300x250 static

Падналите валежи възпрепятстваха жътвата на някой есенни култури в страната. Публикувани оперативните данни на експерти на МЗХГ към 12.07.2018 г. показват, че са реколтирани със 7% по-малко площи с пшеница спрямо отчетените по същото време на 2017 г., а при площите с тритикале, ечемик и ръж намалението е по-съществено - от 12,3% до 18,2%. При тези култури (с изключение на ръжта) се наблюдава и по-нисък среден добив - с между 4,4% (при пшеницата) и 11,8% (при маслодайната рапица). В резултат, прибраните количества пшеница, тритикале, ръж и ечемик са под миналогодишните, като най-съществено е намалението при ечемика – с 22,1%. До момента, единствено реколтата от маслодайна рапица е над нивото отпреди една година (с близо 33%), което се дължи основно на по-ранното й прибиране.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 13 Февруари 2018 12:44

Топлата зима носи проблеми

Житните посеви така и не можаха да преминат през дълбок покой и огладняха преждевременно

Агр. Петър Кръстев

Необичайно топлата зима даде възможност за наваксване на изостаналите във фенологично отношение посеви с пшеница и ечемик. Но хубавото от тези климатични условия като че ли се изчерпва дотук. Почти през цялата зима зимните житни култури, макар и слабо, не спряха да вегетират. Това, от една страна, доведе до разкаляване на растенията и невъзможност да преминат през дълбокия зимен покой, който им е необходим за нормалното протичане на яровизационните процеси. От друга страна, в резултат на зимната вегетация беше изчерпан достъпният азот в почвата и наблюдавахме явление, което отдавна не сме наблюдавали – масово жълтеене на посевите. Жизнената дейност на растенията ставаше за сметка на натрупаните резервни хранителни вещества, което ги прави по-слаби и изнежени и като следствие – податливи на неблагоприятни въздействия. Съществува повишен риск от измръзване при евентуално рязко падане на температурите под минус 15°С.

За състоянието на посевите в Южна и Северна България потърсихме мнението на двама специалисти.

Фитопатологът доц. д-р Петър Чавдаров от ИРГР Садово смята, че към момента по-голямата част от посевите със зимни житни култури в Южна България е в добро състояние. Повечето производители са направили подхранване с карбамид още през януари, а сега разхвърлят амониева селитра. Чрез това подхранване посевите в тази част на страната ще преодолеят по-бързо азотния глад, за разлика от тези в Северна България, където условията не позволяват да се влезе в полето. Според специалиста не се наблюдава нападение от септория, брашнеста мана, жълта и кафява ръжди и други икономически важни болести. Поради топлата и умерено влажна зима се очаква инфекциозният натиск от патогени през март и април да бъде доста висок, прогнозира фитопатологът. Макар и без снежна зимна покривка, за момента влагата за посевите е достатъчна благодарение на честите превалявания от дъжд. Разбира се, очакванията за повече валежи през пролетта остават.

Има и една малка част посеви от пшеница и ечемик в Южна България, които се намират в по-лошо състояние. Причината за незавидното им развитие е неспазване на агротехническите изисквания – лоши обработки, сеитба с необеззаразени семена, късна сеитба и др. Резултатът е, че тези посеви са още във фаза 3-ти лист и от тях не може да се очаква нищо добро, коментира доц. Чавдаров.

Зърнопроизводителят Костадин Костадинов, председател на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа, подкрепя мнението, че състоянието на посевите в Добруджа в момента е добро, въпреки че изпитват азотен глад поради относително топлата зима. Този глад е по-силно изразен при силно братящите сортове, където дори вече по-слабите братя отпадат, уточни специалистът. В момента полето е доста влажно и не позволява да се прави подхранване на посевите. В резултат на топлата и влажна зима и в Добруджа очакват по-силен натиск от болести през пролетта, още повече че около 80 –90% от засетите сортове пшеница са от западноевропейска селекция, която изисква повече грижи срещу патогените. Още отсега се наблюдава малко нападение от кафява ръжда. Зърнопроизводителите сеят чужди пшеници, защото искат да получат добив и да имат по-добри икономически резултати, аргументира се фермерът. Българската селекция на пшеници според него е занемарена и предлаганите сортове не са конкурентни, затова зърнопроизводителите ги избягват.

Няма поражения от житен бегач, защото в Добруджа работим професионално, културата ни на земеделие е на високо ниво, заяви г-н Костадинов. – Почти нямаме повторки, а ако някъде има малко площи, то на тях са взети всички превантивни мерки. Няма голяма популация и от мишки, тъй като есента добруджанци са извеждали борбата двукратно.”

Рапицата в Добруджа също е презимувала добре при тези меки условия. На повечето места се е развивала добре, само някъде картината е по-пъстра, поради късна сеитба, коментира специалистът. Има известен процент изтеглени растения.

В момента се правят последни уточнения по плановете за пролетната сеитба, каза Костадин Костадинов. Върви и регистрацията на земеделските производители по Наредба №3. От 1 януари 2018 г. влезе в сила регламент на ЕК за екологично насочените площи (ЕНП), който забранява в тях да се използват препарати за растителна защита.

Все още е повишен интересът към нахута, който е специфична, малко позната, но интересна за производителите култура, сподели г-н Костадинов. Висок е интересът и към останалите протеинови култури, най-вече грах. Производителите, които ги отглеждат и като ЕНП (без химия) култури, ще получат допълнителни субсидии. Намеренията за сеитба на нахут в страната са доста големи: над 1,200 – 1,300 млн. декара. Въпреки отсъствието на снежна покривка, влагозапасяването на почвата е добро, завърши коментара си Костадин Костадинов.

Публикувана в Растениевъдство

В резултат на удължената вегетация растенията изпитват азотен глад

Агр. Петър Кръстев

В резултат на аномално високите температури през декември, само до преди седмица при зимните житни култури вегетацията все още не беше преустановена. От една страна, това се отрази добре на късно поникналите посеви – те успяха да наваксат развитието си, в резултат на което към момента почти всички есенници в страната са в оптималната за периода фаза – братене. От друга страна, удължената вегетация, благодарение на сравнително високите температури през зимния месец – от 7-15°С, доведе до изнежване на растенията и не позволи нормалното протичане на характерните за сезона процеси.

Поради това че зимните житни култури не встъпиха навреме в пълен покой, в тях настъпиха закономерни изменения от морфологичен и физиологичен характер: умерено се увеличи размерът на конуса на нарастване, нарасна коефициентът на братене, увеличи се масата на растенията. Отсъствието на ниски отрицателни температури и големи денонощни амплитуди не даде възможност в растенията нормално да настъпи процесът на закаляване. Температурните условия, както и достатъчната почвена влажност благоприятстваха растежните процеси и позволиха на растенията да изразходват натрупаните в недостатъчно количество резервни хранителни вещества, което доведе до значително намаляване на тяхната студоустойчивост.

При рязко падане на температурите има опасност от измръзване

Специалистите се надяват, че постепенното захлаждане, което се случи в края на първата декада на януари, и очакваните умерени студове във втората половина на месеца ще способстват за протичането на прехода на растенията към зимен покой и значително ще повишат тяхната студоустойчивост. Въпреки това, в случай на рязко падане на температурите и при отсъствие на снежна покривка в продължение на 4-5 дни, има сериозна опасност посевите да пострадат от повреди, причинени от измръзване. При тази ситуация състоянието на зимните житни култури в момента може да се оцени като задоволително. За тяхното успешно презимуване има необходимост от добра снежна покривка, която да ги предпази от негативното въздействие на резки температурни промени.

Силно се надяваме да не се реализира прогнозата на метеоролозите, за вероятността от падане на леден дъжд в равнинните райони на страната. Подобно събитие наистина би нанесло необратими негативни последици върху недостатъчно закалените посеви с пшеница и ечемик, така както се случи през 2000г. Тогава, след топъл декември, през който есенниците усилено вегетираха, падна обилен дъжд, последван от рязко падане на температурите до -17°С. В резултат на места в Добружда есенниците загинаха на от измръзване на 100% - явление, което не е наблюдавано през последните 100 години.

В резултат на удължената вегетация есенните посеви гладуват

Удължената есенно-зимна вегетация на пшениците доведе до още едно явление, което скоро не беше наблюдавано. Посевите, на които не е направено предсеитбено азотно торене, изчерпаха наличните количетва от елемента в почвата и вече изпитват силен азотен глад. По тази причина в момента в Добруджа масово се наблюдават пожълтели пшенични полета. Това допълнително ще се отрази негативно на бъдещия добивен потенциал на растенията. Проблемът до известна степен ще бъде решен след първото пролетно подхранване с азотен тор, което предстои да бъде направено.

Няма данни за повишена популационна плътност от мишки

Към момента няма конкретни данни по региони в страната за повишена популационна плътност от полската мишка. Има отделни стопанства, където вече са залагани отровни примамки. Това е главно на места, където предшественикът е бил царевица. Необходимо е специалистите и стопаните да правят периодични обследвания на посевите, за да бъде установено актуалното състояние на популацията на неприятеля.

Публикувана в Растениевъдство

Адекватно осигурените с хранителни вещества житни растения и рапица презимуват успешно и бързо възобновяват вегетацията си през пролетта

Периодът на зимния покой е времето, когато в растенията на зимните култури протича забавяне до минимум на всички важни функции и процеси на жизнената дейност. В зависимост от продължителността и протичането на зимата, след пролетното възобновяване на вегетацията растенията могат да се намират в различно състояние. За да се облекчи „пролетният им старт“, следва още есента да се положат грижи за адекватно осигуряване на зимните културите с хранителни вещества, още повече че бъдещата реколта при тях се формира именно в този период.

Извънкореновото подхранване през есента придобива все по-широко приложение, преди всичко при отглеждането на рапицата. Все повече фермери са убедени в положителния ефект, който дава този начин на хранене при използването на торове, съдържащи бор, фосфор и калий. Може да се отбележи, че от година на година расте интересът и към есенното подхранване на зърнените култури. В тази връзка интересни са резултатите от експериментите, направени в Опитните станции по оценка на сортовете в градовете Бонкув и Павловице, Полша. Те убеждават стопаните, че внедряването на този начин на хранене е още една положителна стъпка към по-висок добив от отглежданите култури.(Бел. ред.)

Есенно подхранване на зърнените култури

Зимните житни култури формират своята бъдеща реколта още през есенния период. Те трябва да се отглеждат така, че да влязат в зимния период с вече частично формиран добивен потенциал. Това оказва решаващо влияние на бъдещата реколта: колкото по-рано растенията формират стъбло, толкова повече те имат шансове да формират силен флагов лист и значителен клас. Съществено значение в този период за житните култури имат фосфорът и калият, а така също манганът и молибденът.

Фосфорът е компонент, който влияе на скоростта на растежа на кореновата система, благодарение на което растенията се снабдяват по-добре с вода и хранителни вещества от почвата. Пролетта добре нахранените с фосфор растения бързо встъпват във вегетация и се характеризират с много добър растеж. Фосфорът влияе благоприятно и на формирането на зърна в класа, което увеличава добивността. Калият пък е важен за водния обмен на растенията и тяхното успешно презимуване, а заедно с фосфора регулира обмена на захари и протеини.

Калият заедно с фосфора, сярата и мангана съществено влияе на ефективността от усвояване на внесения азот. Манганът играе огромна роля за повишената устойчивостта на гъбни заболявания, особено в условията на топла есен, а така също стимулира растежа и на кореновата система. Този микроелемент е важен за нормалното протичане на процеса фотосинтеза и участва активно в нарастването на биомасата. Молибденът пък участва в синтеза на съединения, отговарящи за увеличение устойчивостта на растенията към ниски температури.

Прилагането на есенни извънкоренови подхранвания при отглеждането на зимна пшеница има висока ефективност. За това свидетелстват резултатите, получени в Опитната станция по оценка на сортовете в полския град Бонкув (Рис. 1, 2). Прилагането на извънкореново (листно) торене във фаза начало на братене на житните през есента е дало средно 6% -тна прибавка към добива в сравнение с контролни посеви, на които такова подхранване е направено само пролетта.

Есенно подхранване на рапица

При отглеждането на зимна рапица много важен, влияещ на презимуването елемент е оптималният срок на сеитба. Той трябва да бъде съответно ранен (в условията на Полша — втора-трета декада на август в зависимост от региона), за да създаде за растенията условия за непрекъсната 9 – 10-седмична вегетация. Такъв подход дава възможност за навлизане на рапицата в периода на зимен покой с оптимално количество листа (8 – 10), дебела коренова шийка и добре развита коренова система (може да достигне до 40 – 50 см в дълбочина на почвения профил). Следва да се отбележи, че в този период рапицата (започвайки от фаза пета-шеста двойка листа) образува зачатъци на странични разклонения и (от фаза осма двойка листа) започва формиране на съцветия, т. е. още есента се залага основата на бъдещия добив.

В периода на есенната вегетация на рапицата следва

да се избягва прекомерното внасяне на азот

Причината за негативния ефект е, че в съчетание с много гъсти посеви вегетативният (растежният) връх може да се издигне достатъчно високо над повърхността на почвата, вследствие на което да измръзне в периода на зимен покой. Освен това прекомерното внасяне на азот предизвиква увеличаване на съдържанието на вода в растенията, в резултат на което се наблюдава намаляване на студоустойчивостта и на резистентността към болести. За да може рапицата в есенния период да достигне необходимата фаза, следва културата да се осигури с достатъчно фосфор, калий и магнезий, а от микроелементите — преди всичко с бор. Необходимо е тези правила да се знаят, защото в пролетния период рапицата няма да има време и възможност да навакса пропуснатото и да достигне добивността на растенията, които са били добре подхранени есента.

Фосфорът има значително влияние за правилното развитие на кореновата система (добре развитата и съответно дълга коренова система осигурява добро презимуване и достъпност на вода и хранителни вещества). Калият, от своя страна, играе ключова роля във формирането на розетката на рапицата и нейното презимуване („сгъстява“ клетъчния сок, благодарение на което се повишава студоустойчивостта на растенията). Елементът влияе също така на водния обмен на растенията, което е особено важно в период на засушаване, защото той подобрява азотното хранене.

Извънредно важен компонент от храненето на рапицата е борът — есенното й подхранване с този елемент влияе на правилното формиране на кореновата шийка и на успешното презимуване на растенията.

Убедително потвърждение за голямото значение на есенното подхранване са резултатите, получени в Опитната станция по оценка на сортовете в Павловице. От анализа на данните, представени на диаграмите (Рис. 3, 4), се вижда добре разликата между нивото на добива, получен на участъци, където е било проведено извънкореново подхранване есента, в сравнение с тези, на които е направено извънкореново подхранване само пролетта. Представените резултати доказват потребността от прилагането на отделни макро- и микроелементи, като едновременно с това потвърждават необходимостта от въвеждане на есенното подхранване в постоянна практика при отглеждането на зимни култури. Следва да се знае, че при добро подхранване през есента растенията се отблагодаряват още през пролетта с успешното презимуване, а през лятото – с повишената добивност.

Превод Петър Кръстев

Източник:“Екоплон а.о.“, Полша

Публикувана в Растениевъдство

Там, където падна дъжд, фермерите обработват и сеят, но има и места, където сушата възпрепятства подготовката на площите и темповете се забавят

Агр. Петър Кръстев

Есента тази година предостави различни климатичне условия в различните части на страната. Основният фактор, който определя хода на есенните полски работи, е влажността на почвата. В момента сеитбата на пшеница протича с различни темпове, които се обуславят единствено от наличието или отсъствието на влага.

В житницата на България – Добруджа, картината е доста различна

Там, където се отглеждат най-големите площи от зърнената култура, темповете на сеитбата се движат според конкретната ситуация. Намеренията на добруджанци за обема на сеитба на пшеница не се различават от предишни години – предвиждат да засеят около 1,100 – 1, 200 млн. декара, съобщи председателят на регионалния съюз на зърнопроизводителите в Добруджа Костадин Костадинов за читателите на в. „Гласът на фермера“ Според него в момента са засети около 30% от площите в региона. Той сподели още, че сеитбата върви със забавени темпове, защото сухата почва се обработва много трудно. Там, където са паднали валежи, фермерите обработват и сеят, но където е много сухо, това е невъзможно и земеделците са принудени да изчакват да завали. Валежите на 20 – 25 септември в Добруджа са били локални, на много малко места, и са позволили по-лесна обработка на почвата, но в по-голямата част на региона не е капвала капка дъжд от 25 юли насам, каза Костадин Костадинов. Земеделците в региона имат достатъчно опит, разполагат със съвременна и високопроизводителна техника и в стопанствата има пълна организация за провеждане на есенната сеитба, но определящият фактор за темповете е сушата.

Все още има царевица за прибиране

В момента в Добруджа все още върви кампанията по прибиране на царевицата, която според хибридите е с различна готовност. Там, където в подходящата фаза е паднал дъжд, добивите са по-добри и влагата от зърното по-трудно се отдава, но на повечето места това не се е случило. Прогнозите за добив на г-н Костадинов при тази култура са около миналогодишните.

Рискове при рапицата

Още един сериозен проблем сподели с нас Костадин Костадинов – тази година в Добруджа са засети значителни площи с рапица, но поради сушата тя все още не е поникнала. Закъснението започва да плаши стопаните, защото при късно поникване културата няма да достигне фаза розетка (6-и-8-и лист) за зимуване и е напълно възможно да се наложи разораване на площи.

Отново преобладават вносните сортове пшеници

На въпроса ни какви сортове пшеници преобладават при сеитбата, г-н Костадинов каза, че отново се предпочитат западните сортове, които дават добив. Той допълни, че ако на други места в страната обработват земята основно, за да вземат субсидии, ние, в Добруджа, работим за добив. Трябва да имаме продукция, която да продаваме, за да компенсираме високите ренти, които даваме, уточни г-н Костадинов.

В ДЗИ Генерал Тошево все още има базови семена с наши сортове

Разговаряхме с директора на Държавния земеделски институт край Ген. Тошево проф. д-р Илия Илиев. Той сподели, че в Института все още има заготвени базови семена от родните сортове пшеници. Търсенето на родните сортове от страна на нашите зърнопроизводители е умерено и тази тенденция върви през последните няколко години, сподели проф. Илиев. Добрата новина е, че зърнопроизводителите от южната ни съседка Турция са оценили качествата на нашите сортови и една трета от заготвените базови семена в ДЗИ вече са продадени там. В института има налични количества от новите сортове „Божана“, „Лазарка“, „Киара“ и „Калина“, които са с потенциал 850-950 килограма от декар и са устойчиви на болести. Не са взискателни към почвено-климатичните условия и навлезлите масово в производството сортове „Енола“, „Драгана“, „Мерилин“, „Карина“ и други. Проф. Илиев каза още, че институтът продължава селекционната си дейност за създаване на нови сортове. Тази година от ДЗИ в ИАСАС са подадени за изпитване 5 кандидат-сорта пшеница.

Сеитбата на шеница в площите на селекционния център също върви трудно поради сушата, каза проф. Илиев. От предвидените площи са засети едва една пета, специалистите очакват прогнозата за валежи да се реализира, за да се подобрят условията за работа.

В крайморските общини на Добруджа кампанията също върви трудно

И в крайморските общини на Добруджа повече от 60 дни не е валял дъжд. Земята е твърда като стомана, нацепена е и е почти невъзможно да се обработва, споделиха зърнопроизводители от района. Затова и тук темпът на сеитбата не е нормален, а по-скоро бавен. В общините Балчик, Каварна и Шабла са засети едва около 20% от предвидените площи, стопаните вече се притесняват, че ще закъснеят.

Рапицата в този район традиционно е засята на много малки площи, но и тя не е поникнала. Царевиците са прибрани на 100%, добивите са от 600 – 900 кг/дка. Пазарът е свит, цените ниски и не удовлетворяват производителите. Предварително договорираните количества царевично зърно са били при цена от 265 лв/т и тези, които са го направили, са доволни. Сега цените са по-ниски – 250 – 260 лв/т. Слънчогледът също стои по складовете, въпреки че и добивите в Добруджа не са били високи – 240 – 250 кг/дка. Дори на места съхраняват количества от маслодайната култура от миналата година. Цената, предлагана

на купувачите за слънчогледа, е 550 – 560 лв/т, която при тези добиви не удовлетворява производителите.

Добруджанци прилагат условията на Наредба №7 по мярка 10 „Агроекология и климат“. Тъй като протеиновите култури – боб и соя, не са подходящи за летните суши в Добруджа, масово се сеят междинни култури, грах. Напоследък земеделците се ориентират към сеитбата на нахут, има силно търсене на семена. Нахутът е най-сухоустойчивата бобова култура и дава добър добив. Тази година той е изкупуван на 2200 лв/т. Добивите са около 250 лв/дка.

Все по-актуални в Добруджа стават етерично-маслените култури

Все повече фермери и земеделски производители в Добруджа създават насаждения с етерично-маслени култури. Има стопанства, които вече притежават по няколко хиляди декара с лавандула, маточина, безсмъртниче и др. Въпреки голямото производство цената на килограм лавандулово масло тази година е била 180 лв, която при добив от 10 – 12 кг масло от декар носи доста добра печалба. Етерично-маслените култури все повече се предпочитат като алтернатива на полските култури, чиито изкупни цени през последните години непрекъснато намаляват поради голямото производство в световен мащаб.

Публикувана в Растениевъдство

Ценни практически съвети на германския гост д-р Йозеф Хабер, един от най-ценните специалисти на БАСФ по приложение на фунгицидите

Агр. Петър Кръстев

Дълги години Йозеф Хабер е работил в земеделски стопанства в Западна Германия и благодарение на натрупания си опит е привлечен от БАСФ, където се изявява като един от най-ценните специалисти по приложение на фунгицидите. Той бе поканен от българския екип на компанията за срещи с наши фермери по време на традиционните вече полски платформи на няколко възлови локации в страната. Пред фермерската аудитория Йозеф Хабер даде ценни практични съвети относно технологията при житни култури и постигането на високи добиви.

Важни моменти в технологията

Йозеф Хабер изтъкна няколко важни фактора в технологията на пшеницата – сеитбообращение, торене и по-специално подхранването с азот, контрол на широколистни и житни плевели и всички решения, свързани с опазване на културата от болести и неприятели. Лекторът подчерта и голямото значение на почвеното плодородие за развитието на посева в ранна и по-късна фаза на вегетация, което е основата на производството на пшеница. Затова много важно е обработките да се прецизират така, че да не увреждат почвата от прекалено много интервенции и да се запази животът в нея.

Посевът трябва да има добре развита и дълбоко разположена коренова система

Йозев Хабер каза още, че за климатичните условия на България е много важно пшеницата да развие добра коренова система още в началото, за да се подготви за оцеляване в тежките зимни условия. Развитието на добра и дълбоко проникнала коренова система е съществено условие за усвояването на азота и другите хранителни вещества, за да се постигне добър добив, подчерта експертът. И продължи: „Много е важно още през есенния сезон да осигурим факторите за благоприятното развитие на посева и дълбока коренова система, а това зависи от добрата подготовка на мястото, която започва още с прибирането на предшественика“.

Г-н Хабер обърна внимание, че растителните остатъци на предшественика трябва да бъдат много добре раздробени и равномерно размесени в почвата. Според него това е факт, на който фермерите не обръщат голямо внимание. Лекторът посочи, че за целта земеделските производители трябва да имат добри машини, които да раздробяват и инкорпорират растителните остатъци. „Ако сте късметлии и направите всичко както трябва, вашите посеви ще бъдат в много добро състояние” – изрази убеждението си германският гост.

Систива е уникална иновация в полза на фермерите

Йозеф Хабер информира фермерите, че Систива има три основни характеристики:

. контролира най-важните и най-разпространените болести, които се запазват в почвата и по семената;

. има AgCelence ефект, за да помогне на растенията да преодолеят стресовите фактори;

. има изключително добър контрол на болести, които се развиват по време на вегетацията по листната маса.

Експертът подчерта, че приложението на Систива наесен върху семената дава изключително дълъг контрол на болестите по надземната маса, почти до края на вегетацията.

Активни вещества ново поколение

Развитието и откриването на SDHI активни вещества датират от 1995 година. Активното вещество на Систива е ксемиум, което е голям скок в растителната защита. Продуктът има изключителен контрол на болестите по житните култури, които са в почвата и по семената.

Йозеф Хабер показа лазерен снимков материал и резултати от изследвания на растения, третирани със Систива. Фермерите се убедиха, че растенията в третираните варианти са с много по-добро развитие на корените – те са по-тежки и с по-голяма дължина от тези в контролата.

Експертът показа резултатите от опити в Германия, изводът от които е, че Систива помага на растенията да преодолеят негативните последици от ниски температури. Единият от опитите бе на посеви които са преживели късен мраз през март, когато температурата е паднала до -8, -9°С. Това е предизвикало силно разреждане на нетретирания посев, докато на третирания със Систива посев до него растенията не са измръзнали.

Най-важните съвети на експерта за пролетния сезон

Йозеф Хабер посочи няколко важни неща за пролетния сезон, когато започне вегетацията на житните култури. Според него има три основни елемента, след като се изключи контролът на плевелите. Тези три елемента са: подхранването с азот, полягането и контролът на болестите.

  • Торене с азот

По отношение на торенето с азот фермерите трябва да направят всичко възможно, за да осигурят на растенията нужните количества от елемента до момента на формиране на класа. В климатичните условия на България това управление на усвояването на азот е изключително важно, категоричен е експертът.

  • Полягане в никакъв случай

Полягане в есенниците не бива да се допуска. Специалистът посъветва фермерите да намерят необходимата доза на растежен регулатор, с която да третират посевите си – по-ниска или по-висока доза, според ситуацията в конкретния посев.

  • Болести не бива да се допускат

Този фактор е важен, защото и най-малкото поразяване на посевите струва добив. Спектърът от болести, които нападат както пшеницата, така и ечемика е широк. С промяната на сортовете и технологиите се променя и спектърът на болестите през няколко години, т.е. той не остава постоянен дълго време. Преди брашнестата мана беше икономически най-важната болест, след това идва септориозата, сега е ред на дрешлерата. „Така че фермерът трябва да знае с кои болести му предстои да се бори” – предупреждава експертът и напомни, че БАСФ предлага широк набор от препарати с комбинации от активни вещества.

БАСФ България разполага с цялата гама от високоефективни продукти – както триазоли, така и стробилурини, а вече и с продукти от най-новата група – SDHI, които могат да се закупят от фермерите. 

Публикувана в Растениевъдство

Ако добивът е висок, качеството и цената ще са ниски – започват психологическата си атака търговците

Агр. Петър Кръстев

Отдавна не е имало година като тази, която да дава толкова много надежди на земеделските производители. Въпреки колебливия характер на времето през миналата есен и последната пролет, ранното лято предостави отлични възможности за растеж и развитие на културите – както есенните, така и пролетните. Дъждовете, които започнаха през май, продължиха и през юни и позволиха на есенниците да пълнят класовете, а на изоставащите от хладната пролет пролетни култури да наваксат развитието си. Всички тези предпоставки зареждат с оптимизъм земеделските производители, изпълват ги с положителни очаквания. В същото време започват и техните тревоги, защото производството има и друга, не по-малко съществена страна – реализацията. И както винаги в подобни ситуации, търговците започват да спекулират и да дават прогнози, че цената на продукцията ще бъде ниска, защото качеството няма да е високо, а и се очаква голямо предлагане. В крайна сметка, точните параметри на количеството и качеството на реколтата, както и на цените ще станат ясни, когато зърното влезе в хамбарите.

На тази тема разговаряхме със Светослав Минчев от ЗК „Единство 93“ с. Обнова, Плевенско, който от първа ръка ни сподели своите виждания за ситуацията.

  • Г-н Минчев, колко дъждове ви валяха през май?

  • Специално в Обнова от стопяването на снега досега имахме 5 литра дъжд на кв. метър. Но от зимата се задържа постоянна влага, която помогна на културите. За пролетниците има достатъчно влага. Очакваме още дъждове, а като се вдигне слънчогледът още малко, той засенчва междуредието и запазва влагата.

  • Каква реколта очаквате тази година от есенниците?

  • Много е рано да се каже, при пшеницата очаквам средно около 650 кг/дка. Но още отсега предлагат цена по 22-23 ст. на килограм., докато преди 20 дни пшеницата се продаваше на 32 ст./кг. Точно сега, преди жътвата, цената драстично падна. Дотогава има време, но при 700 кг добив се опасявам, че търговците ще се наговорят за цените, което най-много ни притеснява нас, производителите. Ние продаваме на големите търговски представители от Варна и Бургас.

  • Колко и каква пшеница отглеждате?

  • Отглеждам 7000 дка пшеница и 100 дка рапица. Произвеждаме повече фуражна пшеница, защото при нас, в Обнова, има две мелници, но те изкупуват хлебната пшеница на ниски цени, поради което не си заслужава да я гледаме. Повечето ни сортове са вносни, български нямаме, защото създадените от нашия институт не ни удовлетворяват като добив. А оттам няма и предлагане, няма достатъчно дистрибутори.

  • Какви са очакванията ви при рапицата и къде я реализирате?
    – Рапичните посеви полудяха тази година, в отлично състояние са. Изкупуват ни рапицата от Сливо поле, Русенско, защото там има много голяма рафинерия.

  • Ясно е, че очаквате добър добив от рапицата, а имате ли идея за изкупната й цена?

  • Тази прогноза няма кой да ни я даде. Аз от 7 години сея рапица – при отглеждането й има доста тънкости, но и голям късмет, защото ако есента не падне дъжд навреме, няма поникване.

  • Отглеждате ли ечемик?
    – Всяка година отглеждаме и по малко ечемик. Тази година отглеждаме пивоварен за бирената фабрика на френската фирма в Плевен. Оттам всяка година обещават добри цени, убеждават все нови и нови клиенти, но старите бягат – така че вероятно има нещо, което не е съвсем наред.

  • В какво състояние са пролетниците?

  • Много е рано да се говори за тях. Засега се развиват нормално и нямаме проблеми.

Снимка
Светослав Минчев от ЗК „Единство 93“ в Обнова е притеснен от цената на зърното, която се коментира преди жътва

Публикувана в Растениевъдство

Зърнено-житните култури възобновиха вегетацията си, на места ще има разораване на рапица

Агр. Петър Кръстев

Агрономите от Добруджа почти бяха забравили какво е това нормална зима, така както я помнят преди десетилетия. Тази година обаче природата беше щедра и даде достатъчно сняг и влага на изтормозеното от непосилна жега и убийствена суша през последните години добруджанско поле. Вярно, че есента забави сеитбата поради неблагоприятни условия, но благодарение на добрата организация, натрупания опит и високопроизводителната техника, с която разполагат, земеделците успяха да хванат последния влак за сеитбата. Продължилата до късно есен успя да коригира пропуските. Отворилото се до късно хубаво време в началото на зимните месеци даде възможност на повечето посеви да наваксат развитието си. По-късно снегът допълни благоприятните условия и културите презимуваха успешно.

Снегът беше благодатен за посевите

Сравнително дебелата снежна покривка предпази посевите от ниските температури, които стигнаха до -15, -18 градуса и до момента няма данни за измръзнали и пропаднали посеви. Нещо повече, благодарение на снега добруджанските зърнопроизводители са доста обнадеждени и очакват много добра реколта. Разбира се, че докато дойде крайният резултат, има още доста работа, която трябва да се свърши в посевите с есенни култури. Тепърва предстои пръскането срещу плевели, което почти винаги е съчетано с първото пръскане срещу болести. По-късно метеорологичната обстановка ще е определяща дали ще трябва да се направят ще едно или две фунгицидни третирания. През последните години българските зърнопроизводители извървяха труден, но във вярната посока път. Те натрупаха достатъчно опит, който им позволи да усъвършенстват своята дейност и да прилагат най-добрите земеделски практики. В производството на пшеница вече се използват най-качествени семена и торове, както и иновативни продукти за растителна защита. Това е и основната причина, поради която, независимо от трудните и неблагоприятни агроклиматични условия, добивите от културата значително се повишиха и не отстъпват на тези, които получават западноевропейските фермери.

Възможно е да се наложи коригиращо торене с азот

Благодарение на високопроизводителната техника, с която разполагат българските зърнопроизводители, първото пролетно подхранване беше направено в кратък срок. Агроклиматичните условия обаче не дадоха възможност за възобновяване вегетацията на есенните житни култури и по тази причина азотът не можа да бъде усвоен от растенията. Може да се смята, че голяма част от него вече е загубена от измиване или излитане. Това налага зърнопроизводителите да потърсят контакт с фирми, които разполагат с апаратура за анализ на растения и почва за съдържание на азот. Това ще е най-правилният начин да се взема вярното решение дали да се подхранва отново, или не. Практиката за разделяне нормата на подхранване на 3 или 3 дози в случая е доста практично и има фермери, които я прилагат.

Предстоят основните грижи при есенните житни култури – третиране на посевите срещу плевели и болести. В момента българските фермери разполагат с изключително богат избор от висококачествени продукти, които предлагат представителствата на компаниите за торове и растителна защита.

Допълнителни грижи за рапицата

Продължителната зима на места оказа негативно влияние върху културата рапица. В резултат на това в посевите се наблюдават различен процент пропаднали растения. Предстои обследване на площите, след което всеки стопанин може да оцени конкретното състояние на площите с маслодайната култура и да вземе правилно решение. Там, където растенията не покриват изискванията за гъстотата, ще се наложи разораване, а на оптимално гарнираните посеви следва да се приложат рутинните пролетни грижи за културата – подхранване, третиране с фунгициди, хербициди и растежни регулатори. Известни са потребностите на рапицата към сярата и бора. Би било добре стопаните да се съобразят с това и заедно с продуктите за растителна защита да приложат и листно торене с тези елементи.

Зимата си отива, а с нея свършва и времето, когато в полето не може да се работи. Задава се пролетта и предстои усилена полска работа. Наред с грижите за опазване на есенниците от болести и плевели, започва подготовката на площите и сеитба на пролетните култури. Стопаните имат готовност за това, те вече са направили своите планове по култури, избрали са сортове и хибриди. Остава и времето да е с тях, за да могат качествено и навреме да засеят полето. Пожелаваме им благоприятни агроклиматични условия и успешна пролетна кампания!

Публикувана в Растениевъдство

 Наднормените температури през първото десетдневие на март активизираха вегетационните процеси при есенните посеви и трайните насаждения. Голяма част от къснозасетите зимни житни култури встъпиха във фаза братене, а при братилите през есента посеви бе повишен коефициента на братимост.

В началото на второто десетдневие настъпи влошаване на топлинните условия. През следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от температури около и под климатичните норми. Във високите полета, където не са изключени превалявания от сняг, ще се наблюдава затихване, а на места - и прекратяване на вегетацията при есенните посеви. Вравнинните райони на страната прогнозираните стойности на средноденонощните температури ще бъдат близки до биологичния минимум, необходим за вегетацията на пшеницата, ечемика и зимната рапица. Изключения ще се наблюдават на места в Южна България, където се очакват по-високи температури. Те ще бъдат в граници, които ще поддържат активни вегетационните процеси при есенните посеви, но до края на периода промяна във фенологичните фази на културите не се очаква. През второто десетдневие на март критични минимални температури за земеделските култури не се прогнозират.

През следващия период очакваните валежи ще увеличат почвените влагозапаси в еднометровия и двуметровия слой. В началото на пролетта влагозапасите в еднометровия почвен слой в по-голямата част от полските райони почвените ще достигат нива до пределната полска влагоемност (ППВ).

Прогнозираното неустойчиво, типично мартенско време ще възпрепятства провеждането предцъфтежните пръскания при овошките. На много места в страната повишеното съдържание на влага в горните почвени слоеве ще отложи предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване със средноранни пролетни култури. Голяма е вероятността от пропускане на агротехническите срокове, през втората половина на март, при сеитбата на слънчогледа в Южна България.

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 13 Февруари 2017 11:43

АГРОХИМИЯ И ТОРЕНЕ

ПОДХРАНВАНЕ НА ЕСЕННИЦИ
Извършва се от началото до края на фенофаза братене на есенните култури. Количеството и вида на минералния тор трябва да бъдат  съобразени със следните фактори:
- физико-химични свойства на почвата;
- генетични особености на растенията;
- състоянието на посева;
- планиран реален добив;
- налични количества минерален азот в почвата;
- основно торене с фосфорни и калиеви торове (ефектът от самостоятелното азотно торене е незначителен).

За определяне на торовата норма е необходимо да се вземат почвени проби за извършване на агрохимичен анализ. На участък от 100-120 дка се вземат две средни проби (по 600 гр. едната ) съответно на дълбочина 0-30 см и 30-60 см.

Азотни торове с най-голямо приложение са следните:
- АМОНИЕВА СЕЛИТРА (амониев нитрат) - съдържа 34.1% азот в равни количества в амониева и нитратна форма.
- КАРБАМИД - съдържа 46% азот в амидна форма.Физиологично неутрален тор и подходящ за почви с кисела реакция и добра влажност. Не подходящ за карбонатни почви и за употреба при температура над 5-80С, с цел избягване на газообразните загуби.

Основни правила при торене:
- на наклонени терени не се подхранва при снежна покривка, а на равнинни се подхранва  при  височина на снежната покривка до 10 см;
- подхранването започва от по-тежките и завършва на по-леките песъчливи почви и наклонени терени;
- предимство се дава на по-слабо развитите посеви;
- торът трябва да бъде равномерно разпределен.

2. Подхранване на лозя, овощни градини, зеленчуци (лук и чесън за зелено и маруля).
При хлороза причинена от липса на желязо при овощните видове да се тори преди започване на сокодвижението.

СЕИТБА НА ПРОЛЕТНИ КУЛТУРИ

При първа възможност се извършва сеитба на  овес и грах. Преди сеитба е добре семената  да се обеззаразят.  За ранно полско производство на зеленчуци   започва подготовката за сеитба на парници.  Извършва се рътене и засаждане на ранни картофи.                                                                     

РАСТИТЕЛНО - ЗАЩИТНИ МЕРОПРИЯТИЯ

1. Зеленчукови култури
Борба срещу чесновата муха. Напада лук,  чесън и праз, при задържане на температурата  за няколко дни над 0 градуса.

2.  Фуражни култури
Пръскане с хербициди срещу едногодишни  широколистни плевели при стара люцерна, преди вегетацията на културата.

3. Овощни дръвчета
Преди набъбване на пъпките прасковите се  третират срещу къдравост,  черешите, вишните срещу  ранно кафяво гниене, а  сливите и кайсиите срещу ранно кафяво гниене и сачмянка. Третиранията се извършват при температура на въздуха над 5 градуса. Варосване на стъблата и дебелите клони на дърветата. Съветват ни от Националната служба за съвети в земеделието.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 6

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта