол, евгенол, метилевгенол, азарон, кариофилен, куркумен, гвайен, селинен, каламен, калокорен, изоакорон, каламендиол, калорен, проазулен и въглерод с неизучен състав. В коренището се съдържат още горчивият гликозид акорен, алкалоидът каламин, дъбилни вещества, витамин С, скорбяла, слузни вещества, смола и др.
Носителя на етеричното масло от блатния аир е азариновия алдехид. Маслото се получава от надробените пресни или сухи корени на аира с помощта на дестилационна система под въздействието на пара, като рандема е 1.5-2.5%. Етеричното масло от блатния аир притежава антимикробна активност в отношение на ред микроорганизми.
Основните производители на етерично масло от блатен аир са Русия и Франция.
БИЛКА И ПОДПРАВКА
Внимание! Някои европейски и азиатски разновидности на блатния аир (без диплоидния) съдържат канцерогенното и плодоувреждащо вещество асарон, което представлява до 80% от 9-те % етерично масло в коренището.
Още индийските лекари го използвали, а древните гърци и римляните научили за него от арабските и финикийските търговци. Споменава се и по време на походите на Александър Македонски в Индия.
БЛАТЕН АИР И ПЧЕЛАРСТВОТО
Аира съдържа горчивия гликозид акорин, етирично масло (~ 1.5%), дъбилни вещества. Освен това, както корените, така и листата му са богати на фитонциди. Действа противобактериално и противопаразитно, подобрява дейността на пчелите. Етеричното масло, което се съдържа в корените му има аромат към който акара проявява непоносимост.
Голяма част от пчеларите смятат, че повечето от билковите препарати слабо действат върху биологията на Varroa destructor. Неправилно се смята провеждането на третирания в студено и влажно време, когато растенията не издват своята специфична миризма. Желателно е на дъното но кошера да се сложи мрежесто дъно с лепкаво мазило за прихващане на акара.
За борба с вароатозата се използва настойка или отвара , приготвени от корените на аира. Дават се на пчелите заедно със сиропа. Рецептата е следната: вземат се 25 грама сухи корени и се заливат с 250 грама спирт (60о). Отлежава 7-8 дни. На един литър сироп се добавя 1 супена лъжица от получената настойка.
МЕТОДИ ЗА БОРБА СРЕЩУ ВАРОАТОЗАТА С ПОМОЩТА НА БЛАТЕН АИР
За успешната борба се използва настойка или отвара от корените на блатния аир. Етеричното масло (Oleum calami) също действа върху акара Varroa destructor. Някои руски пчелари съобщават, че с успех използват блатния аир за борба с акара, като акарацидната активност е в пределите на 48-72%.

РЕЦЕПТИ
1 За приготвянето на настойката се вземат 20 g сухи корени и се заливат с 200 ml 60о етилов спирт (Spiritus Aethylicus) и се оставят в продължение на две седмици да се получи съответната екстракция. На 1 L сироп се добавя по 25 ml от настойката. 
2 За приготвянето на настойката се вземат 20 g сухи корени и се заливат с 200 ml вода, загрята до 90°С, като се оставя да отлежи на тъмно в продължение на три дни. Към 1 L от сиропа се добавя по 50 ml от настойката. С подобен сироп пчелните семейства се подхранват през пролетта, започвайки от 15 март, като на едно пчелно семейство се дава по 5-7 L сироп. 
3 Към 20 g от дрогата се заливат с 200 ml вода, загрята до 90°С, като се оставя да отлежи на тъмно в продължение на три дни. Към 1 L от сиропа се добавя по 30-60 ml от настойката. Третирането се извършва в продължение на един месец, използвайки по 0.5-0.8 L от лекарството на пчелно семейство. 
4 Към 20 g от дрогата се заливат с 200 ml вода, загрята до 30-35°С, като се оставя да отлежи на тъмно в продължение на три дни. Към 1 L от сиропа се добавя по 50 ml от настойката. Третирането се извършва в продължение на един месец, използвайки по 0.5 L от лекарството на пчелно семейство.

Публикувана в Пчела и кошер

Общо 24 вида билки са забранени за бране в България. Валериана, бял риган и мечо грозде са сред забранените за събиране лечебни растения. Те не могат да бъдат събирани от естествените им находища в цялата страна. Изключение правят количествата за лични нужди, напомнят екоекспертите от Националната служба за защита на природата към МОСВ. От екоминистерството изтъкват, че билките са природен ресурс, който не е неизчерпаем и затова използването му е обект на регулации от няколко закона.

Ежегодно министърът на околната среда със заповед определя допустимите за събиране количества билки от естествените находища, извън територията на националните паркове.

За тази година със заповед на министъра на околната среда и водите се забранява събирането на 24 вида лечебни растения от естествените им находища в цялата страна.

Билките, които попадат под забраната са лечебната дилянка (валериана), бодлив залист, мечо грозде, бял риган, исландски лишей, различни видове салеп, бял оман, момина сълза, сантонинов пелин и др.

На територията на цялата страна е забранен за бране мурсалският чай, за него забраната важи дори за количества за лични нужди.

От министерството напомнят още, че брането на билки, трябва да се извършва в сухо и слънчево време сутрин, след вдигане на росата. Растения се режат с нож или ножица, без да се изкореняват и увреждат.

Публикувана в Бизнес

До края на годината искаме да създадем 100 вида шафранови продукти

shafran

За стартиране на този проект са необходими 2 милиона евро, с които може да се осигури поминъка на 200 хил. български семейства. Това е единствената рецепта за демографската криза и обезлюдяваянето на селата, коментира Хасан Тахиров, председател на браншовата организация

-Г-н Тахиров, Вие неуморно отстояване идеята, че отглеждането на шафран в България е много добра алтернатива за дребните и средни фермери в България. Наскоро организирахте в Русе конференция на асоциацията на производителите на шафран. Каква бе целта на форума?

- Шафранът все още е непознат в България и нашата цел е да отчетем какво сме направили досега и какво предстои в бъдеще.

- Колко души членуват в Асоциацията на производителите на шафран в България?

- В нашата асоциация членуват към 3 800 стопани, но не всички отглеждат културата на големи площи. Има хора, които сеят само по няколко квадратни метра, половин или един декар, а други – до 50-60 декара.

  • Мнозина ви упрекват, че се грижите само за отглеждането на шафрана, но не и за пазара на продукцията. Къде могат да продават българските производители?

  • Пазар в България има, като 1 кг струва 10 хил. лв., но отсега нататък ние не искаме да продаваме шафран като суровина, а крайни продукти. Сключили сме договор за взаимно сътрудничество с БАН, с Българската агенция по безопасност на храните с цел създаване на шафранови продукти в България. Вече сме на финала на внедряване в производството на три вида шафранов чай и дори заедно с БАН създадохме шафранов екстракт, който може да се влага в хранителни продукти, спиртни напитки, лимонада, шафранова вода и др. До края на годината искаме да създадем 100 вида шафранови продукти, а до края на 2020 г. - 1000 продукти. Много важно е нашите производители да се обединят в търговска кооперация, за да участват в печалбата от продажбата на продуктите на европейския пазар.

  • Всички мислеха, че шафранът е голяма измислица в България, но всъщност все повече фермери го садят.

  • Аз запознах България с шафрана, защото съм завършил икономика – тук учих вътрешна търговия, а след това в Швеция завърших специалността „Световни икономически и политически инвестиции“. Искам да създам търговска верига за шафран, както работят хората в западноевропейските страни. Първо създадохме асоциация, в която хората участват доброволно. Обърнахме се към земеделското министерство с молба да ни помогнат да направим център за развитие на шафрана, както и опитно поле, което да е в средата на България - в Пазарджишко или Пловдивско. Надяваме се на добра връзка с администрацията за по-добро бъдещо развитие.

  • А как си представяте бъдещето на шрафрановата индустрия у нас, ако може така да я наречем? Търсите ли подкрепа от държавата?

  • Аз съм направил план – ако започнем със 100 млн. луковици, след 5 години ще имаме 150 млрд. луковици и 200 хил. семейства ще имат по 5 дка шафранова нива и производство на сух шафран от порядъка на 90-100 тона годишно в България. За стартиране на този проект са необходими 2 милиона евро. Като разделиш 2 млн. евро на 200 хил. семейства, излиза смешна сума, която трябва да се даде за поминъка на хората в планински и полупланински региони. Това е единствената рецепта за демографската криза и обезлюдяването на селата. 20% от нашите членове са младежи, които имат наследствени имоти в селата и искат да живеят там, да създадат семейства, но трябва да имат поминък.

  • В кои райони на страната фермерите сеят шафран, освен в Кърджалийско, където Вие убедихте стопани да експериментират с екзотичната култура?

  • Площите засети с шафранов минзухар в страната са хиляди. Най-големият производител и член на асоциацията е засял 80 дка в Кърджали и Силистра. В Плевенския регион, Русе, Вълчидол и Дулово също има членове на асоциацията със значителни площи.

  • Колко работна ръка се иска, за да се отгледа един декар шафран?

  • Един човек може да отглежда 2 дка шафран като извършва всички операции ръчно. Но вече е създадена машина за събиране на цветята, което е много трудоемко. Вече сме на финала на проекта, който разработваме съвместно с БАН.

  • Получават ли фермерите субсидии за шафрана?

  • Субсидии няма, но фермерите могат да използват подмерките 4.1.2 „Инвестиции в земеделски стопанства“, 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ и 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители“.

  • На каква площ е най-рентабилно да се отглежда лечебното растение?

  • Минимум половин до един декар площ е необходима, за да има рентабилност при производството на шафранов минзухар. При това значение има големината и качеството на луковиците. През първата година рентабилността е не повече от 50%, а в следващите години тя се увеличава. Важно е също какъв сорт луковици се ползват и какви грижи се полагат за тяхното отглеждане. Стопаните сами решават на каква плащ да сеят – може половин декар шафран, един декар картофи и нещо друго. Но хората не са информирани и не използват възможността да питат в областните дирекции на фонд „Земеделие“. Ние казваме на производителите първата година да се запознават с културата и да сеят максимум половин или един декар, защото една работа може идеално да пасне на някои, а на други – не.

  • Откъде намират луковици за посев фермерите?

  • Подходящи за начинаещи производители на шафранов минзухар са малките луковици. По правило при засаждане на шафран са необходими около 40 луковици на квадратен метър. Стойността на луковица от лицензиран производител е между 19 ст. за малките и 29 ст. за големите. Стойността на килограм лицензиран продукт е около 30 лв. Това са луковици на 2 години, които ако бъдат засадени сега, ще се размножат, а от следващата година ще има 5%-10% цъфтеж, допълни експертът. Шафрановата луковица трябва да бъде на около 3 годишна възраст, за да се размножава добре. Но на пазара за луковици шафранов минзухар се появиха много фалшиви търговци. Хората мислят, че колкото по-големи са луковиците, толкова по-добър добив ще имат, но не е така. За да има добра рентабилност, необходимо е луковиците да бъдат биологични и да са на 3 годишна възраст.

  • Какви почви обича шафранът и къде в България вирее най-добре?

  • Шафранът не е капризно растение и не избира почвената структура. Може да вирее в песъчлива и глинеста почва, както и на каменисти места. Вече 10 години заедно с български учени правим опити в различни региони на страната.

  • Иска ли напояване това растение?

  • Не. Абсолютно неполивно е, защото е зимно растение.

  • Но България е доста по-студена страна от Иран, където традиционно се отглежда шафран. Не се отразява зле на растенията нашата зима?

  • Това е един голям плюс, защото шафранът обича минусови температури. Със затоплянето на климата и повишаване на температурите, страните където традиционно се е отглеждал шафран, добивите намаляват, защото няма минусови температури.

  • Кога се сее шафранът?

  • Сее се от началото на юли до края на септември, но най-идеалното време е средата на август месец, без значение дали в планината или на полето.

  • Все още шафранът у нас е екзотична култура, на която мнозина гледат с пренебрежение. Свикнахте ли с недоверието на скептиците в България?

  • Когато през първите години в ходех в земеделското министерства, първо ме питаха какво е това нещо.Сега ми признават, че гад гърба ми са се смеели и никак не са вярвали, че тази култура има бъдеще у нас. Но ледовете започнаха да топят когато се обърнах към българската наука. Вече доста години работя с учени от БАН, Софийския университет, Селскостопанската академия и други научни институти.

Публикувана в Бизнес

Опитът показва, че билката може да се изсуши и балира, а през зимата, когато дестилериите нямат работа, може да се вари маслото. Така до 4 пъти намаляваме стойността на варката, твърди Тодор Кючуков от Биосем Селект

Интервю на Лили Мирчева

- Гн Кючуков, лайката е една от най-масово използваните билки за лечение на заболявания, както и в козметиката. Всъщност колко видове лайка има в България и кои се използват за култивирано отглеждане?

  • Ние сме облагодетелствани, защото лайката е широко разпространена в цялата страна в районите до 1000 метра надморска височина. Познаваме основно обикновената, или т. нар. немска лайка.

  • Рентабилно ли е да се отглежда лайка?

  • Лайката се култивира и при правилно отглеждане, и спазване на технологиите, могат да се получат много добри добиви от около 1200 кг свежа маса на декар. А като суха маса – около 500 кг. Българската лайка е търсена на българския и на международния пазар заради високото съдържание на активните съставки, които се синтезират на наша територия. Това важи и за близо 380 вида стопанско значими билки, които се добиват у нас.

  • Колко вида лайка се култивира у нас?

  • Има два вида лайка. Римска лайка, която е научно известна като Anthemis Nobilis и немска лайка, чието научно име е Matricaria Chamomilla. Въпреки че етеричните масла, добити от двете разновидности, много си прилича в някои лечебни свойства, техният състав не е еднакъв и те имат някои специфични качества, които си струва да се споменат. Немската е тази, която виждаме по полето и тя се дели на различни видове, но това за нас не е от значение сега. Римската лайка има три популярни вида, като два от тях имат стопанско значение.

  • Кои са по-точно са те?

  • Основният вид е от типа Подрумниче и има голяма прилика с Римската лайка, но се отличава с аромата си, който е нещо средно между зелена ябълка и лайка. Тя няма нищо общо с останалите видове лайки и води до нов клон на пазара на маслодайни култури. Тя е семенен тип и може да се размножава със семена. Представлява многогодишно, вечно зелено тревисто растение.

  • Колко години може да се отглежда веднъж засято растение?

  • В зависимост от заплевеляването на почвите, може да се отглежда до 5 години. Леторастите са изправени, листата се нарязани, ароматни и тъмно зелени. Цветовете са тип кошничка. Тя е напълно устойчива през зимата.

  • Кой е вторият вид на Римската лайка?

  • Вторият вид е нецъфтящ сорт, развива се много ниско и се използва като заместител на тревните площи и на тревния чим. Той не цъфти и не вързва семена. Този сорт се налага в райони с повече валежи, защото обича влага. Поддържа се чрез подстригване и косене. Туфата достига 30-40 см, но е незначим стопански сорт.

  • Кой от сортовете е най-търсен от фермерите за култивирано отглеждане?

  • В последните години особено се търси трети вид - Flore Pleno, наречен още и хибрид, защото е създаден изкуствено. Нейният цвят е тип маргаритка и е характерно, че не вързва семе, защото е хибрид. Това на практика означава, че изцъфтява и дава всички активни съставки, но размножаването става само със шпеклинги. Тя цъфти по време на розобера – през юни и до края на август. Непретенциозно за отглеждане растение и най-добре се развива на слънце, като понася и леко засенчване.

  • Какви са стъпките при производството на култивираната лайка?

  • Моят опит показва, че трябва да се започне от подготовката на почвата и борбата с плевелите. Това е много важно, защото ако отглеждаме конвенционално културата, можем да третираме само с препарати за житни плевели. Няма разработен препарат за широколистни. Преди да засеем лайката, първо си правим „упражнение“ с намалени дози на Раундъп. От направените анализи се вижда, че полученото масло е абсолютно чисто и няма следи от препарата в него. Ако дозата на препарата обаче е по-голяма, постигаме изгаряне на надземната част на многогодишните плевели, при което на следващата година се появяват, а това е много голям проблем. Затова предписваме дози между 600 и 1200 мл на декар в зависимост от пръскачките, които прилагаме – дали са за 30 или 40 литра вода на декар. След преминаване на карантинен срок и задействането на хербицидите, се извършва есенна оран. Сеитбата обикновено се практикува пролетно време. И при двата вида римска лайка е добре отглеждането да се става чрез разсад.

  • Има ли разлика в цените за разсада и семена при двата вида лайка?

  • При отглеждане на лайка от типа на Подрумниче се оказа, че е твърде скъпо, ако е чрез засяване на семена. Затова минахме на „студена леха“ - така, както се получава разсад на тютюна. Първата година Подрумничето се развива по-бавно и достига потенциала си през втората година, но пък себестойността на обработките се намалява и има по-малко ръчен труд при пролетно засаждане. Затова препоръчваме на производителите сами да произвеждат разсад за Подрумниче. Когато произвеждаме разсади се ползват по-малко семена и икономическият резултат е по-добър.

  • Как се създава разсад от Подрумниче?

  • Обикновено вкарваме по около 1 грам семена на квадратен метър. Така на фермера ще му трябват между 15 и 20 кв. метра площ, за да си произведе разсада за един декар. Този тип лайка не е нужно да се полива, въпреки че добре реагира и на поливане, но може да постигне потенциала си и без напояване.

  • Как се отглежда другият сорт лайка – Flore Pleno?

  • Той става все по-атрактивен и на международните пазари. Размножава се по два начина – чрез щеклинги. Това означава пролетно време, когато тръгва да покарва коренището, добиваме щеклингите и фермерът ги сее директно на полето. В този случай има риск за малък процент на прихващане. При опитите сме постигали 70-80% прихващане, а разсадът не е евтин. Тази година за първи път практикувахме създаването на разсад в тарелка. След засаждане в горещата част на деня, получихме прихващане около 99%, което е много добър резултат. Затова смятам, че ще преминем към създаване на разсад в тарелка.

  • Каква е разликата между двата вида лайка?

  • При Подрумничето създаването на насажданията трябват по 70 см разстояние между редовете и между 20-30 см между разсада. Това означава, че вкарваме между 5 хил. и 7 хил. растения на декар. Можем да вкараме и повече, но така оскъпяваме създаването на насаждението. Има неписано правило, че когато тръгнем да създаваме насаждение в сферата на етерично-маслените и лекарствените култури, разбира се - с известни изключения, трябва да се стремим стойността на посадъчния материал да е между 350 и 400 лв. на дка. Това означава, че през първата и втората година ще работим за създаване на насажданието, а при тревистите видове, това не е оправдано. При хирбицида Flore Pleno има друг момент, който се наблюдава. Той прави ластуни като ягодата, но коефициентът на размножение е много голям. Когато се отглежда добре, ластуните стават много дълги и се застъпват. През есента, щом са застъпени и не са полегнали на земята, те не могат да образуват коренче, измръзват през зимата и не можем да постигнем оптимален добив на зелена маса и масло. Затова вече препоръчваме на производителите засаждането на коренчетата да бъде на 40 см разстояние. Сортът Flore Pleno се отглежданай-добре при поливни условия. Нашите наблюдения сочат, че най-добре е чрез оросяване или чрез капково напояване. Може да се предпочете първият способ, защото вторият е по-скъп. Грижите по време на вегетация са нормалните - от 2 до 4 окопавания. Първата година може да се наложи да направим и ръчно окопаване, ако не е изведена добре борбата с плевелите. Правим торене с минерални торове преди да засаждането. Вкарваме комбиниран тор МПК в рамките на 25-30 кг на дка, но трябва да се направи почвен анализ, за да знаем колко точно да използваме. Характерното е, че през вегетацията трябва през поливка да вкарваме много малко – от 2 до 4 кг азот на декар. От повече няма нужда, защото прилагането на по-високи норми води до по-големи разходи.

  • Какви са разходите при прибирането на лайката? Както знаем, розопроизводителите пострадаха този година при прибирането на цветовете, тъй като цената на труда стана непосилна за тях.

  • При Flore Pleno един човек набира на ден между 8 и 10 кг. Обикновено на 1 кг набран цвят се заплаща между 2,50 и 3 лв. Така че – пресмятайте.

  • Какво следва в преработката на лайката?

  • Вече показахме, че получаваме един много добър продукт на международния пазар, но в преработката му трябва да се включи и добра сушилня. Ако след набирането не се ползва добра сушилня, римската лайка не може да даде снежнобял цвят, а това веднага намалява цената и продуктът става нерентабилен. Ако сушилнята е добра, отиваме на много добри цени и норма на печалба от 50% нагоре.

  • А как стои въпросът с маслото от лайка и какъв е пазарът му?

  • И двата вида лайка отглеждаме за масло. Добивите и при двата вида са около тон цвят на декар. Прибирането става с най-обикновена косачка за люцерна, като за да намалим ръчния труд на големите площи, трябва да намерим сламоприбиращи ремаркета. Такива има в по-евтин вариант – втора употреба от Германия. На ден едно ремарке и една косачка, спокойно могат да приберат средно по 50 дка, което е добър резултат. При Подрумничето добивът на масло е от порядъка на 500-600 г от декар. При хибрида Flore Pleno – между 800 и 1000 г от дка. При първия вид е около 0,6 вариацията на маслеността, при втория – около 0.8. Правили сме опити и с двата вида и видяхме, че могат да се изсушат и балират и през зимата, когато дестилериите нямат работа, тогава може да се вари маслото. Така до 4 пъти намаляваме стойността на варката. Ако една варка или един казан от 2,5 кубика, събира примерно около 800-1000 кг, в този случай събираме пет казана в една варка. Тук има допълнителен икономически ефект, защото загубата при „сушено“ масло е минимална. На практика ако правим масло от суха маса, това почти не дава отражение на качеството и количеството на крайния продукт.

    Продължение на интервюта за международните цени на продуктите и още много полезни съвети, може да четете в следващия брой

Публикувана в Растениевъдство

Мурсалският чай, наричан още алиботушки и пирински, е забранен за бране на територията на цялата страна. Тази забрана е в сила от миналата година и ще продължи докато находищата му не бъдат възстановени.

Забраната важи дори за лични цели. Заповедта е дадена от Ирина Костова, министър на околната среда и водите. Законът се прилага за видове, които демонстрират тенденция за трайно намаляване. В момента със заповед се забранява събирането на 24 вида лечебни растения.

Обикновено изключения се правят, когато растението се събира за лични нужди, но в случая с мурсалския чай това не е така. Под закрилата на закона влизат мечото грозде, бял риган, бодлив залист, салеп, момина сълза и други.

Извън територията на трите национални парка – Централен Балкан, Рила и Пирин, е допустимо събирането на 11 билки сред които лудо биле, еньовче, лечебна иглика, лечебен ранилист, червен божур и други.

Публикувана в Бизнес

Аз съм земеделски производител отскоро. Искам да засадя билката безсмъртниче и се интересувам какви субсидии мога да получавам при отглеждане на лечебни растения?

Въпроса задава Ирина Матева от Карлово

По мярка 10 „Агроекология и климат“ могат да се получават субсидии за отглеждане на лечебни растения (ЛР). По мярка 11 „Биологично земеделие” субсидии могат да получат само стопаните, които отглеждат билки по биологичен начин. Биологично произведените билки са най-търсените на международния пазар, особено като суровини за фармацевтичната и козметичната промишленост.

Един от приоритетите на ПРСР за периода 2014-2020 г. е финансовото подпомагане за отглеждане на етерично–маслени и медицински култури, или лечебни растения както ги наричаме, съгласно Закона за лечебните растения.

Програмата подпомага отглеждането на ЛР, но в повечето случаи, особено при по-малките ферми, критериите не позволяват да се кандидатства само с билки. Те трябва да се съчетаят с други култури, за да се достигне изисквания стандартен производствен обем (СПО) на стопанството. Всеки земеделски производител трябва да се запознае с мерките и съответните наредби и да се посъветва с експерти, за да намери най-добрата възможност за своята ферма.

От кандидатите се изисквабизнес планна стопанството. Ако сте млад земеделски производител бихте могли да се обърнете към Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ), за да ви изготвят бизнес план.

За подпомагане за отглеждане на ЛР можете да кандидатствате по Мерки4.1 Инвестиции в земеделски стопанства, 6.1 Стартова помощ за млади земеделски производители и 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства. По много другимерки от ПРСР 2014-2020 г. също може да се кандидатства за субсидии за отглеждане на лечебни растения.

В интернет страницата на НССЗ може да се намери списък на билките, подлежащи на подпомагане. В него е включена и билката безсмъртниче. Също там може да намерите кратко представяне на мерките и изисквания към бенефициентите по ПРСР.

Много полезни за земеделските производители са мерки4.2. Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти и 9. Учредяване на групи и организации на производителите, защото успешното развитието на сектора зависи от окрупняване на производството, подобряване на качеството на суровините, дълбочинна преработка на билките и професионално представяне на пазарите.

Публикувана в Бизнес
За първите осем месеца на 2016 г. Русия е изнесла повече кориандър, отколкото през цялата 2015 г. и стана световен лидер в производството и износа на билката. В периода януари-август страната е експортирала 43,5 хиляди тона кориандър. Така Русия изпревари Индия, България, Украйна, Сирия, Иран, Италия и други водещи производители.
Според специалистите, през 2016 г. Русия ще произведе една трета от световното производство на кориандър.

 

Публикувана в Растениевъдство

Средно 16 хиляди тона лечебни растения годишно се събират у нас. 90% от тях, или над 14 хиляди тона, се изнасят в чужбина, съобщава "Труд". Данните нареждат страната ни на водещо място в света по износ на билки с количества между 15 и 17 хиляди тона, като запазваме първата позиция по този показател в Европа. Събират се около 200 вида лечебни растения, които се търсят от фармацевтичната промишленост, козметиката, хранително-вкусовата промишленост и народната медицина. Едва 20 от тях обаче се търгуват активно. Сред най-търсените са българската липа, шипка и коприва. Първенец е липовият цвят, от който се изнасят около 1200 тона годишно. Следва копривата с 1000 тона.

Публикувана в Бизнес

Необичайно високите за месец юни температури се отразиха неблагоприятно на популацията на гъбите, и макар че сега температурите паднаха и превалява дъжд, в момента много малко количества се предават на пунктовете. Това каза за Радио „Фокус” – Смолян Захаринка Билянова, собственик на пункт за изкупуване на гъби и билки в Смолян. По нейните думи на ден изкупуват до 20 кг манатарка и пачи крак, като от манатарката преобладава второ и трето качество. „Това са последните количества от пролетната вълна на растеж на гъбите, като очакваме до десетина дни да тръгне растежът на лятната гъба”, каза Билянова. В момента манатарката се изкупува на цена от 10.00 лв./кг за първо качество, второ – 4.00 лв./кг и трето – 1.00 лв./кг. Цената на иглолистния пачи крак е 6.00 лв./кг, а на широколистния – 4.00 лв./кг.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта