„България настоява за постигането на устойчиво земеделие да има адекватно финансиране от Общата селскостопанска политика“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на неформално заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в гр. Валета, Малта. То се проведе в периода 21-23 май 2017 г.
Темата за обсъждане беше „Промените в климата и водните ресурси в ЕС – възникващи предизвикателства пред селското стопанство“.  Позицията на България, изразена от министър Порожанов е, че добре да бъдат запазени мерките от първия и втория стълб на ОСП за смекчаване на последиците от климатичните изменения. Той уточни, че това трябва да са мерки, които са доказали своята ефективност. Даде и пример с Програмата за развитие на селските райони като подходящ инструмент за бърз трансфер на научни знания към фермерите. Постигането на устойчиви резултати обаче е възможно едва когато се полагат индивидуални усилия от всеки земеделски производител по отношение на опазване на климата и водните ресурси. 
Извън основната тема на срещата в Малта министър Порожанов проведе и неформални консултации с висши представители на Европейската комисия, както и с колегите си от триото, което предстои да председателства Съвета на ЕС през 2018 г. за координация на политики и приоритети. 

Публикувана в Новини на часа
От понеделник - 22 май  експерти от Българската агинция по безопасност н ахраните започват да взимат проби от основни хранителни продукти на световни производители в две от старите държави-членки на Европейския съюз. Показателите ще се сравняват със същите продукти, продавани в България. Това съобщи по време на парламентарния контрол министърът на земеделието Румен Порожанов.
Храните, които ще се изследват са шоколадови изделия, безалхкохолни напитки, месни и млечни продукти и детски храни. Компаниите производители са от Швейцария, Дания, Холандия, Франция.
Пробите ще се взимат до 30 юни, а след това започват анализите по показатели, определени от БАБХ.
Министърът на земеделието, храните и горите каза още, че Словакия, Чехия, Унгария и Хърватия са потвърдили за  разминаване в показателите на стоките на техния пазар и същите стоки на пазарите от Западна Европа.
 
На 13 март бе сформирана работната група за изясняване на фактите на българския пазар под егидата на БАБХ. Досега тя е уточнила кои храни ще се изследват и по кои показатели, обясни Порожанов.
Публикувана в Новини на часа

Съветът по земеделие и рибарство ще проведе неформално заседание от 21до 23 май.Предвидената за обсъждане тема е свързана с предизвикателствата пред селското стопанство, породени от промените в климата и водните ресурси в ЕС. От министрите се очаква да изразят мнение за възможните политически инициативи на ниво ЕС за увеличаване на усилията за насърчаване на повишената устойчивост в селското стопанство, включително ролята на научните изследвания и иновациите.

Одобрени бяха и резултатите от проведеното на 25 април заседание на Съвета на ЕС по общи въпроси, формат Кохезионна политика. На него беше решено да продължат и в новия програмен период усилията за опростяване на правилата за управление на фондовете. България подчерта, че Кохезионната политика не е механичен сбор от фондове, а преди всичко обща европейска политика за дългосрочни инвестиции в растеж, заетост и балансирано териториално развитие на ЕС. Одобрени бяха и заключенията по доклад на ЕК за изпълнението на макрорегионалните стратегии на ЕС, сред които е и Стратегията за развитие на Дунавския регион.

Публикувана в Бизнес

От Екологично сдружение За Земята съобщиха за решение на Европейския съд от 16.05.2017 г., с което се постановява, че търговските споразумения, съдържащи инвестиционни разпоредби трябва да бъдат одобрявани от националните парламенти. Решениетоидва във време, в което сред европейските граждани сериозните опасения за негативното влияние на съвременните търговски споразумения като СЕТА и ТТИП нарастват. Те позволяват чужди инвеститори да съдят правителствата в благоприятни за бизнеса трибунали, ако печалбите им са повлияни от политики в обществен интерес. Липса на демократичен контрол допринесе за силната обществена опозиция срещу европейската търговска политика през последните години.

С отсъждането си Европейския съд определи, че заради инвестиционните разпоредби в споразумението за свободна търговия между ЕС и Сингапур, то е със смесена компетентност. С него се създава съдебна практика, която следва да бъде прилагана и към всички бъдещи търговски споразумения на съюза.

Ивайло Попов от За Земята коментира: „Въвличането на националните правителства в ратификацията на търговските споразумения ще увеличи демократичния контрол. Всички бъдещи споразумения, които включват инвестиционни трибунали ще трябва да бъдат ратифицирани от държавите членки. Призоваваме българските политици да отхвърлят всички сделки, включващи несправедливи ВИП права за чуждестранните инвеститори. Първото, което ще бъде трябва да бъде обсъдено в Парламента е споразумението между ЕС и Канада, познато като СЕТА. Считаме, че то не трябва да бъде ратифицирано от България, тъй като ще създаде повече проблеми и твърде малко ползи за страната.“.

Припомняме, че в търсене на решение относно споразумението СЕТА между ЕС и Канада, Системата на Инвестиционни съдилища е съвместима със законите на ЕС. В същото време във Френският конституционен съд тече процедура по оценка на съвместимостта на СЕТА с местните закони. В няколко европейски страни предстоят и референдуми относно ратификацията на споразумението, а българският президент Румен Радев още в предизборната си кампания пое ангажимент да сезира Конституционният съд на страната, който бе потвърден от него и по-късно. 

Публикувана в Бизнес

Общата реколта от рапица в държавите-членки на Европейския съюз през 2017 г. ще нарасне с 600 хил. тона спрямо миналата година до 21 млн. тона, се посочва в поредния месечен доклад на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирана от електронното издание АПК-Информ. Въпреки ръста реколтата се очертава като втората най-слаба за последните 5 години, а и месечната корекция на експертите на компанията е в посока надолу с 300 хил. тона.

Най-голямо основание за неблагоприятната оценка дава очаквания спад на добивите, обусловен от лошите метеорологични условия за развитието на маслодайната култура на територията на повечето държави в Европа през тази пролет. Продължителната липса на валежи, както и силното застудяване през април тази година са довели до забавяне на развитието на посевите с рапица, което ще отложи във времето и прибирането на реколтата.

Площите, засети с рапица в ЕС, също са с 1% по-малко спрямо миналата година, или 6,48 млн. хектара.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 15 Май 2017 14:38

ЕС преговаря за ОСП след 2020 г.

С наближаването на датата 1 януари 2018 г. – крайният срок, в който Европейската Комисия трябва да представи своето законодателно предложение за бъдещата Многогодишна финансова рамка (МФР) на Европейския съюз за следващия програмен период, дискусиите в Брюксел по отделните политики стават все по-интензивни. И това не е случайно – от бюджета, който ЕК ще предложи, зависят всички политики на Съюза. Това важи с особена сила за Общата селскостопанска политика – една от най-старите и най-серизоно финансирани общи политики на ЕС. Близо 40% от бюджета на Общността отива за финансиране на европейското земеделие.

Ето защо в целия ЕС в момента се провеждат дебати и се изготвят позиции за бъдещата ОСП след 2020 г. България не остава по-назад. В Пловдив на 18 май ще се проведе първият от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“ със сериозно международно участие.

По-рано този месец в Брюксел, Комисията по природни ресурси към Европейския комитет на регионите заедно с Международната асоциация„Rurality-Environment-Development“ (R.E.D.) (от англ. „Селски райони-Околна среда-Развитие“ – б.а.) проведе конференция, посветена на развитието на селските райони след 2020 г. Под мотото „Повече амбиция, по-голям обхват” всички участници, сред които бяха Михаел Думитру – заместник генерален директор на Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” в ЕК и София Бьорнсон - председател на Работната група по Развитие на селските райони в Копа-Коджека, както и член на Европейския икономически и социален съвет, която ще присъства на дебата на 18 май в Пловдив, се обединиха около заключението, че приемането на Европейска програма за развитие на селските райони ще доведе до по-голяма съгласуваност и ефективност на европейските политики и инструменти за стимулиране развитието на селските райони след 2020 г.

Датата 1 януари 2018 г. съвпада и с началото на Българското председателство на Съвета на ЕС – едно предизвикателство, пред което страната ни ще се изправи за първи път и което е както възможност, така и огромна отговорност, за която трябва да сме подготвени.

В дебата „ОСП след 2020 – Изборът на България“ ще се включат представители на министерствата на земеделието на 6 държави-членки, както и председателят на работната група по развитие на селските райони в Копа-Коджека – най-голямата земеделска браншова организация в ЕС. Официалните гости ще бъдат посрещнати от министърa на земеделието, храните и горите, Румен Порожанов който също ще вземе участие в тази първа по рода си инициатива. Важно е да се отбележи, че по време на Председателството на България на Съвета на ЕС министър Порожанов ще бъде ръководител на дискусиите по представените от ЕК законодателни предложения за ОСП след 2020 г.

„ОСП СЛЕД 2020 – ИЗБОРЪТ НА БЪЛГАРИЯ“

Първият от серията дебати „ОСП след 2020 – Изборът на България“ ще се проведе на 18 май в Пловдив от 10.00 часа в зала Пловдив на Гранд Хотел Пловдив (Новотела). Във форума участие ще вземат експерти и представители на земеделските министерства на различни държави от ЕС, браншови организации и други заинтересовани страни в сектора. Форумът се организира от Институт за агростратегии и иновации и ИнтелиАгро и е подкрепен и от най-голямата земеделска организация в ЕС, Copa-Cogeca. Достъпът до дебата е свободен, но е необходима предварителна регистрация на www.bcap.bg .

Публикувана в Бизнес

Агенцията по мониторинг на зърнената реколта в ЕС (MARS) повиши минимално прогнозата си за средните добиви от мека пшеница през новата 2017/18 стопанска година, съобщава zol.ru.

Според последните им прогнози се очаква стопаните в Европа да получат средно по 605 кг пшеница от дка, докато през март оценките бяха за 602 кг/дка. 

Това е с 8,2% над средния показател за добивите през миналата година. Не бива да забравяме, че тогава реколтата в доста страни пострада заради неблагоприятните климатични условия. 

Публикувана в Бизнес

Поредно сериозно признание за работата на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) дойде от Европейската комисия. Проектът „Да спасим царския орел и ловния сокол“ е сред селектираните за най-добър проект по програма LIFE от 1992 г. до сега, избран от специално жури. Едва 15 проекта от близо 4000, изпълнени през последните 25 години, са номинирани в три категории – Природа, Околна среда и Климат. Във всяка категория ще бъдат наградени по два проекта, определени от публиката чрез гласуване във фейсбук до 10 май 2017 г.

Гласувайте за проекта Save the Raptors и подкрепете номинацията му, призовават от БДЗП.

Номинациите са част от честването на 25-годишнината на програма LIFE на ЕС.

Проектът „Да спасим царския орел и ловния сокол“ е чудесен пример за това как успешната природозащита може да бъде полезна за икономиката. Благодарение на него популацията на царските орли в България се увеличи с девет двойки, като общият им брой достигна 25. Това е ръст с повече от 25% в сравнение със ситуацията преди началото на проекта. Проектът също така създаде работа за местните хора в района на Сакар, където безработицата е много висока.Повече за проекта, вижте тук или прочетете Краткия отчет на проекта.

Гласувайте за проекта „Да спасим царския орел и ловния сокол“ на БДЗП тук.

Програмата LIFE+ е финансов инструмент на ЕС за опазване на околната среда. Нейната цел е да съфинансира местни проекти за опазване на биологичното разнообразие и местата от мрежата Натура 2000. Програмата стартира през 1992 г. и до момента е осигурила съфинансиране 3954проекта в Европейската общност, допринасяйки с 3,4 милиарда Евро за опазването на околната среда. Вижте повече тук.

Проектът LIFE+ „Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000 в България” (LIFE 07 NAT/BG/000068) е първият български проект по Програма LIFE+ на Европейския съюз.

Целите на проекта са да увеличи популацията на царския орел в България с 20% и да предотврати изчезването на ловния сокол от страната. За да реализира тези цели, проектът изпълни следните конкретни задачи:

• Да се намали директното преследване, убиване и ограбване на гнезда на царския орел и ловния сокол

• Да се намалят косвените заплахи за двата вида

• Да се съхранят териториите, в които двата вида гнездят и да се създадат нови такива територии

• Да се поддържат и осигурят нови територии на гнездене и ловуване за двата вида в места от Натура 2000

• Да се приложат добрите практики при опазването на царския орел и ловния сокол за правилно и целево управление на териториите от Натура 2000

• Да се изгради положително отношение към двата вида птици сред ключови целеви групи (хора заинтересовани и отговорни за опазването на видовете).

Проектът се осъществи в 10 Специално защитени зони, част от мрежата Натура 2000 в България – Сакар, Западна Странджа, Сините камъни – Гребенец, Каменски баир, Централен Балкан, Средна гора, Врачански Балкан, Мостът на Арда, Бесапарски ридове и Понор.

Публикувана в Бизнес

Във вторник, 25 април, Турският комитет за зърнените култури ще проведе търг за закупуване на 44 хил. тона царевица от държавите.членки на Европейския съюз и Молдова, съобщи електронното издание ZOL, като се позова на свои източници от европейските търговски кръгове. Срокът за доставка е от 28 април до 10 май.

Предишният търг за покупка на царевица се проведе на 19 април, като на него бяха закупени 65 хил. тона царевица от държавите-членки на ЕС и Сърбия с доставка през април и май.

Доскоро сред основните доставчици на зърнената култура за Турция бе Русия, но от 15 март руската царевица е неконкурентоспособна н турския пазар, след като страната не бе включена в списъка на държавите, които могат да внасят безмитно стоката. Това автоматично води до обмитяване със 130%.

Причината за предприетата мярка от турското министерство на икономиката е отказът на Русия да отмени ограниченията върху вноса на турски домати, върху който бе наложена забрана от 1 януари 2016 г., след като в края на ноември 2015 г. турски изтребител свали руски бомбардировач близо до турско-сирийската граница. Русия бе наложила забрана и върху вноса на други селскостопански продукти, но постепенно отмени ограниченията в рамките на затоплянето на отношенията между двете страни от средата на 2016 г.

Публикувана в Бизнес

Съдът на Европейския съюз публикува решението си по делото срещу България за нарушаване на Директива 2008/50 на ЕС относно качеството на атмосферния въздух. Съдът намира България за виновна за систематично и постоянно превишаване на средноденонощните и средногодишните норми за фини прахови частици (ФПЧ10) на територията на цялата страна. България е нарушила европейското законодателство и с това, че в програмите за качество на въздуха в районите с наднормено замърсяване не са предвидени мерки за намаляване на замърсяването и съобразяване с нормите на ЕС във възможно най-кратък срок. Бъдещо бездействие на институциите по въпроса може да доведе до сериозни финансови санкции за страната ни.

„Грийнпийс“-България от години се опитва да насочи вниманието на институциите и гражданското общество към лошото качество на въздуха в страната и смята, че решението на съда е напълно оправдано. Европейските норми за качество на атмосферния въздух са от изключителна важност и тяхното пренебрегване води до сериозни здравни последици като астма, заболявания на белите дробове, дихателните пътища и сърдечно-съдовата система. Според Световната здравна организация през 2012 г. в световен мащаб замърсяването на въздуха е причина за 3 милиона преждевременни смъртни случаи. В Европа те са 479 000, от които 8 634 в България, нареждайки страната на едно от водещите места в Европа.

„Европейското законодателство за качество на атмосферния въздух е полезен инструмент, благодарение на който много европейски градове предприемат мерки и инициативи да се справят с лошото качеството на въздуха“, коментира Теодора Стоянова, координатор на кампания „Климат и енергия“ към „Грийнпийс“-България.

„Време е и българските градове да започнат прилагането на реално действащи мерки, които да доведат до подобряване качеството на въздуха и да осигурят на жителите си безопасна среда за живеене“, допълва Теодора Стоянова. Като се има предвид двата основни източника на замърсители - трафик и отоплението на твърдо гориво, работещи мерки са например създаването на адекватни политики, които подкрепят развитието на велосипедния и обществения транспорт, замяната на остарели и неефективни горивни системи за битовото отопление.

В „Грийнпийс“-България се надяваме, че решението на съда, макар и негативно за България, ще доведе до реални промени в националните и местни политики за качеството на атмосферния въздух. Според Комисията, България нито е взела всички необходими мерки, за да прекрати превишаванията на нормите, нито е осигурила достатъчно информация относно мерките за подобряване качеството на въздуха. Ето защо първата стъпка в правилната посока е разработването, обновяването и реализирането на наличните програми за качество на въздуха, за които съдът потвърждава, че имат сериозни структурни проблеми, и приемането на реални мерки срещу превишаването на нормите във възможно най-кратък срок.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 23

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта