Министерският съвет предлага на Народното събрание да ратифицира Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Централна Америка, съставено в Тегусигалпа, Хондурас, през юни 2012 г. Със споразумението се установява зона за свободна търговия, в която износителите на промишлени и рибни продукти от ЕС за Централна Америка ще бъдат поетапно освободени от заплащане на мита. Частта от Споразумението, отнасяща се до търговията, вече се прилага временно за Европейския съюз, Хондурас, Никарагуа и Панама от 1 август 2013 г., за Салвадор и Коста Рика от 1 октомври 2013 г. и за Гватемала от 1 декември 2013 г.

Споразумението е първият всеобхватен документ за асоцииране между двата региона. Целта е да засилят и укрепят връзките между страните от Европейския съюз и Централна Америка чрез сближаване в три области – политически диалог, регионално сътрудничество и търговия. Документът се основава на принципите на демокрацията и основните човешки права, насърчаването на устойчивото развитие и на върховенството на закона.

Публикувана в Бизнес

Горнооряховският суджук влиза в Споразумението между Европейския съюз и Исландия за закрила на географските означения на селскостопански продукти и храни. „Исландия е част от Европейското икономическо пространство, което осигурява възможност за търговски взаимоотношения. Национален успех е, че след 10 години членство в ЕС вече имаме български продукт с географско означение в международно споразумение на Съюза“. Така коментира новината евродепутатът Момчил Неков. 

Включването на българския продукт става възможно след като Европейският парламент даде съгласието си за сключване на споразумението по време на пленарното заседание в Страсбург вчера.   Продуктите в споразумението между ЕС и Исландия получават защита срещу използване за търговски цели на защитеното наименование; злоупотреба, имитация или пресъздаване; всяка друга практика, която би могла да въведе в заблуждение потребителя относно истинския произход на продукта. Горнооряховският суджук и българското розово масло са първите български продукти, получили европейска защита като Географски означения. До няколко месеца се очаква и странджанският манов мед да премине успешно процедурата по защита в Брюксел. По настояване на Неков преди два месеца Европейската комисия пое ангажимент да включи в споразумението за взаимно признаване на географските означения между ЕС и Китай поне един български продукт. "Китай е огромен пазар и трябва да направим всичко възможно да получим достъп до него, наравно с другите европейски производители. Затова отправих писмено запитване с приоритет до Европейската комисия дали би заменила продуктите от Великобритания, които сега са включени в списъка, общо 4 на брой, с продукти от страни като България, които не са представени в този списък", заяви Момчил Неков. 
През 2015 г. българският евродепутат стартира кампания, целяща идентифициране на български храни и селскостопански продукти, които могат да бъдат защитени по европейските схеми за качество. Идентифицираните продукти включват „Месо от Източнобалканска свиня“, „Еленски бут“, „Смилянски фасул“, „Куртовски розов домат“, „Странджански чай“, „Брежански кестен“, „Реселешки воден лук“, „Садовски фъстък“ и други. Тези продукти също имат шанс да влязат в търговски споразумения на ЕС с трети страни, след като получат право да използват означенията Защитено наименование за произход и Защитено географско указание в ЕС.


Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

През миналата седмица цените на пшеницата на международните пазари прекъснаха двумесечния низходящ тренд и започнаха да коригират нагоре. В търговските среди се заговори, че пазарът изглежда вече е минал сезонното си ценово дъно предвид активизиране на експортното търсене и нежеланието на производителите в ЕС да продават при ниски ценови нива. За повишение на борсовите и експортните котировки в Европа и САЩ допринесе и рязкото влошаване на перспективите за реколтата в Канада – 25,4 млн.т, което е най-ниския показател от 2011 г. насам (31,7 млн.т – 2016 г.). Анализаторите обаче все още се въздържат от категорични прогнози предвид "изобилните наличности от пшеница в световен мащаб" и най-вече рекордният експортен потенциал на черноморския регион и преди всичко Русия. Наскоро руските експерти качиха прогнозите си за добива от пшеница в страната до нов исторически връх от 82-85 млн.т, с 9,5-12 млн.т повече в сравнение с миналогодишното рекордно производство. Впрочем и оценките за общото производство на зърнени храни в Русия през 2017/18 г. са рязко увеличени през последните дни. Една от най-авторитетните руски компании ProZarno вдигна прогнозната планка в рамките само на един месец с 10,7 млн.т до 132,2 млн.т, в сравнение с предишния рекорден показател регистриран още през съветско време -127.412 млн.т - 1978 година.

Най-ниски стойности на цената на мелничарската пшеница на борсата в Париж през новия сезон бяха регистрирани на 29 август EUR 150,75 за тон, но на 1 септември борсата започна търговия при стойности около EUR 150,75 за тон. С 2-4 евро над ценовото дъно се покачиха през последните 2-3 дни и котировките на западноевропейската мелничарска пшеница на експортния пазар – до EUR157/т FOB Руан за френска пшеница (11,5-12,5% протеин) и EUR164/тСРТ Хамбург и EUR171-174/т FOB Балтийско за германска хлебна пшеница (12,5% протеин).

За участниците в зърнената търговия от нашия регион са интересни резултатите от последния мащабен египетски търг за внос на мелничарска пшеница, проведен на 29 август за товарене 1-10 октомври:

Количество в хил. тона

Произход

Продавач

Цена FOB $ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60

Русия

Daewoo

186.00

14.40

200.40

60

Русия

GTCS

187.50

14.63

202.13

60

Русия

GTCS

187.50

14.63

202.13

55

Русия

GTCS

187.00

15.26

202.26

60

Румъния

Cofco

195.00

13.15

208.15

60

Украйна

Louis Dreyfus

187.00

14.96

201.96

Според търговски източници, количеството от румънската пшеница може да бъде канцелирано или пренасочено за реекспорт заради замърсяване на зърното с макови семена.

Цената на слънчогледовото семе на френския пазар в рамките на изминалия период спадна с нови 5 евро до EUR 335/т СРТ Saint-Nazaire (EUR 360-365/т 01.09.16 г.).

 

Публикувана в Бизнес

Според доклад на Chatam House, известен още като Кралски институт за международни отношения, световната търговия със земеделска продукция е сериозно зависима от 14 транспортни хъба по целия свят, през които всяка година преминават големи количества хранителни стоки, съобщава Financial Times, цитиран от Капитал.

Възникването на проблем при функционирането дори на един от тези транспортни центрове може да доведе до сътресения при предлагането на такъв тип стоки и съответно до скок в цените им. От неправителствената организация предупреждават, че последствията от един такъв сценарий биха се отразили и в сектори извън хранителната индустрия.
Световният износ на царевица, пшеница, ориз и соя - четирите основни култури, от които зависи световната хранителна стабилност, е концентриран в ръцете на малък брой държави като Бразилия, САЩ и страните в региона на Черно море. Нарастващото търсене на земеделска продукция е причината световната търговия с такива стоки да е нараснала със 127% в периода между 2000 и 2015 г., като тенденцията продължава.
От Chatam House обръщат сериозно внимание на риска от висока ценова волатилност в сегмента със земеделска продукция, който се превърна в реалност по време на кризата в снабдяването с хранителни стоки през 2007-2008 г. Според организацията сега темата за възможните сътресения в хранителната индустрия в резултат на транспортни усложнения не привлича достатъчно внимание в контекста на публичния дебат.

На фона на ръста в световната търговия, модернизирането на транспортите хъбове, от които тя е толкова зависима, изглежда, че почти не се случва, а обособяването на нови такива е сложно и рядко. В резултат на това рискът от сътресения в предлагането на земеделска продукция нараства значително. "Пред подобен проблем е изправена и петролната индустрия, но тя успешно го е превърнала в обект на дискусии. Не разбирам защо това не се случва и в хранителната индустрия", казва Лаура Уелслей, съавтор на проучването.
Въпреки че 14-те транспортни хъба, сред които са Панамският канал и турските протоци, включват различни търговски пътища, липсата на алтернативи свръзки в световната транспортна мрежа увеличава зависимостта на търговията от тях. Близо една пета от износа на соя и една шеста от този на царевица преминава през Панамския канал всяка година. Аналогична е ситуацията и с турските протоци.

Най-застрашени от криза в търговията със земеделска продукция според доклада на Chatam House са страните в района на Северна Африка и Близкия изток, които разчитат предимно на внос на хранителни стоки, за да задоволят потребностите си. Страните от региона на Централна Африка, Китай и Япония също са сериозно зависими от внос на земеделски стоки.

"През последните 15 години имаше постоянни и многократни прекъсвания в тези критични точки. Фактът, че нито едно от тези събития не е довело до криза, не означава, че този риск може да бъде пренебрегнат", коментира Уелслей.

 
Публикувана в Бизнес
На водещите световни пазари все по-голяма популярност придобиват монофлорните видове мед - акация, детелина, липа и т.н. Тяхното потребление според статистиката непрекъснато се увеличава с 5-15 на сто ежегодно и този тренд ще остане неизменен.
Най-голямо значение в страните от ЕС има въпроса за безопасността на хранителните продукти (особено липсата на антибиотици в меда). Европейският пазар е много конкурентен, тъй като вече е окупиран от китайски и американски търговци.
В САЩ на фона на растежа на потребителското търсене на мед, собственото производство покрива едва 30 на сто от пазара. През миналата година всеки американец е консумирал средно 1,61 фунта мед срещу 1,51 фунта през 2015 г. и 1,2 фунта през 2010 година. Американците предпочитат комбинации от нови вкусове. Това обослуви излизането на пазара на различни видове мед с добавки, например с люти чушки или черен пипер, които се ползват с голяма популярност.
Според експертите, има смисъл да се обърне внимание на пазарите от Близкия Изток, които са зависими от вноса на земеделски продукти - Саудитска Арабия, Обединени Арабски Емирства и др. За работа на тези пазари, обаче, трябва да се имат предвид редица особености, например допълнителни сертификати за продукти като халал.
Интересен пазар за меда е и Япония, която е третият световен вносител на меда след САЩ и Германия и ежегодно увеличава обемите на закупуване.
Публикувана в Пчела и кошер

Продажбите на биопродукти и напитки са за над 81 млрд. долара през 2015 г., което е почти четири пъти повече спрямо 2000 г. (18 млрд. долара). 90% от продажбите се формират благодарение на Северна Америка и Европа, съобщава ТАСС. Търсенето постепенно нараства и в азиатските страни, Латинска Америка и Африка, но засега в тези региони производството е експортно ориентирано. 

Днес 1% от селскостопанските площи в света се ползват за производството на органични продукти – близо 50,9 млн. ха. Най-големите територии за биопроизводство са в Австралия (22,7 млн. ха), Аржентина (3,1 млн. ха) и САЩ (2 млн. ха), съобщава агенцията, като се позовава на данни от Научно-изследователския институт по селско стопанство FiBL и и IFOAM.

Дори в богатите европейски страни и Северна Америка търсенето не е постоянно. Например 89% от французите, според изследване на Agence Bio, купуват чисти продукти, но само 37% го правят постоянно. Биопродуктите са по-скъпи и потребителите имат различна мотивация да ги купуват. На първо място е грижата за здравето, посочена от 63% от французите. Германските потребители са загрижени за околната среда, тъй като натуралните продукти замърсяват по-малко околната среда.

Датчаните се интересуват от състоянието на животните, а потребибтелите в САЩ – от отсъствието на ГМО в храните и напитките. 

В Русия тепърва се сформира пазар за биопродукти и в момента той е малък - около 120 млн. евро, сочат данни на FiBL и IFOAM. На глава от населението в РФ се падат едва 0,8 евро, но има тенденция за увеличиние. През 2015 г. в страната за биопроизводство са ползвани 385 хил. ха. Развитието на пазара се спъва засега от отсъствието на централизирани механизми за сертификация на органични продукти, посочва ТАСС.

Публикувана в Бизнес

Запасите от зърно в Русия към началото на април превишават с 18,6 на сто показателите за аналогичния период на предходната година. Според данни на Росстат, в страната са налични  28,29 млн т зърно срещу 23,84 година по-рано. По данни на аналитическата агенция ПроЗерно, началните запаси от зърно в този сезон са били равни на  13,16 млн т, а експортът се прогнозира на нива от 36-37 млн ​​т. Така при добиви през 2016 година от  120,7 млн ​​т остатъчните количества зърно в края на сезона ще надвишат 20 млн. тона.

Публикувана в Растениевъдство

Европейският комисар по търговията Сесилия Малмстрьом зяви, че преговорите със САЩ за свободна търговия са в състояние на “дълбоко замразяване”. Това изказване еврокомисарят направи по време на посещение в Канада, съобщава EUobserver.

Сесилия Малмстрьом допълва още в изказването си, че администрацията на Доналд Тръмп изпраща “тревожни сигнали” относно търговията, добавяйки, че поставянето на бариери на пътя на световната търговия води до „унищожаване на работни места и повишаване на цените, а това е удар по бедните слоеве население“.
Малмстрьом отбеляза, че ЕС остава отворен за преговори и провеждане на търговски сделки в Югоизточна Азия, Япония и Мексико.
Както знаем, една от първите стъпки на Доналд Тръмп в качеството му на президент беше оттеглянето на САЩ от Споразумението за Транс-тихоокеанската търговия.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес

За разлика от 2016 година, когато темповете на износ на пшеница бяха значителни, за първите два месеца от тази година търговията върви доста вяло. Данните на агростатистиката сочат, че в края на декември миналата година експортът е бил с 25 процента по-голям от този през същия период на 2015 г. Към 12 февруари 2017 г. обаче този износ пада, достигайки 10 на сто над количествата за същия период на 2016 г., което е безспорен показател за ограничаване на търговията.

През януари до средата на февруари от двете пристанища са изнесени едва 200 хил. т пшеница. Докато в края на декември 2016 г. износът е бил 1 279 619 г., то към 12 февруари той достига 1 475,8 хил. тона.

През последната седмица на февруари през Пристанище Варна1 не е реализиран експорт на пшеница, ечемик или рапица, сочи отчетът.

В същото време от бургаското пристанище, което досега не беше активно в зърнената търговия, отчита минимален износ от началото на 2017 г. От терминал Бургас – Изток 1 са изнесени 17,1 хил. тона пшеница и 6,5 хил. тона ечемик (2,9 хил. тона през последната седмица), като експорт на рапица оттам не е реализиран.

Според запознати при рапицата са изнесени почти всички възможни количества от реколта 2016 г.

Обобщените данни на министерството на земеделието показват, че от началото на пазарната 2016/17 година, което започва от юли 2016 г., до момента износът на пшеница е 1 475,8 хил. тона, а на рапица – 216,5 хил. тона. В същото време при ечемика износът е почти замрял, като спадъл спрямо същия период на миналата година е почти 90 процента.

По предварителни данни на НСИ, които обхващат цялата търговия със зърнени култури (по морски, речен и сухоземен път), през периода юли – ноември 2016 г. от страната са изнесени общо 2 946 хил. тона пшеница, 223,7 хил. тона ечемик и 489,7 хил. тона рапица. В сравнение със същия период на предходната година, експортът на пшеница и рапица се увеличава съответно с 56,8% и 104,4%, докато този на ечемик намалява с 32,4%.

По отношение на царевицата и слънчогледа за периода първи септември 2016 г. до 12 февруари 2017 г износът на царевица и слънчоглед през варненското пристанище е съответно с 39,9% и 15,4% по-малко на годишна база.

По предварителни данни на НСИ, общият износ на царевица през първите три месеца на пазарната 2016/17 година е в размер на 606,4 хил. тона, а този на слънчоглед – 219,3 хил. тона, съответно с 26,2% и 12,7% повече спрямо същия период на 2016 г.

Публикувана в Бизнес

Посланикът на Европейския съюз в Китай, Ханс Дитмар призова Пекин да намали собствените си пазарни бариери за подкрепа на свободната търговия, съобщава Associated Press.
Това изявление посланикът направи на фона на обещанията на американския президент Доналд Тръмп да ограничи вноса.
Ханс Дитмар заяви, че е трудно да се разбере как отказа на Тръмп по отношение регулиране пакта, Транстихоокеанското партньорство може да повлияе на предложеното споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ.
Посланикът каза, че в Европа, приветстват изявлението на китайския президент Си Цзинпин за свободна търговия, което той направи миналата седмица в своя реч.
Според посланика в Китай все още липсва „равнопоставеност“ за чуждестранни компании. Европа се надява на „конкретни действия“ да се отвори китайският пазар, каза Ханс Дитмар.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 5

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта