Европейската комисия публикува днес предложения за промени на Общата селскостопанска политика, които ще опростят достъпа до средства както за фермерите, така и за администрацията.

Промените предвиждат въвеждането на специфичен Инструмент за стабилизиране на доходите за различни земеделски сектори. Това ще даде на всяка държава членка възможност да изработи инструмент за специфичен сектор, който ще се съобразява с нуждите на фермерите и администрацията.

Опростяват се правилата за достъп до заеми и до други финансови инструменти. Целта на промените е да се даде необходимия стимул в земеделския сектор и да се даде по-добър достъп до капитал за фермерите, особено младите, за които проблемът е най-сложен. Целта е публичните пари да се изразходват по-ефективно и да се увеличи конкурентоспособността на сектора.

Комисията предлага да се даде повече свобода на страните членки да прилагат определението „активен фермер“. Всяка страна ще може да реши дали да продължи да прилага съществуващата дефиниция, или да я промени, за да постигне повече предимства за своята администрация и фермерите.

Публикуваните днес от Европейската комисия предложения са част от пакета за Многогодишната финансова рамка на ЕС. Решението те да бъдат приети трябва да бъде взето от Съвета на ЕС и Европейския парламент, като целта е тези нови мерки да влязат в сила от 2018 г.

Европейската комисия остава съсредоточена върху необходимостта от допълнително опростяване на Общата селскостопанска политика, коментира еврокомисарят по земеделие е развитие на селските райони Фил Хоган. „Особено се радвам, че редица промени, предложени днес, особено във връзка с инструмента за стабилизиране на доходите, достъпът до финансови инструменти и прилагането на клаузата за „активен фермер“, са директен отговор на притесненията на фермерите, които постоянно чувам откакто заех поста еврокомисар и по време на моите посещения в страните членки.“

Публикувана в Бизнес

От 12 септември 2016 година, (понеделник), стартира прием на мярката за помощ за намаляване на производството на краве мляко. Мярката е част от допълнителния пакет на Европейската комисия, с който се предоставя помощ от 150 млн. евро за всички производители на краве мляко, които решат доброволно да намалят доставките си към първи изкупвачи за период от 3 месеца. Помощта, в размер на 0,14 евро/кг.,  се определя въз основа на разликата в доставените количествата през референтния период и този на прилагане на мярката.


Средствата се отпускат на производители, които ще заявят намаляване на доставките с най-малко 1 500 кг. за тримесечния период на намаляване на производството. Друго условие е да са активни доставчици към първи изкупвачи през юли 2016 г., за което да представят документ за доставки. Всеки производител ще може да подаде само едно заявление по цялата мярка.
Приемът на заявления ще приключи на 21 септември. На държавите-членки се предоставят 3 работни дни след приключване на приема да обработят допустимите заявленията и на 26 септември да уведомят ЕК за заявленията и количествата, поети като ангажимент за намаляване на доставките на краве мляко от производителите през тримесечния период. 

В заявлението за участие в мярката кандидатите трябва да посочат общото количество краве мляко, доставено на първите купувачи през референтния период, както и количеството, което планират да бъде доставено в периода на намаляване на производството. Планираното количество на намаляване на доставките на краве мляко, за което се иска помощ, не трябва да бъде по-малко от 1 500 кг. Към заявлението трябва да бъдат приложени и документи, доказващи че кандидатът е производител на мляко, който е доставял такова на първи купувачи през юли 2016 г.

Публикувана в Животновъдство

Вместо да забрани на офшорни компании да купуват ниви, брюкселската бюрокрация се бори за отстраняването на „дискриминационни мерки“ в националното законодателство на пет държави в ЕС

Лили Мирчева

До 26 юли България трябва да представи в Европейската комисия какви мерки е предприела, за да бъдат отменени „дискриминационните“ правила за придобиване на земи от чужденци. Заедно с още четири държави в Общността - Словакия, Унгария, Латвия и Литва, сме длъжни да отговорим как ще променим законодателството си, така че да не обиждаме чуждестранни купувачи, тръгнали да реализират сделки със земеделски земи у нас.

„Такава позиция не е подготвена. Въпросът беше не за офшорните компании, а за премахване на правилото за отседналост от 5 години, което изисквахме, за да може да се купува земя“, съобщи за в. „Гласът на фермера“ депутатът Светла Бъчварова, бивш председател на Комисията по земеделието и храните. По думите й тази тема не е обсъждана скоро в парламентарната комисия и по нея не се водят дискусии. „Мисля, че това е по-скоро – да създадем работа на някакви чиновници. Не сме само ние – доста държави имат такова предупреждение“, коментира още Бъчварова.

Ще припомним, че според последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи се предвиждаше забрана за покупка на ниви от страна на офшорни компании.

Със забраната бяха въведени санкции от 100 лв./дка за притежаване на земеделски земи за български юридически лица със собственост извън ЕС. От бизнеса се обявиха против промените с аргумента, че публичните компании нямат контрол върху лицата, които купуват от акциите им на борсата. От 1 май 2015 г. трябваше да влезе в сила също изискването поне 5 години да са живели в България чуждeнците, които искат да купят ниви, но ограниченията, приети от българския закон, все още не са влезли в сила.

В края на май 2016 г. Европейската комисия обяви, че общо пет държави нарушават свободното движение на капитали и правото на свободно установяване и ограничават правата на чуждестранни физически и юридически лица да придобиват земеделски земи на техните територии. От Брюксел ни предупредиха официално да променим законите си до два месеца. Дори ни заплашиха, че ако не сторим това, Еврокомисията ще се обърне към Съда на ЕС, който да раздаде „европейско“ право.

Засега само Словакия реши да отстъпи пред исканията на ЕК. След призива на Брюксел Словакия обяви, че ще промени правилата, приети през 2014 г. В момента земеделска земя в страната може да бъде придобита от чужденци, ако са извършвали селскостопанска дейност поне 3 години и да имат разрешение за пребиваване в Словакия за поне 10 години. Законът се отнася за площи по-големи от 2 декара, намиращи се извън територията на една община. По закон един собственик на земеделска земя може да я продаде на чужденец само ако не успее да я продаде на физическо или юридическо лице базирано в Словакия. Сега страната ще отмени това правило, съобщиха от пресцентъра на словашкото агроминистерство. Ведомството не планира да приема промени, които дават предимство на словаци в придобиването на земи.

Полша също въведе ограничаващи закони, но защити решението си, като заяви, че оценката на Европейската комисия за върховенството на закона в страната е вътрешна процедура, към която държавата няма никакво задължение. Според юристи обаче страната е оставила „вратички“ в закона, които правят възможно придобиването на земеделски земи от чужденци.

В Унгария има силно ограничителна система, която налага пълна забрана върху придобиването на земя от юридически лица и задължение за купувача сам да обработва земята. В Латвия и Литва купувачите трябва да бъдат земеделски стопани.

Според ЕК оспорваните национални разпоредби съдържат някои ограничения, които могат да дадат възможност за дискриминационно третиране на инвестто за пребиваване в дадената страна, ограниченията за лица без постоянен адрес забрани за лица без професионални познания, за прехвърлянето на правото на ползване на земи или за юридически лица, както и правна несигурност, свързана с предварителното одобрение на договорите за продажба.

Искането на ЕК е под формата на официално уведомително писмо. Това е първият етап от процедурата за установяване на нарушение съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Засегнатите държави членки имаха срок от два месеца за отговор по този въпрос.

От МЗХ разпространиха съобщение, в което се казва, че България ще спази този срок, поставен от ЕК за изготвяне на отговор, но всичко потъна в мълчание. Вероятно и българските чиновници се надяват, че заради голямата си тревога от брекзита, ЕК ще забрави за такива маловажни теми. Но никак няма да е чудно, ако някой ден осъмнем наказани с голяма парична глоба заради неспазването на европейското законодателство.

 

БАН: Около 12.5 хил. граждани на Турция са дошли да живеят у нас през 2015 г.

Над 25 000 чужденци са се установили да живеят у нас през 2015 г. Това сочат данни на Института за изследване на населението и човека при БАН. Половината от тях са граждани на Турция (25% от всички дошли в страна), Сирия (15%) и Русия (14%). Сред пристигналите да живеят в страната ни 35.4% са във възрастовата група 20-39 години, 29.9% са на възраст 40-59 години, 17.5% са по-възрастни от 60 години. Под 20 години са 17.2%.

В същото време от БАН отчитат нова тенденция във вътрешната миграция - над 37% от хората в България са се преместили да живеят от града на село през 2015 г. Общо 119 202 лица са се преместили от едно населено място в друго.

Близо 30 000 българи, повечето млади и трудоспособни, са емигрирали от страната миналата година.

Публикувана в Бизнес

У нас фермерските пазари едва оцеляват в опит да върнат традиционния вкус на местните храни - от киселото мляко и истинското сирене, до старите сортове плодове и зеленчуци

Лили Мирчева

Докато идвах в България, мислех, че ще изучавам великото българско селско стопанство, защото едно от нещата, които съм завършил, е селскостопански институт. Оказа се, че съм дошъл на погребение. Това сподели при гостуването си у нас руският академик Мирзакарим Норбеков, доктор по психология, педагогика, философия в медицината, професор, член и член-кореспондент на редица руски и чуждестранни академии. Той припомни, че в бившите републики на Русия огромно количество от селскостопанската продукция беше с етикет „Произведено в България“, но сега тези продукти ги няма. Преди няколко години Норбеков нарече „килъри“ фермерите, които работят единствено заради европейските субсидии, забравяйки националните си интереси.

Колкото и да е странно, тъкмо такива мисли „изскочиха“ от огромния казан на популярния телевизионен шеф-готвач Ути Бъчваров. Пред камери и фотоапарати той атрактивно забърка миналата седмица в задния двор на Министерството на земеделието и храните традиционна българска лятна гозба миш-маш. Хайдушкият казан побра 1000 яйца, 20 килограма лук, 15 килограма сирене, 10 килограма извара, 20 кг печена капия и 15 кг домати, 30 връзки пресен лук и 30 връзки магданоз. Изрично ще споменем, че всички продукти бяха „истински“ - от сиренето и изварата, до зеленчуците и подправките. Произведени от дребни фермери по традиционен начин. И тъкмо тук бе атракцията, защото в традиционния миш-маш, който масово си похапваме, обикновено няма български зеленчуци, а сиренето и изварата са от имитиращи продукти.

А защо в двора на МЗХ, попитахме участниците в кулинарното шоу.

МЗХ е един от органите, които се грижат на нашата трапеза да има истинска храна”, коментира Ути Бъчваров. По думите му има хора, които искат да ядат фермерски продукти и има фермери, които да ги произвеждат. „Затова правим този мини-фермерски събор, за да покажем на хората, които решават малките букви от закона, че вкусът има значение”, коментира Ути, допълвайки, че продуктите в храната са главният фактор да бъдем здрави.

Всъщност това бе трето поред кулинарно събитие „Обяд с вкусни храни от Балкана“ в МЗХ. Първото му издание бе през 2014 година, последвано от кулинарни демонстрации в Швейцарското посолство в София, Българското посолство в Берн и няколко още събития. То е част от българо-швейцарския проект "Да свържем опазването на природата с устойчивото развитие на селските райони", известен накратко като „За Балкана и хората“. Той стартира през септември 2012 г. с бюджет от 4.79 млн. швейцарски франка, от които 590 хил. швейцарски франка е съфинансирането от българските партньори. Дейностите се осъществяват в девет Натура 2000 зони в Западна и Централна Стара планина и в национален мащаб.

В резултат на швейцарското финансиране дребни фермери от северозападния район на страната предлагат продукцията си от мобилни хладилни витрини на съботния пазар в софийския квартал „Борово“, участват във фермерските пазари за Коледа и Великден в столицата, на национални празници и изложения.

Такива дегустации се правят и в европейските институции, например три дни в сградата на Еврокомисията служителите ядат биохрани. Нещо подобно се опитваме да направим и тук, идеята е тези храни да стигнат до потенциални клиенти“, заяви Стоилко Апостолов, управител Фондация за биологично земеделие „Биоселена".
На импровизирания обяд за поне 300 служители на МЗХ, в задния двор на ведомството се представиха девет ферми. Ще ги изброим поименно, защото такива в България са много малко. Те не гонят европейски субсидии, а на собствен риск и финансиране са започнали малкия си бизнес. Повечето от тях са минали през иглените уши на лицензиращите фирми за биопроизводство.

Ферма „Чемерник“ от с. Бов с 15 млечни крави и 110 млечни овце, притежаваща 700 дка пасища и ливади, представи своето овче и краве сирене. „Ферма под Балкана“ от карловското село Васил Левски, където на 1800 дка се отглеждат 110 биволици, 600 овце от редки породи, 80 кози и 25 млечни крави, за пореден път доказа качеството на продуктите си - кисело мляко и сирене, съответно биволско, овче и краве. Във фермата „Братя Пендански“ от врачанското село Алтимир се грижат за 34 млечни крави на 500 дка пасища и правят великолепен кашкавал по стара българска рецепта. Иван Иванов от с. Железна, община Чипровци, който отглежда 100 кокошки, предостави пресните яйца за миш-маша, забъркан от Ути Бъчваров. Христо Василев от врачанското село Нефела отглежда 30 крави на 850 дка ливади. Той предложи за дегустация сирене и кисело мляко.

По традиция пчеларите отбелязаха силно присъствие на подобни събитие. Пчелин Попови от Калофер притежава 110 пчелни семейства и предлага разнообразни биологични пчелни продукти. Пчелин Начеви, също в Калофер, има 200 пчелни семейства и също осигурява биопродукция. Пчелинът на Теодор Пушкаров от с. Меляне, Георги Дамяново има 150 пчелни семейства, като произвежда и конвенционален мед.

Интересно в този ред на фермери е присъствието на фирма „Синевка“ ООД, създадена в Чипровци от три жени, работили оръжейния завод в Горни Лом до деня на взривяването му. Както в. „Гласът на фермера“ писа за тях, сега те произвеждат невероятно богата гама домашни сладка от диви плодове, био сокове и пюрета, лютеница по бабина рецепта. Техният проект в „За Балкана и хората“ включва изграждането на хлебарница, непосредствено до сладкарския им цех и магазинче. Трите жени вече стискат палци строителните работи да минат по вода и най-късно догодина да заработи фурната за ръчен хляб.

Присъстващите на импровизирания фермерски базар в агроминистерството опитаха биволско, краве и овче сирене, различни видове кашкавали, мед, сладка с горски плодове и вина. Като един от най-привлекателните за опитване продукти се очерта кашкавалът с боровинки. Не му отстъпва и десертът от биволско кисело мляко с орехи, обилно полят с мед. А любителите-винари с чаша в ръка оживено разговаряха за предимствата на бялото или червеното вино през лятото. Някои от предлаганите бутилки бяха също с етикет биопродукт, което във винарството си е висш пилотаж.

Общо 840 са регистрираните фермери у нас, които могат да реализират продукцията си директно до краен потребител и без посредници, съобщи Любомир Кулински, директор на дирекция „Контрол на храните“ в Българската агенция п охраните (БАБХ). По думите му Наредба 26 на МЗХ, която вече три пъти е преправяна, цели да осветли пазарите на фермерски храни.

Едно от предимствата на тези пазари е допирът до производителя, неговият разказ къде и как произвежда, като по-разговорливите дори споделят стари или собствени рецепти. Други пък – своите наблюдения от практиката. Така Христо Василев обясни, че в различните сезони сиренето сменя вкуса си, тъй като на полето, където животните пасат, има различни видове треви. Според това и качеството на млякото е различно, поясни той. „Нашето сирене е леко солено, защото солта е основният консервант”, коментира Василев, който е собственикът на малка ферма от около 40 животни. Той обаче обясни, че това не е проблем, тъй като клиентът може да си го изкисне.

Най-приказливи са пчеларите. С тях, без да усетите, може да разговаряте дори час и да научите всякакви тайнства от живота на пчелите, тънкостите при производството на мед и производните му продукти или пък за какви болежки да ги ползвате. Производителите обясниха, че цветът на меда зависи от годината на производство и от времето. Ментето много трудно се разпознава. Захаросването също не е критерий - и истинският мед се захаросва, и ментето също, твърдят пчеларите.

На такива живописни пазари се вижда, че опазваната природа дава поминък за местните хора и устойчиво развитие на района им, а българите имат достъп до вкусна и качествена храна. Но защо ли трябва да дойдат швейцарци, за да ни покажат какво сме загърбили в последния четвърт век? В рамките на проекта наскоро бе открита Национална генетична лаборатория в Изпълнителната агенция по селекция и репродукция към МЗХ. Определянето на породите с нови методи ще позволи резултатите да бъдат признати от международната общност и да се правят референтни ДНК – анализи, ще могат да бъдат създадени генетични карти на националните породи и да се разкрият закономерности, необходими при разработване на развъдни стратегии и програми за съхранение на генетичните ресурси.

С една дума – пълен напред към забравените, стари породи животни и сортове растения, към традиционните храни. И дано погребението им не се е състояло.

Публикувана в Агроновини

След дълги бюрократични процедури Европейската Комисия удължи лиценза на глифозата за още 18 месеца. В бележките на решението обаче се посочва, че всяка страна членка поема отговорността да реши за себе си какво ще се случи с глифозата на нейна територия.

 

Публикувана в Растениевъдство

Необходимо е да бъдат отменени ограниченията при търговията с различните видове животински продукти и частично при живите говеда, твърди министърът на земеделието Десислава Танева

Ние предложихме ЕК да излезе със специално решение за промени в законодателството, касаещо заразния нодуларен дерматит. Необходимо е да бъдат променени икономическите регулации или по-скоро ограниченията при търговията с различните видове животински продукти, и частично при живите говеда. Инициативата е наша, но част от решенията, които ще се приемат от ЕК, на практика ще се ползват и от други страни. Заболяването вече е на 40 км от Румъния, а в Македония и Сърбия има много огнища. Това заболяване на практика ще продължи да се разпространява.

Имаме приет план за действие за цялата страна. Към момента 1,6 млн. лв. са одобрени за обезщетения за 155 огнища на зараза, където са евтаназирани са 1797 животни. След Консултативния съвет, проведен съвместно с браншовите организации на 1 юни т.г., ние предложихме минимална помощ de minimis за компенсиране на фермерите, чийто стада бяха унищожени. Ставката е от 140 лв. на теле под 6 месеца, което е под селекционен контрол, и до 900 лв. за крава под селекционен контрол. Тези сметки бяха направени на база пропуснати приходи, които са имали фермерите в този период от 6 месеца за повторно започване на производството. За да може икономическите щети да са по-малки, ние трябва да спазваме ограниченията, наложени от ЕК.

Затова настояваме ЕК да излезе със специално решение за търговия между засегнатите страни, каквито са, примерно, Гърция и България. Това се отнася за живи животни, без ограничение. По отношение на останалите ограничения – няма забрана дори в сегашното законодателство, единствено при контрола на произхода на съответното месо и задължението продуктите да са минали термична обработка.

Публикувана в Животновъдство

Санкции за 26,025 млн. евро са наложени досега на страната ни по старата Програма за развитие на селските райони. Това става ясно от информация на аграрното министерство. Финансовите корекции по ПРСР 2007 – 2013 г. към днешна дата са в резултат на 14 проучвания на ЕК между 2011 и 2016 г. Под лупата на европейските инспектори е било изразходването на средства по мерки 211, 212, 213 и 214 до 2011 г., както и начина за разпределение на средствата по останалите мерки от програмата.

Първоначално общият размер на наложените санкции е бил 294, 5 млн. евро, но има предложение наказанията по някои от проведените инспекции да бъдат намалени. Европейската комисия вече е одобрила по-малка санкция по проверка на проектите по мерки 121 и 123 и вместо първоначалните почти 3 млн. евро, сумата е свита до 317 хил. евро.

Все още се чака решението на Брюксел за корекции по проверките, които са обхванали мерки 321 и 322 в периода 2012 – 2014 г. Там е предложението за най-голямото наказание – 235 млн. евро, но след намалението се очаква санкцията да падне до 28,4 млн. евро.

Освен това друга санкция от почти 3 млн. евро може да бъде свита десет пъти до малко над 300 хил. евро, ако ЕК реши. Обект на нарушения отново са двете най-атрактивни мерки през стария програмен период сред неземеделските дейности – 311 и 312. По тях се изградиха хотели в селските райони и се разкриха предприятия, работещи в неземеделски сектори в селските общини.

Публикувана в Новини на часа

Близо 703 хиляди лева изплати Държавен фонд "Земеделие" на 66 производители, засегнати от забраната за внос на селскостопански продукти от Европейския съюз в Русия. Средствата са осигурени изцяло по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието и се изплащат по двете извънредни схеми, които Европейската комисия въведе в края на миналата година, за да възстанови трайно баланса на пазара на плодове и зеленчуци в ЕС.

Подпомогнатите производители са от областите Благоевград, Варна, Велико Търново, Добрич, Кърджали, Плевен, Пловдив, Разград, София (област), Стара Загора, Хасково и Шумен. С изплатените средства са финансирани близо 4 хиляди тона гъби, домати, зеле, карфиол, корнишони, краставици, круши, моркови, нектарини, праскови, пиперки, сливи и ябълки.

Двете извънредни схеми подпомагат производители, чиито първоначални заявления са нотифицирани от ЕК, получили са одобрение на намеренията за участие, подали са исканията за прилагане на мерките „изтегляне от пазара" и "небране" в областните дирекции на фонд „Земеделие“, а дейностите по тях са изцяло изпълнени и проверени от Разплащателната агенция.

При прилагането на мярка „изтегляне от пазара“ плодовете и зеленчуците можеха да се даряват на благотворителни организации или фондации, училища, детски градини, детски лагери, лечебни заведения, старчески домове или места за лишаване от свобода. Продукцията можеше да се използва и като храна за животни при прилагането на първата извънредна схема. Мярката „небране” се прилагаше чрез предварително уведомление към ДФЗ за датата, на която ще бъдат унищожени насажденията в полето.

Публикувана в Новини на часа

Европейската комисия иска да проведе проучване на Евробарометър за хуманното отношение към животните в селското стопанство. Както потвърдиха властите от Брюксел миналата седмица, провеждането на проучването е планирано за периода 2015/16 година. В момента проучването се подготвя и информация от заинтересованите страни е добре дошла, каза говорителят на еврокомисаря по здравеопазване.

Част от процеса на подготовка ще бъде и дискусия сред членовете на Европейската комисия. Резултатите от нея ще бъдат отразени в бъдещата позиция на Комисията относно хуманното отношение към животните. Хуманното отношение към животните трябва да бъде на първо място, а след него ще бъдат взети под внимание и икономическите аспекти, за да може всички заинтересовани страни да се насърчат към позитивен подход.

Анкети на Евробарометър за хуманното отношение към животните бяха проведени и през 2005 и 2006 година. Европейската асоциация Eurogroup for Animals приветства плановете. Това потвърждава и загрижеността на европейските граждани, когато става въпрос за отношението към животните. "Ние призоваваме Комисията да гарантира, че под внимание ще бъдат взети не само селскостопански животни, но и други групи като диви животни, животни за провеждане на опити и дори домашни любимци", заяви директорът на Eurogroup.

Източник: https://www.topagrar.co

Публикувана в Бизнес

Комисарят по земеделието на ЕС Фил Хоган потвърди намерението си да постигне по-добра позиция за преговори на селскостопанския сектор спрямо преработвателите и производителите на храни на дребно. Пред ирландски медии комисарят подчерта готовността си да забрани нелоялните практики и то чрез силата на европейски регламенти ако е необходимо. През септември 2013-та година е стартирана доброволна инициатива от страна на икономичната общност.

Хоган представи доклад за успеха на кръглата маса, както и за състоянието на търговските практики. Той не изключи бързи законодателни предложения, но подчерта, че те трябва да се обсъдят с европейския комисар в ресор индустрия.

Представители на браншовите организации като европейските комитети и  организациите на земеделските производители (COPA) и селски кооперативи (COGECA) са на мнение, че инициативата на икономическата общност няма успех и искат задължителни правила срещу бизнес практиките, които вредят на селскостопанския сектор. Според говорителите на COPA и COGECA,  доброволната рамка не осигурява достатъчна защита.

В следващите няколко месеца Европейският парламент също ще обсъди темата за практиките на нелоялната конкуренция. В детайли ще бъдат разгледани процесите на вътрешния пазар. За 24-ти март в парламента е планиран семинар в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.

Източник: https://www.topagrar.com

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта