Според доклад на Chatam House, известен още като Кралски институт за международни отношения, световната търговия със земеделска продукция е сериозно зависима от 14 транспортни хъба по целия свят, през които всяка година преминават големи количества хранителни стоки, съобщава Financial Times, цитиран от Капитал.

Възникването на проблем при функционирането дори на един от тези транспортни центрове може да доведе до сътресения при предлагането на такъв тип стоки и съответно до скок в цените им. От неправителствената организация предупреждават, че последствията от един такъв сценарий биха се отразили и в сектори извън хранителната индустрия.
Световният износ на царевица, пшеница, ориз и соя - четирите основни култури, от които зависи световната хранителна стабилност, е концентриран в ръцете на малък брой държави като Бразилия, САЩ и страните в региона на Черно море. Нарастващото търсене на земеделска продукция е причината световната търговия с такива стоки да е нараснала със 127% в периода между 2000 и 2015 г., като тенденцията продължава.
От Chatam House обръщат сериозно внимание на риска от висока ценова волатилност в сегмента със земеделска продукция, който се превърна в реалност по време на кризата в снабдяването с хранителни стоки през 2007-2008 г. Според организацията сега темата за възможните сътресения в хранителната индустрия в резултат на транспортни усложнения не привлича достатъчно внимание в контекста на публичния дебат.

На фона на ръста в световната търговия, модернизирането на транспортите хъбове, от които тя е толкова зависима, изглежда, че почти не се случва, а обособяването на нови такива е сложно и рядко. В резултат на това рискът от сътресения в предлагането на земеделска продукция нараства значително. "Пред подобен проблем е изправена и петролната индустрия, но тя успешно го е превърнала в обект на дискусии. Не разбирам защо това не се случва и в хранителната индустрия", казва Лаура Уелслей, съавтор на проучването.
Въпреки че 14-те транспортни хъба, сред които са Панамският канал и турските протоци, включват различни търговски пътища, липсата на алтернативи свръзки в световната транспортна мрежа увеличава зависимостта на търговията от тях. Близо една пета от износа на соя и една шеста от този на царевица преминава през Панамския канал всяка година. Аналогична е ситуацията и с турските протоци.

Най-застрашени от криза в търговията със земеделска продукция според доклада на Chatam House са страните в района на Северна Африка и Близкия изток, които разчитат предимно на внос на хранителни стоки, за да задоволят потребностите си. Страните от региона на Централна Африка, Китай и Япония също са сериозно зависими от внос на земеделски стоки.

"През последните 15 години имаше постоянни и многократни прекъсвания в тези критични точки. Фактът, че нито едно от тези събития не е довело до криза, не означава, че този риск може да бъде пренебрегнат", коментира Уелслей.

 
Публикувана в Бизнес
На водещите световни пазари все по-голяма популярност придобиват монофлорните видове мед - акация, детелина, липа и т.н. Тяхното потребление според статистиката непрекъснато се увеличава с 5-15 на сто ежегодно и този тренд ще остане неизменен.
Най-голямо значение в страните от ЕС има въпроса за безопасността на хранителните продукти (особено липсата на антибиотици в меда). Европейският пазар е много конкурентен, тъй като вече е окупиран от китайски и американски търговци.
В САЩ на фона на растежа на потребителското търсене на мед, собственото производство покрива едва 30 на сто от пазара. През миналата година всеки американец е консумирал средно 1,61 фунта мед срещу 1,51 фунта през 2015 г. и 1,2 фунта през 2010 година. Американците предпочитат комбинации от нови вкусове. Това обослуви излизането на пазара на различни видове мед с добавки, например с люти чушки или черен пипер, които се ползват с голяма популярност.
Според експертите, има смисъл да се обърне внимание на пазарите от Близкия Изток, които са зависими от вноса на земеделски продукти - Саудитска Арабия, Обединени Арабски Емирства и др. За работа на тези пазари, обаче, трябва да се имат предвид редица особености, например допълнителни сертификати за продукти като халал.
Интересен пазар за меда е и Япония, която е третият световен вносител на меда след САЩ и Германия и ежегодно увеличава обемите на закупуване.
Публикувана в Пчела и кошер

Продажбите на биопродукти и напитки са за над 81 млрд. долара през 2015 г., което е почти четири пъти повече спрямо 2000 г. (18 млрд. долара). 90% от продажбите се формират благодарение на Северна Америка и Европа, съобщава ТАСС. Търсенето постепенно нараства и в азиатските страни, Латинска Америка и Африка, но засега в тези региони производството е експортно ориентирано. 

Днес 1% от селскостопанските площи в света се ползват за производството на органични продукти – близо 50,9 млн. ха. Най-големите територии за биопроизводство са в Австралия (22,7 млн. ха), Аржентина (3,1 млн. ха) и САЩ (2 млн. ха), съобщава агенцията, като се позовава на данни от Научно-изследователския институт по селско стопанство FiBL и и IFOAM.

Дори в богатите европейски страни и Северна Америка търсенето не е постоянно. Например 89% от французите, според изследване на Agence Bio, купуват чисти продукти, но само 37% го правят постоянно. Биопродуктите са по-скъпи и потребителите имат различна мотивация да ги купуват. На първо място е грижата за здравето, посочена от 63% от французите. Германските потребители са загрижени за околната среда, тъй като натуралните продукти замърсяват по-малко околната среда.

Датчаните се интересуват от състоянието на животните, а потребибтелите в САЩ – от отсъствието на ГМО в храните и напитките. 

В Русия тепърва се сформира пазар за биопродукти и в момента той е малък - около 120 млн. евро, сочат данни на FiBL и IFOAM. На глава от населението в РФ се падат едва 0,8 евро, но има тенденция за увеличиние. През 2015 г. в страната за биопроизводство са ползвани 385 хил. ха. Развитието на пазара се спъва засега от отсъствието на централизирани механизми за сертификация на органични продукти, посочва ТАСС.

Публикувана в Бизнес

Запасите от зърно в Русия към началото на април превишават с 18,6 на сто показателите за аналогичния период на предходната година. Според данни на Росстат, в страната са налични  28,29 млн т зърно срещу 23,84 година по-рано. По данни на аналитическата агенция ПроЗерно, началните запаси от зърно в този сезон са били равни на  13,16 млн т, а експортът се прогнозира на нива от 36-37 млн ​​т. Така при добиви през 2016 година от  120,7 млн ​​т остатъчните количества зърно в края на сезона ще надвишат 20 млн. тона.

Публикувана в Растениевъдство

Европейският комисар по търговията Сесилия Малмстрьом зяви, че преговорите със САЩ за свободна търговия са в състояние на “дълбоко замразяване”. Това изказване еврокомисарят направи по време на посещение в Канада, съобщава EUobserver.

Сесилия Малмстрьом допълва още в изказването си, че администрацията на Доналд Тръмп изпраща “тревожни сигнали” относно търговията, добавяйки, че поставянето на бариери на пътя на световната търговия води до „унищожаване на работни места и повишаване на цените, а това е удар по бедните слоеве население“.
Малмстрьом отбеляза, че ЕС остава отворен за преговори и провеждане на търговски сделки в Югоизточна Азия, Япония и Мексико.
Както знаем, една от първите стъпки на Доналд Тръмп в качеството му на президент беше оттеглянето на САЩ от Споразумението за Транс-тихоокеанската търговия.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес

За разлика от 2016 година, когато темповете на износ на пшеница бяха значителни, за първите два месеца от тази година търговията върви доста вяло. Данните на агростатистиката сочат, че в края на декември миналата година експортът е бил с 25 процента по-голям от този през същия период на 2015 г. Към 12 февруари 2017 г. обаче този износ пада, достигайки 10 на сто над количествата за същия период на 2016 г., което е безспорен показател за ограничаване на търговията.

През януари до средата на февруари от двете пристанища са изнесени едва 200 хил. т пшеница. Докато в края на декември 2016 г. износът е бил 1 279 619 г., то към 12 февруари той достига 1 475,8 хил. тона.

През последната седмица на февруари през Пристанище Варна1 не е реализиран експорт на пшеница, ечемик или рапица, сочи отчетът.

В същото време от бургаското пристанище, което досега не беше активно в зърнената търговия, отчита минимален износ от началото на 2017 г. От терминал Бургас – Изток 1 са изнесени 17,1 хил. тона пшеница и 6,5 хил. тона ечемик (2,9 хил. тона през последната седмица), като експорт на рапица оттам не е реализиран.

Според запознати при рапицата са изнесени почти всички възможни количества от реколта 2016 г.

Обобщените данни на министерството на земеделието показват, че от началото на пазарната 2016/17 година, което започва от юли 2016 г., до момента износът на пшеница е 1 475,8 хил. тона, а на рапица – 216,5 хил. тона. В същото време при ечемика износът е почти замрял, като спадъл спрямо същия период на миналата година е почти 90 процента.

По предварителни данни на НСИ, които обхващат цялата търговия със зърнени култури (по морски, речен и сухоземен път), през периода юли – ноември 2016 г. от страната са изнесени общо 2 946 хил. тона пшеница, 223,7 хил. тона ечемик и 489,7 хил. тона рапица. В сравнение със същия период на предходната година, експортът на пшеница и рапица се увеличава съответно с 56,8% и 104,4%, докато този на ечемик намалява с 32,4%.

По отношение на царевицата и слънчогледа за периода първи септември 2016 г. до 12 февруари 2017 г износът на царевица и слънчоглед през варненското пристанище е съответно с 39,9% и 15,4% по-малко на годишна база.

По предварителни данни на НСИ, общият износ на царевица през първите три месеца на пазарната 2016/17 година е в размер на 606,4 хил. тона, а този на слънчоглед – 219,3 хил. тона, съответно с 26,2% и 12,7% повече спрямо същия период на 2016 г.

Публикувана в Бизнес

Посланикът на Европейския съюз в Китай, Ханс Дитмар призова Пекин да намали собствените си пазарни бариери за подкрепа на свободната търговия, съобщава Associated Press.
Това изявление посланикът направи на фона на обещанията на американския президент Доналд Тръмп да ограничи вноса.
Ханс Дитмар заяви, че е трудно да се разбере как отказа на Тръмп по отношение регулиране пакта, Транстихоокеанското партньорство може да повлияе на предложеното споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ.
Посланикът каза, че в Европа, приветстват изявлението на китайския президент Си Цзинпин за свободна търговия, което той направи миналата седмица в своя реч.
Според посланика в Китай все още липсва „равнопоставеност“ за чуждестранни компании. Европа се надява на „конкретни действия“ да се отвори китайският пазар, каза Ханс Дитмар.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес

“Предизвикателствата пред растителната защита са много, защото климатичните промени провокираха нови вредители. Ролята на растителнозащитниците от година на година се увеличава“, каза заместник-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров по време на форума по случай 121-вата годишнина на растителната защита, който се проведе в Аграрния Университет в град Пловдив. По думите му, трябва да се търси и балансът в обществото, защото не може безразборно да се използват химични препарати.

В изказването си Председателят на Българската асоциация за растителна защита доц. д-р Петър Николов каза, че все още не може да се изведе борбата с нерегламентираната търговия със забранени средства за растителна защита. За целта дори имало изградена специална дистрибуторска мрежа в страната. Нещо повече, 20% от използваните у нас препарати са именно незаконни. Търговията с тях се осъществява главно в Североизточната част на страната – Разград, Силистра, Тутракан. В момента в страната са задържани 6 тона забранени пестициди, съобщи заместник-изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) Антон Величков. Нерегламентираният внос се осъществява главно от Република Турция и по-малко от Гърция.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Китай започна реформа на търговията със сол, смекчавайки държавния монопол, съществуващ в различни форми вече над 2000 години и предшестващ издигането на Великата китайска стена, предаде БТА като се позова на "Асошиейтед прес".

Новите разпоредби влязоха в сила в началото на 2017 година. Според плана, публикуван миналата година от Държавния съвет, правителствените регулаторни органи ще разрешат на частни компании да се включат в пазара на сол. На вече действащи продавачи на едро ще бъде разрешено да работят и извън определените им по-рано райони, да водят маркетингови кампании и да използват "модерни начини за дистрибуция".

Държавата ще си запази надзора над цените на дребно, за да "предотврати неестествени колебания", но обещава като цяло цените да бъдат определяни от пазара, коментира Регал.

Публикувана в Бизнес

През първото полугодие на 2016 г. салдото в търговията с аграрни стоки бележи ръст от 8,8% на годишна база и достига 356,6 млн. евро, сочат предварителните данни. През изминалата година в аграрната търговия се формира положително салдо за България, което е в размер на над 1 млрд. евро. Информацията е от годишния доклад за състоянието и развитието на земеделието, одобрен от правителството днес.

Водещи групи продукти в структурата на селскостопанския износ на страната, както през 2015 г., така и през първите шест месеца на 2016 г., остават житните растения, маслодайните семена, тютюнът и тютюневите изделия. Нараства износът на продукти с по-висока добавена стойност като млечни продукти, растителни масла, тестени продукти, преработени плодове и зеленчуци и др.

Стойността на брутната продукция от отрасъл „Селско стопанство” за 2015 г. е в размер на 7605,6 млн. лева, от тях 4907,0 млн. лв. са продукция от растениевъдството и 1978,1 млн. лв. – продукция от животновъдството.

Към края на 2015 г. изплатените публични средства по Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2007-2013 г. са в размер на 6010,2 млн. лв. Бюджетът на Програмата е усвоен на 99%, като от тях 5927,9 млн. лв. са към крайни бенефициенти, а 82,3 млн. лв. – по схемата за гаранционен фонд по ПРСР.

По схемите за директни плащания и преходна национална помощ за кампания 2015 към края на месец юни 2016 г. оторизираните средства са в размер на 1,535 млрд. лв. Те са осигурени от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от националния бюджет.

В подкрепа на земеделските производители в страната през 2015 г. са предоставени и над 199,3 млн. лева под формата на държавни помощи.

Основни приоритети в политиката на МЗХ през 2017 г. ще бъдат стимулиране на изоставащи в развитието си сектори като „Зеленчукопроизводство”, „Трайни насаждения” и „Животновъдство” с цел постепенно преодоляване на структурния дисбаланс в селскостопанския отрасъл.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 5

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта