Експертите посочват основната характеристика на новата генетично модифицирана ябълка, която ще се продава в магазините на САЩ от следващия месец. Плодове се отличават с наличието на ген, който няма да им позволява да потъмняват около три седмици на мястото на срязване, съобщават от CBC News.
Обикновените ябълки съдържат полифенолоксидаза. Тези ензими са необходими за окисляване на антиоксиданти – в случая полифенол, в резултат на което се образуват хинони. Това е окислението, което се наблюдава при разрязване на ябълка, до няколко минути плодовете придобиват характерен кафяв цвят.
Новосъздадените ябълки, които не се поддават на такова окисление, ще се продават в десет супермаркета на САЩ . Създателите на модифицирани плодове вече отглеждат 85 хиляди нови ябълкови дървета. До 2018 г. броят им ще се увеличи до 500 хиляди. Нови плодове, отбелязват експертите, са много по-трайни и по-евтини от останалите видове ябълки.

Петър ѝкръстев

Публикувана в Растениевъдство

Великобритания е отправила за разглеждане до Министерството на храните и селскостопански въпроси на страната (DEFRA) въпрос за нови полски опити с ГМО пшеница. След получаване на разрешение те могат да започнат през пролетта на 2017-а, съобщава The Telegraph.
Става дума за съвместен проект на изследователски център Ротамстед и Университета в Ланкастър и Есекс. Те доказват възможността да създадат пшеница с по-ефективна фотосинтеза и едро зърно, което ще увеличи добива до 40%. Тази пшеница може да подобри влиянието на слънчевата светлина за сметка на увеличеното съотношение на ензими. Според учените, културата ще се отглежда в оранжерии.
Министерството заяви, че заявлението е получено и в рамките на 90 дни ще се даде становище по въпроса. Според учените, при успешни опити ще се оправдае мнението на скептиците за това, че използването на ГМО не увеличава добивите. В допълнение, положителният ефект може да стимулира увеличаването на трансгенна продукция, включително хляб и други продукти.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Световният пазарен обем на семена от генномодифицирани култури в близко бъдеще ще расте, се казва в доклад на Allied Market Research. Средногодишният темп на ръста (CAGR) в периода от 2016 до 2020 г. ще е 9,83%.

Основните играчи на пазара на ГМ семена са: Bayer CropScience, DowDuPont, Groupe Limagrain, Monsanto и Syngenta. Значителна роля на пазара играят и компаниите BASF, DLF Seeds and Science, Kleinwanzlebener Saatzuch SAAT SE, Land O'Lakes, Sakata Seed и Takii Seed.

Повишеното търсене наГМ семена е в резултат на ръста в употребата на продуктиза преработкана растителни масла, които се използват в строителството, козметиката, целулозно-хартиенатапромишленост, използването на хранителни продукти за биопластика и др. отрасли. Презпоследните десетгодинисъществуваповишено търсене на биоразложими вещества, което на свой ред води до увеличаване на ГМ семена от маслодайни култури.

Поради промяната в потребителския пазар, предпочитанията за органични храни се увеличават в значителна степен (25% -30%). Основните фактори, които допринасят за увеличаване на търсенето на органични храни са нарастващия брой на хората, които се грижат за здравето си, нарастваща загриженост за околната среда, както и държавна подкрепа, насочена към повишаване на осведомеността и използването на органични продукти.

Високата цена на биологичните продукти обаче ще ограничи тяхното търсене. Въпреки че днес населението е по-загрижено за здравето си, решението за закупуване на храни, които не съдържат ГМО, често се взема въз основа на цената. Повече от 68% от купувачите не са склонни да платят по-висока цена за продукти без ГМО и само 11% са готови да плащат повече. Повече от половината от потребителите в САЩ имат съмнения относно ГМО, но не са убедени, че то носи рискове за здравето им. Очаква се, че с непрекъснатото покачване на цените на продуктите, които не съдържат ГМО, потребителите ще преминат към генетично модифицирани храни.

Публикувана в Растениевъдство

В Европа се употребяват около 30 генномодифицирани храни и фуражи. Сега само царевицата МОН 810 на Монсанто е разрешена за отглеждане на полето

Лили Мирчева

Доскоро България бе оазис на чистота за отглеждане и употреба на генномодифицирани организми. Ние бяхме една от страните в Европейския съюз с най-рестриктивно законодателство относно ГМО, но това скоро ще остане в историята. Първата крачка към навлизането им на наша територия е промяната в законодателството. Наскоро Министерският съвет прие предложението на МЗХ и изпрати в парламента нов Закон за храните. Една от промените спрямо сегашната ситуация предвижда десетократно намаление на санкциите за наличието на генномодифицирани организми в храните. Досега глобата беше 35 хиляди лева, а сега се предвижда да е около 6 хиляди лева.

Няколко неправителствени организации вече заплашиха да организират протести, ако агроведомството не оттегли проектозакона за храните.

В момента максимално допустимото съдържание на ГМО съставки в българските продукти е 0,9%, но МЗХ иска да предизвика България да направи крачка назад и да позволи до 25% участие на ГМО в храните. Единственото условие е, това да е изписано в етикета.

„За нас това е сериозно отстъпление и явно форма да правят по-лесно за нарушения, което означава все повече ГМО в нашите храни“, коментира Борислав Сандов от партията на Зелените. По думите му все повече ще наблюдаваме примери на компании-вносители и производители, които ще плащат санкции и ще реализират големи продажби у нас. Още повече, че контролът от страна на БАБХ е нисък или никакъв.

В новия законопроект се предвижда МЗХ да изпълнява функциите, извършвани досега от Министерството на околната среда и водите. Ще трябва агрочиновниците да правят оценка за въздействие на околната среда. Примерно, ако българска или регистрирана у нас фирма, реши да вкара на европейския пазар ново ГМО, европейското законодателство позволява два хода. Единият е централно да се подава заявление в Европейската агенция по безопасност на храните, а вторият е страните-членки сами да извършат оценката на риска. Досега това беше в компетенциите на МОСВ, но вече МЗХ ще прави такива оценки, без да има капацитет и условия да прави анализи.

Ще припомним, че при допитване през 2010 г. на Националния център за изследване на общественото мнение 97% от гражданите на България не искаха навлизане на ГМО у нас. В резултат бе забранено дори освобождаването им извън лабораториите, т.е. дори не могат да се правят опити с ГМО култури в опитни полета. Само 5 страни в ЕС имат такава забрана. А всички останали допускат отглеждането единствено на царевицата МОН 810 на Монсанто.

Когато през 2010 г. имаше предложение да бъдат внесени ГМО култури за отглеждане в България, последва силно негативна реакция. Въпреки това като страна-член на ЕС и на Световната търговска организация, не можем да забраним ГМО. Но това е нищо пред задаващото се подписване на търговските споразумения между ЕС и Канада – (СЕТА), както иЕС - САЩ (ТПТИ). Сближаването на стандартитевече е факт.

Публикувана в Бизнес

Пшеница, която устоява на брашнеста мана, ябълки със запазена свежест и цвят поради неутрализиран ген – тези видове са създадени с прилагането на най-новата техника за селекция CRISPR. На фона на ожесточени дебати за и против тази хирургия на геномите се очаква решение на Европейската комисия

Алекс Петров

След високите постижения в ГМО (генетично модифицирани организми) вече се появиха и Новите техники за селекция –NBT (NewBreedingTechnique), към които проявяват подчертан интерес лабораториите за агрономични изследвания. Но тези техники предизвикват горещи дебати – пише в посветена на темата статия френското специализирано издание FranceAgricole.

Датата е 20 май, действието се развива в департамента Дром в региона Рона-Алпи – седалището на френската водеща фирма за семена Vilmorin-Limagrain е окупирано от представители на Конфедерацията на селскостопански производители. Активистите изразиха твърдата си воля да разобличат тези нови методи, които възприемат като „скрити ГМО”. Тяхното желание е семената, получени чрез NBT или Новата техника за селекция, да попаднат под ударите на Европейската директива 2001/18, отнасяща се за мутационните растения, което чисто и просто означава да бъдат забранени в Европа. Тази опция, закономерно, се отхвърля анблок от семепроизводителите. В действителност, могъщи компании инвестират в новите методи, които са стратегически за тях. „Когато не знаеш към каква нормативна рамка да се придържаме, положението е неясно и комплицирано”, преценява Рафаел Дюмен, отговорен за научноизследователските и опитноконструкторски дейности при Bayer CropScience.

Целта на настоящия материал е да се представят в най-достъпен вид

предимствата и опасенията при внедряването на NBT

До неотдавна в генното инженерство се използваше единствено способът ГМО, представляващ директен пренос на гени от един жив организъм на друг, с цел да се подобрят възможностите за предаване на полезни признаци, най-често между видове, не подлежащи на кръстоска помежду им. Днес съществуват далече по-ефективни методи за „редактиране на гена”– от по-старите, които са и по-скъпи, ще споменем т.нар. Цинков пръст и Talen, използван за създаване на пшеница, устойчива на брашнестата мана. Но най-нашумелият метод, който датира едва от 2012 година, безспорно е Crispr-Cas9. Отличава се със следните качества: прецизен, ефективен, относително евтин и лесен за използване, притежава най-производителната досега техника за редактиране на генома, поради което някои учени отсега предричат, че той ще направи революция в медицината, но също така в растителната селекция.

Хирургия на геномите

Хирургическата намеса в геномите е техника, която няма нищо общо с всички познати досега практики” – обобщава Кристиан Юиг, зам.- директор на INRA – водещ институт за агрономични изследвания в Европа Мнението му се споделя от много негови колеги. За Давид Гуаш, който се занимава със сравнителните биотехнологии в престижния Институт по растениевъдство Arvalis, пшеницата е видът, който може да се възползва най-много от тези технологии поради сложната си биология: на практика тя притежава три генома, което е пречка за нейното подобряване. Но тази спирачка може да бъде вдигната благодарение на „ретушната” генетична техника.

Китайските учени създадоха споменатата по-горе пшеница, устойчива на одиума (брашнеста мана), която бе комерсиализирана от американската компания Calyxt. И това е пример какво може да ни очаква в бъдеще. От своя страна, Дюпон обяви наскоро намерението си да пусне на пазара първите семена на восъчна царевица, която ще се получава по технологията CRISPR-Cas през следващите пет години. Появиха се и ябълки, наречени ArticApple: вътрешността им въобще не покафенява, поради неутрализирането на ген, отговорен за полифенол-оксидазата.

Новаторският потенциал, който се съдържа в т.нар. редактиращ ген, е настина много широк: резистентност на биоагресори, по-добро усвояване на азота, повишаване на количеството и качеството на реколтата. С помощта на CRISPR и „генетичния нож” (или генетични ножици) учените се надяват да открият растения, които да могат да устоят на суша, на бури и на промените в климата. И да открият чудо – оръжието против глада по света. В същото време стремежът е да се произведат по-здравословни продукти: картофените чипсове да съдържат по-малко от вредния акриламид, а пшеницата – по-малко глутен; доматите да зреят на определена дата за по-лесната им беритба и транспортиране. За разлика от ГМО растения, в които могат да се открият чужди ДНК, то при новата техника културите, създадени с помощта на „генетическите ножици”, чужди ДНК са изключени.

Следващият етап е вмъкване на отсъстваща в природата мутация, с цел да се предадат нови свойства на културите: устойчивост против вируси, повишаване ефективността на ензимите за увеличение на продукцията. Интересното е, че с CRISPR ще се намесят и в генома на животните: вече се работи за намаляване на изхвърления метан от червата или за премахване на миризмата на нереза, за да се избегне кастрацията. Вече се вкарва флуоресцентен протеин в хромозомите на половите клетки на кокошките за елиминиране на мъжките пиленца в стадий на яйце.

Учените планират да създадат геном „идеал”

вмъквайки от 50 до 100 благоприятни мутации в пределите на вида. „Но още не е известно как това би могло да се осъществи технически, липсват достатъчно познания за генома и взаимодействието между гените, които могат да бъдат поразени в резултат на въведените мутации”, разсъждава Лоран Шиблер от Allice (Национален съюз на селскостопанските кооперативи за животновъдство и изкуствено осеменяване). `

Етични проблеми

Битката около редактиращите техники на генома се очертава да бъде гореща” – прогнозира Давид Гуаш. Еколозите не приемат без резерви значимите достижения в биотехнологиите. За производителите на екопродукция един неконтролируем допуск на CRISPER продукти е „абсолютно недопустим”, обявяват от Асоциацията за биологични храни. От друга страна, критиците на генната хирургия се опасяват, че „колелото” на патентните посевни семена ще се завърти на още по-бързи обороти, отколкото в настоящия момент. „Ще бъде жалко да се забранят тези перспективни методи, преди да се знае какво точно би могло да се измени и докъде може да се достигне в изследванията”, опровергава противниците си Кристиан Юиг. Според него Европейската комисия трябва да „бърза бавно”, когато разглежда легализирането на тази техника. Защото ако се действа прибързано, тези нови технологии могат директно да попаднат под ударите на правилата 2001/18. Тази директива бе написана в контекст, когато селскостопанските потребности се различаваха напълно от тези в настоящия момент. „И ако така се третират новите техники, защо трябва да се правят открития?” – пита риторично Кристиан Юиг. Семепроизводителите желаят оценките да се извършват за всеки конкретен случай на произведения краен продукт, а не въз основа на използвания метод. Към края на годината Брюксел трябва да даде своето юридическо тълкувание за Новите техники за селекция и да дефинира границата, понякога неясна, между ГМО и NBT.

БОКС

СRISPR-Cas9, швейцарският нож в генетиката

Насочен от механизъм, използващ бактерии за борба срещу вирусите, CRISPR-Cas9 e нов мощен инструмент в молекулярната биология, открит през 2012 г. CRISPR, което е абревиатура от английското Clustered regularly interspaced short palindromic repeats, е повтаряща се поредица от ДНК, която трябва да се имплантира на определено място в желан геном, подлежащ на модификация и селекция. Той се закрепва към създаден протеин Cas9, който е ензим, специализиран да пренася части от ДНК, да открива мястото за присъединяване, да реже специфичната, къса последователност, да отстранява или не частици и да замени в точно определения момент нужния генетичен продукт.

Целта на тази техника е да модифицира проявата на гена или да го замени с нов. Това представлява екстремално насочена и прецизна мутация. CRISPR-Cas9 се явява най-ефективният метод за „редактиране на гена” и поради прецизността си е наречен „швейцарският нож в генетиката”.

Публикувана в Растениевъдство

В края на юни Държавната дума на Руската федерация прие законопроект, забраняващ да се отглеждат и развъждат генно модифицирани (ГМО) растения и животни на територията на страната. Правителството може и да забрани вноса в Русия на ГМО-продукция, ако се установи нейното отрицателно въздействие върху човека и околната среда, пише Руски дневник.

От 1 януари 2017 г. генното инженерство ще се прилага само за експертизи и научно-изследователски работи. Ако нарушат закона, длъжностните лица ще трябва да платят $150-750, а юридическите лица са застрашени от глоба от $1500-7500.

По-рано в Русия действаше мораториум върху отглеждането на ГМО, но той не предвиждаше наказание при нарушение.

Фермери срещу биолози

Собствениците на руски органични ферми посрещнаха радостно закона – техният бизнес значително нарасна през последното десетилетие.

„ГМО е прекрасен инструмент, за да се окаже световният пазар на хранителни продукти под контрола на големите корпорации като американския биохимически гигант Monsanto, който произвежда днес почти 50% от ГМО-семената“, коментира Борис Акимов, основател на фермерския кооператив LavkaLavka.

Срещу фермерите е руската научна общност, според която забраната може да доведе до изоставане на страната в сферата на биотехнологиите. „Законът заплашва да спре създаването на родни ГМО-култури и конкурентоспособно растениевъдство“, посочва Александър Гапоненко, главен научен сътрудник на Института по биология на развитието към Руската академия на науките (РАН). По думите му подобен закон е бил приет през 1948 година, когато правителството на СССР забранило генетиката и селското стопанство на страната „изоставаше с десетилетия от целия свят“.

Учените се опасяват, че забраната на ГМО в селското стопанство ще се отрази на научните изследвания: те просто няма да бъдат необходими. „Всички прогресивни учени-генетици просто ще заминат на Запад“, коментира молекулярният генетик Станислав Полозов.

Обикновените руснаци обаче предпочитат натуралните продукти: според допитване на Всеруския център за проучване на общественото мнение (ВЦИОМ), почти 80% от населението на страната се отнася отрицателно към използването на ГМО.

Вредно или не?

Вредата от ГМО досега не е доказана. „Изглежда, няма начин да се изследват всички възможни последици за дълъг период от време, което би било достатъчно, за да има абсолютна сигурност по този въпрос“, казва Анастасия Белостоцка, анализатор по въпросите на земеделието в Московското училище по мениджмънт СКОЛКОВО.„Това прави този въпрос един от най-противоречивите и парливи в национален и глобален план“, допълва тя.

През 2009 г. руският биолог Ирина Ермакова изследвала влиянието на ГМО върху репродуктивната функция на плъховете. „При възрастните животни, в чиято храна добавяхме ГМО соя, се наблюдаваше силна патология на черния дроб, недоразвити полови органи, нарушение на хормоналния баланс“, разказва Ермакова. „При моите опити над половината от плъхчетата умираха, защото бяха нежизнеспособни. А 40% от оцелелите бяха недоразвити – тоест много по-малки от връстниците си по размер и тегло. И всички оцелели бяха безплодни“.

Ермакова, между другото, бе разкритикувана от учени от РАН заради нарушения в организацията на експеримента и некоректна обработка на получените данни.

Икономически перспективи

Със забраната да се внасят и отглеждат ГМО руските експерти свързват два сценария за развитието на селското стопанство. Положителният е, че Русия може да стане един от най-големите световни производители на органична храна. А отрицателния е, че в сферата на биотехнологиите страната може да изостане от световните лидери. 

„Ако говорим за Русия и по-специално за това да станем световен лидер в органичните храни, то забраната върху ГМО като отделна стъпка има доста малко практическо изражение“, посочва Анастасия Белостоцка. „Просто, защото все още няма подходяща регулация и ясен механизъм, чрез който органичните продукти да бъдат сертифицирани на национално равнище“, коментира тя.

Много страни използват ГМО пряко за отглеждане на сортове и хибриди, които са устойчиви на суша, болести, хербициди, насекоми, вредители и неблагоприятни природни условия. „Днес 95% от соята и царевицата в Бразилия и Аржентина са генно модифицирани“, казва Гапоненко. По неговите думи в момента в Русия подобни устойчиви сортове и хибриди на практика не се създават. С други думи, при лоша реколта страната може да се изправи пред проблема с глада.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 27 Юни 2016 15:20

Русия забрани отглеждането на ГМО

Русия забрани със закон, гласуван в Думата, засаждането на растения с генетично променена структура, предава Agra Europe. Нарушението на забраната може да донесе на нарушителите до 500 000 рубли или 6 900 евро. Въпреки това в сила е изключение от отглеждането на генно модифицирани животни за научни цели. Остават разрешени вносът и употребата на ГМО растения.

Законът не се приема без противоречия. Учените посочват предимствата от генното инженерство, което е смятано за „най-подходящият и ефективен метод за промяна на генетичния материал на култури с цел увеличаване на добивите и подобряване на вкуса и хранителната стойност на продуктите и устойчивост на вредители“. Според тях ренесансът на производството руски семена може да се случи само със знанието и техниките на генното инженерство. Русия в момента разчита основно на вноса на семена и посадъчен материал.

В Думата, сред привържениците на новоприетата забрана, най-силен бе гласът на депутата Андрей Туманов, който наблегна на риска за производството на храни в страната. Този проблем засяга всички работещи клонове на селското стопанство и градинарството; освен бяха семена за пшеница и някои други зърнени храни. През последните две десетилетия бе промишленост семена на Русия е била „почти разрушен“ земеделските политици. Работата по развъждане подлежи на 95% от земята, особено по отношение на отглеждането на картофи. Обща спря Руската развъждане науката и техники преди примера, в САЩ и Холандия далеч зад себе си.

Публикувана в Бизнес

България има традиции в производството на соя, има български сортове и това е потенциал, който трябва да гоним, казва в интервю за БТА Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации и съорганизатор на Демоплатформа "Дунавска соя 2016 г." .

Тя допълва, че Асоциация "Дунавска соя" е създадена, за да поощри контролирано качество на генетично немодифициран сорт в рамките на ЕС, и то в района на Дунав, заради климатичните и агрономични условия и да задоволи нуждите не само на фуражната, но и на хранителната индустрия.

Третото издание на традиционната ежегодна инициатива, посветена на соята, ще се състои утре, 24 юни, отново в Кнежа. По традиция тя е инициирана от земеделски стопанин ЕТ "ПРИС-Борислав Горанов", Институтът за агростратегии и иновации и Асоциация "Дунавска соя". Тази година в рамките на събитието ще бъдат представени 29 сорта соя, подбрани като най-подходящи за отглеждане на територията на Северна България. 13 от сортовете в демонстрационното поле се отглеждат за първи път в България.

Идеята на организаторите е да се види развитието на соята в по-ранна фаза, като чрез изведени от опита и практиката препоръки се даде възможност за своевременното отстраняване на допуснатите грешки при отглеждането й. Крайната цел е минимизиране на икономическите загуби от неправилното отглеждане на това важно за сеитбообръщението бобово растение.

В Демоплатформа "Дунавска соя 2016 г." традиционните за инициативата партньори от "БАСФ България, отдел Растителна защита" ще представят пред участниците портфолиото на компанията за растителна защита в соя. По време на открития ден ще бъдат представени сортове соя, предлагани на българския пазар от "Лидер Консултинг", "Еуралис Семена", "Пиргос Агро" и Опитна станция по соята - гр. Павликени, торове от "Екофол", както и земеделска техника от "Тайтън Машинъри".

Сред темите в семинарната част на събитието ще бъдат тенденциите, които се наблюдават при обработваемите площи със соя в България и другите държави-членки с представители в Асоциация "Дунавска соя", възможностите за подкрепа, които се предоставят на производителите на соя по линия на Общата селскостопанска политика, както и решаващото значение на качеството на сертифицираните семена.

"Големият интерес от страна на производителите и включването на нови партньори, предлагащи иновативни решения при отглеждането на соя е доказателство, че демоплатформата е полезна инициатива, в която си сътрудничат конкурентни компании за обмяна на опит и представяне на технологии в полза на българския земеделски производител", подчерта Светлана Боянова.

Публикувана в Бизнес

Компаниите, отглеждащи генномодифицирани растения и животни в Русия, ще бъдат привличани към наказателна отговорност и административна отговорност. Това предвижда Закон, който днес беше окончателно приет от руската Дума. Глабите, предвидени в закона, започват от 100 000 рубли или около 3000 лв. Разрешава се само отглеждането и развъждането на ГМО организми за научни цели.

Ако се установи негативно въздействие на генномодифицирана продукция върху човешкото здраве и околна среда, правителството ще забранява вноса и в страната. 

 

Публикувана в Растениевъдство

Около 80% от соята и 10% от царевицата в Украйна се отглеждат от генетично променени семена, твърдят от министерството на селското стопанство на САЩ, като се позовават на анализатори от частни компании, съобщи електронното издание Agrimoney.

От ведомството обясняват отчасти повишението на първоначалната си оценка за производството на соя в Украйна до 5 млн. тона и за изравняване на рекордния добив от 2,17 тона от хектар през тази година с подобреното качество на засетите семена. „Макар че сеитбата на генетично променени семена е официално забранена, оценки на анализатори от частни компании сочат, че около 80% от украинската соя е ГМО”, изтъкват от американското министерство.

Това не е първо изявление на ведомството и на анализатори на пазара за отглеждането на генетично променени зърнени и маслодайни култури в Украйна, но досегашните оценки за техния дял се колебаеха около 30%. Конкуренцията между украинските фермери за повишаване на добивите се провежда на фона на „нарастващото търсене” за соята, както за износ, така и от страна на украинските птицевъди. Смята се, че семената Roundup Ready на американската компания Monsanto са най-разпространените ГМО в Украйна.

От министерството на селското стопанство на САЩ обявиха също, че „приблизително 10%” от отглежданата в Украйна царевица през тази година също е ГМО. Оттам подчертават изрично ролята на хибридните сортове за подобряване на перспективите пред украинските производители при тази зърнена култура. Макар че вносът на хибридни семена намаля през миналата година „и е на път да намалее и през тази”, ръстът при произведените в страната семена ще компенсира само отчасти този спад, убедени са от американското ведомство. Оттам очакват производството на царевица в Украйна през тази година да нарасне с 2,7 млн. тона спрямо миналата, когато реколтата пострада от сухото време, и да достигне 26 млн. тона, основавайки се на предвиждането, че добивите ще надхвърлят средните за последните 5 години с 5%.

Украйна е голям износител на царевица за Китай, където контролът върху генетично променените култури е изключително строг. Данни от понеделник сочат, че от 1,16 млн. тона царевица, внесена в Китай през април, 1,01 млн. тона са пристигнали от Украйна. Част от коментаторите са на мнение, че украинската царевица успява да избегне китайските санкции или защото не се вземат проби, или защото генетично променените сортове, които отглеждат украинските фермери, са от разрешените за внос в Китай.

От министерството на селското стопанство на САЩ разкриват и ролята на хибридните семена за корекцията в прогнозата си за рекордната реколта от 12 млн. тона слънчоглед в Украйна през тази година, отбелязвайки възстановяването на нивото на вносни сортове след спада през последните 2 селскостопански сезона, макар да не се ангажират с конкретни цифри за дела им в общото производство. „Вносът от октомври 2015 г. до февруари 2016 г. достигна рекордно ниво и предполага, че общия внос на хибридни сортове слънчоглед за сеитбата през 2016 г. ще нарасне”, изтъкват от ведомството.

Перспективите пред производството в Украйна на засаждани през пролетта култури като царевицата, соята и слънчогледа бяха подобрени и от допълнително засетите площи след изключително сухата есен, потиснала сеитбата на есенниците. „Площите, засети с есенници през миналата есен, намаляха с около 1,2 млн. хектара, което в значителна степен увеличи масивите, които могат да бъдат засети с пролетни култури”, отбелязват от американското министерство.

Оттам повишиха и оценката си за реколтата от пшеница в Украйна до 24 млн. тона – с 3,3 млн. тона под най-силния резултат от 25 години, постигнат през миналата година, но доста над предвижданията преди 2 месеца. „Условията се подобриха съществено от момента, когато есенниците напълно възстановиха вегетацията си”, отбелязват от ведомството. Оценките за добивите от пшеница през тази година са за 3,75 тона от хектар, или с 8,3% над средния резултат за последните 5 години, макар и малко по-слаби от миналогодишния резултат.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 10

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта