Практиката е показала, че първата десетдневка на октомври е най-подходящото време за засаждане на зимния чесън. Така, че не губете време, ако сте решили да отглеждате тази култура. При късно засаждане на зимния чесън растенията не успяват да се вкоренят добре, в резултат, на което при замръзване и размразяване на почвата част от тях се изтеглят и измръзват, а добивът намалява с 15 – 20%.

Как да организираме засаждането на чесъна?

Мястото

Преди всичко трябва да определим площта , на която ще го засаждаме, като се съобразим със сеитбооборота. Това ще рече, че на определената площ не сме отглеждали чесън поне 4-5 години. Най-добре е той да се разположи на площ, на която през лятото сме отглеждали зеленчуци обилно наторени с оборски тор, като домати, пипер или бобови култури. Подходящ предшественик е и място, на което няколко години сме отглеждали люцерна и е дошло време за изкореняване.

Торенето

Както вече казахме добре угнилият оборски тор се внася в почвата преди предшественика на чесъна. Неправилно е това да се направи преди засаждането му, а недопустимо е площта да се тори с пресен или полуразложен оборски тор. Той благоприятства развититето на чесноватта муха и влошава качеството на получената продукция.

Необходимо е обаче преди обработката на почвата, площта да се натори с комбиниран минерален тор, съдаржащ всички необходими хранителни вещества – азот, фосфор, калий. Най-добре е да са обогатени и със сяра и магнезий, както и някой микроелементи. Такива торове се предлагат на пазара под наименованието Ферги-гоу и задоволяват нуждите на растенията с всичко необходимо през цялата вегетация. Те се разхвърлят повърхностно в доза 1,5 кг за 100 кв.м. и се заравят в почвата при обработката.

Обработките

Важна предпоставка за получаване на качествена растителна продукция от зимен чесън е предварителната, основна обработка на почвата. Мястото, което сме предвидили трябва да е чисто от многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели. В случай, че има такива е нужно предварително да сме третирали мястото с Раундъп или друг съдържащ акттивна база Глифозат препарат. Но в този случай плевелите трябва да са зелени, в активна вегетация и след пръскането да изчакаме 20 дни.

В случай, че мястото ни е чисто от тези плевели обработката трябва да се извърши на дълбочина 20-25 см. Това може да стане, както с мотокултиватор, така и с права лопата или вила. Ако мястото е много сухо, което тази година едва ли е така, предварително трябва да се полее с по20-30 литра вода на кв.м.

Това освен, че ще улесни обработката, ще подпомогне и дружното и навременно поникване на чесъна.

След основната обработка мястото се подравнява и се разтрошават буците, ако има такива.
Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Петък, 06 Октомври 2017 10:54

Да засадим ягодоплодните храсти

До края на ноември може да засадите малини, капини, касис, цариградско грозде и др. Най-доброто им място е в един ред край оградата.

. Засаждат се в предварително изкопани дупки, а торенето може да стане в момента на засаждането - 6-7 кг разложен оборски тор, 150-200 г троен суперфосфат, 20-30 г калиев сулфат на 1 линеен метър

. При повече от 2 реда разстоянието между малините да е 1,8-2 м, а вътре в реда - 40-60 см, при къпините това зависи от това дали сортът е изправенорастящ или стелещ се - при изправените разстоянията между растенията са 100 см, а при стелещите се стигат до 3 м.

. При малини и къпини засадете на дълбочина, на която растенията да останат на дълбочина 3-4 см по-дълбоко отколкото са били - това личи по кореновата шийка

. Преди засаждане коренчетата се опресняват - махат се връхните, загнили, сухи или пречупени части

. Притъпкването е много важно - от периферията на кръга до самата издънка - с крака

. Около растенията се правят малки чашки за задържане на водата

. След засаждане се полива при влажна почва с 1-2 л вода за прилепване на корените, а при суха - обилно с 3-5 л вода

. Новозасадените растения се съкращават на височина до 20-25 см - ако не го направите догодина ще има плод, но растенията няма да образуват издънки, нужни за следващо плододаване и може да закържавеят.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 06 Октомври 2017 10:26

Грешките могат да бъдат избегнати

За да се избегнат грешки при избора на овощен посадъчен материал за създаване на насаждения, особено на по-големи площи, трябва да се следва следният подход:

. ПЪРВА СТЪПКА

Първото условие при създаването на овощна градина, когато стопанинът няма необходимите познания и опит, е да се свърже с утвърден специалист, на когото може да се довери. Той трябва да е в състояние да му помага по всички въпроси, свързани със създаването и отглеждането на насаждението.

. ВТОРА СТЪПКА

След уточняването на овощния вид подложките, сортовете и необходимите количества се избира предпочитан разсадник, който може да удовлетвори изискванията на стопанина. За целта направете проучване къде най-близо до вашия град или село има такъв, какви са отзивите, какво е здравното състояние на разсадника и купени и засадени по-рано от там дръвчета и др. Никога не вземайте решение за покупка на дръвче в последния момент – когато случайно видите на пазара, че се продават облагородени дръвчета. Тогава риска от фалшификати е най-голям.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Много важно условие при избора на посадъчен материал за засаждане на овошка в градината е да подберете възможно най-добрата фиданка.

Търсете дръвчета само от лицензирани, утвърдени пепиниеристи, които работят професионално и отговорно. Гаранцията идва от това, че тяхната работа се следи от семеконтролните органи, които следят както здравословното състояние на използваните подложки и калеми, така и показателите, на които трябва да отговарят произведените дръвчета.

Закупуването на посадъчен материал от случайни производители, чиято дейност не се познава, е рисковано.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Септември е най-доброто време за подготовка и засаждане на френското и цариградско грозде. какво трябва да се стори:

. Да се почистят тънките, засъхнали, стари, заплетени, а също и наведените към земята клонки.

. Да се подхрани със суперфосфат и калиев тор.

. Да се внесе оборски тор и да се окопае. Тези мероприятия, ако сте много заети, може да се отложат и за октомври.

. През септември приключва работата по засаждане на ягоди, тъй като ако не успеят да се вкоренят добре, при евентуални ниски температури, ще измръзнат.

. При плододаващите ягоди премахнете появилите се мустаци, почистете плевелите и разрохкайте почвата.

. При лозята прибирайте в зависимост от сорта и момента на узряване на гроздето. По късно окопайте почвата, а при ранните сортове може да съберете калеми за вкореняване.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 28 Септември 2017 11:19

Засаждане на овощни дръвчета

Преди засаждане се почистват болните, засъхналите и наранените корени, а здравите се опресняват с остри ножици, като се избягва силното им съкращаване. Често допускана грешка е късото отрязване на корените или извършване на резитбата доста време преди засаждането. По този начин отрезите засъхват и прихващането е по-трудно. За успешно прихващане на дръвчетата се препоръчва да се приложи потапяне на корените в каша от пресен говежди тор и глина в съотношение 1:3.

Особено важно е да се контролира дълбочината на засаждане. Тя трябва да бъде такава, каквато е била в разсадника – присадката да е на 5–6 cm над почвената повърхност. Дръвчето се държи в центъра на посадъчната ямка, която се допълва с почва при периодично стръскване. Притъпква се от периферията към центъра. След засаждането всяко дръвче се полива с около 20 л. вода. Това поливане допринася както за навлажняване на почвата около корените, така и да се осигури по-добър допир и прилепване на пръста към корените. Около всяко засадено дръвче се прави околостъблен кръг, който се допълва с оборска тор или почва, за да се намали изпаряването на водата, и да се поеме повече влага от дъждовете. За предпазване от гризачи новозасадените дръвчета се обвиват с хартия или друг подходящ материал.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Мероприятията по засаждането започват с маркиране мястото на дръвчетата в редовете и изкопаване на посадъчните дупки с размери 60х60х60 cm. Най-добри резултати при нашите климатични условия се получават при есенно засаждане на дръвчетата преди трайното застудяване на времето (ноември до средата на декември). Условията тогава са благоприятни, защото почвата се сляга добре около корените, а раните по тях калусират (заздравяват) по-бързо.Създават се възможности за използването от кореновата система на дърветата на влагата в почвата от валежите през есенно-зимния период. Прирастът на своевременно засадените през есента дървета през първата година е много добър. Ако мястото не е наторено предварително, това може да се извършви при засаждането в посадъчните ямки. На дъното се слагат 120-200 г троен суперфосфат и 80-120 г калиев сулфат. Пространството над дъното до около 25 см под почвената повърхност се запълва със смес от горния почвен слой (0-30 см) и 10-15 кг угнил оборски тор. Не трябва да се тори с азотен тор в ямките.

Корените трябва да бъдат запазени напълно свежи до засаждането, защото са чувствителни на засъхване. Не е желателно кореновата система да се оставя незаровена и продължително време на въздух и слънце. Ако корените са подсъхнали преди засаждането, прихващането е по-трудно и част от дръвчетата пропадат.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Формите на засаждане в практиката са различни и се реализират според възможностите на терена, който имаме. Те са много вожни Използват се квадратна, правоъгълна, триъгълна или шахматна и контурна форма, която се извършва при наклонени терени без да се спазват геометрични фигури.

За малката градина в двора или на вилата най-подходяща е триъгълната или шахматна форма, тъй като с нея се постига най-добър светлинен режим и на единица площ се засаждат най-много бройки дръвчета – с около 15% повече от другите форми.

  • Шахматната форма е подходяща за равни места или със слаб наклон. При тази форма дръвчетата се засаждат в ъглите на равнобедрен триъгълник, като дръвчетата от всеки следващ ред се засаждат между две дръвчета от предшестващия ред.

  • Ако мястото ви е с голям наклон тогава най-подходяща е контурната форма, която се извършва по хоризонталите на наклона и редовете най-често не са прави и успоредни, т.е. не се спазват геометрични фигури, а се съобразяваме с възможностите, които ни предлага терена.

  • Ако пък мястото ни е достатъчно голямо и равно, тогава можем да реализираме квадратната или правоъгълна форма на засаждане по избор. При тях дръвчетата се засаждат в ъглите на избрана форма – квадрат или правоъгълник, на избраните от нас разстояния.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 15 Септември 2017 11:40

Засаждане на ягоди през септември

Подходящото време за засаждане на ягоди е септември. Колкото по навреме се засадят толкова по-добре се развиват растенията до зимата, а и презимуват по-добре, което гарантира висок добив още първата година. Засаждането на ягоди в края на септември носи 1/5 от добива на тези които са засадени през юли. Затова засаждане в края на септември не се препоръчва.

Растенията се засаждат в редове с равномерно разстояние между тях от 60 до 90 см. Гъстото засаждане в редовете на 12-20 см повишава добива от уплътняване на площта и облекчава борбата с плевелите. Най-висок добив от площта през първата година се получава чрез ранно и гъсто засаждане.

След засаждането се прави подравняване на почвата, полива се, може и чрез дъждуване.

петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Първото нещо което трябва да планирате предварително преди да пристъпите към осъществяването на овощна градина в двора или на вилата е избора на място за засаждане на дръвчетата. Тук разбира се възможностите не са големи, тъй като мястото ви е даденост и трябва да се съобразявате с него. Но изборът означава, че трябва предварително да познавате особеностите на мястото, като изложение, релеф, почва, киселинност на почвата, надморска височина, подпочвени води и др.

От всички фактори най-голямо значение има топлинният режим, тъй като всички останали могат да се компенсират да известна степен чрез насипване с подходяща почва, торене, поливане, отводняване и др. Топлинният режим обаче не може да се регулира от човека. Той може да бъде ограничаващ фактор не толкова от абсолютните минимални температури през зимата, когато дръвчетата са в покой, а преди всичко от повратните студове в края на зимата или през пролетта. При такива студове често се получават значителни повреди по рано цъфтящите видове, като бадем, праскова, кайсия, дюля и др. затова те трябва да се засаждат на места с по-мека зима и без възвратни пролетни студове.

Повечето овощни видове се развиват най-добре върху богати почви с алкална до леко кисела реакция и с добре огрявани от слънцето места, които са добре защитени от ветровете. Такива са ябълка, слива, вишня, мушмула и др. Тези видове издържат и на по-ниски температури през периода на покой – до минус 28-30 градуса.

Ако теренът ви е с равнинно разположение и с възможност за поливане е подходящ за отглеждане на ябълки, круши, дюли, праскови и др. Ако пък теренът ви е с по-голям наклон, където и влагата по-трудно се задържа, и без възможност за поливане, там добре ще се развиват сливи, кайсии, бадеми, череши, вишни, орехи и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 14

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта