Тази характеристика даде Мариела Йорданова от НАЗ, без да се ангажира с оптимистична прогноза

Агр. Петър Кръстев

Мариела Йорданова от НАЗ направи кратка характеристика на състоянието на есенните култури пред аграрни медии на семинар в Правец. Ето главните акценти в нейното изказване:

В Североизточна България, без да се визира Добруджа, есенниците са в добро състояние, но не може да се каже, че то е много добро или отлично. По-тревожно е състоянието на късните посеви и на ечемиците. Най-ранните посеви също не са особено добре, защото имат много вредители. Причините за това състояние са тежкото есенно засушаване, както и отпадането на братя. Но все пак има посеви и в много добро състояние, коментира специалистката.

Не така стои въпросът с посевите в Северозападна България, Централна Северна България, в част от Добруджа, където състоянието на рапиците е драматично. В Южна България ситуацията също не е добра. Това се дължи на много тежката суша есента. Сега тревогата е, че времето през февруари е малко по-топло от обичайното за този месец. Ако в Северна България не падне тежък, дебел сняг, няма да има добри есенници, прогнозира Мариела Йорданова. „Но все още има надежда, защото зимата е преминала наполовина. При всички положения, каквото и да се случи оттук нататък, както и да реагираме с агрохимически мероприятия, нещата ще са с една крачка назад“, обобщи коментара си агроном Йорданова.  

Публикувана в Бизнес

Препоръки към земеделците на Пламен Петров – технически консултант по селекция, семепроизводство и внедряване на нови сортове пшеници в „Пестицид”

Агр. Петър Кръстев

В изложението си пред участниците в семинара на фирма „Пестицид” ЕООД – Шумен в курорта Златни пясъци, техническият консултант на фирмата Пламен Петров направи моментна снимка на положението с есенниците в страната и даде ценни препоръки за предстоящите мероприятия на земеделците.

Състояние на есенниците към момента

Пламен Петров характеризира тази есен като доста особена. В по-дългосрочен план назад у нас е имало 4-5 подобни години, без поникване на пшеницата до 1 ноември. Тази година се е получил точно този вариант. Една от основните причини в някои райони пшениците да не поникнат е липсата на влага. Положението в страната си остава много различно, поясни г-н Петров и описа следната картина. В Предбалкана, като се започне от Врачанския Балкан и се стигне до Варна, близо до планината, има доста посеви, които са в напреднало състояние, особено в района на Луковит, Угърчин, Ловеч, Летница към Велико Търново, малка част на Омуртаг. Там има пшеници в начална фаза на братене. Изненадващо е положението в Южна България – там е имало нормални валежи есента и сега пшениците са малко по-напред от черноземите в Северна България. Най-жестоко е положението в Централна Северна България – от Обнова до Видин. В този район има посеви, които още не са поникнали, едва сега тръгват.

Какво следва да се направи оттук нататък?

Пламен Петров не се наема да даде точна характеристика как ще се развиват посевите, прогнозата е свързана с доста неравномерните температури. Температурите докъм 22 – 24 февруари се очакват да бъдат около 10°С, което според специалиста показва, че дотогава няма да наблюдаваме по-рязко развитие на пшеницата. И макар че през последните 10 дни пшеницата в Северна България е започнала да позеленява, все още темповете на забавяне на нейното развитие не са приключили, констатира специалистът.

Годината е подходяща за обективна преценка на сортовете

В тази връзка г-н Петров посъветва земеделците да си направят преценка на сортовете, които сеят. Според него някои от сортовете независимо от лошите условия се развиват много добре. Въпреки малкото валежи и ниските температури през ноември те са успели да развият добра коренова система от порядъка на 5 – 6 см. Но някои сортове са забавили развитието си, от което не следва, че те не струват или че не може да се разчита на тях, предупреди земеделците Пламен Петров. Има моменти, които са много важни отсега нататък, най-важният от тях е предстоящото хранене. Но в отделните райони, в отделните стопанства, в зависимост от структурата на почвата картината е различна, поради което не могат да се направят общи изводи. Карбонатният чернозем по-бързо се затопля и има хранителни вещества в горната част на орния слой, но там самото растения няма коренова система, която да тегли тези хранителни вещества и да ги преработва. Така че трябва да се вземат решения на място. В случая земеделците имат на разположение екипа от специалисти на „Пестицид”, които могат да ги консултират как да подходят в конкретните ситуации, насочи земеделците Пламен Петров. На много места пшеницата е 1-ви – 2-ри лист, а я торят с азот, предимно карбамид, с укор сподели той.

Междинните култури могат да създадат проблеми на есенниците

Пламен Петров изложи пред земеделците още един проблем: на много места вече се използват No-till и Strip-till технологии. При междинните култури, които се сеят по-рано, тази есен се наблюдаваше добро поникване и развитие. „В случай че имаше нормално поникване и при есенниците, щеше да има негативен ефект от съсредоточаване на неприятели в посевите”, каза специалистът и предупреди, че това вероятно ще се случи тази пролет и ще се наложи да се използват инсектициди.

Пламен Петров обясни причините, обуславящи тази ситуация: При по-ранната сеитба на междинните култури има условия те да поникнат нормално и в момента са в много по-добро състояние от есенниците. Там обработките са по-малко и фактически има добри условия да се развиват и неприятели. Тази година са открити три нови карантинни за България неприятеля, които ще нападнат основно житните култури – царевица и пшеница, съобщи г-н Петров. „Затова на този етап търсете консултации с колегите специалисти и не правете излишни разходи, защото много е важно кога ще предприемете необходимите мерки”, посъветва земеделците агрономът. При евентуално влажна пролет, особено за Добруджа, Силистра и Разград, има вероятност от развитие на кореново гниене, предупреди още специалистът. Затова ще е необходимо по-прецизно обследване на площите и наблюдение на различните сортове пшеница, за да може всеки стопанин да си направи оценка за всеки един сорт как се развива и доколко е устойчив на заболявания.. Специалистът препоръча да не се правят прибързани оценки, защото има сортове, които се развиват по-бавно, но дават нормален добив.

Накрая Пламен Петров обобщи оценката си – до голяма степен всичко зависи от пролетта. И пожела на земеделците тази пролет да е по-нормална, не толкова влажна, за да могат те да извършат всички мероприятия навреме и да получат нормални добиви.

Публикувана в Растениевъдство

Не само реколтата от есенниците е застрашена още от самото начало, но под въпрос е и бъдещето на пролетниците

Агр. Петър Кръстев

Отпреди 10-11 години не сме били свидетели на подобна суша, каквато ни сполетя тази есен. Явлението е повсеместно и засегна цялата страна. Дъжд не валя нито в равнините, нито в планините. Сушата ще засегне всички сфери, защото дефицит вече има и във водните басейни. Но най-силно засегнати от това природно бедствие остават земеделците, които безпомощно кършат ръце и изпадат в отчаяние. Както коментират метереолози, в еднометровия почвен слой няма никакво наличие на влага. Дъжд със стопанска стойност не е валял повече от три месеца. Падналите на отделни места спорадични валежи от 3 – 5 литра на кв. м не подобряват, а напротив – влошават картината, като провокират фатално поникване. Почвата пресъхна и в нея не остана грам влага. Всичко това се отрази изключително негативно на земеделското производство и вероятно на места ще има пагубно въздействие върху есенните култури.

Почти никъде не могат да се видят дружно поникнали посеви от пшеница и ечемик, от рапица още по-малко. Дори и първите засети площи с пшеница не са братили. Изключенията са на минимален процент площи, главно там, където в края на август и началото на септември са паднали локални валежи в количества около и малко над 15 литра на кв. м. Отсега стопаните с тревога говорят за разораване на рапици, които не са поникнали, и посевите нямат нормална гарнираност с растения. Да не говорим, че на много места дори да има необходимият брой растения, те няма да могат да влязат във фазата за успешно презимуване розетка. Съдбата на такива посеви засега не може да се предскаже.

Слабите растения са податливи на вредители

Както сме свикнали да казваме, – една беда никога не идва сама. Такава е ситуацията и през настоящата есен. Заедно със сушата, която не позволи нормално поникване и развитие на есенниците, дойдоха и вредителите – болести и неприятели. В Добруджа посевите с пшеница са нападнати от хесенска муха и на места зърнопроизводителите вече третираха площите. И друга година е имало известно нападение от житните мухи есента, но когато посевите са нормално развити и имат достатъчно братя, тези повреди не са от съществено значение. Бедата през тази година е, че при липса на братя неприятелят снася яйцата си върху основното пшенично растение. След излюпване ларвата поврежда именно централното стъбло и от тези растения не може да се очаква много.

Слабото развитие на посевите доведе и до ранно нападение от ръжди по пшеницата, като на места вече има изведена борба с фунгициди.

Посевите с пшеница на царевичен предшественик са обект на нападение и от още една напаст – полската мишка. Нападението е масово и стопаните залагат отровни примамки. От друга страна, пшениците, засети на площи с този предшественик, поникват най-трудно, дори има такива, които още не са поникнали.

Трябва да отбележим, че на фона на фаталната суша, технологиите все повече имат основно значение в растениевъдството. На местата, където се правят минимални обработки на почвата и веднага след прибиране на предшественика, както и директните сеитби, в почвата има повече запазена влага и посевите поникват дружно.

От суха есен, посевите влизат в студена зима

Синоптиците прогнозират, че температурите рязко падат. Предстои слабите растения да попаднат под следващия стрес – ниски температури. Липсата на влага в почвата не позволя нормално изхранване, защото, от една страна, кореновата система не е достатъчно добре развита, от друга, – няма как да се усвоят хранителни елементи от сухата почва. Изоставането във физиологичното развитието на посевите също е рисково за успешно презимуване на растенията. Напълно възможно е, ако зимата е безснежна и ветровита, масово да се наблюдава физиологично изсъхване на растенията.

Твърде мрачна е предполагаемата картина, която в момента описваме. Дано не сме лоши пророци и състоянието да се подобри. Но каквото и да се случи оттук нататък, щетите, които сушата нанесе на есенните култури, няма как да бъде компенсирана. Изоставането на растенията в края на ноември е факт и той няма как да не се отрази негативно на растенията. На места сушата е толкова драстична, че има изсъхване на растения, а слабите растения са изкючително податливи на нападение от болести и неприятели.

Продукцията от пролетници залежава

Прекалено рано е да се каже, но липсата на влагозапасяване към този момент може да се окаже фатална и за пролетните култури царевица и слънчоглед. Не се знае дали ще се стигне до набавяне необходимия запас зимна влага най-малко от 500 мм за тези култури. То и без друго ниската цена и липсата на търсене от купувачите задържа слънчогледа от тазгодишната реколта по складовете на производителите. Въпреки по-високите добиви от културата, ниската изкупна цена от 520 – 530 лв/т не е достатъчна да покрие вложените разходи, както и рентата, която се изплаща на декар. Отсега се говори, че следващата година ще има повишено търсене на олеиновите слънчогледи, за които обаче няма достатъчно семена.

По-добре се търгува царевицата, която се изкупува по 270 лв/т. Сравнително добра е и търговията с пшеница, която, разбира се, не е хлебна. Въпреки това цената от 350 лв/т устройва производителите.

Лоша шега изигра на производителите и залитането им по нахута тази година. Оказа се, че протеиновата култура не се търси, освен това качеството й е доста ниско. То се дължи на валежите в края на юли и началото на август, които доведоха до набъбване на зърната, които впоследствие се сбръчкаха от сушата. Не само липсата на търговски вид е причина за залежаване на стоката. Производителите бяха подведени от високите цени миналата година от 2000 – 2100 лв/т, но се оказа, че нахутът е изкупуван за заготвяне на семена. Тази година това вече не е актуално и няма търсене.

Публикувана в Растениевъдство

Дефицитът на влага в почвата продължава повече от 100 дни не само у нас, но и в цяла Европа

Агр. Петър Кръстев

Поредна ситуация на непредвидимост сервира времето на земеделските производители и тази есен. Този път потърпевши са земеделците, които стопанисват и обработват най-голямата част от земеделските площи в страната - зърнопроизводителите. Невероятно сухата есен кара засетите семена дълго да стоят в почвата, което силно ги изтощава и изчерпва кълняемата им енергия. На местата, където имаше минимална влага за покълване, пониците изсъхват от последвалия дефицит на влага.

Трагично е състоянието на есенните култури в цялата страна. Повече от три месеца никъде не е валял дъжд със стопанска стойност. Спорадичните валежи в минимални количества от 2-3 до 4-5 литра на кв. м само провокират семената към покълване и впоследствие ги тласкат към гибел от силния дефицит на влага.

В резултат на тази изключително неблагоприятна за есенните култури картина, почти никъде в страната няма нормално развити за сезона посеви. Там, където има поникване, то е неравномерно, растенията са хилави, корените им са слабо развити, фазата изостава във времето. Това се отнася както за зимните житни култури, така и за зимната маслодайна рапица. Не се очертава възможност растенията и от двете групи култури да успеят до настъпване на зимните студове да наваксат фазата, в която могат да презимуват успешно.

В такава ситуация трудно може да се направи нещо, безсилни са и фермерите, които са си свършили работата както трябва, но по-нататък нещата не зависят от тях.

Очертава се доста непредвидима картина в полето както през зимата, така и напролет, когато ще се види кои култури ще оцелеят. Възможно е да има тотално пропадане на площи, което ще принуди стопаните да развалят посеви и да търсят алтернатива с пролетни култури. А изборът от такива не е много голям, трябва да се спазва и сеитбооборот, така че без да сме прекалено черногледи, трудностите предстоят.

Държавата доколкото ни е известно едва ли ще направи нещо съществено, за да подпомогне стопаните в тази очертаваща се трудна стопанска година.

Ако все пак прояви разбиране и отовност за подпомагане, може да вземе пример от държави като Полша, Швеция и Германия, чийто правителства вече стартираха програми, с които ще подпомогнат своите земеделци.

Продължителната суша нанесе значителни щети на селското стопанство в много части на Европа. В редица страни за пострадалите фермери вече работят програми за държавна подкрепа. Нашите фермери също се нуждаят от такава подкрепа!

Как Полша ще компенсира своите фермери?

Миналата седмица правителството на Полша взе решение за изплащане на държавни помощи на фермерски стопанства, пострадали от сушата. В края на годината агросекторът трябва да получи около 187 милионов евро субсидии за понесените щети. Министрът на селското стопанство на Полша Яна Кшиштоф Ардановска, казва че планираните компенсации са до 234 евро за хектар.

В Швеция помощ за щетите от сушата ще получат животновъдите

Добивите на зърно в Швеция са най-ниски за последните 30 години. Правителството там е отделило за фермерите, пострадали от сушата, помощ в размер на 117 млн. евро. Но за разлика от поддръжката на растениевъдите (както е в ситуацията с Полша), в Швеция основно внимание се отделя за поддръжка на животновъдите, за чийто животни в резултат на сушата фуражите не достигат.

Фермерите в Германия също ще получат компенсации

Сушата в Германия е призната за бедствие от национален мащаб. Федералният министър на селското стопанство Германия Юлия Клекнер съобщава, че фермерите ще получат компенсации за щетите общо в размер на 340 милионаевро!

„Заявявам, че сушата тази година е събитие от национален мащаб“, казва Клекнер миналата сряда в Берлин. Тези фермери и компании, чийто агробизнес се намира под заплаха от прекратяване поради загубите, могат след проверка да получат компенсация за над 30% -на загуба на добив средства от федералната програма. Така правителството определя конкретните мерки за поддръжка.

Според министър Клекнер, тази година Германия се е сблъскала с най-високата температурна аномалия от началото на записите на времето от 1881 година.

Публикувана в Растениевъдство

Падналите валежи възпрепятстваха жътвата на някой есенни култури в страната. Публикувани оперативните данни на експерти на МЗХГ към 12.07.2018 г. показват, че са реколтирани със 7% по-малко площи с пшеница спрямо отчетените по същото време на 2017 г., а при площите с тритикале, ечемик и ръж намалението е по-съществено - от 12,3% до 18,2%. При тези култури (с изключение на ръжта) се наблюдава и по-нисък среден добив - с между 4,4% (при пшеницата) и 11,8% (при маслодайната рапица). В резултат, прибраните количества пшеница, тритикале, ръж и ечемик са под миналогодишните, като най-съществено е намалението при ечемика – с 22,1%. До момента, единствено реколтата от маслодайна рапица е над нивото отпреди една година (с близо 33%), което се дължи основно на по-ранното й прибиране.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 13 Февруари 2018 12:44

Топлата зима носи проблеми

Житните посеви така и не можаха да преминат през дълбок покой и огладняха преждевременно

Агр. Петър Кръстев

Необичайно топлата зима даде възможност за наваксване на изостаналите във фенологично отношение посеви с пшеница и ечемик. Но хубавото от тези климатични условия като че ли се изчерпва дотук. Почти през цялата зима зимните житни култури, макар и слабо, не спряха да вегетират. Това, от една страна, доведе до разкаляване на растенията и невъзможност да преминат през дълбокия зимен покой, който им е необходим за нормалното протичане на яровизационните процеси. От друга страна, в резултат на зимната вегетация беше изчерпан достъпният азот в почвата и наблюдавахме явление, което отдавна не сме наблюдавали – масово жълтеене на посевите. Жизнената дейност на растенията ставаше за сметка на натрупаните резервни хранителни вещества, което ги прави по-слаби и изнежени и като следствие – податливи на неблагоприятни въздействия. Съществува повишен риск от измръзване при евентуално рязко падане на температурите под минус 15°С.

За състоянието на посевите в Южна и Северна България потърсихме мнението на двама специалисти.

Фитопатологът доц. д-р Петър Чавдаров от ИРГР Садово смята, че към момента по-голямата част от посевите със зимни житни култури в Южна България е в добро състояние. Повечето производители са направили подхранване с карбамид още през януари, а сега разхвърлят амониева селитра. Чрез това подхранване посевите в тази част на страната ще преодолеят по-бързо азотния глад, за разлика от тези в Северна България, където условията не позволяват да се влезе в полето. Според специалиста не се наблюдава нападение от септория, брашнеста мана, жълта и кафява ръжди и други икономически важни болести. Поради топлата и умерено влажна зима се очаква инфекциозният натиск от патогени през март и април да бъде доста висок, прогнозира фитопатологът. Макар и без снежна зимна покривка, за момента влагата за посевите е достатъчна благодарение на честите превалявания от дъжд. Разбира се, очакванията за повече валежи през пролетта остават.

Има и една малка част посеви от пшеница и ечемик в Южна България, които се намират в по-лошо състояние. Причината за незавидното им развитие е неспазване на агротехническите изисквания – лоши обработки, сеитба с необеззаразени семена, късна сеитба и др. Резултатът е, че тези посеви са още във фаза 3-ти лист и от тях не може да се очаква нищо добро, коментира доц. Чавдаров.

Зърнопроизводителят Костадин Костадинов, председател на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа, подкрепя мнението, че състоянието на посевите в Добруджа в момента е добро, въпреки че изпитват азотен глад поради относително топлата зима. Този глад е по-силно изразен при силно братящите сортове, където дори вече по-слабите братя отпадат, уточни специалистът. В момента полето е доста влажно и не позволява да се прави подхранване на посевите. В резултат на топлата и влажна зима и в Добруджа очакват по-силен натиск от болести през пролетта, още повече че около 80 –90% от засетите сортове пшеница са от западноевропейска селекция, която изисква повече грижи срещу патогените. Още отсега се наблюдава малко нападение от кафява ръжда. Зърнопроизводителите сеят чужди пшеници, защото искат да получат добив и да имат по-добри икономически резултати, аргументира се фермерът. Българската селекция на пшеници според него е занемарена и предлаганите сортове не са конкурентни, затова зърнопроизводителите ги избягват.

Няма поражения от житен бегач, защото в Добруджа работим професионално, културата ни на земеделие е на високо ниво, заяви г-н Костадинов. – Почти нямаме повторки, а ако някъде има малко площи, то на тях са взети всички превантивни мерки. Няма голяма популация и от мишки, тъй като есента добруджанци са извеждали борбата двукратно.”

Рапицата в Добруджа също е презимувала добре при тези меки условия. На повечето места се е развивала добре, само някъде картината е по-пъстра, поради късна сеитба, коментира специалистът. Има известен процент изтеглени растения.

В момента се правят последни уточнения по плановете за пролетната сеитба, каза Костадин Костадинов. Върви и регистрацията на земеделските производители по Наредба №3. От 1 януари 2018 г. влезе в сила регламент на ЕК за екологично насочените площи (ЕНП), който забранява в тях да се използват препарати за растителна защита.

Все още е повишен интересът към нахута, който е специфична, малко позната, но интересна за производителите култура, сподели г-н Костадинов. Висок е интересът и към останалите протеинови култури, най-вече грах. Производителите, които ги отглеждат и като ЕНП (без химия) култури, ще получат допълнителни субсидии. Намеренията за сеитба на нахут в страната са доста големи: над 1,200 – 1,300 млн. декара. Въпреки отсъствието на снежна покривка, влагозапасяването на почвата е добро, завърши коментара си Костадин Костадинов.

Публикувана в Растениевъдство

В резултат на удължената вегетация растенията изпитват азотен глад

Агр. Петър Кръстев

В резултат на аномално високите температури през декември, само до преди седмица при зимните житни култури вегетацията все още не беше преустановена. От една страна, това се отрази добре на късно поникналите посеви – те успяха да наваксат развитието си, в резултат на което към момента почти всички есенници в страната са в оптималната за периода фаза – братене. От друга страна, удължената вегетация, благодарение на сравнително високите температури през зимния месец – от 7-15°С, доведе до изнежване на растенията и не позволи нормалното протичане на характерните за сезона процеси.

Поради това че зимните житни култури не встъпиха навреме в пълен покой, в тях настъпиха закономерни изменения от морфологичен и физиологичен характер: умерено се увеличи размерът на конуса на нарастване, нарасна коефициентът на братене, увеличи се масата на растенията. Отсъствието на ниски отрицателни температури и големи денонощни амплитуди не даде възможност в растенията нормално да настъпи процесът на закаляване. Температурните условия, както и достатъчната почвена влажност благоприятстваха растежните процеси и позволиха на растенията да изразходват натрупаните в недостатъчно количество резервни хранителни вещества, което доведе до значително намаляване на тяхната студоустойчивост.

При рязко падане на температурите има опасност от измръзване

Специалистите се надяват, че постепенното захлаждане, което се случи в края на първата декада на януари, и очакваните умерени студове във втората половина на месеца ще способстват за протичането на прехода на растенията към зимен покой и значително ще повишат тяхната студоустойчивост. Въпреки това, в случай на рязко падане на температурите и при отсъствие на снежна покривка в продължение на 4-5 дни, има сериозна опасност посевите да пострадат от повреди, причинени от измръзване. При тази ситуация състоянието на зимните житни култури в момента може да се оцени като задоволително. За тяхното успешно презимуване има необходимост от добра снежна покривка, която да ги предпази от негативното въздействие на резки температурни промени.

Силно се надяваме да не се реализира прогнозата на метеоролозите, за вероятността от падане на леден дъжд в равнинните райони на страната. Подобно събитие наистина би нанесло необратими негативни последици върху недостатъчно закалените посеви с пшеница и ечемик, така както се случи през 2000г. Тогава, след топъл декември, през който есенниците усилено вегетираха, падна обилен дъжд, последван от рязко падане на температурите до -17°С. В резултат на места в Добружда есенниците загинаха на от измръзване на 100% - явление, което не е наблюдавано през последните 100 години.

В резултат на удължената вегетация есенните посеви гладуват

Удължената есенно-зимна вегетация на пшениците доведе до още едно явление, което скоро не беше наблюдавано. Посевите, на които не е направено предсеитбено азотно торене, изчерпаха наличните количетва от елемента в почвата и вече изпитват силен азотен глад. По тази причина в момента в Добруджа масово се наблюдават пожълтели пшенични полета. Това допълнително ще се отрази негативно на бъдещия добивен потенциал на растенията. Проблемът до известна степен ще бъде решен след първото пролетно подхранване с азотен тор, което предстои да бъде направено.

Няма данни за повишена популационна плътност от мишки

Към момента няма конкретни данни по региони в страната за повишена популационна плътност от полската мишка. Има отделни стопанства, където вече са залагани отровни примамки. Това е главно на места, където предшественикът е бил царевица. Необходимо е специалистите и стопаните да правят периодични обследвания на посевите, за да бъде установено актуалното състояние на популацията на неприятеля.

Публикувана в Растениевъдство

Адекватно осигурените с хранителни вещества житни растения и рапица презимуват успешно и бързо възобновяват вегетацията си през пролетта

Периодът на зимния покой е времето, когато в растенията на зимните култури протича забавяне до минимум на всички важни функции и процеси на жизнената дейност. В зависимост от продължителността и протичането на зимата, след пролетното възобновяване на вегетацията растенията могат да се намират в различно състояние. За да се облекчи „пролетният им старт“, следва още есента да се положат грижи за адекватно осигуряване на зимните културите с хранителни вещества, още повече че бъдещата реколта при тях се формира именно в този период.

Извънкореновото подхранване през есента придобива все по-широко приложение, преди всичко при отглеждането на рапицата. Все повече фермери са убедени в положителния ефект, който дава този начин на хранене при използването на торове, съдържащи бор, фосфор и калий. Може да се отбележи, че от година на година расте интересът и към есенното подхранване на зърнените култури. В тази връзка интересни са резултатите от експериментите, направени в Опитните станции по оценка на сортовете в градовете Бонкув и Павловице, Полша. Те убеждават стопаните, че внедряването на този начин на хранене е още една положителна стъпка към по-висок добив от отглежданите култури.(Бел. ред.)

Есенно подхранване на зърнените култури

Зимните житни култури формират своята бъдеща реколта още през есенния период. Те трябва да се отглеждат така, че да влязат в зимния период с вече частично формиран добивен потенциал. Това оказва решаващо влияние на бъдещата реколта: колкото по-рано растенията формират стъбло, толкова повече те имат шансове да формират силен флагов лист и значителен клас. Съществено значение в този период за житните култури имат фосфорът и калият, а така също манганът и молибденът.

Фосфорът е компонент, който влияе на скоростта на растежа на кореновата система, благодарение на което растенията се снабдяват по-добре с вода и хранителни вещества от почвата. Пролетта добре нахранените с фосфор растения бързо встъпват във вегетация и се характеризират с много добър растеж. Фосфорът влияе благоприятно и на формирането на зърна в класа, което увеличава добивността. Калият пък е важен за водния обмен на растенията и тяхното успешно презимуване, а заедно с фосфора регулира обмена на захари и протеини.

Калият заедно с фосфора, сярата и мангана съществено влияе на ефективността от усвояване на внесения азот. Манганът играе огромна роля за повишената устойчивостта на гъбни заболявания, особено в условията на топла есен, а така също стимулира растежа и на кореновата система. Този микроелемент е важен за нормалното протичане на процеса фотосинтеза и участва активно в нарастването на биомасата. Молибденът пък участва в синтеза на съединения, отговарящи за увеличение устойчивостта на растенията към ниски температури.

Прилагането на есенни извънкоренови подхранвания при отглеждането на зимна пшеница има висока ефективност. За това свидетелстват резултатите, получени в Опитната станция по оценка на сортовете в полския град Бонкув (Рис. 1, 2). Прилагането на извънкореново (листно) торене във фаза начало на братене на житните през есента е дало средно 6% -тна прибавка към добива в сравнение с контролни посеви, на които такова подхранване е направено само пролетта.

Есенно подхранване на рапица

При отглеждането на зимна рапица много важен, влияещ на презимуването елемент е оптималният срок на сеитба. Той трябва да бъде съответно ранен (в условията на Полша — втора-трета декада на август в зависимост от региона), за да създаде за растенията условия за непрекъсната 9 – 10-седмична вегетация. Такъв подход дава възможност за навлизане на рапицата в периода на зимен покой с оптимално количество листа (8 – 10), дебела коренова шийка и добре развита коренова система (може да достигне до 40 – 50 см в дълбочина на почвения профил). Следва да се отбележи, че в този период рапицата (започвайки от фаза пета-шеста двойка листа) образува зачатъци на странични разклонения и (от фаза осма двойка листа) започва формиране на съцветия, т. е. още есента се залага основата на бъдещия добив.

В периода на есенната вегетация на рапицата следва

да се избягва прекомерното внасяне на азот

Причината за негативния ефект е, че в съчетание с много гъсти посеви вегетативният (растежният) връх може да се издигне достатъчно високо над повърхността на почвата, вследствие на което да измръзне в периода на зимен покой. Освен това прекомерното внасяне на азот предизвиква увеличаване на съдържанието на вода в растенията, в резултат на което се наблюдава намаляване на студоустойчивостта и на резистентността към болести. За да може рапицата в есенния период да достигне необходимата фаза, следва културата да се осигури с достатъчно фосфор, калий и магнезий, а от микроелементите — преди всичко с бор. Необходимо е тези правила да се знаят, защото в пролетния период рапицата няма да има време и възможност да навакса пропуснатото и да достигне добивността на растенията, които са били добре подхранени есента.

Фосфорът има значително влияние за правилното развитие на кореновата система (добре развитата и съответно дълга коренова система осигурява добро презимуване и достъпност на вода и хранителни вещества). Калият, от своя страна, играе ключова роля във формирането на розетката на рапицата и нейното презимуване („сгъстява“ клетъчния сок, благодарение на което се повишава студоустойчивостта на растенията). Елементът влияе също така на водния обмен на растенията, което е особено важно в период на засушаване, защото той подобрява азотното хранене.

Извънредно важен компонент от храненето на рапицата е борът — есенното й подхранване с този елемент влияе на правилното формиране на кореновата шийка и на успешното презимуване на растенията.

Убедително потвърждение за голямото значение на есенното подхранване са резултатите, получени в Опитната станция по оценка на сортовете в Павловице. От анализа на данните, представени на диаграмите (Рис. 3, 4), се вижда добре разликата между нивото на добива, получен на участъци, където е било проведено извънкореново подхранване есента, в сравнение с тези, на които е направено извънкореново подхранване само пролетта. Представените резултати доказват потребността от прилагането на отделни макро- и микроелементи, като едновременно с това потвърждават необходимостта от въвеждане на есенното подхранване в постоянна практика при отглеждането на зимни култури. Следва да се знае, че при добро подхранване през есента растенията се отблагодаряват още през пролетта с успешното презимуване, а през лятото – с повишената добивност.

Превод Петър Кръстев

Източник:“Екоплон а.о.“, Полша

Публикувана в Растениевъдство

Там, където падна дъжд, фермерите обработват и сеят, но има и места, където сушата възпрепятства подготовката на площите и темповете се забавят

Агр. Петър Кръстев

Есента тази година предостави различни климатичне условия в различните части на страната. Основният фактор, който определя хода на есенните полски работи, е влажността на почвата. В момента сеитбата на пшеница протича с различни темпове, които се обуславят единствено от наличието или отсъствието на влага.

В житницата на България – Добруджа, картината е доста различна

Там, където се отглеждат най-големите площи от зърнената култура, темповете на сеитбата се движат според конкретната ситуация. Намеренията на добруджанци за обема на сеитба на пшеница не се различават от предишни години – предвиждат да засеят около 1,100 – 1, 200 млн. декара, съобщи председателят на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа Костадин Костадинов за читателите на в. „Гласът на фермера“ Според него в момента са засети около 30% от площите в региона. Той сподели още, че сеитбата върви със забавени темпове, защото сухата почва се обработва много трудно. Там, където са паднали валежи, фермерите обработват и сеят, но където е много сухо, това е невъзможно и земеделците са принудени да изчакват да завали. Валежите на 20 – 25 септември в Добруджа са били локални, на много малко места, и са позволили по-лесна обработка на почвата, но в по-голямата част на региона не е капвала капка дъжд от 25 юли насам, каза Костадин Костадинов. Земеделците в региона имат достатъчно опит, разполагат със съвременна и високопроизводителна техника и в стопанствата има пълна организация за провеждане на есенната сеитба, но определящият фактор за темповете е сушата.

Все още има царевица за прибиране

В момента в Добруджа все още върви кампанията по прибиране на царевицата, която според хибридите е с различна готовност. Там, където в подходящата фаза е паднал дъжд, добивите са по-добри и влагата от зърното по-трудно се отдава, но на повечето места това не се е случило. Прогнозите за добив на г-н Костадинов при тази култура са около миналогодишните.

Рискове при рапицата

Още един сериозен проблем сподели с нас Костадин Костадинов – тази година в Добруджа са засети значителни площи с рапица, но поради сушата тя все още не е поникнала. Закъснението започва да плаши стопаните, защото при късно поникване културата няма да достигне фаза розетка (6-и-8-и лист) за зимуване и е напълно възможно да се наложи разораване на площи.

Отново преобладават вносните сортове пшеници

На въпроса ни какви сортове пшеници преобладават при сеитбата, г-н Костадинов каза, че отново се предпочитат западните сортове, които дават добив. Той допълни, че ако на други места в страната обработват земята основно, за да вземат субсидии, ние, в Добруджа, работим за добив. Трябва да имаме продукция, която да продаваме, за да компенсираме високите ренти, които даваме, уточни г-н Костадинов.

В ДЗИ Генерал Тошево все още има базови семена с наши сортове

Разговаряхме с директора на Държавния земеделски институт край Ген. Тошево проф. д-р Илия Илиев. Той сподели, че в Института все още има заготвени базови семена от родните сортове пшеници. Търсенето на родните сортове от страна на нашите зърнопроизводители е умерено и тази тенденция върви през последните няколко години, сподели проф. Илиев. Добрата новина е, че зърнопроизводителите от южната ни съседка Турция са оценили качествата на нашите сортови и една трета от заготвените базови семена в ДЗИ вече са продадени там. В института има налични количества от новите сортове „Божана“, „Лазарка“, „Киара“ и „Калина“, които са с потенциал 850-950 килограма от декар и са устойчиви на болести. Не са взискателни към почвено-климатичните условия и навлезлите масово в производството сортове „Енола“, „Драгана“, „Мерилин“, „Карина“ и други. Проф. Илиев каза още, че институтът продължава селекционната си дейност за създаване на нови сортове. Тази година от ДЗИ в ИАСАС са подадени за изпитване 5 кандидат-сорта пшеница.

Сеитбата на шеница в площите на селекционния център също върви трудно поради сушата, каза проф. Илиев. От предвидените площи са засети едва една пета, специалистите очакват прогнозата за валежи да се реализира, за да се подобрят условията за работа.

В крайморските общини на Добруджа кампанията също върви трудно

И в крайморските общини на Добруджа повече от 60 дни не е валял дъжд. Земята е твърда като стомана, нацепена е и е почти невъзможно да се обработва, споделиха зърнопроизводители от района. Затова и тук темпът на сеитбата не е нормален, а по-скоро бавен. В общините Балчик, Каварна и Шабла са засети едва около 20% от предвидените площи, стопаните вече се притесняват, че ще закъснеят.

Рапицата в този район традиционно е засята на много малки площи, но и тя не е поникнала. Царевиците са прибрани на 100%, добивите са от 600 – 900 кг/дка. Пазарът е свит, цените ниски и не удовлетворяват производителите. Предварително договорираните количества царевично зърно са били при цена от 265 лв/т и тези, които са го направили, са доволни. Сега цените са по-ниски – 250 – 260 лв/т. Слънчогледът също стои по складовете, въпреки че и добивите в Добруджа не са били високи – 240 – 250 кг/дка. Дори на места съхраняват количества от маслодайната култура от миналата година. Цената, предлагана

на купувачите за слънчогледа, е 550 – 560 лв/т, която при тези добиви не удовлетворява производителите.

Добруджанци прилагат условията на Наредба №7 по мярка 10 „Агроекология и климат“. Тъй като протеиновите култури – боб и соя, не са подходящи за летните суши в Добруджа, масово се сеят междинни култури, грах. Напоследък земеделците се ориентират към сеитбата на нахут, има силно търсене на семена. Нахутът е най-сухоустойчивата бобова култура и дава добър добив. Тази година той е изкупуван на 2200 лв/т. Добивите са около 250 лв/дка.

Все по-актуални в Добруджа стават етерично-маслените култури

Все повече фермери и земеделски производители в Добруджа създават насаждения с етерично-маслени култури. Има стопанства, които вече притежават по няколко хиляди декара с лавандула, маточина, безсмъртниче и др. Въпреки голямото производство цената на килограм лавандулово масло тази година е била 180 лв, която при добив от 10 – 12 кг масло от декар носи доста добра печалба. Етерично-маслените култури все повече се предпочитат като алтернатива на полските култури, чиито изкупни цени през последните години непрекъснато намаляват поради голямото производство в световен мащаб.

Публикувана в Растениевъдство

Ценни практически съвети на германския гост д-р Йозеф Хабер, един от най-ценните специалисти на БАСФ по приложение на фунгицидите

Агр. Петър Кръстев

Дълги години Йозеф Хабер е работил в земеделски стопанства в Западна Германия и благодарение на натрупания си опит е привлечен от БАСФ, където се изявява като един от най-ценните специалисти по приложение на фунгицидите. Той бе поканен от българския екип на компанията за срещи с наши фермери по време на традиционните вече полски платформи на няколко възлови локации в страната. Пред фермерската аудитория Йозеф Хабер даде ценни практични съвети относно технологията при житни култури и постигането на високи добиви.

Важни моменти в технологията

Йозеф Хабер изтъкна няколко важни фактора в технологията на пшеницата – сеитбообращение, торене и по-специално подхранването с азот, контрол на широколистни и житни плевели и всички решения, свързани с опазване на културата от болести и неприятели. Лекторът подчерта и голямото значение на почвеното плодородие за развитието на посева в ранна и по-късна фаза на вегетация, което е основата на производството на пшеница. Затова много важно е обработките да се прецизират така, че да не увреждат почвата от прекалено много интервенции и да се запази животът в нея.

Посевът трябва да има добре развита и дълбоко разположена коренова система

Йозев Хабер каза още, че за климатичните условия на България е много важно пшеницата да развие добра коренова система още в началото, за да се подготви за оцеляване в тежките зимни условия. Развитието на добра и дълбоко проникнала коренова система е съществено условие за усвояването на азота и другите хранителни вещества, за да се постигне добър добив, подчерта експертът. И продължи: „Много е важно още през есенния сезон да осигурим факторите за благоприятното развитие на посева и дълбока коренова система, а това зависи от добрата подготовка на мястото, която започва още с прибирането на предшественика“.

Г-н Хабер обърна внимание, че растителните остатъци на предшественика трябва да бъдат много добре раздробени и равномерно размесени в почвата. Според него това е факт, на който фермерите не обръщат голямо внимание. Лекторът посочи, че за целта земеделските производители трябва да имат добри машини, които да раздробяват и инкорпорират растителните остатъци. „Ако сте късметлии и направите всичко както трябва, вашите посеви ще бъдат в много добро състояние” – изрази убеждението си германският гост.

Систива е уникална иновация в полза на фермерите

Йозеф Хабер информира фермерите, че Систива има три основни характеристики:

. контролира най-важните и най-разпространените болести, които се запазват в почвата и по семената;

. има AgCelence ефект, за да помогне на растенията да преодолеят стресовите фактори;

. има изключително добър контрол на болести, които се развиват по време на вегетацията по листната маса.

Експертът подчерта, че приложението на Систива наесен върху семената дава изключително дълъг контрол на болестите по надземната маса, почти до края на вегетацията.

Активни вещества ново поколение

Развитието и откриването на SDHI активни вещества датират от 1995 година. Активното вещество на Систива е ксемиум, което е голям скок в растителната защита. Продуктът има изключителен контрол на болестите по житните култури, които са в почвата и по семената.

Йозеф Хабер показа лазерен снимков материал и резултати от изследвания на растения, третирани със Систива. Фермерите се убедиха, че растенията в третираните варианти са с много по-добро развитие на корените – те са по-тежки и с по-голяма дължина от тези в контролата.

Експертът показа резултатите от опити в Германия, изводът от които е, че Систива помага на растенията да преодолеят негативните последици от ниски температури. Единият от опитите бе на посеви които са преживели късен мраз през март, когато температурата е паднала до -8, -9°С. Това е предизвикало силно разреждане на нетретирания посев, докато на третирания със Систива посев до него растенията не са измръзнали.

Най-важните съвети на експерта за пролетния сезон

Йозеф Хабер посочи няколко важни неща за пролетния сезон, когато започне вегетацията на житните култури. Според него има три основни елемента, след като се изключи контролът на плевелите. Тези три елемента са: подхранването с азот, полягането и контролът на болестите.

  • Торене с азот

По отношение на торенето с азот фермерите трябва да направят всичко възможно, за да осигурят на растенията нужните количества от елемента до момента на формиране на класа. В климатичните условия на България това управление на усвояването на азот е изключително важно, категоричен е експертът.

  • Полягане в никакъв случай

Полягане в есенниците не бива да се допуска. Специалистът посъветва фермерите да намерят необходимата доза на растежен регулатор, с която да третират посевите си – по-ниска или по-висока доза, според ситуацията в конкретния посев.

  • Болести не бива да се допускат

Този фактор е важен, защото и най-малкото поразяване на посевите струва добив. Спектърът от болести, които нападат както пшеницата, така и ечемика е широк. С промяната на сортовете и технологиите се променя и спектърът на болестите през няколко години, т.е. той не остава постоянен дълго време. Преди брашнестата мана беше икономически най-важната болест, след това идва септориозата, сега е ред на дрешлерата. „Така че фермерът трябва да знае с кои болести му предстои да се бори” – предупреждава експертът и напомни, че БАСФ предлага широк набор от препарати с комбинации от активни вещества.

БАСФ България разполага с цялата гама от високоефективни продукти – както триазоли, така и стробилурини, а вече и с продукти от най-новата група – SDHI, които могат да се закупят от фермерите. 

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 6

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта