Износът на България за трети страни се увеличава с 16.8% през периода януари - август 2017 г. в сравнение със съответния период на предходната година и е на стойност 11 693.7 млн. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Руската федерация, Китай, Сърбия, бившата югославска република Македония и Египет, които формират 51.6% от износа за трети страни, сочат данни на Националния статистически институт /НСИ/. Най-голям ръст е отбелязан в секторите "Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (50.7%) и "Разнообразни готови продукти" (34.7%). Спад се наблюдава в сектор "Храни и живи животни" (9.4%). 

Вносът на България от трети страни през периода януари - август 2017 г. се увеличава с 26.7% в сравнение със съответния период на предходната година и е на стойност 13 932.8 млн. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. Най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите "Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата)" (66.9%) и "Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (40.9%). Външнотърговското салдо на България с трети страни през периода януари - август 2017 г. е отрицателно и е в размер на 2 239.1 млн. лева, показва статистиката.


Публикувана в Бизнес

През селскостопанкия сезон 2017-2018 г. реколтата от слънчогледово семе в Турция може да достигне рекордните 1,6 млн. тона от 1,35 млн. тона през предишния сезон благодарение на значителното разширавяне на засетите площи най-вече в Тракия – ключовият производствен регион за маслодайната култура в страната, заяви анализаторът на компанията Sunseedman Вейсел Кая, цитиран от електронното издание АПК-Информ. „От посоченото количество 150-175 хил. тона са изполваните в сладкарството и генетично променените сортове. С цел защита на интересите на местните производители в момента в Турция е в сила мито от 27% върху вноса на слънчоглед, но по-високите цени на дребно и разходи по вноса на останалите маслодайни култури обуславят необходимостта за закупуване от чужбина на значителни количества слънчоглед за осигуряване на ежегодното вътрешно потребление на олио, достигащо 1 млн. тона”, посочи Кая.
Той припомни, че в момента Турция е на второ място по внос на слънчоглед в света след Европейския съюз. По негови данни към края на август от сезон 2016-2017 г. вносът на маслодайната култура в Турция е надхвърлил 500 хил. тона, като основни доставчици са Русия и Молдова със съответно 219 и 204 хил. тона, а на трето място е България със 77,5 хил. тона.

Публикувана в Бизнес

Около половината от птичето месото, което ядем е вносно, съобщи Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България пред "Монитор". Според него немалка част от импортните мръвки след първична преработка у нас отиват за реекспорт, като у нас остават по-некачествените, които се използват основно за колбаси. Причината е, че родното производство не може да задоволи нуждите на преработвателите от вътрешности, използвани за направата на пастети. „Импортът на птиче месо идва основно от Полша и малка част от Румъния“, обясни браншовикът. След 2012 г. е имало спад в производството на пилешко месо и яйца в България, заради въведените от ЕС изисквания за хуманно отношение към птиците и подобряване на условията им на отглеждане. Причината е, че българските птицевъди не са успели бързо да реконструират птицефермите и да осигурят по-големи площи. В момента обаче цялото ни птицевъдство спазва принципите на хуманното отношение към птиците, твърди Белоречков.

Данни от статистиката на земеделското министерство показват, че през миналата година консумацията на пилешко месо у нас е била около 170,5 хил. На лице от домакинството потреблението е 10,8 кг, което е с 3,6% под количеството, отчетено през 2015 г. В същото време общата консумация е с 2 хил. т по-висока, като ръстът е за сметка на по-големите количества птиче месо изядени в заведенията за обществено хранене. Поради голямото предлагане на птиче месо, през 2016 г. потреблението на този вид месо в ЕС нараства с 4% спрямо 2015 г., до 23,7 кг на глава от населението, отчасти замествайки консумацията на свинско. През 2017 г. се очаква ръстът на консумацията на птиче месо в Общността да се забави до по-малко от 1%. Цените на дребно на замразените пилета към края на полугодието са били около 4,80 лв./кг или с 2,6% по-ниски на годишна база. Подобно на предходни години, през цялата 2016 г. и от началото на 2017 г. цените на производител на замразени бройлери в България се движат съществено под средното ниво за ЕС. По данни на ЕК бройлерите в българските птицекланици за 2016 г. се продават средно по 144,52 евро/100 кг без ДДС (282,66 лв.) - с 19% по-ниска спрямо средната цена за ЕС. През отделните месеци тази разлика варира от 15% до 21% и е най-висока през май. През миналата година у нас са произведени почти 1,1 млрд. яйца за консумация и други над 223 млн. - за люпене. По данни на БАБХ, към 1 април са 174 или с 14 повече в сравнение със същия период на 2016 г. Същевременно, общият капацитет за отглеждане на птици в тях нараства с 6,7%. Средните цени на дребно на яйцата се запазват на ниво от 26 ст./бр., а на едро - по 19 ст., сочи още статистиката на МЗХГ.

Публикувана в Бизнес

Обявените днес данни от Националния статистически институт (НСИ) за търговията на България с трети страни и ЕС от началото на годината до април показват, че износът и вносът нарастват, но с различно темпо, като традиционно вносът изпреварва експорта. Общото външнотърговско салдо остава отрицателно.

През периода януари-април 2017 г. България е изнесла стоки общо на стойност 16 072.4 млн. лв. и на годишна база (спрямо април 2016 г.) експортът се е увеличил 13.0%. Само за април 2017 г. общият износ възлиза на 3 913.6 млрд. лв. и нараства със 7.6% спрямо същия месец на предходната година.

През периода януари - април 2017 г. в страната са внесени стоки общо на стойност 18 627.4 млн. лв. (по цени CIF), което представлява ръст с 19.9% спрямо същия период на 2016 година. Само за четвъртия месец на годината общият внос се увеличава с 16.8% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 4 690.7 млрд. лева.

Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно през периода януари - април 2017 г. и е на стойност 2 555.0 млн. лева. Само за април 2017 г. общото външнотърговско салдо отново е отрицателно и е на стойност 777.1 млн. лева.

Извън ЕС основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Египет, Сърбия, бившата югославска република Македония и Руската федерация, които формират 51.9% от износа за трети страни, който общо за пърсеца на настоящата година възлиза на 5 653.2 млн. лева и на годишна база се увеличава с 22.1%. Също на годишна база през април общо от България са изнесени стоки за 1 409.6 млрд. лева и в сравнение с април 2016 г. статистиката отчита ръст с 28.3 процента.

Според обявените от НСИ данни за търговията на България със страните от ЕС за първото тримесечие, също обявени днес, българският износ за ЕС се увеличава с 12.2% спрямо същия период на 2016 г. и е в размер на 7 915.2 млн. лв., а вносът от ЕС нараства с 11.4% и е на стойност 8 773.0 млн. лева. Външнотърговското салдо обаче е отрицателно за периода януари - март 2017 г. и е на стойност 857.8 млн. лева.

Основни търговски партньори на България са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.9% от износа за държавите - членки на ЕС.

Според данните на НСИ, само през март 2017 г. износът за ЕС се увеличава с 18.1% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 960.6 млн. лв., а вносът нараства с 10.1% и е на стойност 3 309.6 млн. лева.

Публикувана в Бизнес

От 2012 г. до момента има 28 процедури за внос на български стоки в Китай, като за този кратък период са одобрени 4 от тях. Това съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров по време на среща с Джан Дзулин, вицегубернатор на Народното правителство на провинция Юннан, Китай и водената от него делегация.По думите му трябват повече взаимни усилия в посока повишаване земеделския стокообмен между двете държави. „България е страна с малка територия, но има сериозен напредък при отглеждането и селекцията на трайни насаждения, като череши и праскови“. Заместник-министърът отбеляза, че Китай и България могат да си сътрудничат във всички области на земеделието с посредничеството на Центъра за насърчаване на земеделието и сътрудничеството между Китай и Централна и Източна Европа.

„Китайски фирми могат да се представят успешно на български селскостопански изложения, като „АГРА“-2018, което се провежда в град Пловдив“. Димитров допълни, че най-стабилни и устойчиви в бъдещето връзки се градят, когато се установи сътрудничество между структурите и експертите в земеделския сектор.

 Джан Дзулин изтъкна качеството на българските млечни и розови продукти и вино, които са  известни в цял свят. Според него страната ни може да изкупува традиционните юннанско кафе и чай, а български предприятия да изнасят посадъчен материал за провинция Юннан.Вицегубернаторът изрази готовност за обмен на опит в науката и технологиите.

Публикувана в Новини на часа
Средните цени по зеленчуковите борси на българските и вносните оранжерийни домати се повишават съответно с 2,4% и 7,9% за седмица. Това показват данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържища (ДКСБТ), обработени от (МЗХ). Средните цени на едро на оранжерийни домати и картофите на тържищата в страната са съответно с 9,7% и 16,1% по-високи в сравнение със същия период на 2016 година.
През изминалата седмица се отчита  поевтиняване при картофите с 4% до 0,72 лева за килограм. 
 
При ябълките също се наблюдава поевтиняване с 9,1%, като цената имотчитаспад до 1,10 лева за килограм.
Публикувана в Бизнес

Европейската комисия спря вноса на негодно за човешка консумация месо от бразилските фирми замесени в корупционната схема. Забрана за внос на бразилско месо са въвели също така Чили и Китай.

Износът на месо е едно от основните пера в бюджета на Бразилия, като постъпленията от него през миналата година възлязоха на около 14 млрд. долара.  

Както вече информирахме по-рано в грандиозната афера  са забъркани най-големите месопреработвателни компании в Бразилия (JBS , BRF и др.), които от години  са изнасяли развалено и заразено със салмонела месо  за европейските и азиатските пазари.  В корупционната схема участваха десетки бразилски чиновници, които срещу подкупи издаваха фалшиви документи за качеството на произведената продукция и осигуряваха чадър при износа на негодното за човешката консумация месо.

Информационните агенции акцентират върху паническите настроения на местните производители и търговци, тъй като ЕС и Китай са основните дестинации за бразилския експорт, а вече е ясно, че примерът на тези страни ще бъде последван и от другите държави, а това „би било истинска катастрофа”.

Междувременно, лошите новини продължават да пристигат. Преди няколко часа Южнокорейското министерство на земеделието оповести, че  ивършва много прецизна и взискателна проверка на пилешко месо от Бразилия и като първа крачка забранява продажбите на пилетата и пилешките продукти, произведени от компанията  BRF. Търговците припомнят, че Южна Корея е един от приоритетите на бразилското правителство. Според оповестените наскоро данни  „над 80 на сто от внесеното в Южна Корея месо идва от Бразилия, а това са близо 90 хил. тона”.

Впрочем проблемът засяга не само външните пазари. Мащабни доставки на развалено, заразено и негодно за човешка консумация месо са правени и за вътрешния пазар. Информационните агенции цитират типично мнение на местния потребител, който споделя, че фризерът му е пълен с различни видове месо и той не знае какво да прави с него.

Публикувана в Бизнес

Износът на стоки от България към ЕС и трети страни се увеличава през януари с 8,7% спрямо същия месец на предходната година, достигайки 3,724 млрд. лева, но в същото време общият внос нараства с цели 21,2% и възлиза на 4,2069 млрд. лева, показват предварителни данни на Националния статистически институт. Общото външнотърговско салдо в началото на 2016 година остава отрицателно и в размер на 482,9 млн. лева спрямо дефицит за едва 44,6 млн. лева през същия месец на предходната година, съобщава БНР.   Българският износ за останалите страни - членки на ЕС, се повишава през януари на годишна база с 6,6% до 2,4119 млрд. лева, но при ръст на вноса с 16,1% до 2,632 млрд. лева, което води до разширяване на търговския дефицит с Европейския съюз до 220,1 млн. лева спрямо негативен търговски баланс за едва 4,7 млн. лева в началото на 2016 година.   В същото време износът на България за трети страни се увеличава през януари с 12,7% на годишна база до 1,3121 млн. лева, като основни търговски партньори на нашата страна са Турция, Египет, Китай, Сърбия и бившата югославска република Македония, формиращи 52,7% от износа за трети страни.   Вносът от трети страни пък нараства с цели 30,8% до 1,5749 млрд. лева, като най-голям е бил стойностният обем на стоки, внесени от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия.   Външнотърговското салдо на България с трети страни през януари е отрицателно и в размер на 262,8 млн. лева спрямо търговски дефицит от 44,6 млн. лева в началото на предходната година, отчитат от НСИ.  

Публикувана в Бизнес

През 2016 г. Турция е внесла зърно на стойност 1,151 млрд. долара, или с 31% по-малко, отколкото през 2015 г., сочат официални статистически данни, цитирани от електронното издание ZOL. Най-големи са били доставките от чужбина на пшеница – за 892,4 млн. долара, като спадът е с 19% на годишна база.

Русия е най-големият доставчик на пшеница за южната ни съседка с 490,6 млн. долара, но със спад от 29% спрямо 2015 г. Следващите 2 страни обаче са увеличили вноса в Турция – от Мексико са пристигнали количества на стойност 101 млн. долара, което е с 81% повече, отколкото през 2015 г., а на трето място е Литва с доставена пшеница за 85,5 млн. долара при ръст от 38% на годишна база.

Вносът на царевица в Турция през миналата година е намалял значително – с 63% спрямо 2015 г. до 128,6 млн. долара. Основни доставчици са Русия с доставени количества за 76,1 млн. долара и спад от 54% спрямо 2015 г. и Румъния с внесена царевица за 18,6 млн. долара – с 65% по-малко, отколкото през 2015 г.

При вноса на ечемик е отчетен срив от 80% до9,8 млн. долара, като почти цялото доставено количество е пристигнало от Франция и Дания.

Публикувана в Бизнес

През 2016 г. Турция е свила вноса на соя до 2,18 млн. тона от 2,26 млн. тона през 2015 г., като доставките от Украйна са намалели с 27% на годишна база, сочат данни на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПК-Информ. По-малко са доставените количества и от САЩ, докато вносът на маслодайната култура от Южна Америка е нараснал значително.

Намалели са и внасяните количества рапица – до 239 хил. тона от 249 хил. тона през 2015 г., докато доставките на слънчоглед от чужбина са нараснали с 12 хил. тона до 424 хил. тона.

Само през декември вносът на основните маслодайни култури като цяло е нараснал до 270 хил. тона от 248 хил. тона през същия месец на 2015 г., най-вече за сметка именно на соята, чиито доставки от чужбина са се увеличили с 26 хил. тона спрямо декември 2015 г. до 240 хил. тона.

Вносът на слънчоглед през декември е нараснал със само 3 хил. тона до 27 хил. тона, докато при рапицата е регистрирано отстъпление до минималните 3 хил. тона от внесени 10 хил. тона година по-рано.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 8

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта