300x250 static

Последиците от Brexit са много непредсказуеми. Европейската комисия информира компаниите за семена и техните дъщерни предприятия, че всички видове селскостопански култури, произведени в Обединеното кралство ще бъдат премахнати от европейския каталог на сортовете на 30 март 2019 г.
При ненавременно подаване на заявление за включване в национален каталог на сортовете в една от държавите-членки на ЕС, английските фирми могат да бъдат блокирани в търговията със семена, която включва всички селскостопански растения, семена, посадъчен материал и др.
Днес фермерите не мислят, че някои от любимите им сортове идват от Великобритания. Това може да се отнася за зърнени култури, маслодайни семена и технически култури, зеленчуци, плодове, горски и декоративни дървета, лози и др. Благодарение на "Брекзит" тяхната покупка може внезапно да се превърне в проблем, тъй като регистрациите в Каталога на сортовете на Обединеното кралство скоро ще бъдат недостатъчни за автоматично публикуване в европейския каталог. От март 2019 г. тези сортове вече няма да бъдат предлагани на пазара в ЕС, освен ако не са включени навреме в каталога за сортове в друга държава-членка.
Европейската комисия посочи, че сортовете, които се намират само в британския списък със сортове днес, могат да бъдат прехвърлени на друг списък с национални сортове, като се използва опростена процедура. Това е възможно за всички селскостопански и зеленчукови култури, които попадат в обхвата на редица директиви на ЕС.
Фламандския и Валонски комитети за управление на каталозите на сортовете селскостопански и зеленчукови култури по принцип са готови да приемат британските сортове в списъка на белгийските сортове чрез опростена процедура.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Животновъдството е най-засегнато от рисковете от излизането на Великобритания от Европейския съюз.

Мила Иванова

След шока на британския референдум, бъдещият развод между Обединеното кралство и Европейския съюз се превърна в първостепенна национална тема за Ирландия, а започналите преговори между Лондон и Брюксел се оценяват като най-важните за страната след нейната независимост. Безпокойството на ирландците произтичат от факта, че поради географски и исторически причини икономиката на страната остров е най-зависимата от Великобритания в сравнение с останалите 26 страни членки на ЕС. Това се отнася особено за сектори като животновъдство и хранителна промишленост, които изнасят 43 на сто от продукцията си във Великобритания. По-голямата част от националното производство на месни и млечни продукти отиват за британските консуматори – износ на пилешко (84%), свинско (56%), говеждо (52%), сирена (60%). Над 200 000 работни места зависят от търговските отношения с Великобритания, третият инвеститор след САЩ и Германия.

Нека припомним, че на остров Ирландия съжителстват фактически две страни – Република Ирландия (Ейре на ирландски) със столица Дъблин и Северна Ирландия със столица Белфаст, която е част от Обединеното кралство. Тук е единствената сухопътна граница на Европейския съюз с Великобритания, която по същество е невидима: почти 300-те пропускателни пункта нямат митнически постове или гранична инфраструктура, а хиляди хора живеят от едната страна и работят, пазаруват или се учат в другата. Много от производствата се преливат и допълват – така например прочутата тъмна бира „Гинес” се произвежда в Ирландия, а се бутилира в Белфаст. Пътят на млякото е двупосочен: северноирландски млекопроизводители го превозват за преработка в Ирландия, а мляко от юга тръгва за определени преработки на Север. Ирландия изнася 78 000 тона чедър за Обединеното кралство всяка година, което представлява 82 процента от целия внос на това сирене в страната.

Ето защо за Република Ирландия (с 4,7 млн. население) условията, при които ще се осъществи Брекзит, са жизненоважни, още повече че британският премиер Тереза Мей няколко пъти обяви, че страната й ще напусне и Общия пазар, и Митническия съюз, истинската външна граница на ЕС. Дъблин се опасява, че след напускането на Великобритания от ЕС е възможно да се приложат високи вносни мита за ирландските стоки (увеличение примерно с 50 на сто за млечните продукти и 40 на сто за говеждото месо).

Този сценарий би бил катастрофален за Ирландия, което се отчита от Брюксел и от еврокомисаря по земеделие Фил Хоган (който освен всичко е и ирландец). Затова въпросът какво ще се случи с границата между Ирландия и Северна Ирландия след Брекзит бе една от трите основни теми, за които Брюксел и Лондон трябваше да се споразумеят предварително, за да започне втората, същинската част от търговските преговори. (Другите две са правата на гражданите на ЕС и финансовите задължения на Лондон –б. а.) След няколко кръга инфарктни преговори между Тереза Мей и председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, на 8 декември м. г. бе постигнато споразумение по т.нар. ирландски казус. Ето какво се разбраха екипите от двете страни на Ламанша по отношение на границата.

Публикувана в Бизнес

Председателят на Националния фермерски съюз на Великобритания Мериг Реймънд, освен проблемите, вижда и положителни моменти в бъдещото оттегляне на страната си от Европейския съюз.
Първият положителен момент е възможността да се реши проблемът с удължаването на регистрацията на глифозат по начина, по който фермерите искат.
„Много фермери, които отглеждат полски култури, гласуваха за излизане на страната от ЕС, най-вече, за да не зависим от споровете за глифозат на континента“, казва М. Реймънд.
В крайна сметка на острова няма такива силни спорове по този въпрос.
Според ръководителя на Националния фермерски съюз на Великобрита-ния, позицията на правителството и фермерите в Обединеното кралство съвпада в това - да се ръководят единствено от констатациите на учените и да се поднови регистрацията на активната съставка в продължение поне на 15 години.
Както бе обяснено от М. Реймънд, през последното десетилетие британските фермери активно са преминали към No-tii и Mini-till обработки, а тези технологии са невъзможни без глифозат. В същото време той признава, че ако ЕС забранява глифозат, а Великобритания позволи да се удължи употребата, то британските фермери ще имат проблеми с износа на пшеница до континента, което по-рано беше безпроблемно.
Друга възможност, която лидерът на британските фермери вижда, е законодателството относно ГМО.
„Британското общество вече не е толкова анти-ГМО, както преди 10 години“, казва М. Реймънд.
„Все още вярвам, че сред цялата земеделска общност мнозинството гласува за пребиваване в ЕС. Но тези, които са гласували за излизането, все още вярват, че след като излизането от ЕС бюрокрацията ще бъде по-малко, по-малко свръхрегулация и фермерите ще имат повече време, за работа по стопанствата и по отношение на качеството на продуктите, вместо попълване на такъв голям брой бумаги, като сега“, обобщи лидерът на британските фермери.

Петър Кръстев

Публикувана в Бизнес
Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер ще представи виждането на ЕК за бъдещето на ЕС до 2025 година. Идеите ще бъдат изложени в доклад, наречен Бяла книга, който ще бъде кратък и на достъпен език.
Бялата книга ще представи няколко възможности за развитието на общността без Великобритания.
Съдържанието на доклада беше обсъдено късно снощи за втори път от еврокомисарите, а днес по обед те ще утвърдят документа, за да го представят на сесията на Европейския парламент следобед, отбелязва БНР.
Очакването е документът на ЕК да послужи за основа на обществени дебати във всички държави в ЕС, които да продължат до изборите за Европейски парламент през 2019 година. Бялата книга ще очертае няколко възможности за развитието на ЕС занапред - без Великобритания.
Публикувана в Бизнес

Ако се притеснявате за напускането на Европейския съюз от страна на Великобритания, отчетете факта, че тя е едва на 21 място сред 30-те най-напредващи икономически сили в света, съобщава The Independent. След като британският премиер Тереза Мей съобщи, че ще напуснат единния пазар на ЕС, се пробудиха страхове относно европейската икономика. Доклад, представен на Световния икономически форум обаче, показа, че икономиката на Великобритания спада към долната графа на най-развиващите се, пише 24 часа.Ето и кои са десетте световни икономически сили, които се намират в най-осезаем възход:

1. Норвегия

2. Люксембург

3. Швейцария

4. Исландия

5. Дания

6. Швеция

7. Нидерландия

8. Австралия

9. Нова Зеландия

10. АвстрияНорвегия оглавява класацията на най-добри световни икономики, като оценяването се основава на ефективността им при справянето с ключови фактори като бедността, околната среда и публичния дълг. Първото място на Норвегия се дължи на високия жизнен стандарт в страната и ефективната социална защита. Като цяло страните от Северна Европа доминират в стълбицата на 10-те най-добре развиващи се държави от икономическа гледна точка в световен мащаб. Икономиките на Люксембург и Швейцария са ръководят от силния икономически растеж и заетост, високия жизнен стандарт и сравнително ниските им публични дългове.

Най-добри резултати по въпроса през последните пет години показва Исландия. Следвана от Дания, Швеция и Нидерландия, чиито икономики също се задвижват от високите стандарти на живот и добрата социална защита. Класиранията на Австралия и Нова Зеландия се дължат на особено силното насърчаване на предприемачеството.

Публикувана в Бизнес

Цените на храните във Великобритания ще поскъпнат, ако в страната има недостиг на работници от Европа. За това предупредиха от хранителната индустрия във Великобритания, предаде БНТ.

Над 30 асоциации от бранша обявиха в писмо до британския вестник "Гардиън", че вече са загубили част от работниците си, след като Кралството гласува за излизане от Европейския съюз. В писмото се подчертава важната роля на европейците, работещи на Острова, и изисква от правителството да постави недвусмислени условия за правото им да останат, дори след откъсването от Европейския съюз.

Много от британските работодатели в хранителната индустрия също се изказаха по темата. Питър Хардън, създател на верига лондонски ресторанти, също се обяви срещу последиците от Брекзит за бизнес като неговия. Близо четири милиона души във Великобритания работят в хранителния сектор - от прибиране на реколтата до продажби на готовите продукти. Над една трета от работниците в хранителното производство са от Европейския съюз.

Публикувана в Бизнес

Британското правителство обяви, че смята да изплаща в областта на селското стопанство, научните изследвания и за инфраструктури проекти същите субсидии като тези, които сега предоставя Европейския съюз, с надежда да намали опасенията в тези сектори, възникнали след референдума за Брекзит през юни, предаде БТА като се позова на Франс прес.

Сумата на субсидиите може да достигне около 4.5 милиарда лири (5.2 млрд. евро) годишно, каза министърът на финансите Филип Хамънд, който огласи правителственото намерение.

Мярката засяга селскостопанския отрасъл до 2020 г., инфраструктурните проекти, одобрени преди поправката в бюджета през октомври миналата година. Но към това се включват и проекти за университетски изследвания, които се покриват от европейската програма за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020".

В кампанията за референдума поддръжниците на оставането на Обединеното кралство в ЕС изтъкваха именно финансовите ползи за ключови сфери като селското стопанство и научните изследвания, произтичащи от членството на страната в съюза.

Публикувана в Бизнес
Институтът за за агростратегии и иновации разработи материал относно последиците след излизането на Обединеното кралство от ЕС. Специалистите представят накратко най-важните точки и начините, по които ще рефлектира тази ситуация върху България. 
 
Какво е BREXIT?
Съгласно чл.50, ал.1 от Договора за Европейския Съюз „Всяка държава-членка може да реши, в съответствие със своите конституционни изисквания, да се оттегли от Съюза”. По своята същност подобно оттегляне въпреки, че няма аналог до момента (като изключим напускането на Европейското икономическо пространство през 1984 от страна на Гренландия) не означава, че Обединеното кралство няма да продължи да има взаимоотношения с Европейския съюз. Такива взаимоотношения ЕС има с Норвегия и с Швейцария, въпреки, че тези държави не са членки на ЕС. Това е едно от многото решения, които следва да бъдат взети предвид в следващите години, т. к. съгласно чл.50 от ДЕС „Съюзът договаря и сключва споразумение с тази държава, с което се определят редът и условията за нейното оттегляне, като се вземат предвид рамките на бъдещите ѝ отношения със Съюза.” При всички случаи ефект от едно такова оттегляне ще има във всички сфери и спрямо всички останали Държави-членки (ДЧ) на ЕС.
 
Какъв ще бъде ефектът за българското земеделие?
Най-общо последиците от оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, във вида който имат в настоящия момент, може да се разделят на няколко групи – финансови, търговски, административни и политически.
 
Финансови последици
С цел планиране, правилно и последователно прилагане на политиките на ЕС (една от които е Общата селскостопанска политика) се въвежда така наречената Многогодишна финансова рамка (МФР). Тя определя таваните за общите годишни бюджети на ЕС. В нея се определя колко средства общо и колко средства за различните области на дейност може да използва ЕС всяка година, когато поема правно обвързващи задължения. Последните две МФР бяха приети за период от 7 години. Част от приходната част на общия годишен бюджет на ЕС в рамките на МФР се формира и от финансовите вноски на ДЧ. За да се разбере по-добре отражението на оттеглянето на Обединеното кралство върху бюджета на ЕС може да се направи сравнение между финансовите отношения на Германия, Обединеното кралство и България с ЕС за 2014 г.
 
България:
- Общ размер на предоставените от ЕС средства: 2,255 милиарда EUR
- Обща вноска в бюджета на ЕС: 0,404 милиарда EUR
Германия:
- Общ размер на предоставените от ЕС средства: 11,484 милиарда EUR
- Обща вноска в бюджета на ЕС: 25,816 милиарда EUR
Обединеното кралство:
- Общ размер на предоставените от ЕС средства: 6,985 милиарда EUR
- Обща вноска в бюджета на ЕС: 11,342 милиарда EUR
 
Стартиране на реалните преговори
Стартирането на преговорите между ЕС и Обединеното кралство е много вероятно да се случи всеки момент, тъй като съгласно чл.2 от Регламент № 1311/2013 г. и в резултат на политическото споразумение за одобряването на сегашната МФР най-късно до края на 2016 г. Европейската комисия следва да представи проект за промяна на МФР, отчитайки постигнатите резултати и нужди по отделните политики на Съюза. От тази гледна точка, а и отчитайки факта, че до края на 2018 г. ЕК трябва да представи проект на нова МФР, която да влезе в сила за следващия програмен период (в който период в зависимост от решенията в споразумението за напускане, Обединеното кралство може би няма да участва) стартирането на финансовата част от преговорите за напускане между съюза и Обединеното кралство трябва да започнат възможно най-скоро.
 
Бюджетът на ОСП
В една такава хипотеза, в която за 2019 и 2020 г. в общите годишни бюджети няма да се включва частта на Обединеното кралство, те ще трябва да се намалят с 4,357 милиарда EUR на година или общо 8.714 милиарда EUR за последните две години на прилагане на Общата селскостопанска политика 2014-2020 г. За сравнение само през 2019 г. общата сума по директните плащания съгласно анекс III от Регламент № 1307/2013 г. е в размер на малко под 38 милиарда EUR. Бюджетните линии от които ще се приспадне тази сума ще зависят изцяло от решението на останалите Държави-членки. Много е важно да се отбележи, че всяко едно решение, което бъде взето при уреждане на отношенията между ЕС и Обединеното кралство, ще води след себе си проблем, който Държавите-членки ще трябва да уредят помежду си. В конкретния случай ДЧ ще трябва да решават как, в какъв размер и от кои политики ще се направи това намаление на средства. По аналогичен начин ще се води дискусията и при договарянето на новата МФР. 
 
Търговски последици
Съгласно Аграрния доклад, който МЗХ публикува през 2015 г., за 2014 г. Обединеното кралство представлява общо около 4% от аграрния стокообмен на България с ЕС, като формира 2,3% от изпращанията и 1,7% от пристиганията на селскостопански стоки от ЕС.
За сравнение съседните Гърция и Румъния представляват общо около 35,3% от аграрния стокообмен на България с ЕС, като формират 39,1% от изпращанията и 30% от пристиганията на селскостопански стоки от ЕС. За Германия стокообменът е 23%, но пък салдото е отрицателно. 
С оглед на относително малкия процент на стокообмен, който България има, оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС няма да доведе до значителни последици за земеделския сектор в нашата страна. По-скоро, като аналогия с наложената две години по-рано забрана за внос на европейски земеделски продукти в Русия, проблем може да възникне в краткосрочен план при преразпределение на стокообмена на вътрешния пазар. Това обаче ще бъде краткосрочен проблем, големината на който отново ще зависи от решенията които Държавите-членки ще вземат спрямо Обединеното кралство и спрямо преразпределението на правата и задълженията помежду им.
 
Административни последици
При нормални обстоятелства в периода юли-декември 2017 г. Обединеното кралство трябваше да поеме на ротационен принцип Председателството на Съвета на Европейския съюз в рамите на тройката Председатели заедно с Естония (януари-юни 2018 г.) и Р България (юли-декември 2018 г.).
 
Съгласно разпоредбата на чл.50 от ДЕС преговорите с Обединеното кралство се водят от Съюза, чрез съответното Председателство. При това положение няма логика през 2017 г. Обединеното кралство да застъпи като Председателстващ Съвета на ЕС и да води преговори сам със себе си. Това означава, че Обединеното кралство, въпреки, че до конкретната дата на своето оттегляне от ЕС ще бъде пълноправна Държава-членка, тя няма да бъде ротационен Председател на Съвета на ЕС. В резултат на това Съвета ще трябва да вземе решение по какъв начин да бъде заменено Обединеното кралство с оглед подготовката на националните администрации на следващите Държави членки. Това означава, че Българското председателство може да започне с шест месеца по-рано, и да съвпадне по време с подготовката и провеждането на редовни парламентарни избори в Р България. Председателството на Съвета на ЕС е много сериозно задължение и отговорност на всяка една Държава-членка и има последици за целия ЕС, т. к. Председателят е този, който определя приоритетните за ЕС въпроси за срока на своето Председателство. Евентуалното изтегляне на Българско Председателство с шест месеца по-рано може да има негативно отражение върху българската администрация, с оглед нейните европейски задължения и степента й на подготовка. Отделно може да има и негативно отношение спрямо нейната ангажираност с провеждането на сега действащата Обща селскостопанска политика на територията на Р България. Това е едно от възможните решения, което може да бъде взето и да има отношение към сектор земеделие в Р България. Друго вероятно решение може да бъде удължаването на срока на Малтийското Председателство от шест месеца на една година. Това решение също може да има определено отношение с оглед натоварването на административния капацитет и с оглед планирането на допълнителни приоритети от страна на Малта. 
 
Тези решения, както и много други, обаче ще бъдат тепърва обсъждани с оглед договарянето на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС.
 
Политически последици
Политическите последици по отношение на българското земеделие могат да се разглеждат в два аспекта. Първият е оттеглянето от процеса на договаряне и вземане на решения в ЕС на една Държава-членка, която винаги е защитавала консервативна политика в земеделието. От началото на съществуването на Общата селскостопанска политика като обща за ЕС и до момента Обединеното кралство винаги е застъпвало идеята за възможно най-малка намеса на Държавата в сектор земеделие. В известен смисъл то, заедно със Северните Държави-членки са представлявали опозиция на Държавите-членки, които са застъпвали идеята за по-голяма намеса на Държавата и на такива като Франция например, които застъпват идеята за по-голям дял на финансиране на Общата селскостопанска политика. Всеизвестно е консервативното мнение на Обединеното кралство по отношение например на държавните помощи и на директните плащания. По този начин Обединеното кралство винаги е допринасяло за вземането на балансирани решения на ниво Европейски съюз.
 
Вторият аспект е по отношение на самата Обща селскостопанска политика. 2016 е втората година на прилагане на мерките и схемите за подпомагане, които Р България е избрала да прилага през програмен период 2014-2020 по отношение на Първи и Втори стълб на ОСП. В тази връзка повечето Държави-членки са започнали или подготвят своя анализ как се прилага, какво отражение има и какви проблеми има при прилагането на Общата селскостопанска политика на техните територии. Особено е актуален този въпрос и от гледна точка на предстоящата ревизия на МФР през 2016 г. и оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС. Много е вероятно този дебат да прерасне от един “Health Check” на политиката с оглед изменението в МФР в едно предложение за реформа и нова визия за ОСП в следващия програмен период. При всички положения идеите на ЕК в тази насока ще бъдат представени паралелно с предложението за МФР 2021-2027 г. Въпросът е дали това ще стане 6 месеца преди българското председателство или по негово време.
 
Бъдещето
Неоспорим факт е, че след 23 юни 2016 г. ЕС вече не е същият. Неоспорим факт е, че наближават промени и от структурно и от политическо естество за целия Европейски съюз. От тук нататък, до окончателното приемане на МФР 2021-2027 и на новата или променена ОСП до 2020 г. в Р България ще трябва да се вземат много структуроопределящи решения не само за вида и формата на подпомагането в сектор земеделие, но и за преструктуриране като цяло. 
Публикувана в Бизнес

Решението на Великобритания за напускане на ЕС ще доведе до забавяне на икономическия растеж в България с около 0.2 процентни пункта през тази и 1.1 процентни пункта през следващата година, смята Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, цитиран от БТА.

След резултатите от референдума във Великобритания икономическият растеж в Обединеното кралство ще се забави до около нула процента догодина при очаквана стойност преди Брекзит от около 2 на сто, твърди Павлов, в съобщение разпространено от банката.

Тъй като Великобритания е петата най-голяма икономика в света, това няма да остане без последици и за глобалната икономика, а с това и за България. Тъй като делът на Великобритания от общия стоков износ на България е едва 2.5 на сто индиректният ефект ще бъде по-значим и ще е свързан със западни производствени вериги, които имат по-големи търговски контакти с Великобритания.

Забавянето на външната търговия ще започне да се материализира в последните месеци на тази година, когато признаците за забавяне на британската икономика ще се усилят, като ще се засилва в хода на следващата година.

Експертите очакват растежът на икономиките в Еврозоната тази година да е около един процент вместо очакваните по-рано 1.6 на сто.

Резултатът от референдума ще се отрази негативно на глобалното инвестиционно търсене, а с това и на инвестиционното търсене в развиващите се пазари от ЦИЕ включително и България.

Можем да очакваме известно забавяне на капиталовите потоци към България. По подобен начин трансферите на български емигранти към техни роднини в България ще нарастват с по-скромни темпове спрямо първоначално очакваните преди Брекзит, посочва Павлов.

Правителството може да си позволи компенсиращи мерки с цел намаляване на неблагоприятните ефекти, смята експертът. Българската икономика е в много силна позиция - конкурентноспособна, без значими макроикономически дисбаланси и с вече постигнат значителен напредък по отношение на фискалната консолидация.

Според тях компенсиращите мерки ще се изразяват в увеличаване на публичните инвестиционни разходи, за сметка на увеличаване на бюджетния дефицит от прогнозирано ниво от 1.8 на сто от БВП през тази до 2.5 на сто от БВП през следващата година. Това би трябвало да означава увеличаване на публичните инвестиционни разходи през следващата година с около 0.7- 0.8 на сто от БВП, спрямо прогнозата ни преди Брекзит.

При активиране на компенсиращи мерки, растежът на БВП през следващата година ще се забави с около 0.6 процентни пункта, докато при липса на подобни мерки забавянето ще е от порядъка на 1.1 процентен пункт.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия подготвя нова програма, с която да помогне на европейските млекопроизводители, допълни Хоган. Все още се преценява под каква форма да бъде подкрепата. Това заяви еврокомисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган, съобщи  Ройтерс, цитирана от БТА. По думите му европейският селскостопански сектор, който вече се бори с криза в млечния сектор, иска бързи преговори по излизането на Великобритания от ЕС, за да се минимализира дестабилизирането му. 


Фермерите знаят по-добре от всеки, че е необходима стабилност и сигурност, за да се планира бъдещето, посочи Хоган в реч на конференция на германската асоциация на фермерите в Хановер.
Колегите ми (в Комисията) и аз призоваваме за бързи и решителни преговори в интерес на двете страни. Важно е да дадем начало на важни стъпки, за да внесем яснота и стабилност в ситуацията колкото се може по-бързо, заяви той.

Европейските млекопроизводители са в затруднено положение заради ниските изкупни цени, след като миналата година бе сложен край на млечните производствени квоти в ЕС, а освен това те са засегнати от руското ембарго за внос на хранителни продукти както и от слабия внос на мляко в Китай.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта